АНАЛИЗИ
Западът сънува разпада на Русия, обаче скоро ще се събудят и пак ще се целуват
Всяка страна има русофобите, които заслужава. Политическата булонка Агов казал, че Путин ще има съдбата на Милошевич – така говорят тия типове; това не е русофобия, а дуращина – предизвикателна и безнаказана.
Това е същият Агов, чийто баща, доверен човек на комунистическата власт, молеше министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов – не някой друг! – да помогне за кариерното развитие на синчето му, ако може, и да го побутне да влезе в БКП; и булонката беше мераклия комунист като своя опекун Черния ангел Костов. И тези хора ще правят демокрация, тия отвратителни приспособенци.
От Горбачов до английския „Гардиан“ – всички намират за нелепи подозренията Путин да е намесен в убийството на Немцов, тъй като няма никаква полза от това. Само нашите келеши са сигурни в обратното. И що за телевизии са българските, които намират тъкмо подобни хора – така стават келешотрибуни
Питайте Горбачов, ако искате да вникнете в съдбата на Русия, питайте някой сериозен западен анализатор, какво сте опрели до тези дървеници. Горбачов каза между другото нещо важно: „Борис си имаше своите особености.“ Какви? Научете ги.
Нашите идиоти не се научиха, че трябва да си налягаме парцалите, малки сме, за нищо не ставаме и най-добре е да си мълчим. Великанът Радан Кънев след позорните си пируети в парламента по време на ратификацията на дълга би трябвало да се скрие задълго в някой кибуц в Израел, населяван само от любимите му гейове – но и той се дърли.
Ето тия хора заедно с чалгаджийките превърнаха Фейсбук в едно бунище: ония си разменят снимки от поредните курвенски воаяжи, Раданчетата – тъпи текстчета, с които също проституират по един или друг начин. Ако русофоби могат да бъдат типове, които са лишени от всякакво истинско познание за Русия, тогава и фолкаджийките могат да се изживяват като моралистки. Колкото и сериозно да е онова, което се случва пред очите ни – сега и в Русия, някои винаги успяват да го принизят до собствените си вонливи нозе.
Човек трябва да няма грам мозък, за да подозира Кремъл в убийството на Немцов.
Трябва да видим онова, което е важно за нас – което би могло да се случи и тук. Западът сънува разпада на Русия, обаче скоро ще се събудят и пак ще се целуват – а този разпад бе заченат от олигарсите на Елцин. И каквото и да се говори за Путин, той изтръгна Русия от лапите на тия крадливи типове, до един иноверци, а авторитаризмът му очевидно е за предпочитане пред грабежа на олигарсите поне в очите на руското общество. Олигарсите фактически станаха причина за връщането на авторитаризма. И не ви ли прави впечатление, че и у нас се полагат специални грижи за някои олигарси те трябва да изглеждат избраниците на САЩ – ако си мислите за Прокопиев, няма да сбъркате. Американците много плакаха за Ходорковски – а той просто е един крадец, но пък е враг на Путин. Добре, че Березовски не се обеси в Москва – представям си какви шествия щяха да организират за този жалък измамник.
И Бойко написа съболезнователно писмо до близките на Немцов на английски – откъде накъде, по-добре да беше на иврит. Но закъсня: знаменитата пернишка звезда Антония Петрова, дето я отвлече собственият й мъж, го изпревари – а публикува и снимка, на която се прегръща с Немцов.
…
Преди време след драмата в Мизия главният прокурор Цацаров каза нещо забележително: „Трябва да изпратим на подсъдимата скамейка самия Преход!“
Сега каза нещо още по-забележително, и то тогава, когато политическите ни пъдари страхливо мълчат – всъщност
Цацаров направо издърпа ушите на две посолства (американското и френското) и им препоръча да внимават какви ги дрънкат за българската прокуратура. Няма днешен български политик, който да говори по този начин – на Ксавието например му лъскат непрекъснато обувките, а той си е просто един търговски посредник на френска фирма.
Който от нашите по-първи мъже иска да каже нещо за Путин, нека преди това се сети за напъните на Плевнелиев – и ако те не му изглеждат жалки, нека продължава.
Ако на този човек му дадат възможност да говори всеки ден по 20 минути срещу Русия, накрая като нищо всички българи ще станат русофили. Не разбира ли Плевнелиев, че някои неща просто не му отиват на фасона, много е дребен за тях.
…
Какво следва след ратификацията на дълга?
Бойко с лекота надви опонентите си – на някои им счупи вратовете, на други изтръгна езиците или ги накара да говорят захаросани баналности за „стабилността на България“.
Както е известно, не всеки хищник преследва – акулата го прави, обаче крокодилът се спотайва тихо в тръстиките и чака плячката да дойде при него. При Б.
Стана ясно, че всички искат да му се харесат, никой не смее дори да го разочарова – понеже си знаят цената. А тя е никаква.
Вече е очевидно кой се страхува повече от оставката на кабинета. Затова всеки от послушниците край Бойко се компрометира пред публиката – кой колко е талантлив.
Играта с дълга изглежда дълбокомислена. Обаче не е. След нея останаха доста преки и косвени жертви, има и трупове.
ДПС направи най-големия компромис – със собствената си репутация. Поне 15 от последните 25 години тази партия има основна роля в българската политика и сега, при конспирацията с дълга, не можеше да си позволи да изпадне в изолация; подкрепиха Бойко – и пътьом направиха за смях Патриотичния фронт, който искаше забраната им; искаха забрана, а сега са им съмишленици.
Никой не иска да губи благоразположението на Бойко. Той се оказа перфектен тактик. Или останалите са будали. Или е вярно и едното, и другото – различна е цената, която ще платят.
Дори и БСП – ако Първанов навреме беше взел на абордаж тази партия, тя сега щеше да е на друг акъл. И вместо да разиграва АБВ, сега Бойко щеше да върти на пръста си социалистите, или каквото е останало от тях.
Още когато Калфин спомена в парламента, че е разговарял за оставката си с Бойко, стана ясно, че АБВ ще смени плочата и ще предаде Първанов. С обич. Сетне ще се разкаят – пак с обич. Няма българин, който е захапал министерски пост, да го захвърли в името на нещо друго, за почтеност да не говорим. Първанов сериозно се злепостави. Няколко часа внушаваха на публиката, че „стабилността на България“ – както се изразяват новите партньори толкова захаросано, че да хванеш диабет са двата милиарда, които финансовият министър Горанов разигра, дистанционно ръководен от Бойко. Няма нужда Горанов да се изразява по-добре, което е желателно, щом може във важния момент да извади от задния си джоб чек за два милиарда. Той го направи – и всички въздъхнаха облекчено, понеже се чудеха как да обяснят повратливостта си. Всъщност обаче излиза, че постът на Калфин струва толкова. Браво.
Стана ясно и колко добре е подбрал министрите си Бойко, колко прецизно е преценил апетита или суетата им.
Виждате ли между тях поне половин човек, който да е в състояние да измени на собствените си интереси, да се откаже от поста си и пр. Излишен въпрос.
Един страничен факт: министърката на туризма Ангелкова ни уверяваше непрекъснато, че вторият лифт в Банско ще се строи. Бойко обаче разговаря с някакъв природозащитник – и спря проекта. Царят разговаря с горския: нека да сме любвеобилни, простолюдието си пада по тези изпълнения. Отстрани случката се вижда и по още един начин: кабинетът функционира на две писти, паралелни; няма смисъл да зяпате по пистата – всъщност улея за бобслей – на министрите. Знаете накъде да гледате.
Какво трябва да стане, за да се откаже от поста си Кунева, примерно – ако продължаваме да разсъждаваме върху трепетите на министерската душа. Ако Путин влезе в България, тя веднага ще поднови членството си в БКП – важното е времето да е „наше“.
Ами какво да очакваме от Лукарски – че той дори не защити приятелката си след назначаването й на държавен пост. Друг би си подал оставката, за да я опази – но няма смисъл да си губим времето с подобни предположения; в края на краищата ние не изследваме лудостта на свободния човек, а психологията на мишата преданост.
Да не ги изброяваме останалите. Ще бъдат докрай верни на Бойко, докато той не се устреми към друг пост. Ако. Тогава ще се почувстват като орли лешояди. Сега са като птичето колибри, което се храни от чуждия прашец.
Има моменти, в които човешкият материал е просто идеален за целите на Падишаха; разбира се, той не ти е доставен в колет с наложен платеж, нужни са доста прозорливост и енергия, за да знаеш какво да си поръчаш от каталога.
Да не забравяме националистите, най-вече тия от Фронта – вместо да веят българското знаме за смислени нещо, те говорят за перхидрол или алкохол. Замисълът за тях е да ги затворят в един козметичен салон и да ги изтощят от разправии помежду им. Съзнават ли го те това?
Бойко беше безжалостен. И е прав. Той не се смили да отпусне на съглашателите поне още един ден – преди второто четене на ратификацията, – за да изглежда обратът им по-приемлив и благоприличен. След което да изиграят по-добре отстъпничеството си. Той дори не погледна към тях – за да си гледа спокойно Митко Бербатов срещу „Арсенал“. Бойко изигра играта с ратификацията като Бербатов – малко лениво, останалите тичат като диви прасета и крещят нещо, а той изчака момента и им го постави.
Сега следва плочата „Пей, сърце“. Докога? Не виждам скоро някой да я обърне, няма кой.
Споменах Кунева и е редно да припомня още един важен детайл: сега само Бойко и Томислав Дончев знаят всичко за европейските пари, разговорите и договарянията ще преминават през тях, това е най-важният трафик. Кунева отговаря за силовите ведомства – а пък Плевнелиев е главнокомандващ.
Спокойно можем да посрещнем руските агресори.
Крайният резултат изглежда категорично в полза на Бойко. Но и той даде една жертва: уличен бе негов шеф на парламентарна комисия – ген. Тонев, преди време това би изглеждало като сериозен пробив, но сега вече няма никакво значение. Б. успя да се дистанцира от целия пейзаж, включително и от боклука в него. Добре ли е това? За кого?
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
СЕНЗАЦИЯпреди 3 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
БЪЛГАРИЯпреди 3 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината
-
СКАНДАЛпреди 2 месецаМагаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат!











