БАНКЕРЪ
Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са зле, продават си банката
Първа инвестиционна банка се продава
Уникредит Булбанк и Пощенска банка са кандидати да купят основаната от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев банка
В напреднала фаза е процедура за продажбата на “Първа инвестиционна банка” (ПИБ), кандидатите да я придобият са “УниКредит Булбанк” и “Пощенска банка, а изборът на купувач се очаква още този месец, пише изданието “Капитал”, цитирайки свои източници в понеделник. При получаване на нужните регулаторни одобрения, сделката може да бъде приключено до края на 2024 г. или в началото на следващата година.
Според изданието и двамата претенденти за активите на българската банка са силно мотивирани и явно са готови да платят от порядъка на 500 млн. евро – цена, далеч надвишаваща борсовата оценка на финансовата институция.
Обяснението за това е търговията на акциите на ПИБ с голям дисконт заради скелетите в гардероба ѝ – големи експозиции, включително и към свързани лица с основните акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които държат 60 процента от капитала на дружеството. От друга страна котировките са повлияни и от натрупаното през годините недоверие и репутационен риск около имената им.
И двете банки, спрягани за кандидати, са отказали коментар по темата с неофициалното обяснение, че не коментират пазарни слухове.
Ръст на акциите със 70% от началото на май
А от началото на май акциите на ПИБ на Българската фондова борса скачат с почти 70%, отбелязва “Капитал”. Цената им достигна 4.80 лв. – невиждано ниво от 2018 г., преди да свие до 4.00-4.50 лв., където продължи да се търгува при сравнително големи обеми и с резки колебания. А пазарната капитализация, която само преди седмици гравитираше около 350 млн. лв., се изкачва до около 650 млн. лв.
Ако сделката се осъществи, това вероятно би било последното по рода си голямо сливане в българския банков сектор, където резултат на консолидация пред годините са четирите най-големи финансови институции ДСК, ОББ, Пощенска банка и “УниКредит Булбанк”.
Целта на купувачите – ръст на дела им
И двата спрягани кандидата покупката на ПИБ има логика за увеличаване на пазарния им дял. Те загубиха позиции, след като ОББ купи българското поделение на австрийската “Райфайзенбанк през 2022 г., а ДСК придоби “Експресбанк” от френската “Сосиете Женерал” през 2020 г.
Смяната на собствеността на ПИБ би имала позитивно влияние върху банковия сектор, след като тя създаде проблеми на няколко пъти. През 2014 г., след фалита на КТБ, “Първа инвестиционна банка” бе подложена на масови тегления от клиенти и се наложи държавата да налива пари, за да спаси ликвидността ѝ. След това при прегледите на качеството на активите през 2016 и 2019 г. тя бе посочвана като банка със съществен капиталов проблем. А през 2020 г. нейното рекапитализиране беше последната спънка за влизането на България в ERM II и тя беше преодоляна, след като държавната ББР записа дял на два пъти над пазарни нива.
Чрез сделката италианската “УниКредит” би си върнала лидерските позиции на българския пазар, изгубени след сделките на ООБ и ДСК. Активите при евентуално сливане биха достигнали 46.7 млрд. лв. спрямо 34.7 млрд. лв. на ОББ, която в момента е начело.
За “Пощенска банка”, която е част от групата на гръцката “Юробанк”, покупката е шанс да достигне калибъра на челната тройка с ръст на активите до 34 млрд. лв.
Свиване на конкуренцията
Който и да купи ПИБ, сделката ще свие конкуренцията на пазара и в челната четворка на банките ще са съсредоточени над три четвърти от активите. Далеч назад с 5-процентен дял би останала Централна кооперативна банка.
Потенциалната сделка трябва да бъде одобрено от Европейската централна банка, под чийто надзор са двамата кандидат-купувачи. Зелена светлина е нужна и от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като с новата придобивка “УниКредит” би надхвърлила 25% дял от пазара.
Първа инвестиционна банка е създадена през 1993 г., като още от основаването си тя е контролирана от настоящите ѝ основни акционери Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Двамата се познават от дилинг отдела на държавната банка “Биохим”, където са работили в периода 1986-1990 г. В началото на промените напускат и основават Първа финансова брокерска къща. Тя е един от сателитите на Първа частна банка, която през 1996 г. колабира насред мащабната банкова криза в страната.
ПИБ преминава труса благодарение на капитал от ЕБВР (която придобива 20%) и базирания във Виена фонд European Privatization & Investment Corporation – EPIC (39%), а Минев и Мутафчиев остават с миноритарен дял. По това време те излизат от оперативното ѝ ръководство, но не заради реална смяна на контрола от новите акционери, а тъй като са непригодни по новия Закон за банките, понеже са заемали ръководни длъжности във фалирала банка – Агробизнесбанк. През 2003 г. двамата изкупуват дела на EPIC и се връщат като мажоритарни акционери, през 2005 г. и ЕБВР излиза, а през 2007 г. банката е листвана на борсата и набира тогава рекордните за българския капиталов пазар 107 млн. лв., припомня “Капитал”
Макар и да няма формални връзки, много от най-големите експозиции на ПИБ в различни периоди водят косвено към Минев и Мутафчиев. В тази графа попадат пътностроителната група ПСТ, рециклиращата компания “Надин”, ОЦК – Кърджали, лифтовите оператори “Витоша ски” и “Юлен”, “Гамакабел”, “Домейн Бойар”, туроператорът “Болкан холидейз” и чартърният авиопревозвач “Би Ейч еър”, покупката на терена на “Кремиковци” и др.
Пореден път за опит да се продаде банката с недобър имидж
През годините ПИБ няколко пъти е стигала до търсене на купувач и до привличане на оферти, като неизменно пречката на финалната права са били нереалистичните очаквания на акционерите за цената. Интерес са проявявали гръцката “Пиреус банк”, както и Националната банка на Гърция, която притежаваше ООБ.
През 2017 г. “Първа инвестиционна банка” обяви, че е наела “Ситигруп” на помощ за “привличане на ключов инвеститор, стратегическо партньорство и/или консолидация и увеличение на капитала”. Но нищо не се случи.
От това също нищо не последва. А според източници на “Капитал” в различни периоди е имало и още безрезултатни разговори с отделни потенциални купувачи без формална процедура.
През 2020 г., за да бъдат изпълнени препоръките за рекапитализиране от ЕЦБ след проведените от нея преглед на качеството на активите и стрес тест, ПИБ трябваше да набере 200 млн. лв. свеж капитал. При липсата на пазарен интерес при обявената цена 5 лв. за акция (около два пъти над борсовата тогава) голямата част от сумата беше осигурена от държавната ББР, която придоби 18.35% дял, а единственият друг нов инвеститор, включил се в увеличението, беше Valea Foundation на чешкия милиардер Карел Комарек (7.87%). Така благодарение на финансирането на надпазарни нива Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев останаха всеки с по 31.36% и съвместно запазиха абсолютния си контрол.
Евентуалният купувач на техните акции ще трябва да предвиди средства да изкупи и тези на останалите акционери. По закон при смяна на контрола в публична компания задължително трябва да се отправи търгово предложение, като цената не може да е по-ниска от тази, платена от новия мажоритарен собственик. А това означава, че освен по-малките инвеститори и борсовите спекуланти и държавната банка ще има възможност да излезе от дела си.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
#thesofiatimes
БАНКЕРЪ
Сорос и разгрома на лева и банките у нас 1996-1997 г.
Искането на някои политици за създаване на парламентарна комисия, която да установи факти и обстоятелства, свързани с дейността на Джордж Сорос и неговите фондации,
които финансират български физически и юридически лица и неправителствени организации е сред най-смелите политически актове на прехода.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 1, 2025
Но това разследване, ако разбира се народните представители имат куража да го подкрепят, не бива да отминава най-тежкото финансово събитие от средата на 90-те години на миналия век – разгрома на лева, българските банки и финансовите спекулации, при които българската валута достигна нива над 3000 лева за долар.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 3, 2025
Никой тогава, а и досега не обърна внимание на факта, че подобен крах преживява само четири години по-рано британският паунд, а от тази катастрофа Джордж Сорос печели милиард и сто милиона долара. Тогава той е наречен човекът, който разори централната банка на Англия.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 29, 2025
Всеки смел и непредубеден финансист ще намери преки аналогии между технологията на двете катастрофични финансови събития. Остава да се разкрие кой прибра парите от разгрома на българските банки и българската валута, извършен в стил „британски паунд 1992“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната.
И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната. Освен за инфлацията, вече се притесняват и за бюджетния дефицит
И Българска народна банка вече се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това става ясно от публикуваното днес периодично издание „Макроикономическа прогноза“ (декември 2024), като на база данни към края на миналата година прогнозата е съставена към 15 януари В документа има специален аналитичен акцент посветен на въпроса дали България покрива инфлационния критерий за еврозоната и точно в него се съдържат противоречивите послания. Освен това, съветникът на управителя на Българска народна банка Маринела Петрова, която е и бивш заместник-министър на финансите, участвала в успешната кампания за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, потвърди информацията от неделя, че България може много скоро да констатира неизпълнение и на критерия за бюджетен дефицит. Последното, ако се потвърди официално ще сложи край на надеждите за приемане на еврото поне до 2029 година.
Първо прогнозата на БНБ
От една страна БНБ сочи, че през цялата минала година България и била над инфлационния критерий, но превишението се свива постоянно. Макар към декември страната ни все още да е над критерия с 0.13 процентни пункта (средно повишение на цените 2.6% при праг 2.47%), се очаква в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има основание да поиска извънредни доклади за оценка на подготвеността за приемане на еврото.
Докато казват всичко това, от БНБ сами си правят автореферат, че конкретно през януари тази година, отделно от времевата серия, за която публикуват две графики, прогнозират инфлацията да стигне 3.3%, което представлява ревизия на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките показват, че България можела да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината, твърдят от централната банка.
После, сякаш за да се презастраховат, анализаторите на БНБ твърдят, че „съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС“.
Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на ефектите от вдигането на акциза върху цигарите, възстановяването на ДДС за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%.
оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на ХИПЦ.
Несигурност за покриването на инфлационния критерий идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка държави с най-ниско поскъпване на живота – Франция, Италия и Латвия, а не както през миналата – Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.
Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1.5% според ЕЦБ, което прави 3% максимално допустимо покачване на цените в България според хармонизирания индекс. Оказва се обаче, че при сравнение на сценария на ЕЦБ и този на БНБ, за който самата БНБ прави хиляда уговорки, че може да не се изпълни, България ще е близо до ръба на изпълнението, а през ноември отново ще спрем да покриваме инфлационния критерий.
И в БНБ притеснени за бюджета
В терен за сблъсък се превърна фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната Банка. Още миналата седмица тя споделя твърдение на Ивайло Яйджиев, бивш заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че сега е моментът България да поиска извънредна оценка за покритие на критериите от Маастрихт с цел да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година.
Едва снощи, темата коментира Маринела Петрова, която е съветник на подуправителя на БНБ Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши огромен обем от работата, за допускане на България във валутно курсовия механизъм, познат, като „чакалнята на еврозоната“.
Публикуваме коментара на Маринела Петрова в пълнота, защото изчерпателно говори както за възможностите да се търси изключение при оценката, така и за общото състояние на България от гледна точка на икономика и публични финанси. Той е направен в следната дискусия:
В точка 2 от изложението си Маринела Петрова допуска лека грешка, като посочва, че към края на третото тримесечие България е с дефицит от 3.7% спрямо БВП на начислена основа (тоест според критериите на ЕЦБ и ЕК).
Точното число към 30 септември е 2.7% дефицит спрямо БВП и тя сочи (както писа „Гласове“ в неделя), че това позволява на държавата да направи дефицит от само 700 милиона лева през четвъртото тримесечие, което звучи практически невероятно като се има предвид, че в четвъртото тримесечие винаги се концентрират плащанията по държавните инвестиции средномесечния размер на разходите е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
БНБ взе важно решение за банките
Антицикличният капиталов буфер ще е 2% за първото тримесечие на 2026 г.
БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2% през първото тримесечие на 2026 г. Той има за цел да запази способността на банковата система да посрещне неблагоприятните ефекти от проявленията на бизнес и финансовия цикъл чрез засилване на капиталовата позиция на банките.
При определянето му се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.
От БНБ напомнят, че от 1 октомври 2024 г. банката въведе изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Кредитната динамика в този сегмент и свързаните с нея потенциални системни рискове в средносрочен план са определящ фактор за въвеждането на изискванията. Мярката допълва приложените от БНБ капиталови буфери, като ефектът от прилагането й ще бъде част от регулярното наблюдение и анализ.
Поддържането на антицикличен капиталов буфер засилва капиталовата позиция на банковата система, като подсигурява повишена устойчивост срещу неблагоприятни тенденции в икономическата активност или други потенциални проявления на цикличните системни рискове.
През 2021 г. БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер беше увеличено допълнително на 2% в сила от 1 октомври 2023 г.
Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2,0% през първото тримесечие на 2026 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
215-метровият небостъргач до мол „Парадайс“ не получи разрешение за строеж
Най-голямата кражба на фирма в България бе обезсилена от съда
Китай тества успешно неядрена водородна бомба
Румъния се готви за война с Русия, рязко увеличава армията си на 100 000 души
Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания
Емили Ратайковски не оставя нищо на въображението в дръзки бикини с бразилски прашки
100 г. от рождението на Пол Нюман, синеокият красавец на Холивуд
ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО НАРИЧАМЕ МЕСТАТА, КОИТО ПРЕДЛАГАТ ХРАНА „РЕСТОРАНТИ“?
Способността на Натали Портман да поддържа баланс
Последният хит при веждите
Китай тества успешно неядрена водородна бомба
ДПС-Ново начало превзе контрабандата на „Капитан Андреево“?
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
Кой и защо стои зад политическите трусове в Европа и ескалацията на конфликта в Близкия изток?
Той е световна кинолегенда, но днес живее като отшелник
Плащаме 10 пъти по-скъп ток на свободния пазар
130 депутати подкрепиха кабинета „Желязков“ при вота на недоверие
Борисов: Вкарах ви в Шенген, ще ви вкарам и в еврозоната. Ако аз искам избори – избори
Правителството спря сделката за реакторите ни от АЕЦ „Белене“, тъй като фашистите в Киев са отказали да платят $700 млн.
Пропадна измамната фалшива „сделка“ с Украйна за реакторите на АЕЦ „Белене“
САЩ спират субсидия от 1,7 млн. долара за медийна програма в България
Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември
Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...
Задава се нова опозиционна сглобка
В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...
Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците
Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...
Пеевски: Моя кабинет няма да падне. Ще го подкрепяме, колкото е необходимо
Тарторътът на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски нарече парламентарната група на ДПС-ДПС „един файтон хора без значение“. Коментарът му е по...
От днес на власт е коалицията „Магнитски“
От днес България официално се управлява от профашистка и антитръмпистка коалиция „Магнитски“. Партията на Делян Пеевски става патерица на ГЕРБ...
Доган бори корумпираното правителство на Пеевски
Доган би шута на правителството: ГЕРБ, БСП и ИТН обслужват Пеевски Не е ясно дали ДПС-ДПС ще подкрепят утрешния вот...
Фашистите от Киев провалиха поредните преговори за мир
Урсула се наведе пред новият господар
„Ще признаем всичко, което искате“. Тръмп разменя Крим за Гренландия. Путин вече даде своя отговор – получи се красиво.
Европа губи войнственото си оперение
Мелони ще спаси Италия и ще пожертва Европейския съюз
Путин обяви Великденско примирие до 21 април
-
БЛОГпреди 5 месецаНовата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
-
EXPRESS TVпреди 5 месецаТой е световна кинолегенда, но днес живее като отшелник
-
БЛОГпреди 3 месецаНаскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ИНТРИГИпреди 5 месецаНайденови дават лъжливи показания. Лечева оневинява Божков по делото за „убийствата“?