БАНКЕРЪ
Скандалът с Кристалина Георгиева заплашва авторитета на МВФ
Настроенията във Вашингтон срещу българката стават все по-негативни и разследването срещу нея тепърва предстои
Кристалина Георгиева рискува да види как авторитетът ѝ като ръководител на Международния валутен фонд е подкопан и то само седмици преди годишната среща на световните финансови ръководители, пише Bloomberg в свой анализ. Изданието разглежда ефекта от скандала, в който беше замесена българката вчера – Световната банка обяви, че тя и Симеон Дянков са оказвали натиск върху екипа, изготвящ авторитетната класация Doing Business, за да издигнат Китай в класирането за 2018 г.
Георгиева заяви в четвъртък, че „по същество“ не е съгласна с констатацията на външната адвокатска кантора, ангажирана от Световната банка да разследва тежкия етичен казус. Тя информира Управителния съвет на МВФ за обвиненията и ще направи обръщение към служителите на Фонда днес, според запознати.
Същността на обвинението – оказване на „неправомерен натиск“ върху служителите на Световната банка да коригират рейтинга в доклада Doing Business 2018, когато тя изпълняваше длъжността главен изпълнителен директор на Световната банка. А това е само поредният от много скандали, които се разразяват около тази класация в последните години. Методиката при изготвянето на докладите, които измерват възможността да се прави бизнес в отделните държави по света, е толкова обсебена, субективна и противоречива, че Световната банка обяви вчера, че ще спре да я прави.
Но за 68-годишната Георгиева разследването може би едва сега започва, пише Bloomberg.
Тя е обвинена, че е притискала персонала да се подобри представянето на Китай, който е тежко критикуван от Вашингтон по най-различни направления – от търговията до геополитиката.
Министерството на финансите на САЩ смята обвиненията за „сериозни“ и ще анализира доклада, посочва ведомството. Америка притежава право на вето върху основните решения на МВФ и Световната банка. Републиканските депутати биха могли да използват въпроса, за да подновят критиките за увеличаването на ресурсите на МВФ по времето на ръководството на Георгиева.
Говорителят на китайското външно министерство Джао Лицзян заяви на брифинг днес в Пекин, че Световната банка „трябва да следва вътрешните процедури за преглед, за да разследва въпроса, за да защити по-добре професионализма и авторитета на доклада Doing Business, както и репутацията на Световната банка и нейните членове.“
Правителството на азиатската държава „придава голямо значение на подобряването на бизнес средата и постиженията са видими за всички“, каза той.
Представителят на САЩ Френч Хил, републиканец от Арканзас и един от най-отявлените критици в Конгреса на увеличаването на резервите на МВФ миналия месец, заяви, че докладът повдига сериозни въпроси относно мотивацията на Георгиева по време на нейното пребиваване в Световната банка.
Ако тези твърдения са верни, тогава бордът на МВФ трябва незабавно да оцени нейната служба на най-високото ниво там“, каза той.
Хил, член на Комисията по финансовите услуги към Камарата на представителите, заяви, че ще поиска от министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън да оцени доклада и да внесе това становище в Конгреса.
Финансовите пазари и политиците разчитат на експертния опит на международните кредитори и тази репутация сега е опетнена“, каза той.
„Доста изобличаващо“
Джъстин Сандефур, старши научен сътрудник и наблюдател на Световната банка в Центъра за глобално развитие, заяви, че докладът може да засегне отношенията на Георгиева с членовете на МВФ.
„МВФ е отговорен за осигуряването на почтеността на международната макроикономическа статистика и държи страните да отчитат в цялост данните си“, каза Сандефур в интервю. „Този доклад посочва Георгиева като активно манипулираща данните за геополитическите цели. Това изглежда доста изобличаващо.“
Случаят предлага рядка възможност да се види как Китай е оказал влияние върху лидерите на международните финансови институции през последните години и как са реагирали тези висши служители на чувствителността в Пекин.
Докладът, поръчан от Световната банка и написан от адвокатите от WilmerHale, прави всичко възможно да не ангажира Китай с извършването на нередности. „За да бъде ясно, нашият преглед не трябва да се чете като да е имало някакво неподходящо поведение от страна на китайски или други правителствени служители“, пишат адвокатите.
Ангажирането на Китай с казуса
Георгиева беше главен изпълнителен директор на банката при президента Джим Йонг Ким – американец с корейски произход, който беше номиниран от президента Барак Обама и прекара голяма част от мандата си, провеждайки геополитика, често по необходимост. Той работи усилено, за да изгради отношения както с Китай, така и с конкурентната институция, която азиатската държава създаде – Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции.
Настоящият работодател на Ким – инвестиционен фонд, наречен Global Infrastructure Partners – не отговори на искането за коментар от Bloomberg по доклада от четвъртък.
Политиката става все по-трудна, тъй като Китай става все по-категоричен при президента Си Цзинпин, а отношенията между Вашингтон и Пекин се обтягат на много фронтове, включително търговията и икономиката.
Пол Ромър, носител на Нобелова награда, който беше главен икономист на Световната банка до напускането си в началото на 2018 г., след като се сблъска челно с Ким и Георгиева, каза в интервю, че Китай често е оказвал натиск върху банковия персонал за промяна на проектодокладите. Именно неговите думи в интервю за Wall Street Journal доведоха до разследване на доклада Doing Business и политиката около него.
Позицията на Китай в класацията за 2018 г., публикувана през октомври 2017 г., е трябвало да бъде със седем места по-ниска – на 85-о място, а не на 78-о, се казва в прегледа, публикуван през декември миналата година. Ким и Георгиева са повлияли на преработката на рейтинга, установи WilmerHale.
Не бихте могли да създадете по-неудобна колекция от факти за Кристалина за критиците на Фонда, които се намират на Капитолийския хълм“, каза Сандефур.
За целостта на МВФ
Георгиева, първият ръководител на МВФ, който произхожда от развиваща се икономика – България – задейства историческо увеличаване на права на тираж на членовете на МВФ с 650 млрд. долара, предназначени да помогнат на страните да се справят с нарастващия дълг и последиците от Covid-19 пандемия. Републиканските депутати разкритикуваха този ход, като го определиха като награда за недемократичните нации, включително Китай.
Представителят на Републиканската партия Анди Бар от Кентъки в изявление късно в четвъртък нарече доклада „тревожен“ и призова Министерството на финансите да „оцени“ действията на Георгиева в навечерието на разпределението на тези пари в светлината на констатациите в доклада.
Осигуряването на почтеност в МВФ е от съществено значение“, каза Бар.
Според доклада и един човек, запознат със събитията, Георгиева е поела отговорността за необичайната намеса в името на Китай. В миналото висшият персонал е направил всичко възможно да не се меси в работата на екипа, който изготвя престижната класация от страх да не наруши вътрешните правила, е казал пред Bloomberg човек, запознат със случилото се.
Недоволството на Китай от Doing Busienss
Международният скандал идва във времена на силна чувствителност в Китай относно класацията Doing Busienss. По-рано същата година премиерът Ли Къцян имаше критики относно лошото представяне на Китай в докладите, което доведе до повишаване на усилията на страната за подобряване на резултатите. Но тези усилия бяха закъснели, за да повлияят на класирането през 2018 г., макар че по-късно се отплатиха. В класацията за 2020 г. Китай завърши на 31-во място, изпреварвайки Франция.
Въпросът е повдигнат най-малко два пъти на вечери, които Ким е имал с висши китайски служители по време на посещенията им през същата година, според източник, запознат със събитията. Те също така са били повдигнати от китайски служители в разговори с Георгиева по време на посещението ѝ, направено в рамките на Китайския форум за развитие.
От страна на Световната банка те също дойдоха, тъй като Ким и Георгиева бяха ангажирани в деликатни преговори с Китай, САЩ и други членове за набиране на капитала на банката. В крайна сметка Китай прие както по -малко акционерно участие в банката, отколкото търсеше, така и по -високи лихви по банковите заеми, които получи като част от план за потушаване на опозицията от администрацията на Тръмп.
Епизодът, подробно описан в доклада на адвокатската кантора, подчерта присъщото напрежение в ръководеното на базираните във Вашингтон МВФ и Световната банка, каза Ромър. И двете са институции, в които лидерите трябва да бъдат проницателни дипломати, за да спечелят и да запазят работните си места, което все повече означава осигуряване на одобрение от Пекин, както и от Вашингтон.
„Струва си да се прочете“
„И все пак тези необходими политики могат да са в противоречие с техните мисии да бъдат независими пазители на важни данни и анализи. Това означава, че последният скандал ще струва доверието не само в Световната банка, но и в МВФ“, каза Ромър.
По неписано трансатлантическо споразумение Европа определя управляващите директори на МВФ, докато САЩ избират президентите на Световната банка. Георгиева е втората жена, управлявала МВФ, след настоящия президент на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Вниманието към доклада на WilmerHale е малко вероятно да отмине бързо, според дългогодишни наблюдатели на политиката на Фонда.
Пълният доклад си заслужава да бъде прочетен, това е нещо значително“, написа Стан Вьогер, старши научен сътрудник в American Enterprise Institute – консервативен мозъчен тръст във Вашингтон.
„Има някои забележителни действия на Георгиева“, каза той.
БАНКЕРЪ
Сорос и разгрома на лева и банките у нас 1996-1997 г.

Искането на някои политици за създаване на парламентарна комисия, която да установи факти и обстоятелства, свързани с дейността на Джордж Сорос и неговите фондации,
които финансират български физически и юридически лица и неправителствени организации е сред най-смелите политически актове на прехода.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 1, 2025
Но това разследване, ако разбира се народните представители имат куража да го подкрепят, не бива да отминава най-тежкото финансово събитие от средата на 90-те години на миналия век – разгрома на лева, българските банки и финансовите спекулации, при които българската валута достигна нива над 3000 лева за долар.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 3, 2025
Никой тогава, а и досега не обърна внимание на факта, че подобен крах преживява само четири години по-рано британският паунд, а от тази катастрофа Джордж Сорос печели милиард и сто милиона долара. Тогава той е наречен човекът, който разори централната банка на Англия.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 29, 2025
Всеки смел и непредубеден финансист ще намери преки аналогии между технологията на двете катастрофични финансови събития. Остава да се разкрие кой прибра парите от разгрома на българските банки и българската валута, извършен в стил „британски паунд 1992“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната.

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната. Освен за инфлацията, вече се притесняват и за бюджетния дефицит
И Българска народна банка вече се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това става ясно от публикуваното днес периодично издание „Макроикономическа прогноза“ (декември 2024), като на база данни към края на миналата година прогнозата е съставена към 15 януари В документа има специален аналитичен акцент посветен на въпроса дали България покрива инфлационния критерий за еврозоната и точно в него се съдържат противоречивите послания. Освен това, съветникът на управителя на Българска народна банка Маринела Петрова, която е и бивш заместник-министър на финансите, участвала в успешната кампания за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, потвърди информацията от неделя, че България може много скоро да констатира неизпълнение и на критерия за бюджетен дефицит. Последното, ако се потвърди официално ще сложи край на надеждите за приемане на еврото поне до 2029 година.
Първо прогнозата на БНБ
От една страна БНБ сочи, че през цялата минала година България и била над инфлационния критерий, но превишението се свива постоянно. Макар към декември страната ни все още да е над критерия с 0.13 процентни пункта (средно повишение на цените 2.6% при праг 2.47%), се очаква в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има основание да поиска извънредни доклади за оценка на подготвеността за приемане на еврото.
Докато казват всичко това, от БНБ сами си правят автореферат, че конкретно през януари тази година, отделно от времевата серия, за която публикуват две графики, прогнозират инфлацията да стигне 3.3%, което представлява ревизия на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките показват, че България можела да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината, твърдят от централната банка.
После, сякаш за да се презастраховат, анализаторите на БНБ твърдят, че „съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС“.
Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на ефектите от вдигането на акциза върху цигарите, възстановяването на ДДС за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%.
оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на ХИПЦ.
Несигурност за покриването на инфлационния критерий идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка държави с най-ниско поскъпване на живота – Франция, Италия и Латвия, а не както през миналата – Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.
Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1.5% според ЕЦБ, което прави 3% максимално допустимо покачване на цените в България според хармонизирания индекс. Оказва се обаче, че при сравнение на сценария на ЕЦБ и този на БНБ, за който самата БНБ прави хиляда уговорки, че може да не се изпълни, България ще е близо до ръба на изпълнението, а през ноември отново ще спрем да покриваме инфлационния критерий.
И в БНБ притеснени за бюджета
В терен за сблъсък се превърна фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната Банка. Още миналата седмица тя споделя твърдение на Ивайло Яйджиев, бивш заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че сега е моментът България да поиска извънредна оценка за покритие на критериите от Маастрихт с цел да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година.
Едва снощи, темата коментира Маринела Петрова, която е съветник на подуправителя на БНБ Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши огромен обем от работата, за допускане на България във валутно курсовия механизъм, познат, като „чакалнята на еврозоната“.
Публикуваме коментара на Маринела Петрова в пълнота, защото изчерпателно говори както за възможностите да се търси изключение при оценката, така и за общото състояние на България от гледна точка на икономика и публични финанси. Той е направен в следната дискусия:
В точка 2 от изложението си Маринела Петрова допуска лека грешка, като посочва, че към края на третото тримесечие България е с дефицит от 3.7% спрямо БВП на начислена основа (тоест според критериите на ЕЦБ и ЕК).
Точното число към 30 септември е 2.7% дефицит спрямо БВП и тя сочи (както писа „Гласове“ в неделя), че това позволява на държавата да направи дефицит от само 700 милиона лева през четвъртото тримесечие, което звучи практически невероятно като се има предвид, че в четвъртото тримесечие винаги се концентрират плащанията по държавните инвестиции средномесечния размер на разходите е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
БНБ взе важно решение за банките

Антицикличният капиталов буфер ще е 2% за първото тримесечие на 2026 г.
БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2% през първото тримесечие на 2026 г. Той има за цел да запази способността на банковата система да посрещне неблагоприятните ефекти от проявленията на бизнес и финансовия цикъл чрез засилване на капиталовата позиция на банките.
При определянето му се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.
От БНБ напомнят, че от 1 октомври 2024 г. банката въведе изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Кредитната динамика в този сегмент и свързаните с нея потенциални системни рискове в средносрочен план са определящ фактор за въвеждането на изискванията. Мярката допълва приложените от БНБ капиталови буфери, като ефектът от прилагането й ще бъде част от регулярното наблюдение и анализ.
Поддържането на антицикличен капиталов буфер засилва капиталовата позиция на банковата система, като подсигурява повишена устойчивост срещу неблагоприятни тенденции в икономическата активност или други потенциални проявления на цикличните системни рискове.
През 2021 г. БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер беше увеличено допълнително на 2% в сила от 1 октомври 2023 г.
Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2,0% през първото тримесечие на 2026 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
БЛОГпреди 5 месеца
Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Той е световна кинолегенда, но днес живее като отшелник
-
БЛОГпреди 4 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ИНТРИГИпреди 5 месеца
Найденови дават лъжливи показания. Лечева оневинява Божков по делото за „убийствата“?