КУЛТУРА
На училище с хромбук под мишница вместо с книжчица
Над 100 са паралелките у нас, които учат по модела 1:1 – едно устройство за всеки ученик
За добро или за зло, технологиите са неизбежна част от живота ни. Използването им в училище обаче все още не се възприема еднозначно, макар у нас вече да има стотици паралелки, учещи изцяло по модела 1:1, при който всеки ученик учи от отделно устройство – хромбук, вместо да носи тетрадки и учебници в клас. Тези български деца са в крак със световните практики, но към този подход вече се появяват резерви, особено по отношение на прилагането му при по-малките деца. Швеция например обяви намерение за връщане на печатните книги и писането на ръка при децата в начален етап и прекратяване на дигиталното обучение до 6-годишна възраст. Какво е бъдещето на модела 1:1 у нас, още повече, че образователният министър проф. Галин Цоков вече заяви, че с екипа си ще обмисли поставянето на рамки докъде да стигне ползването на устройства в клас?
1:1 не е просто таблет
1:1 е модел на организация на учебния процес, при който всеки ученик и учител имат свое електронно устройство и свързан към него персонален профил. Най-често се използва хромбук (chromebook) – преносим компютър, създаден за работа в облака. Разработен е така, че да е лек и здрав, работи с настолната версия на браузъра Google Chrome и поддържа Android приложения от Google Play Store. С него учениците имат постоянен достъп до интернет, могат да учат по всяко време – както в класната стая, така и извън нея, както и да създават продукти, като използват знанията си по различните предмети. Тук е и разликата с обикновеното използване на технологии в клас – устройствата не са самоцел, учениците ги ползват като средство, като обучението им протича по съвсем различен начин – вместо да слушат учителя пред дъската, те работят по конкретен проект, най-често по групи, и сами стигат до решение на даден проблем или изработват свой продукт. По подобен модел са създадени иновативни училища в САЩ, Нидерландия, Финландия, Швеция и др., които традиционно държат челните места в класациите за дигитални умения, а учениците им се отличават с висока функционална грамотност.
„Моделът 1:1 не е нещо ново, той не е измислен покрай пандемията, а е от над 20 г. Това е по същество проектно-базирано обучение, в което децата сами създават краен продукт на база на знанията от различни дисциплини. Новото е, че в последните години имаме наличие на облачни технологии, които могат да се използват по всяко време на всяко място“, казва Станислав Христов от Центъра за творческо обучение, който помага на училища да внедрят този модел, подготвяйки учителите им. Според него това е и по-сложната част. „Устройствата винаги могат да се осигурят, но не всяко училище разполага с учители, обучени специално за методологията и технологията на този модел, което отнема време – от 2-3 месеца до 1 г., в зависимост от нуждите“, коментира той.
Как е у нас?
„През 2018/19 г. започнахме със седем училища. През 2020 г. броят им се увеличи до 50, а сега в над 100 училища има поне една такава паралелка“, казва Христов. Според него това е доста сериозен и естествен ръст, като доказателство за потенциала му е националната програма за ИКТ на МОН, по която училищата могат да получат средства именно за устройства по модела 1:1. По думите му някои частни училища, като ЕСПА, учат по този модел изцяло, но държавните и общинските обикновено го въвеждат частично – за една или няколко паралелки. Първенец в това отношение е Пловдив, където доста училища отдавна са забравили ученето от учебници.
Пионерът на този подход е езиковата гимназия „Иван Вазов“ в Пловдив. „През 2018 г. започнахме с една паралелка в 8 клас. Сега по модела 1:1 се обучават 32 паралелки от общо 45“, казва директорът Вихра Ерамян. По думите й тя отдавна се интересувала от облачни технологии и искала да направи ученето по-интересно. „Ходих на няколко обучения, предварително се бях запознала с платформата на Гугъл, която харесах. Бях на семинара на Центъра за творческо обучение и като разбрах за модела, на секундата взех решението, нямах никакво колебание“, спомня си тя.
Първо обучили малка група от 20 учители, които били най-отворени към иновациите. После те предали знанията си на другите. „Взаимно се запалиха, не по задължение, а защото искаха. И в момента те продължават да си се обучават на всеки 3 г., каквото е изискването на програмата за квалификация на Гугъл. А децата си бяха запалени, те си обичат технологиите, а и видяха колко е лесно да се учи на хромбук“, казва Ерамян. По думите й основното в този метод е начинът на преподаване, който е интердисциплинарен и използва проектно-базирано обучение – децата не четат наготово, задава им се тема и сами стигат до решението, напътствани от учителите, превръщайки се в създатели на учебно съдържание. „Така знанията и уменията стават по-трайни, а учениците са по-мотивирани“, казва тя.
За Ерамян осигуряването на средства за хромбуците е по-трудната работа. За целта тя е заделила средства от бюджета на училището, защото както самата казва: „За да имам модерно обучение, трябва да отделям за модернизация от бюджета си, не мога да чакам някой да ми даде“. Немалка сума училището получава и от община Пловдив – то успява да кандидатства всяка година по общинската програма за модернизация на образованието, като т.г. то е получило 120 хил. лв. за хромбуци. „От гледна точка на хората – имам ги, но проблемът са устройствата. Трябват ми още 1-2 г., за да оборудвам с устройства всички класове, вероятно до 2 г. ще успеем“, надява се директорката, която вече дори не си спомня имала ли е трудности при преминаването към модела 1:1. „Той пасна на всички ни – от рано започнахме, без натиск, ние сами искахме промяна. Дори и да е имало проблеми, сега нещата изглеждат коренно различно, учениците са по-мотивирани“, казва тя.
А резултатите им са показателни. Първата паралелка, започнала обучение по 1:1, била тази с френски език, в която традиционно учениците имали по-нисък бал. Тази година тя е първата, завършваща по този модел – и за първи път тя не била на опашката по оценки, а се оказала на второ място по успех. „Това е много обнадеждаващо. Ако и т.г. се докаже същото със следващите 4 паралелки, ще е доста по-категорично“, казва Ерамян.
Закупуването на хромбуци се оказва нелека задача дори за големи гимназии, като например Втора английска гимназия „Томас Джеферсън“ в София. „Когато влезе в осми клас, дъщеря ми получи хромбук от училището. В девети клас обаче гимназията взе хромбуците и ние, родителите, трябваше да купуваме устройства за децата си. Предложиха ни обща поръчка за по 1000 лв. на хромбук. Добре, че имах познати и успях да намеря такива за по 650 лв.“, разказва родител. Практиката в това отношение е различна – някои училища дават устройства на децата си за целия период на обучение, други – за част от този период. В някои училища родителите осигуряват устройствата, или пък те се закупват по проект.
Опасенията
„Ползите на модела и това как той влияе на мотивацията на учениците са изследвани още през 2020 г. от екип, ръководен от сегашния министър на образованието проф. Галин Цоков“, казва Станислав Христов. Според него родителите няма защо да се притесняват, че децата им ще стоят цял ден пред екраните, защото това не е така. Моделът не увеличава т. нар. „екранното време“, просто инструментът за учене е сменен, а времето, прекарано пред компютрите, се използва по-смислено. „Има разлика между времето пред екраните, използвано за смислени занимания, и зомбираното време, прекарано в гледане на сменящи се картинки. Когато е по смислен начин, мозъкът се развива различно“, казва той. По думите му в даден час учителят може да прецени, че са нужни две устройства за две групи ученици – едната да проучва, другата да създава. Учителите и учениците освен това не си комуникират през устройствата, те общуват лично. „Няма фиксация да се използват само устройства, това не значи, че те не пишат никога на ръка и не хващат молив“, казва още той.
За намеренията на Швеция Христов посочва, че тази мярка ще засегне само най-малките деца там. „При нас все още не сме използвали толкова много технологиите, още повече в началните класове и предучилищната. Въпреки че моделът е добър за всички възрасти, ние го препоръчваме за по-големите деца – от прогимназия нагоре. Добре е той да почне след 4 клас, когато вече децата могат да четат и пишат. Най-подходящо е в 5 и 8 клас, когато така или иначе свикват с новости“, казва той.
Според Христов голяма част от родителите първоначално имат страх от новото, но след като видят какво правят децата им, 80% от тях вече искат да продължат по този модел. „1:1 не се стреми към пълна шестица, а към развитие на знания и меки умения. Учениците стават по-ангажирани, по-старателни и любопитни, с висок успех. На самите учители също им е интересно“, смята експертът.
Интересно е обаче само на част от учителите, които са овладели новите технологии. „Една голяма част от учителите категорично отказват да използват новите технологии в учебната дейност, защото не се чувстват уверени в собствените си умения. Лесното решение е да отхвърлим онова, което “застрашава” нашия авторитет“, казва учителят по български език Елена Вързилова от ЕГ „Ив. Вазов“ в Пловдив пред Центъра за творческо обучение. По думите й учителите са претоварени с отговорности, а използването на технологии ежедневно в класната стая изисква допълнително време за подготовка на ресурсите. Освен това през последните години преподавателите се наситиха на експерименти, което невинаги дават резултат. Според нея обаче ще е кощунство да оставим технологичните решения извън стените на училището, защото така отнемаме от шанса на децата за успешна реализация в бъдеще.
„За малките може би е резонно да не използват много устройства, но големите така или иначе са с телефони постоянно. По-добре е те да използват технологиите за нещо смислено. Вместо за видео игри и фейсбук, да търсят информация, да създават учебно съдържание и проекти“, казва и Вихра Ерамян. „Няма да се откажем от модела, защото виждаме ползите му“, казва тя, без да се тревожи от евентуално ограничаване на използването на технологии в клас, което според нея ще засегне по-скоро учениците в началния етап.
Във варненската гимназия по компютърно моделиране „Акад. Благовест Сендов“ пък сами са решили леко да видоизменят модела и да преминат към едно устройство за група ученици. Оттам са забелязали, че моделът капсулира до известна степен по-интровертните ученици, затова и смятат да наблегнат на работата в групи и взаимодействието с останалите, защото не смятат, че технологиите трябва да са самоцел. Така, вместо всеки да работи сам за себе си на едно устройство, едно устройство ще бъде предоставено за ползване от няколко ученици, като по-този начин целта е те да развият комуникационните умения и емоционалната си интелигентност.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Залата беше затворена за външни лица.
Тежките завеси бяха спуснати, телефоните — изключени и оставени в метална кутия до входа. Двайсет и пет души седяха около дългата маса. Всеки от тях беше собственик или контролираше банка. Някои бяха милиардери. Други — хора, които от години стояха зад финансови групи, чиито имена никога не се появяваха публично.
Тази вечер обаче никой не се интересуваше от пари.
Въпросът беше един:
Кой ще оцелее?
Последните месеци бяха превърнали държавата в място, където законът и страхът все по-трудно се различаваха.
От БНБ идваха проверки след проверки. Министерството на финансите намекваше за „необходимост от стабилизиране“. Прокуратурата започваше производства по сигнали, които вчера никой не беше чувал. А междувременно по улиците хора, които всички познаваха, но никой не назоваваше, започваха да определят кой бизнес ще работи и кой — не.
Имаше и друго.
Телефонни обаждания.
Анонимни предупреждения.
„Внимавай.“
„Не пътувай с децата си.“
„Знаем къде е жена ти.“
Един от банкерите беше получил снимка на къщата си, направена от улицата предишната вечер.
Друг беше намерил куршум върху предния капак на автомобила си.
Трети вече не водеше децата си на училище.
А най-страшното беше, че никой не знаеше кой стои зад всичко това.
Или по-точно — всички имаха своите предположения.
— Това вече не е държавен натиск — каза тихо един от мъжете. — Това е система.
— Система? — изсмя се друг. — Система беше преди. Сега е война.
Някой спомена прокуратурата.
Друг — БНБ.
Трети заговори за чужди служби, които се опитвали да влияят върху финансовия сектор.
После разговорът се насочи към нещо, което всички избягваха.
Мафията.
Не онази от старите вестници. Не мутрите с анцузи и дебели вратове.
Новата.
С костюми.
С адвокати.
Със свои хора в институциите.
С влияние върху полиция, прокуратура, спорт и бизнес.
— Вече управляват и мачовете — каза един от банкерите. — „Черното тото“ не е просто някаква далавера. Там се въртят пари, влияние и хора.
Никой не отговори.
Всички знаеха, че това е само върхът.
Тогава се обади Емо.
Той притежаваше двадесет и седем процента от една от банките. Беше бивш служител на силовите структури и през годините беше изградил репутация на човек, който не обича да пита.
Баща му също бил човек с влияние в старата система.
Емо беше преживял прехода по свой начин.
Той не говореше много.
Но когато говореше, хората обикновено мълчаха.
Тази вечер обаче направи грешка.
— Трябва да направим това — каза той.
Няколко души се спогледаха.
— Кое „това“? — попита един.
Емо се наведе напред.
— Казах какво трябва да направим. Всеки от вас да осигури хората си. Контактите си. Ресурсите си. И никой да не предприема нищо самостоятелно.
Тонът му беше заповеднически.
— Емо — прекъсна го някой, — ние не сме ти подчинени.
— Не съм казал това.
— Именно така звучиш.
В залата се появи напрежение.
Емо се облегна назад.
— Ако някой има по-добра идея, да я каже.
Мълчание.
Тогава се обади човекът, който седеше до него.
Неговият приятел от двадесет години.
Човекът, който притежаваше 98% от собствената си банка.
Двамата бяха почти неразделни. Ходеха заедно на почивки с приятелки, пътуваха по света, вечеряха почти всяка седмица. Познаваха се почти от деца. Ходеха заедно по гаджета.
Но тази вечер приятелството не можеше да промени едно нещо:
Всеки от тях беше собственик.
Равен на останалите.
— Емо — каза той спокойно, — не говори така.
Емо го погледна.
— Как?
— Като че ли командваш всички.
— Аз просто казвам какво трябва да направим.
— Не. Казваш какво ти смяташ, че трябва да направим.
Няколко души наведоха глави.
— Нека чуем останалите — продължи приятелят му. — Тук има двадесет и пет души. Всеки има собствена информация. Всеки има свои контакти. Всеки има семейство, служители и интереси. Не можеш да влезеш в тази стая и да започнеш да раздаваш заповеди.
Емо се усмихна студено.
— Добре. Слушай.
— Слушам те от двайсет години.
Този път усмивката изчезна.
За няколко секунди никой не каза нищо.
После разговорът продължи.
Говориха за ликвидност.
За сигурност.
За охрана.
За резервни канали.
За това кои хора могат да бъдат подкупени и кои — не.
За това кои институции все още могат да бъдат използвани законно.
И кои вече не трябва да бъдат докосвани.
В един момент Емо отново се намеси.
— Ако чакаме всеки да си каже мнението, ще ни няма, преди да сме взели решение.
— А ако вземем грешно решение? — попита някой.
Емо не отговори.
Срещата продължи още почти час.
Накрая хората започнаха да стават.
Столовете се отдръпваха един по един. Някои си подаваха ръце. Други само кимаха.
Емо остана до масата.
Приятелят му също.
За първи път от двайсет години между тях стоеше нещо невидимо.
Не беше кавга.
Не беше омраза.
Беше усещането, че светът около тях се разпада и никой вече не знае на кого може да вярва.
— Емо — каза тихо приятелят му.
— Да?
Той го погледна право в очите.
После се изправи.
— Стига бе, Емо. Дай да видиме кой ще оцелее.
Емо замълча.
Вратата на залата се затвори.
А отвън, в тъмния коридор, вече чакаха шофьорите.
Никой не знаеше дали ще се върнат отново в тази зала.
И никой не знаеше кой от тях ще бъде там следващия път.
Защото в държава, в която властта, парите и страхът вече се бяха преплели толкова силно, въпросът вече не беше:
Кой е най-богат?
Не беше и:
Кой има най-голяма банка?
Въпросът беше много по-прост.
Кой ще оцелее?
Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.
Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.
Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.
В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.
През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.
Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.
ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.
И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.
Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.
Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.
Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.
В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.
Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.
Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.
Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Започна блицкриг на управлението чрез катастрофи
Цветанов като олицетворение на корупцията. И това се пише в Германия, откъдето е люпилнята на ГЕРБ
Александър Йорданов по стъпките на „Майката на нацията“
ЦЕЦКУ СОФИЯНЕЦ!
“Супер-ракетата” на Тръмп ще се сблъска със сериозни проблеми
Капризното нещо наричащо се Брижит Макрон отново направи Еманюел за смях
Отива си още една легенда
Отива си още една легенда
Мацката на Рачков подпали мрежата със СНИМКИ от плажа
Мацката на Рачков подпали мрежата със СНИМКИ от плажа
Ще се стовари ли с пълната си сила делото „RICO“?
И доказалата, че е неграмотна Ризова падна жертва на Барбароса
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Василев взриви Пеевски: Върни парите в КТБ за Техномаркет, София прес, Булгартабак и издръжката на Левски!
ИЗВЪНРЕДНО! МЛАДЕН МАРИНОВ: ВСИЧКИ ПРОТЕСТИРАЛИ ДНЕС В СОФИЯ ЩЕ БЪДАТ ГЛОБЕНИ ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА МЕРКИТЕ, А ОРГАНИЗАТОРА НА СЪБИТИЕТО ЩЕ БЪДЕ ПОДВЕДЕН ПОД СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ!
Борисов, ЦК, министрите и депутатите си върнаха мазните заплати!
Повечето медии останаха „глухи“ и „слепи“ за многохилядния протест
Хиляди викат ”Оставка” под прозорците на Борисов, а ”Мафия” под тези на Горанов
ЕКСКЛУЗИВНО! Борисов подава ОСТАВКА! Ето кой ще е новият премиер
Руската ЦИК покани наблюдатели от над 100 държави за изборите за Държавна дума
Руската ЦИК покани наблюдатели от над 100 държави за изборите за Държавна дума Централната избирателна комисия на Русия е изпратила...
КОЛЕДАТА ПОДРАНИ В БАНКЯ! Вашингтон подписа присъдата на Борисов, време е ГЕРБ да му отреже главата!
Гледам ги гербаджийските структури по места – паника, глътнати езици и треперещи ръце държат телефоните, докато четат американския документ от...
Чутовен политически идиотизъм е ГЕРБ и ПП
🎪Чутовна политическа глупост е ГЕРБ и ПП да внасят жалба до Конституционния съд за държавния бюджет за 2026г. Не знам...
Западния агент Пашинян обяви оставката си като министър-председател на Армения.
Цялото арменско правителство ще подаде оставка тази неделя, обяви премиерът Никол Пашинян. Неговите думи бяха излъчени от информационната агенция Арменпрес...
БОРИСОВ СЕ ОБАДИ НА РАДЕВ СЛЕД ПРОУЧВАНЕТО НА „ГАЛЪП“
Подзаглавие:Лидерът на ГЕРБ е в паника след като социолозите дадоха на “Прогресивна България” 86 мандата и само 70 на ГЕРБ!...
Защо ние сме „длъжни“ да си изпълняваме „ангажиментите“ а САЩ, не?
ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...
Съдейки по изявленията, САЩ се готвят за война с Русия
Народа в Щатите се вдигна с оръжие в ръка!
„Грипната ваксина е най-голямата медицинска измама в историята“ – Доналд Тръмп
ЦРУ чисти ненужни доносници и слуги!
Тръмп vs Бил Гейтс! Шах и мат!
ПУТИН И ЕРДОГАН НАПРАВИХА НА ЛУДИ САМОЗАБРАВИЛИТЕ СЕ ЗАПАДНЯЦИ!
-
СЕНЗАЦИЯпреди 2 месеца
Бомба! Братът на Мария Габриел, Борис Неделчев трябва да достави пейките и кошчета на Столична Община
-
ВОЙНАпреди 6 месеца„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
БЪЛГАРИЯпреди 2 месеца
ЕНИЧАРИ И ИБРИКЧИИ НИ УПРАВЛЯВАТ
-
LIFEпреди 3 месеца
Куини Алис се върна при Недко Сланината