Служебният министър на икономиката Кирил Петков, когото хиляди в социалните мрежи вече поискаха да премиер, се опита да спре пробойните, през които изтичаха милиони в неизвестни ръце, предаде репортер.

След девет седмици на поста, той ще завещае на следващия министър преструктурирането на ДКК, ББР – която ще се фокусира вече върху подкрепата за малкия и среден бизнес, довършването на Иновационния хъб.

Харвардският възпитаник даде интервю пред „Медиапул“, което си заслужава да прочетете:

Според проучванията вие сте най-харесваният министър в служебния кабинет, заради усилията да промените модела на управление. Доколко успяхте и какви са гаранциите, че тази линия ще продължи и вашият наследник?

Най-голямото ми постижение е, че показахме, че България може да има различен тип управление. Управление, в което единственият приоритет е да се правят правилните стратегии, средствата на хората да се използват по най-добрия начин, да има максимална прозрачност.

Например смяната на борда на Българската банка за развитие (ББР), вече е факт. Това не се вижда в Търговския регистър. Имената на двамата от предишния борд стоят, но реално те отдавна не участват във взимането на решенията и не получават заплати. Те стоят все още там, защото трябва да се изчака да приключат съдебните дела.

Аз имах възможността тихомълком да направя някакъв тип уговорка те да си тръгнат, да ги сменя с някой друг и да не казвам какво се е случило в банката. Но за мен това не е решение. Да, ние вдигнахме много шум около смяната, много се говореше за ББР, но сега на базата на цялата информация, която изтече, много трудно някой би върнал процеса обратно, такъв какъвто беше преди, независимо какви са моралните, житейски и всякакви убеждения на следващия министър.

Защото успяхме, знам го от мои приятели и роднини, всеки един да е запознат с този казус. Когато в обществото има прозрачност и се знае какво се случва, шанс да се правят тайни корупционни схеми е много по-трудно, защото всъщност във всяка една корупция има тайна.

Но следващите управляващи, когато започнат да сменят хората, които вие сте назначили…

Те ще могат да сменят хората, но ако сменят устава, например. И ако таванът за отпускане на заеми не е 5 млн. лв., а го вдигнат на 50 млн. лв., ще предизвикат реакция на обществото. Така че, ако сте министър и направите едно такова нещо, рискът ви ще започне да се качва много.

Прозрачността, публичното знание за казуса, го прави по-трудно за промяна и се надявам да остане поне за някакъв период от време.

Един от служителите в министерството ми каза – знаете ли, че вие сте 28-я ми министър и сте единственият министър, който с такава прозрачност говореше за проблемите, хората научиха какво се случва в министерството, а в същото време имаше най-голямата съпротива срещу вас. Това бяха думите на човек от ведомството, който е пред пенсиониране.

Възмутихте се публично от големите заплати, които са получавали шефовете в ББР. Намалихте ли ги?

Един бивш директор на ББР е взел възнаграждения в размер на 268 000 лв. за 2020 г. (бел. ред. става въпрос за изпълнителния директор Стоян Мавродиев) На месец е взимал между 33 000 и 60 000 лв. В момента заплатите са под средното за банковия сектор.

Съобщихте, че за полугодието ББР има натрупана загуба от 100 млн. лв. и очаквате до края на годината тя да достигне 250 млн. лв. На какво се дължи тази загуба за ББР?

Главната част идва от провизии. Задължение на всяка банка е да оцени риска на кредитното си портфолио, ако види, че има очаквана загуба, да ги провизира. Така че, задълженията не са кешови, а загубата е реална икономическа.

Правилно ли разбирам, че тази загуба идва от 8-те големи кредита, по които ББР е отпуснала близо 1 млрд. лв. и всичките те са оценени като рискови?

Точно така, но не всички са рискови. От 8-те кредита 3 са оценени като високорискови. Има и по-малки заеми между 50 млн. лв. и 100 млн. лв., които също се оценяват като високорискови и трябва да се провизират. Това означава, че трябва да се отпишат част от очакваните вземания, което носи счетоводна загуба на ББР. Надявам се тези 250 млн. лв. да са достатъчни провизии.

Например при един от тези високорискови заеми фирмата е разделена на две. Добрата фирма взима актива, а лошата – по-голямата част от заема. Заемът е разделен между двете фирми, но по-голямата част е в „лошата“ компания, която няма активи. Няма крос гаранции между двете фирми и така „лошата“ част на фирмата, ако не си изплати заема, ББР няма шанс да си възстанови парите. Това е единствен специфичен случай.

При другите, когато имат оценка, част от обезпечението е стойността на търговското предприятие, което гарантира заема. В част от тези предприятия, които ги слагаме в провизиите, ние не вярваме, че имат такава стойност, която да покрие заема.

Към момента всички едри кредитополучатели си плащат задълженията.

ББР е с много висока ликвидност, дори и при отписване на 250 млн. лв., което очакваме да се случи в края на годината. С други думи банката е била толкова капитализирана с нашите пари, които са били налети вътре в нея, че слава богу не е под риск.

В ББР успяхте да смените ръководството, но в ДКК засега не успявате. В същото време този „холдингов чадър“, както наричате компанията, има заем от 172 млн. лв. от ББР. Обслужва ли се този кредит?

ДКК си плаща задълженията. При нея проблемът е друг. Смяната на борда трябваше да мине през Агенцията за публичните предприятия. Ние искаме всичко да правим чисто, както е по закон и това води до забавяне на целия процес. Освен това искахме да избегнем риска компанията да остане без никакво управление, защото това го преживяхме с ББР. И последно за да може да преструктурираме ДКК трябваше да имаме контрол върху ББР, защото те са свързани. Тези вътрешни заеми контролират взаимовръзките между тези черни кутии вътре в ДКК.

Какво направихме? Променихме устава и Съветът на директорите го увеличихме от 5-ма души, както е сега, на 9. Пуснахме процедура за избор на нови членове през Министерството на икономиката и Агенцията за публични предприятия и контрол. Надявам се до петък новите членове в Съвета на директорите да бъдат назначени и лека по лека да влезем в контрола на компанията.

Видях, че сте се опитали да назначите втори изпълнителен директор, но сегашният Ясен Спасов е атакувал това назначение…

Опитахме се да назначим втори изпълнителен директор, да назначим прокурист и те отказват. Казват – ние сме независим борд и отказват новите назначения.

Изглежда много лесно да се смени ръководството, но в действителност стъпките са ужасно много и отнемат много време, за да се изпълнят по законовия ред.

Този закон беше приет по времето на третото правителство на Бойко Борисов. Според вас с каква цел е направено това – случайно или са искали да минират смяната на назначените от тях хора на ключови позиции?

Минирали са процеса. Навсякъде са сложили техни хора, така че едно служебно правителство да не може да ги смени.То не се отнася само за служебно правителство, следващото също ще бъде изправено пред тази хипотеза.

Това е много добър пример как една приемственост би била работила страхотно. Защото ние сме придвижили процедурата за ДКК с месец и половина. Първо беше направена оценка на компанията. Видяхме къде са проблемите, защото аз не мога да ги уволня просто, защото съм решил. Има доклади по темата. Задействана е конкурсната процедура, сменен е уставът. Това го направихме, за да бъдат наети нови хора, за да не остане без ръководство компанията.

Каква е вашата идея за преструктуриране на ДКК и въобще има ли нужда от такава компания?

Абсолютно няма нужда от ДКК. Въпросът е, че това не може да стане от днес за утре. Идеята ми е да започнем да ги изкарваме дружествата от ДКК да се връщат към Министерството на икономиката. Първата е „Монтажи“, защото там е най-големият теч. Там са се случвали абсурдни неща, но ние дори не можем да докоснем борда, защото той е под шапката на ДКК.

Изпълнителният директор на „Монтажи“ Тихомир Димитров, преди да стане шеф на държавната фирма, беше общински съветник от АБВ в Стара Загора, член на ръководството на партията на Румен Петков. Как така се получава, че сега АБВ се рекламира като част от промяната, от новото управляващо мнозинство…

Това не го знаех. Това, което знам е, че аз „Монтажи“ не мога да ги докосна, преди да съм се справил с контрола на ДКК, защото те казват: „Има си независим борд, имат си независим принципал. Министерството на икономиката е принципал на нашия принципал, което обаче ни прави абсолютно независими и няма да правим нищо, което ни се казва. Ако бордът на ДКК не ни каже, ние нищо не може да направим.“

Разбирам, че министърът нищо не може да каже на ръководството на „Монтажи“.

Нищо не мога да им кажа.

Имахте идея да приотиризирате язовирите, кои ремонти да се правят и тъй като те са възложени на „Монтажи“, ръководството на фирмата ви казва, че не може да му казвате какво да се ремонтира – така ли да разбирам?

Ние приотиризирахме ремонта на язовирите, защото имахме данните. Но ако аз сега поискам да сменя борда на „Монтажи“, ще получа отговор – съжалявам, но ние си имаме принципал – ДКК.

Същата е ситуацията и с ВМЗ Сопот. Поисках да сложим прокурист, но от ВМЗ ми казаха: съжаляваме, но трябва да си говорите с ДКК. Така че първата стъпка, която почти сме я довършили, е да влезем в контрола на ДКК. После да сменяме бордовете на част от тези компании и да ги качваме директно към министерството, за да изпразваме от съдържание ДКК.

След „Монтажи“ кои са следващите, които ще извадите от ДКК?

„Еко Антрацит“ и „Екоинженеринг РМ“ предлагаме да отидат направо към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Това са две дружества, които въобще не знам какво правят в Министерството на икономиката. Те правят рекултивация на минното дело. Това първо не трябва да се случва под шапката на ДКК и второ, трябва да си отиде в министерството, които може да ги контролира, има необходимите експерти и това е МОСВ.

„Еко Антрацит“ първи получиха 120 млн. лв. от правителството на Борисов за рекултивиране на закрити мини. Какво се е случило с тези пари, направили ли сте проверка на дружеството?

Не сме правили проверка още на „Еко Антрацит“. Големите проверки бяха в „Монтажи“ и започнахме проверката на ВМЗ Сопот. Оръжейният завод също бих го вдигнал директно в Министерство на икономиката, не е нужно да стои под шапката на ДКК.

Останалите оръжейни заводи под шапката на ДКК също ли ще бъдат извадени?

Това е една холдингова структура, която постепенно трябва да се преструктурира. Отделно трябва да се преструктурира заемът към ББР, който да не е само и единствено към ДКК, а да си отидат отделните заеми към отделните поддружества, така че като се вдигат да си носят отделната тежест на заема. Защото в един момент може да се окаже, че ДКК няма нищо като актив и накърнява банката.

Всъщност цялото нещо е като една голяма плетеница и трябва лека полека да се отплита, като едновременно с това се внимава какви пари се харчат и се вкарват свестни хора, на които може да се разчита, докато този процес се случва.

Какво е състоянието на оръжейните заводи?

В момента тече проверката. ВМЗ Сопот има пари, защото имат сделки, но има доста неясноти. По някои от сделките има въпроси. За самото назначение на борда също има въпроси. Тепърва навлизаме там.

Целта ни е всички оръжейни заводи под шапката на ДКК – ВМЗ Сопот, „Авионамс“, „Кинтекс“, НИТИ да се върнат на пряко подчинение на Министерството на икономиката с пропорционалната част от заема, което означава, че трябва да се преструктурира и самият заем към ББР.

Колко време ще отнеме преструктурирането на ДКК?

Това сигурно ще отнеме поне две години и накрая бих се радвал ДКК да не съществува и всички дружества да отидат към съответните ведомства – част от тях към Министерството на икономиката, част от тях към другите министерства, които са по-добри за тяхното управление.

Кои са другите дружества, които ще отидат извън Министерството на икономиката?

Например язовирите. Трябва да се помисли дали не е по-целесъобразно Държавното предприятие за управление на язовирите да отиде към Министерството на земеделието. Голяма част от тези язовири са земеделски за поливане и за развъждане на риби, което е към земеделското министерство.

Защото, когато имаш активи, които не са целесъобразни за това министерство, никой не ги контролира, нямаш експерти за това нещо и шансът да потъват едни средства е много по-голям.

Какво се случва в Държавната петролна компания, създадена от кабинета „Борисов 3“? Казахте, че няма нужда от нея, но има назначен борд – какво прави той, работи ли или само получава заплати?

Това дружество в момента не развива дейност. Има директори, които получават заплати, но в момента нищо не се прави.

Проблемът там е следният – по закон част от държавния резерв е трябвало да премине към тях. Аз не виждам защо трябва да съществува тази компания, освен ако е нямало злоупотреби в резерва и е трябвало да се влезе ново управление на петролния резерв.

Според мен много по-смислено е този резерв да бъде обследван и да бъдат изчистени всякакви злоупотреби. Проблемът с петролния резерв е, че петролът се заменя на големи лотове, на които могат да участват само две или три компании.

Идеята е била, като влязат в петролна компания, те да могат да търгуват с повече фирми. Така ще направят пазара по-конкурентен и резервът реабно бъде по-близко до пазарен механизъм.

Държавните бензиностанции за мен са пълна глупост.

Реално имаме два проблема. Единият е, че имаме държавно дружество, което не знаем защо ни е. Другият е, че най-вероятно има лошо управляван резерв, с който могат да търгуват само няколко частни фирми.

И тук въпросът е, че петролната компания трябва да се затвори от една страна, а от друга – резервът да се преструктурира, така че много повече малки петролни компании да могат да търгуват с него.

Това очевидно няма да стане по време на вашия мандат. Оставате за решаване този проблем на наследника си, така ли да разбирам?

Абсолютно.

Какво се случва в „София Тех Парк“? Това ли е единственото дружество, което се е управлявало добре?

Срещнах се с ръководството на „София Тех Парк“. Мениджмънтът се справя. Има интересни идеи как суперкомпютърът да се управлява и да почне да прави пари. Ако трябва да направя листа с проблемите, с които трябва да се заеме следващия министър, това дружество не бих го включил.

Докъде стигна идеята ви за създаването на иновационния хъб и борд от най-известните българи по света, който да го управлява?

Идеята ми е Държавната агенцията за научни изследвания и иновации (ДАНИИ), която е под шапката на Министерския съвет, да влезе в Министерството на икономиката (МИ). Самото ведомство пък да се прекръсти и да стане Министерство на икономиката, иновациите и технологиите с идея всички останалите структури в МИ да започнат да работят и за иновациите.

Ако ДАНИИ остане в Министерския съвет, не е ясно как ще се развива. От друга страна иновациите са много важна материя и ако няма реални резултати, има опасност парите да отидат неясно къде. За това идеята ми е ДАНИИ влиза в МИ и всичките неща започват да работят заедно – Българска агенция за инвестиции, Агенцията за експортно застраховане, Агенцията за малките и средни предприятия, ББР, с идеята да привличат и да помагат на иновативни компании с висока добавена стойност и експортен потенциал.

С други думи, да се съчетаят парите от тези звена и те да започнат да работят заедно и координирано, а не всяко звено си прави нещо. Политиката на тази мегаструктура ще се задава от общ борд между МИ и МОН. В него ще влязат най-успешните българи по света в различни сфери. Например д-р Райна Фичорова от Харвард, икономистът Илиян Михов от INSEAD, имаме световни имена в IT сферата, учени от университета в Стратфорд. Този борд го виждам от двайсетина души. Заседанията ще се провеждат онлайн, като в тях ще участват и двамата министри на образованието и на икономиката. Бордът ще задава иновационните приоритетите на България и измерителите за тях.

Министерството на икономиката да се превърне от едно сборище на несвойствени дейности в двигател на растежа на България. Това е доста сложна процедура, защото трябва да се говори и с Европейската комисия, но започваме процеса, който ще отнеме също поне две години.

За една фирма е много по-важно каква програма за обучение може да се направи за нея, отколкото какви пари ще ѝ се дадат. И това всичко да бъде в една интегрирана екосистема между двете министерства – МИ и МОН. Така хем кадрите да са на ниво, защото без кадри не става, хем да съберем най-умните българи по света и да насочим мисълта в правилната посока, хем всичките средства да бъдат координирани и хем министерството да не се занимава с несвойствени дейности.

Това ли са проектите, които ще завещаете на следващия министър да ги довърши?

Това са част от проектите. Отделно работим и по други. Например „Бош“, които имат развоен център в София, искат да го удвоят. В българския клъстер за колела искаме да привлечем голям производител като „Шимано“. Да дойдат от Япония и да направят завод у нас. Те произвеждат скоростите за колела.

Генералната цел е тези 4500 български компании, които са 1.5% от всички и чиято производителност и експортен потенциал е над средноевропейската, да ги увеличим до 15%. Ако това се случи, икономиката на България ще се удвои.

Сред българските компании на световно ниво са производителя на катерачни стени „Уолтопия“, на радиоусилватели „Ейком“, на драйвъри за тонколони DMS и много други. Това са изцяло експортно ориентирани компании.

Слави Трифонов прави кастинг за нови политици. Някой от тези 20-тина известни българи по света, които смятате да поканите в иновационния борд, виждате ли го сега сред бъдещите министри или сред депутатите на „Има такъв народ“?

Аз лично не съм видял.

Казахте, че хората, на които спряхте милионите, сега действат чрез ИТН. Кои са тези хора?

Не мога да разбера защо Тошко Йорданов, когато се е събудил миналата седмица е решил, че един изфабрикуван фалшив скандал към Асен Василев трябва да бъде сред топ дейностите му за деня в Народното събрание. Няма логика.

След като предадете властта, новите управляващи могат да изкарат всякакви неща за вас. Например да ви обвинят, че сте раздали неправомерно милиони, така както вие пращахте папки в прокуратурата. Очаквате ли още атаки?

За да работи който и да е компромат, му трябва поне някакъв процент истина.

На тях не знам дали им трябва истината.

Компромати без истина не работят. Опитаха се с компания „Вола ком“ да направят скандал, че едва ли не, когато Асен Василев е бил министър, съм получил правото на строеж. Първо имам документ, че тогава не съм бил акционер. Второ, че това се е случило чак на следващата година, когато той не е бил министър. Така че, колкото и пъти да го повтарят, няма кой да им повярва.

Двамата с Асен Василев сте приятели, учили сте заедно в „Харвард“, водили сте курсове в Софийския университет. Каква е вашата оценка за управлението на служебния кабинет?

Аз харесвам колегите си. Впечатлен съм от решението на министъра на екологията Асен Личев да обяви трите диви плажа за защитени територии. Това беше една 10-годишна битка, която никой друг министър не посмя да го направи, заради частни интереси. Арх. Виолета Комитова, при която беше най-големият ужас, много се бори и доста успя да изрине.

За първи път се случиха много неща. Пристигайки в МИ, се чувствах, сякаш влизам в една окупирана територия – не знаеш какво се случва. Първо да намеря информацията, която не идва веднага, нищо че съм министър. След това да намериш хората, след това да видиш процесите.

За тези 9 седмици беше свършена много работа. Да вземем бюджета, който направи Асен Василев. Вие такъв бюджет виждали ли сте? Аз такъв бюджет не съм виждал! Хем са събрани огромни нови средства, защото фокусът беше насочен върху големите фирми с обществени поръчки, а не върху фризьорските салони. Хем за първи път прагът на бедност ще изчезне за пенсионерите. Хем малко намалихме дефицита.

Няма магическа пръчка, с която да се реши всичко, но за девет седмици изринахме ужасно много. Показахме, че ако човек иска, нашата страна е сравнително малка, може да има разлика.

Кога да ви очакваме да се върнете отново във властта, може би този път като премиер?

Когато имаме тази свобода, която ни даде президентът Румен Радев. И аз, и Асен Василев, ще си движим бизнесите, които имаме. Но ще следим много зорко какво се случва и ще бъдем коректив на властта.