ФОКУС
Борисов води фейкполитика
Премиерът Борисов води фейкполитика. Той размахва пръст на тези, които смята, че го пришиват към модела КОЙ и Делян Пеевски. Това каза бившият депутат от ГЕРБ Методи Андреев по повод предложението на премиера да падне давността върху престъпленията, свързани с приватизацията. Ето какво още сподели той:
– Г-н Андреев, миналата седмица, докато обикаляше провинцията, премиерът Бойко Борисов каза, че смята да премахнат давността върху престъпленията, свързани с приватизацията. Изненада ли ви това предложение?
– Първо – тази идея изобщо не е нова. И второ – е много добра. Ако може да стане, това ще е добре за държавата. Защото по този начин ще стане ясно как е протекъл прехода у нас, как е станала приватизацията и кои са се облажили от нея. В интерес на истината, обаче смятам, че това изказване на премиера, може да бъде отнесено към т. нар. фейкновини. Тоест симулиране или заблуждение. Първо – явно това е едно спорадично решение на премиера, най-вероятно раздразнен от нещата, които разтърсиха държавата – като законът „Магнитски “, пришиването му към модела КОЙ и Делян Пеевски. Явно Борисов търси реванш срещу тези, които според него стоят зад въпросните „зловредни“ твърдения.
– Защо смятате, че става дума за спорадична идея?
– Борисов щеше сигурно да бъде малко по-обран и по-предпазлив с това предложение, ако знаеше какво точно се случи в 43-то Народно събрание. Тогава по предложение на ГЕРБ беше направена много сериозна промяна в закона за приватизацията и за следприватизационния контрол. Беше премахнат много важен Параграф 8. Неговият смисъл беше, че ако след приватизацията договорите не се спазват, държавните органи могат да предприемат действия за законна ипотека и налагане на обезпечителни мерки по ГПК върху имуществото на приватизираното дружество и върху имуществото на купувача. С една дума може да се конфискува предприятието. Това беше смисълът на Параграф 8.
– Какво стана с него?
– По предложение на ГЕРБ, този Параграф беше отменен с мотив, че ЕП имал директиви, които изискват това да се случи.
– При това положение не си ли противоречи Борисов с решенията, които взима неговата партия в парламента?
– Затова казвам, че като е станал рано-рано сутринта, някой му е подхвърлил някаква идея и той без да е проучил нещата от предишният парламент, взе че изказа тази голяма идея. Това е симулативна политика, която заблуждава хората.
– Но това не изключва предложението на Борисов да стане реалност?
– Хипотетично да предположим, че това се случи. Като разгледаме тези приватизационни сделки, ще установим, че някои държавни служители са си превишили правата и набавяйки облага за себе си, са продали на загуба някакъв държавен актив. По подобен закон на тези държавни служители би могло да им се предяви обвинение.
– А какво ще стане с приватизаторът , т. е. с този, който е купил държавен имот но в ущърб за държавата?
– Нищо няма да стане. Защото единствената възможност да има за него последствия беше отменения от ГЕРБ Параграф 8. Този Параграф вече не съществува и ако не го възстановят, тогава на некоректния купувач никой нищо не може да му направи. Просто държавата не може да си потърси вересиите. Да погледнем и от друга страна. В миналият парламент група народни представители, включително и от ГЕРБ, внесохме един закон за изменение и допълнение на НК , в който наред с предложението да се отмени давността на престъпленията, извършени по време на комунистическия режим, ние предложихме да се отмени давността и за редица тежки престъпления, много от които са извършени по време на прехода – за източването на банките, за контрабандата по време на Югоембаргото, включително и за приватизацията. Тогава в правната комисия тези предложения бяха отхвърлени с мотива, че противоречат на принципите в наказателното право, а именно, че не може със задна дата да предявиш претенции. Единствено мина давността на престъпленията по време на комунистическия режим. Тогава, обаче главният прокурор атакува и това предложение в КС. Първият му мотив беше, че в случая се нарушава една конституционна норма от чл. 31, ал. 7, съгласно която Конституцията определя съставите на престъпленията, за които наказателното преследване е неограничено, независимо от давността. Т. е. в Конституцията са посочени всички възможни престъпления, за които може да се поиска отпадане на давността. Сега би трябвало със същият мотив той да атакува евентуално и предложението на Борисов. Накратко казано – има конституционни и политически пречки идеята на премиера да се реализира. Освен това ГЕРБ вече показаха съвсем друго отношение към този проблем.
– Сега Борисов може да демонстрира своята решимост за разследване на приватизационните сделки, при които не са спазени законите. Такава сделка би могла да е приватизацията на БМФ, нали?
– Точно така. Валери Симеонов защити държавния интерес и доказа, че при тази сделка държавата е била ощетена. Сега, обаче след решението на тричленният състав на ВКС, браво на съдиите, държавата, в лицето на финансовият министър Владислав Горанов, трябва да отправи иск към БМФ и братя Домусчиеви да изплатят неустойката по неизпълнение на следприватизационния договор в размер на над 50 млн. лв. Така, че очакваме Владислав Горанов, който е приятел на Кирил Домусчиев, да поиска парите. Отделно от това, трябва да се направи проверка как е извършена приватизацията на БМФ. Защото тя е станало по време на тройната коалиция, което не е чак толкова назад във времето. Не е паднала никаква давност. Сега са на ход правителството, Бойко Борисов, Владислав Горанов и Сотир Цацаров. Прекрасен повод има премиерът да покаже, че държавата има воля да търси истината, независимо кой е нарушил приватизационните договори. Ако за ГЕРБ всичко това е било от значение, защо направеното от Борисов предложение не се случи още по време на първия му кабинет? За подобна политика ГЕРБ щеше да получи адмирации от всички.
– Защо не са го направили още тогава?
– Трябва да питате Борисов. В крайна сметка в България нещо става, само ако е политически мотивирано. Премиерът е изнервен напоследък. Това създава в него желание за реванш. В него се задействат имунни инстинкти и търси начин да избие напрежението. За това прехвърля топката в отсрещното поле. Може според него, тези които го нападат, да са свързани с тази престъпна приватизация, за която се говори от много години.
– А може ли Борисов просто да им размахва пръст?
– Напълно е възможно и това. Да ги наказва: Ей, момчета, внимавайте, че ние тук може да направим … Голям въпрос е къде беше досега прокуратурата? Ако някой твърди, че приватизацията у нас е престъпна, не съм аз човекът, който може да го докаже. Има органи. Приватизацията се развиваше по времето на няколко главни прокурори-Татарчев, Филчев, Велчев. Защо през всички тези години прокуратурата си траеше? Този въпрос също трябва да бъде обяснен. Като ще махаме давността за престъпленията по време на приватизацията, ми дайте да махнем и давността върху престъпленията, извършени по време на ембаргото. Т. е, когато се наливаха основание на бандитският капитализъм.
– Мафията здраво захлеби оттам.
– Така беше. Нека да махнем давността върху престъпленията, свързани с източването на български банки. Пък може да дойде прокуратура, която да разгледа сериозно тези престъпления. България е малка държава и всичко се знае. Има достатъчно факти и информация в службите. За това смятам, че Борисов води фейкполитика и размахва един пръст, той си знае на кой. В същото време се опитва да каже на хората: Вижте ме сага, аз съм целият в бяло. И ако това негово предложение падне от КС, нали знаете какво ще каже?!
– Какво?
– Ние го искахме, а КС не го реши. Такива предложения могат да станат факт само, ако има воля за конституционни реформи.


ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











