Свържете се с нас

БЛОГ

Цената на избора

Публикувано

на

— Закъсня, Мери. Самолетът излетя.

Гласът в слушалката беше остър, познат до болка.

— А заедно с него излетяха и длъжността ти, и бонусът ти. Уволнена си.

Мери не отговори веднага. Стоеше насред магистралата, заобиколена от застинали автомобили, и гледаше обърнатата кола в канавката. От нея все още излизаше тънка струйка дим. Само преди минута беше извадила оттам чуждо дете — леко, топло, плачещо. Дете, което беше живо.

— Чуваш ли ме? — крещеше шефът. — Провали най-важната сделка на годината!

Мери бавно свали телефона от ухото си и го изгаси. Не защото не го чуваше. А защото за първи път от много години избра да не отговаря.

Тя седна на асфалта, без да ѝ пука, че чорапогащникът ѝ е скъсан, че коленете ѝ кървят, че скъпото ѝ палто е разкъсано и опърлено. Притисна момиченцето по-силно към себе си. Детето хлипаше, с лице, заровено в нея, сякаш търсеше убежище в този непознат човек.

Мери винаги беше знаела коя е. Или поне така си мислеше.

На тридесет и пет години беше регионален директор в международна корпорация. Идеалният корпоративен войник. Животът ѝ беше разчертан по минути — електронен календар, аларми, напомняния, срещи, полети. Тя не закъсняваше. Никога. Хората около нея се шегуваха, че ако светът свърши, Мери ще пристигне навреме и с презентация.

Тази сутрин я очакваше най-важният момент в кариерата ѝ — договор с азиатски партньори, сделка за милиони, билет към следващото ниво. Трябваше да е на летището точно в десет. Тя тръгна по-рано. Както винаги.

Караше бързо по магистралата, мислите ѝ препускаха заедно с автомобила. Превърташе в главата си числата, слайдовете, ключовите фрази. Светът извън колата почти не съществуваше.

И тогава се случи.

На около сто метра пред нея стар хечбек рязко кривна. Закачи банкета, сякаш нещо го дръпна настрани. После всичко стана бързо и хаотично — завъртане, удар, още едно преобръщане. Колата полетя в канавката и се обърна по таван.

Мери натисна спирачките инстинктивно. Сърцето ѝ заби силно, но в главата ѝ вече работеше друг механизъм — студен, безпогрешен.

Ако спра — няма да успея.
Самолетът няма да чака.
Това е краят.

Други коли минаваха покрай катастрофата. Някои намаляваха, други вадеха телефони. Светкавици. Видео. После ускоряваха и изчезваха напред, към своите животи.

Мери погледна часовника. 08:45.

Тя вече натискаше газта, за да заобиколи образуващото се задръстване, когато видя ръката.

Малка детска ръка, притисната към напуканото стъкло. Ръкавичка. Червена.

Нещо в нея се скъса.

Мери изруга, удари волана с длан и рязко сви в аварийната лента.

Тичаше към колата на токчета, затъвайки в разтопения сняг. Дъхът ѝ излизаше на пресекулки. От обърнатия автомобил се носеше миризма на бензин — тежка, задушаваща.

Шофьорът, млад мъж, беше в безсъзнание, с окървавено лице. На задната седалка, заклещено в детско столче, плачеше момиченце. Очите му бяха огромни от страх.

— Тихо, миличка… тук съм… — шепнеше Мери, докато дърпаше вратата.

Вратата не помръдваше.

Тя грабна камък. Счупи стъклото. Парчетата я порязаха по лицето, разкъсаха палтото ѝ. Не усети болка. Само бързина. Само нужда.

Извади детето. После, с помощта на спрял камион, извадиха и шофьора. Минута по-късно колата пламна.

Сирените се чуваха в далечината.

Мери седеше на снега, прегърнала момиченцето. Ръцете ѝ трепереха. Телефонът ѝ звънеше отново и отново.

— Казва се Ана — каза една жена до нея. — Майка ѝ идва. Бащата е откаран в болница.

Мери кимна. Прегърна детето още по-силно.

В болницата седя с часове на твърд пластмасов стол. Никой не ѝ се обади повече. Телефонът мълчеше. И това мълчание, за първи път, не я плашеше.

Когато майката на Ана дойде, плачеше. Прегърна детето си, после и Мери. Дълго. Без въпроси. Само „благодаря“, отново и отново.

— Всеки би направил същото — каза Мери машинално. После замълча. Знаеше, че не е вярно.

Дни по-късно изпразни бюрото си. Кашонът беше лек. Странно лек. Животът ѝ, събран в няколко предмета.

У дома спа два дни. Когато се събуди, отвори прозореца. Беше пролет.

И за първи път наистина я видя.

Седмиците минаваха. Предложенията идваха. Повече пари. Повече статус. Тя отказваше.

Един ден получи рисунка. Къща. Слънце. Три фигури, хванати за ръце.
„За Мери. Благодаря, че ме извади от огъня. Ана.“

Мери заплака. Истински.

Започна да помага. Първо рядко. После все по-често. Научи се да бъде. Без график. Без контрол.

Една вечер, на балкона, с чаша чай, тя се усмихна.

Животът ѝ вече не беше съвършен.

Беше истински.

Разказ и редакция: Иван Велинов

БЛОГ

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени

Публикувано

на

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.

Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Ако трябва да се прави нещо по майчиството, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето.

Майчинството е най-малкият ни проблем финансово. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3, вместо за 2 години, да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения след първата година. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости.

– Трябва да се стимулират жените да раждат преди да влязат на пазара на труда, защото моделът „едно дете след 35-тата година“ е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане.

– Нека сме реалисти – „кариерите“ на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че „кариерата“ на редовата HR-ка или касиерка в Lidl много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посрествени работни места. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие. И още нещо – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Още една причина да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат 40 години на пазара на труда.

– И голямата бомба – има горе-долу нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Едно, че увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Второ, има нещо, наречено two-income trap – по-евтиния труд води до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън). За всичко, което жената не въриш като си остава вкъщи, някой трябва да плаща – ясли, кола и бензин да ходиш до работа, всякакви услуги и пособия, готова храна и т.н. Трето – атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, а държавата прибира данъци от двама, вместо един.

Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.

Ако искаме да растат здрави деца, трябва да удължим майчинството.

Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме като банкомат.

Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре.

Това другаде няма да го чуете.

ПП: Имам три деца.

Продължи да четеш

БЛОГ

Срещнах една позната и тя ми каза

Публикувано

на

Срещнах една позната и тя ми каза:

„Бях на морето 20 дена да поживея.“

Тази нейна реплика остана в главата ми. Замислих се – нима през останалото време не живеем? Или просто съществуваме? Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда.

Съвременният човек е убеден, че живее постоянно. Но ако седнем и честно изчислим как минава времето ни, картината става стряскаща. В седмицата има 168 часа. От тях около 56 часа спим. Още 40 часа работим. Към това трябва да добавим поне 12 часа домашни задължения – чистене, готвене, ремонти, грижи за децата. За транспорт губим средно още 10–12 часа. Храненето отнема поне 10 часа седмично. За телефон, интернет и телевизия често отиват десетки часове, без дори да усетим.

Когато човек събере всичко, се оказва, че за истински живот остават около 20–30 часа седмично. Това е по-малко от 20% от времето ни. А ако махнем и часовете, в които сме уморени, разсеяни или тревожни, може би реално живеем едва 10% от живота си.

Останалото е навик, задължение, оцеляване.

Парадоксът е, че никога човечеството не е имало толкова удобства, а никога човекът не е бил толкова уморен. Машини перат вместо нас, коли ни возят, телефони вършат работа за секунди, изкуственият интелект може да смята, пише и анализира вместо човека. И въпреки това все не ни стига време.

Защо?

Защото сме объркали живота с бързането.

Животът не е просто биологично съществуване. Не е само да дишаш, да ядеш и да плащаш сметки. Да живееш означава да усещаш. Да имаш време да погледнеш небето, да чуеш смеха на детето си, да изпиеш едно кафе спокойно, да поговориш с приятел без да гледаш часовника. Да седнеш на пейка и да почувстваш, че моментът има стойност.

Навремето хората са били по-бедни, но сякаш са имали повече време един за друг. Днес сме свързани с целия свят, а все по-рядко разговаряме истински. Живеем сред хиляди информации, но ни липсва смисъл.

Не случайно в Библията е казано:

„Шест дни работи, а седмия почивай.“

Това не е просто религиозна повеля. Това е напомняне, че човекът не е създаден само за труд. Почивката не е мързел, а връщане към себе си. Без нея душата изсъхва.

Може би затова хората казват:

„Отивам да поживея.“

Те не говорят за лукс или пари. Говорят за онези редки мигове, когато човек отново усеща, че е жив.

И тогава остава най-важният въпрос:
След като толкова малка част от времето си истински живеем – как използваме тези мигове?

Христо Кенаров

Продължи да четеш

БЛОГ

Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️

Публикувано

на

Едно време, баба казваше:🍩💄
,,Когато се събудиш, първата ти работа е, преди да сложиш тенджерите на котлона, да се нагласиш, та като стане мъжът ти, да не те види като чума!”
(каквото и да значи това😂)
Сега, стоя пред огледалото, откъдето ме гледа една Медуза- Горгона,
с коси във всички посоки все едно ловят wi-fi 😂, едно залепнало очо и се чудя, как бе аджаба във филмите се събуждат все едно излязли от салон за красота?💄👠👒

8.30. Включвам пресата.
Влизам за сутрешен душ, епилирам всички възможни части, даже ми се иска понякога и главата да си мина, заради тая коса.

Излизам.
Минавам набързо през кухнята и слагам в нинджата един боб …
Започвам да се ,,нагласям”.
Коса, екстеЙшъни, грим, мигли, лепя паднали нокти..👠💄💋💥💅
Обличам се.
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
,,Винаги ходи с хубаво бельо!”
Не съм ви казвала, но имам някаква параноя да не би нещо да ми се случи (пази Боже) на улицата и някой красив доктор да ми види разнищените гащи.
Пък 😉😉😭 и други ,,неща” могат да ме срещнат, знае ли човек?
Та затуй, ходете винаги епилирани и с хубаво бельо!💃💃
Опъвам жартиери, напъхвам се в една рокля, обувки на ток, Шанел 5 и грабвам торбата с боклук.
Пред асансьора се сблъсквам с комшията и жена му.
,,Охо! На бизнес среща ли?”
,,Нее, ще изхвърлям боклука.”
,,А? Значи после ще излизаш?” казва тя.
,,Нее. После ще готвя боб.”
Е тук вече  и двамата са в ступор.😂😂💥
Тя може и да е припаднала, ма аз не се обръщам.
Дама съм и какво става зад гърба ми, не ме интересува.
Вървя към контейнера и БЛАГОДАРЯ НА БАБА.
Ако не бях се оправила, щях да докарам уплах на хорицата.
Прибирам се и си правя кафе.
Това е моето време, ще си го изпия с кеф и на спокойствие, даже ще погледна и ПРОМОЦИИТЕ.
Бобът ще е готов.
Да жЮвеят мултикукърите!
У дома ухае на боб и Шанел!

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Цялата структура на мафията ДПС в Нови пазар напусна Пеевски

Корабът потъва! Цялата структура на ДПС в Нови пазар напусна партията. Общинският съвет колективно е подал оставка, а всички общински...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Депутатите гласуват окончателно мерките срещу необоснованото покачване на цените

Сред новите елементи в законодателството е въвеждането на понятието „справедлива цена“. Днес народните представители гласуват окончателно мерките срещу необоснованото увеличение...

ПОЛИТИКАпреди 6 дни

Унгарските депутати намалиха заплатите си с 40%, а у нас депутатската заплата продължава да расте

Брутна заплата на унгарските народни представители ще бъде 3690 евро, у нас тя гони 10 000 евро. От следващия месец...

ПОЛИТИКАпреди 7 дни

От щедрите обещания на Радев остана само горчилката

Веска Николова: От щедрите обещания на Радев остана само горчилката. Управлението на Румен Радев е фасада, зад която се правят...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване

Огнян Минчев: ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване. За ДБ се отваря възможност да...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

ЕС ръководен от тази розова хунта е дъно!

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РЪКОВОДЕН ОТ ТАЗИ РОЗОВА ХУНТА Е ДЪНО! КАЯ КАЛАС Е ПОТЕНЦИАЛЕН КЛИЕНТ НА НЯКОЯ ПСИХИАТРИЯ И НЕ МОЖЕ...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени