БАНКЕРЪ
БНБ се спаси от дело срещу Пеевски в САЩ
Санкциите срещу българския бизнесмен влязоха в съдебния процес по закона RICO в Щатите
Българската народна банка няма да бъде съдена по делото срещу Делян Пеевски във Федералния съд на САЩ за Южния район на Ню Йорк, въпреки че българският държавен банков регулатор е ответник в процеса. Това става ясно от отговор на Министерството на финансите на въпроси от в. „Сега“.
Става дума за дело, което се води от 2018 г. по щатския закон RICO (Racketeer Influenced and Corrupt Organizations Law), насочен срещу организираната престъпност, занимаваща се с рекет, корупция и пране на пари. Искът срещу Пеевски, Първа инвестиционна банка, Българската народна банка и още 21 юридически и физически лица е заведен от фирмите „Рудерсдал“ ЕООД, „Ол Сийз Пропърти 2“ ООД, „Асет Мениджмънт“ ЕАД и адвокат Захари Томов. Делото е за измама с частна собственост.
Най-общо касае придобити през 2009 г. 1048 хектара земя край Балчик за 89 млн. евро. Според проекта, наречен „Силвър бийч“, върху земята е трябвало да бъде изграден нов мултифункционален жилищен комплекс на стойност 542 976 244 долара. Ищците твърдят, че чрез поредица от действия, които включват дела, свързани с производството по несъстоятелност на българското дружество „Еър Пропърти Дивелопмънт“ АД, цесии, извършени от длъжници на фалиралата вече КТБ, както и чрез действия на нейните квестори, им е нанесена щета. Затова те претентират обезщетение в размер на повече от 200 000 000 долара.
„Тъй като БНБ е държавен орган, нейното възражение е направено под формата на възражение за държавен имунитет по Закона за имунитета на чужди държави. Делото не е решено окончателно, но решенията на магистър-съдията и федералния съдия отсъждат, че съдът няма юрисдикция спрямо БНБ, защото действията ѝ нямат търговски характер с ефект в САЩ, който да оправдава изключения от правилото за държавния имунитет“, обясняват от финансовото министерство.
СТРОГА ТАЙНА
По делото срещу Пеевски в САЩ БНБ се представлява от трима адвокати на известната международна кантора със седалище в Ню Йорк White & Case Llp. Не е ясно обаче колко плаща българската държава за юридическа защита по това дело. В отговор по Закона за достъп до обществена информация, подписан от началника на кабинета на министъра Деница Симеонова, финансовото министерство отказва справка за изплатените хонорари с няколко аргумента.
Първият е, че адвокатската кантора изрично е отказала информацията за заплащането ѝ да бъде разкрита. Освен това МФ счита, че не е налице надделяващ обществен интерес, който да оправдае разкриването на тази информация. „Практиката досега показва, че когато се поставя въпросът за разноските, които се плащат за адвокатска защита, в средата на едно дело, това създава колебания, че защитата е скъпа, което затруднява защитата на БНБ пред чуждестранни съдилища“, изтъква министерството. Ведомството смята също, че разкриването на адвокатските хонорари би могло да даде възможност на конкурентни адвокатски фирми да нагласят своите предложения спрямо тези на конкурентите им.
САНКЦИИ
Санкциите по глобалния закон „Магнитски“, които САЩ наложиха на Делян Пеевски и свързани с него фирми, вече са приложени по делото RICO, показа справка на „Сега“. Има и писмо до съда от кантората „Морган Луис и Буке“, чийто услуги използва Пеевски. С него адвокатите настояват съдът да не взима под внимание санкционираните лица от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. Защитата на Делян Пеевски отбелязва, че конкретното дело срещу него касае събития между 2007 и 2014 г., а санкциите са наложени във връзка със събития в България от 2018 до 2019 г.
Бившият депутат от ДПС попадна под ударите на „Магнитски“, защото „регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество“. „През септември 2019 г. Пеевски е работил активно за оказването на въздействие върху политическия процес в България по време на местните избори на 27 октомври 2019 г. Той се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно разследване“, се твърди в документа на САЩ.
БАНКЕРЪ
Сорос и разгрома на лева и банките у нас 1996-1997 г.

Искането на някои политици за създаване на парламентарна комисия, която да установи факти и обстоятелства, свързани с дейността на Джордж Сорос и неговите фондации,
които финансират български физически и юридически лица и неправителствени организации е сред най-смелите политически актове на прехода.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 1, 2025
Но това разследване, ако разбира се народните представители имат куража да го подкрепят, не бива да отминава най-тежкото финансово събитие от средата на 90-те години на миналия век – разгрома на лева, българските банки и финансовите спекулации, при които българската валута достигна нива над 3000 лева за долар.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 3, 2025
Никой тогава, а и досега не обърна внимание на факта, че подобен крах преживява само четири години по-рано британският паунд, а от тази катастрофа Джордж Сорос печели милиард и сто милиона долара. Тогава той е наречен човекът, който разори централната банка на Англия.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 29, 2025
Всеки смел и непредубеден финансист ще намери преки аналогии между технологията на двете катастрофични финансови събития. Остава да се разкрие кой прибра парите от разгрома на българските банки и българската валута, извършен в стил „британски паунд 1992“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната.

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната. Освен за инфлацията, вече се притесняват и за бюджетния дефицит
И Българска народна банка вече се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това става ясно от публикуваното днес периодично издание „Макроикономическа прогноза“ (декември 2024), като на база данни към края на миналата година прогнозата е съставена към 15 януари В документа има специален аналитичен акцент посветен на въпроса дали България покрива инфлационния критерий за еврозоната и точно в него се съдържат противоречивите послания. Освен това, съветникът на управителя на Българска народна банка Маринела Петрова, която е и бивш заместник-министър на финансите, участвала в успешната кампания за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, потвърди информацията от неделя, че България може много скоро да констатира неизпълнение и на критерия за бюджетен дефицит. Последното, ако се потвърди официално ще сложи край на надеждите за приемане на еврото поне до 2029 година.
Първо прогнозата на БНБ
От една страна БНБ сочи, че през цялата минала година България и била над инфлационния критерий, но превишението се свива постоянно. Макар към декември страната ни все още да е над критерия с 0.13 процентни пункта (средно повишение на цените 2.6% при праг 2.47%), се очаква в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има основание да поиска извънредни доклади за оценка на подготвеността за приемане на еврото.
Докато казват всичко това, от БНБ сами си правят автореферат, че конкретно през януари тази година, отделно от времевата серия, за която публикуват две графики, прогнозират инфлацията да стигне 3.3%, което представлява ревизия на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките показват, че България можела да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината, твърдят от централната банка.
После, сякаш за да се презастраховат, анализаторите на БНБ твърдят, че „съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС“.
Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на ефектите от вдигането на акциза върху цигарите, възстановяването на ДДС за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%.
оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на ХИПЦ.
Несигурност за покриването на инфлационния критерий идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка държави с най-ниско поскъпване на живота – Франция, Италия и Латвия, а не както през миналата – Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.
Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1.5% според ЕЦБ, което прави 3% максимално допустимо покачване на цените в България според хармонизирания индекс. Оказва се обаче, че при сравнение на сценария на ЕЦБ и този на БНБ, за който самата БНБ прави хиляда уговорки, че може да не се изпълни, България ще е близо до ръба на изпълнението, а през ноември отново ще спрем да покриваме инфлационния критерий.
И в БНБ притеснени за бюджета
В терен за сблъсък се превърна фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната Банка. Още миналата седмица тя споделя твърдение на Ивайло Яйджиев, бивш заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че сега е моментът България да поиска извънредна оценка за покритие на критериите от Маастрихт с цел да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година.
Едва снощи, темата коментира Маринела Петрова, която е съветник на подуправителя на БНБ Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши огромен обем от работата, за допускане на България във валутно курсовия механизъм, познат, като „чакалнята на еврозоната“.
Публикуваме коментара на Маринела Петрова в пълнота, защото изчерпателно говори както за възможностите да се търси изключение при оценката, така и за общото състояние на България от гледна точка на икономика и публични финанси. Той е направен в следната дискусия:
В точка 2 от изложението си Маринела Петрова допуска лека грешка, като посочва, че към края на третото тримесечие България е с дефицит от 3.7% спрямо БВП на начислена основа (тоест според критериите на ЕЦБ и ЕК).
Точното число към 30 септември е 2.7% дефицит спрямо БВП и тя сочи (както писа „Гласове“ в неделя), че това позволява на държавата да направи дефицит от само 700 милиона лева през четвъртото тримесечие, което звучи практически невероятно като се има предвид, че в четвъртото тримесечие винаги се концентрират плащанията по държавните инвестиции средномесечния размер на разходите е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
БНБ взе важно решение за банките

Антицикличният капиталов буфер ще е 2% за първото тримесечие на 2026 г.
БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2% през първото тримесечие на 2026 г. Той има за цел да запази способността на банковата система да посрещне неблагоприятните ефекти от проявленията на бизнес и финансовия цикъл чрез засилване на капиталовата позиция на банките.
При определянето му се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.
От БНБ напомнят, че от 1 октомври 2024 г. банката въведе изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Кредитната динамика в този сегмент и свързаните с нея потенциални системни рискове в средносрочен план са определящ фактор за въвеждането на изискванията. Мярката допълва приложените от БНБ капиталови буфери, като ефектът от прилагането й ще бъде част от регулярното наблюдение и анализ.
Поддържането на антицикличен капиталов буфер засилва капиталовата позиция на банковата система, като подсигурява повишена устойчивост срещу неблагоприятни тенденции в икономическата активност или други потенциални проявления на цикличните системни рискове.
През 2021 г. БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер беше увеличено допълнително на 2% в сила от 1 октомври 2023 г.
Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2,0% през първото тримесечие на 2026 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
БЛОГпреди 5 месеца
Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Той е световна кинолегенда, но днес живее като отшелник
-
БЛОГпреди 4 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ИНТРИГИпреди 5 месеца
Найденови дават лъжливи показания. Лечева оневинява Божков по делото за „убийствата“?