Речта на Хавиер Милей в Давос: Системата от последните 20 години се изчерпа.

Дойде краят на една отвратителна идеология, която срина западната цивилизация.

Цялата реч на Хавиер Милей в Давос: Системата от последните 20 години се изчерпа. Дойде краят на една отвратителна идеология, която срина западната цивилизация

Реч на президента на Аржентина Хавиер Милей на Световния икономически форум в Давос:

Преди една година стоях тук пред вас, сам, и казах някои истини за състоянието на Западния свят, които бяха посрещнати с известна изненада от икономическия, политическия и медийния елит на Запада.

И трябва да призная, че донякъде това беше разбираемо за мен. Президент на страна, която, вследствие на систематични икономически провали в течение на повече от 100 години, на слаби позиции на страната в големи световни конфликти и на затваряне на страната за търговия, е загубила на практика през годините всякакво международно значение.

Президентът на една така страна застана тук и каза на целия свят, че греши, че се е запътил към провал, че Западът се е заблудил и че трябва да бъде насочен правилно.

Президентът на тази страна, Аржентина, който не беше политик, който нямаше законодателна подкрепа, нямаше подкрепата на управляващите, бизнес лидерите или медийните групи. В тази реч, изправен тук пред вас, ви казах, че това е началото на нова Аржентина, че Аржентина беше заразена със социализъм твърде дълго време и че с нас тя отново ще прегърне идеите на свободата – модел, който обобщаваме като защита на живота, свободата, частната собственост.

Казах ви също, че в известен смисъл Аржентина е „призракът на западните Коледи, които тепърва предстоят“, защото вече бяхме преживели всичко, през което преминавахте и вече знаехме как ще завърши. Година по-късно трябва да кажа, че вече не се чувствам толкова сам.

Не се чувствам сам, защото светът прегърна Аржентина. Аржентина се превърна в световен пример за фискална отговорност, за ангажимент за спазване на задълженията си и очевидно за решаване на проблема с инфлацията.

Също така, ние сме пример за нов начин на правене на политика, който е да казваш истината на хората в лицето и да вярваш, че те ще разберат.

Нито пък се чувствам сам, защото през тази година намерих съюзници в тази борба за идеите за свобода във всяко кътче на света – от невероятния Илон Мъск до онази свирепа италианка, моята скъпа Джорджа Мелони; от Букеле в Ел Салвадор до Виктор Орбан в Унгария; от Бенямин Нетаняху в Израел до Доналд Тръмп в Съединените щати – бавно се формира международен съюз между всички онези нации, които като нашата искат да бъдат свободни и вярват в идеите за свобода.

Бавно това, което преди изглеждаше като абсолютна глобална хегемония на будното ляво в политиката, в образователните институции, в медиите, в наднационалните организации и дори във форуми като Давос, започна да се срива. И аз се надявам, че идеите за свобода започват да се появяват.

Днес дойдох тук, за да ви кажа, че нашата битка още не е спечелена. И въпреки че надеждата е възвърната, наш морален дълг и наша историческа отговорност е да разрушим идеологическото здание на болния уокизъм (болната будност), докато не постигнем успех във възстановяването на нашата историческа катедрала, докато не се уверим, че мнозинството от западните страни отово е прегърнало идеите на свободата.

Докато нашите идеи не станат основна валута в залите на събития като това, не можем да отслабваме бдителността си. Защото трябва да кажа, че форуми като този бяха станали главни действащи лица и пропагандатори на зловещия ред на уокизма, който нанася толкова много вреди на западния свят.

Ако искаме да се променим, ако наистина искаме да защитим правата на гражданите, трябва да започнем като им кажем истината. А истината е, че има нещо много погрешно в идеите, които бяха пропагандирани чрез форуми като този. И днес искам да отделя няколко минути и да обсъдя някои от тях.

Голяма част от свободния свят все още предпочита комфорта на познатото, дори и това да е погрешният път. И те ще упорстват за прилагането на рецептите за провал, а голямото бреме, което е общият знаменател между провалените държави и институции, е психологическият вирус на уокистката идеология.

Това е голямата епидемия на нашето време, която трябва да бъде лекувана. Това е туморът, от който трябва да се отървем. Тази идеология е колонизирала най-важните световни институции – от политическите партии и правителствата на водещи западни нации до глобални правителствени организации, НПО, универститетите и медиите.

Той също така определя тона на глобалния разговор през последните десетилетия. Докато не премахнем тази отвратителна деология от нашата култура, институции и закони, западната цивилизация – и дори човешкият вид – няма да могат да се върнат на пътя на прогреса, нужен на нашия откривателски дух.

От съществено значение е да разкъсаме тези идеологически вериги, ако искаме да поставим началото на нов златен век. Ето защо днес бих искал да отделя няколко минути, за да разчупя тези вериги.

Но първо нека кажем за какво се борим. Западът представлява върхът на човешките постижения върху плодородната почва на гръко-римското наследство и юдео-християнските ценности.

След категоричното преодоляване на абсолютизма в историята бяха посяти семената на нещо безпрецедентно. Либерализмът постави началото на нова ера в човешкото съществуване и в тази нова морална и философска рамка, която постави индивидуалната свобода над капризите на тираните, Западът успя да разгърне творческите способности на човека, поставяйки началото на единствен по рода си процес на създаване на богатство.

Данните сами говорят за себе си. До 1800 г. БВП на глава от населението в света остава почти постоянен. От 19 в. нататък обаче, благодарение на индустриалната революция, БВП на глава от населението се умножава по 20 пъти, което изважда 90% от световното население от бедността, въпреки че самото население се увеличава осем пъти.

И това става възможно само благодарение на сближаването на основните ценности – зачитане на живота, свободата и собствеността – което дава възможност за свободна търговия, свобода на словото, свобода на вероизповеданието и останалите стълбове на западната цивилизация. В допълнение към това е и нашият фаустовски изследователски, пионерски дух, който непрекъснато изпитва границите на възможното – и това е пионерски дух, който днес е представен, наред с други, от моя скъп приятел Елон Мъск, който през последните дни беше несправедливо очернен от идеологията на уокизма заради един невинен жест, който просто отразява неговия ентусиазъм и благодарност към хората.

За да обобщим, ние създадохме капитализма въз основа на спестяванията, инвестициите, труда, реинвестирането и упоритата работа. Всеки работник се умножи десетократно, стократно, ако не и хилядократно. По този начин производителността преодоля Малтусианския капан. Но на даден етап през 20 в. изгубихме пътя си и либералните принципи, които ни бяха направили свободни и проспериращи, бяха предадени.

Една нова политическа класа, водена от колективистични идеологии и възползваща се от периода на криза, видя перфектната възможност да натрупа власт. Цялото богатство, създадено от капитализма до тогава и занапред, щеше да бъде преразпределено чрез схема за централизирано планиране и това щеше да задейства процес, чиито катастрофални последици търпим и днес.

Действайки коварно в рамките на либералната парадигма, тази нова политическа класа прокара социалистическия дневен ред и така замени свободата с либерализация, използвайки принудителната сила на държавата за преразпределяне на богатството, създадено от капитализма.

Тяхно оправдание беше зловещата, несправедлива, отвратителна идея за социална справедливост, допълнена от теоретични марксистки рамки, целящи да освободят иднивидите от техните нужди. А в основата на тази нова ценностна система стои фундаменталната предпоставка, че равенството пред закона не е достатъчно, защото в системата съществуват скрити несправедливости, които трябва да бъдат поправени – идея, която послужи като златна мина за стремящите се към всемогъщество бюрократи.

И това е в основата, това е фундментът на уокизма – този резултат от преобръщането на западните ценности. Всеки от стълбовете на нашата цивилизация е заменен с изкривена своя версия чрез механизмите на културната диверсия.

Негативните права на живот, свобода и собственост бяха трансформирани в изкуствен и безкраен списък от позитивни права. Първо беше образованието, след това жилището, а после различни абсурди като достъп до интернет, излъчван по телевизията футбол, театър, козметични процедури и безчет други желания, които бяха превърнати в човешки права.

Права, за които разбира се, някой трябва да плати и които могат да бъдат гарантирани само чрез безкрайното разширяване на отвратителната държава. С други думи, от концепциата за свободата като основна защита на индивида от намесата на тиранина, ние преминахме към концепцията за освобождение чрез намесата на държавата.

Това е основата, върху която беше изграден уокизмът – идеология на монолитното мислене, поддържана от различни институции и имаща за цел да санкционира инакомислието, феминизма, разнообразието, приобщаването, равенството, имиграцията, абортите, екологията, джендър идеологията и други. Всичко това са различните глави на един и същи звяр, чиято цел е да оправдае експанзията на държавата, която си присвоява и изопачава блгородни каузи.

Нека разгледаме някои от тях. Радикалният феминизъм е изкривяване на идеята за равенство и той е излишен дори в най-благоприятната си форма, тъй като на Запад вече съществува концепцията за равенство пред закона. Всичко останало е стремеж към привилегии, което радикалният феминизъм наистина цели, противопоставяйки половината от населението на другата половина, когато и двете трябва да са от една и съща страна.

Те носят и знамето на разликата в заплащането, основана на пола, но когато се погледнат данните, става ясно, че няма неравенство за една и съща работа, а по-скоро повечето мъже са склонни да избират по-добре платени професии от повечето жени.

Те обаче не се оплакват от факта, че повечето затворници са мъже, че повечето водопроводчици са мъже, че повечето жертви на грабеж или убийства са мъже, да не говорим за повечето хора, които загиват във войни.

Но ако повдигнете тези въпроси в медиите или дори на този форум, ви смятат за женомразец, само защото защитавате елементарния принцип на съвременната демокрация и правовата държава, а именно равенството пред закона. Както, разбира се, защитавате и фактите.

Уокизмът се проявява и в този зловещ радикален екологизъм и програмата за борба с климатичните промени, когато запазването на планетата ни за бъдещите поколения е въпрос на здрав разум. Никой не иска да живее на сметище.

Но уокизмът успя да изкриви отново и тази фундаментална идея. От опазването на околната среда за радост на хората, преминахме към фанатичен екологизъм, в който на нас, хората, се гледа като на тумор, който трябва да бъде изкоренен, а икономическото развитие е смятано за нещо повече от престъпление срещу природата.

Но когато твърдим, че земята вече е преминала през пет цикъла на резки температурни промени и че по време на четири от тях човекът дори не е бил наоколо, ни наричат „плоскоземци“, за да дискредитират идеите ни, независимо че науката и данните са на наша страна.

Не е случайно, че същите тези групи са основните пропагандатори на кървавата, убийствена програма за абортите – програма, разработена на основата на малстусианската предпоставка, че свръхнаселението ще унищожи Земята и поради това ние трябва да приложим някаква форма на контрол на населението.

В действителност това е доведено до такава крайност, че днес на Земята започваме да виждаме как темповете на нарастване на населението започват да изглеждат като проблем.

В същото време в нашите предприятия, обществени институции и образователни институции се отхвърля принципът на заслугите в полза на доктрината за многообразието, която представлява връщане към аристократичните системи от миналото.

Измислят се квоти за всяко малцинство, което политиците могат да измислят, и това в крайна сметка подкопава високите постижения на нституциите. Уокизмът изопачава и въпроса за имиграцията, тъй като свободното движение на стоки и хора е основен стълб на либерализма.

Това ни е добре известно. Аржентина, САЩ и много други страни са станали велики благодарение на имигрантите, които са напуснали родните си места в търсене на нови възможности.

Уокизмът е проникнал толкова дълбоко в нашите общества, насърчаван от институции като тази, че е успял да постави под въпрос дори самото понятие за биологичен пол чрез катастрофалното влияние на джендър идеологията, което доведе до още по-голяма държавна намеса изразяваща се в абсурдно закондателство – като това, че държавата трябва да финансира скъпоструващи хормонални лечения и операции, за да могат определени хора да изпълнят представата за себе си.

Едва сега започваме да виждаме последиците от това, че едно цяло поколение е осакатило телата си, насърчавано от културата на половия релативизъм, и тези хора ще трябва да прекарат целия си живот в психиатрично лечение, за да се справят с това, което са си причинили. Въпреки това никой не смее да говори по тези въпроси. Не само това, но и огромното мнозинство беше подложено на погрешните възприятия на едно малцинство.

Уокизмът се стреми да похити и нашето бъдеще, защото, доминирайки във факултетите на най-престижните университети в света, той трансформира елитите на нашите страни в посока на отричане на културата, идеите и ценностите, които които са ни направили велики, а това допълнително уврежда нашата социална тъкан.

Какво бъдеще ни очаква, ако учим младите хора да се срамуват от миналото си? Всичко това се заражда и развива през последните десетилетия след падането на Берлинската стена.

И за съжаление, това са убеждения, пропагандирани в продължение на 40 години от институции като тази, и никой тук не може да се преструва на невинен. В продължение на десетилетия се почита една зловеща и убийствена идеология, сякаш тя е златен телец, който движи небето и земята и се опитва да я наложи на човечеството.

И тази организация, съвместно с най-влиятелните национални органи, са идеолозите на това варварство. Многостранните кредитни организации станаха инструменти за изнудване, а много национални правителства, и особено Европейският съюз, действаха като техни въоръжени крила.

Не е ли вярно, че докато ние говорим сега, в Обединеното кралство в затвора отиват граждани заради разкриване на ужасяващи престъпления, извършени от мюсюлмански имигранти – престъпления, които правителството се опитва да прикрие? И дали бюрократите в Брюксел не прекратиха изборите в Румъния, просто защото не харесаха партията, която спечели?

Изправени сме пред всяка от тези дискусии, а първата стратегия на уокизма е да дискредитира всеки от нас, който оспорва тези неща, като първо ни лепне етикет, а след това ни накара да замълчим. Ако сте бял, трябва да сте расист. Ако сте мъж, трябва да сте женомразец или да принадлежите към патриархата. Ако сте богат, трябва да сте жесток капиталист. Ако сте хетеросексуален, трябва да сте хетероопределящ хомофоб или трансфоб.

Те имат етикет за всяко несъгласие, а след това се опитват да ви потиснат със сила или с правни средства. Защото под реториката за многообразие, демокрация и толерантност, която толкова често проповядват, всъщност се крие откровеното им желание да премахнат несъгласието, критиката и в крайна сметка свободата, за да могат да поддържат този модел, в който те са основните бенефициенти.

Не чухме ли съвсем наскоро как някои водещи европейски органи, и то с червен уклон, бих казал, всъщност отправиха открити призиви за цензура? В действителност няма никаква цензура, а има тази идея – да се запуши устата на онези, които не участват в уокистката идеология.

Какво общество може да създаде уокизмът? Общество, което заменя свободния обмен на стоки и услуги с произволно разпределение на богатството под дулото на оръжие. Такова, което заменя свободните общности с насилствена колективизация. Такова, което заменя творческия хаос на пазара със стерилния и склеротичен ред на соцализма. Общество, изпълнено с негодувание, в което има само два вида хора – нетните данъкоплатци от една страна, и бенефициентите на държавата, от друга.

И тук нямам предвид онези, които получават социални помощи, защото нямат достатъчно за храна. Имам предвид привилегированите корпорации, банкерите, които бяха спасени по време на кризата с високорисковите кредити, повечето медии, центровете за индоктриниране, маскирани като университети, държавната бюрокрация, профсъюзите, социалните организации и приближените фирми, които процъфтяват от данъците на трудолюбивите хора и данъкоплатцте.

Говоря за света, описан от Айн Ранд в „Атлас изправи рамене“, който за съжаление се е превърнал в реалност. Това е система, в която големият победител е политическата класа, превърнала се едновременно в участник и съдия в тази игра на преразпределение.

Ще повторя, политическата класа е съдия, който е заинтересована страна в това преразпределение. Разбира се, този който, преразпределя, е и този, който запазва лъвския пай за себе си. И въпреки козметичните различия между отделните политически партии, те имат общи интереси, партньори, сделки, непоколебим ангажимент за запазване на статуквото.

Ето защо наричам всички тях партия на държавата – система, която се е скрила зад добронамерена реторика, твърдейки, че пазарът се проваля и че те са отговорни за коригирането на този провал чрез регулации, сила и бюрокрация.

Но няма такова нещо като провал на пазара. Пазарният провал, повтарям отново, не съществува. Тъй като пазарът е механизъм на социално сътрудничество, при който правата на собственост се разменят доброволно, самото понятие за пазарен провал е противоречие на терминологично ниво.

Единственото, което се постига с такава намеса, е създаването на нови изкривявания в ценовата система, което на свой ред затруднява икономическите изчисления, спестяванията и инвестициите и в крайна сметка води до още по-голяма бедност или до мрежа от отвратителни регулации, както е например в Европа, които убиват икономическия растеж.

Както често казвам в речите си, ако смятате, че е налице пазарен провал, отидете и проверете дали държавата не е намесена. И ако установите, че не е – проверете отново, защото сте сбъркали.

И отново, тъй като уокизмът не е нищо друго, освен систематичен план на партията на държавата да оправдае държавната намеса и да увеличи публичните разходи, това означава, че нашата първа и най-важна мисия – ако наистина искаме да върнем прогреса на Запада и да изградим нова златна ера – трябва да бъде драстичното намаляване на размера на държавата.

Не само във всяка от нашите страни, но и драстично намаляване на всички наднационални организации, тъй като това е единственият начин да се изкорени тази порочна система, която източва ресурсите, така че да се върне на данъкоплатците това, което им принадлежи и да се сложи край на продажбата на облаги. Няма по-добър начин за прекратяване на държавната бюрокрация от това да няма възможност за продажба на такива услуги.

Функциите на държавата трябва отново да се ограничат до защита на правото на живот, свобода и собственост. Всяка друга функция, която държавата поема, ще бъде за сметка на нейната основна роля и неизбежно ще доведе до „вездесъщия Левиатан“, от който всички ние страдаме днес.

Днес сме свидетели на глобалното изчерпване на тази система, която ни управляваше през последните няколко десетилетия. Точно както се случи в Аржентина, останалата част от света е свидетел на задълбочаването на единствения истински значим конфликт на този век, а и на всички предишни – конфликтът между свободните граждани и политическата каста, която се придържа към установения ред, удвоявайки усилията си за цензура, преследване и унищожаване.

За щастие, мълчаливото мнозинство в целия свободен свят се организира. И във всяко кътче на нашето полукълбо отеква ехото на този вик за свобода. Изправени сме пред смяна на епохата, пред Коперникова промяна – разрушаване на една парадигма и изграждане на друга.

И ако институции със световно влияние като тази искат да обърнат нова страница и да участват добросъвестно в тази нова парадигма, те ще трябва да поемат отговорност за ролята, която са играли през последните десетилетия, признавайки пред обществото „Mea culpa“, кето се изисква от тях.

В заключение искам да се обърна директно към световните лидери, към всички, които ръководят както националните държави, така и големите икономически групи и влиятелните международни организации, независимо дали присъстват днес тук или слушат от домовете си.

Политическите формули от последните десетилетия, които споменах в тази реч, се провалиха и сега се сриват под собствената си тежест. Това означава, че да мислиш като всички останали, да четеш това, което всички останали четат, и да говориш това, което всички останали говорят, може да доведе само до грешки. Въпреки че мнозина все още настояват да вървят към пропастта.

Сценарият от последните 40 години се изчерпа, а когато една система се изчерпи, историята се отваря. Ето защо казвам на всички световни лидери, че е време да се освободим от този сценарий. Време е да бъдем смели. Време е да дръзнем да мислим и да дръзнем да напишем собствените си стихове.

Защото когато идеите и наративите на настоящето говорят едно и също, което при това е погрешно, да бъдеш смел означава да застанеш извън времето. Означава да гледаме назад, да не се заслепяваме от преходното, да не губим от поглед универсалното. Това означава да възстановим истини, които са били очевидни за нашите предци и които са в основата на успеха на западната цивилизация, но които режимът на монолитното мислене от последните десетилетия преследва като ерес.

Ние трябва отново да възприемем последната доказала се теза за икономически и социален успех. Това е моделът на свободата, който отново прегръща идеите на свободата. Да се върнем към либертарианството.

Това е, което правим в Аржентина. Вярвам, че именно това ще направи президентът Тръмп в новата Америка. Това е, което приканваме всички велики нации на свободния свят да направят, ако искат да спрат навреме очевидния път към катастрофа.

Така че в края на краищата предлагам да направим Запада отново велик още днес. Днес, както и преди 215 години, Аржентина разкъсва оковите си и приканва – както гласи нашият национален химн – приканва нас, всички смъртни по света, да чуем свещения вик: „Свобода, свобода, свобода! Нека небесните сили бъдат с нас!“

Благодаря ви много и да живее свободата, по дяволите!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ