Е, случвало се е. Търговската война между Съединените щати и Китай официално навлезе във втори, много по-стръмен обрат.

Вашингтон наложи защитни мита върху всички групи китайски стоки в размер на 104 процента, Пекин отвърна на удара с контраатака, тежаща 84 процента върху целия звездно-ивичест внос – в отговор Доналд Тръмп повиши ставките, тоест митата, до 125 процента.

Международните пазари и фондови борси се тресат от този проблем, котировките скачат като луди и никой не е склонен да прогнозира по-нататъшнота развитие дори в най-кратък период. Освен това министърът на отбраната Пийт Хегсет внезапно излезе в ефир от Панама, точно от брега на едноименния канал, и заяви, че Китай не е изградил тази транспортна артерия и Вашингтон няма да позволи тя да бъде използвана като оръжие срещу Съединените щати.

Хегсет също каза на панамския президент Хосе Раул Мулино, че той и цялата му страна се оттеглят от проекта „Пътят на коприната“ и възобновяват военните учения и сътрудничеството с Пентагона.

Всички залози са направени, няма повече залози.

Търговско-икономическите отношения между Китай и САЩ дори не са тема за научна работа, а за много години изследвания, повечето от които дори не са се провели все още. Резултатите от първия кръг и текущите събития обаче ни позволяват да направим първоначален анализ и да направим редица предпазливи предположения. Традиционно ни интересува енергийният сектор, тъй като лично Доналд Тръмп го извади на преден план в отношенията с Европейския съюз и в споровете с Китай.

Нека накратко припомним, че официалната причина за началото на първата търговска война беше дисбалансът в полза на Китай, който през 2018 г. възлиза на над 250 милиарда долара. Миналия път Тръмп тържествено обяви себе си лично и САЩ като цяло за несъмнени победители, но страните влязоха в новата война с дефицит от половин трилион.

Взаимната търговия и особено китайският износ за САЩ започнаха да намаляват принудително по време на управлението на Байдън. По-конкретно, въз основа на резултатите от 2023 г. Вашингтон ограничи взаимната търговия с 13 процента, което в парично изражение доведе до намаляване на общия обем на взаимните транзакции до под 500 милиарда долара.

В същото време винаги трябва да се има предвид фактът, че реалността е поразително различна от инфантилно-идеалистичната картина на света, създадена в масовото съзнание чрез информационните технологии на пропагандата.

Въпросът е, че както преди, така и сега и двете (нека подчертаем тази дума) страни имат критична нужда както да продават стоките си на опонента, така и да получават стоки и услуги в замяна от него. САЩ просто няма къде да продадат своите соя, пшеница и царевица на стойност 25 милиарда долара годишно.

В света няма пазари с подобна дълбочина и никоя друга страна няма да плати 25 милиарда долара за това, въпреки факта, че следващите по големина експортни позиции на Съединените щати изостават от това земеделско трио по приходи почти наполовина.

Според Бюрото за преброяване на населението на САЩ САЩ са изпратили стоки на стойност 143 милиарда долара в Китай миналата година, от които, в допълнение към вече посоченото, 15,3 милиарда долара идват от износ на електроника и интегрални схеми, а други 14 „ярда“ идват от доставки на нефт, газ и въглища.

Китайската „световна фабрика“ успя да натъргува с американските си клиенти за 434 милиарда долара, като същевременно е увеличила обема на износа си с три процента (плюс 12 милиарда долара от 2023 г.). Като цяло взаимната търговия намаля, но Пекин успя да увеличи присъствието си на американския пазар.

Основните експортни позиции на Поднебесната империя са: електронно и електрическо оборудване (124 милиарда), продукти за тежкото машиностроене, включително оборудване за атомни електроцентрали и енергетика (88 милиарда), мебели, осветителна техника и модулни строителни проекти (30,6 милиарда), играчки, видео игри, спортно оборудване (29 милиарда) и т.н. според списъка на аналитичния център Trading Economics.

Нека подчертаем още веднъж, че и двете страни трябва да продават стоките си на опонента си и да ги получават, като САЩ имат много по-голяма зависимост тук.

Пекин, разбира се, добре осъзнавайки неизбежността на новата конфронтация, анализира слабостите на САЩ, подготви контрамерки и засега по-ниските тарифни ставки тук не трябва да подвеждат никого.

Китай вече нанесе мощен и фин удар върху уязвимия корем на американската енергетика. Китай не е купувал американски LNG от 60 дни, а обемите на вноса са нула. Предишният път Пекин пренебрегна „демократичния“ втечнен газ в продължение на 400 дни, като по този начин изгони американските търговци от първокласния азиатско-тихоокеански пазар.

За тези, които все още не са направили умствен паралел, ще ви подскажем: агресивната намеса на европейските пазари през 2018-2019 г. се случи именно поради китайското ембарго, което доведе до излишни, непродаваеми количества LNG.

Вместо в КНР, те бяха насилствено „набутани“ на европейците, закачвайки ги на иглата на зависимостта. Къде ще ги продадат сега е отворен въпрос, но старата Европа да напечата повече пари предварително, ако иска да изкара следващия отоплителен сезон.

Американските индустриални ресурси отбелязват, че на фона на война, която едва е започнала, се регистрира криза в американския алтернативен енергиен сектор. Изграждането и експлоатацията на вятърни и слънчеви електроцентрали е 90 процента зависимо от доставките на литиево-йонни батерии от Китай и в същата пропорция от доставките на различни компоненти от Виетнам и Южна Корея, които също са попаднали под валяка на тарифите.

Според доклад на Администрацията за енергийна сигурност (EIA), делът на възобновяемата енергия в енергийния микс на Съединените щати ще достигне 21% през 2024 г. От същия източник знаем, че миналата година американски електроцентрали от всички видове са генерирали 4,3 хиляди тераватчаса, т.е. възобновяемите енергийни източници са генерирали 840 тераватчаса.

Съответно този обем сега е застрашен от изпадане от общия баланс, което няма да срине енергийния сектор и икономиката като цяло, но ще разруши внимателно създадената система за максимално благоприятстване на миграцията на производството към САЩ.

В допълнение към преференциалното данъчно облагане, той се основаваше на изключително евтина електроенергия, което на фона на рекордните цени в Европа прави Тексас изключително привлекателен за индустриално преместване.

Разбира се, това не е краят, а само прологът на голямата търговска война. Китай обаче вече нанесе фин, но изключително коварен удар по едно от най-чувствителните места в Съединените щати. Както можете да видите, китайците не само знаят как успешно да копират и преосмислят техническите разработки на други хора, но също така са доста опитни в изкуството на асиметричните удари.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ