АНАЛИЗИ
Сирийската главоблъсканица
След края на срещата в Сочи между Путин, Ердоган и Рохани редица турски медии написаха, че „световните медии посочиха, че Путин раздава картите в Сирия“ и определиха изказване на Песков, че „не е постигнато споразумение за поканване на PYD за участие в договорения конгрес за национален диалог за Сирия“ като ключово за Турция. Става дума за говорителя на Кремъл, който владее отлично турски език. Друг е въпросът, че няма яснота как точно ще се организира този конгрес за национален диалог за Сирия, който като идея Путин лансира още на срещите на Валдайския клуб. Вече е известно, че преговорите в Женева за изход от сирийския конфликт, 7-и поред, започват на 28 ноември, а следващата среща в Сочи е отложена за януари. Явно предстоят още доста консултации между основните играчи в сирийската главоблъсканица и стремеж преговорите в Женева (под егидата на ООН) да не се сблъскват с договорките от Сочи. Но не може да не се отбележи, че с разговорите в Сочи Москва направи наистина изпреварващ ход преди Женева и така застана поне крачка преди Вашингтон по отношение решение на сирийския конфликт.
Всъщност ехото от Сочи не е заглъхнало. Напротив, изненадващото появяване на сирийския президент Асад за разговор с Путин в навечерието на срещата на тримата президенти така подгря атмосферата, че наблюдателите не успяват навреме да анализират становища, споразумения, задкулисни действия и противоречиви интереси. Но всички са убедени, че е подаден сигнал за край на войната в Сирия. Което не означава, че е постигнат мир. Просто много са играчите, противоречиви са интересите, радикалните ислямистки групировки все още имат терени за действия в Сирия, макар и силно ограничени, а Москва и Вашингтон имат още път до окончателни споразумения.
Известно е, че Путин, Ердоган и Рохани приеха в Сочи обща декларация за приоритетните сфери за възстановяване на Сирия. Разрухата в Сирия налага многостранна и поне 10-годишна програма за възстановяване. Необходими са усилия да се даде шанс за започване на процес за реформи. Да, „срещата е от изключителна важност за прекратяване трагедията на Сирия“, казва Ердоган. Да, Путин обявява края на мащабните военни операции в Сирия и заявява, че „разпадът на Сирия, превземането й от международни терористи и катастрофата й са преодолени“. Да, Рохани говори за конгрес, който ще постави основите на нова конституция, ще начертае път за свободни, законосъобразни избори, което ще донесе мир за целия регион. Да, тримата декларират, че са за запазване териториалната цялост на Сирия и правото на сирийците да решават бъдещето си.
Но и в Сочи Ердоган не пропуска да заяви, че „никой да не чака от нас да бъдем под един покрив с тази терористична организация и ако декларираме привързаността ни към териториалната цялост на Сирия, не можем да включим един актьор от чета с окървавени ръце“. Става въпрос за организациите на сирийските кюрди, които участваха в битките срещу ИД като съюзници на САЩ, но някои от тях воюваха и срещу сирийската армия. Още повече, че Анкара е наясно как преди време Башар Асад предложи на YPG, военното крило на PYD (организация на сирийските кюрди), да се оттегли от заетите от тях територии срещу бъдеща автономия в следвоенна Сирия. Условията на кюрдите са били за федерация, а това е повече от болезнена тема за Турция. Тя си има кюрди и то 15-20 млн. на собствена територия, които от десетилетия лелеят мечти за независимост. Ердоган и на азиатския форум във Виетнам не забрави да балансира между Русия и САЩ, като ги призова и двете страни да напуснат територията на Сирия, но неудовлетворението му от решения по отношение на Сирия се изразява в продължаващи операции на турски военни в територии, които са завзети от сирийските кюрди. Сигурно затова Путин в Сочи отправя призиви, включително и към Дамаск, за компромиси и отстъпки по отношение на Сирия, за да може да спре 6-годишната война и да се даде път за реформи, трудни, продължителни, с участие на всички етноси, различни по религия граждани, представлявани от различни партии, управляващи и опозиция, вътрешна и външна. Само че подкрепяната от Турция опозиция в Сирия на практика бе победена.
А Асад, който Турция от години не приема да остане на власт в Дамаск, не само остава, той се чувства победител. Както казват, той вече „не е проблем на деня“ и не е условие за започване на преговори. Тези лидери, които твърдо са срещу Асад, се оттеглят и например в женевския диалог ще участва обединена опозиция, която не настоява за неговото незабавно отстраняване. Констатациите са, че вече има среда за политическо решение на сирийския конфликт. Още повече, че не се скрива умората и изтощението на всички участници в тази 6-годишна война. На дневен ред излизат стремежите всеки да осигури добри позиции на онези сили, които са били подкрепяни и на които ще се разчита в бъдеще за отстояване на влияние и интереси не само в Сирия, но и в Близкия изток като цяло.
САНА, официалната агенция на Дамаск, излезе със съобщение на сирийското министерство на външните работи, в което се казва, че „Сирия запазва своята независимост, териториална цялост, подкрепя всички политически усилия за окончателно прекратяване на войната и че се посрещат със задоволство резултатите от преговорите в Сочи, които са продължение на срещата Путин/Асад, проведена на 20 ноември“. Според тази информация на срещата е бил даден сигнал, че борбата с терористичните организации продължава, но е започнал период на политически преговори, формиране на комитет за конституционна реформа и за организация на избори за парламент.
Оценка на срещата в Сочи преди дни направи и основната опозиционна партия в Турция, НРП (народно-републиканска), която в лицето на своя зам.-председател Йозтюрк Йолмаз заяви, че „тя е проведена с цел да подготви възможността за съвместни действия и уеднаквяване на позициите на Русия, Иран и Турция преди Женева“. Според изявлението на НРП „3-те държави ще се изправят в Женева срещу САЩ, които в последно време се сближават със Саудитска Арабия и Израел, а това са действия със сунитския свят извън Турция“.
Каквито и оценки да се дават за Сочи, фактите доказват, че Москва, Техеран и Анкара запазват тактическото си партньорство, но не дават ясен отговор на въпрос дали ще станат стратегически съюзници. Едва ли имат такава цел, защото в Сирия например, както и в региона, те преследват различни интереси. Това няма как да не е пречка за единомислие в стратегически измерения. За Русия безспорно Сирия е част от глобалната игра на Кремъл. Смята се, че така Москва не само противостои и противодейства на Запада в неговия стремеж да я изолира, но и я връща в позиция на геополитически играч от висшата лига. Не бива да се забравя и че съществува заплаха за сигурността на Русия, особено във връзка с действия на ИД в районите на Кавказ, в населените с мюсюлмани руски територии, сред населението на постсъветското пространство.
От своя страна Иран търси влияние в Близкия изток и цели съхраняване на организации като „Хизбула“, воювала на страната на Дамаск и с политически позиции в Ливан. А Турция търси и в Сирия решение на кюрдския въпрос. В свой интерес, разбира се.
Кой спечели от намесата си в Сирия? За Русия е ясно. Ако не бяха руските въздушни операции, руските бази на сирийска територия, Асад не би издържал и Сирия едва ли щеше да запази териториалната си цялост. Той оцеля, въпреки жестокия натиск, а това наистина е равносилно на победа. Следствие на което арабският свят припозна стария съюзник Русия и погледите все по-често се насочват към Москва. Да не говорим за пътеките, които някои направиха до Москва, включително Нетаняху.
Иран получи това, което искаше в Сирия, като укрепи влиянието си. Но в политическата фаза на решенията за изход от сирийския конфликт позициите на Техеран не са толкова силни, защото съпротивата от страна на САЩ, Саудитска Арабия и Израел никак не е за пренебрегване. Студената война между Рияд и Техеран е налице и се определя като битка между сунити и шиити за влияние в арабския свят.
Сложен възел, който Русия се опита да развърже, като преди Сочи Путин разговаря 1,5 ч. по телефон с Тръмп, с престолонаследника на Саудитска Арабия, с египетския президент ген. Сиси, с емира на Катар, а за връзка с Тел Авив няма съмнение. Имало е разговор и с Нетаняху. Всъщност за трайни стратегически съюзи в Близкия изток не може да се говори. Съвпадат краткотрайни интереси и се създават условия за изолация от страна на Запада ту на Русия, ту на Иран, а те от своя страна печелят привърженици там, където се появява вакуум в отношения със САЩ. Ако има нещо, което е различно в този военен конфликт от предходни, това е, че геополитическите играчи са станали толкова прагматични, че не искат сами да участват в пряк сблъсък, а тласкат други играчи да действат по суша т.е. на терен. За тях остава само въздухът, както и задкулисни игри, и договорки „зад кадър“.
А що се отнася до Сирия след Сочи, предстои Женева, после отново Сочи, но същественото е, че се обяви официално приключване на военните действия, изтегляне до края на годината на руските военни оттам. Но сигурен ли е мирът? Асад остава, но дали е гарантирано дългосрочно мястото му? Ще издържи ли той да не се получи ливанизация на страната му? Надцакването между геополитическите играчи ще продължи ли? Битките с радикалния ислям как ще продължат, защото едва ли някой вярва, че е предал Богу дух?
Живеем в свят на въпроси, които по-често остават без отговори. Няма отговор и на питането къде е Брюксел, когато се решава съдбата на региона, от който тръгна онзи мигрантски поток, причинил поредната криза в ЕС. Но ако Русия бележи точка със Сочи, то САЩ изобщо нямат намерение да губят присъствие в Сирия. Напротив, техните 13 бази там действат, защото „ИД не е обявила край на войната“, което е основание за оставане. Вашингтон не е във възторг от идеята Асад да запази властта си, иранските милиции да имат пълен контрол в Сирия, което допълнително ще гарантира политическо оцеляване на сирийския президент, а Русия да бъде геополитически лидер с неоспоримо влияние в Близкия изток. Путин постигна възможното в такава ситуация, а Ердоган би трябвало да е удовлетворен, че поне няма независим Кюрдистан и че ще може да си внася нефт и газ легално, а не чрез ИД. Що се отнася до траен мир в Сирия, не бива да се бърза с категорични изводи и твърдения. Предстои още дълъг път и нови Сочи, Женева, Астана и т.н. Но началото е поставено.
За нас остава да гадаем как „да си опазим къщичката“ в това „време разделно“, където всеки се грижи за собствени интереси, независимо какво друго се внушава за съюзнически отговорности в подписани договори? И независимо дали е геополитически играч или от страната на малките и зависимите. Кой да ти каже! Само да не се окажем отново от страната на потърпевшите. Случвало се е в историята ни.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.
Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.
В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.
А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Защо във Фантастико заплатите са изключително малки?
🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“
Хутите атакуваха Саудитска Арабия
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Капризното нещо наричащо се Брижит Макрон отново направи Еманюел за смях
Отива си още една легенда
Отива си още една легенда
Мацката на Рачков подпали мрежата със СНИМКИ от плажа
Мацката на Рачков подпали мрежата със СНИМКИ от плажа
Ще се стовари ли с пълната си сила делото „RICO“?
И доказалата, че е неграмотна Ризова падна жертва на Барбароса
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Василев взриви Пеевски: Върни парите в КТБ за Техномаркет, София прес, Булгартабак и издръжката на Левски!
ИЗВЪНРЕДНО! МЛАДЕН МАРИНОВ: ВСИЧКИ ПРОТЕСТИРАЛИ ДНЕС В СОФИЯ ЩЕ БЪДАТ ГЛОБЕНИ ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА МЕРКИТЕ, А ОРГАНИЗАТОРА НА СЪБИТИЕТО ЩЕ БЪДЕ ПОДВЕДЕН ПОД СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ!
Борисов, ЦК, министрите и депутатите си върнаха мазните заплати!
Повечето медии останаха „глухи“ и „слепи“ за многохилядния протест
Хиляди викат ”Оставка” под прозорците на Борисов, а ”Мафия” под тези на Горанов
ЕКСКЛУЗИВНО! Борисов подава ОСТАВКА! Ето кой ще е новият премиер
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...
Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна
В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...
Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва
Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...
ТЪРПЕНИЕТО СВЪРШИ! Орбан тръгва на война срещу новото правителство
‼️Орбан заяви, че се завръща в политическата борба срещу новото правителство на Унгария Това не може да продължава така. Настъпи...
САЩ и Китай на прага на сериозен конфликт
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️
ОБАМАГЕЙТ: Тръмп с обвинения за най-голямото престъпление в историята на САЩ
Съдейки по изявленията, САЩ се готвят за война с Русия
„Защо вие, украинците, просто не свалите режима на Зеленски и не сложите край на войната?“
Народа в Щатите се вдигна с оръжие в ръка!
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!