ФОКУС
Предизвестеният край на ИТН
Единственото добро, което свърши партията на Слави Трифонов, е, че се провали скорострелно, преди да получи властта
Има такъв народ“ катастрофира. Това показват последните проучвания в началото на септември на „Алфа Рисърч“ и „Галъп“. Едната агенция отчита 7% спад в подкрепата за ИТН и второ място на предстоящите избори, без да включва в сметките новия играч Кирил Петков – Асен Василев, а другата – отчитайки фактора, нарежда партията на Слави Трифонов на четвърто място. Крахът на ИТН бе предизвестен, но почти никой не е очаквал да е толкова скоростен. Подобно бързо самоубийство на водеща политическа формация няма еквивалент в историята ни. С национално безотговорното си поведение, с неподходящо за политиката гаменско поведение, с нихилистичното си отношение към държавността и институциите, шоумените докараха партията си до рекордно рейтингово пропадане, надминавайки по политическо крушение дори изцепките на националистите Волен Сидеров, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов.
Поредица от разочарования
Как доверието към ИТН успя да рухне за няколко месеца след гръмката поява на партията политическата сцена през март? Това е логична последица от поредица разочароващи действия: саботиране на два поредни парламента; нежелание и некадърност да съставят правителство, въпреки декларираната подкрепа на ДБ, ИБГНИ, БСП и дори ДПС в 45-ото НС; налагане на еднолични решения без търсене на диалог и консенсус от политическите партньори; избор на неадекватни кадри за премиер и министри; мегаломания и високомерие без покритие на лидера и представителите му в парламента; крещяща неопитност и дилетантщина в политиката; инфантилно поведение на сценаристите и абсолютно неприемлив за политиката език и т.н.
На парламентарните избори на 4 април ИТН бе на второ място и отказа да излъчи кабинет, след като бе ясно, че ГЕРБ са в тотална изолация и няма с кого да управляват. Трифонов се изненада и изплаши от високия изборен резултат. Оказа се неподготвен за тази отговорност. Лидерът се обърка и се скри, после дълго мълча, докато не реши да започне да управлява от фейсбук и диванчето в студиото. Трифонов и сценаристите му не се възползваха от огромната подкрепа в 45-ото НС и тласнаха страната към предсрочни избори. Зад обяснението, че „суверенът“ така е решил с недостатъчната подкрепа за ИТН, прозираше страх да управляват и да поемат отговорност. Тогава твърдяха, че не могат да излъчат правителство на малцинството, защото щяло да е зависимо от трите партии на статуквото.
Така поставиха несправедливо демократична партия като БСП в един кюп с авторитарните лидерски корпорации ГЕРБ и ДПС. Със същите манипулативни разделителни линии продължиха и в 46-ото НС, подминавайки факта, че БСП бе единствената опозиция на доскорошната корумпирана власт в последните години и участваше още от първите дни в протестите срещу Бойко Борисов и Иван Гешев. А Трифонов и сценаристите му „протестираха“ от телевизора, докато полицията биеше хората на площада под прозорците на Борисов.
Дъвката със суверена
Когато спечелиха юлските избори, шоумените-политици се самозабравиха и неволно разкриха (за наш късмет – навреме) политическата си дилетантщина, граничеща с обикновена глупост. Как иначе да си обясним абсурдното обръщение на Трифонов по фейсбук веднага след вота, начумерен от мрачното му студио, в което прибързано обяви състава на проектокабинета си начело с Николай Василев – без да изчака официалните резултати от ЦИК и мандат от президента Румен Радев? Как иначе да си обясним безцеремонното, надменно и силово налагане на правителство (забележете – на малцинството) без консенсус и подкрепа от други партии?! Преговорите за управляващо мнозинство не са политически пазарлъци, както ги изкараха Слави и сценаристите, а основополагащи елементи на парламентарната демокрация, които ИТН неглижира. Свитата на Трифонов продължи да прави шоу, а не държавна политика, отказа диалог с приятелските си формации и с неуместната си риторика и арогантно поведение превърна всички партии в свои врагове. Не стана ясно защо преди месец ИТН не искаха да направят правителство на малцинството, а сега вече искат. Всяко свое неадекватно решение обясняваха с „волята на суверена“ и накрая изпразниха тези думи от съдържание.
Трифонов и парламентарната му свита, водена от Хаджи Тошко Йорданов, забълваха каруцарски обиди към всички политически опоненти, надхвърляйки границите на моралното и приличното дори за тв шоу, камо ли за институция като парламента. Сред цветистите им квалификации се открояват „хлебарки“, „животни“, „мутри“, „мафиоти“, „дебили“, постоянни оценки към другите, че говорели „глупости“, „простотии“ и „тъпотии“. Йорданов дори си позволи да каже на депутатка от ИБГНИ: „Сядай си веднага на дебелия задник!“. С просташката си риторика, детинското тръшкане и нежеланието за диалог новоизлюпените политици допринесоха за ниския рейтинг и на 45-ото, и на 46-ото НС, макар в кампанията си да проповядваха възраждане на парламентаризма.
Кадрови абсурди
Без коментар е спорната фигура за премиер на бившия царски министър, която предизвика истинско недоумение. Ако я бяха споменали в предизборната си кампания, със сигурност ИТН нямаше да е първа политическа сила. Още през юли стана пределно ясно, че партията на Слави не предлага управленски решения, а залага само конфликти и проблеми. Последва втора оферта за правителство на ИТН – този път с още по-абсурдна номинация за премиер. Спечелилият тв кастинга за политик в „Шоуто на Слави“ Пламен Николов буквално взриви обществото и предизвика смях. За никому неизвестния дотогава, но прехвален от Трифонов, кандидат за министър-председател се разбра, че „богатият му управленски опит“ се свежда до собствената му фирма за шнорхели. От ДБ и ИБГНИ обявиха, че няма да подкрепят такъв нескопосан проектокабинет, в който няма експерти и личности, които да се ангажират с обещаните реформи и да сменят главния прокурор Иван Гешев. Шоумените политици детински заклеймиха братските формации като „предатели“, обвиниха ги, че им искали „постове“ и „порции“, а лидерът им изригна от студиото си срещу Христо Иванов с каруцарското: „Кой си ти, че да ми казваш, бе?!“.
Въпреки своята диалогичност и желанието си да подкрепи кабинета на ИТН след договорения списък с леви управленски приоритети, БСП също бе обвинена в предателство. Левицата постави изрично условие пред Трифонов да оттегли номинирания за вътрешен министър и вицепремиер Петър Илиев, който се прочу като плагиат на научен труд и отрано демонстрира „изключителните“ си морални качества в доста агресивно тв интервю. Обществото се втрещи от банката с кадри на Слави, а коментатори предрекоха, че гафът с Илиев е краят на ИТН. Най-новата политическа сила, афиширала се като „партия на промяната“ всъщност не постигна нищо, освен че успя да превърне всички в свои врагове и абсурдно се обяви за „опозиция“, при положение, че имаше председател на НС и на най-важните парламентарни комисии.
Политическо недоразумение
„Не ни разбраха!“, жалва се накрая зам.-председателката на ИТН Виктория Георгиева. Нелепото ѝ оправдание за политическия провал на партията обяснява скорострелното ѝ и необратимо фиаско. В ИТН продължават да не виждат грешките по почина на лидера им, който страда от мания за величие и е глух и сляп за чуждо мнение. Вместо да оттегли „юридическото чудо“ Илиев, Трифонов и свитата му хукнаха пламенно да го защитават и да клеймят още по-злостно „предателите“. Шоуменът дори оправда агресията „като искрена проява на чувства на фона на политическото двуличие“, хвалейки се, че и той самият е агресивен. Днес ИТН се разграничиха от Илиев – вече не бил техен член и нямал нищо общо с формацията им.
Партия само по регистрация – де факто еднолична шоу корпорация на Трифонов, ИТН вече няма полезен ход. Поела е стремглаво надолу и голяма част от избирателите ѝ най-сетне проумяха, че са гласували за политическо недоразумение.
Лидерски партии у нас – бол: царската НДСВ, догановата ДПС, борисовата ГЕРБ, множеството патриотарски, сега и славчовата ИТН. Недемократични партии с безропотна комерсиална свита около вожда-създател са обречени на разпад без него. Експертите в ИТН са малко, също и политиците – предимно ренегати от пропаднали партии. Никой не смее да дава акъл на Слави. Досущ като в ГЕРБ. Лидерите и на двете партии не блестят със завиден потенциал, което компенсират с безгранично желание за власт и с юмручното право по масата.
Поредният провален „спасител“ на България също е авторитарен и не търпи възражения. След няколко години ИТН ще е поредният политически труп, който ще носи вината за сегашния политически хаос, няколкото едновременни кризи в условията на КОВИД-пандемията, за трите парламентарни вота за година. И най-вече – за политическото реанимиране на ГЕРБ. „Едно е да искаш, друго – да можеш, трето и четвърто – да го направиш“, казва един от мъдрите герои на Хайтов. Народът да го има предвид, когато реши да повярва на следващото поредно политическо недоразумение, обявило се за спасител.
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











