БАНКЕРЪ
Тегленето на пари от банкомат става все по-скъпа услуга
Банките продължават да вдигат таксите си за обслужване на граждани и фирми, при това на най-ползваните услуги.
От началото на септември Банка ДСК въведе нова тарифа при теглене от банкомат. Ако парите се теглят от AТМ-устройство на ДСК, таксата вече е 0,15% от сумата, но не по-малко от 0,30 лв. При теглене от банкомат на друга банка услугата струва 0,20% от изтеглената сума, но не по-малко от 1,50 лв. Досега таксите бяха фиксирани – 0,30 лв. за теглене от банкомати на банката и 1,50 лв. за други банкомати.
„Посочените промени на практика ще се отразят на стойността на прилаганата такса при теглене на суми от АТМ, както следва: над 200 лв. от АТМ на Банка ДСК и над 750 лв. от АТМ на други банки в България и чужбина“, уточняват от банката.
ДСК бе една от първите банки, които по време на извънредното положение миналата пролет заради ковид-пандемията увеличиха лимита за еднократно теглене на пари до 1000 лв. Идеята бе да се спести на хората по-често разкарване до банкоматите. Година и половина по-късно финансовата институция е отчела, че от този жест не печели достатъчно, затова и завишава таксата за по-големите суми.
Най-вероятно скоро и други финансови институции ще последват този пример. Само преди три-четири години тегленето на пари от банкомат бе безплатна услуга, дори и ако АТМ-устройството не е на банката издател на дебитната карта.
Плащанията с дебитна карта на ПОС терминал остават без такси, като тенденцията е делът на този начин на разплащане да се увеличава за сметка на тегленето на суми в брой от банкомат. Българинът обаче все още предпочита да изтегли заплатата си или други постъпления по картата си и така да разполага с наличните финансови средства.
Някои банки въвеждат и съвсем нови такси. Пощенска банка например е обявила, че 5 октомври вече ще таксува и съобщения по Viber за касови операции. Цената на тази услуга ще е 0.12 лв. за съобщение. Досега с подобна такса се облагаха само SMS-ите.
Освен това Пощенска въвежда такса и за откриване на сметка към взаимен фонд, плюс месечно обслужване от 2.50 лв. Пощенска е една от банките, които преустановиха откриването и поддържането на депозити, като за алтернатива на спестяванията на клиентите си предлагат именно взаимни фондове.
Радев обявява второто служебно правителство в четвъртък
Тогава президентът ще разпусне и Народното събрание
На 16 септември – четвъртък, президентът Румен Радев ще разпусне Народното събрание и същия ден ще назначи ново, второ за тази година, служебно правителство. Това съобщиха от прессекратариата на държавния глава.
Засега съставът на новия служебен кабинет не е известен, но най-вероятно някои от настоящите министри ще запазят постовете си.
Така насроченото за сряда пленарно заседание ще е последното за краткия, но изключително бурен живот на 46-ия парламент, който отново не успя да излъчи редовен кабинет.
Президентът на практика дава още един ден време за работа на парламента, което означава, че депутатите ще имат възможността да гласуват окончателно законодателните промени, с които се отнема от главния прокурор Иван Гешев Бюрото за защита на свидетели. Най-вероятно обаче няма да стигне време за приемането на друга законодателна поправка – закриването на специализираните съд и прокуратура, за което настояват от няколко парламентарни сили.
Третите парламентарни избори за 2021 г. пък ще се проведат на 14 ноември, заедно с изборите за президент и вицепрезидент.
БАНКЕРЪ
От БНБ се крият като престъпници

- Свикналите да работят на тъмни и да правят делавери банкери крият от принципала ( народа на България, който ги е избрал на тази работа), колко ще откраднат!
- Проф. Румен Гечев: От 2015 г. досега правителствата и БНБ отказват да предоставят на народа информация за рисковете в еврозоната
„Документите говорят: В периода 2015-2025 г. правителствата и ръководството на БНБ отказват да предоставят на народа информация за рисковете от евентуалното членство на България в еврозоната“. Това написа икономистът и бивш депутат от БСП проф. Румен Гечев. Той напусна партията заради отказа на ръководството й да подкрепи искането за референдум за еврото. В публикация във Фейсбук икономистът цитира следните правителствени решения:
„На 03 юли 2015 г Министерски съвет приема Постановление N: 168 „За създаване на координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната“. За председател на съвета е определен министъра на финансите, а като членове са включени подуправител на БНБ и зам. министри на финансите, икономиката, външните работи, транспорта и съобщенията, зам. председател на Комисията за финансов надзор и др. Постановлението е подписано от Министър-председателя по това време Бойко Борисов.
В Приложението към Чл.10, ал.1 са определени основни функции и отговорности, като в първа точка пише, че Министерство на финансите носи отговорност за „ОЦЕНКА НА ПОЛЗИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО“.
Но….шест години по-късно, на 5.03.2021 г. Министерски съвет, отново с Председател Бойко Борисов, приема Постановление N: 103 „За изменение и допълнение на Постановление N: 168 на МС от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната” (ДВ, бр.52 от 2015 г.) Чрез ПМС N.103 (2021 г.) се правят две прелюбопитни промени: Първо, ЗАЛИЧАВА СЕ (изважда) текста за „ОЦЕНКА НА ПОЛЗИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО“.
Второ, вместо един Председател, Чл.2 (2) постановява, че „Съпредседатели на Съвета са управителят на Българската народна банка и министърът на финансите, който е национален координатор на подготовката на Република България за членство в еврозоната“.
По какви причини правителствата на ГЕРБ, с един и същи Министър-председател, правят такъв рязък завой? Първо, още първият предварителен доклад на работната група показва, че рисковете от евентуално влизане в еврозоната са твърде големи. Затова и решават да изключат текста от задачите за оценка на ползите и рисковете, да скрият от обществеността тези рискове.
Второ, виждайки тези очевидни рискове, Б. Борисов и сие панически пристъпват към споделяне на отговорността. С това изменение на ПМС N.168 (2015 г.) те въвеждат ДВАМА СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ – като първо се посочва Управителя на БНБ, а втори е Министърьт на финансите. Хитро, нали? Друг е въпроса, че още в първото постановление от 2015 г. (N.168) Управителят на БНБ трябваше изрично да бъде посочен. Защото в България, както навсякъде по света, именно Централната банка е институцията, която формира, провежда и контролира процесите по осъществяване на паричната политика и функционирането на банковата система!
В края на 2021 г. сагата по подготовката на България за влизане в еврозоната взима пореден рязък завой. В програмата на правителството на Кирил Петков коалиционните партньори приемат ползите и рисковете да бъдат анализирани и представени от Координационния съвет.
В Протокол N.4 от заседанието на Координационният съвет за подготовка на Р. България за членство в еврозоната, проведено на 13 юли 2022 г., се посочва следното Решение: работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“ да получи принос и да разработи първи вариант на анализ до края на месец юли 2022 г., а окончателния анализ до края на месец август 2022 г. Впоследствие анализът ще бъде разгледан и одобрен от координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната.”
Решението от Протокол N.4 на Координационния съвет с двама съпредседатели г-н Димитър Радев и г-н Асен Василев НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО! През есента на 2022 г. имаше среща между ръководството на Парламентарната бюджетна комисия (на което присъствах) и ръководствата на БНБ и МФ в кабинета на Министъра на финансите. Там те за пореден път приеха срокове за представяне на аналитичен доклад, разработен съвместно от БНБ и МФ, приет от Координационния съвет и съответно от УС на БНБ и МФ. Резултат – НИКАКЪВ.
Най-накрая, след наше изрично изискване от НС, на 31.10.2023 г. с N: 115071, беше входиран в НС писмен материал, подписан от съветник на Управителя на БНБ. Съветникът г-жа А. Димитрова нарича този документ „работни текстове”. Вместо да изпълнят законовите си задължения на Централна банка и Решенията на Координационния съвет, БНБ ни изпрати текст, който не е приет от УС на БНБ, не е обсъден и приет от правителството, не е приет от Координационния съвет!!! И въпреки тази наглост, на 18.01.2024 г. мнозинството в Народното събрание приема промени в Закона на БНБ за включването на България в еврозоната.
От Постановленията на МС, от “работните” текстове на БНБ и от Решенията на Народното събрание в период от 10 години: 2015-2025 г. става пределно ясно, че:
През 2021 г. правителството (министър-председател Б. Борисов) отменя собственото си постановление от 2015 г., за да не допусне публикуването на документ на Координационния съвет, в който лъсва истината за неприемливите рискове за икономиката ни при влизане в еврозоната.
Координационният съвет, както и ръководствата на БНБ и Министерството на финансите ОТКАЗВАТ да изпълнят законовите си задължения по този проблем с кардинално значение за страната ни. И до ден днешен УС на БНБ, управителя на БНБ и сегашното правителство, отказват да обсъдят, гласуват и представят на българите анализ за ползите и рисковете от влизането в еврозоната.
Две правителства на Б. Борисов, правителствата на К. Петков и на Р. Желязков не изпълняват задълженията си да предоставят на народа професионални анализи на оторизираните държавни институции. Те фактически КРИЯТ ОТ НАРОДА ИСТИНАТА! И понеже се страхуват от реалните рискове, те не слагат подписите си под „работни текстове”. Сега блокираха и конституционното право на българския народ да се произнесе на Референдум.
И щом БНБ, правителството и мнозинството в НС отказват на народа информация и референдум – нека вкупом незабавно си дадат оставките“, написа проф. Румен Гечев.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
Финансовото положение на страната е катастрофално … а, с еврото направо загиваме.

Каримански, БНБ: За първото тримесечие приходите в бюджета са 20% по-малко от заложените, не могат да се наваксат.
„Формално сме изпълнили всички критерии за еврозоната. Въпросът е колко можем да разчитаме на това, че хората и бизнесът са подготвени за приемане на еврото. Друг е въпросът доколко гледаме устойчиво на тези критерии“. Това каза в предаването „Лице в лице“ Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ.
„Излязоха резултатите за консолидираната фискална програма за първото тримесечие. Видно е, че приходната част по бюджета на страната не се изпълнява спрямо заложените разчети. Приходите са доста по-малко. Приходите, помощите и даренията в бюджета са по-малко с 20% от заложеното в бюджета“, обясни той.
„Ние разчитаме изцяло на данъчните приходи. Това изоставане в първото тримесечие от планираното трябва да бъде съобразено с това, че в първо събираме не толкова, колкото във второто или третото. Това ще рече, че ние разчитаме през следващите тримесечия да се навакса, което е невъзможно“, подчерта Каримански.
„Приходите в бюджета са силно надценени. Странната ирония е това, че годината, в която сме приети в еврозоната, да отчетем дефицит. Решението (за еврозоната – бел. ред., ) е политическо. Никой не иска да коментира това изоставане в приходната част на бюджета, защото не е за коментиране. Вече сме в дефицит в първото тримесечие, а това не може да се навакса с този бърз темп на разходната част“, категоричен той.
„Приходите са заложени, за да може фискалната рамка да завърши с 3% дефицит. Според мен авторите на бюджета са осъзнавали, че приходната част няма да бъде изпълнена. Целта е била да представим перфектния разказ пред Европейската комисия и Европейската централна банка, за да ги убедим всички, че приходите са изпълними. Безспорно приходите са нараснали, но няма как да нараснат с 33%“, допълни той.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
Сорос и разгрома на лева и банките у нас 1996-1997 г.

Искането на някои политици за създаване на парламентарна комисия, която да установи факти и обстоятелства, свързани с дейността на Джордж Сорос и неговите фондации,
които финансират български физически и юридически лица и неправителствени организации е сред най-смелите политически актове на прехода.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 1, 2025
Но това разследване, ако разбира се народните представители имат куража да го подкрепят, не бива да отминава най-тежкото финансово събитие от средата на 90-те години на миналия век – разгрома на лева, българските банки и финансовите спекулации, при които българската валута достигна нива над 3000 лева за долар.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 3, 2025
Никой тогава, а и досега не обърна внимание на факта, че подобен крах преживява само четири години по-рано британският паунд, а от тази катастрофа Джордж Сорос печели милиард и сто милиона долара. Тогава той е наречен човекът, който разори централната банка на Англия.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 29, 2025
Всеки смел и непредубеден финансист ще намери преки аналогии между технологията на двете катастрофични финансови събития. Остава да се разкрие кой прибра парите от разгрома на българските банки и българската валута, извършен в стил „британски паунд 1992“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месеца
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан