АНАЛИЗИ
СТАЛИН БЕШЕ ПРАВ
С всеки пункт от падането на курса на рублата, разбираме все повече – Сталин беше прав.
„А за какво е бил прав?” – ме питат в нет-а. За всичко. Например ето за какво:
„Ние трябва да строим нашето стопанство така, че страната ни да не се превърне в придатък на световната капиталистическа система, така че да не бъде тя включена в общата система на капиталистическото развитие като негово дъщерно предприятие, така че нашето стопанство да се развива не като дъщерно предприятие на световния капитализъм, а като самостоятелна икономическа единица, опираща се преди всичко на вътрешния пазар, опираща се на нашата индустрия и на селското стопанство на нашата страна”. /Из доклада му пред ХIV конгрес на ВКП(б)/.
Нима има нещо в този абзац, което да не е програма за днешния ден? Особено сега, когато се вижда, че капитализмът е заповядал на „ресурсния придатък” в нашата страна, задържал се като по чудо цели 23 години вече, да живее още много дълго, даже и при първия и то много скромен опит на Русия да заяви дори минимални права върху нейните изконни територии. Територии, присъединявани в продължение на векове от владетелите на Русия, в това число и от Сталин.
Разбира се, за някои са много привлекателни преимуществата и на „ресурсния придатък: не трябва почти нищо да се прави – вади въглеводородите, които добива Съветският енерегиен комплекс, яж, пий и си почивай. Разбира се, това се отнасяше само до един много тесен социален слой, а затова и преименуваха милицията в полиция – за да не забравя тя кого и от кого защитава. Поради някаква причина си спомних Ходорковский, за когото казваха, че ли създал „най-добрата нефтена компания в Русия” и за Прохоров, който пък в интервю за „Комсомольская правда” ни уверяваше, че пазарната капитализация на „Норилски никел” е нараснала от 2001 г. до 2007 г., от 1,8 млрд. Долара до 30 милиарда през 2007 г. и това при положение, че залежите и производствените мощности са си останали същите, а пък златния Тунгуски метеорити точно през тези години не е падал в Норилск.
Норилският комбинат, между другото, го строи по времето на Сталин цялата страна, а кой сложи ръка върху него?
Помня с какво започна „перестройката”. За разлика от китайските, а сега вече и виетнамските или кубинските реформи, тя започна не от икономиката, а с тоталното, истерично очерняне на Сталин – прочетете отново списанията от онези години, допускам, че у мнозина са останали на вилата стари броеве на „Огонёк” под редакторството на Коротич. Такава разюздана антисталинска пропаганда сега можем само да търсим. Но сега вече можем да разберем защо по онова време се правеше това – беше необходимо катастрофално да бъде разчленена една стабилна държава, с темпове на икономически растеж по-висок от на Съединените щати, за което обаче атомните Чернобили не бяха достатъчни, нужни бяха още и идеологически „чернобили”.
И оттогава, а ако броим и Хрушчов, още по-отрано, Йосиф Висарионович Сталин е най-сатанизираният политик в нашата история. Но кое е интересното? Калта по Сталин никога не се оказва достатъчна. Толкова години едни и същи сили – нищожни по количество, но изключително могъщи във финансово и информационно отношение, ни обработват с „десталинизация”, резултатът обаче е напълно противоположен на желаното от тях! И обратно – колкото и да бъде венцехвален Елцин, колкото и паметника да му поставят и библиотеки да кръстят на негово име, според мен, нищо друго освен презрение, името му не предизвиква у народа.
Ако поразлистим сегашните западни средства за масова информация /СМИ/, то излиза, че ние с вас сме свалили малайзийския „Боинг” и разстрелваме Донецк и Луганск в свободното време, в което те самите не се саморазстрелват. Така работи западната машина за лъжи и пропаганда. Защо трябва да им вярваме на басните, които разказват за Сталин и СССР, от които и до днес, между впрочем, продължават панически да се страхуват? Та нали там на Запад бяха измислени, а след това бяха прехвърлени в дисидентската митология всичките тези „Архипелаг ГУЛаг” и прочие „ужаси на Сталинизма”.
Обърнете внимание колко относително малко е имало по времето на Сталин процеси по т.нар. дела по корупционна линия. А това е просто защото тези престъпления са били изключително малко. И не защото чиновниците тогава са се страхували, макар че и това го е имало също. Но не това е бил решителният фактор. В Китай например, независимо от официалната жестока антикорупционна практика, така и не успяха да победят окончателно това явление, успяват единствено да го държат в поносими за обществото рамки. А да не говорим пък въобще за западните държави по този въпрос. Просто защото в сталинските години не е било прието да се краде. Както съветваше А.Г.Лукашенко – ако искаш да победиш корупцията, просто самият ти не взимай. Шинелът на Сталин и до днес остава като символ на скромността на сътрудника в държавния апарат. Сталин изискваше от държавните служители, но и им даваше личния си пример и в скромността, и в трудолюбието, и в патриотизма. Невъзможно е даже да си представим някой от сталиновите народни комисари зависим от Запада, нашият последователен и изконен враг. „Падането на курса на рублата”, „бягството на капитали” – по отношение на съветската икономика тези словосъчетания бяха просто ала-бала. А пък за артилерийски или ракетен обстрел от украинците по Донецк, в центъра на Голяма Русия просто никой не би дори повярвал.
Разбира се, когато говорим за Сталин, по мое виждане, няма никаква необходимост да заобикаляме срамежливо темата за т.нар. политически репресии. На мен като юрист ми е въобще непонятно значението на този термин. СССР беше признат от всички субект на международното право, суверенна държава, в която органите, снабдени от закона и Конституцията със съответните правомощия, са произнасяли от името на държавата присъди в съответствие с действащото към оня момент законодателство. Това законодателство е било одобрено от абсолютното мнозинство от народа т.е. всеки отлично е знаел какво може и какво не може да се прави и всеки е имал избор – да го прави или да не го прави. Съществувал е т.нар. принцип на правната определеност, който е в общи линии обикновена практика за всяка държава от древността до наши дни. В тази връзка трябва да се казва и количеството оправдателни присъди, кото са били несравнимо повече отколкото в днешна Русия. Вярно е и, че това е при едни значително по-ниски нива на престъпността по онова време. Така че какви „репресии”, че и „сталински”?
Това, че през 1937 г. броят на затворниците в СССР е бил по-малък като абсолютен брой, отколкото в САЩ, е общоизвестен и общодостъпен факт.
Но още по-интересното е, че през 1937 г. броят на затворниците в СССР е бил по-малък, в сравнение с този в сегашните Съединени щати. Изобщо, затворническата статистика в САЩ и до ден-днешен е тема изключително объркана и доста затворена. Правозащитници оценяват броя на затворниците в САЩ към настоящия момент, на два и половина милиона или на 5 милиона според други оценки, доколкото там съществуват голям брой неофициални затвори и няма абсолютна яснота по отношение на статуса на затворниците. По официални и открити данни – на Уикипедия – през 2011 г. в САЩ е имало 2 266 800 затворници или 716 на 100 000 д. И тази бройка расте с всяка изминала година. В СССР през 1937 г. е имало 1 194 400 затворници или 583 на 100 000 д.
Няма да бъда и особено оригинален ако припомня резултатите от конкурса „Името на Русия” – в открития му раздел Сталин победи с огромна преднина. Уверен съм, че ако конкурсът се провеждаше днес, той щеше да победи още по-убедително.
Защото, независимо от цялата пропаганда, името на Сталин е завинаги и неразривно свързано с Победата. И далеч не само с Победата във Великата Отечествена война, явяваща се признано от всички, безусловно, най-великото движение в историята на човечеството. Да, да, господа десталинизатори и прочие американофили. Не терминаторите и другите ви любими герои от американските филми, а Сталин е който спаси съвременната европейска и въобще човешката цивилизация от унищожение в мрака на фашизма. И за разлика от любимите ви американци направи това не наужким, а наистина.
От редакцията. Предлагаме на съмняващите се и въобще на всички скептици по темата да се запознаят с оценките на ролята на Сталин в историята, дадени от някои от забележителните негови съвременници – това не са негови подчинени, не са комунисти, далеч не са и проруски фанатици.
Но освен най-главната Победа, цялата история на сталиновото ръководене на СССР, е една верига от победи и достижения. Никога в историята на Русия ние самите и делата ни, не сме били характеризирани, както в сталинската епоха като „най-“ – най-бързите, най-силните, най-правилните, най-здравите, най-активните, най-прогресивните и, което е много важно да не се забравя – най-добрите. Просто изгледайте филмите и мултипликационните филмчета от ония години – нашите съветски и американските. Две мнения изобщо не може да има, кои са добрите и кои – лошите.
Полетът на Гагарин също беше заложен във времената на Сталин. Нещо повече, роден съм много след Сталинската епоха, но независимо от това, от детството си помня това удивително, възхитително чувство, че твоята страна, твоята Родина стои начело на цялото прогресивно човечество, носи на света добро и развитие и че ти си част от от тази страна и от това общо дело.
В съвременната пропаганда е прието да бъде асоцииран всеки протест в СССР с т.нар. „дисиденти” – хора, които в СССР бяха общо пет човека и половина и които виждаха като свой идеал Америка и въобще Запада. В брежневските години обаче съществуваше и друг протест, макар и не толкова явно изразен – сталинският протест. Уверен съм, че всички от по-старото поколение помнят много добре как у шофьорите на камиони например, в началото на 80-те беше на мода да слагат портрет на Сталин на таблото или на предното стъкло, тъй като Сталин се възприемаше, както и до ден-днешен, като честен и безкористен народен застъпник.
Спецификата на Русия и на нашия народ като цяло се състои в това, че основата на нашето оцеляване през вековете се явава Държавата. На други места такъв фактор е времето, някъде това е богатството, при трети пък е възможността да се преместиш в друга държава, а у нас е Държавата. Може би, защото нито една друга държава в историята на човечеството не е била подлагана на толкова нападения, колкото Русия. Някои ще кажат, че сме живели зад Желязната завеса. На мен обаче повече ми харесва това, което казват у нас за истинския баща, глава на семейството: „Стоим зад него, като зад каменна стена”. У нито едиин друг народ не е втъкано толкова в неговите плът и кръв, че без силна държава, нас просто ще ни избият до крак. И днешните събития в страната и по света са поредно и нагледно потвърждение на това. Достатъчно беше ние, съветските хора, малко да се отпуснем, за да бъде родната ни държава завзета, изядена и пусната по течението за разграбване и унищожение.
Защо у нас са така уважавани и любими Александър Невски, Иван Грозни, Петър Велики и най-вече Йосиф Висарионович Сталин?
Ами защото никой от тях не е мислел и за секунда за богатство или за това как да устрят децата си на изгодна позиция, а за това как да укрепят Държавата. И я укрепвали! И обикновеният народ е виждал това. Затова и хората са готови много неща да простят на такива ръководители.
Периодите на очерняне на Сталин, „десталинизацията”, винаги са съвпадали исторически с отслабването на държавата ни, с активизирането на тъмните сили. Т.нар. „десталинизация” – това е разрушаването на Съветския съюз или по същество на Голямата, историческа Русия, това са войните в Приднестровието, Нагорни Карабах, Абхазия, Ферганската долина и в много други части на нашата на живо разрязана Родина, това е още разчленената Югославия, а също и стотиците хиляди загинали наши другари и за нищо невиновни обикновени хора от времето на началото на „перестройката” в Русия и в братските нам държави – наши тогавашни съюзници.
„Десталинизацията” – това са падащите по Донецк и Луганск ракети, това са живи изгорените руски хора в Дома на профсъюзите в Одеса.
Днес нашата страна се оказа отново изправена пред лицето на сериозни изпитания, може би най-сериозните и драматичните от 1941 г. насам. В такива времена народът ни винаги се е сплотявал около своята държава и нейният ръководител и рано или късно е побеждавал.
Честният, неподкупният, народният, държавният образ на Сталин би могъл да стане именно това, което би обединило и даже вече обединява руските патриоти.
А иначе Сталин беше прав.
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











