БЪЛГАРИЯ
Радев спря разделянето на Следствието от Гешев
Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание параграфи 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), приет от 49-ото Народно събрание на 2 юни 2023 година.
Оспорените разпоредби предвиждат обособяването на директора на Националната следствена служба и следствените отдели към прокуратурите в самостоятелни органи. В мотивите си държавният глава подчертава, че тези промени възстановяват положение, което вече е съществувало в българското законодателство и е било променено през 2009 г. с оглед ефикасното и прозрачно функциониране на досъдебното производство по наказателни дела. Така без убедителни аргументи Народното събрание сега ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз. Това посочват от пресцентъра на държавния глава.
В мотивите за ветото на държавния глава се подчертава също така, че при приемането на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на ЗСВ не е съобразено императивното изискване на Конституцията законите да бъдат приемани от Народното събрание с две гласувания. Не са спазени важни положения в Закона за съдебната власт. Нарушени са и редица разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ето и мотивите на държавния глава:
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ПРИЕТ ОТ 49-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 2 ЮНИ 2023 Г.
Уважаеми народни представители,
Приветствам усилията на законодателя да усъвършенства нормативната рамка в посока превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт. Основната част от приетия на 2 юни 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИД ЗСВ) съответства на това намерение и допринася за осъществяване на конкретните цели от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Измененията, които се съдържат в § 1-2, § 12, 14 и 15 от ЗИД ЗСВ, са приети въз основа на законопроект на Министерския съвет от 13.04.2023 г. По този законопроект Министерският съвет е изложил мотиви в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, извършена е частична предварителна оценка на въздействието и е била проведена обществена консултация, с която е дадена възможност на заинтересованите институции да изразят позиция по предлаганите промени. Разпоредбите на § 3-10 от ЗИД ЗСВ обаче са приети без установените гаранции за откритост, съгласуваност и предвидимост на законодателния процес.
1. В § 3-10 от ЗИД ЗСВ се предвижда предоставянето на независим статут на Националната следствена служба (НСлС) и на окръжните следствени служби и извеждането им от структурите на прокуратурата. По този начин се възстановява едно положение, което вече е съществувало в органите на нашата съдебна власт, и е било изоставено. През 2009 г. 40-ото Народно събрание е приело ЗИД ЗСВ (обн. ДВ, бр. 33 от 30.04.2009 г.), чрез който трансформира съществуващите тогава окръжни следствени служби в отдели към съответните органи на прокуратурата и определя директора на НСлС за заместник на главния прокурор. Към онзи момент правителството изтъква, че промяната се прави с цел „ефикасното и прозрачно функциониране на досъдебното производство“ и се налага поради „общата позиция на Европейския съюз за ролята, мястото и функциите на следствените органи в Република България, изразена още през октомври 2003 г. при затваряне на Глава 24 – Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи“ (Мотиви към Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 902-01-3 от 9.01.2009 г.)
През 2003 г. в Доклада за напредъка на България към членство в Европейския съюз се посочва, че реорганизирането на следствените органи е ангажимент, чието изпълнение следва да се наблюдава за в бъдеще, с цел да бъдат преодолени актуалните структурни слабости на досъдебната фаза и тя да стане по-ефективна, като се избегне дублирането с други служби (Regular Report on Bulgaria’s Progress towards Accession, COM (2003) 676, стр. 18). След приемането на ЗИД ЗСВ от 2009 г. Европейската комисия отбелязва, че „внедряването на служителите на НСлС в прокуратурата може да се възприеме като стъпка за постигането на по-ефикасно използване на ресурсите в досъдебната фаза.“ (Придружаващ документ към Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка – Техническа актуализация, SEC (2009) 1074 окончателен, стр. 7). По този начин приетият през 2009 г. ЗИД ЗСВ става част от законодателните промени, с които приключват първите три години от членството на България в ЕС и отпада рискът от активиране на предпазните клаузи по Договора за присъединяване. Включването на следствените служби в структурата на прокуратурата следва логично от извършените три години преди това промени в Конституцията (обн. ДВ, бр. 27 от 2006 г.) и позволява „да бъде използван капацитетът на квалифицирани и опитни юристи, работещи като следователи, за засилване на противодействието срещу престъпността и корупцията, което обществото и Европейският съюз изискваха и очакваха“ (Решение на КС № 5 от 9.07.2009 г. по к. д. № 6 от 2009 г.).
В този контекст приетият от Народното събрание на 2 юни 2023 г. ЗИД ЗСВ (специално § 3-10) по същество ревизира ангажимент, който Република България е поела в преговорите за членство в Европейския съюз. Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите държави членки както в способността на страната да изпълнява пълноценно своите ангажименти, така и в ефективността и безпристрастността на националната наказателно правна система.
2. Оспорените разпоредби на § 3-10 от ЗИД ЗСВ са приети въз основа на предложение на народен представител, което е направено след първо гласуване на законопроекта в пленарна зала. Предложението съдържа разпоредби от друг законопроект (ЗИД ЗСВ от 12.04.2023 г.), който на 19.05.2023 г. е бил отхвърлен от Народното събрание при първо гласуване. В съответствие с чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) в заседанието си от 25.05.2023 година Комисията по правни въпроси е отказала да разгледа и да гласува предложението. Въпреки това обаче, разпоредбите § 3-10 от ЗИД ЗСВ са подкрепени от Народното събрание при второто гласуване на законопроекта в пленарна зала.
По този начин Народното събрание не се е съобразило с изискването законите да се приемат с две гласувания (чл. 88, ал. 1 от Конституцията) и е действало в противоречие със своя правилник, който е конституционно уреден акт. В чл. 79, ал. 1 от ПОДНС се предвижда, че „законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения (…) и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.“. А според втората алинея от същия текст, разпоредби на законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като предложения между първо и второ гласуване, ако не са изпълнени условията на първата алинея „с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.“. Разпоредбите на § 3-10 не може да се разглеждат като „редакционни или правно-технически поправки“ в гласувания на първо четене правителствен законопроект, следователно те са приети в нарушение на ПОДНС.
Допуснати са и две други нарушения на ПОДНС. Според чл. 80, ал. 1 от ПОДНС предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат по същество и не се гласуват, но в случая с § 3-10 от ЗИД ЗСВ това е направено.
Според чл. 80, ал. 6 от ПОДНС председателят на водещата комисия следва да изиска становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър по предложенията, които са постъпили от народни представители след първо гласуване на законопроекта. Това не е направено, което противоречи на добрите практики в законодателния процес и впоследствие би затруднило правоприлагането.
3. В случаите, когато Министерският съвет упражнява законодателната инициатива, Законът за съдебната власт (ЗСВ) изисква министърът на правосъдието, органите на съдебната власт и Висшият съдебен съвет (ВСС) да са във взаимодействие при изработването на проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система (чл. 370, ал. 1, т. 2 от ЗСВ).
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) е компетентен да дава становища по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 13 от ЗСВ), а такова липсва във връзка с оспорените разпоредби от ЗИД ЗСВ.
Обособяването на самостоятелни следствени служби и промяната в статута на НСлС засяга функционирането на съответните органи на съдебната власт, от което следва, че като не е изискало становище от ВСС по § 3-10 от ЗИД ЗСВ, Народното събрание не се е съобразило с изискванията на Закона за съдебната власт.
4. Промените, които се предвиждат в § 3-10 от ЗИД ЗСВ, несъмнено имат определени бюджетни измерения, както и такива, свързани с управлението на имуществото на съдебната власт. В процедурата по приемане на закона такива не са разгледани. По предложението липсва финансова обосновка, а водещата комисия не е поискала становища от министъра на правосъдието (както изисква чл. 80, ал. 6, пр. 2 от ПОДНС) и от Пленума на ВСС.
Според чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията Пленумът на ВСС управлява недвижимите имоти на съдебната власт. Организирането на управлението на имуществото на съдебната власт е изключително правомощие на Пленума на ВСС (чл. 387 от ЗСВ). Промяната на параметри, които засягат имуществото и бюджета на съдебната власт, без по тях да бъде потърсено предварително становище от компетентните органи на съдебна власт и без да бъдат отчетени трудностите, които биха се породили в прилагането на такива законодателни промени, поставя под заплаха независимостта на съдебната власт и нейната способност ефективно да изпълнява своите конституционни функции.
5. Липсата на мотиви не позволява да се прецени целесъобразността на оспорените разпоредби от § 3-10 от ЗИД ЗСВ, макар че ПОДНС изисква предложенията на депутати между първо и второ гласуване да бъдат аргументирани. Изказванията в пленарна зала сочат, че целта на мнозинството се изразява във „възстановяване на независимия статут на следствието“ и „изваждането му от йерархическа, методическа, организационна и друга зависимост от прокуратурата“. Организационната самостоятелност на НСлС и на окръжните следствени служби обаче не може да бъде самоцел. Разследващите органи (включително и следователите) са функционално зависими от прокуратурата, чиято първа конституционна задача е да ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане (чл. 127, т. 1 от Конституцията). Принципът на правовата държава изисква от законодателя както да бъде последователен и предвидим, така и да създава съгласувана правна уредба (Решение на КС № 9 от 1994 г. по к. д. № 11 от 1994 г.), а тези условия не са спазени.
Уважаеми народни представители,
Като се ръководя от изложените мотиви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет на 2 юни 2023 година.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
БЪЛГАРИЯ
Увеличават се населените места на воден режим в страната
В регионалното министерство днес ще има среща заради безводието в Плевен и Ловеч. Мерки трябва да се обмислят и за Черноморието. Институциите посочват много причини за намаляващата вода у нас – по-малко валежи, намален дебит, повишена сезонна консумация, високи температури, липса на резервни водоизточници и остаряла ВиК инфраструктура. Като решения се приоритизират резервните водоизточници и стратегическите язовири, които тепърва трябва да се построят или да се поправят.
„Погледнато на многогодишна база – вода има. Проблемът обаче е в нейното разпределение през годината и в климата, който в последните години става все по-колеблив. Това е проблемът – ние да уловим по-рационално тази вода, която пада в моментите с валеж, които стават все по-кратки, но някои са по-изразени като количество“, отбелязва за БНР проф. Емил Гачев от секция “ Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.
На многогодишна база водният ресурс е достатъчен, но не и ако се вглеждаме в отделните сезони, категоричен бе специалистът и напомни дългата суша през лятото и последващите малко валежи. Според него властите се надяват, че валежите ще свършат работата на тези, които не са се погрижили да има адекватно съхраняване и разпределение на водата. Ако не я свършат обаче, хората остават без вода, отбеляза със съжаление той.
Проф. Петър Калинков, заместник-председател на Българската асоциация по водите коментира пред БНР проблемите с водата в Плевен. По думите му по време на обсъжданията на регионалните прединвестиционни проекти той е отговарял за частта „Осигуряване на вода“.
„Проблемът с необходимостта от изграждане на яз. Черни осъм ни беше изобщо забранен да го споменаваме“, подчерта проф. Калинков и обясни, че забраната е била от МРРБ. Проектът е започнал от 2021 г. и е завършил през 2023 г. Според него това е била най-добрата възможност за инвестиции и осигуряване на вода за Плевен.
От своя страна местните власти и институции предупреждават, че се увеличават населените места на воден режим в страната, а все повече язовири са на под 50% от обемите си.
„Вода от язовир „Тича“ ще се подава приоритетно за питейно-битово водоснабдяване“, увери вчера служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров на среща с кмета на община Шумен и областния управител Бейнур Ахмед, съобщиха от общинската администрация. По данни на Басейнова дирекция „Черноморски район“ наличният обем в яз. „Тича“ е 45% от общия му обем 311,8 млн. кубични метра.
В редица населени места от област Шумен има въведен режим на водата.
Близо 60 хиляди души са засегнати към момента от проблема с водоподаването в Ловешко. Липсата на валежи, на язовир и големите загуби по вътрешната водопреносна мрежа са причините за режима на водата.
Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко населени места в областта са на воден режим заради пресъхване на водоизточниците и намален дебит, а в част от селата имат вода само по два-три часа на пет дни, други като село Дъбрава от няколко месеца са без водоподаване и ползват вода от водоноски.
Областният управител на Ловеч Дора Стоянова смята, че в краткосрочен план е наложителна подмяна на вътрешните водопроводни мрежи в населените места – публична общинска собственост, при които загубите на питейна вода са най-големи и достигат над 50 процента. За проектирането и изпълнението на тези реконструкции от общините е необходимо да се поиска с постановления на Министерски съвет допълнително държавно финансиране.
Според областния управител на Ловеч в средносрочен план е наложително чрез осигуряване на бюджетни средства да се извършат предпроектни проучвания за ново трасе, изготвяне на идеен проект и на работен проект с всички нормативни и съгласувателни процедури за изграждане на нов главен гравитачен водопровод, паралелно на магистрален водопровод „Черни Осъм“ – публична държавна собственост.
Кризисен щаб по повод водната криза, засегнала общината, е свикал кметът на Кочериново Станислав Горов, съобщиха от общината. Членовете на кризисния щаб са се обединили около искането водният оператор на територията на община Кочериново – „Кюстендилска вода“ да подготви и изпрати мотивирано искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за увеличаване на водните обеми.
Заради липса на такова обосновано искане към предишната изпратена заявка, проблемът не е бил решен, добавиха от общината. От там припомниха, че в подадена заявка до ресорното министерство дружеството „Кюстендилска вода“ е поискало да бъде разрешено увеличаване на ползването на водни обеми от язовирите „Калин“ и „Карагьол“ с още 100 хил. куб. м за ноември, което ще позволи нормалното снабдяване с вода за питейно-битови нужди на населението в община Кочериново.
Силно намален е дебитът на питейните водоизточници и в област Ямбол заради засушаването. В региона няма язовири за битово-питейно водоснабдяване, разчита се изцяло на сондажи. Заради хронично безводие община Стралджа в Ямболско отново е пред обявяване на частично бедствено положение. Заради проблеми с водоподаването частично бедствено положение бе в сила повече от два месеца в 20 от общо 22-те населени места в общината – от средата на юли до началото на октомври т.г.
БЪЛГАРИЯ
Възможен ли е гръцки сценарий с фалит на България?
Коментарът направи в социалната мрежа Facebook Владислав Панев
Големият риск за България е след влизането ни в еврозоната. Причината е, че тогава вече няма да е важно за имаме до 3% дефицит. Коментарът направи в социалната мрежа Facebook Владислав Панев.
Той подчерта, че и тази година не е сигурно, че ще успеем да се вместим в рамката на дефицит от 3%, защото всеки месец той расте с 1 милиард лева. А в края на годината традиционно са предвидени големи плащания. Този път обаче те няма да се случат, защото няма да има пари. Така нито ще бъде реализирана капиталовата програма, нито ще бъдат дадени 13-и заплати на служителите в държавата сфера.
„Големият бюджетен риск обаче е след като (евентуално) влезем в еврозоната. Тогава вече разюздаността и популизма могат да вземат връх. Защото 3-те процента дефицит вече няма да са важни. И ще можем да си правим не 18, ами и 28 милиарда. Гръцки сценарий в действие. Както реформите спряха веднага след влизането ни в ЕС през 2007 и започна голямото точене на еврофондове“, посочи още Владислав Панев.
Той подчерта, че другата драма в държавата в момента е в сектора на енергетиката. Ето защо:
„Последният парламент гласува такива огромни компенсации (всичко над 180 лева за мегаватчас), че сега се изплащат милиони на час. И то парите няма как да се вземат от нашите производители, както през 2022 година. Защото сега сме нетни вносители. Ще изгребем всичко, което можем. И на следващите дупе да им е яко. Въобще рулетката с популизма се завъртя със страшна скорост. И не виждам някой да иска да я спре.“
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БЪЛГАРИЯ
Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници
Румяна Ченалова: Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост
Нарушенията, допускани в изборния процес са системни, но в последните избори тяхната мащабност премина възможните граници на обществена търпимост. Ако досега в общественото пространство коментарите и изнесените данни за кражба на гласове бяха изолирани и малобройни, след парламентарните избори на 27 .10.2024год. социалните мрежи и медиите изобилстват от материали, вкл. доказателства, професионални анализи , нескривано възмущение и призиви за касиране на изборите. Реагираха държавни и политически фигури, общественици, преподаватели, юристи. Лично заместник председателят на ЦИК Росица Матева се усъмни в законността на изборите и изрази предположение , че вече се купуват не само гласове, но и цели СИК.
Компетентен да се произнесе по законността на изборите е Конституционният съд. За да се случи касиране е необходимо допусканите нарушения на избирателните ни права да са съществени и повсеместни. Съществено е всяко нарушение , което се отразява пряко и непосредствено върху всеки от елементите на избирателното право – общо, равно и пряко при тайно гласуване.
Компетентен да се произнесе по законността на изборите е Конституционният съд. За да се случи касиране е необходимо допусканите нарушения на избирателните ни права да са съществени и повсеместни. Съществено е всяко нарушение , което се отразява пряко и непосредствено върху всеки от елементите на избирателното право – общо, равно и пряко при тайно гласуване.
Такива нарушения са извършвани от етапа на формиране на избирателните секции до окончателните резултати. Според ИК от 2014г. в една избирателна секция се включват до 1000 избиратели. Според официалните данни на НСИ България е с отрицателен прираст на населението, като коефициента на смъртност превишава коефициента на раждаемост. При провеждане на парламентарните избори през 2017 год. избирателните секции са 12 441 при население 7 050 034 души, от които 15% на възраст под 18г.- т.е. българите с избирателни права са около 6 млн. През 2024г. населението е около 6,6 млн т.е. около 5 млн избиратели. При разлика от около 1 млн избиратели избирателните секции вместо да намаляват се увеличават – през април 2024г. секциите са 12 916 – т.е. за седем години населението е намаляло с 1 млн, но пък избирателните секции са се увеличили с 500.Секциите се образуват със заповед на кметовете, като в списъците се включват и българите , живеещи в чужбина, които не са отразили това обстоятелство в ЕСГРАОН.
Народно събрание на България
Други сериозни нарушения са свързани с допусканите повсеместно от РИК смени на членове на СИК по искания на политически партии, без да се спазват изискванията на ИК. Малка част от тези смени са обжалвани, като ЦИК се е произнасяла разнопосочно и противоречиво, вкл. игнорирайки изцяло основанията на закона.
Други сериозни нарушения са свързани с допусканите повсеместно от РИК смени на членове на СИК по искания на политически партии, без да се спазват изискванията на ИК. Малка част от тези смени са обжалвани, като ЦИК се е произнасяла разнопосочно и противоречиво, вкл. игнорирайки изцяло основанията на закона. Проблема се задълбочава от факта, че в определени случаи ЦИК е преценила, че трябва да отмени решенията на РИК, но не е събрала мнозинство при гласуването и е постановила т.н. решение за отхвърляне Представете си изумлението на жалбоподателите – десетки отстранени ей така по хрумване на политическите партии членове на СИК , когато четейки колко неправилно е решението за освобождаването им , на финала прочитат , че решението е за отхвърляне.
По такива случаи има произнасяне на ВАС, вкл. през 2024г. , който характеризира такива решения на ЦИК като порочна практика. По -същественото е, че още през 2014г. – преди десет години въпросът е бил коментиран от ВАС и са дадени конкретни указания, които вероятно дори не са прочетени. Така в мотивната част на решение Решение № 10751 от 3.09.2014 г. по адм. д. № 10859/2014 г., IV отд. ВАС посочва: „Актовете на ЦИК по изпълнението и реализирането на отделните етапи от изборния процес представляват стабилни административни актове, за които е предвидено решенията да се вземат с посоченото мнозинство от 2/3 – чл. 53, ал. 4 ИК. Когато няма законно установеното мнозинство се смята, че е налице решение за отхвърляне – според второто изречение на нормата. Само че законодателят не е уточнил решението за отхвърляне за какво се отнася – дали за решенията относно изпълнението на изборния процес, постановявани от ЦИК с характер на административни актове или и за решенията по жалбите, с които ЦИК е сезирана. Когато ЦИК е сезирана с жалба, тя се произнася с правораздавателен акт. С решението си ЦИК може да уважи жалбата или да я отхвърли. Липсата на решение на ЦИК по жалбата е отказ от изпълнение на възложеното й с т. 26 на ал. 1 от чл. 57 ИК правомощие. По описания начин са заменени хиляди членове на СИК и вместо тях в секциите са назначени тези, които видяхме да драскат по бюлетините, превръщайки ги в недействителни, да нанасят неверни данни и като цяло да манипулират вота на българския избирател.
Избори
Крещящи са различията между данните в паметта на машините и отразената бройка гласове от машинното гласуване. Не една и две групи IT специалисти публикуваха данни и анализи за такива кражби на стотици гласове.
От публикуваните видеозаписи е съвсем очевидна ангажираността на членове на СИК с политически субекти и то престъпна ангажираност, обективирана в пренасяне / кражба / на гласове, вписване на неверни цифри, прикриване камерата на записващото устройство, безкритични откровения за нужните на определена партия гласове. Крещящи са различията между данните в паметта на машините и отразената бройка гласове от машинното гласуване. Не една и две групи IT специалисти публикуваха данни и анализи за такива кражби на стотици гласове.
Масово са нарушавани Методическите указания на ЦИК относно видеонаблюдението, начина на отчитане на гласовете и попълване на бюлетините. Бюлетините не са показвани , вкл. пред камерите, не е съобщаван вота в бюлетината пред присъстващите в секциите. Прави впечатление, че в по- голямата част от секциите в чужбина няма видеонаблюдение. Гласувалите, вписани в допълнителна страница на избирателния списък са в пъти повече от тези в избирателния списък. В Турция има секция, в която допълнително вписаните са 200 пъти повече от тези в официалния списък. Дали тези лица са представили удостоверения за гласуване в друго населено място, кой го е проверил и кой е гласувал. Гласуването в Турция е между 80 и 100% машинно, а е ноторно известно че сънародниците ни там преимуществено не владеят български език. Между другото ЦИК е назначила проверка относно допълнително вписаните избиратели още на 24.10.2024г., и би било интересно какви ще са резултатите.
Всички допуснати нарушения сериозно засягат избирателните ни права. Подмяната на вота лишава българските граждани от представителност в НС според действителния им избор .Унищожаването на бюлетини и превръщането им в недействителни на практика отнема правото на избор. С прехвърлянето на гласове , както и неотчитане на реалните резултати от машинния вот / бюлетините от машинния вот не съответстват на данните от записите във флашките/ се манипулира вота на избирателя и то от длъжностните лица, за чиито действия държавата носи отговорност. Контролите / сбор от данни по редове в протоколите на СИК/ са сгрешени масово. Нанесените поправки в протоколите не са подписвани от членовете на СИК. Нарушенията са толкова много и толкова сериозни, че поставят под съмнение законността на проведените парламентарни избори.
Тук ще цитирам Николай Денков : „….вчера бях в Шумен и чух покъртителни истории за това какво се е случило Действително такова нещо досега не е имало, не говоря само за купен вот, говоря за контролиран вот, за натиск към кметове, купуване на секционни комисии. Това са неща, които може и да се случвали преди, но в такъв мащаб не са били.“
Легитимността на демократично избрано парламентарно мнозинство както и на целия парламент при представителната демокрация произтича от свободното и без каквито и да е ограничения упражняване на активното избирателно право на българския гражданин да участва в избора на централни и местни органи на власт. Това право е от категорията на основните права на гражданина – чл. 42 от Конституцията. Упражняването му от избирателя трябва да бъде резултат на неговия информиран избор, реализиран свободно и отразен честно , а не на манипулация, фалшификация и сугестия от страна на политическите субекти лично и чрез зависими или купени от тях лица.
Българинът не гласува и няма да гласува докато държавата не изпълни присъщата си функция да гарантира конституционните ни и човешки права.
Ниската избирателна активност е функция на липсата на доверие не само по отношение на политическите субекти, техните обещания и възможности. Държавата е абдикирала от конституционното си задължение и качество на стожер на законността. Години наред едни и същи длъжностни лица в съставите на ЦИК, РИК и СИК безогледно и пренебрежително налагат модели на поведение в хода на изборния процес, граничещи или осъществяващи съставите на престъпления, без да им бъде потърсена отговорност. Тази престъпна пасивност и отказа да бъдат налагани наказания, вкл. изключване и от бъдещи състави на комисиите бетонира наложените мафиотски модели на купуване на гласове и състави на СИК и РИК, подмяната на гласове, подигравката с вота на българския избирател. Законодателният орган се формира не като представляващ българските граждани и техните интереси, а като функция на престъпни политически цели, реализирани с подкрепата на купени или некомпетентни и като цяло престъпно безотговорни държавни органи и институции.
Настоящата ситуация показва функционална несъстоятелност и криза на институциите в България, което препятства възможността на държавата да гарантира провеждането на законни и честни избори. Още повече наличието на безспорни доказателства за извършени престъпления и последващата липса на санкции и понасяне на отговорност в частност от представителите на ЦИК, РИК, СИК и други, е в основата на породената в годините висока степен на недоверие от страна на по-голямата част от гражданското общество в България, което отказва да гласува. Единствено чрез строгото прилагане на закона и подвеждането под отговорност на пряко отговорните лица би могло да върне доверието в институциите, което да мотивира българските граждани да се върнат пред избирателните урни, упражнявайки своето суверенно право на избор чрез гласуване.
В противен случай държавата ще се окаже в пълна несъстоятелност, достигнала висока степен на властова деградация, която не само не може да гарантира провеждането на честни и демократични избори, но съучаствайки посредством фасадна легитимност не е в състояние да представлява единството на българската нация.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?