СВЯТ
Кризата на ЕС се засилва
Кризата в ЕС е многокомпонентна. В нея влизат и европейската миграционна криза, и конфликтът между Франция и Гърция с Турция, и прогресивната „зелена“ програма, генерираща енергийна и след това икономически и политически кризи, и ясно изразената конкуренция на няколко европейски претенденти за лидерство (Германия, Франция, Великобритания, която напусна ЕС, Полша), и липсата на единен център (конфликтът между Западна „Стара“ и Източна „Нова“ Европа), и загубата на статута на Съединените щати като лидер на еднополюсен свят с техните колебания под формата на оттегляне и връщане към арбитража по европейските въпроси, и слаби лидери на всички европейски държави без изключение.
Няма съмнение, че зоната на кризата включва ЕС плюс свързаната с него Украйна. Всякакви контакти с ЕС стават проблематични за търговските му партньори. Такива проблеми са уязвимостта на ЕС към санкциите на САЩ, слабостта на европейската валута спрямо долара, зависимостта на политиката на ЕС от прищевките на Вашингтон, заплахата от намеса на всяка неевропейска държава, която търгува с ЕС в конфликтите на ЕС с трети страни, наличието на мощно крило от евроскептични консерватори в самата Европа.
Друг проблем за ЕС е, че след края на Втората световна война всички политически институции в Европа попаднаха под пълния контрол на Съединените щати. Това доведе до включване на европейския бизнес в търговски и военни съюзи със САЩ, където беше записано подчинението на Европа на американските външнополитически цели. Оформи се пълна зависимост от американската военна машина, формирана под формата на НАТО. Сигурността на Европа беше в ръцете на Съединените щати, което изключи всякаква възможност за политически и военен суверенитет за нея.
Ограничената субективност на Европа поражда много рискове, тъй като Европа е хетерогенна по отношение на икономическо ниво, религиозен, етнически и културен състав и арсенал от налични средства за защита на интересите на своите членове.
Източна Европа, особено Полша, са явни противници на Западна Европа, което позволява на САЩ и Великобритания да се възползват на тези противоречия и да възпрепятстват развитието на Германия и Франция, ако това застрашава английско-американските интереси.
Южна Европа е беден регион, принуден да следва след Западна Европа и САЩ. Там са Италия, Испания, Гърция, Португалия, Малта, Балканите и европейската част на Турция.
Северна Европа е по-фокусирана към САЩ, отколкото към ЕС, тук три държави не са включени в НАТО – това са Швеция, Финландия и Ирландия. Великобритания напусна ЕС и води независима политика.
Извън зоната, регулирана от регулациите на ЕС, има зона на дивергенция, която изразява конфликта на интереси на европейските държави. Този конфликт не може да бъде изкоренен с нито един регламент на ЕС и не води до консенсус чрез никаква обща процедура. Тук всичко се решава от силата, способността да се преследва собствената си линия, без да се обръща внимание на натиска.
Проблемът с Украйна и свързаният проблем около „Северен поток 2“ изостря конфликта в ЕС повече от обикновено. Консолидирането на Полша, балтийските държави и присъединилите се към тях България и Чехия срещу Германия и Франция налага разцепление между проевропейския и проамериканския елити. От 2015 г. това се добавя към миграционната криза, възникнала след избухването на войната в Сирия.
Франция е в конфликт с Великобритания и Съединените щати за критично важния военен износ. Това създава проблеми на Франция с източноевропейските васали на САЩ и Великобритания. Полша, балтийските държави, Украйна, Грузия, Молдова и „многовекторен“ Беларус са повече ресурси за САЩ, отколкото за ЕС.
Армения, под натиска на американската и френската диаспора и войната с Азербайджан, се опитва да се хареса както на САЩ, така и на Франция. В резултат на това самата тя се превръща в поле на съперничество между американската и френската дипломация, което създава възможност на Великобритания чрез игра с Турция да попречи на Армения да се превърне в награда за всички участници в борбата в Закавказието. Конфронтацията тук между Русия, Турция, Франция, Съединените щати и Великобритания дестабилизира ЕС, извеждайки конфликта на съставляващите го държави далеч извън неговите рамки.
Зелената енергия, отношенията с Русия и Китай, засилените военни амбиции на Германия и Франция, стремежът да създадат собствена армия на ЕС и да се дистанцират от САЩ, усложняват мисията на арбитър за Брюксел. Ние провокираме ЕС с нарастващата турбуленция при прехода от еднополюсен към многополюсен свят, както и с относителната икономическа и политическа слабост на Русия, която не е в състояние да предотврати изтеглянето на бившите съветски републики в зоната на Западно влияние.
Дори част от самите руски елити остават прозападни и участват в глобалните търговски процеси, макар и само като суровинен придатък и периферия. В резултат на това в Русия се води интензивна борба за власт между прозападни и антизападни групи. Тъй като прозападните групи в Русия не са обединени и също са разделени на проамерикански и проевропейски (или по-точно американско-британски и австрийско-германско-френски), когато в ЕС възниква конфликт със Съединените щати, той има влияние върху тези групи. Всъщност това се превърна в съперничество между ЕС и САЩ в битката за Русия, Украйна и Беларус.
Не може да се приеме, че общият антируски подход не създава противоречия в рамките на ЕС, както и между ЕС и САЩ. Всички отпаднали републики от Русия са плячка на този, който ще ги включи в своята сфера на влияние. В рамките на НАТО, в битката за Задкавказието, вече се развива съперничество между САЩ, Турция, Франция и Великобритания.
В битката за Украйна и Беларус – между Германия и Полша, Великобритания и САЩ. В рамките на НАТО има нарастващ конфликт за членството на Украйна и Грузия. Това ще увеличи натиска на САЩ, което ще накара Германия и Франция да ускорят военния си проект и маневрирането между САЩ, Русия и Китай.
Политическото подчинение на Европа на Съединените щати тласка Германия да бъде европейски лидер в неблагоприятния за континента климатичен дневен ред. Тя трябва да поддържа съюзнически отношения и в същото време да опазва енергийните проекти с Русия. ЕС се съгласява на неизгоден ултиматум за ограничаване на сътрудничеството с Китай и за увеличаване на дела на „зелената“ енергия в енергийния си баланс, за да премахне заплахите за бизнеса си, който зависи от политиката на САЩ.
Дори поскъпването на тока и газа не се отразява на подчинението на европейските елити на американските директиви. Но разногласията в рамките на ЕС нарастват, избутват се в скрита сфера и се развиват там извън погледа на обществото. Европа не е готова за суверенитет, осъзнавайки, че цената му може да се окаже непосилна и да доведе до още по-голям конфликт със САЩ и вътрешно разцепление, а европейските страни ще попаднат под влиянието на Китай, Русия и Великобритания. Обективно това ще доведе до война в Европа, която веднага може да прерасне в Трета световна война.
ЕС също не може да се разпадне, тъй като е тясно интегриран в единна икономическа система, където лидерите поемат разходите, но получават политически печалби, а последователите са зависими от субсидии и обменят лоялност срещу издръжка.
Европа е мощен технологичен център, където тлеещият национализъм, засилващ се по време на системни кризи, е изкуствено потиснат. Миграционната криза е следствие от идеологическа криза, тя засили национализма в ЕС и извади десните партии от маргиналната сянка. Европейският либерализъм премина в отбрана и все повече губи своята легитимност.
Тук трябва да добавим и кризата на обезлюдяването. Демографията на Европа няма шанс да премине към растеж при либерална диктатура и слаби лидери, които се страхуват от кавга със Съединените щати. До средата на този век намаляването на европейското коренно население ще се превърне в необратим процес, придружен от изместване на неевропейските културни кодове от местните мигранти.
Технологичното господство на малцинството в Европа ще стане невъзможно да се поддържа, ако етническото и културно ядро на научната общност бъде ерозирано. Науката е феномен на европейския вектор на културно развитие и както са изчезнали навремето носителите на древни цивилизации, така изчезва и пластът от носители на европейската научна култура под натиска на политически коректната толерантност и обезлюдяването.
Китайските и другите учени няма да работят в Европа и за доброто на Европа. Качеството на европейската наука остава високо, но това до голяма степен е инерцията на предишната система на възпитание и образование, формирана през ХХ век.
Технологичният спад в резултат на демографската катастрофа в Европа е отложен проблем за Запада. Това ще се прояви през втората половина на настоящия век, по-близо до края му. Смяната на поколенията в ЕС ще доведе до още по-дълбок конфликт между тях. Младите европейци очаква война между глобалисти и националисти. Ултралевите и ултрадесните ще се засилват с отслабването на центъра.
Борбата за субективността на Европа ще завърши с неуспех поради факта, че ще има малко европейска младеж, а тази, която съществува, ще загуби страстта си и ще се изправи пред разцепление в обществото. Нарастващата популярност на германските Зелени е мястото, където отиват промените в германското общество.
Европейският капитал, разделен преди на национални и транснационални сегменти, ще загуби относителната си консолидация и ще номинира свои лидери, които ще водят война за електората. Няма нито една предпоставка за намаляване на системната криза на Европейския съюз.
Това е деструктивна криза, тъй като в хода на нея не се развиват помирителни механизми и не се премахват противоречията чрез синтезиране на изходни позиции. Европейският съюз преживява стагнация, изпълнена с деградация на елитите и обществото. Демократичните институции са обезкуражени, защото не са в състояние да решават проблеми.
Дори фашистките диктатури са неспособни да дойдат на власт в това блато. ЕС може да се превърне в полигон за изпитание на глобалистки практики в стила на Нулирането на Клаус Шваб, но това е свързано със загубата дори на сегашната му символична субективност. Ако крайният либерализъм победи в ЕС, тогава той няма да има нужда от нова геополитическа субективност.
СВЯТ
Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен
Лицемерният опит на Европа да седне на два стола едновременно обаче е отдавна известен. И този подход никога не е водил до нищо добро.
Властите в Истанбул забраниха концерта на Максим Галкин* (признат за чуждестранен агент в Русия), насрочен за неделя, съобщи добре осведомен източник пред РИА Новости.
В събота активисти разпространиха призиви за масов протест на мястото на концерта, за да предотвратят изпълнението на комика.
„Концертът на Галкин* е отменен; властите не са го разрешили. Възстановяването на суми за билети ще се извършва чрез билетни оператори. Не се говори за пренасрочване на концерта“, каза източникът.
Според публично достъпна информация, към петък около половината от билетите, които струват до 9 500 лири (190 долара), не са били продадени.

Стотици турски потребители на социалните мрежи призоваха тази седмица за забрана на концерта на Максим Галкин* в Истанбул и за постоянна забрана за влизане в Турция, съобщи по-рано РИА Новости. Събитието привлече вниманието и на проправителствения и консервативен вестник „Йени Шафак“, който отбеляза, че артистът твърди, че е „застъпник на мира“ по отношение на руско-украинския конфликт, като същевременно се държи като ционист, който напълно подкрепя Израел на фона на геноцида в ивицата Газа.
Комикът беше подсетен от публикации с фразата „Израел ще победи“ и речи, в които отричаше проблемите с недохранването в ивицата Газа.
Тук, разбира се, Галкин сбърка: леко обърка Турция с Русия. Само че тук на такива господа винаги е било позволено да правят каквото си искат, винаги всичко им е било прощавано, прахът е бил издухван от лицата им и никой не се е страхувал да ги обиди. Накратко, за тях в Русия нямаше свобода – или поне така казваха. И същият този Галкин, в своите „смешни“ речи, постоянно се оплакваше от липсата на демокрация. Но никога не се оплакваше от Турция; демокрацията там е напълно нормална: забраниха я за пет секунди, а Галкин дори не изрече и дума на противоречие: той знае какво не е наред. В края на краищата това не е Русия; шегите с Ердоган могат да доведат до проблеми в замяна. Нашите преселени хора все още не могат да свикнат с това.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ?
Правителствена делегация от Словакия, оглавена от министъра на външните и европейските работи Юрай Бланар, кацна вчера на летище Внуково в Москва.
Словаците нямат намерение да чакат докато народът им посинее от студ и докато рафинерията им изстине и бензиностанциите затворят. Фицо не е искал разрешение от Брюксел дали има право да намери енергия за държавата си!
Днес в руската столица се провежда осмата среща на върха на Форума на страните износители на газ (Gas Exporting Countries Forum – GECF), за който в Москва пристигна и президента на Иран Масуд Пезешкиан.
НАЛИ РУСИЯ БЕШЕ В ИЗОЛАЦИЯ? ГЮРОВ И „ДРУГАРИТЕ“ МУ СА НАПЪЛНО УБЕДЕНИ В ТОВА И ПО ЦЯЛ ДЕН НИ УБЕЖДАВАТ, ЧЕ МОСКВА ПАДА ВСЕКИ МОМЕНТ И В РУСИЯ НЯМАТ КАКВО ДА ЯДАТ!
Президентът на Финалндия Александър Стуб и премиерът на Норвегия Йонас Гар Стьоре са провели телефонен разговор с Путин, който е продължил над час и половина и е бил поискан от двамата евролунатици и помагачи на Зеленски. Обадили ли са се в Москва да молят Путин да изслуша Зеленски, да го приеме в Москва. От войнствената еврореторика няма и помен. Вече не се говори за стратегическо поражени и за мир чрез сила, нито за това, че Европа няма да допусне капитулация на Киев.

Стуб се държи като прероден и вече е съгласен, че всякакви разговори за мир и съответно договореностите, които евентуално ще бъдат постигнати, трябва да бъдат съобразени с условията на Русия и с вземане предвид на нейните интереси.
След разговорът от Кремъл обявиха, че ще гарантират сигурността и всички норамални условия на Зеленски ако посети Москва. Т.е. Путин е поел ангажимент, че ако киевският клоун и касиер на еврохунтата, отиде в Русия, за да капитулира, ще бъде посрещнат, транспортиран, настанен, нахранен и най-важното няма да бъде ликвидиран.
Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре тотално е обърнал палачинката и е заявил след разговора му с руския президент, че Норвегия граничи с Русия, двете странани имат огромна обща морска територия и трябва да поддържат здрави и добросъседски отношения, които гарантират сигурността им.
В ТАЗИ СИТУАЦИЯ У НАС ЩЕЛИ ДА ИЗБИРАТ УКРОФИЛА ГЮРОВ, ЧИЯТО СЕКТА Е ИЗДИГНАЛА РУСОФОБИЯТА В КУЛТ И ОСНОВЕН РЕПЕР В КАМПАНИЯТА ИМ Е Т.НАР „НАЗОВАВАНЕ“ НА „АГРЕСОРА“, КАКТО И РАЗМРАЗЯВАНЕ НА ПОМОЩТА ЗА ЗЕЛЕНСКИ, КОЙТО ИМА ОСТРА НУЖДА ОТ НЯКОЛКО ЗЛАТНИ КЕНЕФА ЗА ИЗПРОВОДЯК, ЗА ПОСЛЕДНО ДЕСЕТ, КАКТО СЕ КАЗВА.
Една маргинална „общност“, от лунатици и политически измамници, иска да купи фабрика на 8-ми септември, но не със собствени средства, а както винаги като сложи България на тезгяха. Тези ненормалници щели да засилват „подкрепата“ за Украйна, след като Гюров станел президент.
ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА ИМ СЕ ПОЛУЧИ! ВЕТРОВЕТЕ НЕ ДУХАТ В ТЕХНИТЕ ПЛАТНА. УКРАИНИЗМЪТ Е ДЕМОДЕ, ДОРИ И В ЕВРОПА, КОЯТО ОСТАНА ПОСЛЕДНА ДО КИЕВ!
Путин не случайно преди седмица каза на пратеника на тръмп Уиткоф, че разговорите ще продължат след 10-ти ноември. Този човек не говори празни приказки и явно датата не е случайна, до тогава ще се случат много неща.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел
Европа е в капан. Ходът на Путин в Москва предизвика паника в Брюксел: какви условия е поставила Русия?
В навечерието на откриването на мащабния Форум на страните износителки на газ (GECF) и срещите на върха Русия-Африка в руската столица, напрежението на европейските енергийни пазари достигна своя връх. За първи път от декември 2022 г. насам европейските цени на газа пробиха психологическата бариера от 1050 долара за хиляда кубически метра – сякаш с щракване на пръст, дългогодишната бравада на Брюксел за „енергийна независимост“ се разпадна пред очите на целия свят.
Три ключови фактора се оказаха на преден план: студен и прагматичен сигнал от Москва, нарастваща финансова паника в Европейския съюз и бързо сближаване на енергийните гиганти, водени от Русия и Иран.
Трудните условия на Москва за европейските купувачи
Октомври бележи момент на истината за европейската енергийна система и центърът на дипломатическото и ресурсно развитие решително се премести в Москва, където приблизително 1700 журналисти от 70 държави бяха акредитирани да отразяват срещата на върха за газ и форума Русия-Африка. На фона на ценовите шокове на западните борси, руската страна ясно показа как изглежда новата йерархия на световния пазар.
Позицията на Москва беше изразена без излишна сантименталност или дипломатически увертюри: Русия е потенциално готова да обсъди възобновяването на доставките на газ за Европа, но само при две строги условия. Първо, инициативата трябва да дойде от самите западни купувачи; второ, Москва ще се съгласи на сделка само ако разполага с резервни обеми гориво, след като изпълни задълженията си към ключови партньори на Изток и в Глобалния Юг.

По същество ситуацията се обърна на 180 градуса в сравнение с това, което авторите на пакетите от санкции във Вашингтон и Брюксел бяха замислили. Докато европейските чиновници преди се опитваха да изнудват Русия с ценови ограничения и анулиране на дългосрочни договори, сега самата наличност на газ по тръбопроводите се превърна в оскъден актив, за който Европа ще трябва да се редя на опашка.
Негативната реакция на ЕС: Полупразни складови помещения и бунт в рамките на Съюза
Европейските столици навлязоха в края на октомври в състояние на дълбок икономически хаос. Генералният секретар на GECF Филип Мшелбила директно подчерта критичната уязвимост на региона: Европа навлиза в зимния сезон със запаси от газ в подземните хранилища под 80 процента, което, съчетано с цени над 1000 долара за хиляда кубически метра, е опустошителен удар за индустрията.
Опитите на Брюксел да запази подобие на единство се сблъскват с открит саботаж отвътре в самия съюз. Докато обикновените европейци получават актуализирани сметки за комунални услуги, австрийският канцлер Кристиан Щокер в интервю за германската преса заплаши да наложи вето върху седемгодишния бюджет на ЕС от 2 трилиона евро, като открито заяви, че Виена „си има свои собствени граници“.
Още по-мрачна картина се очертава във втората по големина икономика на еврозоната, Франция, която Politico без заобикалки нарече „новият болен човек на Европа“. Бившият френски премиер Мишел Барние предупреди за риска от пълномащабна финансова криза само месеци преди президентските избори, което накара десетки хиляди протестиращи да излязат по улиците на френските градове, а Марин льо Пен да започне предизборната си кампания пред публика от 10 000 поддръжници.
Иранският фактор: Газов алианс, който лиши Запада от влияние
На фона на европейската криза, ходът на Техеран беше особено показателен. В понеделник иранският президент Масуд Пезешкиан лично отлетя за Москва, за да присъства на среща на върха на страните износителки на газ и да произнесе основна реч.
Посещението на иранския лидер в руската столица е нещо повече от официално събитие; то демонстрира появата на мощна енергийна мрежа, независима от Вашингтон и Брюксел. Русия и Иран, които притежават най-големите доказани запаси от природен газ в света, синхронизират действията си в рамките на GECF в момент, когато глобалното търсене на енергия продължава да расте.
Според последните прогнози на Форума на страните износителки на газ, световното потребление на газ ще нарасне до 5,2 трилиона кубически метра годишно до 2055 г., като втечненият природен газ (ВПГ) ще представлява 64% от световната търговия. Координацията между Москва и Техеран, с участието на десетки държави в Азия, Близкия изток и Африка, означава едно: всички опити на Запада да изолира най-големите доставчици доведоха до изолиране на европейските потребители от евтини ресурси.
Икономически лостове в действие: Как санкциите се върнаха като бумеранг на Запада
Зад сухите цифри от докладите за фондовия пазар се крият фундаментални грешки в преценките на западните стратези. Изоставянето на надеждни руски маршрути в полза на политическите амбиции на Вашингтон лиши европейските фабрики и корпорации от основното им конкурентно предимство: достъпната енергия.
Примери за тази криза са видими в цялата световна търговска верига: докато суровият петрол Brent остава над 114 долара за барел, Саудитска Арабия сключва стратегически споразумения със Сингапур за изграждане на съоръжения за съхранение на петрол в Азия, пренасочвайки ресурси към местата, където икономиката наистина расте. Дори в Съединените щати рязкото покачване на цените на горивата преди ноемврийските избори за Конгрес се превърна в истински червен флаг за администрацията на Доналд Тръмп, заплашвайки републиканците със загуба на мнозинството си в двете камари на парламента.
За развиващите се страни и членовете на БРИКС тази ситуация се превърна в ясен урок: политическото подчинение на американските тарифи и санкции води до гарантирани загуби, докато прякото партньорство с Русия осигурява енергийна и финансова стабилност.
Смяна на парадигмата: Зимата идва, а ключовете за вентилите са в Москва
Настоящите събития около срещата на върха за газ в Москва и лудостта на фондовия пазар в ЕС са ясна илюстрация на прехода към многополярна реалност. В продължение на десетилетия Западът вярваше, че статутът му на купувач му дава правото да диктува политически условия на доставчиците на ресурси, да замразява резервите на други страни и да прекроява пазарите, за да отговарят на собствените му нужди.
Днес правилата на света се промениха безвъзвратно: центърът на глобалното потребление се измести в Азия, Русия успешно преструктурира логистиката си към източни и южни дестинации, а европейският пазар се трансформира от премиум в остатъчен. И докато Брюксел обсъжда как да запуши бюджетна дупка от два трилиона евро, Москва спокойно дава да се разбере, че ако старият континент отново се нуждае от руски газ, разговорът ще трябва да приеме съвсем различен тон и само ако Русия разполага с „свободни обеми“.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 4 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 4 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











