• Разследване от 2021г.: Христо Грозев се опитва да играе Джеймс Бонд и е оплетен в сложни връзки с олигарси и служби
• Дали няма да го изкарат и него сакрална жертва???

Това руско разследване е публикувано през 2021 г. и преведено още тогава от „Фрогнюз“. Сайт, който е известен с антируската си линия. Припомняме го заради интересната фактология и сегашния контекст:

През последните няколко години българският гражданин Христо Грозев се превърна в ”лицето” на антируските разследвания от само позиционираната и независима организация Bellingcat. Българският гражданин е „забелязан“ в редица съмнителни сделки в родината си и многократно обвиняван във връзки с престъпни организации. Той е ключов свидетел по делото за убития в Германия терорист Зелимхан Хангошвили, който провежда съвместни разследвания с Алексей Навални, като предава лице на организации, признати за чуждестранни агенти и забранени на територията на Руската федерация, наричайки ги ”независими”.

Но ако навлезете детайлно и разберете кой е Христо Грозев, проследите всичките му връзки, става пределно ясно кой е той:: човек, считан за „фиктивна фигура“ в българския подземен свят, успял да се издигне до ролята на ключов обвинител срещу Русия с подкрепата на чуждестранни спонсори.

Бъдещият следовател за Bellingcat е роден през 1969 г. в град Пловдив, България, когато комунистите са на власт в тази страна. Грозев твърди, че е израснал в семейство на дисиденти. Това обаче не му е попречило да получи образование в английската гимназия в града – специално училище със задълбочено изучаване на английски език, където се е обучавало потомството на комунистическата номенклатура.

Учебното заведение е създадено през 1958 г. с одобрението на заместник-министъра на образованието на социалистическа България и съименника на бъдещия „герой“ Геро Грозев. По време на Студената война там са преподавали носители на езика от Великобритания. Възниква естественият въпрос: как синът на „прост“ учител (според Грозев) е попаднал в такова училище, което е трябвало да бъде под строгия надзор на българското КГБ?

Друг факт от биографията на бъдещия следовател не се вписва в образа на „семейството на дисиденти“. По собствените му думи той започва журналистическата си кариера на 17-годишна възраст – тоест през 1986 г. в България. По това време на случайни лица не е било позволено да работят в медиите, перестройката в СССР тепърва започва, а в България отношението на Тодор Живков към политиката на Горбачов е отрицателно.

Ако Христо Грозев се беше родил 10 години по-рано, може би е щеше да е писал статии, възхваляващи партията и правителството. В края на 80-те обаче всичко американско става модерно и Христо бързо се преориентира: в началото на 90-те той постъпва в новооткрития Американски университет в България. Тази образователна институция е основана през 1991 г. със съдействието на посолството на САЩ в България и Фондация „Отворено общество 1“ (призната за нежелана организация в Русия) от Джордж Сорос. Там Христо Грозев основава радио AURA с грант от американската неправителствена организация International Media Fund.

Самият Грозев не крие факта, че е успял да поработи за Американското радио „Свобода 2“ – началото на кариерата на бъдещия следовател на „независимия“ Bellingcat е финансирано от американските данъкоплатци.

След обучение в университета на Сорос и първия си опит в радио бизнеса, Грозев заминава за Русия: в средата на 90-те той получава работа в Metromedia на бившия американски разузнавач Джон Клуге. Той проявява интерес към руските телекомуникационни мрежи, а Грозев се занимава с развитието на радиостанции: той стартира руските активи на компаниите Eldoradio в Санкт Петербург и Radio Nika в Краснодарския край.

На снимка от 1996 г. Грозев е заедно с вицепрезидента на Metromedia Джон Катлет, който в бъдеще става оперативен директор на чешкия клон на Радио Свобода: прессъобщение на компанията го показва в светлината на специалист за популяризиране на американските ценности по света, включително Русия. През 2000 г. Грозев става президент на Metromedia International.

През 2003 г. бъдещият следовател на Bellingcat изкупува активите на Metromedia в Русия за Broadcast Media Holdings (RBMH). Съветът на директорите включва руско-американския журналист Владимир Познер: той води радиопрограма по Радио 7 на Seven Hills, собственост първо на Metromedia, а след това и на RBMH. Грозев се хвали, че за него работи известен журналист.

През 2006 г., по собствените му думи, уж поради натиск от руските власти, той продава своите медийни активи в Русия.

В началото на 2010 г. Христо Грозев се озова в центъра на скандал в България. Германският медиен гигант WAZ обяви намерението си да продаде двете си най-големи печатни публикации „Труд“ и „24 часа“, които бяха част от вестникарската група „България“. Като съсобственик на австрийската компания BG PRIVATINVEST GmbH, той, заедно с български бизнесмени – собственикът на най-голямата българска фармацевтична компания „Софарма“ Огнян Донев и неговия партньор Любомир Павлов – купува вестникарската група за 40 милиона евро през декември 2010 г.

След това Грозев започва да оказва натиск върху съсобствениците, настоявайки да отстъпят своите акции.

По-специално Грозев подава заявление до българската прокуратура, в което ги обвинява в пране на пари, получени с престъпни средства, както и в подправяне на подписа му върху документ. Бившите партньори отговорят, като го обвиняват в опит да завземе контрола над групата – те твърдят , че той може би действа от името и за сметка на олигарсите Делян Пеевски или Цветан Василев.

Българските медии обръщат внимание на „БГ Приватинвест Гмбх“, , която е създадена в края на 2010 г. точно преди сделката. Уставният капитал на предприятието възлиза на минимума по австрийското законодателство 35 хиляди евро, от които акционерите – Грозев, неговият патрон Карл Хабсбург и германският гражданин Даниел Руц – внасят само половината по време на регистрацията, като се възползват от възможността за отложено участие.

Българските съдилища обаче застават на страната на противниците на Грозев. На 17 ноември 2011 г. Софийският апелативен съд окончателно отстрани Христо Грозев от всички правомощия, свързани с управлението на бившата вестникарска група България: той е обвинен, че е възпрепятствал дейността на медиите. Нещо повече – на 27 юли 2012 г. Софийският градски съд анулира споразумението между „БГ Приватинвест Гмбх“, , Донев и Павлов, като по този начин лишава Грозев от активи. Според постановлението предприемчивият бизнесмен не е имал правомощието да сключи сделка за закупуване на вестникарска група „България“, тъй като към момента на сключването му, „БГ Приватинвест Гмбх“ не е бил регистрирана и не е имало общо събрание, в което да са упълномощили Грозев. Де факто Грозев е действал от името на фирмата-фантом.

По време на скандала около вестникарската група Грозев е обвинен в лъжа за липсата на контакт с олигарха Делян Пеевски. Връзката се потвърждава от българските медии.

През декември 2011 г. фоторепортери на вестник „България Днес“ заснемат Грозев на излизане от офиса на фирма „Скорпион Параход“, принадлежаща на Пеевски. По-рано Христо обещал половин милион евро (един милион лева) на тези, които ще докажат връзката му с Пеевски, но журналистите така и не получават обещаните пари.

Опитът на Грозев да завладее Медийна Група България (МГБ) предизвиква особен интерес на българските медии към неговото лице: изплуват компрометиращи връзки със собствениците на компанията „Винпром Пещера“ Атанас Петров и Антон Щерев. Последният не е просто от родния град на Грозев – Пловдив: Щерев учи с него в едно и също училище.

Разследващият сайт „Биволъ“ (партньор на Wikileaks), позовавайки се на източници на 25 март 2011 г., докладва за плановете на Хабсбург и Грозев да продадат дял в БГ Принтмедия ООД, която е собственик на МГБ, на Петров и Щерев. Друга версия, публикувана в „Биволъ“, е, че компанията „Приватинвест“ от Хабсбург и Грозев е можела да бъде създадена с парите на българските олигарси. Борислав Дионисиев, български олигарх, е тясно свързан с Грозев и Карл Хабсбург. Дионисиев регистрира много от фирмите си на булевард „Джеймс Баучер“ 23. Mediahelp на Христо Грозев е на същият адрес.

Съвпаденията не свършват дотук. Жената, с която живее Дионисиев, Михаела Калайджиева, сестра на бившия български министър по европейските въпроси Гергана Паси, която учи с Грозев в английската гимназия в Пловдив. Освен това Гергана Паси е председател на българския клон на паневропейския съюз, докато постоянният бизнес партньор на Грозев, Карл Хабсбург, е ръководител на австрийския клон на същата организация, която дълго време е оглавявана от бащата, Ерцхерцог Ото фон Хабсбург.

Освен това съпругът на Гергана Паси Соломон Паси от 2001 до 2005 година е министър на външните работи на България в правителството на Симеон Сакскобургготски. Христо Грозев през същия период се опитва да се кандидатира за българския парламент от партия „Национално движение на Симеон II“ (НДСВ).

Въпреки че Грозев не успява да завладее групата МГБ чрез компанията си „Приватинвест“ той става фиктивният собственик на редица местни медии, чията политика странно съвпада с интересите на Делян Пеевски. По-специално говорим за вестник „Стандарт“. Грозев е наричан още номинален собственик на вестниците „Утро“ в Русе и „Марица“ в Пловдив.

Слуховете за връзките на Грозев с олигархията обаче бяха озвучени още през 2009 г., когато той, заедно с Карл Хабсбург, се опитаха да придобият телевизионния канал Europe. Според съобщения в медиите зад сделката стои майката на Делян Пеевски – Ирена Кръстева.

През 2014 г. Кръстева се опитва да продаде активите си на ирландската компания Media Maker Limited, собственост на бившия изпълнителен директор на Communicorp Патрик Халпени. Интересите на Communicorp в България преди това са били представени от Христо Грозев. Тогава възникват въпроси от факта, че Media Maker Limited е създадена два дни преди обявяването на сделката.

„Не само този факт, но и как семейството [Кръстева] е изградило своята медийна империя (други публикации, уебсайтове и електронни медии са свързани с групата, с която провеждат същата редакционна политика или участват в общи медийни атаки), и използването му за политически и икономически цели поражда съмнения,дали продажбата е истинска, или просто искат да скрият собствеността и да се опитат да се скрият от вниманието на обществеността “, се казва в статия на„ Дневник “.

Обвиненията във връзки с Кръстева и Пеевски са актуални и до днес. През 2020 г. бившият партньор на Делян Пеевски, бивш собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, обвини Грозев, че работи за одиозен олигарх и използва връзки със западните разузнавателни служби на най-ниското ниво за изпълнение на престъпни схеми в България. Грозев обеща да съди прокурорите, но тъй като опонентите му представиха нови аргументи в Twitter, той не намери време за това, като се позова на заетостта си.

Сред познатите на Христо Грозев са и представители на българския оръжеен бизнес – хора от специалните служби, участващи в невидими сделки. През 2014 г. Грозев навлиза на украинския пазар, придобивайки мрежа от радиостанции, които, първо, са известни като Radio EU, а по-късно са преименувани на Kraina FM. Партньори на Грозев в Украйна са Карл Хабсбург и българският „оръжеен барон“ Петър Манджуков.

Друг човек от същия кръг е Емилиян Гебрев чиято компания ЕМКО участва в продажбата на оръжия на терористи в Сирия. Христо Грозев, заедно с разследващата група на Bellingcat, представят Гебрев като невинна жертва на руските специални служби: уж се опитали да отровят търговеца с Новичок през 2015 г., а преди това складът му в Чехия беше взривен. Непреките доказателства обаче сочат, че отравянето е резултат от конфликт между Емилиян Гебрев и Делян Пеевски за най-големия отбранителен завод в България „Дунарит“. Самият Гебрев потвърждава същата версия.

Компанията Виафот, регистрирана в офшорка на Британските Вирджински острови, се опитва да отнеме Дунарит от Гебрев. Ако разгледате нормативните документи на компанията, ще установите, че нейният собственик е адвокатът на гореспоменатия Делян Пеевски Александър Ангелов.

Версията на Грозев с „руска следа“ се оказва полезна, тъй като позволява да се отклони вниманието от корупционното преразпределение на българския оръжеен пазар.

През 2014 г. трънлив път доведе мениджъра по сложни отношения Христо Грозев до Bellingcat: според самия следовател през 2014 г. той внимателно следи събитията в Украйна и „просто не може да мълчи“.

През юни Грозев бе посочен като служител в лабораторията за управление на риска в Нов български университет. Тази структура е ръководена от Иван Костов, бивш министър-председател на България и един от най-пламенните поддръжници на прозападната ориентация на страната.

По това време Грозев вече е запознат с Костов. В разгара на скандала с МГБ Костов, Грозев и Хабсбург са забелязани заедно в хотел „Шератон“. И още един български контакт на следователя – оръжейният търговец Емелян Гебрев – също е свързан с Костов: по време на неговия премиерски мандат корупцията процъфтява в България, а съмнителни бизнесмени се радват на покровителството на властите.

„Твърд привърженик на либералните пазарни реформи, политик от прагматично-технократичен тип, Костов стартира програма за „масова приватизация“: повечето нерентабилни предприятия са ликвидирани или приватизирани. В същото време приватизационните сделки са придружени от корупция, икономическа престъпност, политическите опоненти смятаха управлението на Костов за авторитарно (той получи прякора „Командир“) ”, – откъс от Великата руска енциклопедия.

Костов обаче е оценен и е ценен на Запад, считан е за незаменим агент на влияние.

Преди Майдана лабораторията на Костов се занимава основно с борбата срещу „Южен поток“. Грозев подготвя доклади за „електронната война“ в Украйна и катастрофата на малайзийския Boeing MH17, обвинявайки Русия. Бойният българин е забелязан от Елиът Хигинс, който по това време прави същото – водене на антируска информационна кампания.

Именно след това Христо Грозев става част от Bellingcat, излизайки на преден план в разследванията, включващи Русия по един или друг начин.

Bellingcat се позовава на Христо Грозев като на своя „водещ следовател“ за Русия. От 2015 г. името му се появява в докладите на организация, тясно свързана с правителствата на Великобритания и САЩ.

Най-вероятно присъствието на влиятелни покровители, ориентацията към Запада, както и познаването на руския език и руските реалности са изиграли роля за придвижването нагоре по кариерната стълбица. Грозев бързо установява контакт с изданието The Insider на Роман Доброхотов, финансирано, вероятно, от Михаил Ходорковски, и става редовен в ефира на Echo of Moscow и други либерални медии. съхранили се и с други връзки: например дългогодишният бизнес партньор на Грозев, Даниел Руц, сега е жител на Сколково.

Медийният мениджър се потапя стремглаво в политиката под прикритието на „разследвания“, без да се поколебае да повдигне най-абсурдните обвинения срещу Русия – и често пристрастните доклади или липсата на доказателствена база също се отбелязват от „колегите“ на Bellingcat. Например през май 2018 г. на пресконференция в Хага Грозев обвини Москва, че е снабдила опълчението на Донбас със система за противовъздушна отбрана „Бук“: в това е участвал някой си „генерал“ Иванников. Холандската прокуратура обаче никога не повдига обвинения срещу този човек , което поставя под съмнение адекватността на разследването на Грозев.

В разследването на „Кремълски балканския гамбит„ през 2017 г. Христо Грозев говори за опитите на Москва да се намеси в изборите в Босна и Херцеговина с помощта на казашка танцова група. Втората част от разследването на Балканите е посветена на търсенето на доказателства за участието на Москва в опита за преврат в Черна гора.

На 16 октомври 2016 г., в деня на парламентарните избори в Черна гора, бяха арестувани представители на опозицията срещу режима на премиера Мило Джуканович: задържаните бяха обвинени в опит за преврат. Техни поддръжници обявиха ,че има политическо преследване и желание на властите да повлияят на резултата от изборния процес. През февруари 2017 г. прокуратурата на страната обвини Русия, че се опитва да свали Джуканович и подкрепя опозицията.

В случая Bellingcat, представляван от Грозев, застава на страната на режима на Джуканович – човекът, управлявал Черна гора от началото на 90-те години и спечелил слава на корумпиран политик, обвързан с престъпления. Оказа се, че бизнес партньорите на Христо от България имат собствен интерес по този въпрос.

Делян Пеевски, с когото Грозев многократно е обвиняван в сътрудничество, през 2015 г. се появява в разследването на Bivol.Bg за връзките на български контрабандисти на цигари с международни престъпни и терористични мрежи. Нещо повече, на 1 май 2021 г. българското издание на Alarma News съобщава , че Мило Джуканович е договорил сътрудничество в областта на контрабандата на цигари със собствениците на Vinprompeschera Атанас Петров и съученика на Грозев Антон Щерев.

На 5 февруари 2021 г. Апелативният съд на Черна гора отменя присъдите на двама руснаци (Едуард Шисмаков и Владимир Петров), както и на други обвиняеми в опита за преврат през 2016 г. Според решението на съда „в присъдата на първоинстанционния съд не може да се приемат нито фактически, нито правни изводи, както по отношение на наличието на престъпления, така и по отношение на наличието на тяхната вина за тези действия“. По този начин от правна гледна точка дори самият опит за преврат не е доказан, докато фактът, че бизнес партньорите на

Грозев имат финансов интерес да раздухват историята за руската следа, е станал обществено достояние.

Авторите на Bellingcat са прегърнали отравянето с употребата на отровното вещество Новичок една от ключовите теми на разследването на „злонамереното руско влияние“.

Христо Грозев взема активно участие в разследването на опита за убийство на Сергей Скрипал: материалът повдига въпроси от руски военни експерти, които твърдят, че данните в служебния списък на служителите в Главното управление на руския Генерален щаб изглеждат неправдоподобни. Руското външно министерство отбелязва, че разследващите не са предоставили доказателства, доказващи участието на руски граждани в отравянето.

Върхът в кариерата на Христо Грозев в Bellingcat е разследването на „отравянето“ на Алексей Навални. Грозев се снима с героя на материала, откаран в Германия, и дори позвънява заедно с него на човека, когото представя като един от убийците. Повечето от „доказателствата“ за това разследване се основават на класифицирана информация, получена от Грозев незаконно („сиви данни“). Невъзможно е да ги проверите открито, можете само да повярвате на казаното от Грозев и Bellingcat

Стойността на тези данни е спаднала значително, след като в началото на юли 2021 г. се проведе 97-та сесия на Изпълнителния съвет на Организацията за забрана на химическото оръжие, по време на която беше публикуван доклад за дейността на организацията през 2020 г.

„… по искане на Германия, на 20 август 2020 г., секретариатът изпрати екип за предоставяне на техническа помощ във връзка със съмнение за отравяне на руски гражданин.“ Става дума за Алексей Навални, който, както отбеляза официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова този ден, „само е прелетял от Томск до Омск, а групата на ОЗХО ВЕЧЕ е била изпратена да предостави техническа помощ във връзка със съмнение за отравяне с химическо оръжие“.

През пролетта на 2021 г. Христо Грозев стана „затворен свидетел“ на обвинението по делото за убийството на чеченския терорист Зелимхан Хангошвили през август 2019 г. в Берлин. Както отбелязва Frankfurter Allgemeine Zeitung, Грозев призна в съда, че е използвал „метода на подкуп“, за да получи необходимата информация в Русия. В материалите на Bellingcat за Хангошвили той и други терористи, воювали срещу Русия, бяха оправдани.

Христо Грозев, след като се преквалифицира от медиен мениджър със съмнителна репутация и олигархични връзки в „следовател“, както никой друг допринесе за упадъка на имиджа на Bellingcat.

В разследванията си той защитава корумпиран политик, свързан с мафията, търговец на оръжие, подхранващ войната в Сирия, предател на Родината, работещ за британските разузнавателни служби, чеченски терорист и гражданина Навални. Антируските обвинения, с които винаги всичко приключва, често се основава на непроверими данни, а разследването на „преврата“ в Черна гора след решението на съда постави под съмнение самия факт на опита за сваляне на Джуканович и може просто да бъде хвърлено в кошчето за боклук.

Заедно с Грозев уникален български привкус беше прибавен към Bellingcat: разследванията започнаха да се основават на класифицирани данни, получени чрез престъпления чрез черни пазари или подкуп на служители на реда. Невъзможно е да се проверят данните,и това противоречи на посочената линия на Bellingcat: агенцията изгражда цялата база доказателства върху данни от отворени източници. Самият Грозев представя способността си да купува откраднати данни като своя добродетел: в същото време покупката се финансира за сметка на самия Грозев, за да не се изложи Bellingcat.

Въпреки че днес славата на главния следовател на организацията гърми по света, Христо Грозев вече е станал обект на критика както заради връзките си, така и заради ангажираните разследвания. Когато недостатъците на сътрудничеството надвишат предимствата, те ще се сбогуват с Грозев, като по този начин поне малко, ще оправи репутацията на Bellingcat.

Превод и редакция: „Фрогнюз“

П.П. Тезите в публикацията не съвпадат с тези на Фрог нюз, но даваме възможност да читателите ни да се запознаят с други гледни точки по отношение на разкритията за скандални събития, включително замесването на руските тайни служби в опита за убийство на Емилиян Гебрев, сина му и директор от „Дунарит“.

Готови сме да публикуваме и други мнения по засегнатите теми.

Материалът е публикуван на 28.07.2021 г.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?