БАНКЕРЪ
Кой е истинският собственик на Федералния резерв на САЩ, който притежава и печатницата за долари?

Наближава поредната „кръгла годишнина“ на Федералния резерв на САЩ – 110 години от раждането на тази организация. Позволете ми да ви напомня, че на 23 декември 1913 г. Конгресът на САЩ е гласувал със светкавична скорост закон за създаване на организация, наречена „Система на Федералния резерв на САЩ“, а президентът на САЩ Удроу Уилсън също подписал този закон със светкавична скорост в същия ден.
Валентин Катасонов
Създадената организация е получила правомощията да издава банкноти (долари), имащи статут на законно платежно средство на Съединените щати. Всъщност това е централната банка на САЩ, просто надписът й е доста нестандартен (и заблудил много от тогавашните „народни представители от Конгреса на САЩ, защото не разбирали, че гласуват за създаване на Централната банка на САЩ).
Съкращението „FRS“ днес го произнасят всички имайки предвид Федералния резерв говорят и пишат не само икономисти и финансисти, но и политици, военни и дори културни дейци. Казват и пишат много, но, както ми се струва, не всеки разбира напълно какво представлява тази организация. В САЩ е централната банка ФЕД частна. И практически неконтролирана от държавата.
Повечето американци са объркани не само за думата „федерален“ в името на Фед, но и за думите „резерв“ и „система“. По-специално, думата „резерв“ дава на средния човек усещането, че парите, емитирани от Фед, са подкрепени от някакъв вид „резерви“, които гарантират стабилната покупателна способност на парите и стабилността на емитента. Това може да са благородни метали или, в краен случай, други стоки.
Всъщност тази система има много малко резерви под формата на злато (спрямо паричното предлагане). Освен това златото, както се съобщава в официални документи, е в баланса на Министерството на финансите на САЩ, а не на Федералния резерв. Основният „резерв“ на Федералния резерв са съкровищни облигации на САЩ, също и ипотечни ценни книжа, емитирани от полудържавни американски ипотечни агенции. Но това не са стоки, а празни задължения, т.е. същите хартийки като банкнотите.
Освен това от пролетта на миналата година, когато Фед започна да повишава основната лихва, активите на Фед под формата на държавни облигации започнаха да се обезценяват и през есента на 2022 г. Федералният резерв имаше отрицателен финансов резултат. И той продължава да расте.
„Фед използва част от своя капитал, наречен „резерв“, за покриване на загуби. И този резервен капитал се топи. Колапсът на няколко американски банки през пролетта на тази година показа, че Фед има затруднения с намирането на средства, за да ги спаси и да плати на засегнатите клиенти (предотвратявайки появата на „ефект на доминото“ в банковата система на САЩ).
Но както правилно отбелязват американските експерти, Федералният резерв на САЩ няма резерви, за да спаси следващите потенциални банкрути. Федералният резерв вече не е в състояние да изпълнява ролята на „кредитор от последна инстанция“. Ако резервният капитал на Фед свърши, за да покрие собствените си загуби, тогава държавната хазна ще се превърне в „резерв от последна инстанция“ за Американската централна банка. За да обобщя, ще кажа, че още преди 110 години, в момента на раждането си, Фед е имал само частичен резерв за задължения. А днес – практически никакви.
По същия начин думата „система“ в името на Фед не отразява истинската ситуация. Формално Фед е замислен като съвкупност от 12 банки на Федералния резерв (FRB) – така че законодателите, които са приели закона през 1913 г., имали илюзията, че се създава децентрализирана мрежа от институции. Всъщност от 12-те „равностойни“ една е „най-равната“. Говорим за Федералната резервна банка на Ню Йорк, която представлява по-голямата част от всички активи на Фед и цялото създаване на пари.
В края на краищата, каквото и да се каже, значението на Фед далеч надхвърля Съединените щати, заради „печатната му преса“ – щатските долари. Към август тази година масата на наличните и безналични щатски долари в обращение възлиза на $20,865 милиарда, включително предлагането на пари в брой в размер на $5,559 милиарда Според различни оценки от 60 до 80% от банкнотите са в обращение извън Съединените щати и излизат от „печатната преса“ на Фед.
Банката за международни разплащания (BIS) изчислява, че общото предлагане на пари в брой (банкноти и монети) в света е 8,28 трилиона щатски долари. Оказва се, че доларовите банкноти представляват повече от 2/3 (67 процента) от общото предлагане на пари в брой в света. А в общата маса на наличните и безналичните пари в обращение в света, която според експертни оценки е 83 трилиона долара, доларовият компонент представлява приблизително 25%.
Според системата SWIFT (която осигурява информационна поддръжка за трансгранични плащания), през август 2023 г. делът на щатския долар в общия обем на плащанията е 48,0% (срещу 46,5% през юли). В средата на тази година делът на щатския долар в общите валутни резерви на всички страни по света, според оценки на МВФ, възлиза на 58,9%. На пазара FOREX (транзакции за обмяна на валута) доларът представлява 85-90% (с общия общ обем на транзакциите за обмяна на валута, равен на 200%).
Сега няма да се впускам в анализ на дадените показатели и оценка на възможни промени в стойностите им. Просто обръщам внимание на факта, че, първо, въпреки разговорите за „предстоящата смърт на долара“, тази валута все още запазва ключова позиция в световната икономика и международните финанси. И, второ, че въпреки такива доларови позиции, ние все още знаем много малко за организацията, която ги издава.
Един от ключовите въпроси, които трябва да интересуват всички: кой е собственик на частната корпорация „Федерален резерв на САЩ“?
Имаше много опити да се разбере. По-конкретно, през 1976 г. комисия на Конгреса на САЩ се опитваше да разбере кой е собственик на Фед. Заключението на комисията е, че контролният пакет акции се държи от наследниците на тези, които са били основните основатели на Федералната резервна банка на Ню Йорк през 1914 г. – Co. и Kuhn, Loeb & Co. Тоест банките на Федералния резерв през 1976 г., както и през 1914 г., са били под контрола на Ротшилд, Банката на Англия и други лондонски банки.
За да изясните въпроса кой притежава системата на Федералния резерв, можете също да се обърнете към оценките на известния американски изследовател на Фед Юстас Мълинс, автор на нашумялата книга „Тайните на Федералния резерв“, публикувана през 1983 г. Тя беше публикувана и препечатана десетки пъти (а в някои страни банкери и лихвари се опитаха да унищожат тиража на книгата).
Фед е преди всичко Федералната резервна банка на Ню Йорк. И така, според Мълинс, през 1983 г. акционерите на Федералната резервна банка на Ню Йорк са били 27 банки, 10 от тях са притежавали 66% от всички акции на споменатата Федерална резервна банка, а пет са имали „контролен пакет“ в размер на 53%. Акционерите на тези пет банки са роднинска връзка помежду си и гражданството им в никакъв случай не е непременно американско. Това са онези, които наричаме семейство Ротшилд и Ко. Както показват изследванията на Мълинс, основните акционери на Нюйоркската банка за федерален резерв имат тесни връзки не само и не толкова с нюйоркската Уолстрийт, а с лондонското Сити. В крайна сметка – с Bank of England, която е под контрола на Ротшилд.
Според някои изследователи днес основните акционери вече не са хора от клана Ротшилд, а от клана Рокфелер. Но има гледна точка, че и двата клана вече са „синтезирани“ както на базата на кръвни връзки, така и на базата на различни видове споразумения и финансови сливания.
Както и да е, институционалната картина на основните акционери на Федералния резерв стана по-ясна в началото на миналото десетилетие. Тогава беше пикът на световната финансова криза. В САЩ бяха хвърлени гигантски бюджетни пари за спасяването на банките на Уолстрийт. В спасяването на банките участва и Федералният резерв, който щедро раздава заеми на банките, но не казва на кого и колко е дал.
Няма да описвам историята в началото на първото и второто десетилетие на този век, когато много общественици, политици и бизнесмени (например Майкъл Блумбърг) поискаха от Федералния резерв да разкрие информация за кредитните си операции по време на финансовата криза. В крайна сметка Конгресът на САЩ с много трудности успя да „прокара“ решението за частичен одит на Федералния резерв на САЩ (това беше първият и единствен одит в историята на Федералния резерв). Резултатите от този много частичен одит, публикуван през лятото на 2011 г., бяха следните.
По време на кризата ФЕД тихомълком раздаде заеми (почти безлихвени) на различни банки в размер на над 16 трлн. долара (което надвишава годишния БВП на САЩ). Не е трудно да се досетим, че „собствениците на парите“ са раздавали заеми на „своите близки“. Тоест към онези банки, които са основните акционери на Федералния резерв. Логично е да се предположи, че списъкът на получателите на заеми е списъкът на основните акционери на Фед. Ето списък на тези, които са близки до Фед (сумата на получените заеми от Фед в скоби, МИЛИАРДИ долара):
Citigroup (2500);
Morgan Stanley (2004);
Merril Lynch (1949);
Bank of America (1344);
Barclays PLC (868);
Bear Sterns (853);
Goldman Sachs (814);
Royal Bank of Scotland (541);
JP Morgan (391);
Deutsche Bank (354);
Credit Swiss (262);
UBS (287);
Leman Brothers (183);
Bank of Scotland (181);
BNP Paribas (175).
Трябва да се отбележи, че редица получатели на заеми от Фед не са американски, а чуждестранни банки: английски (Barclays PLC, Royal Bank of Scotland, Bank of Scotland); швейцарски (Credit Swiss, UBS); немска банка Deutsche Bank; Френската банка BNP Paribas. Тези „нерезидентни“ банки са получили около 2,5 трилиона долара от Федералния резерв. Можем да предположим, че това са чуждестранни акционери на Фед.
Тогава избухва скандал, тъй като Федералният резерв (или по-скоро Федералната резервна банка на Ню Йорк, която единствена от 12-те ФЕД има право да извършва операции в чужбина) може да отпуска заеми само ако е оторизиран (одобрен) от Конгреса на САЩ. А последният не е знаел нищо за чуждестранните кредитни операции на ФЕД преди одита. Скандалът някак си беше потулен и тази история е предпочитана да не се помни.
Що се отнася до американските банки, които получиха астрономически суми по заеми от Фед, реших сам да се поровя и да идентифицирам основните акционери. Засега има такива възможности. Всички основни обитатели на Уолстрийт (Ситигруп, Морган Стенли, Банк ъф Америка, Голдман Сакс, Джей Пи Морган и други), колкото и да е изненадващо, имат едни и същи акционери. Това са финансовите холдинги (инвестиционни фондове), обикновено наричани „Голямата четворка“ – Vanguard Group, Inc; Black Rock; Fidelity Investments; State Street.
Общите им активи надхвърлят годишния Брутен вътрешен продукт на Съединените щати.
Между другото, те участват в капиталите на всички големи и стратегически важни американски компании (IT-индустрия, Big Pharma, военно-промишлен комплекс и т.н.). Но тези дялове са изключително непрозрачни. Поради това не само руските граждани, но и американците (дори „народните избраници“ от Конгреса на САЩ) не знаят кой точно (поименно) притежава Федералния резерв (и в същото време – цялата икономика на САЩ).
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БАНКЕРЪ
Сорос и разгрома на лева и банките у нас 1996-1997 г.

Искането на някои политици за създаване на парламентарна комисия, която да установи факти и обстоятелства, свързани с дейността на Джордж Сорос и неговите фондации,
които финансират български физически и юридически лица и неправителствени организации е сред най-смелите политически актове на прехода.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 1, 2025
Но това разследване, ако разбира се народните представители имат куража да го подкрепят, не бива да отминава най-тежкото финансово събитие от средата на 90-те години на миналия век – разгрома на лева, българските банки и финансовите спекулации, при които българската валута достигна нива над 3000 лева за долар.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 3, 2025
Никой тогава, а и досега не обърна внимание на факта, че подобен крах преживява само четири години по-рано британският паунд, а от тази катастрофа Джордж Сорос печели милиард и сто милиона долара. Тогава той е наречен човекът, който разори централната банка на Англия.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 29, 2025
Всеки смел и непредубеден финансист ще намери преки аналогии между технологията на двете катастрофични финансови събития. Остава да се разкрие кой прибра парите от разгрома на българските банки и българската валута, извършен в стил „британски паунд 1992“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната.

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната. Освен за инфлацията, вече се притесняват и за бюджетния дефицит
И Българска народна банка вече се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това става ясно от публикуваното днес периодично издание „Макроикономическа прогноза“ (декември 2024), като на база данни към края на миналата година прогнозата е съставена към 15 януари В документа има специален аналитичен акцент посветен на въпроса дали България покрива инфлационния критерий за еврозоната и точно в него се съдържат противоречивите послания. Освен това, съветникът на управителя на Българска народна банка Маринела Петрова, която е и бивш заместник-министър на финансите, участвала в успешната кампания за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, потвърди информацията от неделя, че България може много скоро да констатира неизпълнение и на критерия за бюджетен дефицит. Последното, ако се потвърди официално ще сложи край на надеждите за приемане на еврото поне до 2029 година.
Първо прогнозата на БНБ
От една страна БНБ сочи, че през цялата минала година България и била над инфлационния критерий, но превишението се свива постоянно. Макар към декември страната ни все още да е над критерия с 0.13 процентни пункта (средно повишение на цените 2.6% при праг 2.47%), се очаква в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има основание да поиска извънредни доклади за оценка на подготвеността за приемане на еврото.
Докато казват всичко това, от БНБ сами си правят автореферат, че конкретно през януари тази година, отделно от времевата серия, за която публикуват две графики, прогнозират инфлацията да стигне 3.3%, което представлява ревизия на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките показват, че България можела да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината, твърдят от централната банка.
После, сякаш за да се презастраховат, анализаторите на БНБ твърдят, че „съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС“.
Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на ефектите от вдигането на акциза върху цигарите, възстановяването на ДДС за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%.
оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на ХИПЦ.
Несигурност за покриването на инфлационния критерий идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка държави с най-ниско поскъпване на живота – Франция, Италия и Латвия, а не както през миналата – Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.
Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1.5% според ЕЦБ, което прави 3% максимално допустимо покачване на цените в България според хармонизирания индекс. Оказва се обаче, че при сравнение на сценария на ЕЦБ и този на БНБ, за който самата БНБ прави хиляда уговорки, че може да не се изпълни, България ще е близо до ръба на изпълнението, а през ноември отново ще спрем да покриваме инфлационния критерий.
И в БНБ притеснени за бюджета
В терен за сблъсък се превърна фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната Банка. Още миналата седмица тя споделя твърдение на Ивайло Яйджиев, бивш заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че сега е моментът България да поиска извънредна оценка за покритие на критериите от Маастрихт с цел да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година.
Едва снощи, темата коментира Маринела Петрова, която е съветник на подуправителя на БНБ Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши огромен обем от работата, за допускане на България във валутно курсовия механизъм, познат, като „чакалнята на еврозоната“.
Публикуваме коментара на Маринела Петрова в пълнота, защото изчерпателно говори както за възможностите да се търси изключение при оценката, така и за общото състояние на България от гледна точка на икономика и публични финанси. Той е направен в следната дискусия:
В точка 2 от изложението си Маринела Петрова допуска лека грешка, като посочва, че към края на третото тримесечие България е с дефицит от 3.7% спрямо БВП на начислена основа (тоест според критериите на ЕЦБ и ЕК).
Точното число към 30 септември е 2.7% дефицит спрямо БВП и тя сочи (както писа „Гласове“ в неделя), че това позволява на държавата да направи дефицит от само 700 милиона лева през четвъртото тримесечие, което звучи практически невероятно като се има предвид, че в четвъртото тримесечие винаги се концентрират плащанията по държавните инвестиции средномесечния размер на разходите е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
БНБ взе важно решение за банките

Антицикличният капиталов буфер ще е 2% за първото тримесечие на 2026 г.
БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2% през първото тримесечие на 2026 г. Той има за цел да запази способността на банковата система да посрещне неблагоприятните ефекти от проявленията на бизнес и финансовия цикъл чрез засилване на капиталовата позиция на банките.
При определянето му се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.
От БНБ напомнят, че от 1 октомври 2024 г. банката въведе изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Кредитната динамика в този сегмент и свързаните с нея потенциални системни рискове в средносрочен план са определящ фактор за въвеждането на изискванията. Мярката допълва приложените от БНБ капиталови буфери, като ефектът от прилагането й ще бъде част от регулярното наблюдение и анализ.
Поддържането на антицикличен капиталов буфер засилва капиталовата позиция на банковата система, като подсигурява повишена устойчивост срещу неблагоприятни тенденции в икономическата активност или други потенциални проявления на цикличните системни рискове.
През 2021 г. БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер беше увеличено допълнително на 2% в сила от 1 октомври 2023 г.
Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2,0% през първото тримесечие на 2026 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
-
БЛОГпреди 5 месеца
Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея
-
EXPRESS TVпреди 5 месеца
Той е световна кинолегенда, но днес живее като отшелник
-
БЛОГпреди 4 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ИНТРИГИпреди 5 месеца
Найденови дават лъжливи показания. Лечева оневинява Божков по делото за „убийствата“?