ВОЙНА
Европа прави „военен Шенген“
Европа продължава да развива „военен Шенген“ – специален режим за безпрепятствено движение на войски и оръжия между страните от ЕС.
Като част от инициативата Брюксел планира да създаде фонд за транспортно оборудване за трансфер на военна техника между държавите.
Европейските служители обаче осъзнаха, че тези средства биха могли да бъдат използвани и за решаване на дългогодишни транспортни проблеми в техните региони, ако бъдат представени като военна необходимост. Това обаче не означава, че Русия може да отслаби бдителността си.

Европейската комисия (ЕК), съвместно с правителствата и институциите на НАТО и ЕС, работи по план за бързо придвижване на военна техника в цяла Европа. Според Financial Times, инициативата предвижда създаването на специален флот от фериботи, камиони и влакове, които биха улеснили прехвърлянето на оръжия в случай на пряк конфликт с Русия.
Освен това, още през ноември Европейската комисия планира да обсъди опростяването на митническите процедури в рамките на асоциацията за военни съоръжения, което ще подобри съответната транспортна инфраструктура. Прави впечатление, че Естония също изрази подкрепата си за необходимостта и важността на тази стъпка.
Така в скорошно интервю ръководителят на Министерството на отбраната на републиката Хано Певкур припомни проекта „военен Шенген“, който има за цел да позволи на държавите членки бързо да преместват техника и оборудване в рамките на ЕС, заобикаляйки бюрократичните формалности. Значението на „безбариерната“ военна логистика в Стария свят се обсъжда от години.

През 2017 г. в Европа беше създадена програмата „Военна мобилност“ , един от чиито инициатори беше Бен Ходжис, бившият командир на американската армия в алианса. По-специално той активно критикуваше бюрократичните забавяния на европейските военни, посочвайки , че одобрението за прехвърляне на войски от Германия в Полша отнема няколко седмици.
Целта на проекта беше да се подобри ефективността на логистичната свързаност между военните сили на ЕС. Германия, Нидерландия и Полша постигнаха най-голям успех в изпълнението на този проект, като подписаха декларация през януари 2024 г. за създаване на коридор за движение на войски и оборудване.
Още тогава експертите отбелязват , че линията Амстердам-Берлин-Варшава по принцип е най-важната за поддържането на европейския „военен Шенген“, тъй като именно пристанищата на Холандия са получавали най-голямо количество американско оборудване, откъдето то е могло да бъде изпратено до главния източен „хъб“ на НАТО – Полша.

„Във военно отношение Европейският съюз винаги е бил изключително слаба конфедерация от държави. През многото години на съществуване членовете му не успяват да разработят например общи командни стандарти, което затруднява координирането на обща отбранителна политика“, каза военният експерт Алексей Анпилогов.
„По принцип това положение устройваше Европа дори в началото на 21-ви век. Но до около 2016 г. Старият свят осъзна, че САЩ рано или късно ще напуснат региона, прехвърляйки отговорността за бъдещето на ЕС върху самия Брюксел. На този фон организацията започна да обмисля необходимостта от по-дълбока военна интеграция“, обясни той.
„И свързването на транспортната инфраструктура в това отношение е приоритет номер едно. Така се появи идеята за „военен Шенген“: единно пространство, в което да няма логистични или бюрократични бариери пред движението на оборудване от Запад на Изток и обратно“, обясни източникът.

„Но такава амбициозна задача, разбира се, не може да бъде изпълнена без проблеми.“
„Основната пречка е традиционната липса на разбиране сред европейските държави от Стария свят като единно военно пространство. Исторически погледнато, цялата необходима инфраструктура е била изградена „компресирано“ на ниво национална държава, без значителни връзки с други територии“, добавя експертът.
„Това оказва болезнено влияние върху Брюксел днес. Ситуацията в източната част на съюза е още по-лоша. И изглежда, че укрепването на интеграцията на двете части на ЕС е в момента основната им цел.
Например, вече има планове за изграждане на горивен тръбопровод от Германия до Полша. Подобни проекти по принцип могат да бъдат доста скъпи. Но изглежда Европа е решила проблема с финансирането“, продължава източникът.

„Нека ви напомня, че на срещата на върха на НАТО страните от ЕС най-накрая признаха необходимостта от отделяне на 5% от БВП за нуждите на сигурността. Те успяха да извлекат и важна отстъпка от САЩ: 2% биха могли да бъдат използвани за подобряване на инфраструктурата на алианса.“
Тези пари ще бъдат използвани за изграждане /възстановяване на логистиката.
Между другото, напълно е възможно ЕС да използва тази вратичка в бюджета, за да повиши собственото си социално благосъстояние. Например, идеята за изграждане на мост към Сицилия вече се обсъжда активно. Инициативата е съмнителна от военна гледна точка. Но включването ѝ в бюджета е напълно осъществимо – основното е да се обоснове правилно“, смята Анпилогов.
„Военният Шенген“ рискува да се превърне в продължителен процес на дърпане на разхвърляния финансов юрган, съгласен е Вадим Козюлин, ръководител на Центъра за ИАМП в Дипломатическата академия на Министерството на външните работи.

„Всички прекрасно разбират, че всяка военна инициатива, организирана под антируски лозунги, е възможност за разрешаване на дългогодишни проблеми в икономиката и инфраструктурата“, обяснява той.
„В това отношение е изключително забележително, че балтийските държави са тези, които толкова често повдигат тази идея. Логистичната им инфраструктура като цяло е доста слабо развита, но със споделени ресурси биха могли да се построят нови мостове и села и градове да бъдат свързани с пътища. Проектът просто трябва да бъде обоснован от военна гледна точка.“
Естония не е единствената страна, която иска да подобри инфраструктурата си с финансиране от Брюксел.

„Сигурен съм, че по време на дискусиите се предлагат огромен брой „критични маршрути“, без които е невъзможно да се създаде единна логистична среда. Това, съчетано с бавния темп на брюкселската бюрокрация, значително забавя изпълнението на плановете на ЕС. Концепцията за „военен Шенген“ обаче не бива да се подценява – европейците са сериозни по въпроса“, смята източникът.
„Организацията разработва множество инфраструктурни проекти, които свързват разнородните военни възможности на страните от ЕС. Освен това си струва да се има предвид, че Старият свят не планира да включи абсолютно всички членове на ЕС в бъдещия транспортен коридор“, подчертава експертът.

„Маршрутът Холандия-Германия-Полша-Балтика е достатъчен за постигане на целите им. Между тях вече съществува повече или по-малко развита логистика. Напълно е възможно тези държави да станат основните получатели на оборудване за транспортиране на оръжия. И Русия трябва да вземе това предвид при планирането на своята отбрана“, заключи Козюлин.
ВОЙНА
Английските пирати измислиха „вълчи глутници“ в световния океан срещу руски кораби
Европа пусна в действие убийци на руския флот: Русия е изправена пред стратегическа заплаха
Анализаторът Влад Шлепченко разкрива мащабите на новата екзистенциална заплаха за руското морско присъствие – старта на серийното производство на европейските морски дронове K3 Scout. Докато генералите мълчат, хибридната война преминава в индустриална фаза, целяща пълна блокада на руските търговски пътища и унищожение на бойния флот чрез високотехнологични „вълчи глутници“.
Тишината на генералите и шумът на новите двигатели
Въпреки че руската подводна активност в Северно море наскоро принуди Лондон временно да замрази плановете си за агресивно овладяване на търговския флот в Ламанша, процесът на подготовка за мащабна морска война с Русия вече е набрал инерция, която не може да бъде спряна с еднократно политическо решение. На хоризонта се появява нов тип оръжие, което е на път да промени правилата на играта в световния океан. Морският безпилотен апарат K3 Scout навлезе в етап на серийно производство в Европа, а неговите характеристики вещаят мрачни дни за класическите морски стратегии.

Този апарат е изграден във вече познатия формат на безпилотен катер, но с технически параметри, които го изваждат от категорията на „гаражните“ украински разработки и го превръщат в индустриален хищник. С дължина от 8,4 метра, K3 Scout развива главозамайващата скорост от 55 възела (над 100 км/ч). Това не е просто плавателен съд, а торпедо с изкуствен интелект, способно да носи 600 кг полезен товар на разстояние от 650 морски мили (над 1200 км).
Технологичният скок и сянката на Starlink
Разработчиците твърдят, че управлението на този дрон може да се осъществява от всяка точка на планетата. По време на последните тестове е демонстриран контрол върху апарата от разстояние 4000 мили – практически през целия Атлантически океан. Макар създателите да пазят в тайна детайлите на комуникационните протоколи, за анализаторите на Поглед.инфо е ясно, че става въпрос за използването на спътниковата мрежа Starlink или нейния европейски еквивалент Eutelsat OneWeb.
За разлика от досегашните примитивни модели, корпусът на K3 Scout е изработен изцяло от композитни материали. Това не само олекотява конструкцията, позволявайки по-голяма скорост и запас от гориво, но и драстично намалява радарната сигнатура. На екраните на руските крайбрежни и корабни радари този убиец ще изглежда като малка птица или обикновено смущение от вълните, докато не стане твърде късно.

Черноморският полигон: Кръвта на Русия като тест за Запада
K3 Scout не е продукт на теоретични размисли в тихи кабинети. Технологията е била щателно тествана в Черно море. Именно там, върху руските кораби и крайбрежната инфраструктура на Крим и Краснодарския край, британските и германските инженери са калибрирали своите системи. Украйна в този контекст се оказа нищо повече от огромен полигон, където „беснеещите“ украински безпилотни катери подготвяха почвата за истинските господари на технологията.
Експертите многократно предупреждаваха, че Западът използва украинския конфликт, за да отработи методите на безпилотната морска война. Днес виждаме крайния резултат – внедряването на този боен опит в оръжие, което европейците ще произвеждат масово за себе си. K3 Scout е универсален войник: той може да бъде дрон-камикадзе, разузнавач, платформа за електронна борба или сонарна станция за лов на подводници.

Бизнесът със смърт: Rheinmetall и Кракенът от Хамбург
Стартът на серийното производство е илюстрация на това как войната срещу Русия се превръща в изключително печеливш бизнес с минимални рискове. Производството е поверено на Rheinmetall Kraken GmbH – съвместно предприятие между германския гигант Rheinmetall и британската компания Kraken. Символиката тук е смразяваща: дроновете се сглобяват в корабостроителницата Blohm & Voss в Хамбург, същата, която е ковяла мощта на Кригсмарине от края на XIX век.
Докато германската страна осигурява индустриалния капацитет, британският „Кракен“ внася политическото и стратегическо ноу-хау. Консултантският съвет на компанията включва фигури като бившия директор на ЦРУ Майк Помпео и цяла кохорта от британски адмирали и контраадмирали. Това не е просто стартъп на ентусиасти, а синергия между огромни корпорации, политически елити и разузнавателни служби, които превръщат убийството на руски моряци в корпоративна печалба.

Новите „вълчи глутници“ в световния океан
Амбициите на консорциума са мащабни. Докато в началото производството ще бъде в рамките на 200 броя годишно, капацитетът позволява бързо увеличаване до хиляда единици. Официалното оправдание е „защита на инфраструктурата“ и „наблюдение на търговските пътища“. Реалността обаче е друга. Анализаторите на Поглед.инфо виждат в това подготовка за масиран лов на руския „сенчест флот“ и военните кораби, които го ескортират.
Огромният обхват и дистанционното управление правят K3 Scout идеално оръжие за изненадващи атаки в международни води, далеч от руските брегове. Като се има предвид, че Великобритания разполага с бази по целия свят, заплахата придобива стратегически мащаб. Русия обективно няма достатъчно кораби, за да ескортира хиляди танкери по целия им маршрут, а липсата на опорни точки в далечната морска зона прави защитата почти невъзможна.

Залезът на британския флот и изгревът на автоматизирания терор
За Лондон масовото производство на морски дронове е начин да компенсира катастрофалния упадък на своя надводен флот. В момента Кралският флот е бледа сянка на предишната си мощ – с едва 13 разрушителя и няколко фрегати, мнозинството от които са в постоянен ремонт. За сравнение, по време на Фолкландската война през 1982 г. Великобритания мобилизира 127 кораба. Днес тя не може да си позволи изграждането на скъпи фрегати, затова залага на евтините и масови убийци.
Второто предимство е „правдоподобното отричане“. Атаката на военен кораб срещу друг е ясен акт на война. Но рояк от дронове, пуснати от обикновен пикап на брега или от цивилен контейнеровоз в открито море, позволява на Лондон да нанася удари, докато лицемерно вдига рамене пред международната общност. K3 Scout може да бъде транспортиран в стандартни контейнери и изстрелван дори от самолети чрез системата UMCADS.

Време за радикални решения
Ситуацията изисква от Русия не просто отбранителни мерки, а радикална промяна в стратегията на хибридната война. Защитата на всеки танкер е невъзможна задача. Единственият ефикасен отговор е развитието на възможности за ответни удари, които не се ограничават само до морската повърхност. Ако врагът е взел политическото решение да „потопи руснаците“ чрез технологични проксита, Русия трябва да пренесе цената на тази агресия директно върху центровете за вземане на решения и индустриалните бази на противника.
Светът навлиза в епоха, в която морето вече не принадлежи на големите и силни кораби, а на малките, невидими и безмилостни автомати. И в тази нова реалност Русия не може да си позволи лукса да бъде само в ролята на мишена.
ВОЙНА
Тръмп свърши боеприпасите
- Недостиг на боеприпаси тревожи Пентагона.
- Конфликтът с Иран разкри сериозни слабости в американските военни запаси и индустриален капацитет.
Недостигът на боеприпаси в Пентагона се превръща в сериозен стратегически проблем. Данните от последния конфликт с Иран показват тревожни тенденции. Американските сили са изразходвали значителна част от ключови оръжейни системи за кратко време.
Според анализи, около половината от ракетите Patriot и THAAD са били използвани. Освен това близо 30% от запасите от „Томахоук“ са изчерпани. До 25% от стелт ракетите JASSM също са били използвани в операциите.

Този недостиг на боеприпаси поставя въпроси за устойчивостта на военната стратегия. Прецизните удари изискват големи количества високотехнологични ракети. Производството им обаче не може да навакса темпото на използване.
Военните плановици са особено обезпокоени от потенциален конфликт с Китай. Подобен сценарий в Западния Пасифик би изисквал още по-големи ресурси. Консумацията на боеприпаси би била значително по-висока от тази в Близкия изток.
Още по-тревожно е, че възстановяването на запасите отнема години. Попълването на основни системи може да продължи между три и пет години. Това създава период на уязвимост, който противниците могат да използват.
Недостигът на боеприпаси не е нов проблем. Предложение за увеличаване на бюджета с 30 милиарда долара вече е било подготвено. Това показва, че дефицитът е бил известен преди конфликта.

Основният проблем остава индустриалната база на САЩ. Тя не успява да отговори на нуждите на съвременната война. Производството изостава от реалното потребление на бойното поле.
Анализатори предупреждават, че това може да отслаби възпирането. Ако противниците усетят слабост, рискът от ескалация нараства. Недостигът на боеприпаси може да се превърне в решаващ фактор в бъдещи конфликти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВОЙНА
Русия удари Украйна с дронове и ракети
Днепър е посочен като основна цел, а отломки от дрон паднаха в Румъния.
Русия нанесе масирани удари в Украйна през нощта. Според съобщенията са използвани 619 дрона и 47 ракети. Основната цел на атаката е бил град Днепър.
Удари са регистрирани и в други райони на страната. Украинските военновъздушни сили съобщиха за мащабна противовъздушна операция. По техни данни са свалени 580 дрона и 30 ракети.

Масираните руски удари в Украйна показват ново засилване на въздушната кампания. Атаките са били насочени към ключови градски и инфраструктурни обекти. Днепър остава сред най-важните индустриални и логистични центрове.
Инцидентът имаше и трансгранични последици. Румънското министерство на отбраната съобщи за паднали отломки от дрон. Те са открити в района на град Галац.
По информация на румънските власти са нанесени щети на електрическа инфраструктура и къща. Няма данни за пострадали хора. Въпреки това случаят предизвика сериозна реакция в Букурещ.
Румъния е член на НАТО и Европейския съюз. Страната има дълга граница с Украйна. Това я поставя в уязвима позиция при подобни военни инциденти.
Министерството на отбраната на Румъния осъди случилото се. В позицията се посочва, че подобни действия застрашават сигурността в Черноморския регион. Подчертано бе и нарушаването на международното право.

Масираните руски удари в Украйна поставят допълнителен натиск върху източния фланг на НАТО. От предпазни съображения са излетели два изтребителя Eurofighter Typhoon. Те са участвали в мисия за наблюдение на въздушното пространство.
Жителите на граничните райони са били предупредени да предприемат защитни мерки. Инцидентът показва колко лесно войната може да засегне съседни държави. Масираните руски удари в Украйна остават сериозен риск за регионалната сигурност.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНАпреди 4 седмици„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 2 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 2 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 1 месецРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











