АНАЛИЗ
Мръсните игрички на Пеевски

- След разрива в ДПС: в статуквото се появи голяма пукнатина
- Въпросът е дали избирателите ще се възползват или отново ще си останат вкъщи
Очаквано мутрата Пеевски успя да грабне етикета ДПС и по този начин спечели предимство в надпреварата с формацията на Ахмед Доган. Сега името и абревиатурата ДПС ще е актив на Делян Пеевски, а опонентите му ще трябва да разчитат най-вече на разпознаваемите си лица в своята кампания, която няма да е лесна.
Пеевски спечели предимство, но цената е висока
Но цената на това предимство е висока за Пеевски: постигна го, потвърждавайки най-сериозните критики на своите опоненти. А именно, че разполага с неформален и нелегитимен контрол върху уж независими институции като ЦИК и ВАС, които в крайна сметка обслужиха неговите интереси.
ЦИК в случая е по-малко отговорна/виновна, защото тя поне опита да вземе принципно и правно издържано решение. Това решение трябваше да е ДПС да не се яви като партия или коалиция на тези избори, защото в момента Движението е блокирано. То има двама равноправни председатели, които спорят помежду си. А другите органи, които биха могли да разрешат тези спорове, не могат да съберат нужните мнозинства за това. Така на практика ДПС не може да изрази единна и непротиворечива воля по въпроса за участието му в изборите: председателите внасят противоположни предложения и оттеглят предложенията на другата фракция. В такава ситуация ЦИК беше права да не допуска ДПС за участие в коалиции.
ВАС загърби този централен проблем и на основание, че Пеевски е подал по електронна поща заявление преди Чакъров, даде името и регистрацията на ДПС на ползвателя на модерни технологии. Да оставим настрана факта, че електронното заявление на Пеевски е било “голо” – без съответните подкрепящи документи, които се изискват по закон. Да оставим настрана и другия факт, че то е подадено преди официалния час за подаване на заявления. (Ако хората на Доган бяха избрали високата технология и бяха изпреварили електронно Пеевски, най-вероятно ВАС щеше да използва споменатите дефекти, за да реши не в тяхна полза.) Целият проблем е друг – ВАС просто си затвори очите за липсата на ясна воля от ДПС като партия за участието ѝ в парламентарните избори. “Първият по време” не може да вземе цялата партия чрез регистрацията ѝ – това си е просто рейдърство, пък било то и съдебно облечено.
Слабостите на решението на ВАС веднага станаха ясни, когато Чакъров – този път първи по време – внесе искане за оттегляне на регистрацията на ДПС. Има такава процедура по закона и тя е отделна от регистрацията – партиите имат повечко време да размислят и да променят решението си. Ако се следва логиката на ВАС, “първият по време” пак трябва да спечели и Пеевската коалиция да загуби ДПС. Тепърва ще видим какви процедурни хитрини ще измислят в ЦИК и ВАС, но може да се предвиди, че при казуса с оттеглянето “вторият по време ще е първи по право”.
Седем причини за неизбежните промени
Тази история щеше да е комична (то тя си е комична), ако нямаше доста трагични последици за българската политика. Разпрата в ДПС е безпрецедентна и тя ще доведе до съществени промени в политиката поради следните причини:
– Безвъзвратно се урони репутацията на ДПС и претенцията му да участва във властта открито става все по-незащитима: Скандалите всъщност потвърдиха най-тежките обвинения срещу лидерите на ДПС – Пеевски и Доган. Скандалът със 150-те милиона лева кредит за Вълка е съвсем реален и трябва да се разследва. Ахмед Доган веднъж мина метър с милионния си хонорар: тогава обаче, понеже Пеевски беше на негова страна, “независимите органи” взеха решение в полза на философа хидроинженер. Аргументът беше, че конфликт на интереси няма, защото хонорарът за строеж на язовир е по договор отпреди влизането в сила на закона за конфликт на интереси, макар че е получен след влизането му в сила. Един вид, първи по време, първи по хонорар – или нещо подобно. 150-те милиона за Вълка, с част от които Доган най-вероятно е купил пристанище и електроцентрала, както сигурно и други екстри, правят хидроинженерната история да изглежда като детска порция. Пеевски обаче също затвърди негативната си репутация на човек, разпореждащ се с държавни институции, които с фантастично нелепи аргументи решават все в негова полза. Всъщност, печелейки името ДПС, Пеевски загуби голяма част от претенцията си, че е нормален политик, който има място в управлението на страната;
– Електоралната тежест и на двете ДПС-та ще намалее: Този скандал в ДПС няма как да не разколебае част от електората им. Още повече, че нито една от двете страни в конфликта не е политически или морално безукорна. Всъщност избирателите на ДПС ще чуват от своите това, което досега са чували само от най-големите си опоненти. “А може би всичките критики са били верни” няма да е много труден за достигане извод;
– Идеята Борисов и Пеевски да са близо до самостоятелно мнозинство в парламента пропада: България отиде на шестите парламентарни избори, за да могат Борисов и Пеевски да са близо до мнозинство. И те наистина бяха, като Пеевски дори беше осигурил това мнозинство с шест-седем души от “Величие”. Но Ахмед Доган дръпна спирачката на този управленски проект, като разцепи ДПС. И Доган, и Борисов всъщност правилно прецениха, че подобно управление ще е пагубно за партиите им. Но Бойко Борисов не можеше да откаже на Пеевски и предложи правителството на малцинството, а Доган събра смелост и развали готовата работа. Той беше и допълнително мотивиран от прокурорския и полицейски натиск, който Пеевски предприе срещу хората му, за да подкрепят управлението ГЕРБ-ДПС-“Величие”;
– Борисов и Пеевски продължават да са тандем, но идеята да управляват открито заедно е все по-невъзможна. И досега интересите на Пеевски и ДПС са били защитени добре от ГЕРБ, независимо от непрякото участие на Движението във властта. Но сега, когато ДПС-Пеевски ще е най-много с половината от електоралната тежест на Движението, самият Пеевски започва да се превръща в още по-голяма тежест за Борисов – сериозна репутационна цена срещу малък електорален позитив. Пеевски разбира ясно, че става уязвим и заобиколим. За да се противопостави на тази тенденция, ще търси да засили влиянието си в ГЕРБ. Колкото и парадоксално да звучи, ГЕРБ може да са пред разкол по въпроса Пеевски, подобно на ДПС. Мълчанието на Борисов и невъзможността му да заеме ясна позиция са израз на трупащото се напрежение. Не само той не говори, но и основните лица на партията са млъкнали. Това вероятно е затишие пред буря;
– Негативите на модела на управление Борисов-Пеевски отново беше припомнен: Използването на институции за партийни и корпоративни интереси е слабостта на този модел. Пеевски не се посвени да впрегне институциите, за да реши вътрешнопартиен конфликт. Представете си пък как ще се действа, ако въпросът е за милиардите за магистралите и държавните поръчки като цяло. Докато държавни институции са завладяни, бизнес средата в България няма как да е добра – това е тежък воденичен камък, който страната носи;
– Възможността за идеологическо управление “Борисов-4” изчезва: ГЕРБ, ДПС, ИТН и малки играчи можеха да формират идеологическо мнозинство в този парламент, което да е хем евроатлантическо, хем анти-антикорупционно. В следващия парламент, за да участва в мнозинство, Борисов ще трябва да жертва или евроатлантизма (с “Възраждане”, БСП или нови играчи в тази ниша), или анти-антикорупцията (с ПП-ДБ). А може да се окаже, че парламентът е толкова раздробен, че никаква кохерентна конструкция не е възможна;
– Технократична формула: Партийни правителства или правителства на малцинствата стават още по-непостижими. Единствената формула, която може да има някакъв шанс за легитимност в раздробена среда, става технократичното управление, стъпило на експертна фигура и договорена програма. При всички случаи обаче ярка политическа фигура от ГЕРБ едва ли ще е премиер, а Борисов така или иначе не е вариант.
Картината не е отчайваща
Накратко, разривът в ДПС има доста важни последици: той обяснява не само защо отиваме на седми поред избори, но и какво може да очакваме след тях. Картината не е отчайваща – всъщност хората, които наистина искат България да е европейска, правова държава и свободна демокрация сега имат огромен шанс. В статуквото се е появила голяма пукнатина и тя няма как да се закърпи. Тази пукнатина може да се използва за сериозен, позитивен ремонт – или за срутване на системата. Пътят към срутването понякога е постлан с перфекционизма на свободните и мислещи хора, решили да останат вкъщи, защото не намират идеалната партия. Перфектното често е враг на доброто.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗ
Само мошенници като тези могат да вкарат България с измама в Еврозоната и затова са с най-голяма заслуга! Сега ще се краде по десет!

Само измамници като Пеевски и Горанов можеха да вкарат България с измама в Еврозоната! Което могат си го могат и нека им признаем заслугата. Друг шмекер като Кирчо Петков се издъни, макар Урсула да му беше обещала на уше да мамят с цифрите.
Еврозоната – се оказа заслуга на най-корумпираните, които ограбиха българите и ги докараха до просешка тояга и на опашката по доходи в Европа. Народът уплашен се бунтува, а крадците на държавния бюджет ликуват. Самохвалството на изкусен политически измамник като Пеевски, че има основни заслуги за Еврозоната, не е безпочвено. Самото влизане стана с абсолютна измама – и с бюджетния дефицит на България и с инфлацията. Незнайно как цифрите за последните месеци бяха абсолютно фалшифицирани.
За санкционирания от САЩ по Магнитски и от Великобритания за корупция Делян Пеевски: “ДПС и ГЕРБ бяхме основните носители на успеха за България!”
Всъщност, двете партии основно станаха символ на корупцията и на обръчите си от фирми. Напоследък – корпулентните обръчи от фирми, след като същият Пеевски яхна ДПС от 2013 година, а отскоро и ГЕРБ.
“Голям успех за правителството и за България! Това е успех на всички, които подкрепяме този път от много години”, заяви Пеевски по повод положителния конвергентен доклад за готовността на страната ни за еврозоната.
Очевидно наградата е за корупция, защото от последните 15 години България доби статута на “най-корумпираната държава в ЕС”. Редом с това България се води и “най-бедната.”
Пеевски подчерта приноса на друг санкциониран за корупция по Магнитски и от Великобритания – Владислав Горанов, като човека, който е свършил най-много работа, и го поздрави публично.
“Лъжците и най-големият лъжец и шарлатанин няма да успеят. Заплахите за война, безредици и взривяване на ЕС няма да минат. Днес всичко за тях свърши!”, обяви с апломб Пеевски очевидно визирайки неволния създател на Промяната Румен Радев. Реално Румен Радев е различен политик от всички останали, защото е единственият с положителен рейтинг от тях, тоест повече българи му вярват, отколкото не му вярват.
Всичко останали – като Пеевски, Борисов, Горанов, Петков и т.н. имат по 70-80-90% недоверие сред българските граждани. Нормално е корумпираните да мразят такъв като Радев и той да им бъде трън в очите.
От думите на Пеевски излиза, че тези, които са наказани и не могат да имат банкови сметки и да пипат евро, британски лири и долари (като него, Горанов и други), имат основна заслуга да сме в Еврозоната. Защо да го правят, като нямат практическа полза?
Отговорът е прост – ще имат възможност да теглят нови и огромни кредити от името на държавата. Кредити, които веднага ще крадат и ще ги връщат децата и внуците ни. Кредити за стотици милиарди, които ще потъват в асфалта и които, за разлика от еврофондовете, няма да бъдат контролирани от Европрокурата, защото и да бъдат откраднати после народът ще връща.
Всичко това е възможно, само защото Държавата вече е завладяна от Пеевски и е поделена частна собственост между него и Борисов. Реално Пеевски управлява Борисов всички институции, а Румен Радев е единствената, макар и далечна, заплаха за тях.
В публичното си говорене Пеевски лъже за всичко на 100%, а ортакът му Борисов на 90%. Народът знае, че са толкова богати, че спокойно могат да си палят пурите с колкото си искат банкноти от по 500 евро.
Ако преведем думите на Пеевски наобратно, ще излезе, че той и Горанов нямат заслуги за Еврозоната, но ще са основните бенефициенти от нея. Ако има шарлатани и лъжци, това са Пеевски и приятелите му, защото той обвинява опонентите си единствено и само в собствените си грехове. Това е правилото при него.
С европейци като Пеевски и Борисов бъдещето пред Еврозоната е доста мрачно, а ЕС уверено върви по стъпките на СИВ и СССР.
Егати Еврозоната, щом хората от списъка Магнитски са нейните стълбове у нас.
Ако в Еврозоната има нещо хубаво, това е, че ще сложи края на илюзиите – или на пеевските или на нашите.
Николай Бареков
Според еврочиновниците (в конвергентния доклад) сме задминали Швеция, Унгария, Чехия. И сме много напред.
Не може ли хората на Урсула да се свържат с УЕФА и да ги посъветват да приложат същия подход и към футбола. Току виж се окаже, че сме станали европейски шампиони!
Стоян Демиревски
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Брюксел зароби и ограбва Източна Европа

Абсолютна „атомна бомба“ в неолиберализма пусна носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц. Той обяви, че Източна Европа е поне двойно по-бедна, отколкото би могла да бъде, ако не беше влязла в ЕС.
С това жестоко се удря най-големия успех на глобализма и неолиберализма – създаването на най-голямата единна икономика в света, състояща се от 28 отделни държави, част от които с обща валута.
„Източна Европа“ е големият губещ от началото на 21 век. В момента тя плаща 300-400 милиарда долара всяка година на Западна, и основно на Германия“ – обясни Стиглиц.
Според учения, който освен наградата, е известен и, че предвиди срива на „дотком балона“, както и кризата през 2008 г., та според него, Източна Европа е в типична „хватка на доминионите“, известна още от Римската империя.
Това е моделът една държава да се колонизира като се подкупи елитът и. „Римляните не са завладявали само с легиони. Много повече земи са присъединили мирно. Отиват, подкупват местните вождове и те от вождове стават управители на Римски провинции.
Империята ти е зад гърба, и с нея заедно можеш да събереш много повече данъци от преди. Т.е. това е съюз на елита с империята, за да се издоят поданиците. Системата е работела с векове. Прилагана е и от Англия в Индия например – там провъзгласявали махараджи от името на кралицата. И после заедно изсмуквали обикновения народ“ – обясни Стиглиц.
„В момента ЕС е точно това. Западът, но основно Германия, подкупва местния елит чрез еврофондовете. Елитът вкарва държавата в ЕС, и превръща членството в абсолютна религия, включително с репресии срещу който е против.
Излизането се превръща в ерес. А вкараната страна се изсмуква чрез други механизми – изкупуват местни монополи, търговски вериги, сключват се неизгодни договори с дълъг период, които не могат да се сменят при смяна на властта и пр.“ – поясни Стиглиц.
Още преди време писахме за анализ на ЦРУ, според който Източна Европа бива брутално изсмуквана, докато ръкопляска, „благодарна“ за еврофондовете.
Сега ученият потвърждава тази информация. Еврофондовете и високо платените служби в ЕС за шепа чиновници, са „подкупът“, платен на елита. В замяна се завзема пазарът на съответната страна и той се дои в полза на западните корпорации.
Това става чрез електроснабдяване, водоснабдяване, топлофикация, чрез западните стоки монополно налагани в търговските вериги, чрез далеч по-големи и недостижими за местния бизнес бюджети за реклама, маркетинг, чрез изкупуване на медии и пр. Съотношението между фондове и източени пазари е по-лошо от 1:10.
„Ако Източна Европа излезе от ЕС и спре тази огромна субсидия, която плаща на Западна, тя може да е двойно по-богата. Минимум.
Това би успокоило обществото и доста би намалило и натиска за емиграция, който е друг начин за изсмукване. Чрез по-високи заплати, Западът прибира най-добрите специалисти на Изтока, и така разширява изоставането.“ – завърши Нобеловият лауреат.
2022г. Диян Гаджев
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Безмозъчната атака на Киев срещу руски летища е факла в барутен погреб

Ударите по руски летища , които според украински източници Зеленски „лично е подготвял година и половина“, рикошираха, и то много сериозно, върху президента на САЩ Доналд Тръмп.
На 1 юни американското издание Axios, позовавайки се на „официален украински източник“, съобщи, че Украйна уж е уведомила американската администрация за предстоящата атака . Вярно е, че след известно време на сайта се появи корекция без обяснение: „не е уведомил“. Така че си блъскате главата да разберете дали Тръмп е знаел за провокацията ден преди възобновяването на руско-украинските преговори в Истанбул или не.
И наистина трябва да се поразмисли. В края на краищата, на 30 май президентът на САЩ беше изненадан и дори възмутен от ответните удари на Русия срещу Украйна в момент, когато преговорите за разрешаване на конфликта бяха „близо до приключване“. „Не обичам изненади“, каза той пред журналисти по този въпрос, „и бях много разочарован“. Той също така заяви пред NBC News по същия въпрос, че е „ядосан на руския президент Владимир Путин “.
И ето такава „изненада“ за Тръмп от Зеленски. Ден преди срещата на делегациите в Истанбул. Ще се възмути ли публично републиканецът този път? Ще се ядоса ли на Зеленски или не? Или Киев не трябва да се страхува от прокурорския му гняв?
Много интересен въпрос, защото действията на Киев не са просто игра с кибрит около разлята кутия с бензин, а хвърляне на факла в барутен погреб.
Ще бъдат ли американците доволни от подобна „изненада“, ако си спомним, че администрацията на Тръмп многократно е заявявала интереса си от възобновяване на диалога с Москва относно стратегическата стабилност? Добро начало за обмен на мнения по въпрос от жизненоважно значение за целия свят.
Оказва се, че Зеленски е настроил Тръмп, и то много лошо. Решил е, че може да се намеси в сложните отношения между две ядрени суперсили в толкова чувствителна област и да види как ще се измъкнат от тях?
Късно снощи се съобщи за телефонен разговор между руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Марко Рубио . В официалното изявление на руското външно министерство се казваше кратко: обсъдена е ситуацията, свързана с украинската криза. Същевременно Рубио изрази искрени съболезнования във връзка с жертвите от експлозиите на железопътната инфраструктура в Брянска и Курска област.
Москва, отбелязваме, за пореден път демонстрира желязна сдържаност. В края на краищата, целта на терористичните актове и атаки очевидно беше да се провалят преговорите в опит да се задържи САЩ в конфликта на страната на Украйна. А Киев се увлече в една изключително опасна игра, в която не би трябвало да има място. Вашингтон трябва да отбележи това, тъй като Тръмп се опитва да се представи за „президент на мира“.
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СВЯТпреди 1 месец
„Тръмп счупи киевския режим“