Конституционният съд отхвърли като недопустимо искането на президента Румен Радев за отмяна на решението на председателя на Народното събрание Наталия Киселова,

… с което тя отказа да внесе за разглеждане в парламента искането на държавния глава за свикване на референдум за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 година.

Конституционният съд публикува на страницата си следното изявление по повод решението си:

Конституционният съд се произнесе с определение по конституционно дело, с което допусна за разглеждане по същество искането на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията във връзка с отговор на следния въпрос: Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?.

Съдия Соня Янкулова и съдия Борислав Белазелков подписаха диспозитива в тази му част с особени мнения.

Съдът отклони като недопустимо искането на президента на Република България за тълкуване на чл. 1, ал. 2, чл. 10, чл. 42, ал. 1 и 2 във връзката им с чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията.

Диспозитивът в тази част е приет с единодушие.

Съдът отклони като недопустимо искането за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 77, ал. 1, т. 1- 2 и чл. 84, т. 5 във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 10 и чл. 42, ал. 1 и 2 от Конституцията, относно въпроса: Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за провеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?.

Диспозитивът в тази част е приет с особенo мнениe на съдия Атанас Семов, съдия Янаки Стоилов и на съдия Сашо Пенов, и със становище на съдия Невин Фети.

Съдът единодушно отклони като недопустимо искането за обявяване нищожност на Разпореждане № 51-550-01-301/ 13.05.2025 г. на председателя на Народното събрание.

Съдия Атанас Семов и съдия Янаки Стоилов подписаха диспозитива в тази част със становище.

В заседанието участваха всички дванадесет конституционни съдии.

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Стармър: Великобритания започва подготовка за война с Русия

Великобритания започва да се готви за бойни действия срещу Русия, заяви британският премиер Киър Стармър, цитиран от чуждите медии. Днес той изложи плановете за превъоръжаване на страната, които са насочени към сдържане на Русия.

„Смятам, че най-добрият начин да се предотврати един конфликт е да се подготвим за него. Заплахата, с която се сблъскваме сега, е по-сериозна, по-непосредствена и по-непредсказуема от времето на Студената война,“ каза той.

Великобритания планира да построи 12 подводници, да инвестира 1 млрд. стерлинги в ядрено и друго оръжие, да увеличи производството на дронове, да построи 6 завода за боеприпаси, да създаде запас от 7000 ракети и да сформира кибер войски.

Очаква се 12-те нови подводници от клас SSN-AUKUS да заменят седемте подводници от клас Astute до края на 2030-те години. Така, с четирите нови подводници Dreadnought, който пък ще заменят старите от клас Vanguard, Обединеното кралство ще разполага във военноморския си флот с общо 16 нови подводници.

Британският министър на отбраната Джон Хийли подчерта, че модернизирането на армията на кралството ще подобри значително отбранителния капацитет срещу вражески държави като Русия и Китай. Той допълни също така, че правителството възнамерява да инвестира допълнителни 15 млрд. паунда (близо 18 млрд. евро) в отбраната си, информира британският в-к „Телеграф“.

С новите подводници от последно поколение и собствена програма за ядрени бойни глави край британското крайбрежие ние укрепваме защитата на Обединеното кралство както отвътре, така и отвън, обясни Хийли и добави, че Великобритания „трябва да е подготвена за руска атака.“

В интервю за Би Би Си Киър Стармър не смята, че човечеството е на прага на ядрен конфликт, но отбеляза, че разполагането на ядрени оръжия се е превърнало в ефикасен инструмент още от края на Втората световна война.

„Трябва да си зададем въпроса какво може да стори НАТО, за да запази мира в следващите години“, каза Стармър, но не пожела да посочи кога Великобритания ще започне да заделя 3% от своя БВП за отбрана.

За да финансира всичко това, разходите за отбрана ще бъдат увеличение до 2,5% от БВП до 2027 г., а след това – до 3%.

Великобритания е един от най-стабилните господари на Украйна във тероризма й срещу Русия в момента.

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Конституционният съдия Янаки Стоилов: Отказът на парламента от референдум за еврото противоречи на демокрацията

„В преамбюла на Конституцията на Република България народните представители от VII-то ВНС са прогласили своята решимост да създадат демократична, правова и социална държава, а в чл. 1, ал. 2, изр. второ те са предписали, че държавната власт се осъществява от народа непосредствено и от органите, предвидени в Конституцията. След като по въпрос, свързан със замяната на един от символите на държавността – националната валута с общата европейска валута – националната представителна институция е отказала произвеждане на референдум, трябва да се запита има ли въобще важни за националната съдба на България въпроси, по които такъв би се допуснал.“ Това пише в особеното мнение на проф. Янаки Стоилов – конституционен съдия по к.д. 13/ 2023г. към решението на Конституционния съд (КС), че отказът на депутатите да насрочат референдум не противоречи на Конституцията.

„Отказът на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по въпроса кога да се въведе еврото като единствена валута в Република България, предложен от инициативен комитет и подкрепен от стотици хиляди български граждани с избирателни права, противоречи на принципа на демокрацията, прокламиран в чл. 1, ал. 2 от Конституцията“, посочва Янаки Стоилов. Единствено той гласува с особено мнение за разлика от останалите членове на съда, които се произнасят в полза на решението на парламента да няма референдум за еврото.

„КС се е произнесъл по въпроса – противоречи ли на Конституцията решението на НС, с което не е прието предложението за произвеждане на референдум по поставения въпрос“, коментира бившия съдия Румяна Ченалова.

Предмет на делото е конституционосъобразността на решението на НС, а не на референдума.

В решението е записано:

„Чл. 6, ал. 1 ЗПУГДВМС гласи: „Споровете за конституционност на решението на Народното събрание ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане“.

Тази разпоредба следва да се тълкува в контекста на установеното в чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията правомощие на Конституционния съд да се произнася по конституционосъобразността на „законите и другите актове на Народното събрание“. Това означава, че приетите от Народното събрание решения, в частност и решението, предмет на настоящото дело, попадат в обхвата на актовете на парламента, предмет на контрол за конституционосъобразност, по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

В тази разпоредба конституционният законодател „не прави разграничение между актове на Народното събрание с положително и актове с отрицателно съдържание с оглед на компетентността на Конституционния съд“ (определение от 27.10.1992 г. по к.д. № 22/1992 г.). Следователно на контрол за конституционосъобразност по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията подлежи НЕ САМО РЕШЕНИЕ на Народното събрание, което ПОДКРЕПЯ произвеждането на национален референдум, НО И РЕШЕНИЕ, което ОТХВЪРЛЯ направено предложение за произвеждане на национален референдум“.

На 9 май президентът Румен Радев обяви, че ще предложи на парламента свикване на референдум за приемане на еврото въпреки произнасянето на Конституционния съд.

„Това, което най-много липсва обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще, без да се вслушват в мнението на гражданите. Като президент съм убеден, че възвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус. С вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има правото да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще. Затова внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута – евро, през 2026 година?”, каза във видеообръщение към нацията държавният глава.

„Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще. Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще даде възможност да се чуят всички аргументи „за“ и „против“. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години. Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи”, заяви Румен Радев.

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ