Оставаме си с един Христо Стоичков да се хвалим като българи по света. След големите уважавани имена няма да видим нито Кристалина Георгиева, която в устрема си към високи постове, щеше да прегази своя сънародничка в надпреварата за ООН, нито Бойко Борисов, който имаше амбицията да стане доайен в Европейския съвет след очакваното оттегляне на Ангела Меркел.

Двамата си партнираха, докато смятаха, че вървят по триумфален път. След раздалечаването си имат шанс отново да се съберат, но в сектора на залязлата слава. Бойко Борисов тръгна надолу преди пет години след неуспялата авантюра на Кристалина Георгиева да измести с негова подкрепа тогавашната шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова от конкурса за генерален секретар на ООН. Георгиева успя само в едно – да попречи на Бокова, но в класацията показа по-лош резултат от нея и това бе първият знак, че в неистовата си амбиция за високи постове, няма колебание да загърби интересите на България.

Като последица трябваше да напусне поста си на еврокомисар от България, а наказанието за Борисов бе, че неговата фаворитка Цецка Цачева загуби месец по-късно президентските избори през 2016 година и отвори път на Румен Радев, който е днешният му кошмар. Това със стари работи, но с актуални последици, защото човек може да си сменя постовете, но нрава си никога. За да спаси вече увредения си авторитет, Кристалина започна да се озърта в онзи момент за друг висок пост, но не забеляза подходящо вакантно място. Тогава използва връзките си в Световната банка, където работеше като вицепрезидент от 2008 до 2010 година преди да отиде в Брюксел и се върна във Вашингтон на учреден специално за нея пост главен – изпълнителен директор.

Длъжността имаше неясни функции, но оправдаваше предназначението си – да спаси престижа й. Освен това и послужи за трамплин към следващия и пост – председател на Международния валутен фонд, който по принцип не може да заеме, защото през 2019 година вече бе надхвърлила пределната допустима по регламент възраст от 65 години. Но тя бе единствената кандидатка, която се съревноваваше само със себе си.

Дотук бе възходът й, което никак не е малко, но ако човек се изкачва в кариерата по стълба, слизането му става с асансьор. Оказа се, че Кристалина не е била по-различна в международните институции от това, с което се запомни в България. От средата на септември тя е в центъра на световен скандал, засягащ не само нея, но и реномето на Световната банка.

Банката спря световната класация Doing business, защото независим доклад разкри, че тя заедно с дясната си ръка Симеон Дянков, са манипулирали през 2018 година данните за Китай и други държави, за да ги представят в по-привлекателна за бизнеса среда.

В даклада пише за груб натиск върху експертите – не само да действат против съвестта си, но и да запазят мълчание. В специална глава е наречена “Токсичната култура на Doing business и страхът от възмездие”. Служителите са съзнавали, че рискуват работата си, ако се противопоставят на нареждане от главната изпълнителна директорка и че господин Дянков публично е заплашил екипа с връзки на високо равнище, за да издири всеки, който се оплаче от него.

Първата реакция на Кристалина Георгиева бе да изрази “принципното си несъгласие с констатациите и тълкуванията” в разследването на нередностите. Но едно голословно изявление не може да отмени цял доклад, зад който стоят голям брой специалисти и свидетели, освободени вече от страха си от нея и знаещи, че от една страна на везната е нейната репутация, но от другата е и тяхната. Тя или ще загуби работата си, или те.

Затъркалял се веднъж, скандалът не може да спре по нечие нареждане и вероятно ще предизвика лавина. Най-авторитетните световни издания показаха, че няма да има снизхождение към шефката на МВФ, защото бизнесът е много чувствителен на тема манипулации, когато освен това става дума за много пари.

От една страна, прегрешението й е, че е проявила пристрастие, а от друга страна е възмездието, защото столът й се е огънал.

Днешните неволи на Кристалина Георгиева имат за нас само ретроспективно значение, защото за нея се говори, че е препоръчала на Бойко Борисов да направи Симеон Дянков финансов министър в първото си правителство през 2009 година. Той се запомни с обещанието си да ни сервира постна пица и го изпълни. След това се запиля по международните финансови институции, но ни остана Борисов с още два мандата и продължение на линията да изисква каквото може от обществото и да го разпределя в твоите кръгове.

Докато Кристалина беше в Европейската комисия нямаше никакъв шанс Борисов да бъде разобличен в брюкселските доклади като двигател на корупцията на високо равнище, която се описваше само безадресно. След нея защитната мисия бе поета от Мария Габриел и бе доведена до логичен край чрез обезсмислянето на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка. Този е механизъм още не е обявен за мъртъв, но е пъхнат като скелет в брюкселски шкаф.

Интересно е, че в същия ден, когато излезе критичният за Кристалина доклад, Брюксел за пръв път призна, че не си е свършил работата в България за борба с корупцията. Сякаш Световната банка и Европейската комисия прогледнаха едновременно, за да ни покажат ръка за ръка Кристалина и Бойко, но разочарованието им от тях е твърде закъсняло. Българите ги изпревариха.

Автор:Светослав Терзиев