В понеделник САЩ и Великобритания нанесоха още един кръг от удари по бунтовниците хути, след като базираната в Йемен групировка продължава да нарушава международната търговия в Червено море в отговор на войната в Газа. От 11 януари насам Съединените щати нанесоха осем удара по хутите.

Когато президентът Джо Байдън първоначално започна да нанася удари по хутите, администрацията му твърдеше, че ударите са конституционно допустими и стратегически обосновани, предназначени както за осуетяване на непосредствени заплахи, така и за установяване на възпиращ ефект.

Малко по-малко от две седмици по-късно администрацията на Байдън казва на американската общественост да се успокои и да се подготви за по-дълга и продължителна кампания срещу бунтовниците хути.

Откритото признаване на плановете за такъв кръстоносен поход обаче повдига съществени въпроси относно конституционността на действията на президента и по-широката стратегия на неговата администрация за Близкия изток.

Служители на администрацията, които са разговаряли с в. „Вашингтон пост“ при условие за анонимност, са заявили пред в. „Пост“, че администрацията гравитира към по-дългосрочна стратегия за ерозиране на капацитета на бунтовниците да нарушават международната търговия.

„Ние сме наясно с това кои са хутите и какъв е техният мироглед“, заяви пред „Пост“ един от неназованите високопоставени служители.

„Така че не сме сигурни, че те ще спрат веднага, но със сигурност се опитваме да влошим и унищожим техния капацитет.“

През изминалата седмица The American Conservative обърна внимание на опита на администрацията да измести целевите постове за тази интервенция.

След първия кръг от удари на Съединените щати срещу бунтовниците хути на 11 януари САЩ и държавите партньори си присвоиха реториката за възпиране и деескалация.

В изявление на САЩ и Обединеното кралство, към което се присъединиха Австралия, Бахрейн, Канада, Дания, Германия, Нидерландия, Нова Зеландия и Република Корея, се твърдеше:

„Тези прецизни удари имаха за цел да прекъснат и намалят възможностите, които хутите използват, за да застрашават световната търговия и живота на международните моряци в един от най-критичните водни пътища в света.“

„Нашата цел остава да деескалираме напрежението и да възстановим стабилността в Червено море“, се казва още в изявлението.

„Но нека посланието ни бъде ясно: няма да се поколебаем да защитим живота и да предпазим свободния търговски поток в един от най-критичните водни пътища в света пред лицето на продължаващите заплахи.“

Администрацията на Байдън може да твърди, че действията ѝ в Близкия изток имат за цел да възпрат по-нататъшни атаки на хутите и да деескалират ситуацията, колкото си иска, но това не я прави права.

Докато възпирането има за цел да предотврати нежелани действия от страна на дадена сила, администрацията на Байдън изглежда преследва в Йемен „съвършенство“, което представлява усилие за оказване на натиск върху даден участник да промени поведението си чрез използване на сила.

Както Уил Ръгър, президент на Американския институт за икономически изследвания, наскоро заяви пред TAC: „Възпирането е, когато сигнализирате, че ще направите Х, ако другият участник направи У“.

„Вместо това това е форма на съпротива. Целта е да принудите противника да направи нещо, което вие искате да направи.“

Вместо да бъдат възпрени, хутите обещаха да продължат кампанията си в Червено море. В един от случаите бунтовниците хути повредиха с балистична ракета търговски кораб, плаващ под малтийски флаг и собственост на Гърция.

Въпреки това служителите на администрацията продължиха да говорят и от двете страни на устата си. „Не сме казвали, когато започнахме атаките си, че те ще приключат веднъж завинаги“, твърди съветникът по националната сигурност Джейк Съливан в обръщение към Световния икономически форум миналата седмица.

„Трябва да се предпазим и да бъдем бдителни срещу възможността, че всъщност вместо да вървим към деескалация, сме на път на ескалация, която трябва да управляваме“, добави Съливан.

Двойното говорене продължи и след ударите в понеделник. В понеделник САЩ и Обединеното кралство, подкрепени от Австралия, Бахрейн, Канада и Нидерландия, удариха осем различни цели на хутите в Йемен.

Според съвместното изявление на участващите сили обектите са включвали подземно хранилище и други, „свързани с ракетния и въздушния наблюдателен капацитет на хутите“.

Въпреки че ударите са били „предназначени да нарушат и намалят възможностите, които хутите използват, за да застрашават световната търговия и живота на невинни моряци“, държавите признаха, че са направили малко, за да променят поведението на хутите, като се има предвид „поредицата от незаконни, опасни и дестабилизиращи действия на хутите след нашите коалиционни удари на 11 януари“. Изявлението завърши по същия начин като предишното изявление:

Нашата цел остава да деескалираме напрежението и да възстановим стабилността в Червено море, но нека повторим предупреждението си към ръководството на хутите:

„Няма да се поколебаем да защитим живота на хората и свободното движение на търговските потоци по един от най-критичните водни пътища в света пред лицето на продължаващите заплахи.“

Коментарите на президента бяха по-директни: „Спират ли те хутите? Не“, каза Байдън пред група репортери.

„Ще продължат ли? Да.“

Въпреки че признаха промяната в подхода на администрацията на Байдън към пощата, анонимните представители на администрацията все още формулираха действията на президента на езика на възпирането.

В статията на „Вашингтон Пост“, в която се перифразират служителите, се твърди, че администрацията се стреми „да осигури достатъчно възпиращо средство, така че нежелаещите да рискуват корабни компании да възобновят изпращането на кораби през водните пътища на региона“.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Длъжностните лица също така съобщават на „Пост“, че макар администрацията да гледа в дългосрочен план, те не очакват операциите за противодействие на хутите да продължат с години, както други неотдавнашни набези на САЩ в Близкия изток.

Въпреки това служителите на администрацията признаха, че не могат да посочат ориентир кога капацитетът на хутите ще бъде адекватно намален или приблизителна дата за край на военните действия на администрацията на Байдън.

„Невъзможно е да се прогнозира какво точно ще се случи и със сигурност не [да се предвидят] бъдещите операции“, твърди един от служителите.

„Ние не се опитваме да победим хутите. Нямаме апетит за нахлуване в Йемен“, заяви пред „Пост“ неназован дипломат.

„Апетитът е да се намали способността им да извършват този вид атаки занапред, а това включва поразяване на инфраструктурата, която дава възможност за този вид атаки, и насочване към техните способности на по-високо ниво.“

И все пак американските служители първоначално не очакваха, че интервенциите в Афганистан, Ирак или Сирия ще продължат с години, още по-малко с десетилетия, когато започнаха – и това повдига вежди във Вашингтон.

„Ударите на администрацията на Байдън срещу цели на хутите в Йемен показват защо Конгресът трябва сериозно да обсъди остарелите AUMF“, заяви сенатор Майк Лий от Юта в писмено изявление за TAC.

„Те също така демонстрират опасностите от продължаващия отказ на Конгреса от военни правомощия.“

Във вторник Лий подписа писмо до Байдън, в което заедно със сенаторите Тим Кейн от Вирджиния, Тод Йънг от Пенсилвания и Крис Мърфи от Кънектикът оспорват конституционността на действията на президента.

Макар сенаторите да признават, че Байдън има правомощията „да защитава американския персонал и военни активи от нападения и предстоящи нападения“ и вероятно „да защитава американското търговско корабоплаване“, квартетът твърди, че „повечето кораби, преминаващи през Червено море, не са американски кораби, което повдига въпроси за степента, в която тези правомощия могат да бъдат упражнени“.

„Администрацията заяви, че досегашните удари по цели на хутите не са възпрели и няма да възпре нападенията на хутите, което предполага, че се намираме в разгара на продължаващ регионален конфликт, който носи риск от ескалация“, продължава писмото.

„Отдавна се застъпваме за обмислени процедури и разрешения от страна на Конгреса за решения, които поставят членовете на службите на опасност в чужбина. В момента няма разрешение от Конгреса за офанзивни военни действия на САЩ срещу хутите.“

Сенаторите отбелязват също така, че Байдън е „представил само едно уведомление до Конгреса съгласно Закона за военните правомощия, въпреки че е извършил няколко кръга удари срещу цели на хутите“, и изискват „писмено обяснение на правните правомощия“, които президентът използва, за да оправдае предишни или бъдещи удари срещу бунтовниците хути.

„Администрацията на Байдън лъжливо твърди, че може законно да разполага войски във военни действия и да участва в безспорно нападателни удари, просто като подаде уведомление до Конгреса след това“, заяви Лий пред TAC.

„Ако тази администрация иска да участва в дългосрочна кампания в Йемен, тя трябва да представи случая пред Конгреса и да получи конкретно разрешение, както изисква Конституцията.“

„Като се има предвид това, което самата администрация казва, ние сме далеч отвъд чистата отбрана“, пише Ръгър в имейл до TAC.

„Ако действително следвахме конституционния си замисъл във външната политика, щеше да е минало времето президентът Байдън да се обърне към Конгреса с искане за разрешаване на използването на сила и Конгресът да проведе сериозен дебат за тази политика.“

Пенсионираният полковник Дъглас Макгрегър, редактор в The American Conservative, коментира това пред TAC по имейл: „Американците живеят в постконституционно правителство.“

Макгрегър добави: „От 2001 г. насам никой в Камарата на представителите или в Сената не е обсъждал конституционността на президентските военни действия. Законът за военните правомощия никога не е бил прилаган.“

Ако администрацията се интересуваше от конституционността на нападението срещу хутите, нещата щяха да бъдат направени по много по-различен начин, предполага Макгрегър.

„Тъй като действията на хутите не представляват непосредствена заплаха за Съединените щати или американския народ, използването на сила изглежда би изисквало одобрението на Конгреса. (Това не е извънредна ситуация)“, обясни Макгрегър.

„Американският електорат обаче не показва признаци, че се интересува от това, което се случва, а Конгресът е готов, както винаги, да се подчини на изпълнителната власт.“

Ако Конгресът иска да промени страхливия си начин на действие, той „трябва да гласува за незабавно спиране на финансирането на военните операции и сили на САЩ в региона, докато президентът не представи аргументите си за действие“, казва Макгрегър.

„Основателите мъдро са предоставили военната власт в ръцете на Конгреса, за да могат народните представители да обсъдят най-добрия път напред, да разберат разходите и ползите от алтернативните подходи и да обединят страната зад военна политика, ако тя е необходима за удовлетворяване на националните ни интереси“, каза Ръгър.

„Но вместо това администрацията на Байдън иска да действа самостоятелно – добави той, – така че не бива да се изненадват, ако политиката се провали, за което народът ще обвини единствено тях.“

„Разказът няма отношение към фактите“, твърди Макгрегър. “

Целта е да се подтикне Иран да атакува американските сили, като по този начин се осигури претекст за война с Иран.“

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?