Опитът дава предимство на Пекин да заобикаля съществуващите ограничения при използването на ядрени и водородни оръжия.

Китай успешно тества базирано на водород взривно устройство на полигон, съобщава South China Morning Post, цитирайки научна публикация в китайско списание, разказва „Инсайдър“. Двукилограмовата бомба създаде огнена топка с температура над 1000 градуса по Целзий, която „живя“ повече от две секунди – това е 15 пъти по-дълго от подобен заряд, използващ тротил, известен и като TNТ.

Устройството е разработено от 705-ия изследователски институт на Китайската държавна корабостроителна корпорация (CSSC), която е специализирана в подводни оръжия. Коментарите на института са включени в статията, посочена от SCMP.

Бомбата е базирана на материал с твърдо водородно гориво на базата на магнезий – магнезиев хидрид. Това е сребристосив прах или фино кристално вещество, което се използва широко като твърда среда за съхранение на водород поради способността му да задържа водород в големи обеми (до 7,6% от теглото).

Първоначално той е разработен, за да се доставя газ до райони без електрозахранване, където да захранва горивни клетки за чиста електроенергия и топлина. Когато се активира с конвенционални експлозиви, магнезиевият хидрид претърпява бързо термично разлагане, освобождавайки водороден газ, който се възпламенява в продължителен огън.

На практика това е начин за съхраняване на водород в твърда форма и, когато е необходимо, бързо и мощно освобождаване с топлинен и експлозивен ефект. Верижна реакция започва, когато ударната вълна разгражда частиците магнезиев хидрид до микроскопични размери.

В този случай се отделя водород. Достигайки долната граница на запалване, той се запалва, причинявайки екзотермична реакция. Освободената топлина подхранва разлагането на магнезиев хидрид, създавайки самоподдържащ се цикъл на разпадане, освобождаване на водород и топлинна обратна връзка.

В сравнение с TNT, новата водородна бомба произвежда много по-дълготраен топлинен ефект – нажеженото до бяло огнено кълбо е в състояние да разтопи алуминиеви сплави и издържа много по-дълго от кратката светкавица на тротила, която продължава само 0,12 секунди.

„Експлозиите на водороден газ се възпламеняват с минимална запалителна енергия, имат широк диапазон на експлозия и предизвикват пламъци, които бързо се разпространяват навън“, казва екипът, ръководен от изследователя от CSSC Ван Сюефън.

Анализатори предупреждават, че успешният тест дава предимство на Пекин да заобикаля съществуващите ограничения при използването на ядрени и водородни оръжия.

#thesofiatimes #bulgaria #news

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Индия и Пакистан са на прага на война след като около 26 туристи бяха убити на индийска територия от пакистанци. Атаката е особено жестока, тъй-като е извършена в спорния регион Кашмир и е срещу граждани на почивка, а не военни, както бяха повечето инциденти досега.

Индия реагира светкавично и редом с масови протести на индийски граждани, правителството затвори границите, изгони дипломати и прекрати ключов договор за предоставяне на вода на Пакистан. Този договор гарантира вода за почти половината от земеделието в държавата.

Малко по-късно индийското правителство изиска от пакистански граждани с визи да напуснат страната в рамките на 24 часа. Вече се говори за започнала военна операция, а заканите от Индия са за сериозни военни действия.

Пакистан обяви готовност за война с Индия.

„Искате ли война? Започнете я. Пакистан е готов. „Благодаря ви, Моди (индийски министър-председател – бел. ред.) – вие обединихте нашата нация“, казва Министерството на отбраната в X и публикува видеозапис от изстрелването на ракетата.… pic.twitter.com/fM1Wqgaie6

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 24, 2025

Двете държави имат дълга история на кървав конфликт и винаги е било въпрос на време напрежението да ескалира. Конфликтът има силна религиозна основа, тъй-като Индия не е забравила 500 години ислямска власт и робство. Индийската народна партия, която в момента е на власт в държавата, има силна анти-ислямска риторика и е често критикувана от мюсюлманския свят за отношението им към вярата. Поради това отношение се зароди дори конфликт в рамките на БРИКС, когато се обсъждаше влизането на Турция и други държави с ислямско мнозинство, което Индия не приема.

❗️Войната е по-близо от всякога. Ситуацията между Пакистан и Индия излиза извън контрол

Какво се знае към момента:

— Индия откри доказателства за участието на пакистански разузнавателни агенции в скорошни терористични атаки. Според индийското разузнаване Пакистан също е… pic.twitter.com/sSf1lg7BoB

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 24, 2025

Не бива да се пропуска и като основен фактор силната позиция на Индия в момента, която имаше невероятен растеж от 8,2% на БВП през 2023, следвайки подобни темпове и предишните години. Индия може да разчита и на мощна подкрепа навън, защото е в добри отношения с Китай и Русия, действа като посредник за петрол и газ на Европейския съюз и е особено добре позиционирана за добри отношения с кабинета на Тръмп. Индийските предприемачи и инвеститори милиардери в Силициевата долина масово подкрепиха Тръмп, който вкара редица хора от индийски произход в кабинета си, като например директора на ФБР Каш Пател. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс е женен за жена от индийски произход.

Индия блокира потока на река Инд към Пакистан, като затвори всичките четири шлюза, които контролират потока на вода през язовири и канали.

Това се случва за първи път от Споразумението за водите на Инд от 1960 г., съобщи ANI. Реката е от стратегическо значение за Пакистан, тъй… pic.twitter.com/tFJC0Pypao

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 25, 2025

Двете държави имат огромни армии – Индия наброява 1,2 милиона професионална войска и 900,000 резерв, а Пакистан има 560,000 души войска и 550,000 резерв. Същевременно Индия е най-голямата държава в света откъм население с 1,4 милиарда души. Двете държави са от 9-те ядрени сили, като Индия има 180 ядрени оръжия, а Пакистан – 170. Въпреки очевидното превъзходство на индийската армия, потенциален конфликт би бил особено тежък и за двете страни.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Търговската и санкционна война между САЩ и Китай бързо набира скорост, като единствената разлика е, че информационното поле е почти изцяло заето от американски интерпретации, докато Китай традиционно мълчи. Ройтерс, позовавайки се на свои източници, пише, че тази седмица Доналд Тръмп ще въведе защитни мита върху вноса на полупроводници в САЩ.

Пътьом се предвижда да се проведе някакъв вид разследване, чиято цел е да се идентифицират и оценят съществуващите вериги за внос на полупроводници в Щатите. Критичният момент тук е, че администрацията на Белия дом предварително си подлага сламата, като конкретно казва, че политиката към компаниите доставчици ще бъде гъвкава и индивидуална.

От тактическа гледна точка това е много умен ход. Тръмп предварително поставя всички доставчици, заинтересовани от поддържането на американския пазар, в зависимо положение на просене. Плюс това си оставя резервен път, в случай че забранителните тарифи причинят твърде много щети на ключови технологични сектори на икономиката и поставят под въпрос отбранителната способност на САЩ.

По понятни причини източниците на информация в нашата страна гравитират към Китай по симпатии и в повечето случаи анализът на тези инициативи на Вашингтон се свежда до насмешка: те казват, че не могат без високотехнологични китайски продукти. Реалността е малко по-сложна и за разбирането на процесите няма да навреди да се знаят основните цифри.

Глобалният пазар на полупроводници и свързани продукти се оценява на 580 милиарда долара – това е обемът на продажбите до края на 2023 г. Всяка година се продават повече от един трилион полупроводникови кристали или по сто чипа за всеки човек на Земята.

Глобалният пазар се основава на производствените гръбнаци на три кита: двадесет и пет процента от капацитета е разположен в Южна Корея и по 22 процента в Китай и Тайван. Пекин традиционно включва тайванските данни в собствената си статистика, но ние ще използваме специално западната класификация, без по никакъв начин да поставяме под съмнение териториалната цялост на югоизточната ни съседка.

По-надолу в списъка следва Япония (13 процента), Съединените щати (осем процента), Европейският съюз и страните от Близкия изток и Югоизточна Азия, които затварят общо около десет процента от производствения си капацитет на едро.

Важно е да се разбере, че пазарът на полупроводници има огромна и много диверсифицирана продуктова линия, която в отделни категории включва както суровини, така и готови решения като интегрални схеми, микрочипове и напълно сглобени електронни устройства.

Например Тайван, който контролира почти една четвърт от световния производствен капацитет, успява да произведе до 90 процента от големите и много големите интегрални схеми. Въпреки че 55 процента от основните продукти (на стойност над 90 милиарда долара) отиват в Китай, обемът и сложността на продуктите позволяват на тайванските компании да контролират до 60 процента от световния експортен пазар в определени области.

Ако погледнем глобалния пазар от корпоративна гледна точка, трите най-големи производствени компании на пазара са Samsung Electronics Co. Ltd., Taiwan Semiconductor Manufacturing Company Ltd. (TSMC) и Nvidia Corp. (NVDA).

Като се има предвид, че съвременните електронни системи не могат да съществуват без полупроводници – от банални смартфони до балистични ракети и сателитни съзвездия – смятаме, че вече никой няма въпроси защо Вашингтон категорично отказва да признае Тайван за част от Китай.

Но да се върнем към темата на разговора.

Според експерти вътрешният американски пазар на полупроводници ще надхвърли границата от 96 милиарда долара приходи до края на тази година, от които над 85,7 милиарда долара ще дойдат от интегралните схеми. Пазарът на полупроводници в САЩ показва стабилен растеж и се очаква да продължи да расте със среден темп от осем процента годишно, достигайки 131 милиарда долара годишни продажби до 2030 г. Между другото, Китай се очаква да спечели 204 милиарда до края на текущата година въз основа на същия показател.

Най-големите национални компании, в полза на които администрацията на Тръмп играе, са Nvidia, Broadcom Inc., Intel, Micron Technology, Qualcomm Incorporated, Texas Instruments, Advanced Micro Devices и няколко други. Важен момент е, че компании като вече споменатата тайванска TSMC, датската ASML Holding или корейската Samsung Electronics отдавна работят масово в САЩ.

Тоест Вашингтон ги разглежда като частично американски, а въведените в момента санкции са насочени към пълното подчинение и интегриране на вече съществуващото производство на полупроводници в американските пазарни вериги. Резервите на Тръмп към селективна, гъвкава политика към пазарните играчи и вносителите съвсем не са случайни.

Много интересна е и структурата на вноса на полупроводникови продукти в САЩ.

Противно на очакванията, Китай е много слабо представен тук. Според доклада на Комисията за международна търговия на САЩ за проследяване на източниците на внос на оборудване за производство на полупроводници, Япония е най-големият доставчик на полупроводникови продукти за Съединените щати.

Страната на изгряващото слънце представлява 80 процента от вноса, който е разделен между Tokyo Electron и Murata Machinery. Следващи в челната тройка са Сингапур с дял от единадесет процента и Тайван, който има шест процента от местния пазар.

Подобна тенденция се наблюдава и в сегмента на вноса на готови полупроводникови устройства. Съединените щати ги внасят от Виетнам (5,6 милиарда долара), Тайланд (3,5 милиарда долара), Малайзия (3,3 милиарда долара), Индия и Камбоджа на стойност съответно 1,6 и 1,3 милиарда долара.

Злите езици твърдят, че значителна част от специализирания внос, идващ от страните от Югоизточна Азия, са изначално китайски продукти, но формално няма как да се намери грешка в това. Американците купуват много малко кристали, чипове и микросхеми директно от Китай.

Всичко, което се случва между Вашингтон и Пекин по отношение на форсираните увеличения на разходите за износ и внос, напомня на първия рунд на боксов мач, където противниците не удрят с пълна сила, а по-скоро тестват защитата на противника с бързи удари.

Целта е да намерите слабостите и да разберете собствените си перспективи, ако битката се превърне в открита размяна на удари. Но като се има предвид, че Тръмп въведе и буквално няколко дни по-късно вдигна митата върху широка гама китайска електроника, първият кръг завършва с ясно предимство за Китай.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ