СПОРТ
Роналдо обожаваше алкохола и пиеше дори на тренировките. Даваше интервюта срещу бира и превземаше клубовете с Виери
Когато говорим за легендарни футболисти, известни с любовта си към алкохола, се сещаме за имена като Адриано, Пол Гаскойн, Кристиан Виери. Някак си, Роналдо не попада в тази категория. За бразилеца се говори повече като за футболист, чиято кариера бе провалена от контузиите, а за самия него се знае, че обожаваше компанията на красивите жени. Но не по-малко си падаше и по пиенето.
Роналдо премина в ПСВ на 17-годишна възраст. Младокът може и да се е надявал безгрижният му живот да започне още тогава, но познавайки го, майка му и нейна приятелка пътуват и заживяват с него в Нидерландия. Майка му е строга жена и го кара да следва стриктен режим извън терена. Купоните и жените ще трябва да почакат още малко.
Но не и алкохолът. Защото Роналдо измисля любопитен начин да се сдобива с любимата си напитка – бирата. Всеки журналист, който иска да се добере до интервю с него, трябва да се бърка за няколко халби от пенливата течност, за да развърже езика на бразилеца.
Изненадани ли сте? Не бъдете. Още от малък Роналдо обича да моли за различни неща. Бъдещата велика деветка израства в бедността на фавелата и свиква да проси. Треньорът на детския отбор на Роналдо – Сан Кристован, си спомня за играча тогава: „Винаги молеше за нещо. Винаги искаше да вземе нещо от теб: пари за храна, за обувки, за каквото и да е.“
На 17 Роналдо далеч не бил скъсал с този си навик, но вече иска алкохол, вместо пари.
„Разговорите ни винаги се провеждаха в барове – разказва журналистът Робин ван Аалст. – Купувах бира след бира, тъй като знаех, че без тях Роналдо няма да говори. Беше изградил навик – изпиеше ли си бирата, започваше да си гледа часовника, сякаш беше готов да си тръгне. Това беше знак, че трябваше да му взема още една, понякога и чийзбургер.“
Кариерата (включително и алкохолната) кариера на Роналдо разцъфна през 1997 година в Италия, когато 20-годишният бразилец пристигна в Милано. Тифозите на Интер го посрещнаха като герой – десет хиляди го посрещнаха при пристигането му, а 50 хиляди се настаниха по трибуните на „Сан Сиро“ за демонстрационния мач срещу Манчестър Юнайтед.
В Милано вече е различно. Роналдо е без майка си, която посещава сина си само по няколко пъти в годината, а през останалото време живее обратно в Бразилия. От по-близките му хора около него е само агентът му Джовани Бранкини. И той далеч не се опитва да спира алкохолните му пориви: „Моята работа е да ти печеля пари. Твоята – да играеш футбол. В останалото време прави, каквото си поискаш.“
И Роналдо го правеше. Времената бяха такива, че го позволяваха.
Най-довереният му партньор в запоите е Кристиан Виери. „Заедно с Роналдо в Интер организирахме такива запивки, че всички останали ни завиждаха“, пише Виери в автобиографията си „Наричайте ме Бомбардировача“.
Стане ли 10 вечерта, Роналдо и Виери, обичайно заобиколено с красиви жени, започват обиколката си по нощните заведения. Тя започва от ресторант „Крако“ на ул. „Виктор Юго“, където вечерят и подгряват с няколко аперитива. След това пред тях е целият нощен живот на Милано.
Всичко се комбинира и приема заедно. За да може ефектът да бъде максимален: водка с енергийни напитки, кайпириня (известен коктейл в Бразилия), шампанско и, разбира се, любимата на Роналдо бира. По време на тези пиянски нощи Роналдо не жали количествата. „Той не обичаше да пробва. Просто обожаваше вкуса на алкохола“, споделя бразилският полузащитник Вампета, който е и близък приятел на Феномена.
Алкохолните турове по нощните заведения на Виери и Роналдо се проточват до ранните часове на следващата сутрин. Първите часове след събуждането винаги са кошмарни за Бобо. „Едва си поемах въздух, а коремът ме свиваше. В същото време Роналдо сърбаше капучиното си и ми се присмиваше“, призна веднъж Виери.
Бразилецът бързо свиква с пиенето по барове, но това не му стига. Затова измисля начин да пие и по време на тренировки.
Още в първите си дни в Интер Роналдо изумява всички не само с футбола си, но и с любовта си към газираните безалкохолни. Бразилецът пие кола постоянно, дори на почивката на мачовете и на тренировки. Това му е позволено (само на него), след като в продължение на няколко седмици умолява старши-треньора Луиджи Симони, който обявява: „За мен всички сте равни. Всички с изключение на един. Само на него (Роналдо) позволявам да пие „Кока-Кола“.“
След това Роналдо започва да се разнася из клубната база с пластмасова чашка с или няколко шишета с кола напълно необезпокояван. Единственият проблем е, че газираната напитка в тях далеч не е кола, а тъмна бира. „Това ми помогна много, когато бях малък. Криех бира в бутилки от кола и никой в клуба така и не разбра“ призна си най-накрая Роналдо в едно интервю пред бразилския вестник Folha de S.Paulo.
Същият трик бразилецът използва всяка пролет, когато дойде време за карнавала в Рио. За да не бъде сниман постоянно от бразилските журналисти, докато се наслаждава на карнавала, Роналдо крие алкохола си в бутилки от кола.
90-те години бяха магическо време за футбола. В Италия дори президентите на клубовете не се интересуваха от алкохолните запои на играчите си. Напротив – някои направо ги насърчаваха. Разбирането тогава беше – колкото по-бурен е нощният живот, включително и в женска компания, толкова по-добри бяха звездите на терена след това.
Роналдо се разбираше отлично с Масимо Морати в Интер, защото каквото и да правеше по баровете и в хотелската си стая бразилецът, на терена продължаваше да твори. Още в първия му сезон в Италия „нерадзурите“ завършиха втори в Серия „А“, като спечелиха и Купата на УЕФА, побеждавайки друг италиански отбор на финала – Лацио.
Единствено Мирча Луческо се опита да укроти страстта на Роналдо. Румънецът се опита да вкара нападателя в правия път в продължение на няколко месеца, но напразно: „Роналдо обичаше не само бирата, но живота, като цяло, във всичките му проявления. Често сме говорили за това. Той ми отговаряше само: „Мистер, аз съм на 23 и искам да изживея всяко едно удоволствие.“
В петте си години в Италия Роналдо разви вкус и към виното. Като и с него се научи да прекалява. Във всеки аспект. Бразилецът започва да колекционира скъпи бутилки вино, като има такава подарена дори от папа Йоан Павел II. Въпреки това не се прави на разбирач и си признава, че просто обича да пие от гроздовата напитка: „Изобщо не ги разбирам тези етикети.“
В краткото си време в Интер Роби Кийн се присъединява към бразилската жилка и запива често с Роналдо и Вампета. Веднъж ирландецът и Вампетa по погрешка изпиват виното подарък от папата, а когато Роналдо побеснява, те му отговарят: „Съжаляваме. Но не беше кой знае какво. Имаше вкус на оцет.“
След като Бразилия спечели световното първенство през 2002 година, където Луиш Фелипе Сколари държеше юздите здраво, цената на Роналдо скочи неимоверно и Реал Мадрид плати 45 милиона евро за него. Виери остана в Италия, а и вече бе носил фланелката на „белите“, а на „Сантяго Бернабеу“ Роналдо се събра с дългогодишния си приятел Роберто Карлош. В негово лице Феномена отново имаше приятел по чашка, а двамата се сплотяващ още повече, чак до степен Карлош да заяви в едно интервю: „Спал съм в една стая с Роналдо повече, отколкото с жена си.“
С пристигането на бразилеца в Реал Мадрид започнаха да действат нови правила – след тренировка целият отбор ходеше на вечеря заедно, а масите бяха заредени с бири. По време на гостувания предпочитаният алкохол е виното, който задължително присъства с храната вечерта преди мача.
В средата на първото десетилетие от новия век Реал Мадрид сменяше доста често треньорите. И всеки трябваше да намери подход към Роналдо. Единствено Висенте дел Боске разбра гения на бразилеца и се съобрази с графика му, изтегляйки тренировките чак за 17:30 ч.
Но не всички бяха толкова находчиви. Хосе Камачо се опита да го превъзпита и искаше отборът да тренира от 10:30 ч. сутринта, като насрочваше занимания и за седем сутринта. Може би, не е изненадващо и че изхвърча от „Бернабеу“ след само шест мача.
Вандерлей Люксембурго пък искаше да се отърве от алкохола и го забрани на целия отбор. Виното и бирата изчезнаха, но изведнъж всички играчи на „кралете“ заобичаха газираните напитки.
През 2006-а, когато Фабио Капело пое Реал, бе изумен от факта, че съблекалнята на „белите“ вонеше на алкохол – нещо, от което се оплакваше и Рууд ван Нистелрой. Роналдо пък вече се бе изпуснал и тежеше 96 кг. Капело също забрани алкохола, но Роналдо, Карлош и Робиньо вече не слушаха никого и продължиха със запоите си, уж тайно от останалите.
По-късно тогавашният спортен директор Предраг Миятович призна, че Роналдо и Робиньо често са се появявали на тренировъчната база във Валдебебас с тежък махмурлук. Заради това Капело реши да се отърве от Феномена и го прати в Милан, като по този начин спаси и 18-годишния Марсело от токсичното му влияние.
„Той беше невероятен футболист, но внасяше лоша атмосфера в отбора. Постоянно беше по партита и правеше, каквото си поиска. Когато продадохме Роналдо, атмосферата се подобри“, каза Капело. И бе прав. През втората част на сезона Реал навакса девет точки изоставане от Барселона и стана шампион. В края на кампанията Роберто Карлош и самият Капело също си трътгнаха от „Бернабеу“.
В Милан, вече 30-годишният Роналдо бе символ на фриволния начин на живот. През лятото на 2007-а младият Алешандре Пато получи място в съблекалнята между Кака и Феномена. Изглеждаше така, все едно на рамената му са кацнали ангел и дявол. „От едната ми страна беше Кака, който беше религиозен и живееше скромно – спомня си Пато. – От другата бях съблазняван от Роналдо, жените и партита му. Не знаех какво да избера!“
След като приключи с Европа, Роналдо се завърна в Бразилия, където спечели купата с Коринтианс, а през февруари 2011-а прекрати кариерата си. И беше спокоен, защото: „Вече мога да правя, каквото си пожелая. След няколко дни ще отида на карнавала и най-накрая няма да трябва да се крия. Ще си сипя любимата бира и няма да я крия в бутилка от кола.“
Огромна част от кариерата на Феномена премина, освен в отбелязването на голове, в купони с алкохол и цигари и забежки с красиви модели. През 2018-а самият Роналдо осъзна, че трябва да намали темпото и за девет месеца спря вредната грана, цигарите и алкохола. Дори се свърза с психолог, който да му помага, но не остана доволен.
„Измами ме – твърдеше Роналдо. – Трябваше да се откажа от едно нещо, а не от трите наведнъж. Това е много трудно. Но все пак успях да издържа девет месеца чист.“
В днешни дни Роналдо изглежда позабавил темпото и вече готов да се наслаждава на алкохола в малки количества. В разгара на карантината легенди на Реал Мадрид си организираха онлайн среща, по време на която бразилецът разсмя всички с отговора си на въпрос как е английският му: „Горе-долу. Но се подобрява доста, когато пия вино!“
СПОРТ
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан

Международната федерация наказа родни треньорки майка и дъщеря за бой и психотормоз на състезателки
Три години е продължило разследването срещу треньорките по художествена гимнастика на националния отбор на Азербайджан Мариана и Сияна Василеви. Преди три дни Европейската гимнастическа федерация (UEG) осъди българките за жестоко отношение към подопечните им гимнастички.
По делото са разпитани 12 свидетели, включително седем гимнастички и трима треньори. Според техните показания, Мариана Василева е била и драскала гимнастичките, принуждавала ги да тренират и да се състезават със силни болки от травми. Тя също така обиждала възпитаничките си и налагала глоби заради излишно тегло, отнемала мобилните им телефони, лишавала ги от връзка със семействата им и заплашвала родителите, които се опитвали да се намесят и да защитят дъщерите си. Сияна, заради грешки на тренировки, многократно била гимнастички с мобилни телефони и бухалки, а също така ги душила, свидетелстват още пострадалите.
Бившият главен треньор на азербайджанския отбор Мариана Василева, която в момента заема поста заместник-министър на спорта, беше отстранена за осем години. Дъщеря ѝ, настоящият треньор на националния отбор Сияна Василева, е дисквалифицирана за една година. И двете специалистки, с български произход, бяха признати за виновни за психологическо и физическо насилие, провеждане на тренировки, които поставят под въпрос благополучието и здравето на гимнастичките, задържане на наградите на гимнастичките и лишаване на момичетата от връзка с техните семейства. Това не е първият подобен инцидент в този спорт.
Мариана Василева-Тотева пристига в Азербайджан през 2007 година и става главен треньор на националния отбор. Под нейно ръководство азербайджанските гимнастички значително подобряват резултатите си, въпреки че първите слухове за строгите методи на работа на българската специалистка се появяват в медиите още преди Олимпиадата през 2016 година. Въпреки това треньорката има силен покровител — Фарид Гаибов, настоящият ръководител на Европейската гимнастическа федерация и министър на младежта и спорта. Благодарение на тази връзка Василева не само че дълго време избягва неприятности, но и става член на изпълнителния комитет на UEG, а преди три години беше назначена за заместник-министър на спорта, като остави отбора на дъщеря си Сияна, която сравнително наскоро завърши кариерата си като състезателка, пише руското издание „Спорт“.
Сияна става най-младият натурализиран спортист в историята на Азербайджан на 15 години. Тя спечели медали на Европейското първенство за новата си страна и през 2021 година беше избрана в комисията на спортистите на Международната федерация по гимнастика (FIG).
Недоброжелатели в Баку и „българският клан“
Общо взето, представителките на „българския клан“ в Баку имаха какво да губят и много недоброжелатели, които се опитват да очернят специалистките пред Мехрибан Алиева, съпругата на президента на страната и главната покровителка на азербайджанския спорт. Например, през 2021 година в мрежата беше публикувано видео с „непристойни танци“ на Мариана на частно парти, което едва не доведе до уволнението ѝ. Разследването за жестокото отношение към гимнастичките започна през 2020 година от етичния фонд, а резултатите от него се оказаха шокиращи.
Разследване и наказания
След разследването Мариана е отстранена от участие в събития на FIG за осем години и е пожизнено забранено да работи като главен треньор в каквато и да е национална федерация. Званието „почетен треньор“, присвоено ѝ през 2019 година, също е анулирано. Сияна е отстранена за 18 месеца със спиране на санкциите за три години при преминаване на „курсове за предотвратяване на неправомерни практики и защита на деца“. Друга българка, треньорът Евгения Валиева, която е преследвала момичета заради теглото им, е отстранена за 12 месеца със спиране на санкциите за две години. Освен това федерацията по гимнастика на Азербайджан е глобена със 12 хиляди швейцарски франка, също така е отстранена за шест месеца и за още 12 месеца условно.
Последното може да повлияе на провеждането на етапите от Световната купа по спортна гимнастика (6-9 март) и художествена гимнастика (18-20 април) в Баку, на които се очакваше да участват руски спортисти. Фарид Гаибов със сигурност ще положи максимални усилия, за да минимизира последствията от този скандал. Въпреки това на Мариана Василева и нейната дъщеря ще им бъде много трудно да възстановят репутацията си.
Скандалите със злоупотреби на треньори в последните години редовно възникват в различни дисциплини на гимнастиката по целия свят. И не може да се пренебрегне тази тенденция. Макар че в световната гимнастика в продължение на десетилетия неофициално се пропагандират най-строгите методи на работа, които се търпят на най-високо ниво в авторитарни държави заради добрите резултати.
„Азербайджански манталитет“
„Има и психологически аспект: ако детето вижда, че не е най-доброто в момента, то може да се счупи“, разказва Мариана Василева в интервю през 2019 година. „Но за родителите детето си остава най-доброто, независимо какво и как прави. Затова беше трудно да убедя родителите, че техните деца трябва да работят още повече върху себе си, за да постигнат резултат, както и да убедя самите гимнастички, че те могат да представят по-добре. В Баку ми се наложи да променя методите и стила на работа, защото манталитетът на хората в Азербайджан и България се различава. Какво да се прави, трябва да се адаптираме. Мисля, че момичетата се адаптираха към моите методи, а и аз към азербайджанския манталитет. И много ми хареса тази работа“.
Нови правила в гимнастиката след случаи на насилие в цял свят
През 2022 година Международната федерация по гимнастика (FIG) публикува нова редакция на Кодекса на поведение за спортисти, треньори, медицински персонал и официални лица, който забранява на треньорите „неоснователен физически контакт“ със спортисти. „Дългосрочното физическо и психическо здраве, безопасност и благополучие на всеки спортист“ беше обявено за приоритет пред спортния резултат. Според документа треньорите и персоналът трябва да „се въздържат от всякакви неуместни, неучтиви, обидни, присмехулни или критични коментари относно външния вид, форма на тялото или тегло на спортиста“. Също така според новите правила, „всеки физически контакт със спортист трябва да бъде съобразен със ситуацията и да е необходим за развитието на уменията на спортиста и/или за неговата безопасност“.
Нови правила бяха въведени в отговор на многобройните скандали с насилие над спортисти в различни дисциплини на гимнастиката, като най-голям беше процесът срещу бившия лекар на националния отбор на САЩ Лари Нассар, който получи почти триста години затвор за насилие и непристойни действия спрямо десетки млади спортистки. Сред жертвите му бяха олимпийските шампионки Симона Байлс и Александра Райсман, както и много обикновени гимнастички. Насар извършваше престъпленията си в продължение на двайсет години с помощта на спортни функционери и органи на реда. Скандали със злоупотреби и неподходящо поведение на треньори също бяха регистрирани в Австралия, Нова Зеландия, Канада, Великобритания, Гърция, Нидерландия и Швейцария. В някои случаи обвинените специалисти бяха уволнени, получиха наказания и дори затвор.
Майка и дъщеря Мариана и Сияна Василеви отдавна работят в Азербайджан, като майката на практика положи основите на успехите на тамошната художествена гимнастика.
Кои са наказаните българки?
50-годишната Мариана Василева-Тотева е родом от Търговище. След края на състезателната си кариера тя става треньор в „Левски“. По покана на азербайджанската федерация заминава да работи там през 2007 г. със семейството си (съпруг и две дъщери – Сияна и Валерия, които тренират художествена гимнастика). Две години по-късно става главен треньор на националния отбор на страната през 2009 г.
През 2020 г. бе поканена да участва като експерт в разработения от президента на FIG Моринари Ватанабе „Проект за реформа в художествената гимнастика“. По ирония на съдбата Мариана Василева е и член на Изпълнителния комитет на GEF, която днес наложи наказанието ѝ.
Заради множеството спечелени медали както от индивидуални състезателки, така и от ансамбъла, тя бе назначена директно за зам.-министър на спорта на страната преди три години.
Сияна Василева е на 28 г. На 15 става най-младият натурализиран в спортист в историята на Азербайджан. Освен двата европейски медала при жените, тя печели с ансамбъла на страната и бронз от Евро 2011 за девойки в Минск. През 2021 г. бе избрана за представител на спортистите във FIG.
Сияна Василева учи в Държавната академия за физическо възпитание и спорт в Баку, а от 2022 г. учи и психология.
Насилието в художествената гимнастика е голяма тема пред последните години, но в България разкритията за тормоза, на който са подлагани златните момичета, направени от Бианка Панова, шокираха още преди 10 години. Тогава Панова разкри за спорните методи на Нешка Робева и я обвини във физическо, психическо малтретиране и даване на хормони. Думите й тогава останаха без последствия, но в архивите на ДС има потвърждения за всичко казано от Бианка Панова.
ДС разследвала методите на Нешка Робева
Оказва се, че още преди няколко десетилетия Държавна сигурност е засякла проблемите в Българската федерация по художествена гимнастика. Става дума втората половина на 80-те години на ХХ век, а напрежението е предизвикано от методите на работа на тогавашния треньор на националния отбор по художествена гимнастика Нешка Робева, разкрива разследващият журналист Христо Христов.
Това става ясно от строго секретен документа на оперативен работник от Шесто управление на ДС, обезпечаващ националния отбор по художествена гимнастика във ФРГ през ноември 1988 г.
В строго секретния си рапорт до началника на отдел 09, отговарящ за средствата на масова информация и спорта на Шесто управление на Държавна сигурност, капитан Сашо Николаев от отдела описва „враждуващите групировки” на Нешка Робева и Мария Гигова, в основата на което е случаят с националната състезателка Бианка Панова, едно от „Златните момичета” на българската художествена гимнастика.
В документа на ДС се потвърждава отношението на Робева, което е било достояние на останалите треньори по художествена гимнастика.
Според доклада на оперативния работник бюрото на федерацията е заседавало специално за обсъждане на методите, прилагани от Нешка Робева, която обаче не се явила на него.
Две от състезателките са потвърдили, че са малтретирани по време на тренировки от Робева.
Последната от своя страна поискала състезателките да потвърдят казаното от тях пред бюрото, което те направили. В резултат на това „Робева се афектирала много и ги спряла от пътуването”, посочва оперативният работник, като отбелязва още, че „вероятно тези състезателки няма да бъдат включени повече в националния отбор”.
Отношенията между Бианка Панова и Нешка Робева по това време толкова са се изострили, че по време на една от тренировките Робева ударила шамар на състезателката, е отбелязано в документа.
„От водените разговори е видно, че обстановката в българската федерация по художествена гимнастика е станала преди всичко арена на уреждане на лични взаимоотношения, което води и ще доведе до подковаване на авторитета на България“, коментира в заключение оперативният работник.
Какво разкри Бианка Панова?
В своя книга „В името на голямата цел. Зад кадър“ (изд. „Сиела“), Бианка Панова разкрива за методите на Робева още през 2015 г..
„Започнах да пиша тази книга в далечната 1990 г., когато бях убедена, че хората трябва да узнаят за цената, която се плаща за това да бъдеш „златно момиче“ тогава. Исках да надзърнете зад кулисите. Да вдъхнете миризмата на прашните зали, на потта, да почувствате безнадеждната самота понякога, да ви натежи тази смазваща отговорност, да ви заболи от лишенията и обидите, да усетите болката…“. Това пише Бианка Панова във встъпителните думи на книгата.
Световната шампоионка е имала известно съмнение дали да напише преживяванията си в книга.
„Настъпиха тежки времена за България и последното, за което измъчените хора искаха да знаят, бяха жертвите, направени в името на спортната победа“, пише тя. „Нищо, че тогава спортът бе важен елемент от световната политика, бе затвърждаване на едната система, доказване на приоритета пред другата, натриване на носове. Смело мога да кажа, че ние, спортистите от онова време, бяхме нещо като легендарните гладиатори от миналото. Загубата не съществуваше като понятие. Не се броеше нито сребърен, нито бронзов медал. Съществуваше само едно – златната победа! И то на всяка цена! Без подбор на средствата. Водеше се война“.
Ето и няколко откъса от книгата на Бианка Панова:
„Борбата беше безпощадна. А нервното напрежение – непоносимо. Особено за треньорите. Правителството продължаваше да иска и да иска резултати. Не се съобразяваше с нищо. Личният живот, личните драми не се зачитаха. Съществуваше една-единствена цел – олимпийското злато. Да не говорим за вътрешните, междуклубни борби в България, които избухваха непрекъснато и никак не бяха безобидни. Всеки искаше да се окичи с олимпийско участие и не подбираше средствата“.
„Играех и грешах. Колежките ми приключваха една след друга и отиваха да почиват, а аз си играех едно и също съчетание без никакъв прогрес. Към 22 часа в залата останах само аз. Продължавах да се боря за без грешка. Напредвах бавно и мъчително. В 23 часа солидарните треньорки казаха „Лека нощ“ на Нешка и заминаха. Анета, жената, която отговаряше за храната ни, донесе на една табла вечерята на Нешка и я сложи на бюрото пред нея. Ясно… Нямаше мърдане.“ (…)
„И най-малката неточност объркваше цялото движение. Всеки ден го правех по 100 пъти без грешка отделно от съчетанието си. Но сега, в полунощ, изиграните 115 цели съчетания от сутринта до момента, 68 от които само на обръч, никак не облекчаваха ситуацията. Самата бройка вече ме побъркваше – 68 цели за 10 без грешка! Това бе някакъв абсурд!“
(…) „Преминавах последователно и безразборно през всички нюанси на гнева, отчаянието, страха, жаждата, глада, слабостта, омразата… Към 1 часа Нешка освободи Ники – пианиста ни, и той унило напусна залата. Нешка премести касетофона на бюрото си, така че да ù е удобен за пускане и спиране. Останахме само аз и тя. Минаваше полунощ. Погледна ме и каза: „Явно не ти се спи, щом като не искаш да се мобилизираш и да го изиграеш това съчетание!“ Как да не ми се спеше! И как да не исках да го изиграя това проклето съчетание! Според мен – вече го бях изиграла поне 50 пъти без грешка, но тя… Тя не го зачиташе… Бръкна в чекмеджето и извади плетката си. Играех съчетание и почивах за минута и половина и пак заставах за цяло, почивах, започвах, почивах… И така до безкрай. „Ааа… тъкмо ще си изплета пуловера!“ – тананикаше Нешка със задоволство. Дразнеше ме. Сигурно ù беше любопитно докъде мога да стигна. Колко мога да издържа? Общият брой на изиграните цели за деня бе вече над 120. Не ме поправяше. Просто мълчаливо записваше целите в дневника и клатеше глава: „Не се зачита. Не се зачита. Не се зачита… Таванът и подът на залата вече ми се сливаха в едно. Спях и играех. Не знаех къде съм. Копнеех този кошмар да свърши. Исках да избягам от тази вмирисана, мрачна и пуста зала. Осъзнавайки, че това, което се случва, просто не е възможно… Но не беше възможно и да си ида, не можех да напусна залата, без да изпълня плана си. А той бе 10 без грешка. 10 перфектни. А това дали са перфектни или не, решаваше само и единствено тя – Нешка. (…) Тогава реших, че единственият начин да приключи този садистичен експеримент бе да се контузя. Речено-сторено. Започнах да се приземявам нарочно отпуснато, без контрол, така исках да си счупя нещо… След няколкото истински и самоотвержени опита разбрах, че дори и това не бе възможно – да се контузя. Май трябваше да си нося кръста и да извървя докрай това „камино“, за да разбера какво? Какво??? За да премина през чистилището на Данте? Та каква грешница бях аз? Кому бе необходимо това?“
„Вече ми бе все едно, бях включила на автопилот. Като някакъв роботизиран идиот, без чувствителност и без живот. Към края на съчетанието изведнъж забелязах раздвижване у Нешка: „А така! Хайде сега… Ето това е!“ Завърших цялото. Останах просната на пода. Дори пулсът ми не бе ускорен. Не чувствах нищо. Нито болка, нито гняв, нито радост… до ушите ми достигаха ентусиазираните думи на Нешка, които ми звучаха толкова фалшиво: „Ето! Виждаш ли, че можеш? Най-доброто ти съчетание за деня!“ Какво можех? Това ли бе най-доброто за деня? „О, на Нешка се доспа!“ – това бе единствената мисъл, преминала през главата ми в тази ранна утрин“.
„В моето семейство най-обидната дума бе „глупак“, никога не се употребяваха цинизми или грозни, нецензурни изрази. Затова пък в залата се образовах богато по тази тема.“
„(…) отношението към нас в залата ми се струваше крайно несправедливо. Когато не можеш да разбереш или направиш някое движение – не беше нужно да ти крещят и обиждат. Когато сгрешиш и изпуснеш уреда си – грешиш не защото си „малоумна“ или си го направила нарочно, защото много обичаш да бъдеш наказвана! Когато цялото ти тяло е една пареща болка, кое би те накарало да я преодолееш? Любовта, амбицията или страхът? И досега съм на принципа, че с любов се постига много повече, отколкото със страх“.
Гимнастиката разказва и как отборът бил принуден да медитира за Нешка преди тренировки.
„Та думите в медитацията бяха следните: „Аз обичам треньорката си. Тя прави всичко само за мое добро. Нешка ме обича и се грижи за мен. Днес ще бъде чудесен тренировъчен ден!“ Боже, Боже… представете си ни, слабички, измъчени и гладни, рано в хладната сутрин, треперещи от студ, хванати за ръце в кръг, повтаряйки с омраза и ирония тези думи.“
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СПОРТ
Боряна Калейн е „Спортист на София“ за 2024 година

Олимпийската вицешампионка в художествената гимнастика Боряна Калейн е „Спортист на София“ за 2024 година. Сребърната медалистка от Париж събра рекордните 45 точки, като изпревари с 23 точки наредилата се на второ място в допитването състезателка по спортна гимнастика Валентина Георгиева, трети с 6 точки стана професионалният боксьор Кубрат Пулев.
Калейн заслужи признанието със спечеления сребърен медал индивидуално на Олимпиадата в Париж, наред с това през 2024 г стана европейска шампионка от Будапеща.
Валентина Георгиева се класира на авторитетното 5-о място на прескок на Игрите в Париж и грабна среброто също на прескок от Европейското първенство с първия медал за България при жените от 35 години насам.
Кубрат Пулев спечели през декември двубоя с Махмуд Чар за регулярната титла на Световната боксова асоциация (WBA), съобщи БНР.
В анкетата следват борецът Едмонт Назарян – бронзов медалист от Европейското първенство в Букурещ в кат. 63 кг класически стил, плувкинята Габриела Георгиева – шеста на 200 м гръб на Световното първенство в Доха с национален рекорд 2:10,11 мин, първата след Таня Богомилова със световен финал в женското ни плуване и участничка на Олимпиадата в Париж, тенисистката Виктория Томова – влязла за първи път в Топ 50 на световната ранглиста, 17-а на Олимпиадата в Париж и финалистка на WTA125 турнира във Валенсия, фехтовачката Йоана Илиева – 10-а на сабя от Олимпиадата в Париж, спечелила турнира за Световната купа в Люксембург, с бронз от Гран при турнира за СК в Орлеан (Фр) и сноубордистът Кристиян Георгиев – световен шампион за младежи на паралелен слалом от Лахтал, Австрия.
Боряна Калейн е абсолютен победител в допитването посочена като номер 1 във всички листи. Второто издание на анкетата бе организирано отново сред авторитетните спортни журналисти членове на Медийния съвет към Българския олимпийски комитет. Всеки от тях посочи своята тройка, като за първо място се даваха 5 т., за второ 3 и за трето 1 т. Преди година Калейн се нареди четвърта, тогава победител с 29 т. бе скиорът алпиец Алберт Попов, изпреварил наредилите се в тройката Йоана Илиева с 22 т. и шахматистката Антоанета Стефанова с 12 т.
Ето пълния списък на получилите гласове и точки в анкетата за „Спортист на годината на София за 2024“
1. Боряна Калейн (художествена гимнастика) – 45 точки
2. Валентина Георгиева (спортна гимнастика) – 22 точки
3. Кубрат Пулев (професионален бокс) – 6 точки
4. Едмонт Назарян (борба класически стил) – 3 точки
5. Габриела Георгиева (плуване) – 2 точки
6. Виктория Томова (тенис) – 1 точка
7. Йоана Илиева (фехтовка) – 1 точка
8. Кристиян Георгиев (сноуборд) – 1 точка
В анкетата следват борецът Едмонт Назарян – бронзов медалист от Европейското първенство в Букурещ в кат. 63 кg.
Церемонията по награждаването по традиция ще се състои в Музея на спорта в началото на февруари.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СПОРТ
Световни звезди подкрепиха Гришо, Серина Уилямс му помага

Дори ме надъха преди мача, изкефи се нашенеца
Най-добрият ни тенисист Григор Димитров се класира за 1/4-финалите на US Open, след като победи Андрей Рубльов в зрелищен 5-сетов мач (6:3, 7:6, 1:6, 3:6, 6:3), продължил 3 часа и 40 минути.
Гришо беше подкрепян от трибуните от бившата световна №1 в женския тенис Серина Уилямс, с която са добри приятели, както и от музикалната звезда Алиша Кийс.
View this post on Instagram
Двете се радваха много на българина, който ги изправяше на крака със страхотните си изпълнения. Серина и Алиша Кийс постоянно аплодираха хасковлията.
След сладката победа Гришо беше попитан от репортера „Тук е една твоя стара приятелка – шесткратната шампионка от US Open Серина Уилямс. Това постави ли те под по-голямо напрежение?“.
„По някаква причина не се чувствам никак притеснен да играя пред нея. Вчера тя дори ме надъха преди мача“, каза Димитров, разкривайки, че Серина му е помогнала за победата над Рубльов.
На 1/4-финалите в Ню Йорк Гришо ще се изправи срещу американеца Франсис Тиафо, елиминирал Алексей Попирин (6:4, 7:6(3), 2:6, 6:3).
-
БЛОГпреди 5 месеца
Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Той е световна кинолегенда, но днес живее като отшелник
-
БЛОГпреди 4 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ИНТРИГИпреди 5 месеца
Найденови дават лъжливи показания. Лечева оневинява Божков по делото за „убийствата“?