Соня Момчилова: Запазването на фактчекърите в Европа е агония и гърч на тези, които „предъвкват рефлукса на грантовете“, интервю на Любо Данков:

Когато говорим за свободата в медиите, кое е по-важно – свободата на словото на журналиста, правото на „потребителя“ да получава информация, свободата на притежателя на медията да постига целите си чрез нея? Как взаимодействат тези неща помежду си?

– Свободата в медиите е функция на отношението към свободата и ненамесата в работата на журналиста както от страна на собственика на медията, така и от политически, финансови, идеологически и други фактори. Когато говорим за редакционна журналистика, свободата на журналиста да формира позиция и гледна точка, без да обслужва интереси, предразсъдъци или страхове – било лични, било чужди – гарантира, че потребителят на информация ще получи обективна картина и яснота за явление, процес или ситуация.
Когато журналистът работи в собствен влог, платформа или друг вид модерна интернет медия, той носи цялата отговорност за съдържанието, което създава, и за доверието, на което разчита. Дълбоко погрешно и самонадеяно е от страна на познатите традиционни форми на журналистика e да подценяват и омаловажават ролята и работата на новите медии и хората, които са техни лица. Бих казала, че това е комплекс.

Важни ли са обществените медии за една държава? Каква е ролята им? БНТ обществена медия ли е или карикатура на такава? Защо БНТ стигна до това положение? Може ли да се преборим за истинска обществена медия или това е загубена кауза на този етап?

-Обществените медии са наречени такива, защото имат обществена мисия. Как е формулиран ангажиментът на БНР и БНТ да защитават интереса, осведомеността и базовото съдържание, залегнало в програмните схеми, може да се види в Закона за радио и телевизия. Отделна тема е спешната нужда мисията да се предефинира и изследва предвид променената медийна среда и новите нужди на зрителите и слушателите.
Обществените медии в много отношения, дори според текстовете на настоящия ЗРТ, не изпълняват мисията си. В условията на конкуренция с новите, буквално роящи се платформи за аудиовизуално съдържание, традиционните медии просто нямат шанс да задържат позиции, ако не се събудят от амнезията и удобното безкритично преследване на актуалните събития.

Преди дни видяхме как един чест и очакван до втръсване гост в БНТ си позволи да се държи с колегата Владислав Апостолов. Самозабравата и високомерието на „обичайните заподозрени“, които обикалят телевизиите и радиата, печелят грантове и тотално са изгубили представа за възможността да бъдат в конкуренция и в съседство по микрофон с другомислещ, създаващ потребност от аргументирана мисловна дейност събеседник, лично мен ме смая. Наглостта и арогантността на зам.-главния, както се самопредстави претендиращият за легитимност, са изумителни.

През годините на либерално извращаване на медиите се стигна до пълна хомогенизация на мненията в ефир, включително и в обществените медии. Хора, които говореха, че трябва да има една цивилизационно легитимна гледна точка и че какъвто и да било релативизъм на мненията е немислим, буквално завзеха медийното пространство и бранят линията на евроатлантизма по-ревностно от някогашните политкомисари в медиите.

Ако трябва да бъдем докрай обективни – а без съмнение това е наложително – то в БНТ по мое лично мнение се наблюдава известен плурализъм, поне що се отнася до партийни участия в публицистичните формати. Големият проблем на СЕМ и на обществените медии е, че финансирането им зависи от политически силните фигури както в законодателната, така и в изпълнителната власт. Няма как да не се церемонят и да не създават комфорт на онези, които им определят бюджета. Ако се приеме нов закон, който да гарантира финансовата независимост на медиите, нещата ще се променят.

Има ли забранени теми или гледни точки в обществените медии? А в големите частни национални медии? А забранени и разрешени гости? Могат ли да бъдат решени тези проблеми?
– Има, разбира се. Не се повдигат насъщни, жизненоважни за съдбата, здравето и оцеляването на нацията проблеми. Не се говори за престъпния характер на концесионирането у нас, за злоупотребите и дерибейството в малките населени места. Забранено е дори да се изразява съмнение относно правилната ориентация и цивилизационния избор на страната ни, въпреки че въртим в омагьосан кръг вече 35 години.

Има списъци с позволени и непозволени гости в студията. Съществува и пряка връзка – физическа или телефонна

– с пресцентровете на партиите, които осигуряват „храната“ за определени журналисти и медии. Решение в така структурираното медийно пространство няма, защото търговските медии зависят от рекламни приходи и грантове, а финансовото благосъстояние на рекламиращите субекти зависи от елитите по върховете на властта. Това не е нещо ново, но е важно да се напомня.

Информацията е скъп продукт. Как е редно да бъдат финансирани медиите, за да не се стигне до разпространяване на изкривена в нечия полза информация?
– Отдавна се коментират различни подходи за финансиране, познати в старите демокрации. Няма воля, нито желание от управляващите да се разработи фонд за финансиране, нито да се регламентира процент от БВП за тази цел. Съществуват и други форми, но настоящото положение устройва напълно както компрадорския елит, така и партньорите ни, които не пестяха средства (надявам се това да се промени), за да минимализират негативните коментари на политиките, които провеждат чрез наместниците си срещу националните ни интереси.

Опасно ли е финансирането чрез реклами в обществените медии?
– Има различни мнения. Зависи от естеството и формата, под която се рекламира дадена стока или услуга. Аз много се гордея, че станах инициатор на премахването на рекламата на хазарт. Едва ли има нужда да уточнявам защо това беше, макар и закъсняло, абсолютно наложително действие, макар и да не влизаше в задълженията и прерогативите на СЕМ.

Личното ми мнение е, че в обществените медии не би трябвало да има търговска реклама, но това, съотнесено към настоящата форма на финансиране, би било дискриминация.

Медиите чужда собственост опасни ли са?
-Някога, преди 25 години, когато създавахме БТВ, си мислех, че правим нещо много стойностно и важно. Направо революция си въобразявах, че се случва. С днешна дата си давам сметка как с изтичането на мозъци и професионализъм, на ярки лица и запомнящи се гласове, настъпи интелектуалният холокост. Позволявам си вече традиционно да се изразя по този начин, без да се притеснявам, че някой може да ми поиска оставката за употреба на крайни квалификации, над които едни хора са си въобразили, че притежават нотариален акт.

• Бездушие, посредственост, зависимости от всевъзможен характер – подозирам, че това е причината за състоянието, в което се намира личният състав (бих го нарекла персонал) на медиите, които би трябвало да са зона на свободни и красиви умове.

Етикетирането на медии като чуждестранни агенти би ли имало реален ефект или за спиране на влиянието чрез медиите на външни сили са нужни по-сериозни мерки?
– Етикетирането на каквото и да било, без да се проумяват причините и природата, е безсмислено и е предпоставка за разделение и ялови спорове. Когато обаче едно определяне на агенти за влияние се покрива с впечатлението от дейността им, то тогава, съгласно правилото на Окъм, срещу тях трябва да се действа, както се обезврежда агент за влияние.

Четвъртата власт е невъзможна без захранващите я и верифициращите необходимостта ѝ други три власти. Доколкото четвъртата власт доброволно абдикира от ролята си на коректив, ще бъде интересно да се наблюдава пораженческото ѝ слизане от сцената на „Обществото на спектакъла“ по Ги Дебор.

Имаме основание, струва ми се, да направим извода, че финансираните щедро от чуждестранни бюджети медии обслужват интересите на „партньорите ни“ и то с корпоративната отдаденост на наемници. Надявам се да се приеме закон, точно дефиниращ работата на такива медии, и санкции, лимитиращи размера и характера на дейността им.

Каква е ролята на информацията в наши дни? Може ли да се каже, че четвъртата власт по някакъв начин е първа, заради ролята ѝ в избирането на първите две?
– Имам лично колебание дали информацията или идеите са конвертируемата стока с по-висока стойност в наши дни. Хибридните войни, ролята на дийпфейка и дезинформацията, постистината и достъпът до социални мрежи и платформи за споделяне на аудио-визуално съдържание промениха ролята на традиционните медии и дават все по-съществен тласък на платформите в интернет.

Четвъртата власт е невъзможна без захранващите я и верифициращите необходимостта ѝ други три власти. Доколкото четвъртата власт доброволно абдикира от ролята си на коректив, ще бъде интересно да се наблюдава пораженческото ѝ слизане от сцената на „Обществото на спектакъла“ по Ги Дебор.

Как се бори дезинформация – с информация или с регулации?
– И по двата начина. Но дезинформацията се неутрализира с повече автентична, проверена и доказуема информация. Не със заклинания и лозунги, не със стигматизация на различното мнение и противоположната гледна точка.

рискът свръхрегулацията да се изроди в цензура е много голям. Мисля, че вече сме усетили последиците от престараването на хигиенистите и санитарите, финансирани от „циклопа“, лишен от периферно зрение

Колкото до регулацията, рискът свръхрегулацията да се изроди в цензура е много голям. Мисля, че вече сме усетили последиците от престараването на хигиенистите и санитарите, финансирани от „циклопа“, лишен от периферно зрение. Регулацията трябва да се насочи към спекулативните страни и безконтролната изобретателност на инфлуенсърите, рекламиращи всевъзможни опасни, подвеждащи и дори животозастрашаващи артикули, дейности и услуги.

Трябват драконовски мерки и дори забрана на дейността, увреждаща или застрашаваща детското здраве и психика, както и изобщо подлагаща потребителите на рискове. В същото време платените фактчекърски звена, обслужващи едностранно идеологически или финансови интереси, трябва да се преориентират професионално.

Кои са основните моменти в журналистическите стандарти и какъв е пътят за налагане на спазването им?
– Съществуват редакционни стандарти и дори цели устави и кодекси за поведението и принципите на работа както в BBC, така и в други големи медийни компании.

За мен принципите, на които трябва да се основава журналистическият труд, са дефинирани най-ясно и класически неопровержимо от Йосиф Хербст точно преди век: „Никому в угода, на никого напук!“ Той казва още, че истината трябва да бъде преди хляба. Съпоставете сега веруюто на този апостол на свободния печат и революционното слово с тезата на журналистка от „Свободна Европа“, която се оплака на американския посланик, че не стигат парите, а журналистиката е бизнес и изисква финансиране.
Какви принципи може да изискваш от такъв субект? Той иска единствено да печели от труда си и да капитализира търсенето на истината в сребърници. Това не е етиката на журналиста, това е житейската правда на бакалина.

Кога трябва да се налага регулация по отношение на разпространението на информация? И трябва ли?
В Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е описано и регламентирано в кои случаи и по какъв начин се упражнява регулация от СЕМ. По-страшното е, че съгласно ежегодните анкети на АЕЖ, автоцензурата е вече напълно всекидневно явление и е на път да се превърне в норма. Всеки трети запитан журналист твърди, че установява автоцензура в работата си. Това явление и масовизацията на уплашения журналист са терминалната фаза за болната журналистика.

Регулация е необходима и тя трябва да се провежда от наистина независими и компетентни хора, които не обслужват благодетелите си, пратили ги да бдят за интересите им.

Ако е нужно – кои медии е добре да подлежат на регулация? Тези с голяма аудитория?
– Още веднъж казвам – важно е кой и от какви подбуди е движен, когато упражнява регулация.
На медийната индустрия ли се угажда, на монополистите и магнатите, на политическите субекти или на обществото? Всяка медия би могла да послужи за разпространяване на дезинформация, фалшиви новини, индоктринация и дори углавни престъпления. Трябва да се наблюдава целият медиен ландшафт, но без да се упражняват самоцелни рестрикции.
Правото на свобода на изразяване на мнение има всеки човек и това е неоспоримо право, залегнало във всички харти и конституции на модерното човечество, към което се причисляваме. Аудиторията няма значение – дори един човек да е застрашен от вредно съдържание, той трябва да бъде защитен. Това не означава, че са необходими крайни мерки като заличаване и премахване на медии по недоказани обвинения, доноси и субективни преценки.

За националните медии – нужно ли е лицензиране за разпространение на новини и актуални предавания, което да бъде прекратявано при системно погазване на журналистическите стандарти? Или с това по-скоро може да се злоупотреби?

Лицензирането на обществените и комерсиалните медии се извършва по определени критерии и алгоритъм, залегнали в ЗРТ и ЗЕС. Програмните изисквания също са дефинирани както съдържателно, така и процентно. Темата за журналистическите стандарти и отказът от тях вече обсъдихме – тя е много деликатна и спорна. Намеса в редакционното съдържание трябва да се прилага изключително внимателно.
Всяка медия би трябвало да държи сметка за доверието и аудиторния дял, който губи или печели при демонстрация на незачитане и погазване на истината.

Изискването за представяне на различни гледни точки за един журналист ли се отнася, или само за медията като цяло?
– Както е казал Марк Аврелий: „Каквото за пчелата, това и за кошера.“ Шегувам се, но е ясно, че ако е правило за медията да се стреми към плурализъм, за отделния журналист също е недопустимо да се задоволява само с едно мнение, когато се търси истината.

Има ли „европейска позиция“ в журналистиката, или такава може да имат само чиновниците от ЕК?
– Чиновниците нанесоха драстични поражения на свободата на медиите и продължават да упорстват с налагането на единна, европейска, чиновническа позиция, чието отстояване защитават с директиви и регламенти. Това бетонира разделението в обществото и променя ролята и предназначението на медиите.
По силата на Нютоновия закон този натиск ще предизвика и вече предизвиква обратен ефект. Тези дни най-голямата партия в ЕП се обяви срещу чиновничеството, което вече заприличва на имплозия на сгрешения и порочен модел на управление на ЕС.

Трябва ли да има закон срещу цензурата?
– Няма официално действаща цензура, така че няма как да има закон срещу нещо, което е оспоримо и трудно доказуемо. По-важното е да има ефективна регулация, която да бъде гарант за свободата и недосегаемостта на журналистите.

Добра идея ли е да има комисия, която със съдебни методи да решава журналистически казуси и спорове?
– В момента има Комисия за журналистическа етика, както и съдебна система, която, слава Богу, изключително рядко отсъжда в ущърб на журналиста, срещу когото е предявена съдебна претенция. У нас почти липсват т.нар. дела „шамари“ срещу журналисти. Друг въпрос е каква е структурата на КЖЕ, кой избира състава и членовете ѝ и дали има смисъл от нея.

Проверка на факти от структура, която не предлага участие на всички заинтересовани страни, представяне на доказателства, ясна процедура и възможност за обжалване борба за истината ли е или цензура?
– Цензура, без съмнение. Но ми се струва, че с това зло, което „все добро твори“, е приключено. Поне така ми се иска да вярвам.

ЕФЖ и „Репортери без граници“ искат ЕК да опази фактчекърите в Европа, включително със санкции към Meta (заглавие от сайта на СБЖ). Как ще коментирате това?
– Това е агония и гърч на тези, които „предъвкват рефлукса на грантовете“. Хигиенистите могат да се преквалифицират в отдел „Чистота“ на общините по местоживеене.
За организацията „Репортери без граници“ мога да говоря дълго, но се надявам скоро да няма причина да се обсъжда несъстоятелността на подобни образувания.

Няколко думи за СЕМ? В сегашната ситуация този съвет може ли да играе значима роля в медийния живот?
– СЕМ може да играе значима роля, стига да поиска да не си спестява неприятностите и неодобрението на „индустрията“ и на политиците, които са причина за озоваването на всеки един от членовете в съвета. Ако оправдае характеристиката „независим регулатор“, СЕМ ще може да повлияе положително.
Всичко, което гледаме по телевизията и слушаме по радиото, дори това в интернет, може да претърпи благотворна промяна и да повиши качеството и полезността си.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail