„В случай, че не сте забелязали, днес от нас се страхуват и ни мразят по цял свят, както навремето са се страхували и са мразели нацистите. И с основание.“

~ Кърт Вонегът
(11 ноември 1922 г. – 11 април 2007 г.)

Кърт Вонегът е роден в САЩ, трето поколение в семейството на германски заселници. Занимава се с журналистика, преди да влезе в редиците на американската армия, взела участие във Втората световна война. Писателят е жив свидетел на бомбардировката над германския град Дрезден, където е военнопленник. След войната, изумен от преживяваното и нелепостта на човешката природа започва да изучава антропология в Чикагския университет, като след завършването си започва работа като полицейски репортер. Романите му са саркастична и безпощадна критика към абсурдността на съвременното общество и откровената глупост, витаеща от началото на миналия век.

Сега обаче знам, че няма никакъв шанс Америка да стане някога човечна и разумна. Защото властта ни покварява, а абсолютната власт ни покварява абсолютно. Хората са шимпанзета, които се опияняват до припадък от властта.
През последните милион години хората е трябвало да гадаят за почти всичко. Водещите личности в учебниците ни по история са именно хора, увличали се най-много по догадките, някои от които наистина ужасни. Мога ли да посоча двама от тях? Аристотел и Хитлер. Единият е бил прав в догадките си другият – не.
Аз обаче смятам, че безкритичното уважение към древните мислители е нещо доста опасно и ще ви кажа защо. Защото всички те, почти без изключение, са били убедени привърженици на тезата, че жените, бедните и представителите на малцинствата имат място на тази земя, само за да работят до изтощение, да бъдат верни слуги на мъжете от бялата раса, които единствени имат право да вземат важни решения и да бъдат лидери на останалите…
Откакто свят светува, водачеството във всички области на човешкия живот се гради на убедителните догадки, затова никак не е изненадващо, че въпреки цялата информация, с която най-неочаквано разполагаме, повечето водачи по земята искат да продължават със своите догадки. Сега им е паднало да ги правят и всички да ги слушат. Днес някои от най-гръмогласните, най-гордо невежите догадки се правят във Вашингтон.
Щом работиш за доброто на човечеството, компетентен си по всичко – такова убеждение се ширеше на времето.
Томас Джеферсън е успял само в пет думи да изрази същността на Бога: „Всички хора са създадени равни“… Този изтънчен и високообразован мъдър джентълмен, самото въплъщение на съвършенството, е написал несравнимите свещени слова, докато е притежавал роби. Наистина ли само аз осъзнавам, че с личния си пример Джеферсън е превърнал още от самото начало красивата ни страна в общество на злото…
Чужденците ни обичат заради джаза. И ни мразят не заради тъй наречената ни свобода, справедливост и така нататък. Те ни мразят за наглостта.
Щом някоя страна загуби свободата си, Съединените щати веднага ще довтасат да й я възвърнат.
Американците, като всички живи същества на Земята, вярват в много неща, които са явни лъжи… Тяхната най-вредна лъжа е, че за всеки американец е лесно да забогатее. Те не искат да признаят колко е мъчно да забогатееш и затова онези, които нямат пари, обвиняват себе си и само себе си. Тяхното вътрешно чувство на вина е богатство за богатите и силните, които правят все по-малко за бедните, лично или обществено, от коя да е друга управляваща класа, да кажем, от Наполеоново време насам.
Всеки администратор от пленническите лагери, който за пръв път има работа с пленени американци, трябва да знае следното: Не очаквайте братска любов, даже между братя. Няма да намерите единство между индивидите. Всеки един от тях ще бъде като нацупено дете, на което няма да му се живее.
Най-първото, на което учат студентите в Харвард, е как да спазват всички закони и пак да бъдат най-големите престъпници на своето време.
Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан е умивалник в публичен дом.
Често чуваме предупреждения от сорта, че ако хората не се променят, поредната световна война е неизбежна. Тази сутрин имам добра новина за вас: хората се промениха. Вече не сме толкова невежи и кръвожадни.
– Мразиш Америка, нали?
– Това би било също толкова глупаво, колкото и да я обичам. Просто не е в състояние да събуди чувствата ми, защото не се интересувам от недвижима собственост. Не съм в състояние да мисля за държавни граници. Тези въображаеми очертания за мен са също толкова нереални, колкото феите и горските духове. Не мога да повярвам, че обозначават края на едно и началото на нещо друго, което наистина засяга човешката душа. Добродетелта и порока, удоволствието и болката пресичат всякакви граници без никакво усилие.
Навсякъде и винаги правосъдните системи не се вълнуват изобщо дали е постигната справедливост. Както с гладиаторите на римляните, правосъдните системи са начин несправедливите правителства – а други правителства няма – да са страшно забавни, когато на карта е заложен животът на съвсем истински хора.
Благодарение на модерните комуникации днес ние разполагаме с нещо, което никога досега не сме имали: възможността да жалим за убитите и ранените във всяка война, и от двете страни… Днес вече не е никакво удоволствие да трепеш врага, просто защото народите на света знаят всичко един за друг.
Какво може да ни спаси? Божествената намеса – със сигурност. Сега е моментът да се молим за нея. Да се молим да бъдем спасени от своята изобретателност. Както динозаврите положително са се молили да бъдат спасени от своята масивност.
Липсва ли ми нещо от Съединените щати на моята младост? (Ако не се брои самата младост, разбира се.) Да. Едно нещо ми липсва толкова много, че едва издържам: свободата и невежеството по отношение на тъжния факт, че съвсем скоро човешките същества ще превърнат тази влажна, синьозелена планета в необитаемо място за човешки същества! Нищо не може да ни спре. Ние ще продължаваме да се размножаваме като зайци. Ще продължаваме да развиваме технологии с непредвидими странични ефекти. Ще правим козметични ремонти на огромните си градове, които вече са започнали да се разпадат. Ще продължаваме да чистим само малка част от мръсотията, която произвеждаме…
Скъпи бъдещи поколения: моля, приемете нашите извинения. Бяхме пристрастени към петрола.
В мелодрамите отпреди век често се твърди, че загубата на девствеността преди свещените окови на брака е съдба, по-лоша от смъртта… Мисля си, че бих умрял по-скоро в името на девствеността, отколкото в името на петрола. Струва ми се някак по-литературно…
Какви други съдби, по-лоши от смъртта бих могъл да посоча? Може би живот без петрол?
Сега бих желал да насоча вниманието ви към една друга, доскоро неидентифицирана форма на пристрастяване. Тя е по-близо до комара, отколкото до пиенето, защото обладаните от нея хора с настървение търсят ситуации, при които организмите им започват да произвеждат възбуждащи вещества. Дълбоко съм убеден, че сред нас има доста хора, които са трагично привързани към дрънкането на оръжие и подготовката за война.
С колкото повече водородни бойни глави, които могат да се изстрелят само за миг, разполагаме, в толкова по-голяма безопасност са хората по земята и толкова по-хубав е светът, който ще наследят децата ни.
Не може да се очаква от Съединените американски щати да се грижат за собствения си народ. Точно така. Ще го направи свободният пазар.
На едрия бизнес трябва да се разреши да прави каквото си иска: да раздава подкупи, да замърсява мъничко околната среда, да фиксира цените, да прецаква тъпите потребители, да спира конкуренцията и ако фалира, да разграбва държавната хазна. Точно така. Това е то свободно предприемачество.
Промишлените отпадъци, особено радиоактивните, едва ли ще навредят на някого, затова дайте да си мълчим за тях.
Най-страшната истина, пред която трябва да се изправим, и която вероятно ще ме направи несмешен до края на дните ми, е, че поне според мен на хората им е все едно дали планетата ще съществува и занапред. Имам чувството, че всички живеят, все едно са в “Анонимни алкохолици” – ден за ден. Още няколко дни ще бъдат достатъчни. Познавам твърде малко хора, които мечтаят да има свят и за внуците им.
Не искам да ви развалям купона, но ето каква е истината: ние пропиляхме запасите на нашата планета, включително въздуха и водата, сякаш няма да има утре, така че утре наистина няма да има.
Добрата стара Земя – можехме да я спасим, но ни мързеше и бяхме ужасни простаци.
За вас не знам, но аз изповядвам някаква безразборна религия. Членувам в несвещена дезорганизация, тип орден. Наричаме се “Нашата пресвета Дева на постоянното изумление.