Какво представлява политическото деление на „ляво“ и „дясно“ в наши дни и какви са основните позиции, които характеризират двата политически лагера?Защо не попитаме най-великият гръцки философ? Един сократически диалог на американския икономист Брайън Каплан:

(Предистория: Гръцките светила Сократ, Перикъл и Леонид пропътуваха чрез машина на времето от Древността до 21 век. Няколко месеца след потапянето в модерният свят Перикъл е убеден последовател на това, което в модерността наричаме „ляво“, докато Леонид е еднакво твърд последовател на „дясното“. Сократ, за разлика от тях намира политическата мисъл на 21 век за повърхностна и объркана. Но, може би вината е негова…)

Сократ: Доста интересно интелектуално пътуваване, приятели.

Перикъл: Така е. Не мога да повярвам колко много научих за толкова кратко време.

Леонид: Е, аз научих много. Перикъл изглежда по-глупав от всякога.

Сократ: Господа, моля! Нека бъдем цивилизовани. Както знаете, аз съм озадачен от вашата симпатия към която и да е от тези странни интелектуални школи. Всъщност, трудно ми е да определя какво ги дефинира и различава.

Перикъл: Не е толкова трудно. На левите, като на мен, им пука за всички. Докато десните като Леонид мислят само за себе си.

Леонид: Не ви пука „за всички“. Пука ви само за хората на ваша страна. И очаквате останалите да платят сметката.

Сократ: И кой точно е на ваша страна, Перикъл?

Перикъл: Не знам за какво говори Леонид. Аз съм на страната на всички.

Леонид: Наистина ли? Какво ще кажеш за хората, които ценят традиционното семейство? Вярващите в традиционните религии? Белите хора, живеещи в малките населени места? Полицаите? Войниците, които се бият на фронта?

Перикъл: Играта, която играеш на политика въз основа на идентичността е просто опит да разсееш хората от истинските им проблеми: неравенство, корпоративна власт, структурно подтисничество.

Леонид: Да, да. Твоята дандания за ценности е само опит да се разсеят хората от истинският проблем: Либерали, като теб управляват правителства в половината от случаите и културата през цялото време. Не е учудващо, че светът олевява с всяко следващо поколение.

Сократ: След като и двамата сте загубили възможността да общувате един с друг цивилизовано, може би ще ми позволите аз да водя разговора?

Перикъл: Добре.

Леонид: Нямам нищо против.

Сократ: Много добре. Общото възпритие е, че левичарите са за по-голяма роля на правителството, а десните са за по-малка роля на правителството.

Перикъл: Разбира се! Защото само правителството, когато е устремено в правилна посока може да адресира и разреши истинските проблеми на неравенство, корпоративна власт и структурно подтисничество.

Леонид: Предполагам, че повечето десни са застъпници на тезата за по-малко правителство, но повечето от нас са прагматици. Армията определено е „голямо правителство“ и ако правителството на всички нива работеше толкова добре, колкото армията аз щях да съм впечатлен. Всъщност, когато разгледах правителствени бюджети аз открих доста програми, които си струват: обществено осигуряване (при безработица), осигуряването на медицински услуги, образование, полиция и много други.

Сократ: Разбирам. Друго споделено мнение е, че левицата се вълнува и защитава бедните, а десницата защитава богатите.

Перикъл: В някаква степен. Не бих казал, че в някаква степен ми пука по-малко за богатите. Просто мисля, че те вече имат много повече отколкото им е необходимо или заслужават.

Леонид: Не познавам десен човек, който да твърди: „Ние трябва да сме на страната на богатите“. На мен ми пука за средната класа и работническата класа, дотолкова доколкото спазват правилата. Ако можем да им помогнем, като облагаме с по-високи данъци богатите – отлично. Но не вярвай на левите в това отношение. Когато казват: „Хайде да вдигнем данъците на богатите, за да помогнем на бедните“ те имат в предвид: „Хайде да облагаме с данъци всички, които спазват правилата, за да помогнем на всички, които не ги спазват.“

Сократ: А какво ще кажете за теорията, че лявото се направлява от умни, добре образовани хора, които са здраво стъпили на земята, докато дясното следва превзети демагози?

Перикъл: Има малко съмнение, че лявото доминира академичните среди, медиите и науката, особено по по-високите етажи. Водещите левичари в по-голяма степен идват от тези по-образовани среди. Дали са особено „умни” или „здраво стъпили на земята“? Не знам как мога да го докажа на външен човек, но изглежда, като разумно заключение.

Леонид: Учените са много силни в техните специалности, но когато говорят за политика не виждам да знаят повече от който и да било друг. Медиите и академичните среди са дори по-зле. Те може да имат много „умни“ книги по въпроса, но им липсва здраво стъпило на земята мислене.

Сократ: Според един много умен човек, наречен Скот Александър: „Дясното е това, което се случва, когато се опитваш да оцелееш в несигурна среда, а лявото когато целиш за процъфтяваш във вече сигурна такава .“ Това вярно ли е?

Перикъл: Не мисля, че сме в „сигурна среда“! Светът е доста по-богат в сравнение с Древна Гърция, но все още има широко разпространена несигурност, породена от неравенството, корпоративната власт и стурктурно подтисничество.

Леонид: А аз мисля, че модерната среда е доста защитена, дотолкова, доколкото спазваш правилата. Или поне така беше. Хора като Перикъл се чувстват сякаш те могат да създават правилата както си решат.

Сократ: Тогава каква е най-голямата опасност, която застрашава обществото?

Перикъл: Климатичните промени. Глобалният капитализъм лека полека изпепелява планетата.

Леонид: Аз бих казал: „Ислямофашизъм“. Въпреки, че ми идва да кажа: „левичарите“, защото те са тези, които не ни позволяват да адресираме задаващата се опасност.

Сократ: Друг много умен човек наречен Робин Хансън твърди, че битката между лявото и дясното отразява първичният конфликт между ловци и земеделци. Ето едно резюме на тази теория:

Основната идея е следната – индивидите се различават в праговете, които използват, за да превключват между фокусиране върху разрешаването на проблеми чрез всеобхватно колективно принудително колективно прилагане на норми и/или чрез макиавелийски социални умения, медиирани от лични ресурси и съдружници. Всеки е склонен да стане по-колективно фокусиран, кагато средата стане по-богата и сигурна. Хора, които се чувстват по-несигурни се страхуват повече от промяната на нещо, което вече е работило в миналото и се придържат по-плътно към традиционните поведения и практики. Те повече се притесняват от групата, която уврежда сигурността на колебливият колектив, чрез толериране на тези, които целят да се възползват от нея, по този начин позволявайки обособяването на субгрупи, и изисквайки прекалено много от участниците в колектива, които могат просто да напуснат. Също така, тези които смятат, че много по-трудно могат да повлияят на общностни дискусии предпочитат груповите норми да се прилагат по-просто и механично, без толкова много изключения, които могат да бъдат използвани от тези, които са добри в убеждаването.

Аз смятам, че тази основна насоченост по отношение на дихотомията „ляво срещу дясно“ да се фокусираме повече или по-малко върху колектива е основната база, която определя с кого хората имат желанието да работят заедно в големи политически коалиции.

Перикъл: Аз съм голям фен на диалога, но не защото аз се чувствам „сигурен“. Както казах, смятам, че светът е изправен пред сериозни и може би дори екзистенциални проблеми. Ние се нуждаем от диалога, защото това е единственият начин да се пребори контролът върху нашето общество и да се защити от интереса на корпорациите.

Леонид: Левичарската идея за „диалог“ е да говорят „отвисоко“ на останалите от нас и да хулят всеки, който не аплодира достатъчно силно. Бих се радвал, ако имахме серия от честни дискусии – дискусии, където трябва искрено да се търси истината и прагматизма надделява. И ние наистина се нуждаем от такива, защото Перикъл е прав по отношение на нивото на заплаха, която виси над нас. Той просто не може да разбере, че хора като него са голяма част от проблема.

Сократ: Хммм… Преди да продължим, нека споделя една последна теория от очевидно по-малко брилянтният мислител Брайън Каплан. Неговата теория: Лявото е антипазар; дясното е антиляво. Той доразвива:

Левичарите са антипазарно настроени. На емоционално ниво те са критични по отношение на резултатите, които свободният пазар постига. Няма значение колко са добри резултатите от на пазарните процеси, те никога не биха признали: „Пазарите вършат страхотна работа. За какво ни е необходимо нещо повече?“

Десните са антилеви. На емоционално ниво те са критични по отношение на лявото. Без значение от това доколко те са съгласни с левите по отношение на определена тема, те никога не биха казали „Левите са напълно прави, би било много заядливо да ги критикуваме.“

Перикъл: Това е доста опростено.

Сократ: Знам. Каплан дори го нарича „Опростена теория на лявото и дясното.“ Та, прав ли е?

Перикъл: Разбира се, че не. Левите рядко са антипазарно настроени. Ние просто не харесваме как работят нерегулираните пазари.

Сократ: Дали лошото представяне на нерегулираните пазари е краткотрайно съвпадение?

Перикъл: Не, това е проблем, който никога няма да изчезне. Чувал ли си за пазарен провал?

Сократ: Не би ли трябвало един антипазарен човек да каже това?

Перикъл: Не искам да премахвам пазарите. Аз просто искам сериозни правителствени намеси, които да коригират проблемите и бдителен правителствен надзор.

Сократ: Каплан никога не обвинява лявото в насърчаване на премахване на пазара. Той просто твърди, че левите изпитват сериозна неприязън към него.

Перикъл: Е, има доста неприятни неща, които произлизат от пазарната икономика!

Леонид: Да, и аз не съм съгласен с предположението, че съм интелектуален наивник.

Сократ: Каплан твърди ли това?

Леонид: Имплицитно. Наистина мразя лявото, но това е защото те движат обществото в грешната посока.

Сократ: Но изглежда, че ти прегръщаш много идеи, които в миналото са били възприемани за типично леви, като социалната държава и държавно здравеопазване.

Леонид: Ние десните сме прагматици. С радост бихме приели леви идеи, които на практика работят.

Сократ: Какво ще кажеш за десните за които говорихме по-рано – привърженици на малката държава?

Леонид: Десните са голяма и диферсифицирана група. Не съм съгласен с всички от тях, но те имат някои доста интересни идеи.

Сократ: Тогава какво те обединява с десните, с които не си съгласен по тези въпроси?

Леонид: (останал без думи)

Перикъл: Може би Каплан е наполовина прав. Трудно е да се назове нещо което е общо между Леонид и Милтън Фрийдман, освен тяхната неприязън към лявото.

Леонид: Да се върнем към теб, Перикъл. Какво споделяте ти и Хюго Чавес, освен възмущението си към дясното?

Сократ: Каплан би казал, че те споделят възмущение по отношение на пазара. Как би могъл да греши?

Перикъл: Чавес може да е част от левицата, но той е твърде радикален.

Сократ: Вероятно. Но теорията на Каплан не казва кой е прав. Той просто предлага политическа таксономия.

Перикъл: На повърхността, може би. Но има скрита стратегия. Опростената версия на Каплан предполага, че лявото и дясното са плитки и объркани. Но само една от страните има тези качества.

Леонид: Тук съм съгласен. Левицата е плитка и объркана.

Перикъл: Не, десницата е плитка и объркана.

Сократ: Приятели, вие двамата сте изключително убедителни. Каквото ви липсва по отношение на логиката вие наваксвате с етика.

Перикъл: (с неодобрение) Много смешно, Сократ.

Леонид: С други думи, съгласен си с Каплан.

Сократ: Съгласен? Не съвсем. Както той открито заявява неговата теория е опростена. Това означава „проста до грешка“. Опростената теория оставя много неотговорени въпроси. Но… за разлика от конкуренцията поне задоволително отговаря на някои от основните ми въпроси за съвременната политическа мисъл.

Превод от английски: Иван Миланов Петров