БЛОГ
ЗАПОМНЕТЕ!: 20 СЕКУНДИ! НЯМА ДОРИ ТЕОРЕТИЧНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕНА РУСИЯ!
ЗАПОМНЕТЕ!: 20 СЕКУНДИ! НЯМА ДОРИ ТЕОРЕТИЧНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕНА РУСИЯ! ТАЗИ ВОЙНА НАТО И САЩ НЕ МОЖЕ ДА СПЕЧЕЛИ. И НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ ЗА ТОВА, ЧЕ НИ УПРАВЛЯВАТ БЕЗРОДНИЦИ И ПРЕДАТЕЛИ!
Ако Българските политици знаеха само част от оръжията които влязоха на въоръжение 2018-2022 г. в Русия, щяха да излезнат „с 200“ от нато и/или да говорят по-внимателно.
„Посейдон“ – подводница дрон, носи над 100 мегатона. Може да лежи безкрайно дълго време на дъното на океана и не е нужно да напада. Самовзривяването и води до огромни поражения и за капак гигантско цунами, което може да затрие или западното, или източното крайбрежие на щатите, или малка държава като Англия.
„Авангард“ – хиперзвукова ракета носител развива до 33 000 кмч , носи други ХПЗ ядрени бойни глави като “ Циркон“ и „Кинжал“ . Няма и не може да има защита от тях от нито едно ПВО.
„Калибър“ – също симпатична ракетка, също нехващаема, може да се изстреля от Каспийско море, т.е от Руска територия от някой катер в храстите и обхвата и е до Лисабон.
„Ярс“ – междуконтинентални балистични ракети, които сменят кошмарните „Топол“ наречени от нато „Сатана“. Доста по-гадни.
„Буревестник“ – вечна!!!, повтарям вечно хвърчаща ракета с ядрен двигател ( Ядрено-Енергийна установка) и на практика горивото не свършва. Може да обикаля (и обикаля!) постоянно Земята и да удари където си иска, когато си иска. Излишно е да казваме, че има ХПЗ ядрени бойни глави, че е нехващаема и т.н.
Скоро изпитаха противо-спътниково оръжие. Успешно. Това на пракрика означава, че за броени минути оставят врага без спътници. Тоест без очи и уши. Без джипиес. Тоест ракети не работят, кораби не работят, гугъл не работи, нищо. Врага остава сляп и глух.
Няма да коментерим за наземни комплекси за С500, за „Пересвети“, „Панцир“, танкове и прочие, и прочие.
Изброих само нещата, които са без аналог. Признати от нато без аналог, не от киро тъпото и лена общата.
Нещата, които удрят гарантирано, унищожават гарантирано и не могат да бъдат спрени. От всяка една точка на света по всяко време. И никой не знае къде са тези „неща“ в момента, на кое дъно лежат и къде си фърчат.
Това не е мое или Руско мнение. Това са анализи на военни от НАТО. Те знаят това прекрасно. Четете.
На Русия не и трябват бази, тя е надскочила този етап във военното си развитие. Тя унищожава веднага. Дали континент дали държава, все таз. А времето е разчетено за под 2 минути. Говори се за под 20 секунди!!
Замислете се за 20 секунди как може да противодейства нато и на какво? Запомнете тази цифра и мислете.
Но, това не е всичко.
Ако през 70-те години имаше сценарии, че при ядрена война, който удари пръв може би ще оцелее или че Нова Зеландия и части от Австралия ще оцелеят, то сега вече този сценарий липсва, защото Руснаците въведоха системата: ПЕРИМЕТЪР.
По натовски „Dead Hand“ или мъртва ръка. Това най-грубо казано е система, която е автономна, без човешка намеса и изстрелва целия ядрен потенциал на Русия, както и дава команда на всички дронове да се самовзривят.
Без човешка намеса. Без право на отмяна.
Тоест, даже и да предположим, че нато победи или КУПИ всички Руски политици, системата регистрира изменния в шахтите за базиране ( при предателство!) както и взривовете и дава пуск.
И Путин не може да я спре, никой не може.
Имаше скандали в Русия, че стават сами заложници че е аморална. Но, тя тръгна и работи.
И не може да бъде спряна ВЕЧЕ.
Затова Путин каза фразата:
– Зачем нам свет в которой нет России?
Превод:
– Защо ни е свят, в който Русия я няма?
…Вече няма дори теоретична възможност да бъде победена Русия. Дори теоретично.
Много е важно да се разбере от всички, че сега въоръжението е на съвсем друго ниво и етап. Няма значение колко кораби и войници имаш. Един Циркон помита целия 5-ти Американски флот, со все авионосци вътре.
Говорим за друго ниво. За съвсем друг вид война и войска.
Приказките на натовците за колко самолета има и подобни щуротии е все едно банда от 100 дивака със 100 бухалки да излязат срещу танк и да кажат:
– Ама ние сме 100 а той е „само“ с 1 танк.
Нивото.
Занули всички шансове даже и теоретичните.
Та сега стана ли ясно, че тези самолетчета дет ги купихме са просто рекет? Не е сериозно да пазят. Тези корабчета и войски и учения, всичко е бутафория!
Че нато набира членове за да създава зависимости? Да държи в окупация държавата която член и бавно да я дои.
Нато е инструмент, който пази долара и хегемона.
А приказките и танковете…
Зрелища за плебса. Да поддържат илюзията.
20 секунди..
Мислете.
Затова, в момента България трябва да излезе веднага от нато и от американско влияние.
И тук не става въпрос за фили и фоби. Става въпрос, че сме фронтова линия.
А ракетите като трепят те не различават двмократ ли си или си либерал.
4 Кинжала и 4 те наши американски бази ги няма.
Още едно „нещо“ от многото … и някой Български град ще отече.
Кой? Кой ще ни опази за 2 минути? А за 20 секунди?
Даже и да иска. Даже и да е готов.
Най- лошото за нас е, че можем и да бъдем избомбени и репарации да плащаме. Вече ни се е случвало.
Елита ни е купен, отгоре до долу. Но, народа не е купен. И всички трябва да прогледнат, трезво.
Това не е наша война.
И тази война не може да бъде спечелена.
И ние не трябва да плащаме за това, че ни управляват безродници и предатели.
Защото този път може да ни е за последно.
Източник – НАТО
БЛОГ
Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха
Здравейте.
Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.
Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.
Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.
Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.
Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.
Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.
Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.
Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…
След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.
Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!
Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.
Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.
Разочарована съм.
Красимира
LIFE
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“
❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.
Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.
Те мечтаят за стоки.
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026
За лайфстайл.
За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.
❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“
❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.

❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.
💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?

БЛОГ
Дърво без корен
Беше пролет на 1987 година, но пролетта не се усещаше в сърцето на баба Станка.
Тя седеше на старата пейка пред блока — същата пейка, на която беше седяла почти всяка сутрин през последните двадесет години. Бетонният блок се издигаше над нея като огромен шкаф с чекмеджета, във всяко от които живееше нечий живот. Прането по балконите се полюшваше леко от вятъра, сякаш поздравяваше деня.
Станка гледаше нагоре.
На третия етаж някога беше нейният дом.
Там, зад стъклата, преди много години се чуваха смях, детски стъпки и мирис на топъл хляб. Синът ѝ тичаше по коридора, удряше топката в стената и тя винаги му се караше, без всъщност да е ядосана.

Снимки: Росен Коларов
После времената се промениха.
Синът замина. Първо в София, после някъде далеч. Писмата станаха по-редки, а накрая останаха само спомените. Апартаментът продадоха, за да започне нов живот някъде другаде.
Но Станка остана.
Всеки ден идваше на тази пейка и гледаше нагоре към балкона, на който вече се сушеше чуждо пране. Чужди цветя растяха в саксиите. Чужди хора минаваха зад пердетата.
Тя се чувстваше като дърво без корен — изтръгнато от собствената си земя, но все още стоящо.
Един малък вятър премина по двора и разлюля тревата. Станка се усмихна леко.
Не защото беше щастлива.
А защото знаеше нещо, което новите хора в блока не знаеха.
Този двор помнеше.
Пейката помнеше.
И дори бетонът на стария блок помнеше всички животи, които някога са били тук.
Станка погледна още веднъж към третия етаж, после бавно се изправи, подпирайки се на бастуна.
И тръгна.
Но сянката ѝ остана за миг върху пейката — като последен корен, който все още държи земята.
Снимки: Росен Коларов
Разказ и редакция: Иван Велинов
Разказа може да слушате тук
-
ВОЙНАпреди 4 седмици„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 2 месецаВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ВОЙНАпреди 2 месецаИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ
-
КОНСПИРАЦИЯпреди 1 месецРАДЕВ РАЗКРИ: ПЕЕВСКИ АМЕРИКАНСКИ АГЕНТ-ПРЕДАТЕЛ!











