ФОКУС
Идеология, бизнес и политика подриват НПО сектора
За и без това опетнената ни демокрация това не може да бъде нещо добро
Липсата на държава е сред основните проблеми на съвременното българско общество. Това се доказва и от ужасната слава, която придоби неправителственият сектор у нас, и масовото недоверие към него. Това всъщност е знак за недоверие към демокрацията. Защото именно правото на гражданите да се сдружават, плод на което са НПО, е сред най-важните й измерения.
Как българите се научиха да мразят НПО? Заради политиците. Всичко – ругателствата, негативните стереотипи, конспиративните теории – навлезе в публичното пространство от политическия език. А каква е изгодата на политиците секторът да се превърне в обществен враг? Причините са поне три: идеологически, икономически и политически.
Тук е мястото за една важна уговорка. Политиците не атакуват самото съществуване на НПО сектора. Иначе можеха да бъдат обвинени, че вървят срещу принципа за плурализма в обществения живот и правото на свободно сдружаване. А те не са толкова глупави. Битката на политиците е срещу определени представители на сектора – либерали, природозащитници и др. Това обяснява защо онези, които така яростно атакуват НПО, често поддържат връзки и действат съвместно с организации, с които имат съвпадащи интереси.
НПО, идеологията и „културната война”
Вече десетилетия западният свят се разтърсва от ценностен сблъсък, който популярно се определя като „културна война“ – противоборство между традицията и модерността, консерватизмът и либерализмът, десницата и левицата. С вълната на демократизация след 1989 г., всичко това стигна и до бившия социалистически блок, където масово се разпространи подозрението, че НПО секторът активно участва в културната война на страната на либералите. Това впечатление се затвърди от активната подкрепа на фондацията на милиардера Джордж Сорос за либералните ценности в постсоциалистическите страни, което провокира повсеместната съпротива на консерватори и националисти.
България не прави изключение. В началото на века разделението комунизъм – антикомунизъм загуби мобилизиращата си сила. Тогава политиците у нас започнаха да преоткриват силата на национализма. С него дойде и култът към традицията, а оттам и растящата враждебност към НПО, които бяха обявени за проводници на чужди ценности, подриващи българската държавност, нация и семейство. Първа партия „Атака“ усети ползата от подобна реторика и така павира пътя за множество други крайнодесни формации през следващите две десетилетия. Нападателно срещу НПО сектора се държат и десни политици, които се обявяват за следовници на западния консерватизъм и така примамват по-умерени избиратели.
Опонентите на НПО се фокусират върху правозащитната дейност на някои организации, за да ги представят като рушители на държавата. Например силно бяха раздухани казуси като защитата, която сдружения оказаха на осъдения за убийство Джок Полфрийман, или системната подкрепа за правата на ромското малцинство – каузи, които се оказаха силно непопулярни в българското общество. „В България има върхушка от НПО-та, които се приемат за мерило на опазване на човешките права. Те правят сериозни пари, неизвестно откъде. Винаги са готови да излезнат с антитеза срещу наши предложения – било от Хелзинкския комитет, било от разни псевдоправозащитни организации. Единствената им цел е да саботират нормалното функциониране на обществото“ – тези думи на бившия депутат от ВМРО Искрен Веселинов обобщават представата за НПО сектора, която българските националисти налагат в публичното пространство.
В същото време обаче националистите активно работят с организации, които споделят техните интереси и ценности. Такъв пример е „РОД“ – консервативно сдружение, което активно търсеше и получи политическа подкрепа срещу инициативи, за които смята, че подриват традиционното семейство – Законът за социалните услуги, Стратегията за детето, Истанбулската конвенция. И в трите случая противниците им развиха активна пропагандна и протестна дейност и убедиха публиката, че става въпрос за налагане „отвън“ на нови полови идентичности, широки права за сексуалните малцинства, че дори и за отвличане на деца. Това пролича особено силно в случая с Истанбулската конвенция, която българските управляващи се отказаха да ратифицират след жестока обществена и политическа съпротива. Това тежко навреди на НПО сектора, който изгуби битката за общественото мнение, а репутацията му трайно се обвърза с епитети като „джендъри“ и „майцепродавци“.
НПО в сблъсък с икономическите интереси
Не само идеологическата борба, но и икономически интереси мотивират политиците да атакуват НПО сектора. Класически пример са сблъсъците между природозащитниците и политически защитени бизнеси.
Такъв пример е дългогодишната война с еколозите заради плановете за разширяване на ски зоната в Банско. Още през 2012 г. започна мобилизация на местните жители срещу „зелената мафия“ в полза на изграждането на втори лифт. Хората бяха събирани от името на неправителствената Коалиция „Природата за хората и регионите“, но водеща роля играеха представители на местната власт в Банско и няколко други съседни общини, а на демонстрациите се появяваха и депутати от управляващата ГЕРБ
С проточването на спора през следващите години подобни публични прояви продължиха – винаги под надслови като: „Народът на Банско срещу зеления рекет” и „Българите срещу зелената мафия”. „Докога шепичка хора, непредставляващи никой освен себе си, защитавайки единствено небългарски интереси, ще пречат на развитието на цял един регион?“ – така описваше дейността на еколозите бившият кмет на Банско Георги Икономов, който неизменно водеше демонстрациите. Активен организатор беше и друго сдружение – „Бъдеще за община Банско“, което подкрепяше кандидати на избори, които впоследствие бурно ратуваха в полза на ски зоната. Например Димитър Русков – бившият председател на общинския съвет на Банско, оглавяваше и сдружението. Така напълно се размива границата между политическа и неправителствена организация.
Междувременно политици на национално ниво вкараха спора между еколози и бизнес в контекста на идеологическото противопоставяне. За „зелен комунизъм“ заговори Нено Димов – бивш депутат от ДСБ, издигнат от ВМРО за екоминистър в кабинета „Борисов 3“, а впоследствие арестуван и обвинен в умишлена безстопанственост. „Зелена хунта“, която „отнема правото на хората да се разпореждат със собствеността си“ – така определяше еколозите Валери Симеонов – лидер на националистическата партия НФСБ и вицепремиер по онова време. А ДПС, иначе рекламиращо се като либерална партия, се заканваше да излезе с мерки „как да отървем инвеститорите от зеления октопод, който ги изнудва“.
С подобни нападки политиците имплицитно твърдят, че природозащитниците са навързани със зелените партии в заговор срещу правото на собственост и предприемачеството. И обясняват тази предполагаема конспирация или като криворазбрана левичарска грижа за природата, или като параван за скрити интереси. Тук обаче неправителствените организации са в по-добра позиция – у нас много млади хора схващат битката за спасяването на природата като национална кауза.
НПО в конспиративния свят на „задкулисието“
Българското конспиративно мислене от поне десетилетие насам се доминира от представата за вездесъщието на „задкулисието“. В него често се отрежда място на НПО сектора – обикновено заради Сорос, който се превърна в плашило за национал-консервативните сили навсякъде по света. В последно време обаче се проявява друга тенденция – политици обвиняват сектора, че участва в тайни сценарии за овладяване на политическата система и държавната власт.
Подобни твърдения изникнаха през миналото десетилетие в медиите, притежавани тогава от Делян Пеевски – ексдепутат от ДПС, бизнесмен и издател. Поводът беше противоборството между него и друг бизнесмен и издател – Иво Прокопиев. Медиите на Пеевски развиваха тезата, че Прокопиев създава НПО чрез свои приближени, за да обработват общественото мнение в полза на подкрепяни от него политически формации. Тази теория беше възродена от ДПС в парламентарните му битки с „Демократична България“ от лятото на 2021 г. Тогава лидерът на движението Мустафа Карадайъ обвини дясната коалиция, че е продукт на „една организирана олигархично-медийна НПО политическа група“, оглавявана от Иво Прокопиев.
Целта на движението е да преобърне наложената за него представа, че защитава интересите на олигарси, действащи в полето на бизнеса, медиите и съдебната власт. В огледалния разказ на ДПС мястото на влиятелния олигарх преминава от Делян Пеевски към Иво Прокопиев; на медийната група, бранеща интересите на олигарха – от тази на Пеевски към тази на Прокопиев; а формацията, която служи като политическо крило на олигарха – от ДПС към „Демократична България“.
Това словесно жонгльорство е съвсем типично за българската политика. Лошото е, че компрометира целия НПО сектор. От твърденията на ДПС въобще не се разбира каква е ролята на сдруженията в „олигархично-медийната НПО група“. Но подозрителният към сектора зрител остава с впечатлението, че „соросоидите“ отново са замесени в нещо тъмно.
Тежко увредена репутация
Атаките срещу българските НПО идват от различни посоки и по различни причини – идеология, бизнес, политика. Те може да не са насочени към сектора като цяло. Но крайният резултат е, че тежко се уврежда репутацията на всички неправителствени организации пред българската общественост. За и без това опетнената ни демокрация това не може да бъде нещо добро.
Не е учудващо, че състоянието на сектора остава същото през 2020 г., както в предните години, както показва международният Индекс за устойчивост на НПО, който у нас се публикува от Български център за нестопанско право. Стигнали сме дотам, че смятаме липсата на развитие за положително развитие. За отбелязване е, все пак, че общественият престиж на сектора отбелязва мъничко подобрение сред българите заради положителната му роля по време на пандемията. Това доказва, че трябва да съдим за НПО по практическите резултати от работата им, а не по политическите митове, разпространявани за тях.
ФОКУС
РУСИЯ НЕ Е ЕВРОПА!
ТАКОВА ИНТЕРВЮ НЕ БЯХ ЧЕЛ!
(АКТУАЛНО ОТ АГЕНЦИЯ РОСБЛАТ)
Русия ще използва ядрени оръжия, ако европейците не признаят провала си и не „отстъпят“, казва Сергей Караганов, академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет – „Висше училище по икономика“. Апокалиптичен сценарий за Стария свят от най-авторитетния експерт е представен в интервю за Росбалт.
— Сергей Александрович, виждаме как се променя позицията на Запада в новия свят. Провалът в Украйна, провалът в Иран – най-яркото потвърждение, че Западът губи влиянието си. Днес дори народите на африканските страни далеч не са робите, за които традиционно се смятат на Запад. Какво се случва?
— В ход е световна война. Западът разпали полумека световна война. Първо американците играеха на война в Украйна, след което я отстъпиха на европейците. След това американците и израелците започнаха операция срещу Иран, и не само срещу Иран, между другото – целта им беше да дестабилизират целия Голям Близък изток и Южна Азия. Това е много дълъг процес. Всички на Запад разбират това. Американците действат хладнокръвно и пресметливо и ние не одобряваме това, но ни е неудобно да кажем, че американците просто са си загубили нервите и се държат като бандити под ръководството на президента.

А европейците, просто заради всичките си провали, които се случват навсякъде, разиграват война. Като се има предвид, че две поколения европейци са били невежи, а демокрацията избира най-лошото, качеството на елита рязко се е влошило. Това е опасна история. Ситуацията се влошава. Но Русия държи ключовете.
— Какво имате предвид?
— Предупредихме американците доста твърдо. Дори при Байдън те вече доставяха оръжия и пари на Украйна, но вече започваха да се отдръпват. Европейците – не. Надявам се, че няма да се налага да наказваме европейците толкова много, че най-накрая да се осъзнаят.
От друга страна, виждам, че нашият президент и нашият външен министър започнаха да казват много сериозни неща, които дори още не сме напълно осмислили. Те казаха, че ако избухне война с Европа, тя ще бъде много кратка. Това означава, че е даден сигнал на най-високо ниво: ще ударим с ядрени оръжия. Надявам се, че след това европейците ще започнат да се отрезвяват.
— Досега ни плашеха през цялото време: Финландия е готова да разположи ядрени оръжия, след това Латвия. Как трябва да реагираме на тези изявления?
— Това са само приказки. Но ако ядрени оръжия бъдат разположени във Финландия или някъде другаде, мисля, че е отговорност на Русия да унищожи тези ядрени оръжия, заедно с всички страни, които се опитват да ги разположат. Трябва да спрем европейците и балтийските държави.
— Ако решат да го направят, това ще ни освободи ли напълно ръцете?
— Да. Но това е силно решение. Много е трудно да се вземе. И фактът, че и президентът, и външният министър започнаха да казват, че ако избухне война, тя ще бъде много кратка, ми се струва много добра стъпка напред. След това, трябва да преместим ядрените си сили по-близо до границите на Европа и допълнително да изменим ядрената си доктрина, за да заявим ясно, че всеки сблъсък с група държави, които ни превъзхождат по демографски, икономически и военен потенциал, изисква от Русия незабавно да използва ядрени оръжия. И трябва да действаме по-решително в Украйна (и започнахме това преди два месеца, донякъде със закъснение).
— Можем ли да заключим, че колективният Запад е значително отслабен в момента, въпреки че със сигурност това е започнало още преди Студената война?
— Западът е значително отслабен, особено Европа, икономически, морално и физически – те губят всичко. Проблемът е, че Европа например търси изход от злополучното си положение чрез милитаризация. За да съживят икономиката, те искат да съживят военно-промишления си комплекс. Това преследвано куче иска да си наостри зъбите. И ние ще бъдем готови да започнем да стреляме и по кучета.
— Европейците вярват, че милитаризацията е практически единственият начин да си възвърнат влиянието. Вярно ли е това? Или това е друга, може би дори фатална грешка?
— Милитаризацията със сигурност не е решение за Европа. Просто трябва да разберем, че нашият европейски век (благодарение на Петър за това), трябваше да е приключил преди век и половина. Нашата политика спрямо Европа сега е политика на строго сдържане, максимална изолация. Трябва да установим санитарен кордон за Европа: да я обградим с оръжия и ако наистина се потрепнат, решително да се придвижат към унищожаване на няколко държави.
— Русия е едно, но ще имат ли по-неподготвените страни от Глобалния Юг, глобалното мнозинство, силата, ресурсите и смелостта да се борят и да защитават нов световен ред, свободен от западната хегемония, и да предотвратят повторение на историята със същата колонизация?
— Светът наистина се движи към по-голяма свобода. Единственото нещо е, че не сме признали напълно, че сме дали свобода на страните от Африка. Ние извадихме основите на тяхното икономическо и политическо господство, тяхното военно превъзходство, изпод краката на Запада. Ето защо Западът се разпада. Но, да, трябва да се уверим, че Западът няма да се разпадне и да повлече със себе си останалия свят.
— Ще се опитат ли да си възвърнат превъзходството, мислите ли?
— Американците — да, опитват се да направят нещо, но изгарят всичко на същия континент.
Териториите, където бяха те. Повтарям, те предизвикаха войната в Европа, те предизвикаха голямата война в Близкия изток, те подхранват тези войни. Следователно, те трябва да бъдат съпътствани възможно най-спокойно и сдържано, тъй като някои елементи на сътрудничество са възможни.
И европейците трябва да бъдат твърдо сдържани и готови да ги накажат. В края на краищата, трябва да помним, че Европа е люпилнята на всички човешки злини: войни, геноцид, национализъм и всичко най-лошо.
Но сме изправени и пред огромен, много труден проблем: да разберем, че да се наричаш европеец днес е морално срамно и интелектуално глупаво.
— В същото време експертите не могат да се споразумеят какъв ще бъде светът: биполярен или триполярен? Многополюсността, честно казано, все още е под въпрос: ако две или три държави не могат да намерят общ език, постигането на единство за десетки държави ще бъде още по-трудно.
— Светът ще бъде много разнообразен. Ако Америка иска голяма война, ние ще я спечелим и светът ще бъде разнообразен, културен и пъстър. Наистина харесвам този нововъзникващ свят. Това се случва, отчасти, защото освободихме света от западното иго.
— А какво е мястото на Русия в този разнообразен, пъстър свят след 10-20 години?
— Ще живеем великолепно, защото най-накрая се погрижихме за себе си, най-накрая завършихме европейското си пътешествие. Трябва да го завършим веднъж завинаги и да разберем, че не сме европейци, че да си европеец е срамно. Трябва да се развиваме и да разбираме, че духовността, която е най-близка до нас, се намира до голяма степен на юг — Палестина, Византия, мюсюлманският свят, будисткият свят. Трябва да разбираме, че политическата система е дошла от Изток и че бъдещето е на Изток.
Ако разберем това, ще живеем много добре, защото целият свят се нуждае от нашите ресурси, от нашата сила. Трябва бързо да победим Украйна и Европа. И трябва да се развиваме преди всичко.
– Чувал съм много експерти да казват, че не можеш да се довериш на никого в политиката. И дори в доверителните ни отношения с Китай, не всеки вярва в това и очаква някакъв трик от Пекин. А камо ли европейците и американците. И все пак, има ли някой, на когото можем да се доверим в съвременния свят?
– Имаме доста доверителни отношения с китайците, споделени интереси. Решихме всички спорни въпроси. Просто трябва да разберем, че Русия е голяма евразийска цивилизация – нашето бъдеще е там. И единствените хора, на които можем да се доверим, са нашите въоръжени сили.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 4 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 4 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











