КОМЕНТАР
„Да се удариш по челото“. Как агресията и празните думи превзеха речта на корунпираните политиците
Независимо дали премиерът нарича журналистите “мисирки”, Валери Симеонов ги клевети или пък Волен Сидеров просто говори от парламентарната трибуна – тези думи стигат до много хора.
Езикът на политиците, за разлика от този, който използваме в частни разговори, не може да остане скрит между стените в някой хол или бар. Казаното от публичните личности се разпространява бързо и дори на живо в новинарските емисии и сутрешните блокове.
И всеки сам може да оцени нивото на езиковата им култура. Реакциите в социалните мрежи показват, че оценки не липсват. Някои хора обаче се занимават с това професионално.
Доцент д-р Надежда Сталянова от Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“изследва политическия публичен език вече повече от 15 години. Според нея езикът на българските политици не се е променил драстично в последните години, но наблюдаваме засилване на негативните тенденции в него.
“Агресията като че ли прекрачи всякакви приемливи граници. Речта, която слушаме от участниците в българския политически живот, е принизена, враждебна, едновременно с това е нискоинформативна и манипулативна”, коментира Сталянова пред Свободна Европа.
„Скандал на махленско ниво“
По думите й речта, която се чува от публичните микрофони, е “куха“, защото е пълна с клишета, с празни фрази, които я правят трудна за проследяване и осмисляне”.
През 2019 г. по метода на асоциативния експеримент Стоянова е изследвала какви са асоциациите на студентите спрямо думата „политик“. Повечето се оказали силно негативни.
“Но интересното (и тъжното едновременно) е, че младите хора нямат и очаквания за мъдрост, професионализъм, честност или компетентност по отношение на хората, занимаващи се с политика“, коментира преподавателката. “С една дума, нашите политици са такива хора, каквито очакваме да бъдат, и това личи в начина им на говорене”.
Слушащите речта на политиците често могат да се чувстват неудобно, когато стават свидетели на словесните престрелки между тях. “Техните конфликти нерядко ни приличат на скандал на махленско ниво, намират се в ниския стилов регистър, като в тях не откриваме противопоставяне на позиции, убеждения или идеи, а обиди и откровена и нецензурирана агресия”, казва доц. Сталянова.
Надежда Сталянова и Владислав Миланов са автори на книгата „Езикови портрети на български политици и журналисти“, която предлага лингвистичен поглед върху публичната реч и регистрира тенденциите в политическото говорене като част от динамиката и развойните процеси на езика ни. В нея са описани и редица примери за нарушения речеви етикет, езиковата нетърпимост и обидната лексика.
Като „обикновения човек
Повод да потърсим преподавателката е случаят от миналата седмица, когато премиерът Бойко Борисов сравни с мисирки журналистите, които му задаваха въпроса за снетото от президента доверие към правителството.
Според доц. Сталянова Борисов отдавна се слави с фамилиарно езиково поведение, което се стреми да се доближи до битието и изказа на „обикновения човек“. Това се постига с употребата на разговорна, неформална лексика, “на места, където подобно нещо принципно е недопустимо”.
“Това е характерно за публичното му поведение повече от 10 години”, казва езиковедът. “Явно тази стратегия е печеливша, ако сметнем за отправна точка изборните резултати”.
Като човек, който изследва езика на политиците, Сталянова отчита липсата на всякаква автоцензура у премиера за “шокираща, поне в езиковото му поведение в България”.
Агресията като норма
Питам я каква е възможността това да се превърне в норма, ако в момента не възмущава никого. Тя е категорична, че това не е само възможност, а вече е реалност.
“Вече никой не се впечатлява, че на българската политическа сцена са малко хората, които умеят да завладяват аудиторията, да са силни и интересни личности, които слушаме с интерес, без значение дали споделяме възгледите им или не”, казва езиковедът.
“За нас е ежедневие да слушаме изказвания, които по никакъв начин не съблюдават речевия етикет. На мен многократно ми се е случвало образно да се плесна по челото, да изгубя ума и дума от това, което чувам от устата на политиците ни”.
КОМЕНТАР
ДИЛЯНА ГАЙТАНДЖИЕВА Е ЗАПЛАХА ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СЕ БОЯТ ОТ ИСТИНАТА

Клеветническата кампания срещу разследващата журналистка Диляна Гайтанджиева не е изолиран инцидент, а елемент от добре координирана операция, в която личат както интересите на определени геополитически среди, така и почерка на специални служби.
Гайтанджиева е журналист, който си позволява да пита там, където повечето мълчат – и да публикува документи, които директно засягат мрежи на международна оръжейна търговия, като програмата за доставки на оръжия от Източна Европа към Сирия и Йемен, маскирани под прикритие на хуманитарна помощ.
Това разследване от 2017 г., базирано на официални документи, публикувани и от Wikileaks, й спечели както уважението на безпристрастни наблюдатели, така и гнева на структури, свикнали да работят в сянка.
Същото стана и с разкритията ѝ за дейността на американски биолаборатории в Грузия, Украйна и други точки по света – теми, които добиха международен отзвук, особено след 2022 г., когато западни и руски източници взаимно си прехвърляха обвинения, но пропускаха въпроса: какво реално се е случвало в тези обекти?
И точно когато подобни въпроси започват отново да изплуват в обществения дебат, се появява поредната „морална“ атака – този път от базиран в Лондон български журналист. Не с аргументи, не с опровержения, а с етикети, внушения и лични нападки. Макар представян в западни медии като борец срещу дезинформацията, тук той действа не като журналист, а като активен участник в операция за дискредитиране.
Синхронът между публични фигури, съмнителни медийни канали и структури, свързани с разузнавателни интереси, не е случаен.
Ролята на специалните служби в такива кампании е известна – използване на доверени публични лица за „мека“ форма на дискредитиране. Но този модел вече е разпознаваем. Когато едни и същи хора се активират всеки път при неудобни разследвания, те не разобличават лъжи – те прикриват истини.
Свободната журналистика е защитен механизъм на всяко демократично общество. Днес тя е под обстрел – не само от авторитарни режими, но и от уж „демократични“ среди, когато интересите им бъдат засегнати.
Гайтанджиева не е заплаха за обществото – тя е заплаха за онези, които се боят, че обществото ще научи истината.
Апропо, като стана дума за биолабораториите в Украйна, да не забравяме какво каза само преди месец Тулси Габард – директор на Националното разузнаване на САЩ: „Финансирани от САЩ изследвания в биолаборатории по света завършиха или с пандемия, или с друга здравна криза…“
И американското разузнаване ли е агент на Кремъл?
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Конвергентния доклад: „България НЕ Е ГОТОВА ДА ВЛЕЗЕ в еврозоната“

Направих си труда да изчета внимателно Конвергентния доклад и просто ми е чудно на какво се радват управляващите, когато в него точно и ясно са потвърдени всички опасения, с които съм ви запознавал в моите предавания и публикации.
Простичко казано в доклада ясно е казано, че България НЕ Е ГОТОВА ДА ВЛЕЗЕ в еврозоната.
В същия този доклад ясно е посочено, че нашите продажни политици са поели политически ангажименти (разбирайте РАЗПРОДАЖБА на родината), за да си КУПЯТ индулгенции.
Измамата с Еврото.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/6WPNEZulCh
— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 5, 2025
В същия доклад в прав текст е ПОСОЧЕНО, че ЦЕНИТЕ и ИНФЛАЦИЯТА ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАТ.
В прав текст е казано, че в България ВЪРЛУВАТ КОРУПЦИЯ и НЕРЕФОРМИРАНА СЪДЕБНА СИСТЕМА!
В същия доклад ясно е посочено, че България ИМА НЕМОРДЕНИЗИРАНА ИНФРАСТРУКТУРА, за която съм изписал десетки страници, а обикновените български граждани продължават да дават невинни и свидни жертви.
Насила вкарват еврото в България.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/zfhGP9wSIm
— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 5, 2025
В същия доклад присъства и това интересно изречение:
„Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, България НЕ БЕ ВКЛЮЧЕНА от Европейската комисия за задълбочен преглед в „Доклада за механизма за предупреждение, 2025 г.“.“
България е най лошо управляваната държава в Европейския съюз.#thesofiatimes #bulgaria #news #viral pic.twitter.com/a9ZrizVbHm
— The Sofia Times (@thesofiatimes) June 5, 2025
За тези макроикономически дисбаланси написах няколко публикации и за пореден път се оказах прав.
Неуважаеми майцепродавци, за пореден път обслужвайки банковото лоби продавате интересите на българския народ, който все по-трудно може да се защити.
Бъдете проклети!
Димитър Байрактаров
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Българските туристи са в Топ 4 по посещения в Турция за април

Южната ни съседка бележи 8% ръст или общо 3,9 милиона посрещнати чужденци
През месец април тази година броят на чуждестранните туристи в Турция се е увеличил с около 8% в сравнение със същия месец на миналата година – над 3,9 милиона души са посетили южната ни съседка, като Истанбул е водещ в списъка с най-много туристи.
Според данните на Министерството на културата и туризма през април месец 571 042 германци са посетили Турция, което е с близо 31,3% повече на годишна база.
Руснаците са на второ място с 375 820 души. Следват посетители от Обединеното кралство, България и Иран, които запълват първите 5 места в списъка.
Ако се разглеждат данните за четири месеца, Германия заема челната позиция, с около 1,14 милиона нейни граждани посетили Турция. Туристите от Русия заемат второ място с 977 152, иранците са трети с около 946 472 души. България и Обединеното кралство са следващите страни с най-много посетители през същия период.
Миналата година Турция е посрещнала около 52,6 милиона чуждестранни посетители, което е с близо 7% повече в сравнение с предходната година, като същевременно е генерирала 61,1 милиарда долара приходи от туризъм.
Туристическият и хотелиерският сектор е един от ключовите сектори за икономиката на страната, като допринася значително за общия ѝ брутен вътрешен продукт (БВП).
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СВЯТпреди 1 месец
„Тръмп счупи киевския режим“