БАНКЕРЪ
Кой е истинският собственик на Федералния резерв на САЩ, който притежава и печатницата за долари?

Наближава поредната „кръгла годишнина“ на Федералния резерв на САЩ – 110 години от раждането на тази организация. Позволете ми да ви напомня, че на 23 декември 1913 г. Конгресът на САЩ е гласувал със светкавична скорост закон за създаване на организация, наречена „Система на Федералния резерв на САЩ“, а президентът на САЩ Удроу Уилсън също подписал този закон със светкавична скорост в същия ден.
Валентин Катасонов
Създадената организация е получила правомощията да издава банкноти (долари), имащи статут на законно платежно средство на Съединените щати. Всъщност това е централната банка на САЩ, просто надписът й е доста нестандартен (и заблудил много от тогавашните „народни представители от Конгреса на САЩ, защото не разбирали, че гласуват за създаване на Централната банка на САЩ).
Съкращението „FRS“ днес го произнасят всички имайки предвид Федералния резерв говорят и пишат не само икономисти и финансисти, но и политици, военни и дори културни дейци. Казват и пишат много, но, както ми се струва, не всеки разбира напълно какво представлява тази организация. В САЩ е централната банка ФЕД частна. И практически неконтролирана от държавата.
Повечето американци са объркани не само за думата „федерален“ в името на Фед, но и за думите „резерв“ и „система“. По-специално, думата „резерв“ дава на средния човек усещането, че парите, емитирани от Фед, са подкрепени от някакъв вид „резерви“, които гарантират стабилната покупателна способност на парите и стабилността на емитента. Това може да са благородни метали или, в краен случай, други стоки.
Всъщност тази система има много малко резерви под формата на злато (спрямо паричното предлагане). Освен това златото, както се съобщава в официални документи, е в баланса на Министерството на финансите на САЩ, а не на Федералния резерв. Основният „резерв“ на Федералния резерв са съкровищни облигации на САЩ, също и ипотечни ценни книжа, емитирани от полудържавни американски ипотечни агенции. Но това не са стоки, а празни задължения, т.е. същите хартийки като банкнотите.
Освен това от пролетта на миналата година, когато Фед започна да повишава основната лихва, активите на Фед под формата на държавни облигации започнаха да се обезценяват и през есента на 2022 г. Федералният резерв имаше отрицателен финансов резултат. И той продължава да расте.
„Фед използва част от своя капитал, наречен „резерв“, за покриване на загуби. И този резервен капитал се топи. Колапсът на няколко американски банки през пролетта на тази година показа, че Фед има затруднения с намирането на средства, за да ги спаси и да плати на засегнатите клиенти (предотвратявайки появата на „ефект на доминото“ в банковата система на САЩ).
Но както правилно отбелязват американските експерти, Федералният резерв на САЩ няма резерви, за да спаси следващите потенциални банкрути. Федералният резерв вече не е в състояние да изпълнява ролята на „кредитор от последна инстанция“. Ако резервният капитал на Фед свърши, за да покрие собствените си загуби, тогава държавната хазна ще се превърне в „резерв от последна инстанция“ за Американската централна банка. За да обобщя, ще кажа, че още преди 110 години, в момента на раждането си, Фед е имал само частичен резерв за задължения. А днес – практически никакви.
По същия начин думата „система“ в името на Фед не отразява истинската ситуация. Формално Фед е замислен като съвкупност от 12 банки на Федералния резерв (FRB) – така че законодателите, които са приели закона през 1913 г., имали илюзията, че се създава децентрализирана мрежа от институции. Всъщност от 12-те „равностойни“ една е „най-равната“. Говорим за Федералната резервна банка на Ню Йорк, която представлява по-голямата част от всички активи на Фед и цялото създаване на пари.
В края на краищата, каквото и да се каже, значението на Фед далеч надхвърля Съединените щати, заради „печатната му преса“ – щатските долари. Към август тази година масата на наличните и безналични щатски долари в обращение възлиза на $20,865 милиарда, включително предлагането на пари в брой в размер на $5,559 милиарда Според различни оценки от 60 до 80% от банкнотите са в обращение извън Съединените щати и излизат от „печатната преса“ на Фед.
Банката за международни разплащания (BIS) изчислява, че общото предлагане на пари в брой (банкноти и монети) в света е 8,28 трилиона щатски долари. Оказва се, че доларовите банкноти представляват повече от 2/3 (67 процента) от общото предлагане на пари в брой в света. А в общата маса на наличните и безналичните пари в обращение в света, която според експертни оценки е 83 трилиона долара, доларовият компонент представлява приблизително 25%.
Според системата SWIFT (която осигурява информационна поддръжка за трансгранични плащания), през август 2023 г. делът на щатския долар в общия обем на плащанията е 48,0% (срещу 46,5% през юли). В средата на тази година делът на щатския долар в общите валутни резерви на всички страни по света, според оценки на МВФ, възлиза на 58,9%. На пазара FOREX (транзакции за обмяна на валута) доларът представлява 85-90% (с общия общ обем на транзакциите за обмяна на валута, равен на 200%).
Сега няма да се впускам в анализ на дадените показатели и оценка на възможни промени в стойностите им. Просто обръщам внимание на факта, че, първо, въпреки разговорите за „предстоящата смърт на долара“, тази валута все още запазва ключова позиция в световната икономика и международните финанси. И, второ, че въпреки такива доларови позиции, ние все още знаем много малко за организацията, която ги издава.
Един от ключовите въпроси, които трябва да интересуват всички: кой е собственик на частната корпорация „Федерален резерв на САЩ“?
Имаше много опити да се разбере. По-конкретно, през 1976 г. комисия на Конгреса на САЩ се опитваше да разбере кой е собственик на Фед. Заключението на комисията е, че контролният пакет акции се държи от наследниците на тези, които са били основните основатели на Федералната резервна банка на Ню Йорк през 1914 г. – Co. и Kuhn, Loeb & Co. Тоест банките на Федералния резерв през 1976 г., както и през 1914 г., са били под контрола на Ротшилд, Банката на Англия и други лондонски банки.
За да изясните въпроса кой притежава системата на Федералния резерв, можете също да се обърнете към оценките на известния американски изследовател на Фед Юстас Мълинс, автор на нашумялата книга „Тайните на Федералния резерв“, публикувана през 1983 г. Тя беше публикувана и препечатана десетки пъти (а в някои страни банкери и лихвари се опитаха да унищожат тиража на книгата).
Фед е преди всичко Федералната резервна банка на Ню Йорк. И така, според Мълинс, през 1983 г. акционерите на Федералната резервна банка на Ню Йорк са били 27 банки, 10 от тях са притежавали 66% от всички акции на споменатата Федерална резервна банка, а пет са имали „контролен пакет“ в размер на 53%. Акционерите на тези пет банки са роднинска връзка помежду си и гражданството им в никакъв случай не е непременно американско. Това са онези, които наричаме семейство Ротшилд и Ко. Както показват изследванията на Мълинс, основните акционери на Нюйоркската банка за федерален резерв имат тесни връзки не само и не толкова с нюйоркската Уолстрийт, а с лондонското Сити. В крайна сметка – с Bank of England, която е под контрола на Ротшилд.
Според някои изследователи днес основните акционери вече не са хора от клана Ротшилд, а от клана Рокфелер. Но има гледна точка, че и двата клана вече са „синтезирани“ както на базата на кръвни връзки, така и на базата на различни видове споразумения и финансови сливания.
Както и да е, институционалната картина на основните акционери на Федералния резерв стана по-ясна в началото на миналото десетилетие. Тогава беше пикът на световната финансова криза. В САЩ бяха хвърлени гигантски бюджетни пари за спасяването на банките на Уолстрийт. В спасяването на банките участва и Федералният резерв, който щедро раздава заеми на банките, но не казва на кого и колко е дал.
Няма да описвам историята в началото на първото и второто десетилетие на този век, когато много общественици, политици и бизнесмени (например Майкъл Блумбърг) поискаха от Федералния резерв да разкрие информация за кредитните си операции по време на финансовата криза. В крайна сметка Конгресът на САЩ с много трудности успя да „прокара“ решението за частичен одит на Федералния резерв на САЩ (това беше първият и единствен одит в историята на Федералния резерв). Резултатите от този много частичен одит, публикуван през лятото на 2011 г., бяха следните.
По време на кризата ФЕД тихомълком раздаде заеми (почти безлихвени) на различни банки в размер на над 16 трлн. долара (което надвишава годишния БВП на САЩ). Не е трудно да се досетим, че „собствениците на парите“ са раздавали заеми на „своите близки“. Тоест към онези банки, които са основните акционери на Федералния резерв. Логично е да се предположи, че списъкът на получателите на заеми е списъкът на основните акционери на Фед. Ето списък на тези, които са близки до Фед (сумата на получените заеми от Фед в скоби, МИЛИАРДИ долара):
Citigroup (2500);
Morgan Stanley (2004);
Merril Lynch (1949);
Bank of America (1344);
Barclays PLC (868);
Bear Sterns (853);
Goldman Sachs (814);
Royal Bank of Scotland (541);
JP Morgan (391);
Deutsche Bank (354);
Credit Swiss (262);
UBS (287);
Leman Brothers (183);
Bank of Scotland (181);
BNP Paribas (175).
Трябва да се отбележи, че редица получатели на заеми от Фед не са американски, а чуждестранни банки: английски (Barclays PLC, Royal Bank of Scotland, Bank of Scotland); швейцарски (Credit Swiss, UBS); немска банка Deutsche Bank; Френската банка BNP Paribas. Тези „нерезидентни“ банки са получили около 2,5 трилиона долара от Федералния резерв. Можем да предположим, че това са чуждестранни акционери на Фед.
Тогава избухва скандал, тъй като Федералният резерв (или по-скоро Федералната резервна банка на Ню Йорк, която единствена от 12-те ФЕД има право да извършва операции в чужбина) може да отпуска заеми само ако е оторизиран (одобрен) от Конгреса на САЩ. А последният не е знаел нищо за чуждестранните кредитни операции на ФЕД преди одита. Скандалът някак си беше потулен и тази история е предпочитана да не се помни.
Що се отнася до американските банки, които получиха астрономически суми по заеми от Фед, реших сам да се поровя и да идентифицирам основните акционери. Засега има такива възможности. Всички основни обитатели на Уолстрийт (Ситигруп, Морган Стенли, Банк ъф Америка, Голдман Сакс, Джей Пи Морган и други), колкото и да е изненадващо, имат едни и същи акционери. Това са финансовите холдинги (инвестиционни фондове), обикновено наричани „Голямата четворка“ – Vanguard Group, Inc; Black Rock; Fidelity Investments; State Street.
Общите им активи надхвърлят годишния Брутен вътрешен продукт на Съединените щати.
Между другото, те участват в капиталите на всички големи и стратегически важни американски компании (IT-индустрия, Big Pharma, военно-промишлен комплекс и т.н.). Но тези дялове са изключително непрозрачни. Поради това не само руските граждани, но и американците (дори „народните избраници“ от Конгреса на САЩ) не знаят кой точно (поименно) притежава Федералния резерв (и в същото време – цялата икономика на САЩ).
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БАНКЕРЪ
От БНБ се крият като престъпници

- Свикналите да работят на тъмни и да правят делавери банкери крият от принципала ( народа на България, който ги е избрал на тази работа), колко ще откраднат!
- Проф. Румен Гечев: От 2015 г. досега правителствата и БНБ отказват да предоставят на народа информация за рисковете в еврозоната
„Документите говорят: В периода 2015-2025 г. правителствата и ръководството на БНБ отказват да предоставят на народа информация за рисковете от евентуалното членство на България в еврозоната“. Това написа икономистът и бивш депутат от БСП проф. Румен Гечев. Той напусна партията заради отказа на ръководството й да подкрепи искането за референдум за еврото. В публикация във Фейсбук икономистът цитира следните правителствени решения:
„На 03 юли 2015 г Министерски съвет приема Постановление N: 168 „За създаване на координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната“. За председател на съвета е определен министъра на финансите, а като членове са включени подуправител на БНБ и зам. министри на финансите, икономиката, външните работи, транспорта и съобщенията, зам. председател на Комисията за финансов надзор и др. Постановлението е подписано от Министър-председателя по това време Бойко Борисов.
В Приложението към Чл.10, ал.1 са определени основни функции и отговорности, като в първа точка пише, че Министерство на финансите носи отговорност за „ОЦЕНКА НА ПОЛЗИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО“.
Но….шест години по-късно, на 5.03.2021 г. Министерски съвет, отново с Председател Бойко Борисов, приема Постановление N: 103 „За изменение и допълнение на Постановление N: 168 на МС от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната” (ДВ, бр.52 от 2015 г.) Чрез ПМС N.103 (2021 г.) се правят две прелюбопитни промени: Първо, ЗАЛИЧАВА СЕ (изважда) текста за „ОЦЕНКА НА ПОЛЗИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО“.
Второ, вместо един Председател, Чл.2 (2) постановява, че „Съпредседатели на Съвета са управителят на Българската народна банка и министърът на финансите, който е национален координатор на подготовката на Република България за членство в еврозоната“.
По какви причини правителствата на ГЕРБ, с един и същи Министър-председател, правят такъв рязък завой? Първо, още първият предварителен доклад на работната група показва, че рисковете от евентуално влизане в еврозоната са твърде големи. Затова и решават да изключат текста от задачите за оценка на ползите и рисковете, да скрият от обществеността тези рискове.
Второ, виждайки тези очевидни рискове, Б. Борисов и сие панически пристъпват към споделяне на отговорността. С това изменение на ПМС N.168 (2015 г.) те въвеждат ДВАМА СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ – като първо се посочва Управителя на БНБ, а втори е Министърьт на финансите. Хитро, нали? Друг е въпроса, че още в първото постановление от 2015 г. (N.168) Управителят на БНБ трябваше изрично да бъде посочен. Защото в България, както навсякъде по света, именно Централната банка е институцията, която формира, провежда и контролира процесите по осъществяване на паричната политика и функционирането на банковата система!
В края на 2021 г. сагата по подготовката на България за влизане в еврозоната взима пореден рязък завой. В програмата на правителството на Кирил Петков коалиционните партньори приемат ползите и рисковете да бъдат анализирани и представени от Координационния съвет.
В Протокол N.4 от заседанието на Координационният съвет за подготовка на Р. България за членство в еврозоната, проведено на 13 юли 2022 г., се посочва следното Решение: работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“ да получи принос и да разработи първи вариант на анализ до края на месец юли 2022 г., а окончателния анализ до края на месец август 2022 г. Впоследствие анализът ще бъде разгледан и одобрен от координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната.”
Решението от Протокол N.4 на Координационния съвет с двама съпредседатели г-н Димитър Радев и г-н Асен Василев НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО! През есента на 2022 г. имаше среща между ръководството на Парламентарната бюджетна комисия (на което присъствах) и ръководствата на БНБ и МФ в кабинета на Министъра на финансите. Там те за пореден път приеха срокове за представяне на аналитичен доклад, разработен съвместно от БНБ и МФ, приет от Координационния съвет и съответно от УС на БНБ и МФ. Резултат – НИКАКЪВ.
Най-накрая, след наше изрично изискване от НС, на 31.10.2023 г. с N: 115071, беше входиран в НС писмен материал, подписан от съветник на Управителя на БНБ. Съветникът г-жа А. Димитрова нарича този документ „работни текстове”. Вместо да изпълнят законовите си задължения на Централна банка и Решенията на Координационния съвет, БНБ ни изпрати текст, който не е приет от УС на БНБ, не е обсъден и приет от правителството, не е приет от Координационния съвет!!! И въпреки тази наглост, на 18.01.2024 г. мнозинството в Народното събрание приема промени в Закона на БНБ за включването на България в еврозоната.
От Постановленията на МС, от “работните” текстове на БНБ и от Решенията на Народното събрание в период от 10 години: 2015-2025 г. става пределно ясно, че:
През 2021 г. правителството (министър-председател Б. Борисов) отменя собственото си постановление от 2015 г., за да не допусне публикуването на документ на Координационния съвет, в който лъсва истината за неприемливите рискове за икономиката ни при влизане в еврозоната.
Координационният съвет, както и ръководствата на БНБ и Министерството на финансите ОТКАЗВАТ да изпълнят законовите си задължения по този проблем с кардинално значение за страната ни. И до ден днешен УС на БНБ, управителя на БНБ и сегашното правителство, отказват да обсъдят, гласуват и представят на българите анализ за ползите и рисковете от влизането в еврозоната.
Две правителства на Б. Борисов, правителствата на К. Петков и на Р. Желязков не изпълняват задълженията си да предоставят на народа професионални анализи на оторизираните държавни институции. Те фактически КРИЯТ ОТ НАРОДА ИСТИНАТА! И понеже се страхуват от реалните рискове, те не слагат подписите си под „работни текстове”. Сега блокираха и конституционното право на българския народ да се произнесе на Референдум.
И щом БНБ, правителството и мнозинството в НС отказват на народа информация и референдум – нека вкупом незабавно си дадат оставките“, написа проф. Румен Гечев.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
Финансовото положение на страната е катастрофално … а, с еврото направо загиваме.

Каримански, БНБ: За първото тримесечие приходите в бюджета са 20% по-малко от заложените, не могат да се наваксат.
„Формално сме изпълнили всички критерии за еврозоната. Въпросът е колко можем да разчитаме на това, че хората и бизнесът са подготвени за приемане на еврото. Друг е въпросът доколко гледаме устойчиво на тези критерии“. Това каза в предаването „Лице в лице“ Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ.
„Излязоха резултатите за консолидираната фискална програма за първото тримесечие. Видно е, че приходната част по бюджета на страната не се изпълнява спрямо заложените разчети. Приходите са доста по-малко. Приходите, помощите и даренията в бюджета са по-малко с 20% от заложеното в бюджета“, обясни той.
„Ние разчитаме изцяло на данъчните приходи. Това изоставане в първото тримесечие от планираното трябва да бъде съобразено с това, че в първо събираме не толкова, колкото във второто или третото. Това ще рече, че ние разчитаме през следващите тримесечия да се навакса, което е невъзможно“, подчерта Каримански.
„Приходите в бюджета са силно надценени. Странната ирония е това, че годината, в която сме приети в еврозоната, да отчетем дефицит. Решението (за еврозоната – бел. ред., ) е политическо. Никой не иска да коментира това изоставане в приходната част на бюджета, защото не е за коментиране. Вече сме в дефицит в първото тримесечие, а това не може да се навакса с този бърз темп на разходната част“, категоричен той.
„Приходите са заложени, за да може фискалната рамка да завърши с 3% дефицит. Според мен авторите на бюджета са осъзнавали, че приходната част няма да бъде изпълнена. Целта е била да представим перфектния разказ пред Европейската комисия и Европейската централна банка, за да ги убедим всички, че приходите са изпълними. Безспорно приходите са нараснали, но няма как да нараснат с 33%“, допълни той.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
Сорос и разгрома на лева и банките у нас 1996-1997 г.

Искането на някои политици за създаване на парламентарна комисия, която да установи факти и обстоятелства, свързани с дейността на Джордж Сорос и неговите фондации,
които финансират български физически и юридически лица и неправителствени организации е сред най-смелите политически актове на прехода.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 1, 2025
Но това разследване, ако разбира се народните представители имат куража да го подкрепят, не бива да отминава най-тежкото финансово събитие от средата на 90-те години на миналия век – разгрома на лева, българските банки и финансовите спекулации, при които българската валута достигна нива над 3000 лева за долар.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 3, 2025
Никой тогава, а и досега не обърна внимание на факта, че подобен крах преживява само четири години по-рано британският паунд, а от тази катастрофа Джордж Сорос печели милиард и сто милиона долара. Тогава той е наречен човекът, който разори централната банка на Англия.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 29, 2025
Всеки смел и непредубеден финансист ще намери преки аналогии между технологията на двете катастрофични финансови събития. Остава да се разкрие кой прибра парите от разгрома на българските банки и българската валута, извършен в стил „британски паунд 1992“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месеца
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан