ВОЙНА
План за ядрено обезглавяване на Русия, Китай (и планетата)

На 16 юни почина 92-годишният Даниел Елсбърг. В корпорацията RAND той участва в строго секретно 47-томно изследване на секретни документи за войната във Виетнам. Въпреки че от 50-те години на миналия век се признаваше, че войната не може да бъде „спечелена“, американските президенти от Айзенхауер до Никсън последователно са лъгали за конфликта.
След като Елсбърг публикува копия на 7000 страници секретнидокументи, те стават известни като „Документите на Пентагона“. От 1958 до 1971г. основната му задача в администрациите на Айзенхауер, Кенеди, Джонсън и Никсън е била да планира ядрена война.Според него почти всеки американски президент от Труман до Тръмп е „обмислял или ръководил сериозна подготовка за възможно незабавно започване на тактическа или стратегическа ядрена война.“ Повечето планове са се фокусиралисрещу Съветския съюз, Северен Виетнам, Северна Корея, както и Ирак, Иран, Индия и Либия. По отношение на Китай, ядрените планове на САЩ са задействанипоради участието на Пекин в Корейската война (1950 г.) и кризите в Тайванския пролив (1954-1955 г. и 1958 г.).
До неотдавна не бе известно, че Елсбърг тайно е копирал файлове за ядрените планове на Пентагона за „обезглавяване“ на Русия, Китай и цялата планета.
Ядрено обезглавяване на Китай с автопилот
През май 2021 г. New York Times публикува секретните документи на Елсбърг за предложено ядрено нападение срещу Китай през 1958 г. във връзка с напрежението в Тайванския пролив. Лидерите на Пентагона настояваха за първи удар, въпреки убеждението, че Съветският съюз – тогавашен съюзник на Китай, може да отговори и милиони хора да загинат. Призовавайки президента Байдън и Конгреса да обърнат внимание на разкритията, особено след публикуване на книгата му „Машината на деня Страшния съд“ (The Doomsday Machine, 2017), Елсбърг се отчая от безразличието на властите и медиите към опасността от ядрена война.
След началото на конфликта в Украйна, САЩ и НАТО свързват Русия с Китай, макар Поднебесната да не участва в операцията. През октомври 2022 г. администрацията на Байдън разкри стратегията си от времето на Студената война за „ядрени заплахи от Китай и Русия“. В тази стратегия историческите реалности са обърнати с главата надолу.
Според The Doomsday Machine, Елсбърг за първи път научава за тази опасност, след като се запознава със строго секретен документ, съдържащ въпрос на президента Кенеди към Обединения комитет на началник-щабовете: „Ако вашите планове за обща [ядрена] война се осъществят, както е планирано, колко хора ще бъдат убити в Съветския съюз и Китай?“ Оказва се, че общият брой варира между 275 и 325 милиона жертви. Всъщност планът за ядрена война на САЩ цели „унищожаването на Китай и Съветския съюз като „жизнеспособни“ общества“.
През 1956 г. САЩ планират удари върху 1100 цели
През 2016 г. Архивът на националната сигурност публикува разсекретен списък с ядрени цели на САЩ от 1956 г., който обхваща 1100 точки в Източна Европа, Русия, Китай и Северна Корея, маркирани на приложената карта.
Източник: Екранно заснемане на „Ядрената карта“ от
„Института за живота на бъдещето“ (Future of Life Institute)
Още по-страшно е, че ядрената стратегия на САЩ включва мотив за „тотална война“, който би узаконил първия удар срещу Съветския съюз (а днес Русия) и Китай, дори ако Пекин няма да има нищо общо с какъвто и да било конфликт. Затова Елсбърг се обръща към началниците – с искане за оторизиран подпис на президента, да представят пълна разбивка на потенциалните глобални жертви от американските атаки.
Прогнозата за Източна Европа от преки нападения срещу бази на Варшавския договор и въздушната отбрана е за близо 100 милиона жертви от радиоактивните отпадъци. Вероятно още 100 милиона жертви в Западна Европа от радиоактивните отпадъци и още 100 милиона в предимно неутралните страни, съседни на съветския блок и Китай, включително Финландия, Швеция, Австрия, Афганистан, Индия и Япония. Или, общият брой на жертвите ще бъде около 600 милиона. Това означава сто пъти повече жертви от Холокоста.
Действителното „Окончателно решение“
Елсберг установява, че възпирането на изненадваща съветска ядрена атака или американски отговор на такава атака, никога не е било единствено или основно обсъждано в американските ядрени планове и приготовления. Истинската цел е да се ограничат щетите за САЩ от съветско или руско отмъщение след първия удар на САЩ срещу СССР или Русия.
Опустошителното въздействие на „ядрената зима“ и „ядрения глад“, установени от учените в началото на 80-те години, систематично се пренебрегва от ядрените плановици. Ако плановете на САЩ за термоядрена война бъдат изпълнени, това означава „дим и сажди, издигнати над стотиците горящи градове от вилнеещите огнени бури в стратосферата, където няма дъжд, които ще останат десетилетие или повече“. Този дим ще обгърне земното кълбо и ще блокира повечето слънчеви лъчи. Годишните глобални температури ще се понижат до нивото от последната ледникова епоха и ще унищожат всички реколти по света, като по този начин ще „причинят почти всеобщ глад в рамките на една или две години“.
В мемоарите си, озаглавени „Отлагане денят на Страшния съд“ (Doomsday Delayed, 2008 г.), Джон Х. Рубел, който по-късно служи като заместник-министър на отбраната на Макнамара, припомня първото представяне на високо ниво на такъв сценарий през пролетта на 1960 г. Той сочи, че над половината от съветското население ще загине само от радиоактивните утайки, както и половината от тогавашните 600 милиона китайци. Това ужасява Рубел, който е от немско-еврейски произход. И го подсеща за конференцията във Ванзее от януари 1942 г., когато главно бюрократи от СС, включително Адолф Айхман, приемат програма за унищожаване на всички евреи, които се намират в Европа, като се използват технологично ефективни методи за масово унищожение: „Чувствах се така, сякаш бях свидетел на подобно слизане в дълбините на мрака, здрачния подземен свят, управляван от дисциплинирано, педантично и енергично безсмислено групово мислене, целящо да унищожи половината хора, живеещи на една трета от земната повърхност.“
В обсъждането на американските планове за обезглавяване на съветското командване и контрол, се изработва система за делегиране, наречена „Ръката на смъртта“ (Dead Hand), която да осигури нападението на САЩ за унищожаване на Москва и другите командни центрове. Последвано и спрямо останалите ядрени държави.
Кой ще спечели от „Денят на Страшния съд“
Приготовленията за ядрената готовност не е евтина. Прогнозираните разходи за ядрените сили на САЩ от 2021 до 2030 г. се очаква да възлязат общо на 634 милиарда долара. Две трети от тези разходи ще бъдат направени от Министерството на отбраната, като най-големите разходи са за подводници с балистични ракети и междуконтинентални балистични ракети. Разходите на Министерството на енергетиката ще бъдат за лаборатории за ядрени оръжия и поддържащи дейности.
Главните бенефициенти са изпълнителите на нови превозни средства за ядрена доставка и операторите на националния ядрен оръжеен комплекс. Малък олигопол от глобални изпълнители и оператори, наречен „Голямата отбрана“ (The Big Defence), ще извлече печалбите. Групировката Northrop Grumman посочи основните доставчици в 32 държави за своята нова междуконтинентална балистична ракета. Нейните 12 най-големи подизпълнители включват някои от най-известните отбранителни компании в страната, включително Lockheed Martin, General Dynamics, L3Harris, Aerojet Rocketdyne, Honeywell, Bechtel и аерокосмическото подразделение на Raytheon.
От 2012 г. до 2020 г. тези големи конгломерати на военно-промишления комплекс са похарчили над 119 милиона долара за своята кампания, като само през 2020 г. са наели 380 лобисти. Над две трети от тези пари преминаха през „въртящата се врата“ към заемащите висши позиции в Конгреса, Пентагона и Министерството на енергетиката, за да изберат кои да са изпълнителите на ядрените проекти – изпълнителни директори или членове на бордовете и обратно. Обикновено, секретари на отбраната – включително Джеймс Матис (General Dynamics), Марк Еспър (Raytheon), и Лойд Остин (Raytheon) – са служили като лобисти или членове на бордовете на големите изпълнители на ядрени поръчки за Пентагона.
Освен това „Голямата отбрана“ харчи милиони долари за подкрепа на мозъчни тръстове за „независим анализ“ на ядрените оръжия. Облизвайки ръката, която ги храни, мозъчните тръстове в замяна настояват за увеличаване на ядрените инвестиции в страни близо до Азия и Русия, чрез тристранния пакт за сигурност между САЩ, Великобритания и Австралия (AUKUS).
„Разглобяване“ на машината
И така, къде сме днес? Планът Doomsday Machine, официално известен като „Единен интегриран оперативен план“ (Single Integrated Operational Plan-SIOP), се актуализира ежегодно до 2003 г., когато бе заменен до преразглеждане през 2012 г. с OPLAN 8010-12 – „Стратегическо възпиране и използване на сила“ (Strategic Deterrence and Force Employment). Смята се, че този базов план все още е насочен срещу „Русия, Китай, Северна Корея, Иран, Сирия последством атаки с оръжия за масово унищожение (ОМУ), и срещу недържавни участници“.
Дори срещу Русия и още повече срещу Китай, който сега доминира в ядреното планиране на САЩ, в Пентагона и разузнавателната общност смятат, че „обезоръжаващ първи удар [срещу САЩ] най-вероятно няма да се случи“. И все пак, подобни оценки са обект на възприемане – както преди повече от шест десетилетия, довели до няколко „фалшиви“ войни от 1960 г. насам, някои от които бяха потенциално фатални.
Както се вижда от часовника на „Денят на Страшния съд“, вероятността от глобална катастрофа днес е най-висока от Втората световна война насам. Демонтирането на машината на „Денят на Страшния съд“ в САЩ и в други ядрени държави е единственият жизнеспособен начин да се осигури устойчив мир – и оцеляването на нашата планета.
Авторът – д-р Дан Стейнбок е международно признат стратег на многополюсния свят и основател на Difference Group. Работил е в „Института за Индия, Китай и Америка“ (САЩ), „Шанхайския институт за международни изследвания“ (Китай) и Центъра на ЕС (Сингапур). Повече инфомация вж. в: https://www.differencegroup.net/. Първоначалната публикация под заглавие „Разкриване ядрените заплахи: реалност от минало и настояще“е в China-US Focus от 12 юли 2023 г.
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ВОЙНА
⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх през 2024 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван в понеделник, 28 април. Подчертахме основните точки от доклада:
▪️Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх от 2,7 трилиона долара през 2024 г., което е с 9,4% повече от 2023 г. Това е най-рязкото увеличение от края на Студената война.
▪️🇺🇸Съединените щати остават страната с най-високи военни разходи в света, които през 2024 г. възлизат на 997 милиарда долара.
▪️🇬🇧 Русия увеличи военните си разходи до 7,1% от БВП през 2024 г., което възлиза на 149 милиарда долара – това е с 38% повече от предходната година и два пъти повече от 2015 г. Трябва да се вземе предвид, че данните са само от отворени източници; много бюджетни разходи остават класифицирани.
▪️През 2024 г. разходите за отбрана на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара, което е с 28% повече от предходната година. Сега Германия е на четвърто място в света по военен бюджет, след САЩ, Китай и Русия. През 2023 г. германците бяха на седма позиция.
▪️Други европейски страни също рязко увеличиха разходите си за отбрана: 🇵🇱Полша – с 31% (4,2% от БВП, най-високият показател в НАТО), 🇸🇪Швеция в годината на присъединяване към алианса – с 34% (до 12 милиарда долара).
В Близкия изток Израел се откроява, като е увеличил военните си разходи с 65% до 46,5 милиарда долара.
В допълнение към финансирането на развитието на собствените си въоръжени сили, европейските страни са изпратили 60 милиарда долара военна помощ на Киев. Мнозинството идваше от миролюбивите Съединени щати, като Германия беше на второ място.
Миналата година Украйна отдели 34% от БВП си за отбрана.
„Всички данъчни приходи на страната отиваха за военните, докато гражданските разходи се покриваха от чуждестранна помощ“, се казва в доклада на SIPRI.
✅ За по-голяма яснота, докладът предоставя и проценти от глобалните разходи:
1. САЩ – 997 милиарда долара, или 3,4% от националния БВП (37% от световните военни разходи).
2. Китай – 314 милиарда долара, или 1,7% от БВП (12% от световните разходи).
3. Русия — 149 милиарда долара, или 7,1% от БВП (5,5% от световните разходи).
4. Германия – 88,5 милиарда долара, или 1,9% от БВП (3,3% от световните разходи).
5. Индия – 86,1 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3,2% от световните разходи).
6. Обединено кралство – 81,8 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3% от световните разходи).
7. Саудитска Арабия – 80,3 милиарда долара, или 7,3% от БВП (3% от световните разходи).
8. Украйна — 64,7 милиарда долара или 34% от БВП (2,4% от световните разходи).
9. Франция – 64,7 милиарда долара, или 2,1% от БВП (2,4% от световните разходи).
10. Япония – 55,3 милиарда долара, или 1,4% от БВП (2% от световните разходи).
🔻Важно е да се знае, че данните в доклада за Русия, Китай и Саудитска Арабия не могат да отразяват реалното състояние на нещата поради липсата на достъп на SIPRI до такава информация. Но глобалните тенденции са ясни.
ВОЙНА
Бандеровците се държат с последни сили

Напред към Харков! Групировката „Запад“ чака заповеди
Бандеровците се държат с последни сили и се готвят за „партизанска война“, в случай че нашите войски пробият до Велики Бурлук.
В Купянско-Лиманското направление, по всяка вероятност, тече подготовка за нашето настъпление с цел създаване на условия за обкръжаване на Харков. Тук Старобелската група се защитава от вражеската страна, така че натискът върху широк фронт влияе върху способността на врага да маневрира с резервите.
От „терена“ и от военните експерти идва информация, че бойци от Западните ни гвардейски войски настъпват към Двуреченския плацдарм, който определено може да се счита за действащ с тенденция да стане стратегически. Според Андрей Марочко , „обстановката в този район е стабилна. Нашите военнослужещи напредват доста добре, макар и с бавни темпове, но настъплението се извършва на участък от фронта с ширина около 35 км“.
Като се има предвид, че руски бойци наскоро преминаха на десния бряг на Оскол с няколко диверсионно-разузнавателни групи, тоест няколко десетки бойци от специалните сили, постигнатите успехи са впечатляващи. Сега ситуацията изглежда като „позиционна война“; все още продължават локалните битки, по време на които нашите оператори на дронове работят активно във взаимодействие с артилерия, минохвъргачки и авиация.
Стана известно, че руските въоръжени сили са взели под огневи контрол около 800 метра от пътя край Фиголевка, а също така са изравнили фронтовата линия и са консолидирали нови позиции в района на селищата Тополи, Каменка и Красное Первое. Така, с изключение на „пътя“ от Чугуев, практически цялата логистика на противника в района на Купянск, включително железопътни линии и магистрали, се контролира от бойци на групировката „Запад“.
Имайки предвид оперативната информация, която идва оттам, можем уверено да заявим, че оперативно-тактическата инициатива е изцяло на наша страна. Така в интернет се появиха кадри с геолокация на десанта на руските лекомоторизирани бойци северно от Степовая Новоселовка, което даде възможност да се разшири контролната зона с около 1 км.
Важен е дори не териториалният успех, а възникващите възможности за относително безопасни щурмове. Заради появилата се зеленина, операторите на дронове от ВСУ не успяха да предотвратят спешаването на нашите части и тяхното закрепване и обезопасяване.
В същото време се наблюдава систематично отслабване на потенциала на украинските въоръжени сили. Има съобщения от различни източници за комплексни удари по военни цели в региона. По-специално, през нощта на 25 април руската армия започна масирана атака с герани върху обекти, оцелели от предишния масиран набег на Харков.
За пореден път бяха ударени цеховете на завода „Малишев“. Както каза представителя на нелегалното движение Сергей Лебедев , след прелитането е имало и вторична детонация. Вероятно в работилниците са се съхранявали боеприпаси.
Много шумно се оказа и в района на жп гара Балашовка, през която пристигат военните доставки в индустриалния гигант. Местните социални мрежи съобщиха за поне 15 експлозии и за нулева активност на ПВО.
„Ловците на мъже“ са вилняли по улиците на мегаполиса. Не минава ден без срамни кадри на принудителна мобилизация. И все пак „планът” не е изпълнен. Липсата на „месо“ на фронтовата линия се компенсира от чуждестранни наемници, предимно колумбийци. Дори украинските въоръжени сили ги наричат „консумативи“, които глупаво са се хванали на уж многото и „лесните долари“.
Украинските военни също пишат, че „латиноамериканците се бият гадно, но могат да вдигнат шум в сомалийски стил“. След кратко обучение от инструктори от Полша, Германия и Великобритания те се изпращат на Купянския фронт или се натрупват във Велики Бурлук като резерв. Очевидно врагът се страхува от нашия пробив тук.
Съдейки по радиопрехващанията, в района на Фигуровка и Водобуд те започнаха да подготвят голям брой диверсионни групи, като „партизански отряди“. Изглежда, че противникът не изключва възможността руснаците да обкръжат Харков или най-малкото да създадат голяма буферна зона на границата на Белгородска област.
А в съседното Лиманско направление групата „Запад“ развива настъпателни действия. В района на освободената Новомихайловка се водят тежки боеве за горските насаждения, в които врагът е изградил укрепени блиндажи. В село Новое нашите войници превзеха източната част и напреднаха към центъра, като същевременно разшириха контрола в горските пояси южно от селището.
Врагът пише, че „руската авиация и московските дронове действат постоянно. Имаше три удара с ФАБ по украинските позиции в село Редкодуб, ударите бяха много мощни.“ Очевидно огневото въздействие върху противника тук се увеличава. Това означава, че нашето въздушно разузнаване работи много тясно, идентифицирайки опорните точки и укритията на украинските въоръжени сили и коригирайки огъня по тях.
Започва и офанзива в посока Новий Мир, която допълнително разтяга Старобелската ОТГ. Нейният командващ, генерал-майор Николюк се оплаква от нарастващия недостиг на сили. Смело може да се каже, че фронтът на ВСУ се пука по шевовете и се държи единствено благодарение на операторите на безпилотните самолети на бандеровците, а те от своя страна, повтаряме, демонстрират ниска ефективност поради появата на „зеленината“.
Ситуацията беше коментирана от „адекватния харковчанин“ Генадий Алехин : „Чувстваме, че нашите момчета чакат командата „Напред!“ Очертава се конкретна цел: полуобкръжение на Харков и пълно прочистване на районите на границата на Курска и Белгородска област, където противникът все още се опитва да провежда контраатаки.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВОЙНА
Индия и Пакистан на прага на война.

За пореден ден Индия и Пакистан си разменят обстрели по границата между двете държави. Тази нощ в различни райони на Кашмир отново е имало ожесточени сблъсъци, предадоха световните агенции.
Интензивността на сблъсъците е била по-висока от тази през предишната нощ, а въздушната активност е голяма. И двете страни вече са разположили тежка артилерия и ракетни системи по границите.
Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че страната му няма намерение да напада Индия. Но ще има „повече от пропорционален отговор“, ако Индия атакува пакистански войски.
Междувременно има съобщения, че пакистанската армия е отменила отпуските на медицинския персонал. Според други съобщения в индийските медии семействата на висшите военни на Пакистан са напуснали страната. Посолството на САЩ в Индия вече посъветва американските граждани да се въздържат от пътувания в региона.
Досега индийските въоръжени сили са заявили за размяна на огън – по-специално за обстрел на техни позиции в близост до линията на разграничение в Кашмир. Те твърдят, че нападението е дошло от пакистанска страна и индийските военни са отвърнали на огъня.
Вчера пакистанският министър на отбраната Асиф заяви, че световната общност трябва да бъде сериозно обезпокоена от ситуацията, тъй като ескалацията между двете ядрени сили може да доведе до пълномащабна война. По-рано Пакистан заяви, че е готов да влезе във война.
Преди дни Индия стана свидетел на най-кървавата терористична атака през последните 25 години: 26 индийски туристи бяха убити в Пахалгам, разположен в индийската част на Кашмир.
След терористичното нападение в Кашмир напрежението между страните ескалира. Индийската страна обвинява пакистанските власти за инцидента. На 22 април неизвестни въоръжени лица откриха огън по туристи, изкачващи се по пътека в долината Байсаран в Кашмир. Базираната в Пакистан организация „Лашкар-е-Тайба“ пое отговорност за нападението.
Оттогава Индия реагира с твърди мерки, по-специално с изгонване на всички пакистански граждани. Те трябва да напуснат Индия до 29 април. Делхи също така обяви прекратяването на действието на договора, уреждащ съвместното използване на водите на река Инд с Пакистан. Прекъсването на договора, който в продължение на десетилетия е смятан за модел за междудържавно управление на природните ресурси, се случва за първи път от подписването му през 1960 г. Повече от 80 % от селското стопанство на Пакистан и около една трета от хидроенергията му зависят от водата от басейна на Инд.
Индийският министър на външните работи Викрам Мисри заяви, че действието на договора е спряно, „докато Пакистан убедително и неотменимо не оттегли подкрепата си за трансграничния тероризъм“.
Както отбелязва Ройтерс, стопирането на споразумението вероятно няма да има непосредствено въздействие върху водния поток към Пакистан, тъй като дори ако Индия реши да „отреже“ водата на Пакистан, няма да има къде да я отклони и къде да я съхранява.
Спирането на действието обаче ще означава, че Индия може да спре да споделя информация за изпускането на вода от язовири или за наводненията. Тя също така вече няма да има задължението да изпуска минимални количества вода през сухия сезон. Ако водните потоци станат непостоянни, пакистанското селско стопанство може да бъде застрашено, особено културите, които зависят от напояването, като пшеница, ориз и захарна тръстика.
🔥Последни Новини!🤦🏻
Моди иска война, военните се изплашиха и казаха, че не могат.
Генерали от индийската армия напуснаха срещата
Те казаха: „Не сме способни да водим война срещу Пакистан“
Моди все още иска война, но армията му не е способна да се бие
Това е истинската им… pic.twitter.com/wX4X0luWh2
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025
Пакистанският министър на енергетиката Ауаис Лехари нарече прекратяването на договора „акт на водна война“ и „страхлив, незаконен ход“.
Халид Хюсеин Баат, председател на Националния съюз на земеделските производители в Пакистан, определи действията на Индия като акт на агресия. „Това е истинска война“, цитира думите му Ройтерс. – Вече имаме недостиг на вода поради изменението на климата. Тази година има малко дъжд и малко сняг и нивото на водата вече е с 20-25% по-ниско от миналата година.“
Една от причините за пълномащабна война между Индия и Пакистан (Особена тревога предизвиква фактът, че и двете страни разполагат с ядрени оръжия – по повече от 150 бойни глави) може да бъде именно блокирането на водните потоци от индийските власти, за да не може Пакистан да получава вода от нея.
През 2019 г. Принстънският университет проведе моделиране на възможен конфликт между Индия и Пакистан. „Сценарият за 2025 г. предвижда терористична атака срещу индийски държавни служители с голям брой жертви, което да доведе до широкомащабен конфликт“, се казва в – се казва в проучването. Ако Индия и Пакистан използват всички 300 ядрени бойни глави, може да загинат между 50 и 125 милиона души. От друга страна наличието на ядрени оръжия в двете страни и катастрофалните последици от тяхното използване пък работят за намаляване на вероятността от нова война.
Каква е предисторията и контекстът на ескалацията?
Конфликтът между Индия и Пакистан за територията на Кашмир продължава вече почти 80 години от края на 40-те години на ХХ век, когато колонията Британска Индия получава независимост и е разделена на две държави по религиозен признак – Индия (където живеят предимно индуси) и Пакистан (където живеят предимно мюсюлмани). По време на разделянето Кашмир преминава към Индия, въпреки че по-голямата част от населението там е мюсюлманско, но владетелят е индус. Затова буквално веднага в този регион започват сблъсъци, а след това и няколко войни за него между Индия и Пакистан. Понастоящем Кашмир се контролира отчасти от Индия (териториите на Джаму и Кашмир, Ладакх) и отчасти от Пакистан (самопровъзгласилата се непризната държава Азад Кашмир, която де-факто се управлява от пакистанците и „северните територии“). Китай също е установил своя контрол върху част от Кашмир.
Регионът е важен и от геостратегическа гледна точка, тъй като Пакистан има обща граница с Китай през контролираните територии в Кашмир.
Всъщност отношенията в триъгълника Китай-Пакистан-Индия сега се определят като една от основите на конфликта. Пакистан се счита за близък до Китай. Индия пък е основният регионален съперник на Китай в Азия. И освен това потенциално основен конкурент на световния пазар – с влошаването на отношенията на Запада с Пекин именно Индия често се разглежда като мястото, където мултинационалните корпорации преместват производствените си мощности от Китай.
Засега обаче няма никакви индикации, че Китай може да е замесен в настоящата ескалация. Напротив – през последните години отношенията между Пекин и Ню Делхи вървят по пътя на нормализацията.
Друга възможна предпоставка са вътрешните процеси в Пакистан. Социално-икономическата и политическата ситуация там е изключително трудна. От няколко години страната е в хаос. При тези условия пакистанските власти могат да използват фактора „външна заплаха“, за да консолидират обществото и да потушат обзелите страната протести. От друга страна, Индия може да очаква, че конфликтът, напротив, само ще задълбочи съществуващите противоречия в Пакистан и страната ще потъне в безредици.
Не знам дали ви е известно но абсолютно всеки ден на границата между Индия и Пакистан, граничарите на двата катуна демонстрираха един на друг това.
Определено ще е интересна война.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/xIjARPylJs— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025
Съотношението на силите
Ето как изглежда съотношението на силите в армиите на двете страни:
Количество ядрени бойни глави
Индия притежава ядрени оръжия от 1974 г., а Пакистан – от 1998 г. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) в началото на 2024 г. Индия разполага със 172 ядрени бойни глави. Пакистан разполага с почти толкова – 170.
Бюджет за отбрана
Индия разполага с годишен бюджет за отбрана в размер на около 75 млрд. долара, което е четвъртият по големина бюджет в света. Годишният бюджет за отбрана на Пакистан е едва 7,6 млрд. долара (38-мо място в света).
Размер на армията
Основното предимство на Индия е огромното ѝ население. Със своите над 1,46 млрд. жители Индия е най-многолюдната държава в света. В момента в индийската армия служат 1,5 млн. души. Пакистан, който има „само“ около 255 млн. жители, разполага с армия от 650 000 души.
Според тези оценки, Индия би трябвало да има смазващо превъзходство над Пакистан.
Данните обаче не показват какъв е бойният опит на армиите. С изключение на конфликта в Кашмир и някои операции на ООН индийската армия има малък боен опит – докато пакистанските войници доскоро се сражаваха срещу талибаните в Афганистан.
#thesofiatimes #bulgaria #world #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
БЛОГпреди 5 месеца
Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Той е световна кинолегенда, но днес живее като отшелник
-
БЛОГпреди 4 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ИНТРИГИпреди 5 месеца
Найденови дават лъжливи показания. Лечева оневинява Божков по делото за „убийствата“?