Властите на Косово решиха, че и те са западна държава и могат да се включат в обща игра, наречена „гонене на руски дипломати“.

Президентът на Косово Вьоса Османи обяви за персона нон грата двама руснаци от офиса на руското посолство в Прищина. Според г-жа Османи за това, че тяхната „злонамерена дейност застрашава националната сигурност и конституционния ред“ в Косово.

Руското външно министерство веднага посочи правната нищожност на твърдението: руските дипломати са акредитирани към Мисията на ООН за временна администрация в Косово и нямат нищо общо със структурите на тази самозваната държава. Косово изобщо не е член на ООН – и няма да бъде, докато Русия има право на вето в Съвета за сигурност.

Отделно беше отбелязана абсурдността на обвиненията. „В обосновката се споменава подкопаването на „националната сигурност“ и на „конституционния ред“, които всъщност не съществуват в региона“, каза Мария Захарова, прессекретар на руското МВнР.

На площад “Смоленская” обясниха и истинското значение на „жеста“ в Прищина. „Това е умишлена провокация в името на обслужването на западния проект за създаване на марионетно държавно образование, населено с албанци, провеждане на агресивна политика, не на последно място срещу Русия, нейната конструктивна роля на Балканите“, обобщи Захарова.

Но кой и защо провежда това обслужване? Има две версии, първата от тях е много проста: американците се опитват да дискредитират Русия колкото е възможно повече на всички дипломатически фронтове – и решиха да ударят дори през косовските си марионетки, предизвиквайки поредния скандал с „шпиони“, „диверсанти“ и така нататък.

Тази версия е наистина лесна за приемане – тя се вписва в матрицата на руско-американските отношения. В същото време е далеч от истината. Истината е много по-сериозна и опасна – косовските събития показват как западните опашки се опитват да въртят кучетата.

Руснаците често имат впечатлението, че западните васали (Косово, Украйна, балтийските държави) са тъпи и безинициативни кукли, които се контролират от американски манипулатори с помощта на конци. Всъщност няколко конци са се скъсали отдавна поради липса на професионализъм на отделните изпълнители или разногласия между ръцете на „манипулатора“. Сега куклите се опитват да играят своите игри.

Например Украйна, където се страхуват от нормализирането на руско-американските отношения и от умората на Запада от украинския проект, се опитва да разпали война в Донбас – и така да принуди Америка и Европа да скочат обратно в своя окоп. Приблизително същото е положението и в самозвано се Косово. Факт е, че балансът на силите на Балканите се промени през последните години и то не в полза на Прищина. И Брюксел, и Вашингтон вече не възприемат Белград като противник, вместо това се опитват да изградят конструктивни отношения с него – и не само защото Сърбия е важна фигура на Балканския регион: редица западни медии и политици бият тревога, че Сърбия се превръща в европейски плацдарм на Китай.

Американско-китайското съперничество вече не се провежда в африканската или азиатската периферия – китайците активно навлизат в Европа. Съответно плацдармът трябва да бъде измъкнат изпод Китай, като се убедят сърбите да се присъединят към НАТО в замяна на различни моркови, включително и по косовския въпрос.

Разбира се, връщането на региона под контрола на Белград е изключено, но Западът започва да настоява албанците да спазват на правата на сръбското население в Ибър Колашин и дори започва дело в Хага срещу култова фигура както в политическите, така и в мафиотските среди – сега бившия президент на самозвания регион Хашим Тачи с прякор “Змията”.

Засега натискът не е системен. Европа не се справя много добре и често поглежда назад към Вашингтон, докато Америка има разбиране за целта, но няма ясна стратегия за нейното постигане.

„САЩ разбират, че за да се запази влиянието на Балканите, е необходимо да се работи с всички страни. Включително и със Сърбия, която си възвърна статута на регионална доминанта. Тази логика обаче се натъква на историческото албанско лоби в рамките на Демократическата партия.

Например за учениците на Ричард Холбрук – автора на Дейтънското споразумение, фиксидеята беше да отслабят максимално сърбите и да представят мюсюлманите на Балканите като потисната нация. Те включват посланика на САЩ в Белград Кристофър Хил и настоящия специален представител на президента на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар и бившия Матю Палмър. Те не са готови да играят игри, в които сърбите биха могли да бъдат партньори. В резултат на това във Вашингтон няма консенсус“, коментира Олег Бондаренко, основател на проекта “Балканист”.

Според него бившият президент на САЩ Доналд Тръмп е имал примитивна, линейна, но все пак логична стратегия на поведение. „Той се опита да обере лаврите на миротворец чрез разграничаването на сърби и албанци в Косово и стартирането на съвместни икономически проекти за укрепване на това помирение, по-специално чрез изграждането на път от южната част на Сърбия през Косово до албанския пристанища. А Джо Байдън няма стратегия “, обобщи експертът.

Виждайки несигурността във Вашингтон и осъзнавайки, че в Европа сега има смяна (германският канцлер Ангела Меркел се отказва от поста си, няма време за Косово), властите в Прищина решиха да изиграят поредица от умни, според тях, три хода.

Първата стъпка е Косово да провокира враждебна на Запада сила. Втората е острата реакция на тази сила. Третата стъпка е променлива – или да се въвлекат Щатите и Европа, за да защитят своя протекторат (ако държавата преминава от словесни протести към физически натиск), или да се съгласят с исканията на западните приятели и да преминат към нормализиране на ситуацията, като се спазарят за отстъпки и демонстрират своята субективност.

Такава комбинация от три хода се разигра в северната част на региона, когато албанските власти забраниха сръбските регистрационни номера на територията под техен контрол и започнаха насилствено да ги отвинтват от колите. В отговор Сърбия доведе войски до границите на Косово и поиска от Запада да вразуми косовските политици.

Точно същата схема се разиграва и с руските дипломати сега. Косовските власти чакат Москва да премине от думи към дела, след което ще се опитат да продадат тези дела като желание Русия да поддържа компания с Китай и да сподели с него господство на Балканите в бъдеще.

„Ще продължим да работим в тясно сътрудничество с нашите американски и европейски съюзници, за да предотвратим ситуация, в която Косово и нашият регион като цяло стават жертва на дестабилизиращите амбиции на Руската федерация“, каза Вьоса Османи.

Въпросът е колко дълго Вашингтон ще търпи подобна инициатива на своята васална държава. В крайна сметка дори не става въпрос за самочувствие или статут на суперсила. Ситуацията в света е толкова напрегната, че „опашки“, които организират провокации от ясно небе, могат да предизвикат истинска война. Както регионална, така и – в определени сценарии – глобална.