АНАЛИЗ
Новата изборна равносметка (юни 2024)
Току-що преминалите двойни избори са добра възможност да се направят множество анализи, обобщения и политически изводи за българската политическа система и функционирането на партиите. Аксиома в политиката е, че тя е израз на интереси, че всяка държавна и местна власт е изразяване и налагане като доминиращи на определен тип обществени интереси. Друга политическа аксиома е, че всяка политическа партия представлява определена обществена група, изразяваща част от обществените интереси. Не случайно понятието „партия“, произхожда от Франция (фр. parte – част).
Обществото се поделя на две големи части, които влизат в определени обществени отношения – дясна и лява част. Дясната част изразява и защитава интересите на притежателите на капитал (бизнесмени, предприемачи, буржоа, капиталисти, инвеститори, чорбаджии и т.н.). Лявата политическа част на обществото и левите партии изразяват и защитават интересите на наемните работници, които продават своите сили, труд, умения, способности и сръчности на т.нар. работодатели (бизнесмени и др. притежатели на капитал) или пък работят, трудят се (полагат производителен труд) самостоятелно и сами се осигуряват (занаятчии, свободни професии, семеен бизнес). Има една сравнително по-малка и по-слабо изявена група от хора, които им се иска да са в дясно, в стана на богатите, но често изпадат в положение да са част от стана на бедните, т.е. те плават между лявото и дясното и техните интереси са „плаващи“ между дясното и лявото. Обикновено се наричат „център“. Политическите партии, които в своите програми, стратегии и политически действия сливат дясното и лявото социални либерали, т.е. заемат позицията „няма ляво, няма дясно“ и др. (най-лявата част на дясното). Има и една група от лумпенизирани хора, които не се самоопределят към част на общество са и с лекота преминават от едни към други политически позиции само с моментно, под настроение или външно влияние, решение. Ако през тази призма преценим резултатите от Деветоюнските избори (2024 г.), можем да направим някои предварителни изводи, една приблизително вярна оценка на станалото общо в политическото българско поле „през лето господне 2024 -то“.
Първият извод от резултатите. В страната се утвърждава господството на десния сектор на политическото пространство в неговата най-отвратителна форма – сливане на държавната власт с десните мутренско-олигархически партии, продължаващо свиване и стесняване на лявото политическо пространство, значително съкращаване на влиянието на БСП в българското общество, разширяване на маргинализацията в обществото.На тези избори победи мутренско-олигархическия капитал, дегизиран като дясна неолиберална и евроатлантическа политика, провeждана от партии, които се самоопределят пред избирателите като десни, дясноцентристки, центристки, либерални, националистически и консервативни, в зависимост от прищявката на техните лидери, новобогаташки спонсори и чуждестранни ментори. Но всички тези самообявили се за десни партии са обединени в едно и то е главното – поддържане на крайно дясна икономическа, данъчна и социална политика, маскирана като икономическа и финансово-банкова стабилност – стабилност на огромната бедност, високата смъртност, неравенството, грамадната за мащабите на страната емиграция и обезлюдяване на най-старата европейска държава. И разбира се, това е политика в полза преди всичко на бизнеса, включително и за чуждестранния. Лидерите на всички представени в 49 -тото Народно събрание партии бяха единодушни, че са против промяната на данъчната политика, макар че бизнесът в България, барабар с този в Северна Македония и Монголия, плаща най-ниският корпоративен данък (10% при средно за ЕС 20-30%) и е против повишаване на данъците на богатите и против намаляване на данъците на бедните (несъгласие да се въведе прогресивно данъчно облагане и необлагаем минимум на доходите). Макар и ограничено, мутренско-олигархичните десни са за продължаване на линията на намаляване на данъците на бизнеса, предимно чрез намаляване на ДДС, чрез който ресторантьори, хлебари, книжари и т.н. реализираха огромни допълнителни печалби, без да намалят цените за обикновените българи и без да увеличават заплатите на наетите от тях работници.

В най-бедната държава на Европа тотално и тоталитаристки господства най-дясната социално-икономическа и финансова идеология на най-богатите. На изборите победи и се утвърди крайно дясната идеология, дясната публична демагогия на почти всички български парламентарно представяни досега партии. На тези извънредни парламентарни избори получиха най-много гласове партиите пряко свързани служебно (чрез държавни и общински служители и техните семейства) с ГЕРБ и ДПС, а в София и ДБ), корпоративно (чрез фирмите с държавните и общински поръчки), работещите в фирми-спонсори в кеш на ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ, т.е. на тези избори, десните победиха чрез използването на всички финансово, олигархически и служебно-чиновнически свързани с ГЕРБ, ДПС, ПП/ДБ и ИТН юридически и физически лица. Победиха раздаващите и получаващите „порциите“ блага от службите и фирмите и „обръчите от фирми“, свързани с десните партии. Огромното трудово и бедно мнозинство от народа, мнозинството от работещите бедни и безработните, дори не си направи труда да отиде до изборните урни. Това отрудено и ограбвано българско мнозинство не вижда алтернатива на десните, на провежданата от тях крайно дясна политика, не вижда надежда за излаз от нищетата, и не вижда и най-малък шанс за излаз от положението си в представените в досегашния парламент политически партии. Не вижда алтернатива в тях, понеже те много години вече явно и скрито подкрепят бизнеса и властващата мутренската българска олигархия.
Вторият извод. Деветоюнските парламентарни избори (2024 г.) в България разкриха още веднъж, че политическото поле у нас е безкрайно раздробено, разпокъсано и парчетосано. И то предимно под влиянието на три значими причини. От тях на челно място стои стремежът към публична, предимно телевизионна слава, нагонът към вождизъм и власт над други хора, властогонство като източник на значими лични и групови доходи. „Петте минути“ телевизионна „слава“ са в основата на властовото его на почти всички лидери и ръководни кадри на участващите в изборите политически партии, коалиции и инициативни комитети. Този стремеж за личностно изтъкване и изпъкване пред „простите хорица“ се прикрива зад маската на празните думи за „спасение на България“, за „борба с мафията“ и олигархията, „борба с корупцията“, „евроатлантически“ ценности, за защита на националния интерес и т. н.
Не по-малко значима причина е стремежът на властвалите през последните 15 години да запазят мутроолигархическата си власт в държавните и общински органи и т.нар. „регулатори“, чрез които се изсмукват от хората на труда огромни финансови и материални средства, изземват се собствености, имоти (държавни, общински, фирмени и лични) пряко или чрез концесии, манипулиране на цените, спекулата, таксите на комуникационните оператори и банките и т.н. Малко са изключенията в някои общини, където решаващ е авторитета на кмета.
Длуга значима причина е силното парцелиране на партийно-политическо пространство. Има безброй партии, коалиции, коалиции от коалиции, съюзи, обединения, организации и т.н. – умопобъркващо хаотично мнозинство. Това безкрайно партийно раздробяване е в интерес на т. нар. „европейски партньори“, „евроатлантически партньори“ и „натовски партньори“. На почти всички българи вече им стана ясно, че България в ЕС и в НАТО е със статут на крайно периферна държава, източник на трудови ресурси и на пазар за скъпите и недостатъчно качествени стоки. Това става чрез ръчно управление от „посолството/посолствата“, тържествени групови срещи на Кой? (от групата Магнитски) с чужди дипломати. За чуждестранните ни „благодетели“ е по-лесно да направляват плаването на България в техният политико-държавен неолиберален фарватер чрез силно раздробено политическо пространство и стремеж в България да няма силни и масово поддържани от народа политически партии, които да могат да защитават свои собствени и национално значими интереси. И това те прикриват под маската за демокрация, свобода, равенство („партньорство“) и т.н.
Политическото поле в България се превърна в терен на остра битка между три главни олигархически групи, които водейки словесна война помежду си в определени моменти се съюзяват за решаване на някои общи проблеми – напр. изпирането, спасяването, предпазването на нещо или на някого от международни санкции, предимствата на бизнеса пред интересите на хората на труда. Уж класическите десни се раздробиха и почти изчезнаха, останаха от тях само олгархическите десни партии на ДПС („обръчите от фирми“ по Доган), на ГЕРБ и на кръга „Капитал“. Лявото изчезна, остана само лявата фразеология и определения на мястото в политическото пространство. В ръководството на лявата БСП се окопаха група властогонци, служещи на интересите на бизнеса, не само с трудно прикриван популизъм и демагогия, но и с ляв словоред и изказ. Общуването с хората се превърна в безличната „работа на терен“, със срещи с убедените привърженици, с букетите и микрофоните. А и в лявото вече има „повече вожд, отколкото индианец“.
Това дълбоко политическо и икономическо разделение на българското общество в новите условия се използва, особено в предизборната кампания, от ВМРО и други ултранационалистически партии и организации (БНС и др.) за възраждане на фашисткия принцип за единство на нацията, против класовото и съсловно разделение и борби, против „разделението на българския народ“, т.е. за преодоляването на класовото и политическо делене на леви и десни – няма ляво, няма дясно, т. е. има само крайно антинародно дясно.
Третият извод. Разминаване между думи и дела. В българското общество, в интерес на богатите, на преден план се изтъкват общи морални ценности за демокрация, свобода, справедливост, солидарност, равенство и т.н., но неподплатени и не разкодирани с конкретна политика. Обещават се едни неща, а на власт и в Народното събрание се правят други неща. В либерално-демократичната (капиталистическа) „международна общност“, в която живеем, всичко е въпрос на интереси – груби материални, индивидуалистични (лични или великодържавни), включително спекулативни финансово-парични и имотни интереси. Сега в България, с изключение на бизнес-олигархичните интереси, няма диференциран партиен израз на значими групови интереси, няма класови, няма съсловни, няма групови (на големи социални групи, браншови, професионални), няма национални интереси. Има само един властващ интерес – интересът към лично и групово обогатяване.

Политическият „елит“ на страната се срасна с олигархията. Всички парламентарно представени партии, независимо как се самоопределят (десни, леви, центристки, либерални, националистически, консервативни, социално-консервативни, либерално-консервативни, лявоцентристки и т.н.) изпращат чрез формално демократични избори в Народното събрание депутати, които освен за своите заплати, се грижат за интересите на бизнеса, а интересите на хората на труда и на бедните използват само като политическа демагогия.
Четвъртият извод. Деформация на основни общочовешки ценности. Жадуваната от десните и част от интелигенцията „свобода“ и „демокрация“ настъпи, но не за всички, а само за „каймака“ (елита) на обществото. Настанаха „свобода“ и „демокрация“ предимно за богатите. За бедните и трудовите работещи хора, за бившите работещи хора (сега пенсионери) свободата е свобода да си беден, свободен да бягаш от род и родина и да работиш за чужди господари, свободен да просиш по софийските улици и да ровиш по кофите с боклук, свободен най-демократично да си продаваш гласа на изборите, свободен да бъдеш икономически роб в поробено от мафията и чуждите интереси уж твое отечество. България застана на челните места в почти всички отрицателни социални и демографски класации в света – смъртност, заболеваемост от сърдечно-съдови и ракови заболявания, най-ниска раждаемост, висока спекула и корупция, голям дял на дрогираните, на алкохолиците и т.н. Водещото в българската политика станаха не интересите на труда, на хората на наемния труд, на бедните и онеправданите, а на хората на капитала, (бизнеса, буржоазията, чорбаджийте, далавераджийте, предприемачите, инвеститорите и т.н.), които имат само спекулативно-печалбарски и в много случаи мутренско-олигархични интереси.
Петият извод. Живеем в общество и изборна демокрация, основани на дълбока тотална манипулация на общественото съзнание, обществените нагласи и предпочитания. Без да разглеждаме всички сегменти на масовата изборна манипулация, може и на първо четене да видим някои драстични подходи и методи.
А) Ограничаване на броя и относителния дял на избирателите до този на т.нар. твърди ядра, до хората, които в интерес на принадлежността към определена партия са готови да пожертват идейните и личностни различия в интересите с лидерите „в интерес на общото дело“. Дейците на „сглобката“ явно разбираха, че им предстоят значими щети в общественото възприемане на техните неморални действия, но действаха „в интерес на общото дело“ – налагане приоритетно на „евроатлантическите ценности“, „евроатлантическата ориентация“, „общите европейски интереси“ „европейска солидарност“ – за Украйна и против Русия. На изборите трябваше да отидат само твърдите ядра на политическите партии от 49 -тото Народно събрание.
Б) Властта да е в ръцете на т. нар. „политически елит“ и по-точно в ръцете на олигархическия елит (местен мутренски и вносен харвардско-мошенически). Но никой бандит не твърди пред другите хора, че е такъв, той едва ли не е чист като момина сълза. Желанието на всяка цена сегашните мутроолигарси да останат на власт се внушава на обществото чрез „експерти“ и „анализатори“ и се прикрива под маската на: див популизъм: защо да правим нови избори и само да харчим народна пара?; хората са уморени от избори – няма смисъл отново да ги разкарваме до урните; няма да управляват партиите, а само експерти избрани и назначени от същите партии, т.е. от нашите хора, както и редица други внушения, като това, че на страната е „ултимативно необходимо ново правителство“, а новите избори ще доведат до същото, не ще доведат до промяна. Политическият парламентарен „елит“ се раздели на две групи – олигархичен управляващ и псеводоопозиционен (лишен от реалната възможност да участва във вземането на решенията, независимо, че има право да гласува против).
В) Тенденциозно и манипулативно използване на огромните възможности на социологически изследвания, телевизии, интернет-сайтове, фейсбук, тик-ток и др. Особено внимание заслужават социологическите изследвания. И колкото да се оправдават собствениците и ръководните дейци на социологическите агенции, в обществото доминира, (и то не без основания) мнението, че служат на определени политически партии и правят тенденциозни манипулативни внушения чрез показване на нереални нагласи – повишаване на процентите на платилите, официално или в кеш нелегално, и обратното – намаляването на резултатите от проучванията за определени партии. Това особено пролича в предварителните изследвания на обществените настроения и нагласи преди изборите спрямо две от неудобните за дясноолигархическото статукво партии – „Синя България“, „Справедлива България“ и „Левицата“. Вероятно интуитивно Нинова бързо се ориентира и в последните предизборни дни постави акцент към избирателите – „не си разпилявайте гласовете за партии, които няма да влязат в народното събрание“. И хората не си ги разпиляваха, но вместо за БСП, ГЕРБ-СДС и ДБ, гласуваха за дясно-консервативно-националистическите образувания „Величие“ и „Меч“. Това, вероятно неочаквано развитие се дължи в голяма степен на социологическите волни или неволни мнушения.
По-друга е ролята на телевизиите, особено на т.нар. „масово-гледани телевизии“. В съвременното либерално общество телевизиите и СМИ играят решаваща роля за редица резултати от изборите. Избирателите определят своя избор не само и не толкова по „пълнотата на джоба“, а предимно по „възприемчивостта на образа“ на партийните лидери и въобще на политиците. Тази постмодернистка мода, наложена първоначално в САЩ, а след това и в целия свят, не отмина и България. До около 70% от външните влияния за предпочитанията при гласуването се дължат на телевизионните образи и харизматичността на поведението пред екрана и на публично събрание на партийните лидери и кадри. Почти никой от избирателите не чете дългите и неразбираеми предизборни платформи, особено такива като „Визия за България“ (71 страници). В тази обстановка редица телевизионни водещи от „най-гледаните телевизии“ се държаха като прокурори и палачи спрямо политическите опоненти („противниците“) на ГЕРБ-СДС и ДПС – особено срещу представителите на „Възраждане, на „Справедлива България“, на „Левицата“ и частично на ИТН. Водеше се пред екраните чрез агресивна атака с въпроси и прекъсвания, водещи до изнервяне и отклоняване на разумно-съдържателното участие и своеобразно неглижиране на представителите на партии, неудобни на ГЕРБ-СДС и ДПС. В същото време ДПС, но и ГЕРБ, избягваха телевизионните дискусии. Искат или не искат това, някои журналисти станаха ортаци на българската мутроолигархия. Много често, съвсем произволно редица журналисти интуитивно или сляпо копирайки Макрон втълпяваха на зрителите, че левите и десните консервативните партии са „демагогски“ и „популистки“ (дори „див популизъм“).
Г) Прякото купуване и манипулиране на гласовете на част от бедните и особено малцинствените лица. При крайно ниската избирателна активност това пряко се отразява на крайните резултати и политическата структура на народното представителство в Народното събрание, а чрез нея и върху провежданата политика, променяни и отменяни закони, политически решения дори за мира и войната. В обществото битува мнението, че купувачите на гласове са най-вече ГЕРБ-СДС и ДПС. Това мнение се основа на фактите, че преди и по време на изборите има образувани множество дела за „купуване на гласове“ но почти няма осъдени. Това означава, че МВР симулира дейност за да прикрие дейността на купуване на гласове, на тези които контролират съдебната система – ГЕРБ-СДС и ДПС. Ръководителите на МВР никога не посочват „заловените“ купувачи на гласове от коя политическа партия са. Тази масова манипулация в някои секции променя и териториално резултатите на партиите и тяхното представителство в Народното събрание. Масовото купуване и манипулиране на гласове на изборите води до огромна загуба на доверие в избирателния процес и в крайна сметка в демокрацията.

Д) Принизяване и/или дори ликвидиране на вътрешно-партийната демокрация. Това пряко се отразява върху естествения и качествен подбор на представителите на политическите партии за народното събрание. В много от политическите партии се установи авторитарен стил на ръководство и управление и силно развит вътрешнопартиен клиентелизъм. В това отношение най-силно се изразяват авторитарните процесите в ДПС, но не по-малко силни са те в ГЕРБ, БСП, ИТН и „Възраждане“. В БСП и „Възраждане“ след избора на Председател на Столичния общински съвет с решенията си се „простреляха в крака“. В ПП/ДБ има вътрешно партийна борба кое от двете основни авторитарни крила да е свръх авторитарно, т.е. напълно самостоятелно да управлява цялата коалиция. На възловите места в тези партии се поставят „близки“ и „доверени“ хора („мои хора“), които безотказно изпълняват волята на лидера, а той от благодарност им осигурява постове и възнаграждения. Сред този клиентелистки кадрови състав, разбира се настъпват промени, които освежават персоналния състав. В ГЕРБ това се прави при някакви провали или и непостигнати очаквани резултати, но и за освежаване на лицата и преодоляване на обществената умора от телевизионното показване на едни и същи втръснали образи. Промените в БСП се правят почти изключително поради различно от мнението на Председателя друго мнение по някои въпроси и те достигат до кадрови разгром на цели организации като тези в София-град, Бургас, Казанлък, Перник и т.н. При ДПС има съчетаване на двата подхода и поради това там авторитаризмът и е най-значим. Най-послушните клиенти са най-добре наградени.
Всички изложени до тук политологически изводи са основни причини за пълният български погром: национална демографска катастрофа; обслужваща чужди интереси нацонална икономика, не можеща дори да осигури хранителната, отбранителната и др. сигурност на страната, стабилност на демокрацията като начин на функциониране на властта и т.н.
В общи линии резултатите от изборите вече са ясни. Сред преобладаващата част от българския народ настана отвращение от политическата класа, тотално отричане ролята на партиите, силно принизяване на авторитета и ролята на Народното събрание, полицията, прокуратурата, съдебната власт и т.н. Сред огромната част от българите е налице резонно отдръпване от участие в парламентарни и местни избори. Хората не виждат политическа алтернатива за промени чрез държавната власт в България. Разбраха, че действащата у нас либерално-демократична евроатлантическа система прави богатите все по-богати, а бедните все по-бедни и България застана на челно място в света по социално-икономическо неравенство на населението. Всичко това доведе до масов отказ от гласуване (почти две трети от хората не гласуват). Все по-доминираща става личностната нагласа на около половината българско население и граждани – „не ви щем фалшивата изборна демокрация, искаме по-добър живот“. Резултатите (макар и още не окончателни) от току-що преминалите избори за двата парламента разкриват нерадостна картина за огромното мнозинство трудещи се и бедни българи, т.е. за лявото.
Изборите свършиха. Победители няма. Победени са бедните и онеправданите. Властта си остава в ръцете на олигархията.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗ
САЩ АТАКУВАХА ИРАН – ИРАН СЕ ЗАКЛЕ, ЧЕ ЩЕ ОТГОВОРИ
Доналд Тръмп беше избран с обещанието, че няма да започва повече глупави войни. Сега той току-що го направи.
Доналд Тръмп, човекът, избран с лозунга „Край на войните“, нареди бомбардирането на три съоръжения в Иран. По този начин президентът воюва с Иран без одобрението на Конгреса.
.
Американските военни хвърлиха шест бомби „разрушителни“ върху иранското съоръжение за обогатяване на уран във Фордоу в събота вечер и две други ключови места – а президентът Тръмп обяви, че съоръжението, което е скрито под близо 90 метра планина, е „напълно и тотално унищожено“.

Тръмп обяви историческите въздушни удари дни след като Израел започна мащабни атаки срещу ядрената инфраструктура и военните на Иран.
.
„Завършихме изключително успешната си атака срещу трите ядрени съоръжения в Иран, включително Фордоу, Натанз и Исфахан. „Всички самолети вече са извън иранското въздушно пространство“, написа Тръмп в Truth Social малко преди 20:00 часа в събота – отбелязвайки първия в историята удар на САЩ на иранска територия.
.
Американският B-2 струва около 2,1 милиарда долара всеки, което го прави най-скъпият военен самолет, строен някога. Бомбардировачът, произведен от Northrop Grumman и използващ новаторска стелт технология, започна производство в края на 80-те години на миналия век, но беше съкратен от падането на Съветския съюз. Само 21 бяха построени, след като планираната програма за придобиване на Пентагона беше прекратена.
.

Обхватът на бомбардировача от над 6000 морски мили (11 112 км) без презареждане с гориво позволява глобални удари от континентални американски бази. С презареждане с гориво във въздуха B-2 може да достигне почти всяка цел по света, както беше демонстрирано в мисии от Мисури до Афганистан и Либия, а сега и до Иран.
.
Бомбата MOP от 14 000 кг представлява най-голямата конвенционална бомба в американския арсенал, специално проектирана за борба с укрепени подземни бункери. Масивният ѝ размер изисква B-2 да носи само една или две мини бомби на мисия, но осигурява несравнима способност за проникване в бункери.
.
Дължината на оръжието от 6,25 метра и прецизната система за насочване с GPS позволяват прецизни удари срещу специфични подземни съоръжения. Капацитетът му на проникване от над 60 метра през втвърден бетон го прави ефективно срещу най-защитените подземни инсталации в света.
.
САЩ ВЕЧЕ ОФИЦИАЛНО СА ВЪВ ВОЙНА С ИРАН И ИРАН ЩЕ ОТГОВОРИ
.
Обещанията за прекратяване на вечните войни се изпариха. Тръмп наследи две войни и сега започна трета. Докладът на Сиймур Хърш беше верен:
.
ТОВА, КОЕТО МИ КАЗАХА, ИДВА В ИРАН.
САЩ използваха преговорите с Иран само като димна завеса, извършвайки незаконен акт на агресия. Цялата реторика за „международното право“, разбира се, беше само шоу за атака срещу враговете на Америка, които просто трябваше да бъдат игнорирани, когато ставаше дума за собствените нарушения на Америка.
.
Светът чака да види какво ще се случи. Отмъщението на Иран ще изглежда така. За пореден път Близкият изток е на ръба на пълна катастрофа, благодарение на Съединените щати и Израел, две държави, които не са купили нищо друго освен война, разрушение и страдание в този регион и нямат какво друго да предложат.

Владимир Путин описва доста точно връзката между избрания президент и Дълбоката държава в Съединените щати в това интервю:
Владимир Путин не се колебае.
Никой американски президент не е истински на власт. И сега дори Доналд Тръмп, някогашният гръмогласен обещател на мир, показва истинското си лице, като подкрепя атаките срещу Иран. Просто още една марионетка, контролирана от Дълбоката държава, обслужваща машината, докато се преструва, че води.
Американският представител Илхан Омар нарича незаконната атака на президента Тръмп срещу иранските ядрени съоръжения опасна и безразсъдна ескалация. Тя казва, че американският народ е уморен от безкрайни войни.
–––––
Александрия Окасио-Кортес смята, че това действие дава основание за импийчмънт срещу Тръмп.
–––-
Израелският премиер Бенямин Нетаняху похвали това, което той нарече „смело решение“ на президента Доналд Тръмп да бомбардира ядрените съоръжения на Иран, заявявайки, че това ще „промени историята“.
.
„Историята ще покаже, че президентът Тръмп е действал, за да отрече най-опасния режим в света, най-опасното оръжие в света“, каза Нетаняху в реч.
.
Всички американски съоръжения и интереси сега са легитимни цели за Иран
.
Тъй като САЩ грубо нарушиха Устава на ООН и предприеха непровокирана атака като тази, всички американски съоръжения и интереси по света са легитимни цели за Иран. Най-уязвими са американските бази и флот в Близкия изток.
–––––-
Krasimira Filcheva
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Израел ще бъде превърнат от Надигащ се „лъв“ в проскубана кокошка
РАЗГРОМЪТ НА ЧЕТВЪРТИЯ РАЙХ В ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ!!!
Русия е доставила на Иран невидими противокорабни ракети „Бастион“ и „Бал“ което е предизвикало паника в САЩ и неистова истерия.
САЩ обвинили Русия в нарушаване на стратегическия баланс на силите в Близкия Изток.

С. Лавров е казал че Русия не отговаря пред никого и на никого няма да дава сметка за свойте действия най малкото на американците. А какво ще правят САЩ си е техен проблем.
Като се има предвид че Пети американски флот е в Персийския залив(Бахрейн) точно срещу Иран и е под блокада тъйкато в Оманския залив има от по вече от една година руски и китайски кораби напълно обяснима е паниката на американците.
Сега Иран няма проблем да прати американските кораби и самолетоносачи на дъното на Персийския залив заедно с цялата им самолетоносачна демокрация.
Няма проблем да унищожи и надземните бази на САЩ в Ирак, Сирия и околните държави

Войната с Израел както се очакваше се развива негативно за САЩ. При поредната атака с модернизирани хиперзвукови ирански ракети израелската отбрана практически не могла да реагира и Израел е изпаднал в беззащитно състояние.
Иран е придобил при атаката 100%« контрол върху въздушното пространство на Израел
Ирански представител на военното министерство е казал че същинската част на войната тепърва започва.

Като се има в предвид че ресурсите на Израел са ограничени а САЩ и НАТО изтощени нямат и хиперзвукови ракети които играят ключова роля в съвременните войни изхода на войната в Близкия Изток е ясен.
Който сее вятър жъне бури.
Дойде време САЩ да пожънат това което посяха последните 35г.
Представител на Министерството на отбраната на Русия е казал че всички бази и стратегически обекти на НАТО в Европа са под прицел и чакат само заповед за да ги унищожат т. е ако САЩ случайно се объркат(както се объркаха в Югославия) и тръгнат да спасяват демокрацията в Източна Европа с военна сила това означава директна война с Русия и базите НАТО в цяла Европа ще бъдат унищожени.
Да не се забравя че САЩ нямат контрол върху армиите и службите за сигурност на държавите от Източна Европа с изключение на Украйна.

Това означава че всеки опит за дестабилизация на държавите от И. Европа с цел държавен преврат независимо от вида на преврата( цветна революция или майдан) ще бъде туширан в зародиш.
На Изток разработиха много ефективни методи за борба с цветни революции, Майдани и преврати тип Пиночет(с корупция в армията). Не случайно ЦРУ търпи провал след провал.
Войната между Иран и Израел ще продължи докато Израел ще бъде превърнат от Надигащ се „лъв“ в проскубана кокошка т. е докато му бъде смъкнат воения потенциал до такава степен че да не представлява заплаха за околните държави.

Ядрените реактори на Иран са на няколко стотин мртра под земята. Израел както и Западна Европа нямат такива ракети с които да ги атакуват. Такива ракети имат само САЩ. Така че никакви ядрени обекти ба Иран не са засегнати а ако САЩ влизат в директна война с Иран съществуването на базите им в Близкия Изток както и на Израел е поставено на карта.
P.S Разбра се че атаката на Израел срещу Иран има демонстративен характер т. е симулация на сила от страна на САЩ.Същия тип атака като атаката на стратегическите БОМБАНДИРОВАЧИ на Русия(които вече са дислоцирани по границите на Русия и са готови за война с НАТО).

Голяма част от взривовете в Иран са предизвикани от саморъчно направени дронове внесени нелегално в Иран. В Иран откриха нелегални складове на Мусад с вривни вещества и дронове има и арестувани терористи.
Това което не са съобразили американците е че може избухне реална война с Иран. Те са предполагали че Иран ще си затвори очите и няма да реагира което е и голямата им грешка.

Да видим сега Тръмп стиска ли му да вкара директно САЩ във война с Иран или ще продължи да разиграва циркове и да иска мирни преговори.
Михаил Мирчев
АНАЛИЗ
Джeфpи Caкc пpeд Tъкъp Kapлcън: CAЩ нeнaвиждaт Pycия, зaщoтo e гoлямa и cилнa. Tъмни cили бyтaт Tpъмп към вoйнa c Иpaн
Джeфpи Caкc пpeд Tъкъp Kapлcън: CAЩ нeнaвиждaт Pycия, зaщoтo e гoлямa и cилнa. Tъмни cили бyтaт Tpъмп към вoйнa c Иpaн
Но за политиците във Вашингтон подобна конкуренция противоречи на тяхната стратегическа цел за абсолютно господство. Заявената цел на естаблишмънта, военно-индустриалния комплекс, е да бъде ненадминат номер едно.
Защо толкова мразим Русия? Защото тя ни пречи по пътя към абсолютното господство. Някои ще ви кажат: „Мразим ги заради ужасните им дела“, но нещата са по-сложни. По време на Студената война, от 1945 до 1991 г., Русия, или по-точно Съветският съюз, беше враг, защото беше комунистическа страна. Аз бях дълбоко ангажиран като икономически съветник в края на тази епоха, когато те се опитваха да излязат от тази система. Съветвах Горбачов през 1990 и 1991 г., след това Елцин през 1992 и 1993 г. Борис Елцин го каза директно: „Вече не искаме комунизъм, искаме да бъдем нормална страна.“
След това Съединените щати намериха нови причини да мразят Русия. Аз лично наблюдавах: причината, която провъзгласиха, всъщност не беше реална. Може би са вярвали в нея, но това беше изключително формален претекст. Така че отначало „всички мразим Русия заради комунизма“, а сега и заради нещо друго, въпреки че Русия вече е православна, а не комунистическа страна.
Интересното е, че ако се задълбочите в историята, преди около 180 години, през 1840-те, доминиращата световна сила беше Британската империя — и също така мразеше Русия. Защо? Без никаква обективна причина! Това беше много преди болшевишката революция, преди формалния претекст, но дори тогава британският елит мразеше Русия.
ЦРУ върши много опасни неща от десетилетия. Неща, които просто не са били докладвани на никой от президентите, защото те си мислеха: „Ще бъде много по-добре, ако президентът не знае за това.“ Защо се случи това? Включително защото ЦРУ е твърде независима организация, тя има право да не докладва на никого. Ето защо мисля, че е неуправляема.
В много отношения нашата „демокрация“ е демокрация само по форма, но не и по същество. Нашата външна политика не се определя демократично. Повечето от действията на ръководството на Съединените щати никога не се определят, обясняват или одобряват от обикновения американски народ. Ние воюваме непрекъснато, като или не обясняваме нищо на нашите граждани, или открито лъжем.
Сега за неотдавнашната атака на Киев срещу руски обекти. Не чухме нищо друго освен думите на Белия дом, че „нищо не знаят“. Това казаха на Путин. Но тук има два изключително обезпокоителни момента.
Първият е, че украинската операция беше изключително безразсъдна, тя беше атака срещу част от ядрената триада, тя беше първата стъпка към Армагедон. Провокативна и опасна стъпка.
Вторият момент са думите на Белия дом: те или казват истината, или лъжат. Но дори и да не лъжат и наистина да не са знаели нищо, тогава изниква въпросът: Какво, по дяволите, става?
Това е било така през цялата история. Отчаяните държавни режими (и украинският режим е точно в това положение сега) са готови да заложат на карта съществуването на целия свят, само за да оцелеят.
Време е американската външна политика да разбере едно нещо: не е необходимо да се подкрепя безразсъдният украински режим.
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината











