Свържете се с нас

СВЯТ

Македонските „историчари“ нека да обяснят на евреите, че не са съществували като народ в Средновековието

Според учените историци от РС Македония, през Средновековието не е имало народи. „Нямало народи през Средновековието, това бил остарял подход, всичко било аморфно, нямало български народ, името българи било само политоним, а не етноним, тоест те реално отричат съществуването на български народ.“, споделя проф. Ангел Димитров, съпредседател от българска страна на съвместната комисия. И допълва: „Република Северна Македония продължава с провокациите към нас“.*

1. България е имперска държава през Средновековието. В зависимост от просторите ѝ, в нейните граници живеят наред с българите и други етнически групи: ромеи, маджари, сърби, хървати, албанци, власи и пр. Македонци като етническа група не съществуват въпреки, че територията на днешната историко-географска област Македония е в границите на България.

Но ето, че според Люпчо Коцарев, председател на Македонската академия на науките и изкуствата, „македонският език съществува повече от хиляда години и той е „единственият ни татковина“, която обединява всички македонци – както тези в държавата Македония, така и тези в Пиринската и Беломорската част на Македония, и тези в диаспората“.**

Горните твърдения на изтъкнати учени в РС Македония могат да послужат за някои разсъждения относно основаната преди повече от хиляда години Охридска книжовна школа и по-специално за езика, на който са преподавани науките в това висше училище.

И така, преди повече от хиляда години в пределите на имперската държава България, в границите на която била и днешната историко-географската област Македония, имало някаква аморфна „Македония“, която според съвременните македонски историци не е била държава, „македонците“, които я населявали, не били народ. Но ето, че в „Македония“ несъществуващият „македонски народ“ говорел „македонски език“. Този несъществуващ народ създал и писменост на своя език.

Разсъжденията на съвременните историци в РС Македония ни помагат да си обясняваме как ли ще да е станало това.

В град Охрид, столицата на тази „Македония“, живеел един монах Климент. Той основал Охридската книжовна школа. В тази школа Климент създал писмена норма на своя „македонски език“ и я нарекъл „македонска азбука“. Разпространил азбуката из цяла „Македония“, та и извън нея.

Климент сторил този исторически революционен акт без да получи задача или поне поръчка от владетелите на българската държава – първо Борис и след него Симеон, без да търси и ползва тяхната политическа, административна и военна защита и сигурност и без да получава никакво парично и материално доволствие от тяхна страна. Тоест той вършел цялата тази тежка и сложна работа извън волята и без санкцията на българската държавна власт.

По този начин преди около хиляда години Свети Климент дал мощен тласък на процеса на консолидацията на македонците като народ.

В един момент българските владетели – Борис и след него Симеон, харесали азбуката, която Климент създал, и наредили тя да се внедри и в Преславската книжовна школа.

Но вече като българска азбука.

И тази азбука била обявена от българските владетели за писмена норма на езика на българите.

Значи, „Македония“, дето не била държава, създала своя азбука за обслужване на езика на своя „народ“, който тогава не е бил никакъв етноним и нямал своя държава. Тази азбука била някак си присвоена от българските властници. Те разпоредили да се внедри, изучава и разпространява навсякъде в пределите на българската държава като българска азбука.

Ерго, българската азбука не е българска, а македонска азбука.

Още по-абсурдно пък е твърдението на някои съвременни македонски езиковеди, че македонската азбука и българската азбука са две напълно отделни и различни по своя произход и същество графични езикови норми.

Така, може би, следва да се разбира становището на преседателя на МАНУ, че „македонският език съществува повече от хиляда години“, както и твърденията на историците от северномакедонската част на съвместната комисия, че по същото време – преди повече от хиляда години, „нямало народи в Средновековието“.

Само че…

Какво значи словосъчетанието „македонска азбука“, използвано официално в Република Северна Македония за означаване на съвременната писмена норма на македонския език?

Българската дума АЗБУКА е съставна, образувана от имената на първите букви на нашата азбука: личното местоимение „АЗ“ и „БУКИ“, древната българска дума означаваща „книга, знание“.

В македонския език обаче лично местоимение „аз“ не съществува.

Такова местоимение няма и в руския език.

Но едно от съвременните наименования и на руската писмена езикова норма е „русская азбука“, наред с другото име, с която тя е известна, „русский алфавит“.

Защо ли?

Ами затова, защото азбуката на българите е създадена от българи в края на Девети век по волята и нареждането на българските владетели за обслужване на езика на българите в тогавашната огромна българска държава и е наречена с най-важните думи, имащи значение за ограмотяването на всеки българин на неговия роден български език: „АЗ ЧЕТА“.

През многото векове българинът е запазил своето лично местоимение „АЗ“ в по-голямата част от земите, където живеят българи. Но в някои места то се е променило в „ЯС“ (македонския диалект), „Я“ (шопския, граовския и пр. диалекти), „Я“ в говорите в Киевска Рус, които по-после се разделили постепенно на украински и руски език.

Но името на съвременната писмена норма в различните днешни варианти на изконния древен български език си остава непроменено „АЗБУКА“.

Фактът, че руснаците от много векове наричат своя език „русский язык“, а в днешна РС Македония езикът след 1944 г. се нарича „македонски язик“, е въпрос на развитие на езиковите норми.

Така че, никой в България не поставя под съмнение съществуването на македонския език.

С една малка подробност: този език е производен от българския и се говори и пише само в пределите на държавата Република Северна Македония.

Защото, от една страна, само там „македонците“ са определени като самостоятелен държавнотворен народ, и, от друга, прононсиран като държавен официален конституционен език на него говорят и пишат всички граждани на РСМ независмо какво етническо самосъзнание имат и за какви се самоопределят като етнос. Ивън пределите на северномакедонската държава този език се признава и ползва само от хората, които като северномакедонски емигранти образуват своя диаспора.

Северномакедонските исторци признават, че до 1944 г. македонците не са имали своя държава. Но устискали на хилядолетните опити за асимилация от българи, гърци, османци и сърби и като награда за упорството постигнали своя заветен успех.

Създали си държава Македония през 1944 г.

Разбира се, в това твърдение северномакедонските историци не отронват дума за Тито и неговия принос за измислянето на „македонския народ“, „македонската азбука“ и „македонската държава“. Както и за организираното масово насилие над българите във Вардарска Македония след 1944 г. Но и днес той бива почитан като полубог.

В противовес на това обаче, във Вардарска Македония не е изтрит споменът за насилието, за десетките хиляди убити и стотиците хиляди помъчени хора, които не са се страхували да се заявяват като българи!

2.

Повтарям, според македонските историци „нямало народи през Средновековието, това бил остарял подход“.

Ето защо им предлагам да публикуват научно съобщение, в което да посочат черно на бяло, че по времето на Свети Климент, когато според тях не е имало народи, не са съществували и евреите като народ.

Да видим какво може да им се случи.

Дали някой няма да им предложи да закрият историческите секции на МАНУ? И да остави без поминък стотиците мастити северномакедонски „историчари“!

Или най-малко същите „учени“ историци да бъдат посъветвани да пооправят тук-там тематиката и съдържанието на своите лекции във висшите учебни заведения и текстовете в учебниците за средните и основните училища в РС Македония.

Апропо, научна държавна или неправителствена организация с име „Македонска Академия на Науките и Уметностите“ (Македонска академия на науките и изкуствата – б.а.) не би било редно да съществува с това име откакто е налице държавата Република Северна Македония.

Защото в историко-географската област Македония, части от която се намират в България и Гърция, според северномакедонските „историчари“ също живеят „македонци“, които пак според тях и днес говорят хилядолетния „македонски език“, който „обединява всички македонци – както тези в държавата Македония, така и тези в Пиринската и Беломорската част на Македония, и тези в диаспората“. Но едва ли хората извън пределите на РСМ са питани дали припознават МАНУ за своя висша научна национална организация! Само в България живеят няколко милиона българи потомци на прокудени българи от Егейска и Вардарска Македония, както и няколкостотин хиляди местни автохтонни българи в Пиринска Македония. Тези милиони хора никой никога не ги е питал по горния въпрос.

Предлагам на северномакедонските историци да сътворят и публикуват още едно научно твърдение.

Например, че Крал Артур, дето имал най-големия меч на света и сякал с него главите на враговете на Британия, не е бил владетел на британците като народ.

Да видим как би реагирала империята, над която слънцето не залязва.

Ако все пак биха се осмелили да напишат подобни неща, след това почти сигурно би им се наложило да се извиняват вкупом и да си посипват главите с пепел.

Защото това са евреи и британци.

Ще рече, за българите може да се твърди, че през Средновековието не са били народ.

Но за евреите и британците едва ли ще да е допустимо.

А за испанците, французите, руснаците, японците, китайците и т.н., и пр. народи, дето също по горната логика не са съществували през Средновековието като такива, може ли да се твърди, че ги е нямало?

Аз моля интелигентните читатели на ПогледИнфо за извинение, загдето ги занимавам с толкова известни до баналност истини. И по наглед тривиален и невям простоват начин. Но очевидно на дипломираните хабилитирани „историчари“ в Република Северна Македония трябва да се говори само така: право, куме, в очи. От дълбоки и пространни теоретични прения те имат само полза. Защото отдалечават решенията. Затова, мисля, те трябва да се заставят от наша страна да се мъчат да обясняват на своя народ истинското значение на преодолели историческите превратности и политическото насилие общоизвестни понятия в РС Македония, за които досега не са посмявали да продумват.

Ако пък поискат, нека се опитат, ако имат тоя кураж, да „изровят“ из несъществуващи исторически източници някаква измишльотина, различна от думата „азбука“, която да обявят за отколешно наименование на писмената норма на над хилядолетния македонския език.

Да видим как биха били приети и разбрани от обикновените хора в тяхната държава.

А и от световната лингвистична научна гилдия.

3.

Затова в края на есето се изкушавам да направя няколко научни предложения на преседателя и членовете на МАНУ.

Дори не искам възнаграждение за предложенията.

Както и не държа на авторско право върху тях.

Първо, да публикуват резултати от, предполагам, наличието на многобройни и разностранни изследвания за формите и измеренията на организирана съпротива на народа на Вардарска Македония против насилническата политика на сръбските/югославските власти в периода 1914-1941 г. в неистовите опити на тези власти да обявяват този народ за „южни сърби“ или „вардарски бановинци“. Хубаво би било да се поднесе на обществеността класификация на тази борба в нейните различни форми и интензитет:

– научни и популярни публикации на интелектуалци от Вардарска Македония в периода 1914-1941 г. в Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците и Кралство Югославия за отхвърляне на наименованието на народа на Вардарска Македония като „южни сърби“ или „вардарски бановинци“, за което авторите са бивали обект на преследване от тогавашните шовинистични сръбски/югославски власти;

– политически движения, програми и прояви (легални и нелегални) на политически партии и обществени организации във Вардарска Македония по времето на Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците, Кралство Югославия в периода 1914-1941 г. за премахване на обидното наименование „южни сърби“ или „вардарски бановинци“ на народа на Вардарска Македония;

– действия на четнически или партизански отряди във Вардарска Македония с оръжие срещу сръбския/югославския окупатор по времето на Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците, Кралство Югославия в периода 1914-1941 г. насилствено променил името и идентитета на народа на Вардарска Македония в някакви „южни сърби“ или „вардарски бановинци“;

– представяне на истината пред обществеността за дръзновените актове във Вардарска Македония на Мара Бунева, Владо Черноземски и други като тях отчаяни патриоти, дето с терористични актове и цената на собствения си живот са водили въоръжена народна борба срещу насилието на властите в Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците, Кралство Югославия в периода 1914-1941 г. над народа на окупираната от тях Вардарска Македония.

Второ, да убедят правителството и парламента на РС Македония да разкрият секретните архиви на властите в Титова Социалистическа федеративна република Югославия срещу всички, които са се борили против насилието в Социалистическа република Македония в периода 1944-1991 г. Да се публикуват списъци на жертвите – убити, измъчвани и преследвани, както и имената на организаторите, ръководителите и изпълнителите на насилието, с особено внимание на убийците и мъчителите.

Трето, да предложат на правителството и парламента на РС Македония да обявят за престъпен режим титовизма и неговата престъпна противонародна власт в югославската Социалистическа република Македония в периода 1944-1991 г., (както е извършено в Европейския парламент и парламентите на всички бивши комунистически източноевриопейски държави днешни членове на ЕС). Да убедят Народното събрание на РС Македония да гласува декларация, с която осъжда комунистическата власт в пределите на държавата в периода 1944-1991 г. и се разграничава от нейната политика. Както и да подпомогнат властите в РС Македоония със своето лично активно участие в изследването на фактите и изготвянето на текста на декларацията.

Четвърто, да организират научна конференция за бойния принос на Българската армия за освобожаването на Вардарска Македония от германските хитлеристки окупационни войски през Втората световна война в периода октомври-декември 1944 г. и да посочат как се почита паметта на хилядите български войници и офицери, загинали в сраженията за свободата на Вардарска Македония. В това число, да предложат и да помогнат на властите в РС Македония да изготвят доклад пред Европейската комисия и Европейския парламент за състоянието на гробищата на загиналите български воини в сраженията срещу германските хитлеристки войски и какви грижи се полагат за поддържане на тези паметници във вид, съответстващ на международното хуманитарно право.

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и ​​добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като „акт на война“.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се „притеснява“ от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

„Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война“, каза Асиф в интервю за телевизия „Скай нюз“.

Той подчерта, че пакистанската армия е „подготвена за всички сценарии“, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е „инсценирала“ атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка „Кашмирска съпротива“. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като „Фронт на съпротивата“, е част от базираните в Пакистан терористични организации „Лашкар е Тайба“ и „Хизбул Муджахидин“.

„Лашкар е Тайба“ е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на „Ал Каида“ Осама бин Ладен. „Лашкар е Тайба“ е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст „Съвет за международни отношения“. „Лашкар е Тайба“ е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. „Ню Йорк таймс“, че групировката „Лашкар е Тайба“ „не съществува“ и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка „Джем“. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като „тежка несправедливост“.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. „Ню Йорк таймс“.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е „остаряло“, 24% се оценява като „актуално“ и само 8% попада в категорията „съвременно“.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още „Ню Йорк таймс“. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още „Ню Йорк таймс“.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира „Ню Йорк таймс“.

„Троен ядрен възел“

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света „троен ядрен възел“, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на „Цзаннан“, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин „Един пояс, един път“, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище „Гвадар“. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като „ключов център за свързаност и търговия“.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

СВЯТ

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл:

Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на честването на 80-годишнината от Победата. Ще бъде в сила от полунощ на 7 май до полунощ на 11 май, като през това време всички военни операции ще бъдат преустановени.

Русия очаква украинската страна също да реагира съответно.

В случай на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Украйна, въоръжените сили на Руската федерация ще предприемат адекватни мерки.

Руската страна потвърждава готовността си за мирни преговори без предварителни условия, насочени към разрешаване на коренните причини за украинската криза и конструктивно сътрудничество с международните партньори.

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 3 дни

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

„Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това“, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКАпреди 6 дни

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

Пеевски: Моя кабинет няма да падне. Ще го подкрепяме, колкото е необходимо

Тарторътът на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски нарече парламентарната група на ДПС-ДПС „един файтон хора без значение“. Коментарът му е по...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени