Свържете се с нас

БЪЛГАРИЯ

Гледаше си го сама. Знаеше, че ще е трудно. Но никой не ѝ бе обещал, че ще е лесно!

Avatar photo

Публикувано

на

Гледаше си го сама. Знаеше, че ще е трудно. Но никой не ѝ бе обещал, че ще е лесно!

„Няма, лесно“, баба!“ – казваше баба ѝ навремето – „Кат’ се раждаме, Господ ни дава живота, тялото, усмивките… Дава ни кой да ни обича и мрази. Дава ни враговете и приятелите, но никога, никога не ни дава обещание да е лесен животът ни! Така, че не чакай лесно да ти е! Все нещо ще има, някой ще се „закучи“ с теб. Я човек, я неволя, я беднотия, я болест… Все нещо ще те хване от единия край и ще те ръба. Докато не те изяде, няма да те пусне. Ама хубавото е, че му идва края на всичко! И на края на живота да е, ама проклетията ще те пусне, щото, която и да е тя… и нея я е страх от смъртта!“ – така говореше баба ѝ вечер, когато оставаха сами в стаята. На вън тъмно, студено – зимна, безмилостна буря, а те си говореха за несгодите в живота и се молеха вятъра да не отнесе покрива на къщата, че няма да има кой да го поправи.

Така си и отрасна Мина – с бабините си спомени и думи. Баща, дядо и брат нямаше. Мъжете в дома им бързо си отиваха. И Мина се взе е Ивайло-винарчето от съседното село, но и той се спомина, ден, след като се роди малкият им син. Баба ѝ казваше: „Бог е добър, сякаш, като го погледнеш! Виж! Всичко ти е дал! Ама докато ти даде нещо, си взема друго! Даде ти малкия Ивайло и си взе големия! А, де!? Какво да кажеш! Доволна ли да си или да не си?! Господня му работа! Неведома!“ – нареждаше баба ѝ под носа си.

И така!

О! И баба ѝ се спомина. Миналата година още си отиде. Малкия тъкмо стана на годинка. „Да си пазиш момченцето!“ – казваше ѝ тя – „Че Бог много обича от нашия род мъжете да обира по-рано от тая земя и да ни остава сами да си гледаме децата! И ти се пази и внимавай! Не ламти много за чужди неща! Че Бог като ти даде нещо, ти взема друго! Нищо чуждо не вземай! Не се знае какъв ще му ум дойде на Горния!“

Мина обаче знаеше какво означава предупреждението на баба ѝ. Какво можеше да ѝ даде Господ, че да вземе в замяна живота на малкия Ивайло?! Няма какво! Тя не би взела нищо, с което да плати за живота му. Пък и на нея, бедната, кой би ѝ дал нещо? От никой нищо не би взела, за да запази малкия си, единствен…нейния си! Тя веднъж вече бе платила за него с живота на мъжа си! Всички са квит! И тя, и Бог! Никой на никого нищо не дължеше!

Така мислеше Мина и приемаше беднотата и самотата като благословия. Тя знаеше – това бяха парите за живота на малкия.

Минаваха дните. Трудното ставаше все по-голямо, по-тежко, по-непоносимо. Малкия порастваше, заглеждаше се в захарните пръчки на другите малчугани по пазарните дни, когато Мина го водеше да продават малките кошници, които плетеше и даваше за дребни пари. Заглеждаше се по цървулите на младежите и търкаше босите си крака един в друг, да се стоплят. Заглеждаше се в шарените шалове на жените и после с мъка поглеждаше към скъсания на майка си… Виждаше, виждаше малкия много неща, но освен да се старае усърдно да помага на майка си, да се учи на това, което тя му показваше, с друго не можеше да помогне!

А той растеше добро дете. Умно, кротко, хрисимо. Тя беше много благодарна на Бог, че ѝ го даде. Не спираше всяка вечер да отправя молитви и благодарности към него. Обичаше си го, много си го обичаше и знаеше, всичкото злато на света не можеше да го замести. Чак по някога се усмихваше на Бог! Не можеше да я надхитри той! Нямаше нещо, което да ѝ даде, че да вземе чедото ѝ! Нямашееее! Малкия Ивайло беше безценен, а тя не бе алчна. Не можеше с нищо да я съблазни! Не можеше!

Ама нея не можеше! Бедността бе изкусител за други му!

Един неделен ден на пазара малкия Ивайло, търкайки ръцете си една в друга да ги стопли, изтърва къшея хляб, който майка му бе дала още от сутринта за да закуса. Тя отскочи до къщата за още кошнички, че бе продала четирите, които взе и остави малкия да чака накрая на пазара с парче хляб в ръце. Момчето дъвчеше бавно, за да му се види, че е много хляба и подскачаше от студ, оглеждайки се. Чакаше я. Изтърва обаче парчето хляб. Добре, че земята беше суха. Щеше да поизтърси малко парчето и да го изяде. Каквото толкова!. Беше последно! Майка му го бе учила – „Хляб не се хвърля!“

Наведе се. Нещо лъсна в краката му. Малкия посегна с едната ръка, вдигна хляба, а с другата зарови в сухата пръст. Показа се изотдолу паричка. Ивайло клекна, загледа я в недоумение. Зарови още с пръстче – друга до нея. Човърка още и още и в сухото прашище на селския друм. Откри цял наниз жълтици. Беше дълъг при това. Загледа го любопитно. Изплаши се. Беше виждал такова „нещо“ на врата на жена от селото, но не помнеше на коя.

Хвана наниза, вдигна го. Изправи се и го размота така, че всички да го видят! Белким някой си го познае и си го вземе. Ивайло не знаеше за стойността на златото. Да не говорим, че пипаше и злато за пръв път в живота си. Но когато Господ бе решил, че нещо трябваше да се случи, той му отваряше всички врати и сваляше всички пречки. Днес, той затвори очите на всички селяни и на никой не направи впечатление това какво прави дългия наниз жълтици в ръцете на толкова бедно момче от съседното село.

Мота го, Ивайло, мота го, но никой не видя!

Прибра го в пояса си и хукна към дома. Пресрещна майка си на вратата на малката къща. Тя тъкмо излизаше с две малки и две по-големи кошници е ръце.

Мина видя малкия да бяга усмихнат към нея. Радваше му се. Обичаше го, много го обичаше. С цялата си Душа го обичаше. Не само защото само него си имаше, а защото….просто го обичаше непоколебимо и безкрайно!

Посрещна го с прегръдка. Той нахълта с нея отново в къщата, върна я от пътя.

– Мамо! – извика детето – Вече няма да сме бедни! Виж какво намерих! – Ивайло извади златния наниз от пояса си и го извиси пред погледа на жената. – Виж! Мисля, че е злато!

Мина учудена зяпна пред блясъка на наниза. Праха от пътя бе останал по пояса на детето и сега гердана приличаше на бляскави частички благодат. Мина видя оправеният им течащ покрив, нова софра със столчета, черги, нови съдове, дрешки за малкия, дори едно медено менче за мълчана вода на Еньовден. Но малкия виждаше друго:

– Мамо, ще ти купя всичките шарени кърпи на света и ще си по-хубава от попадията, даже! – каза тихо и безкрайно щастливо детето.

Мина обаче изпищя. Тих вик на отчаяние излезе от гърдите ѝ. Свлече се на земята безпомощно. Тя знаеше…този гердан трябваше да се плати с нещо! Мина знаеше с какво! С най-скъпото ѝ!

Разплака се и обгърна краката на малкия. Целуваше ги, прегръщаше ги, гореше!

Ивайло си помисли, че всичко това тя правеше от щастие. Клекна до нея. Прегърна я в малкия си, детски скут и занарежда тихо, като се опитваше да я успокои:

– Мамо, сега ще оправим всичко! Ще продадем гердана и ще си купим толкова много неща! И къщата ще оправим и двора и нива ще си купим и биволица. За малко овце и за едно куче дали ще ни останат пари? А? Ще ни останаааат – усмихваше се детето – Виж, Господ ни даде злато. Помощ ни прати! И за кокошки ще има и ще спреш вече да плетеш кошници, че виж ръцете ти какви са одрани от върбовите пръчки…И няма да мръзнем повече. И цървули ще си купим! Но първо искам една захарна пръчка да си купя. Може ли?

Мина плачеше в прегръдките на детето. Необяснимо за него защо, тя го стискаше, сякаш то беше златния наниз.

Малкия не знаеше обаче колко е прав. Мина си имаше едно злато и то не бе никак намерено в пръстта до малкия пазар. То бе платено със много мъка и самота. Но бе единственото злато, за което си заслужаваше да се живее…

Жената изведнъж замълча. Ивайло си помисли, че е успял да я успокои. И може би така беше. Мина въздъхна, потърси в себе си онези сили, които може да намериш само, когато много, ама много обичаш!

Изправи се. Хвана гердана от ръцете на малкия. Хвърли го в огнището, зарови го с пепелта му.

– Ставай! – каза му смело тя – Ставай и тръгвай!

– Къде? – учуди се малкия.

– Ставай и да тръгваме. Махаме се от това село! Не искам гердана, не искам златото му, нито благословията му, нито проклятието му. Бедна бях, бедна се взех с баща ти, бедна те родих и бедна те гледам. Бедна и ще си остана и ще си умра също бедна, но няма да умра сама… Тръгвай! Ще вземем само най-необходимото със себе си и ще изкачим Деньовото възвишение. След ден път, ще минем и Сирма река и ще слезем от‘так планината. Там, в близкото село имам леля. Тя е сама. Ако е още жива, ще я помолим да ни приюти, докато се устроим. Ще ѝ помагаме, ще поработваме… Има още на много неща да те науча. Чуждото злато не искам. Мое си имам и не го давам за Господнето имане. Всичко що съм имала, цял живот с двете си ръце съм направила. Чужд не ми е помагал и не искам да ми помага…

Мина изправи гордо гръб. Свали развързаната си кърпа, оправи коси, после я завърза отново, стегна я, приготви се за път.

Никога нямаше да разбере от златото ли избяга или от смъртта на сина си. Дали Господ не ѝ пращаше вече покой от беднотията с гердана или ѝ даваше него, а тя за „благословията Му“ трябваше да плати със малкия си Ивайло. Нямаше да разбере, но и не искаше. Бе по-добре да остане в невидение за Божието решение, но да запази сина си. Да! Тя не искаше неговото злато. Тя си имаше свое и беше доволна. Беше ѝ достатъчно!

Друго имане не диреше.

То…можеше да ѝ излезе много по-скъпо!

Снимката е взета от интернет, не претендирам за авторство.

Разказа, обаче, написах по нея! Е! Той си е мой, но е за вас! Подарък!

БЪЛГАРИЯ

Цветанов като олицетворение на корупцията. И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ

Avatar photo

Публикувано

на

Цветанов като олицетворение на корупцията.

И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ.

Наистина висок стандарт!

Само дето германските журналисти са в грешка, че му е прекъсната кариерата. Напротив, напротив, така би било в Германия и навсякъде по света.

Не и в Мутроландия.

Хубаво е това да се прочете и от Европол, защото върху тях също пада петното.
„КОРУПЦИЯ В БЪЛГАРИЯ: Да живееш по-хубаво, на български
Политици от най-високите постове си купиха луксозни апартаменти в столицата на цени като в Алди (нещо като Лидъл).
София – най-известният ловец на сделки в България, Цветанов, изглежда, не е измъчван от угризения или вина. Той не е извършил никакво престъпление и няма „за какво да се срамува“, увери Цветан Цветанов няколко дни преди да подаде оставка от поста на ръководител на фракции на управляващата партия ГЕРБ и да подаде оставка в парламента на София.
Прекъсването на кариерата на най-властния политик в България след премиера Бойко Борисов се дължи на съмнителен бизнес с недвижими имоти: За една четвърт от пазарната стойност е закупил шефът на предизборната кампания на ГЕРБ миналия юни, луксозен апартамент с площ 240 квадратни метра в планинския квартал Изток. В навечерието на предстоящите през май европейски избори, управляващата партия ГЕРБ бе настигната от разрастващия се корупционен скандал, който вече изложи на опасност четирима от нейните членове. Освен Цветанов министърът на правосъдието и бившата кандидат-президент Цецка Цачева, заместник-министърът на спорта Ваня Колева и зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов подадоха оставка.
Лукс на ниска цена
Причината: техните евтини покупки на жилища в компанията за недвижими имоти Артекс подозрително се доближават до корупция. Следователите подозират, че политиците от правителството са “позлатили“ подкрепата си на строежа на новия луксозен офис – и жилищен комплекс,носещ наименованието „Златен век“. Цветанов предполагаемо е заплатил само 627 евро на квадратен метър за т.нар. си евтина бърлога, въпреки че нейната действителна стойност се оценява на 2500 до 3500 евро на квадратен метър. Прокуратурата и Националната агенция за борба с корупцията в момента разследват дали бившият министър на вътрешните работи е извършил престъпление.
Претръпналият към скандали Цветанов обаче вижда себе си преди всичко като жертва. Твърденията не са нищо повече от част от преднамерената „кампания на лъжата“ в навечерието на предстоящите европейски избори. Той беше „политическото лице“, което трябваше да бъде маркирано точно преди изборите. Всъщност скандалът с „Апартментгейт“ може да струва европейските избори на неговата партия, който понастоящем води с около 35%, според проучвания на общественото мнение.
Радиостанция разкрива истината
Но това по никакъв начин не е Опозицията, както се предполага от Цветанов, а именно Радио „Свободна Европа“, след 15-годишната почивка от началото на работата си. Радиото извади на светло съмнителната сделка с недвижими имоти на ловеца на сделки на ГЕРБ. Според софийския анализатор Стойчо Стойчев скандалът едва ли ще има последствия, свързани с изборите. Много популярният в партията си Цветанов ще остане на политическата трибуна на България и особено ключова фигура на ГЕРБ.
Това изглежда се потвърждава. Цветанов си отива – и остава в същото време. Всъщност, той е отстъпил само като лидер на фракциите, но като ръководител на кампанията и заместник-шеф на партията довереникът на Борисов ще продължи да действа. Коментаторите на българските медии говорят подигравателно, след британското отлагане на Брекзит, за българския „Цвекзит“.
Богомил Бонев

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Александър Йорданов по стъпките на „Майката на нацията“

Avatar photo

Публикувано

на

Александър Йорданов вече става проблем за кампанията на ГЕРБ, макар и тя още да не е започнала.
Шестият в общата евролиста ГЕРБ-СДС фокусира медийното внимание и общественото недоволство засега по две основни причини: ястребското му отношение към Русия, което влиза в противоречие с политиката на правителството на Борисов и подигравателното му отношение към самия премиер Борисов, когото до вчера наричаше „селски хитрец“ и премиер-мимикрия“, а днес вече е „целунал ръка“ на същия този Борисов, за да го направи евродепутат.
Това публиката не прощава!
Само за два дни, откакто се завърна на политическата сцена, бившият председател на 36-ото Народно събрание и бивш посланик в Полша и Македония, обходи всички телевизии и резултатът от изявите му е потресаващ – присмех, подигравки, окарикатуряване.
Щом Ал. Йорданов се появи в някое тв студио, водещите от вратата го почват с цитати от собствените му словоизлияния, той естествено влиза в обяснителен режим, където ту се самоопровергава и става смешен, ту пък крайно неуместно се защитава, от което в края на краищата се получава една комична сценка. Тя пък после намира своето продължение в социалните мрежи, където преливат възторзи от рода на „Днес е един смешен ден за българската демокрация“.
И оценката вече е дадена!
Никой не пита за останалите членове в евролистата, където има стойностни, млади хора, самонаправили се, красиви, утвърдили се, без политическа проекция – особено във втората половина на листата. Тях никой не ги търси, никой не ги показва. Познатите, които са на челните места, пък са скучни, защото са обиграни, а езикът им е стерилен.
Гъделът за медиите е Ал.Йорданов, защото публиката с настървение се забавлява с него. Той е камъчето в обувката на ГЕРБ.
Какво печели и какво губи ГЕРБ от тази кандидатура?
За първи път ГЕРБ влиза в предизборен съюз. Досега партията на Борисов винаги си е била самодостатъчна. Този път, вероятно умората от 10 години на власт, я някара да направи опит да обнови облика си, залагайки на романтичния спомен от миналото, когато синьото беше надежда, промяна и упование. Няма лошо!
Политиката обаче се прави за хората и от хората.
Ако споменът от миналото няма препратки към бъдещето за нещо по-добро, то той си остава само една емоция.
А Ал. Йорданов е миналото с похвалните статии за Живков, после с лупингите в зората на демокрацията, с недотам „дипломатичните“ си истории като посланик, с пещерния си антикомунизъм, с русофобството си, което отблъсква, със слагачеството си, което мнозина оприличават на ветропоказател.
Всичко това е архаизъм.
Никой не споменава заслугите му нито за демокрацията, нито за отношенията ни с Македония.
Би трябвало ГЕРБ да са си направили калкулацията – колко стари седесари ще привлекат със трибуквието СДС и колко гербери ще отблъснат с фигурата на Големия Ал, както наричаха навремето „видният отвсякъде радикалдемократ“. Може би са разчитали на образния му пиперлив език, но засега точно този език по-скоро му пречи, отколкото да му носи ползи. Може би са очаквали, че той ще предизвика умиление или някаква нова синя вълна от възторзи.
Нищо такова не се случва.
Миналото на Ал. Йорданов не носи позитив.
Точно обратното.
Така, както е тръгнал, шестият в евролистата на ГЕРБ-СДС упорито върви по стъпките на „Майката на нацията“, което предвещава резултат, който може да изненада ГЕРБ така, както се случи в нощта на 13 ноември 2016 година. Ефектът от клетвите му срещу Русия може да се сравни с ефекта от сълзите на „Майката на нацията“, бликнали от спомена ѝ за комунизма, „нанесъл“ удар върху семейството ѝ – същия комунизъм, който тя пламенно е защитавала с червената си партийна книжка.
Днес това изглежда ретро. Младите не го разбират. В Европа отдава не се говори за комунизъм-антикомунизъм.
Евроизбори 2019-а са битка за бъдещето, за нова Европа като отрицание на днешната, която изкопа новата „демократична“ бездна между елит и народ.
Цяла Европа се тресе от протести срещу статуквото, което роди възпроизвеждащата се бездушна брюкселска чиновническа армия. Навсякъде изборите се печелят от противници на това статукво. Навсякъде хората избират „неполитичните“ политици.
Дори Турция се разклати от мощната вълна на промяната. Хората си искат реалния живот – днес и сега – и изобщо не се вълнуват от сенките на миналото.
И да изправиш в тази възраждащата се Европа миналото да ти носи знамето, е липса най-малкото на далновидност.
Но, в края на краищата решават избирателите.
Те пък може да си харесат Ал. Йорданов…

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

Властта засмърдя! Да сменяме пелените – започнахме на 14-ти май!

Avatar photo

Публикувано

на

Tърпението на Възражданe свърши. Три години след учредяването на Възраждане понасяме онова, за което Макиавели предупреждава: „Инициаторът на нова система има враждебността на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции.”, пишат в своя позиция от партия Възраждане.

Тази враждебност към Възраждане придоби уродливи измерения. Като се започне от неверни данни, обидни прякори, манипулирани репортажи и се стигне до физическа репресия и психотерор. Чашата преля и Възраждане няма да търпи повече подобни действия. Ще приложим силата на правосъдието върху всички разпространители на неверни твърдения, независимо от техните партийни и бизнес покровители!, пишат още от партията.

Вижте останалата част от позиията на „Ввъзраждане“:

Особено нетърпимо е изливането на мръсотия върху лидера на Възраждане – д-р Костадин Костадинов. Поне да бяха по-изобретателни авторите на клевети и прякори по негов адрес. Защото, ако д-р Костадинов е “уж свързван с Русия”, то какъв е Борисов, чиято фирма ИПОН става фактор, след като в края на 90-те години получава от руската фирма „Лукойл” договор за охрана на нейните тръби и съоръжения. (грами на Дж.Байърли, 2006 год.).

Какъв е Иван Костов, който даде „Нефтохим” – Бургас на Лукойл, когато в същото време е имало други купувачи по думите на Петър Стоянов. За получени от д-р Костадинов „митични руски пари” няма нито един аргумент. Но за милионите рубли, взети от управляващите – документи бол.

В същото време за милионерите рубладжии се мълчи точно толкова, колкото и за грантаджиите. Американските бази и самолетите F – 16, които са само на чертеж, но са платени милиарди за тях, са дребнотемие за авторите на компромати срещу Възраждане. Към престъпните мераци на политическите брокери за облагодетелстване с рубли и долари се присъединяват и евромилионерите. С къщи за гости, хотели, обществени поръчки. А напоследък и с ваксините за Ковид 19.

Всичко това се замита под килима, но за Възраждане е впрегнат целият репресивен апарат – Сметна палата, ГДБОП, СДВР, МВР и медии. Ще посочим само два от многобройните случаи на репресия срещу лидерите на Възраждане. Инж. Николай Дренчев, организационният секретар на Възраждане, е офицер от българската армия, бивш военен пилот на изтребител МиГ-23 МЛД, успешен предприемач и баща на шест деца. На 28-ми март 2020 г. от 10.00 ч. беше призован за разпит в ГДБОП. После на 5 май 2020 г. в СДВР. И за двата разпита поводът е един -фейсбук статус, в който споделя преживяванията на симпатизант на „Възраждане”, опитващ се да получи медицинска помощ в три големи столични болници.

На 30-ти март тази година е призован за разпит в СДВР и д-р Костадин Костадинов – председател на Възраждане. Причината – изказана позиция по политическа тема в предаването „Делници с Николай Колев“ по телевизия „Евроком”. И още, и още…

Върхът на наглостта беше репортажа на така наречения „разследващ” журналист Васил Иванов. Манипулативни кадри, показващи огромен имот, а всъщност домът на д-р Костадинов е само единият ъгъл на огромната постройка. За кредита даже няма и да говорим. Само ще отбележим, че шест /!/ пъти Възраждане е одитирано от Сметната палата. И няма нито едно закононарушение в разходите, направени от субсидията! Ето защо Възраждане очаква въпросният журналист да направи със същото настървение репортаж за къщата в Барселона, сараите на Доган, имотите на депутати – бизнесмени. Бивши и настоящи.

Възраждане е наясно, че срещу нас е впрегната цялата репресивна и медийна машина заради организирания национален протест на 14-ти май. Заради заканите, че Възраждане няма да работи под диктата на Вашингтон, Москва и Брюксел! Че ще работи с тях под условие – ако е защитен българският интерес ! И ако българите дадат доверието си на Възраждане. Заради системното и целенасочено дискредитиране срещу нас, Възраждане слага край на търпението.

От този момент нататък всяка клевета, всеки компромат, всяко деяние, уронващо авторитета на д-р Костадинов, на неговите колеги, на самата организация, ще срещнат отпор с документи и факти, които притежаваме. С всеки автор на зловредни послания, снимки, публикации, твърдения – ще се срещнем в съда. За предприетите от Възраждане действия българската общественост ще бъде информирана.

Възраждане вярва в справедливостта на съда, в инстинкта на българите да разпознават честния от подлеца, както и в тържеството на истината, което рано или късно настъпва. Възраждане споделя казаното от неизвестен автор, че „Общото между политиците и пелените е, че и двете трябва да бъдат сменяни редовно и то по една и съща причина”.

Сегашното управление твърде много засмърдя ! Време е да сменяме пелените !Започваме на 14-ти май! И ще продължим, докато не се разнесе тази зловредна политическа миризма ! .

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Руската ЦИК покани наблюдатели от над 100 държави за изборите за Държавна дума

Руската ЦИК покани наблюдатели от над 100 държави за изборите за Държавна дума Централната избирателна комисия на Русия е изпратила...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

КОЛЕДАТА ПОДРАНИ В БАНКЯ! Вашингтон подписа присъдата на Борисов, време е ГЕРБ да му отреже главата!

Гледам ги гербаджийските структури по места – паника, глътнати езици и треперещи ръце държат телефоните, докато четат американския документ от...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Чутовен политически идиотизъм е ГЕРБ и ПП

🎪Чутовна политическа глупост е ГЕРБ и ПП да внасят жалба до Конституционния съд за държавния бюджет за 2026г. Не знам...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Западния агент Пашинян обяви оставката си като министър-председател на Армения.

Цялото арменско правителство ще подаде оставка тази неделя, обяви премиерът Никол Пашинян. Неговите думи бяха излъчени от информационната агенция Арменпрес...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

БОРИСОВ СЕ ОБАДИ НА РАДЕВ СЛЕД ПРОУЧВАНЕТО НА „ГАЛЪП“

Подзаглавие:Лидерът на ГЕРБ е в паника след като социолозите дадоха на “Прогресивна България” 86 мандата и само 70 на ГЕРБ!...

ПОЛИТИКАпреди 2 месеца

Защо ние сме „длъжни“ да си изпълняваме „ангажиментите“ а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени