Платените политически шамани ни пържат по старата рецепта на Бойко: „Аз съм прост, и вие сте прости”

Столетия след мъченическата си гибел по заповед на Инквизицията великият чешки реформатор Ян Хус продължава своето духовно безсмъртие чрез пророческата фраза „О, свещенна простота!“. Летописците твърдят, че мъдрецът критик за казионната църква изрича тези думи преди сетния си миг по адрес на една бедна старица, която слага съчки под кладата. Изминали са векове но темата за човешката глупост и нейната експлоатация от във властта продължава да е все така актуална.

Ако вземем предвид масовата мозъчна трапанация в България, наложена след номинацията на Бойко Борисов за любимец на нацията точно преди две десетилетия.

Нищо не е случайно, включителноинституционализирането на простотията като родилно петно, обозначаващо принадлежността към удобните, попътните, полезните, безропотни те и хич не е случайно, че още от първите си стъпки в праймтайма, та и досега Бойко Борисов облъчва лошия човешки материал под мотото „Аз съм прост и вие сте прости!“. Очевидно тъпотията в нейното дигитално многообразие е безценен инструмент за този, който от нищо се оказва конкурент на Тодор Живков и Станко Тодоров за най-дълъг престой начело на правителството.

Диагнозата е трайна, а рецептата проверена

Защо се връщам от Средновековието към наши дни или както гласи един стар лаф през Чикаго за Орландовци. Вината е в рестарта на кампанията под условното название „Свещенна простотия“ . Основната социално-психологическа платформа на Бойко Борисов, когато началникът бе на власт така и сега, когато е във формална опозиция разполагаше с почти целия си непокътнат финансов медиен и чиновнически ресурс, натрупан в процеса на трите мандата на ГЕРБ. Очевидно диагнозата е трайна, а рецептата проверена, след като на пациентите се предлага още от същото, даже в дози, опасни за менталното им здраве. Впрочем и той като своя духовен близнак от футбола Борислав Михайлов сам си пише високи оценки за управлението, независимо от мнението на мнозинството от „лошия човешки материал“.

Нелепото в случая е, че Борисов май наистина е заживял с нагласата, че говори от името на Всевишния и поради тази причина може да ръси всевъзможни абсурди, някои направо от сферата на психопатологията. През последните седмици бившия премиер залива публиката с апокалиптични обобщения и прогнози, като същевременно не пропуска възможността сам да се издава индулгенция.

Няколко примера от неговия фирмен репертоар:

Икономиката у нас е била цъфтяща, докато той е управлявал
Социалната и здравната политика са достигнали канадски стандарти
По негово време вирусите удържа, сега се вихрят, защото него го няма в кабинета на „Дондуков 1“
Строителството на менте магистрали и излишни зали почти е достигнало изграденото от Тодор Живков, за което Борисов справедливо отбеляза, че сега не може да бъде боядисано поради огромния си размер
Чуждестраните инвестиции са били огромни, а сега са се стопили без любимеца на Брюксел
Цените на тока, парното и водата са били под контрол, а тоталното поскъпване на всичко по веригата идва чак след края на третия кабинет на ГЕРБ
Миграцията е овладяна благодарение на специалните му отношения с Ердоган

А за десерт онзи ден нашенският политически шаман номер 1 за всички времена взе, че изтърси как през януари догодина няма да има пари за пенсии.

Както личи от тези и още десетки подобни откровения Борисов продължава да залага на колективното невежество в своята ненаситна алчност за власт на всяка цена. Даже в разгара на глобалния медицински инфлационен и енергиен апокалипсис.Друг на негово място вероятно би се снишил, докато бурята отмине, но очевидно телоохранителят-масажист на Тодор Живков се е сраснал с властта и не може да съществува без нея.

Винаги друг е виновен

Странната емоционално-психологическа треска обхванала напоследък Повелителя на простотията понякога напомня за раздвоение на съзнанието. Впрочем той съвсем умишлено тласка към тази диагноза своя електорат и немалка част от побърканото ни общество. А по правило тирадите му преминават под дежурния знаменател „Винаги друг е виновен“.

В продължение на две десетилетия Борисов се извисява и оправдава с комунистите – от климатичните бедствия и безводието до чекмеджето и Барселона. Сега обаче индулгенцията взе друга посока – президента Радев и служебния кабинет.Ттака на публиката се поднасят в индустриални количества апокалиптични картини в настоящо и бъдещо време, които според техния автор се дължат на 6-месечното управление на временните правителства, назначени от Държавния глава.

Много удобно, когато невежеството се е превърнало в масова клинична диагноза. А раздвоението на съзнанието е неоспорим факт – как по друг начин бихме могли да си обясним налудничавото на пръв поглед изявление, че Иво Прокопиев в момента също номиниран за враг, е бил кадровикът на първия кабинет на ГЕРБ, като е лансирал някои от ключовите министри. Ако в действителност е било така, то Борисов се оказва в чудовищен конфликт на интереси като проводник на корпоративните схеми на бизнес кръга „Капитал“. Някъде сред цивилизацията подобно действие се квалифицира като политическа корупция и води до морално самоубийство.

Но формулата „Аз съм прост и вие сте прости!“ очевидно все още е на власт.

Автор: Георги Атанасов