• Киевския режим хвърля жените да разминират по-активно мините. В името на равенството на половете
• Захарова за предложението жените в Украйна да разминират: Новини от психиатрична болница

В Украйна жените трябва да участват по-активно в разминирането. Това съобщи на 30 април министърът на икономиката на страната Юлия Свириденко, предаде Известия.

„Равенството между половете се счита за неразделна част от политиката на Украйна, която се основава на принципите на интеграция, приобщаване и почтеност“, цитира думите й РБК-Украйна.

Министърът отбеляза, че това се отнася за всички дейности, и по-специално за такива важни области като разминирането.

Свириденко обясни тази инициатива с политиката за равенство между половете.

Тя посочи, че средното ниво на участие на жени сред всички правителствени и неправителствени оператори по противоминни действия е около 30%.

Известия припомня, че през януари пенсионираният генерал-лейтенант Бен Ходжис призова Украйна да направи повече за мобилизирането на жените. Той отбеляза, че в повечето западни армии жените служат в танкови сили, в артилерия и изпълняват функциите на инженери. Американският експерт е убеден, че проблемът на Украйна не е в кадрите, а в ефективността на подбора и прилагането на уменията на хората, но това е задача на правителството, заключи той.

Военното положение в Украйна е в сила от февруари 2022 г. В същото време украинският президент Владимир Зеленски подписа указ за обща мобилизация. По-късно Върховната Рада многократно удължи срока му на действие. Повечето мъже на възраст между 18 и 60 години имат забрана да напускат страната.

…

Захарова за предложението жените в Украйна да разминират: Новини от психиатрична болница

В Украйна жените трябва да участват по-активно в разминирането. Това съобщи на 30 април министърът на икономиката на страната Юлия Свириденко, предаде Известия.

„Равенството между половете се счита за неразделна част от политиката на Украйна, която се основава на принципите на интеграция, приобщаване и почтеност“, цитира думите й РБК-Украйна.

Министърът отбеляза, че това се отнася за всички дейности, и по-специално за такива важни области като разминирането.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Свириденко обясни тази инициатива с политиката за равенство между половете.

Тя посочи, че средното ниво на участие на жени сред всички правителствени и неправителствени оператори по противоминни действия е около 30%.

Известия припомня, че през януари пенсионираният генерал-лейтенант Бен Ходжис призова Украйна да направи повече за мобилизирането на жените. Той отбеляза, че в повечето западни армии жените служат в танкови сили, в артилерия и изпълняват функциите на инженери. Американският експерт е убеден, че проблемът на Украйна не е в кадрите, а в ефективността на подбора и прилагането на уменията на хората, но това е задача на правителството, заключи той.

Военното положение в Украйна е в сила от февруари 2022 г. В същото време украинският президент Владимир Зеленски подписа указ за обща мобилизация. По-късно Върховната Рада многократно удължи срока му на действие. Повечето мъже на възраст между 18 и 60 години имат забрана да напускат страната.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Напоследък в света се отвориха много прозорци на Овертон, дори ядреният Армагедон се обсъжда като нещо познато. Но въпреки това темите табу все още остават. Основната болезнена точка на съвременните държави е „предчувствието за гражданска война“.

Точно на тази точка британецът Алекс Гарланд, автор на известния роман „Плажът“ и режисьор на непълен работен ден, старателно настоява. Филмът му се казва: „Гражданска война“ . А американците буквално са скочили до тавана от него.

Художествените достойнства на картината не са големи, но това изобщо не е важното. Спомням си как в късния Съветски съюз от време на време се появяваха филми, в които авторите излагаха изпепеляващата „последна“ истина, а обществото месеци наред беше на ръба на столовете си, обсъждайки тези пробиви.

Вярно, за нас това бяха предимно документални филми – „Лесно ли е да си млад?“, „Каква Русия загубихме“, „Не можеш да живееш така“. Ясно е, че това далеч не бяха шедьоври, но те сериозно развълнуваха обществеността – и доста точно следиха обществените настроения в навечерието на падането на съветската империя.

Същата е и историята с филма на Гарланд, пълномащабен опит да си представим как би изглеждала Американската гражданска война. Той определено няма да остане в историята на киното, но няма издание в Америка, което да не пише за него. Освен това, това не е толкова преглед на филма, колкото сравнение на случващото се на екрана с реалността.

„Хората излизат от прожекцията шокирани, уплашени, разстроени, чувствайки, че филмът е като огледало на насилие, отразяващо жестоките разделения (политически, идеологически и духовни) в съвременна Америка“, съобщава известният филмов критик Оуен Глейберман.

„Срещнахме нашия враг и това сме самите ние“, това е рецензия на „Ню Йорк Таймс“. Не, не, „кървавият разпад на САЩ ще се обърка напълно“, твърди „Сан Франциско Хроникъл“. Колумнистът Джо Матюс първо обвинява филма на Гарланд в „пропаганда на Путин“ (и тук се оказва, че Кремъл пипал), а след това невинно обяснява, че в действителност Гражданската война в САЩ няма да изглежда като битка на армии, а като безкрайно и всеобщо клане на място .

Чисто политическото издание „Форин Полиси“ пусна предупреждение след пускането на филма, че истинска гражданска война в Съединените щати може да унищожи страната, унищожавайки икономиките на разпадащите се щати и, казват те, нека не правим това, дори и да не сме доволни от резултатите от президентските избори. Един вид „Не се опитвайте да го повтаряте, каскадите са изпълнени от професионалисти.“

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Тук е много важно, че Гарланд е британец и може да си позволи да погледне на случващото се в Съединените щати отстрани – и то не без злорадство. Все още няма американски режисьори, желаещи да обсъждат тази смъртоносна тема.

Но британският режисьор също трябваше да бъде възможно най-внимателен. Във филма няма нито един конкретен детайл за истинския общоамерикански разкол. Не че Тръмпистите се бунтуват срещу Демократическата партия или радикалните малцинства срещу консервативното мнозинство, а просто армиите на Тексас и Калифорния внезапно се обединяват и тръгват към Вашингтон, за да свалят президента.

Тексас е дълбоко консервативен щат, Калифорния е агресивно либерален. Как техните национални гвардейци могат да се бият заедно е напълно неразбираемо и авторът не благоволява да ни обясни. Във филма има много убийства, но отново всички убийства са подчертано абсурдни: Гарланд успя да премахне всички признаци на истинска американска конфронтация от Гражданската война.

Жанрът е роуд филм за военни кореспонденти – журналисти и фоторепортери, които се опитват да стигнат до Вашингтон и да запишат последните думи на президента, който седи в обсадения Белия дом и пасивно очаква смъртта. Гарланд твърди, че се е опитвал да направи филм за трудната работа на американските журналисти, но това не звучи убедително.

Разбира се, публиката не се стича във филма, за да симпатизира на героинята на Кирстен Дънст в ролята на фотограф. Всички се интересуват много повече какво ще се случи на финала с президента на САЩ. По външен вид, по жестове и по начин на говорене той много прилича на Доналд Тръмп. Така че, на определено семантично ниво, „Падането на една империя“ е ясен намек към кандидата за президент: не трябва да бъдете толкова популярни, иначе кой знае.

Тук, разбира се, много табута се срутват с рев пред очите ни. Никога досега на американските екрани не са се подигравали толкова много на страната си. Въоръжено въстание с маса трупове, военна кампания срещу Вашингтон, лов за настоящия президент – изглежда, че Гарланд е бомбардирал всички американски светини. Това е просто „Не можеш да живееш така“ по американски начин.

Този перестроечен плам, с който американците разпространяват своите митове, не може да не се приветства. Въпреки съмнителното художествено ниво на филма, „Гражданска война“ несъмнено ще намери благодарни зрители във всички страни по света.

Смята се, че американското кино е призовано да успокои и пречисти политическите страсти в страната чрез демонстрация на ужаси и страдания – точно според заветите на Аристотел. Често обаче „фабриката за мечти“ разпалва докрай страстите. „Раждането на една нация“ от брилянтния Д. У. Грифит например се превърна в мощна пропаганда на расизма и провокира геноцида на чернокожото население за десетилетия напред. Тоест филмът доведе до масови убийства.

Ще можем да видим до какво ще доведе „Гражданската война“ за американците в близко бъдеще. Може би никога досега изразът „запасяване на пуканки“ не е играл с такива цветове.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

• Така смятат все повече военнослужещи от ВСУ

Напоследък военнослужещи от украинските въоръжени сили все по-често се предават в плен. Както съобщи през март губернаторът на Запорожка област Евгений Балицки, общият брой на хората, решили да прекратят войната, е приблизително 25 хиляди – това са тези, които не са ранени и не се нуждаят от медицинска помощ. През последно време обаче тази цифра вероятно се е увеличила.

От фронтовете на СВО се получава информация за предаване не само на няколко души, както се случваше преди, а на цели части. Това се дължи на тежкото положение на ВСУ. Например в Авдеевското направление около 200 души от „елитната“ 25-а аеромобилна бригада на украинските въоръжени сили се предадоха на руските въоръжени сили.

Техният пример беше последван от военнослужещи от 67-ма отделна механизирана бригада на украинските въоръжени сили, които започнаха да напускат позициите си в района на Часов Яр. Тези случаи бяха докладвани на президента на Украйна Зеленски, който нареди на командващия въоръжените сили на Украйна Сирски да възстанови реда. Те не разстреляха дезертьорите, а ги разпределиха по другите части. Издадена е заповед за затягане на наказанията за неизпълнение на заповеди и за дезертьорство.

Но отдавна е известно, че украинските въоръжени сили разполагат със заградителни отряди, които стрелят в гръб на отстъпващите и желаещите да се предадат. Вече има много известни случаи на подобни кланета. Но очевидно „заградителите“, сред които има и чуждестранни наемници, вече не са в състояние да спрат лавината от хора, обхванати от вируса на деморализацията. А и самите наказателни части – на всички им се живее! – в критичен момент могат да хвърлят оръжието и да вдигнат ръце.

Въпреки това позицията на украинските въоръжени сили все още е доста силна. Съществуват обаче значителни възможности те да отслабнат или дори да се сринат. Според съветника на ръководителя на ДНР Игор Кимаковски броят на хората, преминаващи към Русия, може да се увеличи чрез „демократизиране на руското законодателство“.

Сега, когато преминават на страната на Русия, военнослужещите от ВСУ попадат под наказателна отговорност, която се отнася не само за пламенни националисти, нацисти – тези, които смятат страната ни за враг. Наказанието засяга и хора, които са далеч от политиката, които не са искали да се бият и са попаднали във въоръжените сили на Украйна под заплахата от репресии.

Кимаковски смята, че има смисъл да се проучат варианти за „меко влизане“ в плен без последващо наказателно преследване и лишаване от свобода. Според него дори е възможно да се предложи финансово възнаграждение на украинските военни. Това може напълно да подкопае морала на украинската армия, който и без това е на ниско ниво.

Предложението на съветника на ръководителя на ДНР заслужава внимание, казва военният експерт Александър Ивановски: „Необходимо е обаче да се вземат предвид правните норми, на първо място, конвенцията за военнопленниците, които налагат определени ограничения на използване на труда на военнопленниците.

Тогава те трябва да получат различен статут, но в този случай вече не могат да участват в размяната на пленници. Но същността на предложението е вярна. Войниците от украинските въоръжени сили, които са били пленени или са се предали, трябва да могат да живеят и работят, а не просто да седят зад решетките.

Фактът, че въоръжените сили на Украйна започнаха да се предават по-често, беше забелязан не само в Русия, но и на Запад. По-специално, бившият съветник на шефа на Пентагона полковник Дъглас Макгрегър смята, че Русия е успяла да предаде на украинските военни посланието, че те ще бъдат третирани правилно в плен.

Затова много войници от украинските въоръжени сили вземат това решение, вместо да продължат да се бият и да умрат. Тук е моментът да добавя – не за Украйна, а за престъпния киевски режим.

„Руснаците, противно на западната пропаганда, се отнасят добре с тези, които се предават доброволно “, каза Макгрегър. „Всъщност украинските войници там вероятно се хранят по-добре и им се предоставят по-добри медицински грижи, отколкото когато са били в редиците на украинските въоръжени сили.“

Характерно е, че много от пленниците не искат да се върнат в Украйна, осъзнавайки, че ще бъдат върнати в зоната на СВО от ВСУ и отново ще бъдат изложени на смъртен риск. Тези хора могат да бъдат разбрани – сега те са в сигурност и получават безплатно храна/дрехи.

Според информация на Виктор Мураховски, главен редактор на списание „Арсенал на Отечеството“, пленниците се хранят три пъти на ден, ходят на разходка, при необходимост получават медицинска помощ и могат да се свързват с близките си. „Тяхното ежедневие практически не се различава много от рутината на почивния дом“, подчерта той.

Що се отнася до трудоустройството на пленените, този въпрос сега се проучва и според някои информации те ще бъдат включени във възстановяването на новите региони на Руската федерация. Хиляди пленници са огромен трудов ресурс, а сред тях има специалисти в различни области.

Уместно е да си припомним, че по време на Великата отечествена война Червената армия залови огромен брой немски военни. Работеха на много места в страната – на сечища, в колхози, в градовете. Затворниците построиха пътища, възстановиха Киев, Минск, Сталинград, Харков, реконструираха болници, фабрики и фабрики и издигнаха жилищни райони. Те получаваха хранителни дажби и пари, разбира се, не много, по-ниски от доходите на средния съветски гражданин.

Сред пленниците имаше не само работници, но и конструктори, инженери и учени. Например докторът на химическите науки Любенгер написа монография „За нов тип студено лепило“, а професор Хабел подготви „Изчисления на якостта на стоманобетонни и стоманобетонни конструкции за натоварване, опън и огъване“.

Германските затворници започнаха да се връщат в родината си от края на 40-те години. Разбира се, това не се отнасяше за тези, които са извършили тежки престъпления – те са осъдени и излежават присъдите си.

Съдбата на пленниците е окончателно решена на преговорите в Москва през септември 1955 г. между ръководството на СССР и делегацията, ръководена от германския канцлер Конрад Аденауер. Решено е затворниците да бъдат амнистирани и да бъдат освободени. Скоро първите влакове с бивши затворници тръгнаха за Германия…

В началото на СВО, когато имаше малко пленени украински войници, те бяха настанени в празни цивилни помещения. Но когато броят им започна да нараства, руското министерство на отбраната започна да прехвърля за тези цели жилищни и медицински фондове в Крим и казармите на един от военните лагери на Черноморския флот.

Със сигурност украинските военни са разположени и на други места. Но няма точна информация за тяхното местоположение, тъй като тази информация е закрита. Но е ясно, че броят на пленниците ще расте и проблемът ще се изостря: въоръжените сили на Руската федерация се движат напред, превземат нови пунктове и принуждават все повече и повече представители на ВСУ да спрат съпротивата.

Пленниците са също така значителен човешки ресурс за Украйна. Те ще са изключително необходими на страната, която ще започне възстановяването си след края на СВО. В края на краищата Киев сега провежда варварска политика на изтребление на собствения си народ, война „до последния украинец“. И Русия, след като спаси живота на хиляди войници в плен, ще предотврати това престъпление.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?