Всеки работещ в България обмисля да потърси работа в чужбина. Това показват данните от национално представително социологическо проучване “Трудова миграция”, направено по поръчка на Фондация “Фридрих Еберт” от агенция “Сова Харис” в периода от първи до осми септември 2018 година.

То обхваща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години, пише новини.бг.

На въпроса “Обмисляте ли временно или трайно да си потърсите работа в чужбина” 23 на сто отговарят положително, като при тези на възраст от 18-30 години положителните отговори са 32,8 на сто; 31-40 г. – 25,7 на сто ; 41-50 г. – 20,6 на сто; 51-64 г. -14,6 на сто.

Данните показват, че по отношение на пола 64 процента от имащите намерение да потърсят работа в чужбина са мъже. 62 на сто от възнамеряващите са със средно образование, 60 процента са на възраст 18-40 г., а 80 на сто живеят извън столицата. От всички заявяващи, че обмислят напускане на страната, 54 процента вече имат опит с работа в чужбина.

“Живеем в мрежово общество, тези хора градят контакти и вече имат изградени такива”, коментира Васил Тончев, цитиран от БТА. Той допълни, че около една четвърт от имащите намерение да потърсят работа в чужбина се справят и с езика в страната, която искат да отидат. По думите му промяната е, че вече не само младите хора напускат, а напускат всички. Хората на физическия труд също са в готовност да напуснат страната, допълни той.

Основните причини за търсене на работа в чужбина са по-високото заплащане /95 на сто/, по-добрата социална система /50 на сто/, по-доброто здравеопазване /40 на сто/ и др. Според 38 на сто от запитаните те не биха търсили работа в чужбина, ако получаваха заплата между 1000 и 2000 лв.; 36 на сто – между 2000 и 3000 лв.; 14 на сто – до 1000 лв.; 10 на сто над 3000 лв. Само 1 процент заявяват, че няма заплата, която да ги мотивира да останат в България.

Проблемът с ниското заплащане го има във всички източноевропейски страни, коментира Васил Тончев, но по думите му ние пак сме с няколко стъпки назад.

Тридесет на сто от възнамеряващите да потърсят работа в чужбина заявяват, че ако си намерят работа, първо ще опитат и след това ще решат колко време да останат.

Около 25 на сто желаят да останат в чужбина за период до 5 години; около 20 на сто – за период 5-10 г.; 10 на сто над 10 г.; 6 на сто – до пенсиониране; 2 на сто – завинаги; 6 на сто не могат да преценят.

Много голям процент – 34 на сто, са готови да заминат на работа в чужбина без предварително подписан трудов договор. 85 на сто биха потърсили работа в ЕС и само 1 на сто – извън ЕС. И това е обяснимо, при положение, че именно ЕС е мястото, където най-бързо и лесно човек би могъл да емигрира без да се изискват визи и други затрудняващи формалности.

Основният източник на доходи за 83 на сто от изследваните хора са приходите от трудова дейност в България; 5,3 на сто имат доходи от трудова дейност без трудов договор; 4,5 на сто получават и помощи за отглеждане на дете; 3 на сто получават помощи от социални плащания; 3 на сто имат доходи от дивиденти, наеми и др.

Приблизително 22 процента заявяват, че свободно владеят чужд език. 77 на сто заявяват, че не одобряват мерките за привличане на работници от трети страни, а 23 процента ги одобряват. Петнадесет на сто от интервюираните заявяват, че имат над 6 месеца опит от работа в чужбина, от тях 54 на сто обмислят отново да си потърсят работа извън България.

По данни на НСИ от миналата година трудовото население в България е 4 млн. 370 хиляди души. Искат да напуснат 1 млн. 600 хиляди души, 23 процента прави приблизително всеки четвърти работещ човек, каза изпълнителният директор на “Сова Харис” Васил Тончев. Според него проблемът е и на политическо ниво – той не вижда политическа сила в България, която може да се ангажира със съществени реформи в страната.

Двете най-добре подкрепени политически формации в страната – с подкрепа около 1 милион избиратели, не биха могли да предприемат решителни стъпки, каза Тончев. По думите му подкрепата на тези формации стига за блокиране на политиката на опонента, но не и за стъпка напред.

Той допълни, че нашият административен апарат е най-тежкият в Европа и това, което в Холандия го правят 20-30 хиляди души, тук го правят 300-400 хиляди души и то не толкова добре и неефективно. Според експерта предвиденото увеличение в бюджетната сфера с 10 на сто на заплатите не е стъпка в правилната посока, необходими са съкращения, повишаване на ефективността и останалите да получават не с 10 на сто, а с 30 процента повече на база оптимизация на работата.

Според прогноза на ООН към 2050 година населението в България ще наброява 5,5 млн. души, т.е за 40 години населението ще намалее с два милиона, каза Пенчо Хубчев. Той допълни, че този тревожен факт, заедно с другите, че сме петата най-застаряваща нация в ЕС със средна възраст 43,6 години, както и това, че много млади хора напускат страната да търсят работа в чужбина, водят от една страна до недостиг на работна сила за икономиката, а от друга – няма и работещи, които да финансират основни системи като пенсионната, образователна, социалната, здравната.