ПАРИ
Петролът удари 95 долара, а Китай продължава да се запасява
До края на юни цените на петрола се задържаха на многогодишно дъно в диапазона малко над 70 долара за барел и Джо Байдън се надяваше да понижи цената на бензина, като това можеше да му помогне да постигне краткосрочни политически дивиденти. Два и половина месеца по-късно петролът поскъпна с повече от 20 долара (от дъното от 71,57 долара на 28 юни) или 32%, което е най-бързото му покачване от началото на 2022 г. Това покачване бе предизвикано от решението на Саудитска Арабия доброволно да намали производството с още 1 млн. барела дневно в допълнение към намаленията, договорени от групата ОПЕК+ и по този начин умишлено създаде производствен дефицит от над 3 млн. барела дневно.
В този смисъл цената вероятно ще продължи да се покачва до 100 долара на барел, както прогнозирахме за първи път преди две седмици и както заяви в началото на седмицата главният изпълнителен директор на Chevron Майк Уърт по телевизия „Блумбърг“, пише изданието Zero Hedge.
Междувременно търсенето на петрол в Китай вече е на най-високото ниво през тази година. Да, въпреки че китайската икономика остава (засега) в застой, Пекин продължава да изкупува всеки барел, който може да намери, точно както продължава да трупа запаси от всеки друг вид суровина. Сякаш се подготвя за война.
Всъщност, ако оставим настрана намеренията на Китай, агенция „Ройтерс“ съобщава, че рекордната преработка на суров петрол в страната и големият внос през август са очертали оптимистична картина на търсенето в най-големия вносител в света, но „това, което до голяма степен се пренебрегва, но не бива да се пренебрегва, са огромните количества петрол, които се вливат в запасите на страната“.

Позовавайки се на официални данни, „Ройтерс“ изчисли, че през август Китай е добавял около 1,32 млн. барела дневно към търговските или стратегическите запаси от суров петрол, а специализираната информационна агенция в областта на ценовите котировки на нефтопродукти и промишлени метали S&P Global Platts изчисли, че през юли китайските запаси от суров петрол са достигнали рекордните 1,142 млрд. барела. Това се случва в момент, когато аналогичните запаси от суров петрол в САЩ са спаднали до малко над 770 млн. барела и бързо се изчерпват.
Нарастването на петролните запаси на Китай до рекордни нива промени рядко срещаното намаление през юли, когато рафинериите преработиха с около 510 хил. барела дневно повече, отколкото имаха на разположение от вноса и вътрешното производство.
Както отбелязахме миналия месец, юли беше първият месец от 13 години насам, в който Китай се обърна към запасите, и това се случи в момент, в който вносът намаля, тъй като цените на суровия петрол се повишиха в периода, когато щяха да бъдат договорени пристигащите през юли товари. Тенденцията се обърна през август, тъй като силният внос на суров петрол и стабилното вътрешно производство надделяха над рекордните темпове на преработка в рафинериите.
Макар че Китай не разкрива обемите на суровия петрол, който се влива или извежда от стратегическите и търговските запаси, може да се направи оценка, като се извади количеството преработен суров петрол от общото количество суров петрол, налично от вноса и вътрешния добив.
Според последните данни, публикувани от Националното статистическо бюро на Китай, през юли рафинериите в страната са преработили 64,69 млн. тона, което се равнява на 15,23 млн. барела дневно. Това е с 19,6% повече от същия месец на 2022 г. В същото време вносът на суров петрол през август е бил 12,43 млн. барела дневно – третият най-висок дневен показател в историята и с 20,9% повече спрямо юли и с 30,9% повече спрямо август миналата година – докато местният добив на петрол е бил 4,11 млн. барела дневно през август, което, събрано с вноса, означава, че рафинериите са разполагали с общо 16,55 млн. барела дневно.
Като се извади преработката от 15,23 млн. барела дневно, остава излишък от 1,32 млн. барела дневно, който се е влял в резервоарите за съхранение.

Съчетаването на тези данни означава, че през първите осем месеца на годината Китай е увеличил запасите си с около 810 000 барела дневно, или общо с около 197 млн. барела. Това означава, че теоретично Китай би могъл да намали вноса с около 1,61 млн. барела дневно през последните четири месеца на 2023 г. и запасите му да останат на точно същото ниво, както в края на 2022 г. Не че Китай ще го направи, разбира се, тъй като страната изглежда адски склонна да складира всяка капка петрол, до която може да се добере (въпросът отново е – защо – но ще оставим отговора на много по-умни от нас хора).
В практически план запасите на Китай означават, че китайските рафинерии могат да поддържат високи нива на преработка, за да задоволят вътрешното търсене, и да увеличат износа на рафинирани горива, за да получат високи маржове, особено за дизеловото гориво. Те биха могли да направят това, като същевременно намалят вноса, което от своя страна може да окаже известен натиск за понижаване на цените на суровия петрол, които на 15 септември достигнаха 10-месечен връх.
Тенденцията от края на юни насам до голяма степен бе предизвикано от решението на Саудитска Арабия доброволно да намали производството си с още 1 млн. барела дневно в допълнение към намаленията, договорени от групата ОПЕК+, в която саудитците са водещият износител.
Според „Ройтерс“ въпросът сега е как ще реагират китайските рафинерии на по-високите цени на суровия петрол? Историята показва, че те са склонни да намалят вноса, ако смятат, че цените са се повишили твърде бързо или твърде високо. Обратно, те са склонни да внасят повече и да пълнят резервоарите за съхранение, когато цените са ниски. Досега обаче Китай не е дал никакви признаци, че ще забави темпа на вноса си.
Все пак, като се има предвид, че цените започнаха да се покачват стремглаво от юли насетне, ако китайските рафинерии намалят вноса, това вероятно ще се прояви по-скоро през октомври, като се има предвид забавянето между момента на организиране на товарите и тяхната физическа доставка. Въпреки това е малко вероятно Китай да намали вноса през четвъртото тримесечие, особено след като неговите рафинерии могат да продължат да получават достъп до петрол с отстъпка от Иран, Русия и Венецуела.

Съществува обаче риск те да се обърнат към запасите си и изглежда, че пазарът до голяма степен не отчита този риск. Това мнение не се споделя широко от индустрията, а със скока на фючърсите върху суровия петрол търговците и анализаторите все по-често говорят за това кога, а не дали, цените ще се върнат към 100 долара за барел.
Сред оптимистичните признаци, които говорят за трицифрени цени на петрола, виждаме, че в целия свят цените за физически барели се увеличават, а доставките от Близкия изток, Азербайджан и дори Русия се оскъпяват, тъй като рафинериите се борят да произведат достатъчно дизелово гориво преди сезонното нарастване на търсенето.
Анализаторите, които са настроени положително, твърдят, че дори когато цената на суровия петрол е вече около 90 долара, много фондове все още не са инвестирали достатъчно в петрол, което създава потенциал за по-високи цени, които тепърва предстоят. В интервю за телевизия „Блумбърг“ главният изпълнителен директор на Chevron Майк Вирт прогнозира, че петролът ще достигне 100 долара за барел.
„Предпоставките за това са много, много силни в момента. На този етап това е краткосрочно явление. Не казвам, че средната стойност ще надхвърли 100 долара, но може ли да се достигне 100 долара за известно време? Абсолютно да“, смята Амрита Сен, ръководител на проучванията в консултантската компания Energy Aspects, в ефира на „Блумбърг“.
„Блумбърг“ отбелязва, че силните позиции се дължат на физическите пазари. Един от най-ярките примери за това е водещият азербайджански суров петрол Azeri Light, който се търгуваше за близо 100 долара за барел миналия петък на 15 септември, тъй като високите печалби от превръщането на суровия петрол в дизелово гориво означават, че преработвателите плащат и високи цени за сортовете, от които се извлича повече гориво.
Според търговците същите тези маржове отново водят до търговия с руски барели, които за известно време бяха в немилост. През по-голямата част от времето след началото на специалната военна операция в Украйна те се продаваха с отстъпка.
Разликата се проявява и във формата на кривата на петролните фючърси. В понеделник най-близкият фючърсен договор за сорта Брент беше с отстъпка от над 1 долар за барел спрямо следващия месец. Структурата, позната като бекграунд и показваща ограничено предлагане, беше най-голямата от ноември насам. На този фон дори някои от „най-мечи настроените“ анализатори на пазара започват да признават, че цената от 100 долара изглежда по-вероятна, особено като се имат предвид дългогодишните политически рискове в производители като Либия и Нигерия.

Геополитиката, наред с техническата търговия, „може да изтласка петрола над 100 долара за кратко време“, написаха в понеделник анализаторите на CitiGroup, включително петролният специалист Ред Морс, признавайки, че е грешал за 2023 г. с прогнозите си за цената на петрола. „Въпреки това продължаваме да виждаме постепенно разхлабване на хоризонта“, добави той, защото, разбира се, ще се окаже прав… Вероятно.
Според CitiGroup част от този спад ще се дължи на ръст на предлагането извън съюза ОПЕК+. Той посочва държави, сред които САЩ, Гвиана и Бразилия, които могат да добавят барели на пазара през следващите месеци и да разсеят сегашното свиване.
Засега обаче приходите в страните производителки нарастват. В петък петролът Murban от Обединените арабски емирства се търгуваше на най-силното ниво от февруари насам, а в понеделник се повиши още повече. Барелите от Катар до Западна Африка също поскъпват, а флагманският сорт на Саудитска Арабия е близо до 100 долара.
Тези скокове изместват фокуса върху търсенето и влиянието върху страните-потребителки. Резервната банка на Индия заяви в понеделник на 18 септември, че суров петрол над 90 долара за барел представлява нов риск за световната финансова стабилност. Странно от къде идва тази математика: все пак петролът се търгуваше на трицифрени стойности преди повече от десетилетие, когато инфлацията беше далеч, далеч под сегашната. Всъщност може да се твърди, че коригиран спрямо инфлацията, петролът рядко е бил толкова евтин!
Макар че тази година петролът сорт Брент все още не е достигнал трицифрени стойности, рафинираните горива като бензин и дизел се търгуват над това ниво от месеци.

„Много вероятно е да видим движение на петрола сорт Брент над 100 долара за барел“, каза Бярне Шилдроп, главен анализатор на суровини във водещата норвежка финансова агенция SEB Group. „Но търсенето на петролни продукти вероятно ще пострада повече, ако цената на суровия петрол сорт Брент се повиши до 110-120 долара за барел, въпреки че такова ценово равнище изглежда прекомерно.“
Може би, но пазарът със сигурност ще провери колко високо може да стигне петролът сега, когато инерцията е с ясно очертана посока.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПАРИ
СПУКА СЕ ПОРЕДНИЯ БАЛОН НА КЛЕПТОКРАТА БОРИСОВ!
Европейската Банка „ЗАКОПА“ БОРИСОВ – НАМАЛЯВА ЗАПЛАТИТЕ И ПЕНСИИТЕ!
В последния си доклад Европейската банка за възстановяване и развитие/ЕБВР/ посочи, че България е заседнала в клопката на своята едва мъждукаща икономика и това не й дава възможност да генерира каквото и да било увеличение на доходите.
Ръководството на ЕБВР, която е основния финансов инструмент на ЕС, е категорично, че не може да става и дума за каквото и да е увеличаване на заплати и пенсии. И, че те трябвало да бъдат сложени във фризера, че даже и да бъдат намалени, поне докато в страната не се създаде стабилно развиваща се икономика.
От главната финансова институция на Евросъюза посочват още, че България има нужда от нови стратегии за растеж на икономиката, която в момента едва крета, защото няма нито развита промишленост, нито развито земеделие. Поради тази причина, заявяват от банката, правителството на ГЕРБ разчита само на заеми, за да осигури поне най-неотложните плащания в социалната сфера и към кредиторите.
Топ икономисти на ЕБВР твърдят, че сегашният модел, налаган от кабинета на премиера Борисов, който ползва заемите от европейски финансови институции за изплащане на заплати и пенсии, е възможно най-погрешния модел и по своята същност е анти-икономика. Поради простата причина, че увеличава държавния дълг, без да генерира никакъв растеж на промишлеността и селското стопанство.
И ако държавата продължава да върви по този пагубен път, тя много скоро ще стигне до гръцкия вариант на свръхзадлъжнялост, когато правителството няма да има възможност нито да плаща дължимото на гражданите, нито да обслужва нарастващите заеми, твърдят специалисти от банката.
Това от своя страна ще доведе до нарастващи рестрикции,които кредиторите ще наложат на държавата и нейните граждани, с цел да си върнат каквото могат от дадените пари. И в крайна сметка налаганите рестрикции ще доведат до граждански протести и сваляне на правителството. Но това в никакъв случай нямало да доведе до опрощаване на заемите. И малката балканска държава (разбирай – България – б.а.) и нейните граждани щели да се изправят пред трагичните обстоятелства при рухнала икономика да връщат изтеглените от Борисов заеми, завършват доклада си от финансовата институция.
И наистина, уважаеми читатели, няма правителство в света, което взема заеми, но вместо да ги използва за развитие на икономиката, започва да прави с тях площади, шадраванчета, чешми, градинки и пейки. И това при положение, че стратегически важните отрасли на икономиката са в застой или потъват в небитието. А каква е реалната ситуация с икономиката на България в момента: Нямаме енергетика. Нямаме машиностроене. Не развиваме високите технологии в промишлени мащаби. Земеделието ни изчезна. Какво имаме тогава? И как ще се развива държавата?
Борисов ще си отиде, но кой ще плаща неговите сметки? Със сигурност това ще сме ние и нашите деца. Защото когато трябва да се плащат дългове, държавата се отъждествява със своите граждани. Тя казва: държавата – това сте вие, гражданите. И вие трябва да платите сметката. Но когато трябва да се прибират пари и да се граби от чужди заеми или от богатството на страната, тогава гражданите нямат думата. Те се превръщат в отделни физически единици, с които никой не се съобразява. И единствените, които имат правото да разпределят награбеното, са партийните герберски акули и техните обръчи от фирми, които са яхнали нашата държава.
Прави са от ЕБВР: Никак не е изключено съвсем скоро да се наложи и намаляване на заплатите и пенсиите, дори да се наложи да продаваме българската земя, както гърците започнаха да продават островите си. По простата причина, че ние, българите, вече нямаме никакви предприятия, нито продукция, с която да плащаме нарастващите дългове. А когато това се случи, Западните финансови акули ще доизкупят на безценица остатъка от свещената българска земя и ще ни изгонят от нея като мръсни котета. Само защото сега не протестираме и не се съпротивяваме на онова, което Борисов и неговите пудели вършат в България.
Всяко нещо си има цена. Готови ли сме да платим бакиите, които сега забъркват герберите на Борисов? Ако не сме, трябва да го кажем ясно и категорично. На улицата. Защото вече нищо друго не може да помогне.

ПАРИ
Дойде краят на петродолара
Падането на американския петрол WTI до отрицателни стойности изисква известен коментар. Така че ще се опитам да го дам.
На първо място, тази цена не е за петрола, а за фючърси. И те означават само едно: днешното производство е такова, че няма къде да се складира. Поради епидемията търсенето рязко падна, но производството не. В същото време е трудно и страшно да се съкрати производството, отдавна са взети заеми за него, които трябва да бъдат изплатени. Особено сред производителите на шистов петрол, които трябва непрекъснато да пробиват нови кладенци, за да поддържат общия обем, тъй като тяхната капитализация (и по-специално кредитоспособността) зависи от това. А за сондирането просто са нужни заеми.
В резултат на това текущите отрицателни цени са просто цената на капацитета, в който трябва да наливат петрол тези, които просто го добиват. Но за вертикално интегрираните компаниите изобщо няма такъв проблем: доставят го в собствените си заводи, които произвеждат бензин, масло и пластмаса. И да, те могат да пострадат малко от днешната буря на борсата, но все пак технологичният комплекс няма да отиде никъде. Така главно ще пострадат онези, които искат да ударят джакпота от борсовата паника.
В действителност цената на петрола Брент в Западна Европа днес е по-висока, отколкото беше преди няколко седмици при минимум около 25 долара за барел. Тоест, там няма истерия. И следователно резултатът от днешните вакханалии на цените ще бъде напълно естествен процес: производството ще намалее значително след няколко месеца. По-специално, цялата шистова авантюра ще бъде напълно затворена. И между другото, Игор Иванович Сечин, не се страхувам от тази дума, вече може да отвори шампанското.
Трябва да се отбележат само два принципни момента. Първият е, че механизмът на ценообразуването на петрола, създаден от транснационалните банки, е толкова отделен от реалната индустрия и реалното търсене на петролни продукти, че поради чисто вътрешни (тоест финансови) механизми той влезе в колапс. А основните жертви ще бъдат дори не малките петролни и преработвателни компании, а банките. Тъй като магията им избледня много, те не могат да държат в стабилно състояние толкова важен пазар като петролния.
Както казват опитните хора, „доларът е необходим на света, за да може Саудитска Арабия да продава петрол на Китай“. Или, за простота, петродоларът управлява света. И така, този свят, подобно на петродолара, свърши. И ако всичко приключи, ако капитализацията на петролните компании се върне към нормалните стойности, свързани с печалбата, производството и резервите (грубо казано, като “Роснефт”, а не като “Шеврон”), тогава не петролните компании, а банките ще загубят. Които бяха именно основните бенефициенти в процеса на увеличаване на капитализацията.
И потребителите, и “Роснефт” ще спечели, разбира се, която никога не е било „своя“ за финансовия интернационал и затова силно губи от основните си западни колеги в капитализацията. Ах да, Игор Иванович, как подредихте всичко и този път. Наистина демонична фигура на нашето време! Интересното е, дали той вече знаеше всичко това, когато обясняваше, че нямаме нужда от ОПЕК+?
И второто нещо е не по-малко важно от първото. Настоящата ситуация показва, че в Западна Европа и Съединените щати вече не може да има единично ценообразуване. Тоест цените ще започнат да се определят на регионалните пазари. По-специално това се отнася до пазара, който контролира Китай. И е обяснимо защо: Смятам, че Китай е готов да приеме излишния петрол за съвсем приемливо доплащане от САЩ. Изключително в името на защитата на околната среда, разбира се, Грета Тунберг ще му помогне.. Не е напълно ясно дали САЩ ще се съгласят. И ако не са съгласни, тогава ще трябва да ограничат влиянието си на този пазар. С всички последствия.
Но това означава, че петродоларът е приключил. А няма ли петродолар – няма нужда от единна доларова система, петролът ще започне да струва различно на регионалните пазари. Тоест механизмът, възникнал през 1944 г. в западния свят на конференцията в Бретън Уудс и който се разпространи в целия свят през 1991 г., вече не работи. Да, нов вероятно ще се появи малко по-късно. Всъщност, затова започнах преди около година и половина да говоря не само за „нова Ялта“, но и за „нов Бретън Уудс“. Но сега вече е ясно какво ще се появи.
Така че отрицателната цена на фючърсите на петрола само в САЩ не означава нищо. Но тя е ярък признак, че процесите на унищожаване на системата на световния долар, за които писах в продължение на много години, са достигнали определен мащаб, при който са станали видими за всички.
ПАРИ
Евтиният петрол направи Америка сговорчива
Новата сделка за петрол OPEC + е извънредна. Не само това, износителите на петрол се споразумяха за безпрецедентен обем на съкращаване на производството, многократно по-висок от предишните квоти.
Така също се увеличи широтата на покритие. За първи път в историята САЩ и пет други страни, които не сав картела, се присъединиха към OPEC +. Защо петролът не скочи до 60 долара?
Страните от ОПЕК + се договориха да намалят производството на петрол с 10 милиона барела на ден през май-юни 2020 г. Това означава, че всички страни ще намалят 23% от производството си. От юли до декември 2020 г. намалението ще бъде 8 милиона барела на ден, което означава намаляване на производството с 18% от всеки член. И през 2021 г. и до април 2022 г. – с 6 милиона барела намаляване от страните от ОПЕК + или с 13,8%. Постепенно членовете на ОПЕК + ще отслабят юздите за намаляване на производството, тъй като се надяват да възстановят търсенето на петрол, благодарение на подобрението в пандемията.
Москва счита сделката ОПЕК + за приключена. „Президентът Путин оценява много положително договорения документ, който се превърна в компромис на 22-те страни, участващи (в преговорите)“, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков. Според Кремъл решението на ОПЕК + ще има положителен, стабилизиращ ефект върху световните енергийни пазари.
Присъединяването на шест държави износителки на петрол към тази сделка, които досега никога не са участвали в регулирането на пазара на петрол заедно с ОПЕК, беше революционно. Канада, САЩ, Норвегия, Колумбия, Бразилия и Аржентина трябва да намалят производството с 5 милиона барела на ден. Това се случи за първи път в историята.
„С думи, това изглежда като абсолютна революция в координацията на производството. Това е безпрецедентно както по отношение на дълбочината на съкращаване на производството, така и на широчината на покритие. Въпреки това, ситуацията на срива в търсенето изискваше точно такива изключителни стъпки “, заяви Александър Купчичевич, водещ анализатор на FxPro.
За сравнение: в рамките на предишната сделка на ОПЕК + говорихме за намаляване на добива на нефт само с 1,8 милиона барела на ден от всички членове на организацията, съчетано с Русия (формално не е член). Сега се очаква да се намали производството в размер на 15 милиона барела на ден. Шестнадесет играчи вече се присъединяват към 22-те износители на ОПЕК +, участващи в предишната сделка.
Василий Танурков обаче, директор на корпоративната рейтингова група на ACRA, вярва в това, че „…те не стигнаха до революцията, въпреки че това без съмнение е изключително събитие, провокирано от извънредни обстоятелства: точно такива страни като САЩ, Канада, Норвегия нямаха голям избор.“
Основният минус е, че за шест износители на петрол, които не са членове на ОПЕК +, това споразумение не е правно обвързващо. И ако нарушат обещанията си, тогава цялата сделка ще полети. Ако тези шест държави започнат да увеличават производството и възникне такова изкушение, когато цените на петрола се повишат, тогава членовете на ОПЕК + могат да откажат да изпълнят споразумението. Това е крехкостта на такова уникално споразумение на страните износители на петрол.
„Бяха като без билети, така си и останаха. Е, Америка все още не е направила задължителни ограничения. Те имат долар – резервна валута, която могат да отпечатват безкрайно, за да подкрепят компаниите си, имат технологии за добив на петрол и могат да наложат санкции надясно и наляво срещу тези, които не са съгласни с тях. Но Бразилия ли е страна със супер силна икономика? Защо Бразилия смята, че трябва да бъде извън сделката? Освен арогантността, това не може да се обясни “, заяви Станислав Митрахович, старши изследовател във Финансовия университет при правителството на Русия и водещ експерт в Националния фонд за енергийна сигурност.
Според него, в допълнение към факта, че новите участници може да не намалят производството, когато коронавирусът приключи, ситуацията се подобрява и цените на петрола започват да се покачват, членовете на ОПЕК + ще продължат да бъдат обвързани със задължения, докато измамниците от тарифите няма да го направят.
„Огромният състав на участниците е както сила, така и слабост. Сега рискът ще надвие пазара, че демарш или „различно мнение“ на една от страните може да съсипе цялата сделка “, отбелязва Купцикевич.
Танурков не изключва възможността новите държави да откажат съкращаването през 2021 г. след стабилизиране на пазара.
Тази сделка обаче има неоспорими предимства. Основният плюс е, че дори и да нямаше тази транзакция, тогава необходимостта от премахване на обемите от свръхпроизводство нямаше да отмине. „Ако не беше споразумението, след няколко седмици или месеци все пак щяхме да чуем, че различни страни, включително Русия, намаляват производството. Това би било неизбежно, тъй като няма да остане място в складовете за съхранение на гориво “, казва Митрахович.
Вторият плюс е, че без сделка цената на петрола, която вече е на катастрофално ниски нива от 25-30 долара за барел за Brent, би паднала още повече – до 10 долара или по-ниска, допълва експертът.
Новите участници като САЩ, Канада и Бразилия също имаха малък избор: беше възможно или да се присъединят към сделката и да намалят производството, като по този начин подкрепят цените, или да не се присъединят към сделката – но все пак ще намалят производството, само че на по-ниски цени и това означава най-лоши последствия за собствената им нефтена индустрия, казва Василий Танурков.
Как работи сделката ще зависи от много фактори. От това кога приключва епидемията и вносителите започват да възстановяват търсенето. От това, доколко честно страните по сделката ще я спазват. В същото време обемът на свръхпроизводство в близко бъдеще може да нарасне от 10-15 милиона до 26 милиона барела на ден. Това означава, че намалението на транзакцията няма да покрие целия спад на търсенето.
Следователно, пазарите реагираха слабо на приключването на сделката. Петролът не се повиши до 60 долара за барел, а рублата не се засили до 63 за долар. Те все още са в червената зона. В петък обаче петролът не се търгуваше на повечето световни борси, така че малко по-положителна реакция може да последва в понеделник.
На фона на срива на световната икономика и прогнозите за много постепенно връщане към живота, няма смисъл да се мисли за стабилно връщане на нефта до 60 долара за барел, смята Купцикевич.
„В краткосрочен план пазарът на петрол все още ще има много значително превишение на предлагането, запасите от горива ще продължат да нарастват до юли 2020 г. Следователно, докато цените на петрола остават под натиск и значително увеличение на цените е възможно само с премахването на карантинния режим и възстановяването на глобалното търсене “, казва Василий Танурков.
Според прогнозата му цените на суровия петрол Brent ще останат под напрежение през следващите три месеца, но дългосрочната картина изглежда много по-положителна. Ако страните от ОПЕК + продължиха да увеличават производството, то средната годишна цена на Урал през 2020 г. ще бъде 25 долара за барел, а през 2021 г. ще останат доста ниски цени – около 35 долара за барел. Благодарение на сделката обаче може да се очаква, че тази година средно ще има 35 долара за барел или дори по-високи, а през 2021 г. петролът ще нарасне до по-удобните 50 долара за барел или повече, прогнозира Василий Танурков. Освен това той изхожда от факта, че през 2021 г. ОПЕК + ще преразгледа обема на намалението от 6 милиона барела на ден в посока на намаляване.
С други думи, без сделка Русия би трябвало да живее за 25-35 долара за барел в продължение на две цели години, което е дори по-ниско от заложените в бюджета 40 долара. Това би означавало липса на допълнителни приходи от износа на петрол, бюджетен дефицит и необходимост от изразходване на натрупаните резерви на Националния фонд за богатство. Рублата в този случай може да се обезцени и доларът да струва до 100 рубли.
Сделката ще предостави възможност за навлизане в пътя на растеж още през следващата година.
„Увеличението на цените на петрола до 35 долара за барел при средно годишно изражение ще даде на федералния бюджет около 1 трилион рубли приходи от нефт и газ в сравнение със сценария, без да се подписва сделка, когато петролът струва средно 25 долара за барел“, – казва Дмитрий Куликов, заместник-директор на групата за суверенни оценки и макроикономически анализи на ACRA.
След увеличението на цените на петрола можем да очакваме засилване на рублата. „Но това укрепление вече няма да бъде толкова силно, колкото може да се очаква. Защото спадът на износа на петрол ще попречи на растежа на валутните приходи, които ще се търгуват на вътрешния валутен пазар “, обяснява Куликов.
Разчитането на връщането на рублата обратно на 63 за долар в обозримо бъдеще не си струва. Коридор 70-80 изглежда по-адекватен на съществуващата макроикономическа картина, смята Купцикевич. Оттокът на чуждестранни инвестиции и падащото търсене на руски суровини ще ограничат възстановяването на рублата до нивата, които бяха в началото на 2020 г., добавя той.
Що се отнася до руските петролни компании, рентабилността на най-големите играчи ще намалее тази година, но като цяло петролният и газовият сектор ще поддържа финансова стабилност, изчисли Танурков.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











