КОМЕНТАР
Слушай Плевнелиев – и прави обратното
ТУКАШНИЯТ „ДЖИХАД“ ЩЕ СЕ РОДИ ОТ ГЛАДА. КАК СЕ НА-ХИБРИДВАМЕ САМИ
Тия дни все за хибриди говорят – и човек се пита, хибрид от какво са пък нашите политици, каква смеска сме ощастливени да ни води?
Ако съдим по приказките им, едната съставка трябва да е тигър.
Ако съдим обаче по резултатите – и някаква овца трябва да е замесена.
Тигърът храбро ръмжи – обаче иначе си е глух и само себе си чува.
А овцата – е, овцата си е овца, тя си е за хубост, от нея – овчия поглед, друго не е нужно…
И една щипка от Плевнелиев трябва да има в хибрида, за къде без него – Плевнелиев, който сега се преживя като пилот.
Като го слушам какви ги разтяга, се сещам за Бродски, който веднъж се изтърва пред анкетьора си Волков и каза, че Москва е най-красива, видяна от кабината на бомбардировач.
Бродски би казал същото за София, ако беше имал нещастието да слуша дрънкотенето на Плевнелиев.
Сега пък се е захванал да пробутва изтребителя Ф 16, самоназначил се е за негов гарант и толкова е досаден, че публиката започва да се съмнява, дали не е натоварен да провали сделката с американците.
„Слушай Плевнелиев – и прави обратното“, този завет остана от неговия мандат.
Или направо бомбардирай София.
Телевизиите продължават упорито да попълват комедийната си програма с неговите участия – особено е забавен, когато дърпа ушите на президента Радев.
Тогава направо се приближава до излъчването на Чаплинов персонаж, само бомбето му липсва.
Малкият човек, който се е заел с невъзможни за него неща.
Един скеч с Плевнелиев като пилот ще остави публиката без дъх.
Очакваме всеки момент да ни съобщи, че в по-раншен свой живот е бил пилот, преди да се прероди в ирландска пастирка.
Пак неусетно стигнахме до овцата.
Радев пък не се научи да общува с нашите хибриди – пак отвори дума за бедността и напълно очаквано никой хибрид не му обърна внимание.
Плевнелиев специално никога няма да каже и една дума за бедняците, никога.
Това не е големеене, това е страхът на бедняка, който още е стаен в него и никога няма да го напусне.
За втори път пак стигнахме до овцата.
Направили тия дни конференция за хибридните войни – и Костов участвал, но пак Плевнелиев бил главният специалист.
Разказал колко номера са му правили хибридите – не нашите, те само се хилеха зад гърба му – ами руските, направо го побърквали, може би дори са го облъчвали с някакъв лазерен „Новичок“, иначе не може да се обясни вечно разхвърления му вид.
Преди въпросната конференция пък десет дни се оплаквахме от хибридните атаки на Брюксел – лъскай патъци, за да те лаят, така излезе.
Бойко направо се ядоса и още малко щеше да покаже, как ще им издърпа ушите – но Плевнелиев не му беше под ръка.
Нищо чудно руснаците да са облъчили цялото ръководство на ЕС с някакво хибридна водка.
То пък отново съвсем несправедливо ни ощипа – не споменаха между журналистите-жертви и нашето момиче от Русе, досвидяло им се на тъпанарите, а и никога не се разбирали нищичко от нашите работи.
Иначе, Хибридите се занимават с глупости – тигърът слуша овцата – и не си дават сметка, че най-могъщата хибридна атака е на път да ги измете, всичките.
Тя вече ги опозори – но рано или късно и ще ги измете.
Докато мрънкаха нещо и се оплакваха от хибридни атаки, Би Ти Ви им нанесе камшичен удар.
Вторник вечерта от новините им научихме, че ВСЯКО ЧЕТВЪРТО БЪЛГАРСКО ДЕТЕ ГЛАДУВА, ГЛАДУВА И ВСЕКИ ВТОРИ ВЪЗРАСТЕН БЪЛГАРИН.
По-могъща хибридна атака, сътворена от самия Живот, не може да си представим.
Излиза, че ние се на-хибридваме сами, сами ще се унищожим.
Всяко четвърто дете гладува тук, а не в Сомалия!
По телевизията веднага балансираха този кошмар със съобщението, че един ресторант ще раздава безплатна храна на бедняците – не от огризки, а специално приготвена за тях, това наистина е похвално.
Оказа се също така, че една от доброволките, които ще помагат в ресторанта, е илюзионистка.
Това ни подсети да помечтаем да се намери между Хибридите някой толкова могъщ илюзионист, че да включи милионите български бедняци в някакъв номер, за да се чувстват все заситени.
И така да ги измъкне от Дупката.
Може да направи и нещо по-просто: да покрие със стъклен покрив прословутата Дупка във Варна, да изложат в нея Гергов заради гениалните му комбинации, а с 43-те милиона, които той е на път да отмъкне, да нахрани бедняците – колкото-толкова.
Гергов няма да има нищо против, той винаги е готов с други десет дупки, и понеже в неговия хибрид има и малко соц, така ще натърка носа на Корнелия.
Пльоснаха новината за гладуващите българи – всеки втори, всяко четвърто – в една минутка и тръгнаха с лакърдиите, стига ви толкова състрадание.
Как не се сещат да хванат някой достатъчно гламав хибрид и да го попитат, как ще коментира светлата новина.
Вземете една камера, влезте в „Съединението прави силата“ и ги анкетирайте един по един.
Създайте така История на Българския Глад.
Вижте им акъла, покажете ни колко от хибридите ще отговорят, колко ще избягат, колко от тях нахално ще ви кажат, че нещата вървят добре, че новината е хибридна атака.
Защо я пускате изобщо тази новина, ако няма да я развиете.
Да не би да чувствате някаква гордост от всеки втори/всяко четвърто, та не искате да ни я натрапвате прекалено?
Отделиха почти толкова внимание на бойкота на американските атлети на олимпиадата през 1968 година, колкото за глада в България.
Няма ли най-после и вие да наденете една черна ръкавица – и да я натикате в сурата на Хибридите, какво толкова, не сте държавната държанка БНТ.
Вкопчете се в този позорен факт и разберете, кой е виновен за Глада – социализмът, комунизмът, мумията на Ленин – или нашите си тукашни мумии от последните 30 години.
Не можете да изтръгнете истини от хибридите, ако им позволите да продължават да ви смятат за шарани.
Поставете им пред суратите този позорен факт – и не ги оставяйте на мира, докато не изблеят нещо.
Съобщават ни, че щели да реставрират пострадалия от пожар преди доста години Студентски дом – ами, как ще реставрират достойнството във всеки втори/всяко четвърто?
Разбере поне, какво ще се случи от хилядите деца, които си лягат гладни.
Какво очаквате, освен да се появи някакъв нов Северин.
Колко специалисти се упражняваха с неговото зверство – само дето не се сетиха, че той не се е появил от нищото.
Да, животно е – но кой го е превърнал в животно, кой не е забелязал навреме превращението му?
И колко такива като него се спотайват наоколо, озъртащи се към Злото?
Колко от гладуващите днес деца са утрешни Севериновци?
Хибридите нямат очи за такива дреболии – вие им отворете очите за гетата, които скоро ще ни залеят със Злото.
И има ли по-страшна хибридна атака, от тази на Глада?
Питайте хибридите, как ще спрат тази вълна.
Сега те чакат „дъртаците“ сами да изпукат – ами гладуващите деца, тях какво ще ги правят?
Представят ли си изобщо, какво му минава през главата на едно дете, което си ляга гладно с европейските ви ценности, каква отмъстителност се отглежда в него.
То отсега е готово на всичко за една вафла „Мура“.
Това ще бъдат безмилостни хора.
Късогледството на Хибридите е направо плашещо.
С безпаметството им вече свикнахме – сега трябва да се примирим и със слепотата им.
И разкарайте най-сетне от телевизионния екран хитреците, които разкрасяват и Глада, като всичко останало, които все товарят дисагите на Миналото с всички грехове – дори 30 години по-късно. Разкарайте тази паплач.
Загърбете охранените физиономии на някакви доцентчета – готови на всичко, стига да им платят до-цент – за да ви пълнят главите с хибридните си измишльотини – и то тогава, когато истинската хибридна война е тук – Гладът срещу Държавата.
Една тема е задължителна за медиите, за да оцелеят почтено: Гладът.
И един-единствен въпрос към Хибридите: какво направихте днес срещу Глада?
Преди да довтасат Ордите – а това е неизбежно, ние сами превърнаха значителна част от хората си в бежанци в собствената си страна.
Тукашният джихад ще се роди от Глада.
Но сякаш за нашите хибриди е създаден онзи английски лаф: „Настигне ли те истината, не се прави на герой, ами бягай“.
В това отношение те са по-бързи и от Юсеин Светкавицата.
Никога не се срещат с Истината очи в очи.
И след всичко това, човек се чуди, за какво им е власт – и колко безсърдечни трябва да са, за да се натискат изобщо за власт.
За какво ви е тя – когато стоите безпомощно пред всеки втори/всяко четвърто…
КОМЕНТАР
Ако се беше родил в САЩ, сред Gen Z, щеше да минеш за десен
Онзи ден в БНТ Flora ме записа и ми каза нещо от сорта на “Ако се беше родил в САЩ, сред Gen Z, щеше да минеш за десен.“. Признавам си, това ме удари като студен душ. Защото разкрива цялата шизофрения на нашето време и дълбокото изкривяване на понятията „ляво“ и „дясно“ в България.
У нас, ако кажеш, че държавата трябва да пази труда, да инвестира в образование и да строи болници, веднага ти лепят етикет от миналото. А ако кажеш, че си кейнсианец, тоест човек, който вярва, че свободният пазар е прекрасен слуга, но ужасен господар, и че без силно търсене и достойни доходи икономиката просто умира, те гледат или като извънземно, или като консервативен динозавър.
В Америка днес да защитаваш индустрията, националния интерес, семейството и реалната икономика започва да се припознава от новите десни, докато неолибералният елит се окичи с прогресивни знамена. А тук? Тук все още живеем в икономическите илюзии на 90-те, когато „невидимата ръка“ трябваше да оправи всичко, а вместо това просто бръкна в джобовете на хората.
Какво всъщност означава да си модерен икономически ляв човек днес? Не означава да тъгуваш по миналото. Означава да четеш Джон Кейнс и да разбираш, че в дългосрочен план всички сме мъртви, затова икономиката трябва да служи на живите тук и сега. Означава да си спомниш думите на Джордж Оруел от „Пътят към Уигън Пиър“, че социалната справедливост не е омраза към богатите, а любов към бедните.
Но къде са днес интелектуалците, които трябваше да кажат това на висок глас?
Някога, в миналия век, писателите, философите и учените бяха първи на барикадите до работниците. Когато Емил Зола пишеше своето „Аз обвинявам“, той не чакаше одобрение от донори. Когато Албер Камю, Жан-Пол Сартр или нашите Гео Милев и Никола Вапцаров говореха за човешкото достойнство, те рискуваха всичко, защото знаеха, че думите тежат само когато са платени с действия.
А днес? Днес голяма част от интелигенцията ни се е скрила в офиси на разни НПО-та, пишат доклади за „устойчивост“ и „оптимизация“ и ни обясняват как ниските данъци за богатите и замразените заплати са нещо добро. За мен модерният ляв човек не трябва да се страхува да каже, че без силна средна класа няма демокрация. Че печалбата без морал е просто грабеж с вратовръзка.
Защо ли? Защото българинът по душа не е хищник. Ние сме оцелели през вековете не защото сме се спасявали поединично, а защото сме знаели какво е взаимопомощ, какво е солидарност и какво е да разделиш хляба си. Неолибералната мантра „всеки да се спасява сам“ е чужда на нашата природа, тя е присадена тук като плевел, който задушава всичко живо. Модерното ляво не е в миналото. То е в бъдещето, в което технологиите и икономическият растеж работят за човека, а не човекът – за статистиката.

„Защо да ме е срам? Нито крада, нито лъжа някого. Изкарвам си парите честно!“
Вчера снимах в една дискотека в Ловеч и попаднах на едно младо семейство, което ме накара да се замисля за нещо, което според мен е сериозен проблем в България. И то не е свързано нито с политиката, нито с цените, нито със заплатите. Свързано е с това как гледаме на хората и какво всъщност означава да си успял в живота.
По време на снимките се заговорих с едно момче и го попитах какво работи. „Събирам боклука на Ловеч“, ми отговори той. Първоначално помислих, че се шегува, но момчето съвсем сериозно ми обясни, че работи във фирмата за чистота и се занимава със сметосъбирането. Попитах го дали не се притеснява да го казва толкова открито, защото знаем много добре как в България някои хора гледат на подобни професии. А той ме погледна и ми отговори нещо толкова елементарно, че чак ме хвана срам от въпроса ми: „Защо да ме е срам? Нито крада, нито лъжа някого. Изкарвам си парите честно! Даже за Ловеч парите са ми доста добри.“
И точно тогава се включи жена му, която стоеше до него. Каза ми, че много се гордее с мъжа си. Че той работи честно, грижи се за семейството им и не се занимава с глупости. Имат си малко детенце, тя в момента е в майчинство и ми обясни, че и на нея ѝ се работи, че с удоволствие би помагала повече, но засега прави каквото може. И докато ги слушах, гледах двама души, които не се опитваха да впечатлят никого. Не ми обясняваха колко пари изкарват, какви коли карат и на какви почивки ходят. Просто изглеждаха щастливи един с друг. А жената говореше за мъжа си с такава гордост, каквато рядко се вижда.
И се замислих колко объркани сме станали като общество!
Защото в България можеш да срещнеш човек, който няма никакъв проблем да се хвали, че кара кола за 100 000 евро, без никой да знае откъде са му парите. Можеш да срещнеш някой, който цял ден обикаля кафенетата, но разказва какви огромни бизнеси върти. Можеш да видиш хора, които се снимат с пачки, часовници и бутилки за хиляди евро, а никой не смее да ги попита с какво точно се занимават. Но ако някой ти каже, че събира боклука, мие улиците или чисти тоалетни, изведнъж се появяват усмивки, подигравки и снизходителни погледи!
Защо?!
Кое точно е срамното? Че човекът става сутрин, отива на работа, върши нещо необходимо за целия град и вечер се прибира при семейството си? Че не се прави на голям бизнесмен? Че не си измисля някаква модерна длъжност на английски, за да звучи по-престижно? Или че има смелостта да каже истината за работата си, вместо да се представя за нещо, което не е?!
Представете си две момчета на по 25 години. Едното работи в сметосъбирането, получава редовна заплата, плаща си сметките и се грижи за детето си. Другото няма ясна работа, но кара скъпа кола, ходи по заведения и постоянно обяснява, че има „схеми“, „проекти“ и „контакти“. Кое от двете според вас ще направи по-голямо впечатление на много хора още при първата среща? И кое от двете ще трябва да се обяснява и оправдава за професията си?!
Или представете си момиче, което излиза на среща с мъж и го пита какво работи. Единият ѝ казва, че е служител по чистотата. Другият ѝ казва, че се занимава с инвестиции, криптовалути и международен бизнес, но не може да обясни с две изречения какво точно прави. Дали няма да има хора, които автоматично ще решат, че вторият е по-перспективен, само защото професията на първия не звучи достатъчно лъскаво?!
И тук не говоря само за жените. Същото важи и за мъжете, които преценяват другите по колата, дрехите и длъжността. За родителите, които биха се похвалили, че синът им е мениджър в голяма компания, но биха премълчали, че работи като чистач. За хората, които се държат любезно с някого в костюм, но говорят отвисоко на човека, който им изхвърля боклука!
И знаете ли кое е най-смешното? Ако утре спрат да работят хората, които събират боклука, само след няколко дни ще се чудим как да излезем от домовете си.
Но ако изчезнат половината самопровъзгласили се бизнес консултанти, мотивационни гурута и интернет милионери, може дори да не разберем! И въпреки това първите често получават по-малко уважение от вторите!
Стигнали сме дотам, че някои хора предпочитат да изглеждат богати, вместо да бъдат почтени. По-важно е какво ще си помислят другите, отколкото какъв човек си всъщност. По-важно е да имаш снимка от скъп ресторант, отколкото да можеш да седнеш спокойно на масата със семейството си. По-важно е да изглеждаш успешен пред непознати, отколкото хората вкъщи да те уважават.
И затова толкова ме впечатли тази жена в Ловеч. Защото можеше да стои отстрани и да мълчи. Можеше да се притеснява от въпроса ми. Можеше да започне да обяснява, че мъжът ѝ временно работи това, докато си намери нещо „по-добро“. Но тя направи точно обратното! Застана до него и каза, че се гордее с мъжа си!
Замислете се колко много хора имат нужда точно от това. Не от партньор, който постоянно им натяква, че не печелят достатъчно. Не от човек, който ги сравнява с чуждите мъже и жени в социалните мрежи. Не от някого, за когото винаги има по-скъпа кола, по-хубав апартамент и по-луксозна почивка. А от човек, който вижда усилията им, уважава труда им и е до тях, когато животът не прилича на реклама за луксозен хотел!
Разбира се, всеки има право да иска повече пари, по-хубава работа и по-добър живот. Но откога това се превърна в задължение постоянно да доказваш, че си нещо повече от останалите?! Откога професията стана по-важна от характера?! И откога човек, който изкарва честно парите си, трябва да се чувства по-нисш от някой, който просто умее да демонстрира богатство?!
Вчера в Ловеч срещнах едно момче, което събира боклука на града, и една жена, която се гордее с него. И честно казано, в този кратък разговор видях повече достойнство, отколкото в много от лъскавите истории за успех, с които ни заливат всеки ден.
И сега се чудя нещо. Ако утре вашият син ви каже, че е започнал работа като сметосъбирач, ще се гордеете ли с него и ще го разказвате спокойно пред приятелите си? А ако дъщеря ви доведе вкъщи момче, което събира боклука, но работи честно, обича я и се грижи за нея, ще го приемете ли със същото уважение, с което бихте приели някой с престижна професия и скъпа кола?
Защото е много лесно да напишем под този пост, че няма срамна работа. Много по-интересно е дали наистина го мислим, когато става дума за собственото ни семейство.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Когато си много голям, каквато и глупост да кажеш, всички около теб ти казват ЕВАЛА, БРАТ, ТОЧНО ТАКА Е!
Навремето, при първата криза с националната лотария (при втората ги занулиха), бях в шок от кризисно пиарските им изстъпления.
То не бяха “Не унищожавайте мечтите на хората”, то не бе чудо.
И тогава си мислех, че има един синдром, когато си много голям, каквато и глупост да кажеш, всички около теб ти казват ЕВАЛА, БРАТ, ТОЧНО ТАКА Е! (или умират от смях на тъпите ти вицове).
Днес, когато ми показаха написани думите на шефа на Кауфланд, веднага казах, че са фейк, и няма как да са истина.

Уви, преди малко гледах видеото и там думите си бяха казани, макар и звучащи като нелепо сглобен фейк.
Понеже Кауфланд е много голям рекламодател, всички досега са се възхищавали на всичко (и са умирали от смях на тъпите вицове на шефа, вж. началото на статуса), предполагам това е дало вдъхновение за КТБ и пролетния бриз.
Просто и Националната лотария и Кауфланд са нямали нужда от пиар, още по-малко от кризисен такъв, понеже всички са им правили както прави пролетният бриз.
Но друго исках да кажа.
Собственикът на Кауфланд, Дитер Шварц, има лично състояние равно на оборота на топ 100 компании в България и вероятно, ако се продават, би могъл да си ги купи.
Но германците не се славят с голямо чувство за хумор и може би затова днес шефът за България вместо да стане още по-симпатичен на всички, избра да покаже нещо, което аз наричам бабаитлък.
Тук се сещам за един немски виц:
— Защо германците никога не разказват вицове по време на работа?
— Защото смехът не е вписан в трудовия им договор.
Може пък бабитлъкът да е включен, знам ли.
П.П. И шефът на КЗК, и шефът на КЗП са комунисти, които много рядко, при много минусови температури, слагат ръцете си в собствените си джобове. А тия дни не бяха никак студени.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Математика за начинаещи!
Математика за начинаещи!
Реването на Кауфланд!
Или голямата файда за България!
А какво показват числата за 2025 г.?
Kaufland България отчита за 2025 2,737 млрд. лв. приходи — около €1,4 млрд., и 132,1 млн. лв. финансов резултат — около €67,5 млн. В края на годината веригата има 70 магазина.
Средно това са около €3,84 млн. оборот на ден за цялата верига — или приблизително €54.800 на магазин дневно. Ако за ориентир приложим 10% корпоративен данък към отчетения финансов резултат, излизат около €18.500 на ден общо, тоест около €264 на магазин дневно. Ставката е 10%, но данъкът се начислява върху данъчната печалба, така че тази сметка е приблизителна, а не потвърдена сума на реално платения данък.

При почти €55.000 дневен оборот на магазин — под €300 среден дневен корпоративен данък?
Демек си представете днес един Кауфланд вижте колко народ има из вътре … взима си магазина 60000 оборот евро и плаща корпоративен данък на тези 60000 евро по малко от 300 евро !
Чудничко, а!
За виното което се продава там мога да кажа че ако е 10 евро на рафта доставната цена е 5 евро ! 100 % надценка ! Чудничко, а!
Изобщо вери вери Найс драги ми смехурко! Не им харесвало ? Като не им харесва да спазват правилата да си ходят !
Не да ми носят стоките си и българския производител да не може да диша!
Пътя! 😀😀😀😀
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 4 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 4 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 5 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 4 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











