БАНКЕРЪ
БНБ спешно започва проверка в ББР
《Управителният съвет на държавната банка открито саботира министър Петков》
От утре, 2 юни, Българската народна банка започва целева надзорна проверка в държавната ББР.
Това съобщиха от централната банка, след като по-рано днес служебният министър на икономиката Кирил Петков обяви на спешен брифинг, че тримата изпълнителни директори на ББР саботират опитите му да получи информация за големите кредитополучатели на банката, на която той е принципал.
„Управителният съвет на ББР отказва информация за раздадените кредити на новия одитен комитет. Това е нарушение на Закона за независимия финансов одит и ще сезирам БНБ да влезе в своите правомощия“, заяви министър Петков.
Той обясни пред журналисти, че новоназначеният от него преди седмица одитен комитет е получил писмено известие от изпълнителните директори на банката, в което се казва: Информацията за кредитните досиета е готова, но няма да ви я дадем.
„Надявам се до края на деня БНБ да реагира на това нарушение на закона и одитният комитет да получи поисканата информация“, заяви Петков. Той нарече поведението на Управителния съвет на ББР „импулсивна грешка“, макар че това е пореден път, в който ръководството на банката отказва да предостави информация за раздадените големи кредити не само на принципила си, но и на тримата членове на одитния комитет.
В края на деня БНБ наистина реагира след запитвания от медиите.
„БНБ няма преки законови правомощия по отношение на одитните комитети в банките“, посочват от централната банка.
„Създадената ситуация на публичен конфликт между ръководството и акционера е безпрецедентна в досегашната надзорна практика на БНБ. По тази причина на 2 юни 2021 г. БНБ започва целева надзорна проверка в ББР“, информират още от Българската народна банка.
От отговора на БНБ става ясно също, че към 16.30 ч при тях не е постъпвала писмена информация от Министерство на икономиката, а за поставения от министъра проблем, научавали от медиите.
Както стана ясно днес, министърът на икономиката няма права да задължи подопечната му ББР да предостави информация за раздадените големи кредити. Въпреки това веднага след встъпването си в длъжност Кирил Петков обяви списък от 8 топ-клиенти на банката, получили заеми за близо 1 млрд. лв. По-късно стана известно още, че 90% от кредитния портфейл на ББР в размер на 1.9 млрд. лв. се държи от 20 компании.
Петков смени одитния комитет към ББР, на който вече цяла седмица Управителния съвет отказва информация.
„Ролята на този комитет е да има достъп до кредитните досиета и да следи действията на Управителния съвет, за да сме сигурни, че те са правилни, и без да нарушава закона да информира принципала. Аз не мога да ги задължа“, заяви днес Петков.
От думите му стана ясно, че министърът дори не може да внесе сам за одобрение в БНБ промени в устава на банката. Това трябвало да стане от самия Управителен съвет. „Много се надявам да няма същата реакция и за устава“, каза Петков. Както е известно той предложи промяна в него, с която се забранява отпускането на кредити над 5 млн. лв.
„Всяко протакане с подобни процедурки цели да ни забави, а ние разполагаме само с 60 дни. Целта ни е да гарантираме, че целият ликвиден капитал в момента ще отиде в помощ на малките и средни предприятия „, каза Петков. Той подчерта, че действията му не са атака към сигурността на банката, че тя е свръхликвидна и стабилна. „Искаме да сме сигурни, че кридитите са отпускани по пазарен принцип“, каза Петков и допълни, че в момента никъде няма публична информация при какви условия ББР кредитира фирмите.
Кой е в Управителния съвет на ББР?
В Управителния съвет на ББР влизат тримата й изпълнителни директори – Живко Тодоров, Панайот Филипов и Николай Димитров. Първите двама бяха назначени в управата на банката през април 2020 г. Живко Тодоров пое поста, след като преди това бе главен финансов директор на Първа инвестиционна банка – банката, в която ББР придоби 18% от капитала през миналата година, след като купи новоемитирани акции за 140 млн. лв. Преди да влезе в управлението на ББР Панайот Филипов беше изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане. За тази агенция служебният министър на икономиката Кирил Петков обяви, че също ще направи проверка на дейността й и дали е застраховала кредити, отпуснати от ББР. Само Николай Димитров е дългогодишен кадър в държавната банка, в нея работи от 2011 г., като преди да стане изпълнителен директор е бил шеф на дирекция „Корпоративно банкиране“.
Час след брифинга на министър Петков от ББР разпространиха съобщение, че Управителният съвет е предоставил подробна финансова информация на членовете на новия одитен комитет. Преди това от банката са направили запитване до Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори и до БНБ за правата на достъп на одитния комитет до информация за кредитни експозиции на банковата група, представляваща банкова и търговска тайна.
Освен това изпълнителните директори на ББР уводомиха: С цел прозрачност и до приемане и вписване по надлежния ред на проекта за промени в Устава на банката, предложен от министъра на икономиката, ББР ще спазва изискванията, предложени в новия документ, като кредитирането ще се ограничи до експозиции към един клиент или група свързани клиенти, чийто размер не надхвърля сумата от 5 000 000 лева.
На загуба
ББР е единствената банка у нас, която излиза на загуба в ковид кризата. Държавната кредитна институция е с отрицателен финансов резултат от 104,6 млн. лв. за миналата година, а през първото тримесечие на тази година продължава да е на червено с 5,6 млн. лв.
Това става на фона на съществен ръст на печалбата на банковата система за първите месеци на 2021 г. За периода януари-април банките в България са реализирали 484 млн. лв. чиста печалба, което е с 36% повече от същия период на миналата година, показва последната статистика на БНБ.
Така банковият сектор отново се връща към предпандемичните години, когато бележеше двуцифрени ръстове на финансовите си резултати. Да припомним, че ковид кризата и допълнителните разходи за провизиране на очаквани лоши кредити след мораторима успяха да изтрият над 50% от печалбата на банките у нас в сравнение с предпандемичната 2019 г. През 2020 г. банковата система отчете 815 млн. лв. печалба – с 860 млн. лв. по-малко от отчетената в края на декември 2019 г.
Поет негативен ефект от ковид кризата
Раздадените безлихвени кредити на пострадали от ковид кризата граждани и гаранциите за бизнеса са причина през миналата година ББР да излезе на загуба, става ясно от обясненията на държавната финансова институция.
През миналата година след избухването на ковид-пандемията и обявеното извънредно положение държавата увеличи капитала на ББР със 700 млн. лв. с цел подпомагане на засегнатите граждани и фирми. Към края на май т.г. одобрените заеми за принудените да излязат в неплатен отпуск наети служители, както и самоосигуряващи се лица, са 48 865, а отпуснатата сума е на обща стойност 230,18 млн. лв., отчитат от банката. Отделно по програмата за подпомагане на бизнеса ББР е потвърдила 1729 кредита за над 254,5 млн. лв. Така общо по двете програми одобреното финансиране е за 484,858 млн. лв. или 69% от предоставените от държавата 700 млн. лв.
По тези гаранции ББР очаква загуби и съгласно Международните стандарти за финансова отчетност такива вече са отчетени през 2020 г. Това е, причина банката да излезе на загуба за пръв път от 12 години, посочват от банката.
„Максималният размер на очакваните загуби е равен на внесения от държавата чрез увеличение капитал. Този капитал да не може да се използва за друг вид кредитна дейност извън гаранционните програми за подкрепа на пострадалите от пандемията“, уточняват още от ББР.
Увеличаване на капитала
От периода на създаването й като Насърчителна банка през 1999 г. до днес, българската държава е повишавала капитала на банката три пъти с конкретна цел:
– през 2008 г. – с 500 млн. лева, като мярка на правителството на Сергей Станишев за справяне с последиците от световната икономическа криза;
– два пъти през 2020 г. – със 700 млн. лева, като мярка на правителството на Бойко Борисов за създаване на гаранционни програми за подкрепа на физически и юридически лица, пострадали от COVID-19,
– и със 140 млн. лв. за закупуване на емисия акции – необходимо условие пред България, за да се присъедини към валутния механизъм ERM2 и банковия съюз.
От банката подчертават, че са търговско дружество, което се самоиздържа от дейността си, не работи със средства от държавния бюджет и не е бюджетно предприятие. Освен това за разлика от повечето национални банки за развитие, ББР не ползвала пълна държавна гаранция.
За периода от 2009 г. до началото на COVID-кризата през 2020 г. тя е реализирала всяка година печалба. Общата й сума за 10-годишния период е 229 млн. лв. след данъци, като около 30% банката е върнала обратно в бюджета под формата на дивидент. През периода 2009-2019 капиталът на ББР не е увеличаван, като банката изцяло е самофинансирала дейността си – от собствен капитал (752 млн. лева към 31.03.2020 г.) и от привлечените кредитни линии от чуждестранни финансови институции.
Подкрепа за бизнеса
В понеделник ББР разпространи и данни за подкрепените малки и средни фирми през годините, в опит да отговори на оповестените от служебния министър на икономиката Кирил Петков скандални факти, че 90% от кредитния портфейл на банката или 1.7 млрд. лв. е даден на 20 фирми.
От 2009 г., когато се трансформира в банка за развитие, до днес, групата на ББР е подкрепила 18 500 български компании, посочват от ББР. От тях на 6500 малки и средни фирми са отпуснати над 2,6 млрд. лв. – заеми или друга форма на финансова подкрепа. Това означава, че средно на година около 590 компании са били подкрепени от държавната банка. Останалите 12 000 компании са получили заеми от търговските банки, гарантирани от ББР, като общата стойност на тези заеми надхвърля 3 млрд. лв.
БАНКЕРЪ
От БНБ се крият като престъпници

- Свикналите да работят на тъмни и да правят делавери банкери крият от принципала ( народа на България, който ги е избрал на тази работа), колко ще откраднат!
- Проф. Румен Гечев: От 2015 г. досега правителствата и БНБ отказват да предоставят на народа информация за рисковете в еврозоната
„Документите говорят: В периода 2015-2025 г. правителствата и ръководството на БНБ отказват да предоставят на народа информация за рисковете от евентуалното членство на България в еврозоната“. Това написа икономистът и бивш депутат от БСП проф. Румен Гечев. Той напусна партията заради отказа на ръководството й да подкрепи искането за референдум за еврото. В публикация във Фейсбук икономистът цитира следните правителствени решения:
„На 03 юли 2015 г Министерски съвет приема Постановление N: 168 „За създаване на координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната“. За председател на съвета е определен министъра на финансите, а като членове са включени подуправител на БНБ и зам. министри на финансите, икономиката, външните работи, транспорта и съобщенията, зам. председател на Комисията за финансов надзор и др. Постановлението е подписано от Министър-председателя по това време Бойко Борисов.
В Приложението към Чл.10, ал.1 са определени основни функции и отговорности, като в първа точка пише, че Министерство на финансите носи отговорност за „ОЦЕНКА НА ПОЛЗИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО“.
Но….шест години по-късно, на 5.03.2021 г. Министерски съвет, отново с Председател Бойко Борисов, приема Постановление N: 103 „За изменение и допълнение на Постановление N: 168 на МС от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната” (ДВ, бр.52 от 2015 г.) Чрез ПМС N.103 (2021 г.) се правят две прелюбопитни промени: Първо, ЗАЛИЧАВА СЕ (изважда) текста за „ОЦЕНКА НА ПОЛЗИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО“.
Второ, вместо един Председател, Чл.2 (2) постановява, че „Съпредседатели на Съвета са управителят на Българската народна банка и министърът на финансите, който е национален координатор на подготовката на Република България за членство в еврозоната“.
По какви причини правителствата на ГЕРБ, с един и същи Министър-председател, правят такъв рязък завой? Първо, още първият предварителен доклад на работната група показва, че рисковете от евентуално влизане в еврозоната са твърде големи. Затова и решават да изключат текста от задачите за оценка на ползите и рисковете, да скрият от обществеността тези рискове.
Второ, виждайки тези очевидни рискове, Б. Борисов и сие панически пристъпват към споделяне на отговорността. С това изменение на ПМС N.168 (2015 г.) те въвеждат ДВАМА СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ – като първо се посочва Управителя на БНБ, а втори е Министърьт на финансите. Хитро, нали? Друг е въпроса, че още в първото постановление от 2015 г. (N.168) Управителят на БНБ трябваше изрично да бъде посочен. Защото в България, както навсякъде по света, именно Централната банка е институцията, която формира, провежда и контролира процесите по осъществяване на паричната политика и функционирането на банковата система!
В края на 2021 г. сагата по подготовката на България за влизане в еврозоната взима пореден рязък завой. В програмата на правителството на Кирил Петков коалиционните партньори приемат ползите и рисковете да бъдат анализирани и представени от Координационния съвет.
В Протокол N.4 от заседанието на Координационният съвет за подготовка на Р. България за членство в еврозоната, проведено на 13 юли 2022 г., се посочва следното Решение: работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“ да получи принос и да разработи първи вариант на анализ до края на месец юли 2022 г., а окончателния анализ до края на месец август 2022 г. Впоследствие анализът ще бъде разгледан и одобрен от координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната.”
Решението от Протокол N.4 на Координационния съвет с двама съпредседатели г-н Димитър Радев и г-н Асен Василев НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО! През есента на 2022 г. имаше среща между ръководството на Парламентарната бюджетна комисия (на което присъствах) и ръководствата на БНБ и МФ в кабинета на Министъра на финансите. Там те за пореден път приеха срокове за представяне на аналитичен доклад, разработен съвместно от БНБ и МФ, приет от Координационния съвет и съответно от УС на БНБ и МФ. Резултат – НИКАКЪВ.
Най-накрая, след наше изрично изискване от НС, на 31.10.2023 г. с N: 115071, беше входиран в НС писмен материал, подписан от съветник на Управителя на БНБ. Съветникът г-жа А. Димитрова нарича този документ „работни текстове”. Вместо да изпълнят законовите си задължения на Централна банка и Решенията на Координационния съвет, БНБ ни изпрати текст, който не е приет от УС на БНБ, не е обсъден и приет от правителството, не е приет от Координационния съвет!!! И въпреки тази наглост, на 18.01.2024 г. мнозинството в Народното събрание приема промени в Закона на БНБ за включването на България в еврозоната.
От Постановленията на МС, от “работните” текстове на БНБ и от Решенията на Народното събрание в период от 10 години: 2015-2025 г. става пределно ясно, че:
През 2021 г. правителството (министър-председател Б. Борисов) отменя собственото си постановление от 2015 г., за да не допусне публикуването на документ на Координационния съвет, в който лъсва истината за неприемливите рискове за икономиката ни при влизане в еврозоната.
Координационният съвет, както и ръководствата на БНБ и Министерството на финансите ОТКАЗВАТ да изпълнят законовите си задължения по този проблем с кардинално значение за страната ни. И до ден днешен УС на БНБ, управителя на БНБ и сегашното правителство, отказват да обсъдят, гласуват и представят на българите анализ за ползите и рисковете от влизането в еврозоната.
Две правителства на Б. Борисов, правителствата на К. Петков и на Р. Желязков не изпълняват задълженията си да предоставят на народа професионални анализи на оторизираните държавни институции. Те фактически КРИЯТ ОТ НАРОДА ИСТИНАТА! И понеже се страхуват от реалните рискове, те не слагат подписите си под „работни текстове”. Сега блокираха и конституционното право на българския народ да се произнесе на Референдум.
И щом БНБ, правителството и мнозинството в НС отказват на народа информация и референдум – нека вкупом незабавно си дадат оставките“, написа проф. Румен Гечев.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
Финансовото положение на страната е катастрофално … а, с еврото направо загиваме.

Каримански, БНБ: За първото тримесечие приходите в бюджета са 20% по-малко от заложените, не могат да се наваксат.
„Формално сме изпълнили всички критерии за еврозоната. Въпросът е колко можем да разчитаме на това, че хората и бизнесът са подготвени за приемане на еврото. Друг е въпросът доколко гледаме устойчиво на тези критерии“. Това каза в предаването „Лице в лице“ Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ.
„Излязоха резултатите за консолидираната фискална програма за първото тримесечие. Видно е, че приходната част по бюджета на страната не се изпълнява спрямо заложените разчети. Приходите са доста по-малко. Приходите, помощите и даренията в бюджета са по-малко с 20% от заложеното в бюджета“, обясни той.
„Ние разчитаме изцяло на данъчните приходи. Това изоставане в първото тримесечие от планираното трябва да бъде съобразено с това, че в първо събираме не толкова, колкото във второто или третото. Това ще рече, че ние разчитаме през следващите тримесечия да се навакса, което е невъзможно“, подчерта Каримански.
„Приходите в бюджета са силно надценени. Странната ирония е това, че годината, в която сме приети в еврозоната, да отчетем дефицит. Решението (за еврозоната – бел. ред., ) е политическо. Никой не иска да коментира това изоставане в приходната част на бюджета, защото не е за коментиране. Вече сме в дефицит в първото тримесечие, а това не може да се навакса с този бърз темп на разходната част“, категоричен той.
„Приходите са заложени, за да може фискалната рамка да завърши с 3% дефицит. Според мен авторите на бюджета са осъзнавали, че приходната част няма да бъде изпълнена. Целта е била да представим перфектния разказ пред Европейската комисия и Европейската централна банка, за да ги убедим всички, че приходите са изпълними. Безспорно приходите са нараснали, но няма как да нараснат с 33%“, допълни той.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
Сорос и разгрома на лева и банките у нас 1996-1997 г.

Искането на някои политици за създаване на парламентарна комисия, която да установи факти и обстоятелства, свързани с дейността на Джордж Сорос и неговите фондации,
които финансират български физически и юридически лица и неправителствени организации е сред най-смелите политически актове на прехода.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 1, 2025
Но това разследване, ако разбира се народните представители имат куража да го подкрепят, не бива да отминава най-тежкото финансово събитие от средата на 90-те години на миналия век – разгрома на лева, българските банки и финансовите спекулации, при които българската валута достигна нива над 3000 лева за долар.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 3, 2025
Никой тогава, а и досега не обърна внимание на факта, че подобен крах преживява само четири години по-рано британският паунд, а от тази катастрофа Джордж Сорос печели милиард и сто милиона долара. Тогава той е наречен човекът, който разори централната банка на Англия.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 29, 2025
Всеки смел и непредубеден финансист ще намери преки аналогии между технологията на двете катастрофични финансови събития. Остава да се разкрие кой прибра парите от разгрома на българските банки и българската валута, извършен в стил „британски паунд 1992“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месеца
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан