Помните ли Ивайло Кепов и Георги Лазов? Стана ясно защо са били екзекутирани от иракски терористи през 2004 г.!

През 2004 г. тази групировка отвлича край Мосул двамата български шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов и ги екзекутира. 32-годишният Кепов е от Бобошево, а колегата му Георги – от с. Бараково.

На 18 юни 2004 г. двамата тръгват с автовози да превозват купени от Германия автомобили до Ирак. Колите са купени от иракчанина Аяд Карим Давут, а товарът е трябвало да приеме при пристигането в Ирак брат му Далмат. Крайната дестинация на пътуването са били градовете Захо и Мосул.

За последно се чуват с близките си на 28 юни от сирийската граница преди влизането в Ирак. Там няма мобилна връзка и дирите им се губят. Сигналът до външното министерство за изчезването на двамата шофьори е подаден на 8 юли от спедиторската фирма. Същия ден вечерта телевизия “Ал Джазира” пусна запис, на който за първи път бе обявено, че двама българи са взети за заложници.

Искането на групировката “Единобожие и джихад” бе американската армия да пусне всички иракски затворници в срок от 24 часа, в противен случай двамата българи ще бъдат обезглавени.

На 13 юли “Ал Джазира” излъчи материал, че единият българин е обезглавен и ако до 24 часа не бъдат освободени жените затворнички, ще бъде убит и вторият. На 15 юли бе намерено обезглавено тяло до р. Тигър. На 22 юли бе намерено второ обезглавено тяло, а до него глава. Установено бе, че то е на Ивайло Кепов.

Започва процедура по идентификация и след взети ДНК проби от децата на двамата става ясно, че намерените тела са на нашите шофьори. Правят се няколко ДНК анализа, за да бъде резултатът напълно достоверен и безспорен. Двамата са транспортирани до България.

Георги Лазов е погребан на 4 август. Чак на 2 октомври е погребението на Ивайло Кепов. Неговата съпруга Нели още не вярва, че е погребала мъжа си. Още тогава тя е категорична, че показаната челюст не е на съпруга ѝ, защото зъбите били различни. Не ѝ разрешават да види тялото. Организира погребението на запечатания ковчег с мисълта, че това не е Ивайло. Вярва, че той е жив, надява се, че рано или късно ще си дойде, а куп съмнения около всичко случило се тогава не спират да я глождят.

Случаят “Кепов и Лазов” тъне в прах в мазата на властта, въпреки че около него хипотезите и версиите са повече от скандални.

“Стандарт” изнасят и изключително любопитната информация, че в нощта преди да открият тялото на Кепов, се обадил „сериозен човек от борба с тероризма“ и помолил за подробно описание на Ивайло като й казал, че е намерено обезглавено тяло на военен египтянин и ще кажат, че това е Кепов. Не гледай телевизия, не чети вестници, й казал антитерористът”.

Преди да се усети, че приказва повече отколкото трябва пред репортерите, съпругата на Кепов, Анелия отронва, че тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов й се е обадил от Ирак и и казал да държи телефоните си включени, и ако мъжът й звънне, да опишел в каква местност се намира.

Майката пък на Георги Лазов – Мария, разбрала, че синът й и колегата му отиват за курбан, когато видяла Соломон Паси по телевизията да казва, че България не преговаря с терористи. Което впоследствие се оказва пълна лъжа.

В средата на февруари 2005 година членове на комисията по вътрешна сигурност получават в пощенските си кутии скандален анонимен материал.

Сигналът е потресаващ. Според него двамата български шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов, които бяха взети за заложници и обезглавени в Ирак стават курбан заради неуредени отношения, свързани със синтетична дрога. Синтетичната дрога се пазела в Пиринския край и се транзитирала с ТИР-ове на изток. По нова време от ДСБ правят парламентарно питане към тогавашния вътрешен министър Георги Петканов.

Анонимният доклад е адресиран до шефовете на МВР, пълен е с изключителна конкретика и личи, че е писан професионално и най-вероятно от лица, свързани с тогавашните спецслужби. Поради това, че висшето ръководство на вътрешното министерство се прави на ощипано, спецченгета предприемат хватката да пуснат доклада извън службите за да предизвикат обществен дебат и шум.

Afera.bg публикува пълният текст на анонимния доклад, който тогава нито една високо тиражна медия не посмя да изнесе на бял свят:

“Причината за отвличането и убийството на българите са неуредени сметки от наркобизнес. Историята започва с показните убийства на няколко знакови фигури в търговията с наркотици в България. Официално поръчителите са неизвестни и едва ли някога ще станат публично достояние, но можем да се досетим, ако проследим кой зае мястото им.

Така се създаде и новата мафиотска организация, която стана причина двамата българи да загубят живота си в Ирак.

Тя се превърна в един от основните доставчици на синтетични наркотици в Близкия изток.

Дрогата се произвежда във фабрика в близост до Кулата. Съдружници в нея са собственикът на ресторант “Кошарите” – Константин Динев, /близък до покойния Мето Илиенски и Георги Илиев/, синовете на бившият иракски посланик в България Мохамед Амин – Бленд и Сиад, и членовете на на ВПС на БСП Тихомир Стойчев – бивш директор на НСБОП /освободен заради връзки с покойния Филип Найденов – Фатик/. Суровината за производство се доставя от ливанеца Адел Саркиз, а готовата продукция се транспортира за Ирак чрез автовози на фирма в Благоевград. Дрогата се укрива в тайници на превозваните автомобили и ремаркета. Безпрепятственото преминаване на гарницата е дело на Тихомир Стойчев, чрез мрежата от служители в Агенция “Митници” и МВР. Дистрибуцията и продажбата на наркотици се извършва от иракчаните д-р Хайрала Салех и Хасан Санджари. Парите получени от сделките се “изпират” в казино “Елит”, което е собственост на същите лица, притежаващи фабриката, и на които иракчанина Махер Хасан – съдружник на Мето Илиенски.

Разбира се, така действащата схема се ползва както с политически, така и също и с протекции от страна на МВР и лично на главния секретар Бойко Борисов.

Неговото протеже – директорът на РДВР – Благоевград Богомил Янев – не позволява разследване на цитираните по-горе араби, въпреки многобройните сигнали. Живеещите в гр. Сандански Бленд и Саад Амин нваред с наркобизнеса многократно демонстрират незачитане на законите – от хулигански прояви до криминални престъпления като открито заплашват полицейските служители.

Подобно е поведението на Хайрала Салех, зад когото стои зам-директорът на НСС, близък до Тихомир Стойчев и личен познат на покойният Фатик. /Няма да е изненада, ако отношенията със Салех са прикрити и той е записан като доносник и на службата/. Възползвайки се от протекциите на службата за сигурност, той притиска свои конкуренти в бизнеса и ги заплашва открито, че могат да бъдат изгонени от България само ако се обади по телефон на ген. Чобанов. /Тогава шеф на НСС – бел. р./. Същите покровители осигуряват контакти на Салех с оръжейни търговци, с които той преговаря от името на НСС./Собствениците на няколко държавни оръжейни фирми се чувстват доста объркани/.

Чрез лично предани служители на МВР главният секретар Б. Борисов притиска конкурентните групировки в наркобизнеса.

Информацията за това кой и как да бъде ударен се подава от Тихомир Стойчев

и от един бивш шеф на Отряда за борба с тероризма, който ръководи

и престъпна група за “мокри поръчки”. /Кой ли застреля толкова професионално Фатик и защо ли имаше толкова противоречия между първоначалните показания на свидетелите и офиицално обявеното от главния секретар на МВР?/.

Всичко действаше като добре смазана машина, докато типично по арабски братята Амин не се се скараха за пари с Хасан Санджари. Хайрала Салех застана на страната на братята Бленд и Саад. Между другото, по времето, когато отношенията им бяха добри, покровителите от НСС и Бойко Борисов уредиха Санджари да бъде приет в президенството и МВнР. След като се наложило да почака във Външно министерство повече от час, разяреният иракчанин се е разкрещял: “Какво си въобразявате? Само да реша и ще избия войниците ви в Ирак!”. /Може пък да се опитал впоследствие?/

След възникналия скандал с неуредените бизнесотношения Санджари неколкократно отправя заплахи, като иска да му

бъде изплатена значителна сума. Тъй като няма резултат, той отвлича камионите, превозващи поредната пратка, заедно с шофьорите, работещи за Бленд и Саад с искане за откуп.

Похитителите са търсели точно тези българи. Защо ли информацията бе укрита?

Водят се неколкодневни преговори без резултат. /Собственикът на комионите и автокъщата в Благоевград е имал информация за отвличането няколко дни преди официалното съобщение. Два дни след това той прекрати дейността си./ Разгневеният Салех решава да включи “тежката артилерия” – Борисов и Чобанов. /Последният не е изцяло “в час”. През цялото време е воден за носа от заместника си./ Под ръководството на Бойко Борисов е разработен план за действие. /Интересно защо министър Петканов не е езапознат?/. Пред президента Първанов е изложена версията,

че НСС разполага с информация къде похитителите държат българските заложници. /Естествено, Хайрала Салех познава добре съдружниците си и е в състояние да уреди освобождаването им срещу откуп./ Държавният глава е убеден от Борисов и Чобанов да одобри план за освобаждаването на шофьорите като предоставя правителствения самолет и съдейства за отпускане средства от БНБ. Комична ситуация?!

Едната страна в мафиотския сблъсък взема пари от държавата, за да уреди отношенията си с другата.

/Не трябваше ли Парламентът да одобри това?/. Разбира се, участниците от българска страна Първанов, Борисов и Чобанов са си направили и друга сметка – да станат национални герои. Между другото, преди заминаването са подготвяни ордени като дори Борисов е организирал бляскаво посрещане с пресконференция.

За Ирак потегля българска група, ръководена от Бойко Борисов, в която е и покровителят на Хайрала Салех от НСС. В нея са включени служители на СОБТ. /Има ли заповед на министър Петканов?/ Не е ясно точно кога и на кого е хрумнала идеята да нападнем Санджари, да освободим шофьорите и да си разделим парите за откупа. Доста тъп екшън сценарий, изцяло в стила на главния секретар.

Атаката се проваля. Равносметката е ранен служител на СОБТ. /Пълно медийно затъмнение/.

Вбесеният Санджари продава заложниците на групировката на Ал Заркауи, а нататък е известно. След това по заповед на Бойко Борисов е отправено силно внушение към всички, които имато отношение по случая да мълчат. /Така де, нали го очаква политическа кариера. Не може да я рискува заради някакви си шофьори/. Дори и съпругите на убитите шофьори престанаха да питат. /Заплашени са, че нещо ще се случи с децата им/.

Хайрала Салех на всеослушание обявява, че е награден с държавно отличие от президента Първанов. Може би заради убийството на българите?

Братята Амин строят нова фабрика за каптагон. Двамата са толкова нагли, че отправят открити заплахи срещу лизери на СИК и ВИС. Назрява нов конфликт и възниква въпросът, кой ще е жертвата сега. Може би отговорът е в това, на чия страна ще застанат Борисов и марионетките му в МВР”.

Този доклад остава напълно скрит от българското общество. Появява се единствено във в. “Седем”. Останалите медии свенливо споменават, че в него пишело за връзка между синтетична дрога и отвличането на шофьорите, но никой не си позволява да огласи в прав текст останалите данни.

Всичко това се случва по времето на царското правителство и тогава, когато главен секретар на МВР е Бойко Борисов.

След като докладът все пак попада в парламентарната комисия по вътрешна сигурност, някои депутати едва не припадат от паника.

Тогавашният шеф на комисията Владимир Дончев отказва да занимава колегите си с доклада, тъй като бил “донос”. Текстът, озаглавен “Истината за убитите български шофьори в Ирак” обаче вече е изпратен до някои медии. Благоевградският вестник “Вяра” проявава кураж и преразказва написаното като го свързва с последвалото след събитията убийство на Васил Горчев – Кьоравия. Впрочем като че ли прогнозирано от самия доклад.

Тогавашният вътрешен министър Георги Петканов отговаря на питане на ДСБ с витиевати и уклончиви отговори, от които не става ясно нищо.

Случайно или не обаче, Петканов прави две словесни “издънки” – че заповедта за командироването на ген. Борисов и още четирима неназовани служители от 10 до 14 юли е подписана не от него, а от заместника му Румен Стоилов, и че откупа за похитителите на Лазов и Кепов “сумата от 30 000 долара е осигурена на място “от иракски бизнесмен, пред който екипът под ръководството на гл.секретар на МВР е поел ангажимент, че ще бъде възстановена след прибирането на заложниците.”

На практика Петканов потвърждава част от фактите, поднесени в доклада. Петканов не отговаря публично на повечето въпроси и понеже ставало дума “за квалифицирана информация”, с което отново потвърждава истинността на поднесената информация, защото ако беше наистина просто анонимен донос нямаше да има нужда от гриф “Строго секретно”.

Бойко Борисов отсича, че щял да поиска президентът Първанов да си каже мнението, обяснява как МВР е високооценено от всички чужди служби и колко е велико под неговото владичество и твърди, че всичко се пуска нарочно понеже щял да води листите на НДСВ в Пловдив и Плевен.

По-късно Иван Чобанов е отстранен от шефското място в НСС. Никой не казва официалния мотив, но за всички посветени е ясно, че си отива заради “иракската епопея”.

В медиите излиза и информация, че тогавашните депутатите Наско Рафайлов и Владимир Дончев от НДСВ са получили SMS- и, в които пишело да не се ровят в случая със смъртта на двамата български шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов в Ирак. Рафайлов твърди, че заплахата е получена около 21.45 часа вечерта и

според него тя била пряко свързана с доклада, който е изпратен във вътрешната комисия. Рафайлов като типичен византиец измества центъра на удара, коментирайки така: „Аферата твърде бързо отшумя, а авторите й биха искали това да не става, да се припомни кои лица са визирани вътре и да се накърни техният имидж“.

Аферата наистина не само бързо отшумява, но и четири години тъне в тотално секретно

забвение. Никой не си прави труда да дръпне рязко завесата, зад която е скрита истината за смъртта на двамата българи.

Четири години след обезглавяването на двамата шофьори, отново скандал свързан със синтетична дрога, този път обезглави МВР. Случаят “Куйович” разтресе не само вътрешното министерството, но и държавата.

Четири години по-рано обаче, никой от властта, която изцяло принадлежеше на НДСВ не посмя да бръкне в синтетичната дрога и връзката със заложниците ни в Ирак.

Ако сравним двата случая, тогавашният скандал беше не по-малко грандиозен. Той потъна обаче в чяша вода. Бойко Борисов обаче не само оцеля, но и оглави политическата стълбица.

Днес ДАНС, която събра в юмрук всички родни разузнавания и спецслужби няма начин да няма в масивите си истината за случая “Кепов и Лазов”.

Защо не я вади на бял свят обаче и дали ще се осмели да го направи, е твърде съмнително. Въпреки гръмките думи на шефа на родното ФБР, ДАНС била тигър. Защото разкриването на такава афера обикновено минава през политическия рекет и договорки на високо ниво, преди да бъде дадено “добро” да бъде разкрита истина. И въпреки че ДАНС разполага с разработките по случая със смъртта на двамата българи в Ирак, по-вероятно е вместо тигрова захапка да ни покаже пуделско изплезено езиче.