Свържете се с нас

ФОКУС

Жак Бо: Мислехме Израел за страна жертва, оказа се брутален фашизъм. За седем месеца причини 3 пъти повече жертви в Газа, отколкото руснаците и украинците за две години

– За седем месеца Израел причини три пъти повече жертви, отколкото руснаците и украинците, взети заедно, за повече от две години и Израел не постигна абсолютно никакъв резултат по отношение на целите, които си беше определил. Представете си, че британците успяха да спрат тероризма, без да сринат до основи Белфаст, че италианците успяха да ограничат “Червените бригади”, без да разрушат Флоренция или Торино и следователно самата стратегия, прилагана от Израел, за да се бори с тероризма, просто няма никакъв смисъл и може само да разпали напрежението между палестинци и израелци, което е легитимно впрочем. Следователно трудно можем да разберем израелския подход и именно затова озаглавих, или по-скоро поставих подзаглавието “Поражението на победителя” на моята книга. Ако се смята за победа броят на убитите хора, тогава вероятно може да се говори за победа. Но ефектът от тези разрушения, от тези кланета на цивилното население, защото когато използват бомба от 2 тона, за да ударят един човек, знаем, че извършват клане, това абсолютно не стои като въпрос. Следователно това е ситуация, в която дори и да я нарекат победа, тя е на такава цена, че дългосрочната стратегия води до поражение на Израел.

– Израел нищо не спечели в тази история, още повече, че тук се намесват и други феномени. Първо, тя показа Израел в светлина, която никой не е очаквал на Запад. С право или не, винаги сме смятали, че Израел е бил страна жертва, че е страна, произлязла от жертвите на Холокоста, но днес виждаме, че това е страна, която е брутална, която не спазва международното право и която, в крайна сметка, отива отвъд онова, което можем да толерираме по отношение на човешките права и на хуманитарното право. В резултат на това Израел загуби много. Отново с право или не, неслучайно много евреи в САЩ и Европа, но особено в САЩ, видяха, че е заплашена самата им общност, защото щетите или престъпленията, извършени от Израел, се отразяват на цялата общност. Това се засилва от факта, че Израел е смятан за недосегаем и дори нямаме право да го критикуваме, ако щете. Мисля, че това дългосрочно ще има негативен ефект върху цялата еврейска общност, казва Жак Бо, бивш полковник от швейцарското стратегическо разузнаване, в лекцията си “Газа, Израел, Иран и Швейцария”, изнесена миналата седмица в Женева.

– Добър ден, Жак Бо!

– Добър ден!

– Имаме огромното удоволствие да ви посрещнем днес тук, в Женева, за да изнесете лекция за настоящата ситуация в Палестина седем месеца след началото на тази война срещу палестинското население с 34 хил. цивилни жертви, с масово унищожение на инфраструктури, с 14 хиляди убити пеленачета, бебета, деца. Как виждате днешната ситуация?

– Както знаете, аз съм военен, но преди всичко бивш член на разузнаването, така че анализирам нещата с погледа на стратег и човек, който се опитва да разбере ситуациите. Днес установявам, че за седем месеца Израел причини три пъти повече жертви, отколкото руснаците и украинците, взети заедно, за повече от две години и че Израел не постигна абсолютно никакъв резултат по отношение на целите, които си беше определил. Победата или неуспеха се дефинират спрямо целите, които сме си поставили, и целите, които бяха определени от Израел, а именно разбиването на Хамас, разбиването на командните структури на Хамас, връщането на заложниците – всичко това не беше направено и имаше огромен брой жертви, въпреки че никоя от тези цели не беше постигната. Когато все пак тези цели бъдат постигнати, това ще бъде на цена, която военният, какъвто съм аз, не може да одобри. Представете си, че британците успяха да спрат тероризма, без да сринат до основи Белфаст, че италианците успяха да ограничат “Червените бригади”, без да разрушат Флоренция или Торино и следователно самата стратегия, прилагана от Израел, за да се бори с тероризма, е просто стратегия, която няма никакъв смисъл и която може само да разпали напрежението между палестинци и израелци, което е легитимно впрочем. Следователно трудно можем да разберем израелския подход и именно затова озаглавих, или по-скоро поставих подзаглавието “Поражението на победителя” на моята книга. Ако се смята за победа броят на убитите хора, тогава вероятно това може да се говори за победа. Но ефектът от тези разрушения, от тези кланета на цивилното население, защото когато използват бомба от 2 тона, за да ударят един човек, знаем, че извършват клане, това абсолютно не стои като въпрос. Следователно това е ситуация, в която дори и да я нарекат победа, тя е на такава цена, че дългосрочната стратегия води до поражение на Израел.

Всъщност в една книга, която написах още през 2003 г., озаглавена “Асиметричната война или поражението на победителя”, анализирах проблема с втората Интифада и още в нея констатирах, че Израел прилага стратегия, която дългосрочно може само да влоши ситуацията, т.е. тя не може да реши проблема, което ме отведе до две възможни заключения: или израелците са глупави, което не мисля, че е така, или са коварни. Слушателят може сам да избере заключението. Но мисля, че има – и това се вижда днес в противовес на изявленията на израелските ръководители, които бяха подети от Южна Африка в нейната пледоария в Международния съд на ООН, тези речи сочат, че има умишлено желание на Израел да отиде отвъд онова, което нормално би било необходимо, за да постигне целите, които си е поставил. Има умишлено желание да опразни Газа, ако ми позволите този израз. Идеята за геноцид няма да я използвам, защото знаете, че Международният съд на ООН досега говореше само за “допустимост на геноцид”, а Международният съд е този, който трябва да установи наличието на геноцид, но във всеки случай има военни престъпления, престъпления срещу човечеството и точно това наблюдаваме в момента.

Така че смятам, че Израел нищо не спечели в тази история, още повече, че тук се намесват и други феномени. Първо, тя показа Израел в светлина, която никой не е очаквал на Запад. С право или не, винаги сме смятали, че Израел е бил страна жертва, че е страна, произлязла от жертвите на Холокоста, но днес виждаме, че това е страна, която е брутална, която не спазва международното право и която, в крайна сметка, отива отвъд онова, което можем да толерираме по отношение на човешките права и на хуманитарното право. В резултат на това Израел загуби много. Отново с право или не, неслучайно много евреи в САЩ и Европа, но особено в САЩ, видяха, че е заплашена самата им общност, защото щетите или престъпленията, извършени от Израел, се отразяват на цялата общност. Това се засилва от факта, че Израел е смятан за недосегаем и дори нямаме право да го критикуваме, ако щете. Мисля, че това дългосрочно ще има негативен ефект върху цялата еврейска общност, защото някои смятат, че ако международната общност не е способна да накара Израел да спазва реда и справедливостта, те трябва да го накарат да ги спазва и почти навсякъде наблюдаваме увеличаване на антисемитските актове. Аз осъждам всички расистки актове, каквито и да са те, независимо дали са антиарабски, антиеврейски, срещу когото и да са, и ако бяхме честни и бяхме помогнали на Израел да спазва международното право, вероятно някои индивиди нямаше да поемат инициативата да го накарат да спазва справедливостта или това, което те смятат за справедливост. Следователно има ситуация, която е дълбоко дестабилизираща, не само за Израел и неговия регион, но и за международната общност като цяло. И това е особено видимо, защото толкова силно сме вярвали, че Израел е в пълното си право, че днес падането е още по-ниско. Както казваше Гьоте “Колкото по-високи са планините, толкова по-дълбоки са долините” и точно това е ситуацията, в която се намира днес Израел. Хората падат отвисоко.

Още преди няколко години, докато живеех в Съединените щати, установих, че младите американски евреи се чувстват все по-дистанцирани спрямо Израел, защото още по онова време, т.е. преди десетина години, когато живеех в НюЙорк, смятаха, че Израел се е отдалечил от ценностите, които те смятат, че могат да се очакват от една модерна демокрация. Така че днес наблюдаваме още по-голямо отчуждение от онова, което видяхме през последните двадесет години, и днес забелязваме, че подкрепата за Израел, дори политическата подкрепа, спада. Все още има страх, вероятно американски натиск, натиск от някои страни, за да продължи да се оказва някакво подобие на подкрепа, но виждаме, че населението, народният здрав разум, хората забелязват, че не подкрепяме добрия, а подкрепяме някой, който не зачита правата на другите.

С тази криза действително се разкри несправедливостта, на която са подложени палестинците още дори преди съществуването на Израел. Винаги се връщам към това – работех в Обединените нации и познавам резолюциите на ООН. Резолюция 181 на Обединените нации беше легитимната основа за създаването не на държавата Израел, а на две държави, дори бих могъл да кажа на три държави, тъй като Йерусалим трябваше да бъде независима единица, т.е. имаше три единици – една арабска единица, една еврейска единица – все още не се говореше за Израел по това време -, и отделна единица Йерусалим. Тези три единици трябваше да бъдат създадени, зачитайки правото на народите да разполагат със самите себе си – и това е точно определено в резолюцията – чрез референдуми. Но по онова време еврейските милиции, които бяха там, много добре разбираха, че само с една трета от населението, която е еврейска по произход, и две трети, които са с арабски произход, един референдум никога не би позволил на евреите да имат своя държава, защото арабите бяха поддръжници на държавата Палестина, т.е. една държава, в която мирно, интелигентно и хармонично съжителстват двете общности. Тъй като арабите имаха мнозинство, това трябваше да се вземе със сила.

Често съм цитирал в книгите си резолюция 181, но никога не съм я чел внимателно и операцията на палестинците – не казвам само на Хамас, тъй като няколко групировки са свързани с тази операция, така че това е палестинска операция – операцията от 7 октомври ми даде повод да се върна към тази резолюция и да я разгледам малко по-внимателно и да забележа, че всъщност от 1947 г., т.е. преди самото съществуване на Израел, не е било спазено нито едно решение на ООН и че всъщност от 1947 г. е създадена ситуация на отричане на международното право, която систематично се поддържа. В крайна сметка тези отричания са се натрупвали, за да се стигне до ситуацията в Газа – въпреки че ако гледаме нашите медии, всичко е започнало на 7 октомври, в действителност 7 октомври е моментът, в който чашата прелива, но всички капки са се събирали в течение на близо 80 години несправедливост и отказ на международната общност да приложи правото, което тя самата е установила. Припомням ви, че Обединените нации бяха създадени през юли 1945 г., във време, когато все още Западът беше във война, с идеята да установи международна общност, основана на правото. И големият урок от Втората световна война не е, че трябва да бъдем срещу този или онзи, а спазването на международното право. Това е големият урок от Втората световна война. Примерът с Палестина впрочем ни показва, че от 1947 г. Западът отрича международното право, което сам искаше да създаде като основа на международните отношения за в бъдеще, именно за да не се повтори Втората световна война.

– Жак Бо, вие сте работили в продължение на няколко години за Обединените нации, също за няколко международни инстанции. Как виждате презрението на Израел към резолюциите на ООН, към решенията на Съвета за сигурност и предварителното решение на Международния съд на ООН, дори презрение към конвенциите за защита на дипломатическите органи? Израел атакува иранското консулство в Дамаск. Как гледате на това и как го обяснявате? Това е пълно безразличие, пълно презрение.

– Палестинският конфликт се роди в началото на Студената война, т.е. в епоха, когато Изтокът и Западът се сблъскаха чрез посреднически сили. Въпреки факта, че Израел беше подкрепян до създаването си от Съветския съюз, от момента, в който беше създаден, Израел разбра, че неговият интерес е по-скоро от страната на Запада, а Западът разглеждаше Израел като свой преден бастион в Близкия изток. Оттогава се създаде връзка, особено между САЩ и Израел, заради която се приемаха почти всички лудории на Израел, защото той играеше стратегическа роля в този регион. Това беше предният бастион на Запада в един много променлив пейзаж, защото той премина от социализма към панарабизма, върнаха се към едното и другото, накратко това е много сложна ситуация, която западните страни не разбираха особено, защото там има логика, която надвърля картезианската логика, която твърдим, че имаме на Запад. В резултат на това западните страни винаги са смятали, че Израел е необходима част за тяхната способност да налагат волята си в Близкия изток. Би могло да са каже, че всички инициативи, които се развиха впоследствие между САЩ и различни арабски страни, се основаваха на тази връзка с Израел. Поради това Израел си спечели форма на безнаказаност, която му позволи да превишава това, което ние разбираме като международно право. Това е парадоксално, защото Израел се представя по-скоро като демокрация, отколкото като правова държава, това е доста интересна констатация, защото той не представлява правова държава, и западните страни свикнаха с тази ситуация, приемайки форма на изключителност, която се оправдаваше със стратегическото му положение. Проблемът е, че наистина толерирахме Израел, който се държи не само спрямо палестинците, но и спрямо другите страни като цяло, защото в случая говорим за операцията “Ал Акса”, за отношенията между Израел и палестинците, но Израел наистина от 1948 г. прилага политика за сигурност, основана на агресивността, основана по-скоро на страха от него, отколкото на сътрудничество. Ливан беше нападнат, Египет беше нападнат, Йордания беше нападната, Сирия беше нападната и т.н. и това е причината, поради която резолюция 242 на ООН задължи Израел да върне окупираните територии. И дори границите на Израел, границите, които по принцип приемаме, са граници де факто, но не и граници де юре, тъй като Израел отказа да определи границите си, поради което неговото положение в Близкия изток се възприема с много тревога от другите, защото те си дават сметка, че това са граници, предназначени да бъдат подвижни, защото не са спрели някъде, както правят всички други страни на земята. Ще подчертая по този повод, че Израел беше приканен многократно от Обединените нации да определи границите си и той последователно пренебрегна тези призиви.

Следователно това е страна, основала политиката си на сигурност на страха, а не на желанието за сътрудничество. Интересно е, че точно след началото на операцията “Ал Акса” някои израелски ръководители ядосано установиха, че рискуват повече да не ги уважават, защото повече няма да се боят от тях и това е доста симптоматично.

В книгата си правя сравнение между политиката за сигурност на Швейцария и израелската политика за сигурност, които са две малки страни, обградени от големи сили. Швейцария днес смята съседите си за приятели, но дълго време ги смяташе за неприятелски държави. Но политиката на Швейцария винаги е била да поддържа със съседите си приятелски отношения, белязани от стабилност, те винаги са смятали, че е по-добре да се разбираш със съседите си, отколкото да се конфронтираш с тях. Израел, който е в същата стратегическа ситуация, реши, че съседите му трябва да се страхуват от него. Но с палестинската операция от 7 октомври изведнъж беше съсипан митът за тази непобедимост, което впрочем не е новост, тъй като още през 2006 г. , след израелската интервенция в Ливан, “Хизбула” постигна истински успех. Спомня си заглавието на The Economist, който сложи на корицата си “Nasrallah wins the war”, т.е. “Насрала спечели войната”. Спомняме си обаче, че Южен Ливан беше буквално опустошен от израелските удари. Това означаваше, че има тактическа победа, но стратегическо поражение и точно същата е ситуацията днес. Вероятно поради тази причина, за да се върна към вашия въпрос за иранското посолство в Дамаск, Израел се опита да наддава. През тези 80 години Израел имаше за повтаряща се политика да се опитва да въвлече западните страни в конфликта.

– Именно затова следващият ми въпрос е какво мислите за израелската ескалация към Иран? Към какво се стреми Нетаняху, предизвиквайки Иран, и как гледате на иранския отговор?

– Както казах преди малко, Израел винаги се е опитвал да замеси Запада. Още с аферата “Лавон”* в Египет в началото на 50-те години на ХХ век, Израел атакува американските и британски интереси чрез терористични актове, за да накара западните страни да се ангажират повече в Египет. това предизвика експулсирането на голяма част от еврейската общност от Египет, защото се смяташе, че тя е пета колона на Израел. Това предизвика скандал в израелските разузнавателни служби, в АМАН, военното разузнаване, който стана известен като аферата “Лавон”.

След това, през октомври 1983 г., беше извършен атентатът в Бейрут от ливански милиции, за които никога не се разбра кои са. Днес ги приписват на “Хизбула”, но в действителност никога не научихме за кого става дума, навремето се говореше за “Ислямски джихад”, но не се споменаваше “Хизбула”, днес го споменават. Според бившия агент на Мосад Виктор Островски, който пише в мемоарите си, че израелците са знаели за съществуването на този проект за взривяване на сградата на американските морски пехотинци в Бейрут, но не са го казали на американците, така че американците да се почувстват длъжни да се замесят в региона, което американците не направиха. Днес имаме почти същия феномен с тази атака срещу посолството на Иран.

По въпроса за иранския отговор, не мисля, че е бил театрален или че е бил минимален. Мисля, че иранците отговориха с точност, прозорливост и интелигентност, които досега не сме виждали в региона. Тоест иранците знаят, че един отговор може да послужи за претекст за американските ястреби, за да се намесят в Иран, и може би дори за израелците, за да нанесат удари. Затова те си казаха “трябва да реагираме, уверявайки се, че американците няма да се намесят”. Имало е преговори с посредничеството на Оман и тук цитирам статия на “Файненшъл таймс” от 12 април, т.е. публикувана ден преди иранската атаката или би трябвало да кажа отговор, и явно иранците са установили контакт с американците по две причини. Първата е, за да покажат, че техният отговор ще бъде ограничен и няма да се впускат в безгранична война срещу Израл. И второ, за да се уверят, че американците няма да се намесят в този конфликт. И точно това направиха. Тяхната операция беше идеално замислена и идеално изчислена по една проста причина – те искаха да атакуват три-четири цели. Едната от базите беше базата “Неватим” в Южен Израел. Втората е базата “Рамон”, но вероятно не военновъздушната част, а разузнавателната база, тъй като “Рамон” е база на израелските разузнавателни служби, която координира въздушната дейност в целия юг, включително в района на Газа. Има още една или две цели. Има трима възможни кандидати за тези цели. Първият е щабът на разузнаването на израелските военновъздушни сили в Тел Авив. Вторият е базата в Мерон, западно от Голан, която е база на израелското разузнаване, тя е противовес на базата “Рамон” на юг, която позволява да се координират военновъздушните действия и по-конкретно ударите срещу иранското посолство в Дамаск. И третият възможен кандидат е базата в планината Хермон, която всъщност е база на електронното разузнаване, базирано в окупираните Голански възвишения, това всъщност е сирийска територия, което позволява да се наблюдават всички всички електронни дейности в цялата зона на Южен Ливан и района чак до Дамаск. Изявленията, които бяха направени и от едните, и от другите, не позволяват да разберем кой от тези трима кандидати е бил цел, но един от тях е бил ударен.

За да могат иранците да ударят тези три цели, техните ракети не трябваше да бъдат прехващани. За да не бъдат прехванати техните ракети, те изпратиха примамки. И когато израелците казват, че са ударили 99% от апаратите, изпратени от Иран, в действителност те са ударили примамките, т.е. първата вълна от въздушни дронове, които са пристигнали с относителна ниска скорост, тръгнали са пет часа по-рано от иранска територия, летели са пет часа и които стигнаха – някои бяха прехванати по-рано, други бяха прехванати над израелска територия. Следва втората вълна от крилати ракети, които бяха остарели крилати ракети, които се движеха с относителна бърза скорост, но бяха лесни за прехващане от израелците. И след това идва третата вълна, съставена от два вида балистични ракети – балистични ракети от старо поколение, които можеха лесно да бъдат прехванати, по-конкретно от израелските системи Ароу 2 и 3, а освен това и по-сложни ракети, които са по-нови и маневрени в последната фаза. Когато погледнем видеата, които бяха качени, забелязваме, че именно тези последни ракети, които са били изпратени в много малко количество, действително са достигнали целите си. Когато иранското командване казва, че 50% от ракетите, които са изпратили, са достигнали целите си, мисля, че то има предвид 50% от тези последни ракети. Това са сложни ракети, вероятно са изпратили между 15 и 20 и тези, които са достигнали целите си, са половината от изпратените. А останалите са били предназначени да бъдат унищожени. Така че когато Западът и Израел казват, че са унищожили 99%, вероятно това е вярно, но това, което знаем, е, че една част от изпратените от Иран ракети дори не са имали експлозивен заряд, те са били предназначени да бъдат унищожени.

Така че това е забележително добре проведена операция, забележително добре изчислена, която е засегнала единствено целите, които Иран е искал да засегне, без да коства нито един човешки живот. Това наистина е постижение. На Запад беше представено като неуспех, защото казаха, че 99% са били прехванати. В действителност това, което беше прехванато, е било предназначено да бъде прехванато. И ако, да речем, 300 ракети или 300 летателни апарати са били изпратени, Израел и неговите съюзници, тъй като се намесиха американците, както и британците, французите и йорданците, това означава, че съюзниците е трябвало да използват 300 ракети, за да унищожат тези обекти. Следователно една част от израелския потенциал е бил изчерпан с този удар, без да има никакъв ефект, тъй като целите, определени от иранците, бяха ударени. Така че ако помислим добре и ако анализираме задълбочено тази операция, това е забележителен ирански успех. Сега мога да разбера защо предпочетоха, особено американците, да представят това като ирански неуспех, така че израелците да не си отмъстят. Това е възможност, която не изключвам, защо се опитаха да омаловажат победата.

Вторият удар, който беше извършен от дронове или летателни апарати, не всички бяха определени, но главно дронове в района на Исфахан, там имаше много смесен успех, тъй като очевидно всички тези апарати бяха прехванати от иранската противовъздушна отбрана. Мисля, че всъщност ставаше дума да се създаде илюзията за успех, за да се предотврати Израел да отиде по-далеч. Някои споменаха, че това всъщност са милиции, ръководени от американците, които са изпратили тези летателни апарати срещу Иран, така че Израел да не изпитва нуждата да си отмъщава. Дали знаем истината? Не знам, това е хипотеза, не знам каква е реалността. Знае се, че е имало атака, че тя е била осуетена и че това позволява на всеки един да запази достойнството си в тази история и вероятно това е добра война, ако искаме да избегнем истинска война в региона.

– Благодаря, Жак Бо, че приехте нашата покана, винаги е удоволствие да ви посрещнем!

– Благодаря ви!

Със съкращения

Автор: Espoir et Dignité

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

ФОКУС

Румен Вълка се пенсионира в Гърция в палат за 4 млн. евро

Похвалил се пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален

Румен Гайтански – Вълка се е изнесъл в Гърция, докато чака прокуратурата да приключи разследването срещу него за присвояване на 150 милиона лева от държавната Българска банка за развитие (ББР), твърди „Уикенд”. Гайтански се похвалил пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален, но като човек, видял много, е наясно, че няма защо да се навира между шамарите в София. Далеч по-разумно било да излезе в заслужена пенсия, все пак е на 67 години и да харчи на спокойствие натрупаното си богатство.

В южната ни съседка той разполага с ултра луксозна къща в богаташки комплекс, разположен на първия ръкав на полуостров Халкидики – Касандра. Вълка купува имението за 3,4 млн. евро, като впоследствие прави допълнителни ремонти за поне още 600 000 евро. С интериора на имота му се заема лично последната му съпруга Ася, която професионално се занимава с вътрешен дизайн.

Гайтански заминава към Гърция в края на миналата година. Да припомним, че в средата на октомври той излезе на свобода срещу гаранция от 250 000 лева. Съдия Виктор Чаушев прецени, че нямало опасност да се укрие или повлияе на свидетелите по делото за многомилионната афера от държавната банка. А и трябвало да си възстанови здравето, което сериозно се разклатило по време на няколкото седмици в ареста. Как да не се разплаче човек от подобна загриженост за клетия пенсионер милионер!

Румен Гайтански има и друг мотив да се изсели от България. След като неговият ментор Ахмед Доган загуби властта да „разпределя порциите в държавата”, империята на Вълка, разчитаща основно на държавни пари, бързо залязва. Фирмите му за събиране на боклук вече изгубиха няколко конкурса в различни градове. На тяхно място набързо се намести друг бивш кадър на групировките. Вълчата империя ще рухне окончателно в края на годината, когато договорите на фирмите му „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” за сметосъбиране в половин София изтичат.

Шансът да спечели отново конкурса е нулев, кълнат се общинари. Как ли да е иначе, след като лично кмета Васил Терзиев преди две седмици се похвали с поредната разкрита схема на Гайтански. Проверката на общинските чиновници показва, че „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” надписват теглото на събираните от контейнерите боклуци. В други от случаите камионите на Вълка карали боклуци от други градове и ги представяли за събрани в София. Като доказателство общинарите предоставиха множество видеозаписи, включително и правени с дрон. И при двете схеми са прибирани допълнително милиони левове, без реално да са свършили никаква работа. Според Терзиев измамата действа от години, но екипа на предшественичката му Йорданка Фандъкова изобщо не си е давал зор да я пресече.

Само от далаверите с отпадъците на София Вълка е изкарал над 100 милиона лева печалба, твърдят запознати. Като бос от ВИС-2 Румен Гайтански е властелин на столичните боклуци още от 90-те години на миналия век. Концесията му е прекратена през 2006 г., след като фирмите му отказаха да чистят и столицата осъмна с боклуци. Тогава лично Бойко Борисов се закле, че Вълка никога повече няма да помирише нов договор в София. Както често става, обещанията на Борисов се оказаха от ден до пладне. През 2018-2019 г. стана ясно, че Вълка се е върнал в бизнеса с боклука на София, макар и първоначално през задния вход. Дружеството му „Грийн партнърс” тайно сключва договор с общинската „Чистота Искър”, на която дава техника под наем за почистването на районите „Люлин”, „Красно село” и „Красна поляна”.

И това е само началото. През 2020 г. „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” печелят конкурси за почистването на 8 столични района. Вълка успя да се уреди с подобни договори и в десетки други общини управлявани от ГЕРБ и ДПС на ментора му Ахмед Доган. За почетния председател на ДПС е известно, че не прави нищо безкористно. Миналата година стана ясно и каква точно е благодарността на Гайтански. Покрай разплитането на аферата със 150-те милиона лева заем от Българската банка за развитие се разбра, че с 30 от тях са изплатени дълговете на притежавания от Доган ТЕЦ „Варна”. Твърди се, че Сокола е получил и още 20 млн. лева подарък. Да има да си харчи! Отделно Гайтански няколко години плаща издръжката на летния сарай на Доган, край Росенец.

Своя дял получава и тогавашният шеф на държавната банка Стоян Мавродиев. Според запознати Мавродиев прибира 10 милиона, за да накара своите подчинени да разпишат документите за скандалния заем. А че той е скандален, спор няма. Кредитът от 148,5 млн. лева е отпуснат през 2019 г. на новосъздадената и без абсолютно никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън”. Неин собственик е адвокат Иван Георгиев, който от години обслужва Румен Гайтански. С държавните милиони „Роудуей кънстракшън” трябва да финансира покупката на неизвестната пътностроителна фирма „Пътстройинженеринг”, собственост на Вълка.

Още към онзи момент редица медии сигнализираха, че цената на „Пътстройинженеринг“ е изкуствено надута многократно, а целта му е приближеният до Ахмед Доган бизнесмен законно да ограби банката. Факт е, че фирмата на Вълка няма как да струва 150 милиона. Към момента на сделката тя няма никаква дейност, а печалбата й е смешните 13 000 лева. Единственото й имущество са няколко бракувани валяка и друга древна техника, с която уж ремонтира пътищата в Кърджалийско. Явно само Стоян Мавродиев и подчинените му не са осъзнали, че заемът никога няма как да бъде върнат на държавната банка.

Колко е истинската стойност на „Пътстройинженеринг”, лъсна миналата година. Тогава в опит да си върне парите, ББР продаде фирмата за 5 млн. лева. По този начин държавната банка си възстанови едва 3% от отпуснатия заем, без да се броят натрупалите се през годините десетки милиони лихви. Абсолютно престъпление, за което ще се окаже, че няма виновни. Поне така за това намекна миналата година съдията от Софийския градски съд Виктор Чаушев. В определението си, с което го пусна под гаранция, Чаушев обяви, че липсват доказателства за вината на Румен Гайтански-Вълка. И как да е иначе, след като подписи под всички документи са полагали само негови подставени лица. Той слага параф само под договора за продажба на своята фирма. В това няма нищо незаконно. Както се казва в поговорката: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Дори и след рушветите за Стоян Мавродиев и Ахмед Доган, за Румен Вълка остават предостатъчно пари. Медийни разследвания показаха, че Гайтански е получил 46 милиона лева дивиденти от свои фирми, по чиито сметки постъпват част от милионите на държавната банка. С тях Вълка си купува баровска яхта, идеална за морски разходки около имението му в Гърция. За луксозният плавателен съд „Riva Rivamare 38” боклукчийският бос плаща над 1 млн. евро.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

ФОКУС

Смъртоносната хватка на Дракона

Китай очевидно избягваше вторият акт в търговската война, но след като Съединените щати внезапно наложиха забранителни тарифи върху ключови групи китайски стоки, Пекин отговори неочаквано агресивно и незабавно премина в контранастъпление.

Докато широката общественост обсъждаше кой има по-високи мита, Китай наложи ограничения върху износа на полупроводници и свързани с тях продукти за Съединените щати. И за да е сигурно, че никой в чужбина няма да пропусне отговора, за десерт беше наложена пълна забрана върху износа на седем ключови редкоземни метала и на магнити, създадени на тяхна основа.

Първото нещо, което трябва да се подчертае, е радикалната промяна в тактиката на Китай. Последният път, а именно в периода 2018-2019 г., Пекин последователно въвежда контратарифи, но не се говори за блокиране на износа като цяло или в определени области.

Когато Вашингтон започна да се огражда с тарифни бариери от китайските стоки, последните бързо започнаха да текат по алтернативни канали – през Виетнам, Индонезия, Малайзия и, колкото и да е странно, Япония. Стоките са или директно пререгистрирани, или закупени от фиктивни фирми, като по този начин се променя формалната им собственост. САЩ, разбира се, бяха наясно с това, но нуждата от китайски стоки все пак надделяваше, така че стоките с лека надценка лесно преминаваха през митническата граница в Съединените щати.

На официалната арена страните шумно обявиха прекратяване на доставките на различни стоки, но зад кулисите Китай продаваше, а САЩ купуваше. До известна степен това действаше и в обратната посока. Например забраната за внос на американска соя продължи един месец, докато вносът на въглища беше възобновен след 90 дни.

През 2025 г. сценариите се промениха драматично. Този път Китай наистина спира продажбата на своите продукти или прави сивите експортни схеми изключително сложни.

Пекин не е наложил забрана в пълния смисъл на думата върху полупроводниците и продуктите, базирани на тях, но сега китайските митници изискват отделно лицензиране, а китайски източници пишат, че механизмът за получаване на лицензи за износ е само в етап на разработка. Най-новата бариера е издигната по пътя на седем редкоземни метала.

Сега се изискват лицензи за износ на покупката и за износ през китайските пристанища на самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, итрий и скандий. Както и постоянните магнити – както конвенционални (на базата на желязо, кобалт и цинк), така и специални, създадени на елементна база от споменатите редкоземни елементи.

Всеки знае, че Китай контролира до 90 процента от световното производство и обогатяване на редкоземни метали, но, за огорчение на Съединените щати, китайската индустрия доминира световните пазари за продукти, базирани на принципа на магнетизма, в същата пропорция.

Десетте най-големи компании в индустрията, включително Ningbo Zhaobao Magnet Co., Hengdian Group DMEGC Magnetic Limited, Ningbo Jinji Strong Magnetic Material Co., Baotou Tianhe Magnetics Technology Co., произвеждат девет от десет магнита, които заобикалят всеки от нас. Включително и всеки американец.

Лъвският пай от производството е концентриран около Гуанджоу в провинция Гуангдонг. Още през 2020 г. Си Дзинпин, откривайки тук „магнитен клъстер“, отбеляза, че индустрията е ключова за гарантирането на националната сигурност на Китай и че отбраната и наукоемките индустрии на Запад ще зависят все повече от китайския производствен капацитет и добрата воля на Пекин.

Най-общо казано, асиметрията на действията и дълбочината на китайското стратегическо планиране предизвикват заслужено уважение.

В днешно време малко хора си спомнят събитията от преди 15 години. През 2010 г. Пекин внезапно наложи ембарго върху износа на редкоземни метали за Япония, предизвиквайки истинска паника там. По националните телевизионни канали японски политици и служители предупредиха, че това може да доведе до колапс на ключови индустрии, особено в електронната индустрия.

Това предизвика не по-малко удивление в САЩ, тъй като Япония е основният доставчик на полупроводници. Ембаргото продължи точно седем седмици, през което време Пекин прочисти всички частни посредници с железен юмрук, организаторите на контрабандните канали отидоха в затвора, а цялата индустрия беше практически монополизирана под покрива на China Rare Earth Holdings Ltd.

След 15 години САЩ и Япония успяха само частично да заменят китайската елементна база чрез закупуване на аналози от Австралия, но общата тенденция само се влоши. Например миналата година китайските компании представляват 87 процента от глобалното производство на неодим и празеодим, ключови компоненти за производството на мощни магнити. Малайзия допринася с още осем процента, Виетнам – с 1,5 процента. Тоест повече от 95 процента само в тази зона се контролира от страни, срещу които САЩ вече са наложили санкции, за да пресекат паралелния китайски внос.

Е, и да стигнем до най-важното, защо магнити и каква е тяхната тайна сила.

Постоянните магнити, направени от редкоземни сплави, са модерно научно преосмисляне на конвенционалните магнити, където основният елемент е желязото. Най-често използваните сплави са неодим и самарий, но са възможни и други комбинации. Получените магнити, въпреки че са значително по-малки по размер, са поне два до три пъти по-силни от техните феритни или керамични аналози. Магнит, базиран на чист самарий, е шест пъти по-силен, а магнит, базиран на чист неодим, е десет пъти по-силен от своите „железни“ колеги.

Обхватът на приложенията на редкоземните магнити е толкова широк, колкото е и понякога неочевиден.

Те се използват в минни и преработвателни предприятия за масово извличане на полезни рудни компоненти, а магнитите се използват за почистване на пистите на летища от опасни метални отпадъци. Без тях работата на апаратите за ЯМР, създаването на вятърни генератори и електрически превозни средства е невъзможна; мощни неодимови магнити се монтират и в кормилните системи на автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Магнитите повдигат отливки в цеховете за производство на стомана, държат листове и заготовки на конвейери за автоматично заваряване на каросерии на автомобили, улавят чужди частици във фармацевтични разтвори и създават ефект на магнитна левитация, поради което съществуват високоскоростни влакове.

И, разбира се, без магнитите от ново поколение е невъзможно да се произвеждат дронове, промишлени и бойни роботи, ударни и космически ракети, сателити, изтребители и всичко останало, което оформя концепцията на съвременния свят и особено на съвременната война.

Съединените щати заемат скромна ниша в тази област: по-малко от два процента. И ако Китай сериозно затегне винтовете на износа, тогава след известно време, когато текущите складови резерви започнат да се изчерпват, проблемът с попълването на запасите от сложни електронни оръжейни системи ще възникне с пълна сила.

Пекин ясно демонстрира на Вашингтон, че за да се победи вражеска армия, изобщо не е необходимо да се води ръкопашен бой. Достатъчно е да премахнете тези смешни, на пръв поглед, магнити от общата формула.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

ФОКУС

Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Имоти, коли, банкови сметки: Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Даниел Иваничков – директорът в АПИ, отговорен за убийственото в буквалния смисъл на думата поддържане на пътната мрежа, довело до смъртта на 12-годишната Сияна и на хиляди други, е натрупал някои и друг имот през последните две-три години, установи разследване. Да припомним, че господинът е наричан от подчинените си с колоритния прякор Дани Касичката.

Вярно, имотните му придобивки – описваме само тези, които са официално вписани в Имотния регистър, не са кой знае колко бляскави, но пък и той е едва на 34 години. При това, за да си купи голям апартамент не му се е наложило да тегли банкови заем. А това си е направо постижение при космическите цени на имотите в София. Освен това той е в АПИ едва от 2017 г. като старши експерт, а през 2022 става директор на „Поддържане на пътната инфраструктура”.

Майка му Калинка, която е родена в Плевен, но живее в столицата, също е понатрупала някой и друг имот, като е пазарувала успоредно със сина си, установи таблоидът. Можем само да предполагаме до какви резултати би стигнала проверка, но истинска и задълбочена, извън официалния Имотен регистър, на Антикорупционната комисия.

И друго интересно съвпадение – имотите са купени, когато в АПИ избухва грандиозен скандал – в чекмеджето на Иваничков са открити сертификати за 140 млн. лева, които не са разплатени на фирми за пътна поддръжка. Защо ли директорът е държал тези важни платежни документи в бюрото си? Официален отговор на този въпрос няма засега.

Нека обаче проследим имотното замогване на семейството на младия пътен директор. Навремето той и майка му разполагат само с малко панелно апартаментче от 54 квадрата във „Фондови жилище” . След това през 2016 г. Калинка и Даниел получават по половин къща и стопански постройки в търновското село Дъскот. Този имот обаче им е прехвърлен от дядото на Даниел. Да уточним, че бащата на Иваничков е бил таксиметров шофьор, но е починал през 2002 г.

През 2015 г. майката на бъдещия пътен директор купува гарсониера от 44 квадрата в „Разсадника”. Само че за тази панелна придобивка й се налага да плаща ипотека цели 6 години. Успява да я погаси чак през 2021 г.

След като синът се издига в йерархията на АПИ, и трудните времена остават зад гърба на двамата. Майката и синът вече показват вкус и възможности да се сдобият с далеч по-големи имоти, за които не им се налага да сключват ипотеки.

През май 2024 г. Даниел си взема апартамент от 105 квадрата, ново строителство, както и два гаража – от 35 и от 17 кв. в „Разсадника”. Колко точно е платил за луксозния имот, той си знае, но по същото време агенции за недвижими имоти предлагат подобни жилища в района за над 200 000 евро.

През януари тази година Иваничков и майка му, заедно с още няколко лица, купуват парцел от 471 квадрата. Теренът е разположен на ул. „Памир”, а какъв градеж ще се извиси на това място, тепърва ще се види. Според източниците доскорошният държавен служител Иваничков планира да строи фамозна кооперация.

Не минава и половин година от тази покупка и през юни 2024 г. майката Калинка се насочва към морето, плаща в брой 83 квадрата апартамент в Созопол. Иначе в Търговския регистър на нейно име се води фирма за дребна търговия, но според документите е без дейност още от 2008 г. Към придобивките на сина, наричан Касичката, следва да прибавим и семейния му автопарк. Иваничков има два луксозни джипа ауди, а съпругата му Анна-Мария притежава „Алфа-Ромео” и три аудита. Наистина, за какво им е всичко това при състоянието на пътищата у нас, за чиято поддръжка отговаря именно господинът?!

Само 3 години преди майката и синът да започнат имотните си инвестиции (на името на съпругата няма нищо отбелязано в Имотния регистър) Даниел е в центъра на скандал. Той е уволнен, но после отново назначен в Пътната агенция и всичко това се случва през 2022 г. Маха го тогавашният регионален министър Гроздан Караджов, понеже в чекмеджето на Иваничков, както вече отбелязахме, са складирани сертификати за извършени, но неразплатени ремонти за 140 милиона лева.

Въпросните сертификати са много важни документи, понеже на тяхна основа след това се издават фактури за извършената работа и едва след това се получават парите. Само че едни фирми получават тези ценни разписки, след което им се плаща, за свършеното по поддръжката на пътищата, а други остават с празни ръце. Логичният въпрос в случаят е, дали за сертификатите не е искан рекет от фирмите? И дали на някой не му е кипнало и е подал сигнал до ръководството на министерството.

По същото време в страната бушува огромно недоволство сред пътни фирми, които имат да вземат огромни пари за поддръжка на шосетата за изминалата 2021 г. Както обяснява в медиите самият Гроздан Караджов дългът към пътните фирми тогава е изчислен на 800 млн. лева и доклад с тази сума е внесен в парламента.

Само че един ден при него пристигат зам.-министърът Явор Пенчев и шефът на АПИ Тодор Василев. Те му докладват, че са намерили сертификати за още 140 милиона лева в прословутото чекмедже на Иваничков. „Това вече преля чашата на моето търпение и ги помолих още в същия час той да бъде освободен” – обяснява Гроздан Караджов. Така Даниел Иваничков сдава директорския пост в АПИ.

Пред медиите Гроздан Караджов не пропуска да поясни още, че: „За много пътища, които трябваше да са в що-годе добро състояние, получавахме десетки, дори стотици жалби по всички канали. Имах много ниска оценка за работата на Иваничков. И на фона на плачевното състояние на републиканските пътища към онзи момент, ама тя и към този е подобна, пак ви казвам, това беше много над моето ниво на търпимост, освободихме го на секундата”.

Иваничков остава за кратко без работа. След като на власт идва правителството на Гълъб Донев, в което служебен регионален министър е Иван Шишков, той тихомълком е върнат обратно в пътната агенция. По думите на Шишков решението било на тогавашното ръководство на АПИ. Явно Касичката е безценен служител, комисионер, за някого в Агенцията!

Иначе Шишков го определя като „много малка пионка във всичко това”, което се случва в ремонтите и поддържането на пътищата. На свой ред Иваничков мълчи като риба и досега не е проронил и дума по чие нареждане е заключил документите в бюрото си. Чудно ли е тогава, че бързат да го върнат в Агенцията, нищо че го наричат зад гърба му Касичката.

Бащата на загиналата Сияна Николай Попов вече написа в социалните мрежи: „Даниел Иваничков! Това лице има основна вина за трагедията със Сияна, както с десетки тежки пътни инциденти в страната. През годините дори е командвал УС на АПИ с устни заповеди и заплахи. На ход е прокуратурата!” Тя обаче вече повече от 2 седмици след трагедията си прави пас.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди 17 часа

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

„Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това“, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКАпреди 2 дни

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКАпреди 4 дни

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Пеевски: Моя кабинет няма да падне. Ще го подкрепяме, колкото е необходимо

Тарторътът на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски нарече парламентарната група на ДПС-ДПС „един файтон хора без значение“. Коментарът му е по...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

От днес на власт е коалицията „Магнитски“

От днес България официално се управлява от профашистка и антитръмпистка коалиция „Магнитски“. Партията на Делян Пеевски става патерица на ГЕРБ...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени