Представителите на различните политически партии в 51-ото Народно събрание не закъсняха с реакциите си относно намеренията на президента Румен Радев да вкарва в Народното събрание референдум за приемането на еврото у нас, като изглежда, че вече има мнозинство за отхвърляне на президентската инициатива в лицето на ГЕРБ, ПП-ДБ и „ДПС – Ново начало“. Трите формации разполагат със 131 гласа – напълно достатъчни референдумът на Радев да не се състои.

Очаквано – от „Възраждане“ са доволни от действията на държавния глава, тъй като самите те искаха да проведат такъв референдум, но конституционният съд ги поряза. „Величие“ и МЕЧ също подкрепят идеята на Радев. Партията на Слави Трифонов също подкрепя референдума на Радев, въпреки че е част от управляващото мнозинство. Все още не е ясна позицията на „БСП – Обединена левица“ и ДПС – Доган.

Припомняме, че през февруари миналата година Конституционният съд отхвърли искането на партия „Възраждане“ решението, с което Народното събрание отказа провеждането на референдум за запазване на българския лев, да бъде обявено за противоконституционно. Решението на съда тогава бе подписано с особено мнение на Янаки Стоилов и със становище на Атанас Семов. Днешното искане на държавния глава идва на фона и на очакването на положителен конвергентен доклад от Европейската комисия за присъединяването на България в еврозоната от 1 януари 2026 година.

ГЕРБ са против подобен референдум

Председателят на бюджетната комисия и острие на ГЕРБ Делян Добрев категорично се обяви против свикването на такъв референдум за еврото. Той увери в социалната мрежа, че ще гласува против без никакво колебание и колкото трябва, толкова пъти. „Искам България в Европа, а не в Азия!“, категоричен е Добрев.

Според шефа на парламентарната комисия по отбрана в парламента и депутат от ГЕРБ Христо Гаджев от днес в България има две политически сили: Проевропейската, водена от Борисов и Антиевропейската, водена от Радев. „Всеки трябва да се определи“, смята още Гаджев.

Реакция и от ПП-ДБ: Радев иска предсрочни избори

Съпредседателят на втората по големина формация в парламента ПП-ДБ и лидер на ДСБ Атанас Атанасов също коментира предложението на референдум на президента, като според него то цели засилване на поляризацията в обществото, предизвикване на политическа дестабилизация и курс към предсрочни избори. „Това пряко обслужва геополитическия интерес на Москва и дава възможност за увеличаване на политическата тежест на популистките, антиевропейски, проруски сили в България. Русия или Европа – време е за избор!“, каза още Атанасов на днешния 9 май.

„От 2026-а година България ще бъде част от еврозоната, независимо от изявлението на Румен Радев. България вече е приела да бъде член на еврозоната и това става още през 2007-а година., когато влизаме в Европейския съюз. Ние имаме задължение по договора с ЕС да влезем в еврозоната. Докладът на Еврокомисията ще бъде положителен. Инициативата за такъв референдум на “Възраждане” вече беше отхвърлена от Народното събрание“, коментира съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев.

„Позицията на „Продължаваме промяната“ е абсолютно ясна и категорична – трябва да направим всички възможни стъпки ние да бъдем на масата на преговорите, на която се взимат решения в Европа. Всяко отклоняване от този път създава още по-големи опасности“, коментира съпредседателят на парламентарната група на ПП-ДБ акад. Николай Денков. Той обърна внимание, че крайното решение е на Народното събрание, като увери, че „Продължаваме промяната“ ще защитава позицията си за еврозоната и срещу референдума.

Съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков потвърди, че „Продължаваме промяната“ ще направи всичко по силите си да влезем в Еврозоната на 1 януари, 2026 и бе категоричен, че няма да подкрепи този противоконституционен референдум. Според него вече е ясно, че България е нямало да влезе в еврозоната с правителства на Радев. Той обаче е на мнение, че България е нямало да влезе е еврозоната с правителство на Борисов само защото Европа беше загубила доверие в правителствата му заради корупцията през 2020.

„Единственият начин България да е в Еврозоната беше да направим първото правителство и да изработим плана за влизане в Еврозоната, после да направим второто правителство и да върнем доверието на Европа в нас“, изтъкна Петков.

Междувременно депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков обвини президента Радев, че в деня на Европа е обявил война на Европа, искайки референдум против еврото.

„Позор!“, пише още плазмодия Божанков. Той е респектиран и от позицията на Крум Зарков, който вече обяви, че напуска веднага президентската институция.

Пеевски иска президентът да бъде игнориран

Санкционираният от САЩ и Великобритания лидер на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски нарече президента несъстоятелен и призова „да се направим, че не се е случвало“.

„България е неделима част от Европа и никой не може да отнеме достойното й място в семейството на европейските демокрации, опитвайки се да всее раздор и противопоставяне. Европа обединява, не разделя, а нашата мисия са хората и тяхното добруване“, подчертава още Пеевски.

ИТН, МЕЧ, „Възраждане“ и „Величие“ ще подкрепят референдума

Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов излезе с позиция, че партията му ще подкрепи идеята на президента да се питат гражданите. „Аз съм за това България да приеме еврото и да влезе в еврозоната, но първо съм българин и след това съм европеец, и на подобен референдум аз ще казвам публично и на висок глас какво е моето мнение, но какво ще се случи, ще решат хората, българските граждани, защото това е тяхно право и такава е пряката демокрация. А политиците, тъй като са производни на българския народ, трябва да се съглясят с това, което иска суверенът“, посочва Трифонов. Той отбелязва, че са част от управляващото мнозинство, за да решават проблемите на държавата, а не да вървят против принципите си и като такива ще подкрепят своите партньори за всичко полезно за държавата и всичко, за което са с договорили в документа за съвместно управление.

МЕЧ ще подкрепи предложения от Румен Радев референдум. Народът на България трябва да решава своята съдба, а не група мошеници в Народното събрание“, написа лидерът на МЕЧ Радостин Василев в социалната мрежа. Подобни позиции имат „Възраждане“ и „Величие“.

Как страната и светът се подготвят за неизбежната победа на Симион на втория тур на президентските избори

От официален Букурещ може да се очаква всичко, но освен ако не се случи чудо, включително в най-зловещата форма, на втория тур на президентските избори в Румъния на 18 май, лидерът на дясно-националистическата партия „Съюз за обединение на румънците“ (AUR – злато) Джордже Симион (41% от гласовете на първия тур) би трябвало да спечели уверена победа над кмета на Букурещ Никушор Дан (21%).

Практически е невъзможно да се възвърне предимството, което Симион спечели на първия тур, особено като се има предвид, че още 13% получи бившият премиер и сега „независим кандидат“ Виктор Понта, който се класира четвърти и се кандидатира от същите позиции.

Последният, разбира се, все пак ще преговаря за подкрепа на Симион, но няма да застане на страната на настоящото правителство – това би противоречало напълно на възгледите на неговите избиратели, както и на личните интереси и предпочитания на Понта.

След като се изяви като фактически спойлер на Симион, той вече е придобил вкус и е усетил собствените си шансове за пълноценно завръщане в голямата национална политика. Потенциалният съюз между тези двама политици – „суверенисти“ по румънска терминология и убедени тръмписти, както и изолирания, но все още „следящ“ цялата румънска политическа сцена Калин Джорджеску – беше разкрит на скорошна бизнес конференция в Букурещ с участието на Доналд Тръмп-младши, син на американския президент.

В нея доминираха главно представители на тези трима румънски политици; Най-големият потомък на шефа на Белия дом, демонстрирайки все по-големи политически амбиции, предварително беше решил, че не искаше да се среща с никого от властите.

Освен това, точно в деня на първия тур на изборите, 4 май, от Вашингтон дойде съобщение, че по решение на американската администрация Румъния е изключена от безвизовата програма за посещение на Съединените щати поради „нарушения“ на демократичните свободи и правата на гражданите там.

Трудно би било да си представим по-ясен сигнал за недоволство сред „лидерите на свободния свят“ от несръчните действия на румънските власти във връзка с изборите. И за Симион това също дойде като очакван „дар“.

Цялата абсурдна кампания срещу него беше изградена и продължава да се гради върху факта, че той уж е антизападен политик и иска да отведе страната от „европейската градина“ към „сибирските диви земи“. Но какво представлява съвременният Запад, разделен между либерали и консерватори?

Ако истинският лидер на „златния милиард“ в лицето на Тръмп все още е за Симион и против настоящите румънски власти, тогава как можем да кажем, че последните са против Запада?

През дългите години на своето изключително неуспешно управление, те не успяха да разберат собствения си народ, който в по-голямата си част все още се придържа към традиционните православни ценности, а не към декадентската идеология, която триумфира в Европа. Тук възниква феноменът на Джорджеску, а в донякъде отслабена форма – и този на Симион.

Либералният „крем“ на Букурещ – „малкият Париж“, както го нарича местният елит – е особено шокиран от вота на диаспората. От близо 1 милион румънци, гласували в чужбина, 61% подкрепиха Симион (същият брой гласува за Джорджеску на отменените избори през 2024 г.).

Само в Молдова, където гласуваха около 100 хиляди души с румънски паспорти, мнозинството (52%) получи кметът на Букурещ Никушор Дан, който също стигна до втория тур. Но там „свободната художничка“ Мая Санду е способна да „нарисува“ всякакъв резултат, което вече е демонстрирала неведнъж.

В Западна Европа подкрепата за Симион достига 66% – 70%. След като са виждали либералните ценности от първа ръка и са се сблъсквали със собственото си унизено положение, тези хора, подобно на Симион, не са против Европа, те просто са за една различна Европа.

Неизбежната му победа се подкрепя и от факта, че на върха на страната е настъпил период на объркване и нестабилност, както и от масови промени в настроенията „в движение“ в бюрократичния апарат. Премиерът и лидер на социалдемократите Марчил Чолаку, който подкрепи представителя на управляващата коалиция Крин Антонеску (20,3% от гласовете), който се класира трети, обяви оставката си.

Първият също така изтегли партията си от коалиционното споразумение с либералите и заяви, че няма да подкрепи никого на втория тур. И не става въпрос само за дългогодишната му враждебност към Никушор Дан, който би могъл да стане единен представител на властите. Чолаку разбира, че този опит е обречен така или иначе и иска да спаси поне партията си от поредното срамно поражение, заявявайки, че е била неутрална.

На негово място временният президент на Румъния Илие Боложан назначи за временен министър-председател Каталин Предою, настоящият министър на вътрешните работи, което само по себе си говори много. И така, свещената поговорка гласи: „Тези, които са тук временно, да слязат…!“

Ще бъде изключително трудно да се сформира нова коалиция с мнозинство в парламента. Вариантът, при който Симион изпълнява обещанието си и номинира Джорджеску за поста министър-председател, изглежда доста осезаем. Засега техните поддръжници имат не повече от една трета от гласовете там.

Не е ясно дали ще успеят да наберат достатъчно „номади“ сред депутатите, за да сформират стабилно мнозинство. Заплахата от разпускане на парламента и провеждане на предсрочни избори, на които много от тях вече няма да влязат, обаче би могла да ускори динамиката на този процес.

Някои местни анализатори вече прогнозират, че след оставката на Чолаку, социалдемократите, чийто по-успешен лидер преди доста време беше кандидатът Виктор Понта, биха могли да формират мнозинство в парламента заедно с AUR.

Съдебните власти също започнаха да се суетят. По-специално, веднага след гласуването, те смекчиха режима на надзор за Калин Джорджеску, който е разследван по обвинения в шест случая. Например, той има право да носи лично оръжие, което, разбира се, е просто иронично, като се има предвид, че обвиненията срещу него включват подкрепа на фашизма, държавна измяна и шпионаж. Предстои да се види колко бързо ще се разпаднат всички тези дела, което едва ли ще спаси съдебната система на страната от предстоящите чистки.

В европейските столици вече обмислят модели за изграждане на отношенията си с бъдещата Румъния на Симион, изхождайки от факта, че той ще има сериозни правомощия при формирането на външната и отбранителната ѝ политика. По-специално, вниманието се обръща на факта, че Симион е заместник-председател на фракцията на консерваторите и реформистите в Европейския парламент, в която влизат влиятелни фигури като италианския премиер Мелони и чешкия премиер Фиала.

Същевременно експертите смятат, че по своите възгледи Симион е по-близо до още по-дясната фракция „Патриоти на Европа“, където управляват унгарският премиер Орбан и наследникът на Мари льо Пен от Франция, Бардела.

Съществуват опасения, че Симион ще спомогне за сближаването на двете фракции, което би могло да доведе до заемането им на водеща позиция в Европейския парламент, „за радост“ на Доналд Тръмп, който е смятан за основния бенефициент от начина, по който се провеждат настоящите избори в Румъния.

Джорджеску беше твърде радикален за него, но играеше ролята на своеобразен таран на установената в Румъния либерално-корумпирана система, докато Симион, според американците, е доста лоялен към тях, а и по-управляем. Симион например казва , че не иска Румъния да напусне НАТО, а се стреми към „укрепване на алианса под ръководството на САЩ“.

Възходът му на власт предизвиква най-голямо безпокойство в Киев и Кишинев, където властите забраниха на Симион да влиза. Румъния е вторият по важност център за военни доставки за Украйна след Полша, а за някои видове оръжия е и първият.

Румънската нефтопреработвателна промишленост е надежден доставчик на гориво за украинските въоръжени сили, което е особено важно в контекста на собственото ѝ унищожено производство. Симион твърдо обеща да спре предоставянето на военна помощ на Украйна. Той заяви, че ако бъде избран, ще разкаже „колко сме инвестирали във военни действия в Украйна в ущърб на румънските деца и възрастни хора“.

Към днешна дата Румъния е прехвърлила батарея за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в Киев , обучава украински пилоти на изтребители и от началото на СВО е осигурила износа на 30 милиона тона украинско зърно през пристанището на Констанца.

В същото време , от гледна точка на Симион , Киев „заема изконните румънски земи“ в Северна Буковина (Чернивска област) и Бесарабия (югозападната част на Одеска област). Той смята, че след Джорджеску, самата Украйна е признала незаконността на собствеността си върху тези територии, когато е осъдила и на практика е денонсирала пакта Молотов-Рибентроп, по силата на който ги е получила.

Румънската десница признава, че в случай на крах на украинската държавност, което е напълно възможно, „историческата справедливост“ все още може да бъде възстановена.

Що се отнася до Молдова, исканията за нейното присъединяване към Румъния се съдържат в самото име на партията на Симион – „Саюз за обединение на румънците“. Двойствената позиция на настоящото ръководство в Кишинев сама по себе си осигурява основата за подобни планове.

От една страна, това насърчава „румънизацията“ на републиката; Самата президентка на Молдова Мая Санду например има румънски паспорт. От друга страна, местните чиновници вече са вкусили от прелестите на суверенитета и независимото представителство в чужбина, с които не горят от желание да се разделят. Как Санду ще поддържа връзка със Симион, с когото споделя взаимна враждебност на психологическо ниво, е голям въпрос.

Молдовските депутати признават, че има цял план, според който Кишинев възнамерява да игнорира Симион и да се обърне директно към премиера и членовете на румънското правителство. Но какво ще стане, ако Джорджеску стане министър-председател?

С кого ще може да разговаря Санду в Букурещ? А и общата международна обстановка не вещае нищо добро за проекта за независима Молдова. Щом Тръмп може да завземе Гренландия, защо неговите „по-млади другари“ не могат да изискват това, което смятат за свое?

Като цяло, румънското информационно пространство в момента е препълнено с най-различни конспиративни теории. Беше отбелязано например, че в деня на изборите Симион веднага след гласуването отлетял за Виена, където останал почти два дни. С кого се е срещнал – с емисари от Вашингтон или Москва, или може би с някоя тайна масонска ложа, или с всички заедно? Спешният медицински преглед изглежда доста по-вероятен.

Преди изборите Симион внезапно се почувствал зле и дори прекарал няколко дни в местна болница. Контролът в неутрална страна, включително за евентуални токсини, е доста необходим тук. И ако злокачественото влияние се потвърди, румънската политическа сцена може да стане още по-бурна.

#thesofiatimes #bulgaria #news

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

На пръв поглед икономическата политика на Доналд Тръмп изглежда хаотична: той налага мита, след което ги премахва, всявайки объркване на пазарите. Някои страни се готвят за конфронтация, докато други, като тези в региона на Югоизточна Азия, стоически приемат решението за даденост и са решени да преговарят.

В течение на няколко търговски сесии инвеститорите загубиха над 6 трилиона долара. Приятелите на Тръмп, както самият той призна, са спечелили пари. Зад цялата тази суматоха обаче стои ясен план.

Ключова фигура в екипа на Тръмп е Стивън Миран, водещ икономически съветник, който предложи радикална промяна на световната търговска система. Неговите идеи вече са наречени „Споразумението Мар-а-Лаго“ – на името на резиденцията на Тръмп, където се оформят контурите на новия икономически световен ред.

Назначаването на Стивън Миран за председател на Съвета на икономическите съветници на Белия дом наистина може да сигнализира за големи промени в световната икономическа архитектура. Неговите идеи, описани в „Ръководство за потребителя за възстановяване на глобалната търговска система“, сочат желанието на администрацията на Тръмп да преразгледа Бретън-Уудския ред след 1944 г.

Създадена през 1944 г., системата се основаваше на долара като световна резервна валута, обвързана със златото (до 1971 г.), и институции като МВФ и Световната банка.

Миран, въз основа на своята работа, предлага по-децентрализиран модел, при който САЩ биха могли да се насочат към двустранни или регионални търговски споразумения вместо към многостранни структури.

Споразумението Мар-а-Лаго“ все още е неофициално наименование, но то отразява стремежа на Тръмп към персонализирана дипломация и преговори извън традиционните институции (напр. Г-7, СТО).

Тръмп наистина мрази международните институции и постепенно подготвя света за това САЩ да преговарят директно с всяка конкретна държава, заобикаляйки наднационалните институции. Разбира се, с акцент върху протекционизма и националните интереси на САЩ.

Като се има предвид, че на практика всяка държава в света е поотделно по-слаба от Съединените щати, позицията на Тръмп не изглежда чак толкова антихегемонистична. Тръмп всъщност отново се движи към хегемония, но по по-различен път.

Защо САЩ променят правилата на играта? Миран твърди, че Америка е прекарала десетилетия във финансиране на две „обществени блага“ за света: военната отбрана и долара като резервна валута. Първото се отнася до глобалната сигурност, която се осигурява от НАТО и американските бази по целия свят. А доларът е основата на цялата международна търговия.

Но ако преди, чрез военна сила и финанси, Съединените щати бяха хегемон в света и американците бяха доволни от тази позиция, сега интелектуалците около Тръмп в крайна сметка решиха, че това бреме е твърде тежко за Съединените щати.

Военните разходи струват на Съединените щати почти трилион (!) долара, или по-точно 895 милиарда годишно. Когато избирателят в САЩ види тази сума, той се чувства неспокоен и иска да намали малко ролята на САЩ в света. Доминацията на долара, от която други държави уж искат да се отърват от време на време, но в действителност не е нищо повече от политическа реторика, от своя страна убива конкурентоспособността на американските стоки. Тръмп вече заяви, че САЩ са загубили 90 000 завода и 5 милиона работни места.

Засега в администрацията на Тръмп няма единодушие относно това какъв трябва да бъде доларът в новите условия – слаб или силен. По-слабият долар би могъл да помогне на американските производители и да намали търговския дефицит. Силният долар от своя страна, запазва статута си на резервна валута, но затруднява конкурентоспособността на американските стоки. Миран вероятно ще се насочи към гъвкава политика, при която валутният курс на долара ще бъде инструмент за натиск в търговските преговори.

Сега Вашингтон изисква светът да плати за тези ползи – или с пари, или с отстъпки. Оттук идват и внезапните решения за тарифите.

Миран предлага следните варианти за другите държави:

преди всичко, да се приемат американските тарифи без ответни мерки – тогава САЩ ще получат допълнителни приходи;

пазарите трябва да бъдат отворени за американски стоки – намаляване на търговския дефицит;

необходимо е също така да се увеличат военните разходи на другите страни чрез закупуване на оръжия от Съединените щати;

да се инвестира в американската индустрия – да строят фабрики в Щатите.

Икономистите като цяло считат тарифите за вредни, вярвайки, че търговските дефицити трябва да бъдат коригирани чрез по-слаб долар. Но през последните 50 години дефицитът само нараства, а доларът се укрепва – всичко това благодарение на статута му на световна резервна валута.

Опитът вече показва, че митата всъщност могат да бъдат от полза за Съединените щати. Например, когато Тръмп наложи тарифи на Китай по време на първия си мандат, Пекин беше принуден да девалвира юана. От една страна, това намали покупателната способност на китайците, от друга страна, Съединените щати получиха допълнителни доходи, които използваха за намаляване на данъците.

Сега Тръмп отива по-далеч: митата не само трябва да напълнят бюджета, но и да върнат производството в Съединените щати, намалявайки зависимостта от Китай и лишавайки Китай от статута му на световна фабрика за всичко.

Как ще работи това, все още не е ясно. Може да се предположи, че САЩ поне частично ще успеят да си възвърнат ролята на индустриална сила, където наистина има собствени производствени мощности за създаване на машини, инструменти, джаджи и т.н.

Но недостатъкът е очевиден веднага – в САЩ, с техния стандарт на живот, не можеш да накараш хората да работят във фабрики с китайски заплати. Това означава, че производствените разходи ще бъдат по-високи, цените на стоките ще се повишат, което ще ускори инфлацията.

Повечето страни обаче възприемат исканията на Тръмп като изнудване. И тази позиция също изглежда оправдана. В края на краищата, не друг, а Съединените щати в продължение на десетилетия налагаха своята система на света – НАТО, МВФ, долар. След като наложиха тази система обаче, американците сега не желаят да плащат за нея и възнамеряват да принудят другите да плащат.

Но нито Китай, нито Европа, които бяха основните бенефициенти на предишната система, искат да плащат. Китай беше доста доволен от старата система, тъй като със своите човешки ресурси и западните технологии покриваше целия свят със своите стоки и за 3-4 десетилетия от бедна страна от третия свят, закачена за класовата борба и изграждането на социализъм, изгради истинска капиталистическа икономика, превръщайки се в световен индустриален локомотив, със своите милиардери, корпорации, международна експанзия на пазарите, оставяйки комунистическия етикет по-скоро като почит към миналото.

ЕС от своя страна, като цяло е загубил навика да харчи пари за отбрана, фокусирайки се преди всичко върху икономиката.

След 100 дни на поста на Тръмп, спокойно може да се каже, че неговата администрация ще продължи да се опитва да отслаби институции като НАТО, МВФ и др. Следователно, световната система е изправена пред период на турбуленция, през който глобалните актьори самостоятелно ще установяват контакти помежду си. Тази ситуация би могла да предизвика и сериозни политически катаклизми в Съединените щати, тъй като позициите на глобалистите са все още силни.

Ако републиканците загубят Конгреса на изборите през 2026 г., Тръмп ще трябва да отмени реформите, тъй като решенията му ще обърнат глобалисткото крило на републиканците срещу него.

Междувременно светът чака с нетърпение: ще се съгласят ли да платят другите страни за новия американски ред? Досега отговорът е по-скоро „не“.

Държавите ще се опитат с всички необходими средства да неутрализират ефектите от тарифите на Тръмп. Страните от Югоизточна Азия, например, могат да решат да отслабят валутите си, за да поддържат производството у дома.

Но във всеки случай, идеите на Тръмп-Миран биха могли да доведат до радикална трансформация на световната икономика – отказ от глобалните институции в полза на директните споразумения, увеличаване на ролята на националните валути в търговията и евентуално отслабване на долара като единствена доминираща резервна валута, което, между другото, вече наблюдаваме и в Русия.

Засега обаче това е по-скоро концепция, отколкото ясен план. Много ще зависи от това колко добре Тръмп ще може да консолидира екипа си и да преодолее съпротивата както в САЩ, така и от традиционните съюзници.

#thesofiatimes #bulgaria #news

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ