ФОКУС
Какво ще се промени във ВСУ при новия командващ
Новият главнокомандващ на ВСУ Александър Сирски направи първи публични изявления за това какви цели сега има украинската армия. Какво се съдържа в тези изявления, каква е основната разлика между Сирски и неговия предшественик и какви първи стъпки ще предприеме новият командир?
При назначаването на генерал Александър Сирски на поста главнокомандващ на ВСУ най-голямо внимание привлече руският му произход. Бъдещият генерал е роден във Владимирска област и завършва военно училище в Москва. Но това е по-скоро философски и морално-етичен въпрос. Да, човекът през 1991 г. избира украински паспорт. Мнозина правят това, защото вярват, че правенето на кариера в „новите“ армии ще бъде по-лесно и по-бързо, отколкото в руската, която се разпада пред очите ни. По това време заплатите във ВСУ са много по-високи от тези във въоръжените сили на Русия.
По същество това е случайност. Но едва ли Сирски ще се опита да внесе случайност в действията на ВСУ. Една армия е преди всичко административна структура. Изключително инерционна. Всяка промяна в нея се постига с много време и много усилия. Следователно можем да очакваме някои промени във ВСУ от Сирски лятото, но не по-рано.

Освен това Сирски всъщност е съюзник на пенсионирания Залужни. Той се бори с него рамо до рамо десет години. Сирски като командир е доста подобен на командир Залужни. Нито той, нито неговото обкръжение никога не са били забелязвани в някакво независимо теоретизиране и винаги са действали стриктно по същия начин като своя старши началник.
Сирски също показа склонност към изпълнение на политически поръчки почти дума по дума. Например в Артьомовск командирът Сирски прие формулировката „Бахмутска крепост“ твърде буквално, което струва на ВСУ няколко десетки живота на военнослужещи.
Основната разлика между Залужни и Сирски е отношението към тях от войските. Залужни се ползваше с голям авторитет, включително чисто политически, и социологическите проучвания показват това. Това отбелязва и западната преса. Отношението на войските към Сирски е меко казано много скептично.
Зеленски нареди на новия командир на ВСУ да изготви план за кампанията през 2024 г. и да промени тактиката, тъй като предишната не проработи. Трябва ли да приемем тези инструкции на сериозно? Едва ли. Това, което имаме тук, е чисто политическа реторика, необходима на Зеленски, за да легитимира оставката на главнокомандващия в разгара на военните действия.
Сирски и екипът му не могат да измислят нови тактики. Никой от тези хора не може да се нарече „диванен генерал“, но и никой от тях няма нито опита, нито знанията да ръководи големи формирования от войски.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Всички те са израснали във войната в Донбас от 2014 г., след което претърпяват едно поражение след друго, но водят операции на максимум няколко батальона. Всъщност Сирски в този смисъл е по-скоро изключение, тъй като по време на операцията в Дебалцево той формално ръководи действията на няколко сборни бригади. Това завърши, както си спомняме, много тъжно за ВСУ.
Екипът му се състои от следните служители. Бригаден генерал Алексей Гнатов, бивш командир на 36-та бригада. Бригаден генерал Михаил Драпати, бивш командир на 58-ма мотопехотна бригада. Бригаден генерал Игор Скибюк е командир на 80-а десантно-щурмова бригада, сега заместник-командир на Десантно-десантните войски. Полковник Павел Палис е командир на 93-та механизирана бригада.
Отделен е полковник Вадим Сухаревски, 39-годишният командир на 59-та мотопехотна бригада. Той е родом от Закарпатието, населения с унгарци град Берегово, неофициалната столица на унгарския регион. Сухаревски се смята за нещо като легенда и талисман на украинската армия, тъй като именно на него – тогава командир на разузнавателна рота – се приписва съмнителната чест да открие огън по донецката милиция през 2014 г. край Славянск. При президента Порошенко едрият и фотогеничен Сухаревски обикновено ръководеше военните паради в центъра на Киев в Деня на независимостта на Украйна.
Сега именно Сухаревски ще ръководи най-младото и перспективно направление – наскоро създадения нов клон на ВСУ – Силите за безпилотни системи. Назначаването на Сухаревски всъщност е първото значимо административно решение, взето от Сирски. Може би това е знак на какво ще разчита украинската армия от тук нататък. Може би в резултат на това до лятото ВСУ ще се опитат да подготвят някакво ново локално контранастъпление. Този път с акцент не върху бронираната техника, а върху БПЛА.
Концепцията на кампанията през 2024 г., заявена по-рано от Залужни, предвиждаше сляпа отбрана, за да измори руските въоръжени сили в очакване на някои глобални промени или прехвърлянето на нови западни оръжия. Това е опасен, макар и разбираем път, тъй като ВСУ имат много слаби места, във всеки един момент руските войски могат да пробият украинската отбрана. В този случай Сирски ще стане новата изкупителна жертва.
В петък Сирски публично представи новите цели пред ВСУ. Важното е, че по думите му всъщност няма конкретика, а само желания за „усъвършенстване и задълбочаване“. В изказването му присъстват фразите „поддържа баланс“, „трябва да знае“, „непрекъснато усъвършенстване“ и т.н., и т.н. Това означава, че новият главнокомандващ все още не е уточнил истинските реформи на ВСУ.

Освен това, от гледна точка на личния състав, най-вероятно ще бъдат сменени командирите на сборни групировки, включително няколко бригади, действащи в едно оперативно направление. Генералите и полковниците, споменати по-горе, най-вероятно ще ръководят или такива оперативни направления, или дори видове войски, например десантните.
От чисто оперативна гледна точка това, което сега се предполага за ВСУ, е някаква операция за освобождаване от блокадата на Авдеевка, съчетана с оптимизиране на защитата на града.
Отбраната на Авдеевския укрепен район е почти разрушена и за да я поддържат, ВСУ трябва спешно да оптимизират позициите си според така наречения сценарий от „Мариупол“. А именно, премахване на единиците от предни позиции, отстъпление към центъра на града и периметъра на завода “Коксохим”, но това е политическо решение, което едва ли ще получи зелена светлина от Зеленски.
Така че назначаването на Сирски само по себе си ще промени малко в оперативната обстановка на линията на бойно съприкосновение – поне в обозримо бъдеще. Промяната в украинското командване е преди всичко събитие от вътрешнополитическия живот в Киев, а не проява на някакви специални усилия на украинската военна мисъл. Въпреки това, промяна в екипа като цяло може да окаже влияние върху управляемостта на ВСУ. Ще видим резултатите от усилията на този екип през следващите месеци. Както и как ще противодейства руската армия.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Човек от личната охрана на Тодор Живков разказва: Службите очистиха Васил Илиев
„Държавата очисти Васил Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Жоро Мечката. (още…)
ФОКУС
Капитализмът приключва необратимо. Какви са алтернативите?
Интервю с известния икономист и политически анализатор Михаил Хазин
Михаил Леонидович, при сегашните обстоятелства какви прогнози можете да имате и какво мислите за качеството на икономическите модели?
Всичко зависи за кои модели. Ако говорим за макроикономически, в стила на МВФ, тогава те имат максимален хоризонт от 2-3 години. Но има един голям проблем: те „не виждат“ сериозните кризи. Това е само приблизително разкриване в бъдеще на настоящите тенденции.
Има прогнози за индустрията, които могат да бъдат много по-сложни, но тъй като в света има само един финансов и икономически модел, основният стратегически прогнозист на който е МВФ, тези прогнози са изключително внимателни към собствените си резултати, ако противоречат на МВФ. Класически пример: бедствието на рейтинговите агенции през есента на 2008 г.
Съществуват и отделни макроикономически модели. И така, в процеса на изучаване на структурните дисбаланси на американската икономика в началото на 2000-те години, на базата на междусекторния баланс на САЩ, разработихме подходящи модели, които показват неизбежността на предстоящата сериозна криза. Друго нещо е, че на тяхна база е напълно невъзможно да се уточнят датите, можем да говорим само за вероятности. Впрочем, кризата от 2008 година можеше да се предскаже въз основата на друг модел, а именно връзката на икономическия ръст със снижаването на основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Когато стигна на практика до нулата, кризата стана неизбежна.
Сега обмисляме други нелинейни модели. Те са някъде на границата на микро- и макроикономиката и дават много добри резултати по отношение на структурата на икономиката след кризата. Те дори могат да видят структурата на цените след кризата. Но за съжаление те не предоставят информация за самия кризисен процес и сроковете, за които икономиката ще достигне минимума. Като цяло, за повече или по-малко адекватна прогноза, трябва да анализирате много модели, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Въпреки това, кризата винаги започва много неочаквано.
Бихте ли описали икономическата/политическата ситуация в края на 21 век?
Не. Този период надхвърля всяка икономическа прогноза. Днес можем да говорим само за ситуацията към средата на века. От моя гледна точка, понастоящем световната икономика ще се състои от няколко (сравнително) независими икономически системи, които активно ще се конкурират помежду си по отношение на въвеждането на нови (спрямо настоящата ситуация) модели на икономическо развитие.
Скоро излиза новата ми книга (ориентирано озаглавена „Идеи на съвременната икономика“), в която има глава, посветена само на един от тези модели, както ми се струва, най-свързан с аврамистичния (и православен, и ислямски, и комунистически) модел на ценности.
Но да се гарантира кой от тези модели (някои от които дори не са изобретени още) ще спечели днес е напълно невъзможно. Всъщност втората половина на XXI век в този смисъл коренно ще се различава от кризата от първата половина, която започна с кризата с дот-комите и завършва със значителен спад на глобалната икономика и нейното разделяне на валутни зони.
Капитализмът/комунизмът ще бъдат ли ефективни?
– Както е показано в споменатата книга, моделът на развитие, предложен от капитализма, е на границата на изтощението. Като цяло социализмът в рамките на „конкуренцията на две системи“ също изхожда от логиката на капиталистическото развитие (ускорено развитие на разделението на труда) и изразходва своя потенциал, който може да бъде насочен към създаването на нови системи за развитие, за други задачи. Заради това той загуби Студената война през 80-те, която можеше да спечели през 70-те.
Поради тази причина самият термин „капитализъм“ вероятно ще влезе в историята доста скоро (като например „феодализъм“). Но „комунизмът“ може и да се запази, тъй като представлява осъществяването на „червения“ глобален проект, който има сериозни перспективи.
Основният концептуален проблем на капитализма е противоречието между консервативната ценностна система и отхвърлянето на забраната за лихвата по заем. Това противоречие през XVIII век води до появата на два алтернативни глобални проекта: „западният“ (базиран на либералния модел, основният принцип на който е свободата, разбиран като право на всеки човек да избира/променя своя стойностен модел) и „червеният“, който върна забраната за лихва по заем чрез забрана на частното присвояване на печалби от нея. Невъзможен е пълен отказ от лихвата по заем (подкрепя съществуването на индустриална икономика), така че забраната за частно отпускане на печалба от нея е напълно адекватна мярка.
Но комунистическата идея се състои в конкретното прилагане на този принцип чрез забрана на частната собственост върху средствата за производство. Теоретично може да се приложи отново, особено във версията за СССР до средата на 50-те години на ХХ век, в която има разрешение за малък (и дори частично среден) бизнес. Възможно е обаче да бъдат приложени други версии на “червения” проект.
Какви икономико-политически модели, механизми ще има в края на XXI век?
Този въпрос продължава предишния отговор. Според мен капитализмът завършва безвъзвратно, а що се отнася до алтернативните модели – това е голям въпрос. Всичко зависи от мащаба на икономическата деградация след икономическата криза, която започна през 2008 г. Ако тя е много силна, тогава прераждането на икономическия модел на „ислямския” проект, при който не може да има индустриална икономика в съвременния смисъл на думата, е напълно възможно. Но не изключвам появата на други модели, основното е, че те нямат иманентно вградено задължение да се „развиват в името на развитието“, което всъщност унищожи съвременния капитализъм.
Възможно ли е да се сравнят възможностите на тези модели по отношение на спасяването на планетата и спестяването на ресурсите ѝ?
Проблемите на запазването на ресурсите са свързани точно с факта, че иновационният процес е вграден в модела на икономическо развитие на капитализма по неотменим начин. Капитализмът не може да спре дори в криза и активно гори ресурси. Но отказът от него може да доведе до голяма промяна. Но за да започне процесът на отказ, е необходимо кризата на капитализма да настъпи. Ще отнеме известно време, може би доста значимо. Но до средата на този век процесът вероятно ще приключи.
Отбелязвам, че всички видове зелени технологии, толкова модерни днес, нямат нищо общо с реалното запазване на ресурсите. Това е просто инструмент, с който най-индустриализираните и технологично развитите страни събират данък в своя полза от останалия свят. Без промяна в капиталистическата икономика въпросът за намаляването на потреблението на ресурси не може да бъде решен.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











