ФОКУС
Китай започва „трансформация на капитализма“: и си има главен съюзник
По целия свят се говори за „най -дълбока революция“ на Си Дзинпин, а в самия Китай статията „Всеки може да почувства, че се случва дълбока трансформация“ се дискутира енергично в продължение на няколко дни.
Ето най -яркият цитат от нея:
„Ако продължим да разчитаме на големите капиталисти като основна сила в борбата срещу империализма и хегемонизма, или продължим да си сътрудничим с американската индустрия за„ масово забавление “, младите ни хора ще загубят силната си и смела енергия и ние ще претърпим същия колапс, като Съветския съюз, още преди да сме подложени на истинска атака. “
Публикацията се появи в WeChat на 28 август в личния блог на Ли Гуанман, малко известен журналист и бивш главен редактор на малък вестник. Но през следващите дни текстът беше препечатан от различни държавни медии, включително „Женмин Жибао“ и информационната агенция „Синхуа“.
Тоест тезите на статията на Гуанман получиха най -висока подкрепа – и всички започнаха да ги възприемат като сигнал за предстоящи радикални трансформации. Нещо повече, статията се появява 55 години след началото на „голямата пролетарска културна революция“ – сътресение, продължило няколко години, през които Мао, разчитайки на крайните левичари, нанася ужасен удар не само по китайската номенклатура, но по целия начин на живот на образованите китайци.
И предстои ли още една буря от комунистическите висоти?
Разбира се, че не. Колкото и да са уплашени китайските либерални западняци, каквото и да измислят на Запад, не може да има връщане към практиката на „културната революция“. Никой няма да ограничи реформите, започнати от Ден Сяопин през 1978 г., и пазарната икономика няма да бъде отменена. Целта на Китай остава да изгради „общество на общ просперитет“ до 2049 г., тоест до стогодишнината от основаването на КНР.
Но Китай също няма да се откаже от водещата роля на комунистическата партия – както и от твърденията, че се изгражда социализъм с китайски характеристики. Самият Си Дзинпин заяви по време на честването на стогодишнината на ККП през юли, че „ние трябва да продължим да насърчаваме китаизацията на марксизма, да съчетаваме упорито основните принципи на марксизма с конкретната реалност на Китай и с отличната традиционна култура на Китай. “
Но ако социализмът става китайски, тогава пазарната икономика, тоест капитализмът, също трябва да бъде китайски, тоест един вид, национален и съобразен с китайските ценности. Именно с неговата промяна се занимава Си Дзинпин – затова статията на блогъра Гуанман получи такъв резонанс.
За какво пише Гуанман? Фактът, че всичко, което се случва в Китай през последните месеци (по -точно дори от миналата година), не са отделни събития, а част от по -голям план, който той нарича „най -дълбоката трансформация“, извършена от Си Цзинпин.
Първо, Пекин ожесточи регулациитеза много крупния ИТ бизнес (започвайки със забрана за листване на акции на интернет гиганта Alibaba на американските фондови борси), след това бяха въведени ограничения за дейността на преподавателите-репетитори (огромен пазар в Китай) и достъпа на учениците до видеоигри (не повече от три часа седмично – ясно е как това ще удари бизнеса на производителите на игри).
Сега дойде ред и за шоубизнеса – за някои звезди бяха въведени глоби и забрани за изпълнения. Нещо повече, първоначално имаше предупреждения, а основните мерки срещу „културните дейци“ бяха предприети точно след публикуването на статията на Ли Гуангман – което, разбира се, добави към теоретиците на конспирацията увереността, че текстът за дълбоката трансформация се е появил по някаква външна поръчка или причина.
Още на 2 септември ръководството на телевизионното и радиоразпръскване обяви нова стратегия – ограничаване на телевизионните програми и риалити предаванията, които по принцип култивират младежките идоли. Ясно е кои, защото в същото време говорим за необходимостта от установяване на правилните стандарти за красота и изгонване на „женствените мъже“.
Но това не е краят – на шоубизнеса беше предложено „целенасочено да изостави вулгарността, лошия вкус, а също и умишлено да отхвърли упадъчните идеи за почитане на парите, хедонизма и крайния индивидуализъм“.
Нещо повече, всички мерки на китайските власти имат не само пазарни, но и напълно разбираеми морални измерения – освен това, те са предизвикани именно от загриженост за моралното и етичното здраве на нацията. Финансовите разходи тук са дълбоко второстепенни, защото здравето, особено моралното, не може да се купи и след това не можете да превъзпитате младите хора, възпитани и формирани по матрицата на някой друг. А Си Дзинпин умишлено предприема строги мерки.
Ли Гуангман го обяснява по следния начин:
„Това е връщане от групата на капитала към масите хора и трансформиране на капиталоориентирания модел в модел, ориентиран към хората. Така това е политическа промяна и хората отново се превръщат в основен двигател на тази промяна и тези, които искат да попречат на тази промяна да се осъществи в посоката на хората, ще бъдат изхвърлени. <…> Това също е връщане към първоначалните намерения на ККП, <…> връщане към същността на социализма “.
Освен това Гуанман обещава, че скоро нови правила на играта ще дойдат в сферата на недвижимите имоти и медицинските услуги, където властите възнамеряват да се борят с прекалено високите цени. В резултат на това хората ще се възползват от реформи в образованието, медицината и имуществените отношения, които ще помогнат за постигането на целите на т.нар „споделен просперитет“. Пътят към него е чрез намаляване на социалното неравенство – а то стана огромно в Китай.
И като цяло:
„Капиталовият пазар вече няма да бъде рай за капиталистите, които могат да забогатеят за една нощ. Културният пазар вече няма да бъде рай за псевдо звезди, а новините и общественото мнение вече няма да се покланят на западната култура. <…> Следователно, трябва да контролираме целия културен хаос и да изградим жизнена, здрава, мъжествена, силна и ориентирана към хората култура. “
Да, това е целта, която Си Цзинпин си поставя. И въпреки че китайското общество през последните десетилетия е преминало през сериозна уестърнизация, през култа към консуматорството и удоволствието, тоест попило е много „добродетели“ на съвременния западен капитализъм, новата политика на ККП няма да понесе поражение. Защото въпреки всички дълбоки промени, всички противоречия и проблеми, по -голямата част от китайците все още запазват чувството за национално единство и солидарност. И разбирането за справедливост.
Естествено, корекцията няма да бъде лека и безболезнена, но ККП има друг сериозен съюзник в тази борба. Това е китайски патриотизъм и е наистина масов. Следователно неслучайно в своята статия Гуангман, обяснявайки необходимостта и неизбежността на „дълбоката трансформация“, се фокусира върху външни предизвикателства и заплахи:
„В момента Китай е изправен пред все по -тежка и сложна международна ситуация. Съединените щати кроят военни заплахи срещу страната ни, извършват икономическа и технологична блокада, нанасят финансови удари и провеждат политическа и дипломатическа обсада на Китай. <… > Освен това САЩ започнаха биологична и кибер война срещу нас, започна атаки срещу общественото мнение в Китай. “
Тоест, „дълбоките трансформации“, които се случват в Китай, сами по себе си са необходими, за да „отговорят на бруталните и свирепи атаки на САЩ, както и на настоящата трудна международна ситуация“, обяснява Гуангман. Китайците разбират това много добре – слаб и слабоволен Китай ще стане жертва на външна експанзия, както това се случи през 19 век.
Оттук и най -важното предупреждение на Гуанман, цитирано в началото на статията: ако Китай, в конфронтацията си със Запада, разчита само на своите капиталисти и обучава младите хора по пазара на глобалната масова култура, тогава го очаква съдбата на СССР, той ще рухне, дори преди да бъде атакуван.
Всъщност такива държави-цивилизации като Китай и Русия не могат да бъдат победени отвън. Те могат само да бъдат подкопани отвътре, да бъдат разделени, за да се възползват от тяхните вътрешни грешки и вътрешна слабост, да ги направят управляеми и да им отнемат бъдещето, да възпитат новите поколения да бъдат слаби и лишени от национален характер, да ги пристрастят към опиума, реален или идеологически…
Китай разбира това много добре – включително от опита на Русия, която вече е платила ужасната цена с разпадането на страната. И двете сили ще направят всичко, за да гарантират, че вътрешното им устройство отговаря на интересите на народите и на тяхния цивилизационен код – тоест да бъде устойчив на всякакви външни предизвикателства.
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











