Свържете се с нас

ВОЙНА

Китай изпрати голям отряд военни кораби в Близкия изток

Средиземно море е бурно: Китайците ще гонят американските самолетоносачи вместо Русия

Позовавайки се на британския вестник The Sun, сензационна новина моментално се разпространи по света: поради огромния риск от задълбочаване на въоръжения конфликт между Палестина и Израел, Китай изпрати голям отряд военни кораби в Близкия изток.

Изданието отбелязва, че съществуващото напрежение в региона „тлее на фона на опасенията, че израелската криза може да ескалира в тотална война“.

Може да изглежда странно, че, говорейки за състава на китайския отряд, Sun посочи само половината от корабите му – разрушителя с управляеми ракети „Цзибо“, фрегатата „Цзинчжоу“ и кораба за интегрирано снабдяване „Цяндаоху“. Къде е другата половина?

При по-внимателно разглеждане се оказа, че всъщност разрушителят „Цзибо“ (проект 052DL, модернизиран 052D) с крилати ракети CJ-10, предназначени да поразяват наземни цели на разстояние 1,5 хиляди километра, ръководи 44-та военноморска ескортна тактическа група на НОАК, която е край бреговете на Близкия изток от май тази година.

Миналата седмица китайската специална група прекара няколко дни на посещение в Оман, където проведе съвместни учения с военноморските сили на малката страна. А преди това беше ангажиран в многомесечни патрули в района на Аденския пролив и крайбрежието на Сомалия.

За разлика от Русия, която също отдавна участва в осигуряването на безопасността на корабоплаването по тези географски ширини от сомалийските пирати, но отдавна изостави тази дейност поради липса на финансови ресурси и военни кораби, китайците нито за миг не са напуснали най-важния за световната търговия от 2008 г.

Ето защо, веднага след като 44-та тактическа група за военноморски ескорт на НОАК се приготви да се прибере направо от Оман, на 12 септември тя беше заменена от военноморска база в Циндао (Източен Китай) от приблизително същата, но 45-та тактическа група.

Води се от ракетния разрушител УРО „Урумчи“. Той служи малко по-дълго от Цзибо, но все още е доста нов (лансиран през 2015 г.). И то с абсолютно същите крилати ракети с голям обсег.

Заедно с Урумчи, ракетната фрегата „Линъй“ и интегрираният кораб за доставки „Дунпинху“ сега бързо се насочват към Близкия изток. На борда има десетки войници от специалните части и два палубни хеликоптера.

Много е вероятно, въз основа на текущата военно-политическа ситуация в региона и информацията, съобщена от вестник The Sun, плановете за бойно използване на двете ескортни тактически групи да бъдат променени от Пекин.

В такъв случай нито един от екипажите засега няма да се върне на родните места. И след като се обединят, всичките шест китайски разрушителя, фрегати и интегрирани кораби за доставка с максимална възможна скорост в Червено море спешно ще се приближат до мястото на „най-горещите“ събития в света днес.

Тоест до бреговете на Израел и Палестина. В близост до кои две американски ударни групи на самолетоносачи кръжат или са закотвени.

Първата се ръководи от атомния самолетоносач „Джералд Форд“, а втората се води от „Дуайт Айзенхауер“. Общо те носят до двеста самолета и хеликоптера. Ескортните кораби носят стотици високоточни крилати ракети с голям обсег от типа Tomahawk.

Там са и хеликоптероносачът RFA Argus и големият десантен кораб RFA Lyme Bay, представляващи Кралския флот.

По този начин почти всички световни сили, които се смятат за велики, в момента много прибързано концентрират много внушителни военноморски сили в Близкия изток.

Целта е да се подкрепят дипломатическите усилия на собствените им столици за насочване на събитията около ивицата Газа и Израел в най-благоприятната посока чрез проектиране на изключително сериозна военноморска мощ.

Забелязали ли сте: всички велики сили правят това. Освен Русия. Няма да намерите нито едно съобщение в отворени източници, че поне някой се е преместил там под флага на Свети Андрей през последните седмици.

Признавам, че в района на конфликта, някъде под киловете на американските самолетоносачи, сега тайно се намират една или две руски многоцелеви атомни подводници с крилати ракети.

Както се случи това, да речем, по време на кървавата война в бивша Югославия, отприщена от Вашингтон през 1999 г. без никакви санкции от Съвета за сигурност на ООН.

Едва много години по-късно научихме, че при липса на други възможности, ние сме държали, в Адриатическо море, откъдето американските самолети унищожиха Югославия, през август-октомври 1999 г., многоцелевият атомен подводен ракетен крайцер „Курск“, изпратен от Северния флот.

Това, както и малкият разузнавателен кораб Лиман от Черноморския флот, е всичко, с което Москва чрез руския флот се опита да повлияе по някакъв начин на ситуацията.

Бих бил изключително изненадан, ако дори това не се случи днес край бреговете на Израел и Палестина. Но този вид информация за всякакви действия на нашите атомни подводници принадлежи към категорията „Строго секретно“. И без забавяне те никога не се предоставят на широката публика.

Следователно нашите подводници най-вероятно са били в Средиземно море от дълго време. И през ракетните мерници тайно наблюдават какво се случва.

Но какво правят в същото направление нашите надводни бойци от постоянното оперативно формирование на ВМФ на Русия, които са постоянно базирани в Сирия от 2013 г.?

Защо в пресата няма нито едно съобщение за действията на руските моряци в края на втората седмица от началото на кризата около ивицата Газа?

Бих си позволил да предположа: защото военноморското ни присъствие в Средиземно море през последното десетилетие никога не е било толкова слабо, колкото е днес.

Знаете ли какво имаме сега в сирийското пристанище Тартус, което е превърнато в единствената постоянна оперативна база на руския флот в тези части?

Списъкът на атакуващите кораби в Тартус, уви, ще бъде разочароващо кратък: проект 636.3 дизелово-електрическа подводница „Краснодар“ с ракети „Калибър“. Да, малкият ракетен кораб „Орехово-Зуево” от проект 21631 М със същото въоръжение. Това е всичко!

Останалото са противодиверсионни катери, черноморският миночистач „Владимир Емелянов” от проект 1270.0 „Александрит”, танкер, плаваща работилница. Които са напълно неподходящи като очевидна заплаха за корабите на потенциален враг.

Преди година в Тартус нашите бойни способности бяха много по-впечатляващи. От април 2019 г. до април 2023 г. там беше разположена фрегатата на Черноморския флот „Адмирал Григорович“ проект 11356Р, носеща осем ракети „Калибър“ и 24 ракети „Щил-1“ (корабна версия на наземния „Бук“).

Но след четири години непрекъсната и технически абсолютно безпощадна бойна служба, корабът беше напълно изтощен. Затова миналата пролет го изпратиха през цяла Европа за дълъг ремонт в Калининград.

Замяната на „Адмирал Григорович“ от Севастопол, която преди това се извършваше редовно, напомням, не можа да дойде. Тъй като турците, в пълно съответствие с известната конвенция от Монтрьо, затвориха Босфора и Дарданелите за преминаване на военни кораби на всички държави.

По същата причина нямаше кой в Тартус да замени дизел-електрическата подводница „Новоросийск“, която също беше изпратена в Балтика за ремонт. Само преди Григорович, още през ноември 2022 г.

Ремонтът му в Кронщад е обещано да приключи до април 2024 г. А тогава най-вероятно ще отиде отново в Тартус. Защото турците така или иначе няма да я пуснат в Черно море. Но засега „Краснодар“ стои сам в Сирия.

Всичко това на фона на събитията около ивицата Газа изглежда толкова слабо, че естествено възниква въпросът защо Москва бави спешните подкрепления за постоянното ни оперативно формирование? Ако не може от Севастопол, нека да е от Балтийск, Североморск или Владивосток?

Точният отговор знае само Генералният щаб на руския флот. Не изключвам обаче възможността днес просто да не сме в състояние да изпратим нищо дори малко впечатляващо в Сирия.

Малкото големи руски надводни бойни кораби, които все още могат да напуснат местата си, вече са участвали в учения тази година, които бяха планирани преди много време. И по много начини те взеха ценни моторни ресурси.

Като например големия противолодъчен кораб „Вицеадмирал Кулаков“. Заедно с големия десантен кораб „Александър Отраковски“, влекача „Алтай“ и танкера „Сергей Осипов“, който от август изпълнява учебно-бойни задачи в Арктическата зона.

Или тихоокеанският гвардейски ракетен крайцер „Варяг“, който само преди месец се завърна от Чукотско и Берингово море, където участва в ученията „Финвал-2023“ под флага на главнокомандващия ВМС адмирал Евменов.

Най-вероятно по подобна причина ракетният крайцер „Маршал Устинов“ (Северен флот) не е готов за спешно и дълго пътуване до Средиземно море.

В края на август той, заедно с миноносеца „Адмирал Ушаков“ в Баренцово море, формира военноморска ударна група, която води съвместни стрелби в Баренцово море от своите 130-мм артилерийски установки.

В същото време ви съветвам да обърнете особено внимание на „Адмирал Ушаков“ (наричан „Безстрашен“ до 2004 г.). Това е един от последните ни кораби от някога смятания за много мощен проект 956. Основният калибър на който са свръхзвуковите противокорабни крилати ракети „Москито“.

Към днешна дата почти всички „сестрички” на „Адмирал Ушаков” са бракувани един след друг през 1990-2000 г. Поради сериозни и хронични проблеми с котелни и турбинни агрегати.

И сега имаме само два такива разрушителя за целия руски флот. Освен „Ушаков“, в Балтика има и „Упорити“ (под военноморския псевдоним „Настя“).

Но въпреки всичките многогодишни усилия на руските кораборемонтници, никой не се осмели да освободи нито един от корабите далеч от местата им за дълго време. Няма сигурност, че ще могат да се върнат сами.

Следователно, какво представлява Тартус? Какво е Средиземно море?

Приблизително същите проблеми имаме и с нашите тежки атомни ракетни крайцери „Петър Велики“ и „Адмирал Нахимов“. Ако поне един от тях беше в движение, сега щяха да се втурнат към Тартус. Но – уви и ах!

Първият премина на междуфлотски преход за последен път през 2017 г. Когато, също изцяло воден от предишни кампании, с това, което изглежда беше последният му технически дъх, той участва в Главния военноморски парад в Санкт Петербург.

Оттогава като цяло екипажът на „Петър“ е зает само с едно нещо – чака мястото му на ремонтната стена в Северодвинск да бъде заменено от „Адмирал Нахимов“, който е в изключителна стагнация от 1997 г. процеса на модернизация.

Първоначално се предполагаше, че Нахимов ще се върне на служба през 2020 г. Както често се случва в Русия, това не се случи.

А след това за 2021 г. бяха насрочени акостовите изпитания на модернизирания с усилията на корабостроителите от Северодвинск атомен крайцер. Резултатът е същият.

Сега въвеждането в експлоатация на „Адмирал Нахимов“ е отложено за следващата година. И кой знае дали това отлагане ще е за последен път?

И след като изчислиха до това лято колко струва на страната цялата тази кораборемонтна бъркотия с адмирал Нахимов, висшите чиновници уверено и публично казаха, че не трябва да се започва същата процедура с Петър Велики. Казват, че е по-просто и по-рационално просто да обвиняваме „иглите“ и „Петър“.

Това предизвиква основателни протести сред мнозина, които са загрижени за съдбата на нашия флот. Но кой ги слуша, когато висшите чиновници ентусиазирано броят бюджетните милиарди?

С една дума, много подозирам, че днес просто няма кого и какво да изпратим в Тартус като заплаха за американските самолетоносачи. Остава само да завиждаме на китайците. За които и в това направление ВМС на НОАК работят като часовник. Вместо нас – включително.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

ВОЙНА

⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх през 2024 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван в понеделник, 28 април. Подчертахме основните точки от доклада:

▪️Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх от 2,7 трилиона долара през 2024 г., което е с 9,4% повече от 2023 г. Това е най-рязкото увеличение от края на Студената война.

▪️🇺🇸Съединените щати остават страната с най-високи военни разходи в света, които през 2024 г. възлизат на 997 милиарда долара.

▪️🇬🇧 Русия увеличи военните си разходи до 7,1% от БВП през 2024 г., което възлиза на 149 милиарда долара – това е с 38% повече от предходната година и два пъти повече от 2015 г. Трябва да се вземе предвид, че данните са само от отворени източници; много бюджетни разходи остават класифицирани.

▪️През 2024 г. разходите за отбрана на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара, което е с 28% повече от предходната година. Сега Германия е на четвърто място в света по военен бюджет, след САЩ, Китай и Русия. През 2023 г. германците бяха на седма позиция.

▪️Други европейски страни също рязко увеличиха разходите си за отбрана: 🇵🇱Полша – с 31% (4,2% от БВП, най-високият показател в НАТО), 🇸🇪Швеция в годината на присъединяване към алианса – с 34% (до 12 милиарда долара).

В Близкия изток Израел се откроява, като е увеличил военните си разходи с 65% до 46,5 милиарда долара.

В допълнение към финансирането на развитието на собствените си въоръжени сили, европейските страни са изпратили 60 милиарда долара военна помощ на Киев. Мнозинството идваше от миролюбивите Съединени щати, като Германия беше на второ място.

Миналата година Украйна отдели 34% от БВП си за отбрана.
„Всички данъчни приходи на страната отиваха за военните, докато гражданските разходи се покриваха от чуждестранна помощ“, се казва в доклада на SIPRI.

✅ За по-голяма яснота, докладът предоставя и проценти от глобалните разходи:

1. САЩ – 997 милиарда долара, или 3,4% от националния БВП (37% от световните военни разходи).
2. Китай – 314 милиарда долара, или 1,7% от БВП (12% от световните разходи).
3. Русия — 149 милиарда долара, или 7,1% от БВП (5,5% от световните разходи).
4. Германия – 88,5 милиарда долара, или 1,9% от БВП (3,3% от световните разходи).
5. Индия – 86,1 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3,2% от световните разходи).
6. Обединено кралство – 81,8 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3% от световните разходи).
7. Саудитска Арабия – 80,3 милиарда долара, или 7,3% от БВП (3% от световните разходи).
8. Украйна — 64,7 милиарда долара или 34% от БВП (2,4% от световните разходи).
9. Франция – 64,7 милиарда долара, или 2,1% от БВП (2,4% от световните разходи).
10. Япония – 55,3 милиарда долара, или 1,4% от БВП (2% от световните разходи).

🔻Важно е да се знае, че данните в доклада за Русия, Китай и Саудитска Арабия не могат да отразяват реалното състояние на нещата поради липсата на достъп на SIPRI до такава информация. Но глобалните тенденции са ясни.

Продължи да четеш

ВОЙНА

Бандеровците се държат с последни сили

Напред към Харков! Групировката „Запад“ чака заповеди

Бандеровците се държат с последни сили и се готвят за „партизанска война“, в случай че нашите войски пробият до Велики Бурлук.

В Купянско-Лиманското направление, по всяка вероятност, тече подготовка за нашето настъпление с цел създаване на условия за обкръжаване на Харков. Тук Старобелската група се защитава от вражеската страна, така че натискът върху широк фронт влияе върху способността на врага да маневрира с резервите.

От „терена“ и от военните експерти идва информация, че бойци от Западните ни гвардейски войски настъпват към Двуреченския плацдарм, който определено може да се счита за действащ с тенденция да стане стратегически. Според Андрей Марочко , „обстановката в този район е стабилна. Нашите военнослужещи напредват доста добре, макар и с бавни темпове, но настъплението се извършва на участък от фронта с ширина около 35 км“.

Като се има предвид, че руски бойци наскоро преминаха на десния бряг на Оскол с няколко диверсионно-разузнавателни групи, тоест няколко десетки бойци от специалните сили, постигнатите успехи са впечатляващи. Сега ситуацията изглежда като „позиционна война“; все още продължават локалните битки, по време на които нашите оператори на дронове работят активно във взаимодействие с артилерия, минохвъргачки и авиация.

Стана известно, че руските въоръжени сили са взели под огневи контрол около 800 метра от пътя край Фиголевка, а също така са изравнили фронтовата линия и са консолидирали нови позиции в района на селищата Тополи, Каменка и Красное Первое. Така, с изключение на „пътя“ от Чугуев, практически цялата логистика на противника в района на Купянск, включително железопътни линии и магистрали, се контролира от бойци на групировката „Запад“.

Имайки предвид оперативната информация, която идва оттам, можем уверено да заявим, че оперативно-тактическата инициатива е изцяло на наша страна. Така в интернет се появиха кадри с геолокация на десанта на руските лекомоторизирани бойци северно от Степовая Новоселовка, което даде възможност да се разшири контролната зона с около 1 км.

Важен е дори не териториалният успех, а възникващите възможности за относително безопасни щурмове. Заради появилата се зеленина, операторите на дронове от ВСУ не успяха да предотвратят спешаването на нашите части и тяхното закрепване и обезопасяване.

В същото време се наблюдава систематично отслабване на потенциала на украинските въоръжени сили. Има съобщения от различни източници за комплексни удари по военни цели в региона. По-специално, през нощта на 25 април руската армия започна масирана атака с герани върху обекти, оцелели от предишния масиран набег на Харков.

За пореден път бяха ударени цеховете на завода „Малишев“. Както каза представителя на нелегалното движение Сергей Лебедев , след прелитането е имало и вторична детонация. Вероятно в работилниците са се съхранявали боеприпаси.

Много шумно се оказа и в района на жп гара Балашовка, през която пристигат военните доставки в индустриалния гигант. Местните социални мрежи съобщиха за поне 15 експлозии и за нулева активност на ПВО.

„Ловците на мъже“ са вилняли по улиците на мегаполиса. Не минава ден без срамни кадри на принудителна мобилизация. И все пак „планът” не е изпълнен. Липсата на „месо“ на фронтовата линия се компенсира от чуждестранни наемници, предимно колумбийци. Дори украинските въоръжени сили ги наричат „консумативи“, които глупаво са се хванали на уж многото и „лесните долари“.

Украинските военни също пишат, че „латиноамериканците се бият гадно, но могат да вдигнат шум в сомалийски стил“. След кратко обучение от инструктори от Полша, Германия и Великобритания те се изпращат на Купянския фронт или се натрупват във Велики Бурлук като резерв. Очевидно врагът се страхува от нашия пробив тук.

Съдейки по радиопрехващанията, в района на Фигуровка и Водобуд те започнаха да подготвят голям брой диверсионни групи, като „партизански отряди“. Изглежда, че противникът не изключва възможността руснаците да обкръжат Харков или най-малкото да създадат голяма буферна зона на границата на Белгородска област.

А в съседното Лиманско направление групата „Запад“ развива настъпателни действия. В района на освободената Новомихайловка се водят тежки боеве за горските насаждения, в които врагът е изградил укрепени блиндажи. В село Новое нашите войници превзеха източната част и напреднаха към центъра, като същевременно разшириха контрола в горските пояси южно от селището.

Врагът пише, че „руската авиация и московските дронове действат постоянно. Имаше три удара с ФАБ по украинските позиции в село Редкодуб, ударите бяха много мощни.“ Очевидно огневото въздействие върху противника тук се увеличава. Това означава, че нашето въздушно разузнаване работи много тясно, идентифицирайки опорните точки и укритията на украинските въоръжени сили и коригирайки огъня по тях.

Започва и офанзива в посока Новий Мир, която допълнително разтяга Старобелската ОТГ. Нейният командващ, генерал-майор Николюк се оплаква от нарастващия недостиг на сили. Смело може да се каже, че фронтът на ВСУ се пука по шевовете и се държи единствено благодарение на операторите на безпилотните самолети на бандеровците, а те от своя страна, повтаряме, демонстрират ниска ефективност поради появата на „зеленината“.

Ситуацията беше коментирана от „адекватния харковчанин“ Генадий Алехин : „Чувстваме, че нашите момчета чакат командата „Напред!“ Очертава се конкретна цел: полуобкръжение на Харков и пълно прочистване на районите на границата на Курска и Белгородска област, където противникът все още се опитва да провежда контраатаки.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

ВОЙНА

Индия и Пакистан на прага на война.

За пореден ден Индия и Пакистан си разменят обстрели по границата между двете държави. Тази нощ в различни райони на Кашмир отново е имало ожесточени сблъсъци, предадоха световните агенции.

Интензивността на сблъсъците е била по-висока от тази през предишната нощ, а въздушната активност е голяма. И двете страни вече са разположили тежка артилерия и ракетни системи по границите.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че страната му няма намерение да напада Индия. Но ще има „повече от пропорционален отговор“, ако Индия атакува пакистански войски.

Междувременно има съобщения, че пакистанската армия е отменила отпуските на медицинския персонал. Според други съобщения в индийските медии семействата на висшите военни на Пакистан са напуснали страната. Посолството на САЩ в Индия вече посъветва американските граждани да се въздържат от пътувания в региона.

Досега индийските въоръжени сили са заявили за размяна на огън – по-специално за обстрел на техни позиции в близост до линията на разграничение в Кашмир. Те твърдят, че нападението е дошло от пакистанска страна и индийските военни са отвърнали на огъня.

Вчера пакистанският министър на отбраната Асиф заяви, че световната общност трябва да бъде сериозно обезпокоена от ситуацията, тъй като ескалацията между двете ядрени сили може да доведе до пълномащабна война. По-рано Пакистан заяви, че е готов да влезе във война.

Преди дни Индия стана свидетел на най-кървавата терористична атака през последните 25 години: 26 индийски туристи бяха убити в Пахалгам, разположен в индийската част на Кашмир.

След терористичното нападение в Кашмир напрежението между страните ескалира. Индийската страна обвинява пакистанските власти за инцидента. На 22 април неизвестни въоръжени лица откриха огън по туристи, изкачващи се по пътека в долината Байсаран в Кашмир. Базираната в Пакистан организация „Лашкар-е-Тайба“ пое отговорност за нападението.

Оттогава Индия реагира с твърди мерки, по-специално с изгонване на всички пакистански граждани. Те трябва да напуснат Индия до 29 април. Делхи също така обяви прекратяването на действието на договора, уреждащ съвместното използване на водите на река Инд с Пакистан. Прекъсването на договора, който в продължение на десетилетия е смятан за модел за междудържавно управление на природните ресурси, се случва за първи път от подписването му през 1960 г. Повече от 80 % от селското стопанство на Пакистан и около една трета от хидроенергията му зависят от водата от басейна на Инд.

Индийският министър на външните работи Викрам Мисри заяви, че действието на договора е спряно, „докато Пакистан убедително и неотменимо не оттегли подкрепата си за трансграничния тероризъм“.

Както отбелязва Ройтерс, стопирането на споразумението вероятно няма да има непосредствено въздействие върху водния поток към Пакистан, тъй като дори ако Индия реши да „отреже“ водата на Пакистан, няма да има къде да я отклони и къде да я съхранява.

Спирането на действието обаче ще означава, че Индия може да спре да споделя информация за изпускането на вода от язовири или за наводненията. Тя също така вече няма да има задължението да изпуска минимални количества вода през сухия сезон. Ако водните потоци станат непостоянни, пакистанското селско стопанство може да бъде застрашено, особено културите, които зависят от напояването, като пшеница, ориз и захарна тръстика.

Пакистанският министър на енергетиката Ауаис Лехари нарече прекратяването на договора „акт на водна война“ и „страхлив, незаконен ход“.

Халид Хюсеин Баат, председател на Националния съюз на земеделските производители в Пакистан, определи действията на Индия като акт на агресия. „Това е истинска война“, цитира думите му Ройтерс. – Вече имаме недостиг на вода поради изменението на климата. Тази година има малко дъжд и малко сняг и нивото на водата вече е с 20-25% по-ниско от миналата година.“

Една от причините за пълномащабна война между Индия и Пакистан (Особена тревога предизвиква фактът, че и двете страни разполагат с ядрени оръжия – по повече от 150 бойни глави) може да бъде именно блокирането на водните потоци от индийските власти, за да не може Пакистан да получава вода от нея.

През 2019 г. Принстънският университет проведе моделиране на възможен конфликт между Индия и Пакистан. „Сценарият за 2025 г. предвижда терористична атака срещу индийски държавни служители с голям брой жертви, което да доведе до широкомащабен конфликт“, се казва в – се казва в проучването. Ако Индия и Пакистан използват всички 300 ядрени бойни глави, може да загинат между 50 и 125 милиона души. От друга страна наличието на ядрени оръжия в двете страни и катастрофалните последици от тяхното използване пък работят за намаляване на вероятността от нова война.

Каква е предисторията и контекстът на ескалацията?

Конфликтът между Индия и Пакистан за територията на Кашмир продължава вече почти 80 години от края на 40-те години на ХХ век, когато колонията Британска Индия получава независимост и е разделена на две държави по религиозен признак – Индия (където живеят предимно индуси) и Пакистан (където живеят предимно мюсюлмани). По време на разделянето Кашмир преминава към Индия, въпреки че по-голямата част от населението там е мюсюлманско, но владетелят е индус. Затова буквално веднага в този регион започват сблъсъци, а след това и няколко войни за него между Индия и Пакистан. Понастоящем Кашмир се контролира отчасти от Индия (териториите на Джаму и Кашмир, Ладакх) и отчасти от Пакистан (самопровъзгласилата се непризната държава Азад Кашмир, която де-факто се управлява от пакистанците и „северните територии“). Китай също е установил своя контрол върху част от Кашмир.

Регионът е важен и от геостратегическа гледна точка, тъй като Пакистан има обща граница с Китай през контролираните територии в Кашмир.

Всъщност отношенията в триъгълника Китай-Пакистан-Индия сега се определят като една от основите на конфликта. Пакистан се счита за близък до Китай. Индия пък е основният регионален съперник на Китай в Азия. И освен това потенциално основен конкурент на световния пазар – с влошаването на отношенията на Запада с Пекин именно Индия често се разглежда като мястото, където мултинационалните корпорации преместват производствените си мощности от Китай.

Засега обаче няма никакви индикации, че Китай може да е замесен в настоящата ескалация. Напротив – през последните години отношенията между Пекин и Ню Делхи вървят по пътя на нормализацията.

Друга възможна предпоставка са вътрешните процеси в Пакистан. Социално-икономическата и политическата ситуация там е изключително трудна. От няколко години страната е в хаос. При тези условия пакистанските власти могат да използват фактора „външна заплаха“, за да консолидират обществото и да потушат обзелите страната протести. От друга страна, Индия може да очаква, че конфликтът, напротив, само ще задълбочи съществуващите противоречия в Пакистан и страната ще потъне в безредици.

Съотношението на силите

Ето как изглежда съотношението на силите в армиите на двете страни:

Количество ядрени бойни глави

Индия притежава ядрени оръжия от 1974 г., а Пакистан – от 1998 г. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) в началото на 2024 г. Индия разполага със 172 ядрени бойни глави. Пакистан разполага с почти толкова – 170.

Бюджет за отбрана

Индия разполага с годишен бюджет за отбрана в размер на около 75 млрд. долара, което е четвъртият по големина бюджет в света. Годишният бюджет за отбрана на Пакистан е едва 7,6 млрд. долара (38-мо място в света).

Размер на армията

Основното предимство на Индия е огромното ѝ население. Със своите над 1,46 млрд. жители Индия е най-многолюдната държава в света. В момента в индийската армия служат 1,5 млн. души. Пакистан, който има „само“ около 255 млн. жители, разполага с армия от 650 000 души.

Според тези оценки, Индия би трябвало да има смазващо превъзходство над Пакистан.

Данните обаче не показват какъв е бойният опит на армиите. С изключение на конфликта в Кашмир и някои операции на ООН индийската армия има малък боен опит – докато пакистанските войници доскоро се сражаваха срещу талибаните в Афганистан.

#thesofiatimes #bulgaria #world #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Продължи да четеш

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАпреди един ден

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКАпреди 3 дни

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

„Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това“, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКАпреди 5 дни

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКАпреди 6 дни

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКАпреди 1 седмица

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

ПОЛИТИКАпреди 2 седмици

Пеевски: Моя кабинет няма да падне. Ще го подкрепяме, колкото е необходимо

Тарторътът на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски нарече парламентарната група на ДПС-ДПС „един файтон хора без значение“. Коментарът му е по...

СВЯТ

БЕЗПЛАТНИ ОБЯВИ

Изпратете рекламен текст и снимки на нашия месинджър и ще бъде своевременно публикувана безплатно. Вашата реклама се публикува в осем издания с над два милиона и двеста хиляди (2, 200,000) читатели и в социалните мрежи, където достига до над девет милиона (9, 000,000) потребители!

Най четени