БАНКЕРЪ
Близо 200 американски банки може да последват Silicon Valley Bank
Веднага след краха на Silicon Valley Bank /SVB/, експерти в Америка и извън нея започнаха да се чудят колко още американски кредитни институции биха могли да споделят съдбата на SVB . Отговорът на този въпрос не е много прост, защото през всяка година в Америка определен брой банки почти задължително „умират“. Нека ви напомня, че преди четиридесет години броят на банките в САЩ достигна 14 000, а към 1 януари 2013 г. те бяха малко над 6 000 (6036). В началото на 2020 г. техният брой е намален до 5177.
Към 14 февруари 2023 г. броят на банките в САЩ е 4718 (това е броят на кредитните институции, застраховани от FDIC – Федералната корпорация за гарантиране на депозитите на САЩ). Някои банки отиват в забрава поради факта, че са доброволно затворени. Други банкови марки изчезват поради сливания и придобивания. Има и трета група, които фалират.
Като първо приближение, банките, които FDIC изброява като „проблемни“, трябва да се считат за кандидати за фалит. По време на финансовата криза от 2007-2009 г. а известно време след това броят на „проблемните“ банки се измерваше в стотици. През 2007 г. те бяха 76, до края на 2008 г. броят на „проблемните“ кредитни институции се увеличи до 252. Максималният брой на „проблемните“ кредитни институции беше регистриран през първото тримесечие на 2011 г. – 888. Така за четири години броят на „проблемните“ банки се увеличи с повече от порядък. И повече от половината от тях фалираха.
И, о, чудо! В края на 2021 г. останаха само 44. Към 1 октомври 2022 г. – 42. Към 31 декември 2022 г. – 39. В началото на март броят на „проблемните“ банки падна до рекордно ниското ниво от 24. Този кратък списък включваше, наред с други неща, трима „герои на деня“ – Silvergate Bank, Silicon Valley Bank и Signature Bank . Изчезването на тези трима „герои“ обаче не намали списъка на „проблемните“ банки, а най-вероятно ще увеличи броя им няколко пъти или дори с порядък.
По петите на колапса на споменатата „троица“ банки се появи експресно проучване на независими американски експерти, наречено Monetary Tightening and US Bank Fragility in 2023: Mark-to-Market Losses and Uninsured Depositor Runs ? ( Затягане на паричната политика и нестабилност на банките в САЩ през 2023 г.: Загуби на пазарна стойност и бягство на незастрахованите вложители?). Четиримата автори на проучването са преподаватели от американски университети.
Оценките в статията са предадени от редица водещи американски медии. По-специално The Wall Street Journal публикува статията Dozens of Banks May Have Risks Similar to Silicon Valley Bank, Economists Find (Икономистите считат, че десетки банки може да имат рискове, подобни на Silicon Valley Bank). В статията се отбелязва, че повишаването на лихвените проценти на Фед е засегнало банковите активи, състоящи се до голяма степен от дългосрочни държавни ценни книжа, които към момента на закупуването им са имали ниска доходност и днес, с повишаване на основната лихва, са започнали да се обезценяват.
В резултат реалната (пазарна) стойност на активите на банковата система на САЩ се оказва с 2,2 трилиона долара под балансовата стойност.. Средно банковите активи са намалели с 10%.
Приблизително 5% от банките имат около 20% амортизирани активи. В абсолютни стойности това са 236 банки. Външно финансовото им състояние, отразено в балансите, изглежда добре. Но ако има натиск от вложителите, теглещи парите си от такава банка, то тя ще трябва да продаде дълговите си книжа и тогава ще лъснат загубите.
Тези банки, чиито активи са доминирани от държавен дълг, са ясни кандидати за фалит. В същата SVB в края на 2022 г. активите възлизат на 211,8 милиарда долара (16-то място по този показател сред американските банки), но от тях само 73,6 милиарда долара се падат на кредити, а делът на ценните книжа (почти изключително дългосрочни съкровищни облигации) – 120,1 милиарда долара.
Застрашени са не само самите банки, но преди всичко техните клиенти (притежатели на депозити) и инвеститори (акционери). Разбира се, американските парични власти постоянно казваха, че държат цялата банкова система под контрол и управляват банковите рискове. Един от елементите на такъв контрол е застраховането на банковите депозити.
Това се прави от гореспоменатата Федерална корпорация за гарантиране на депозитите на САЩ (FDIC). Текущият застрахователен лимит е $250 000. FDIC управлява Фонда за гарантиране на депозитите(Deposit Insurance Fund – DIF), а освен това действа като регулаторна и надзорна институция, която следи състоянието на банките.
Един от ключовите показатели, които трябва да представляват интерес и загриженост за FDIC, е процентът и абсолютната стойност на покритите (застраховани) и непокритите (незастраховани) депозити. Няма такава информация в публичното пространство. Има обаче „външни“ оценки на тези показатели. Дори за новофалиралите банки оценките за дела на неосигурените депозити варират. Вярно, в много тесен диапазон. Резултатите на SVB варират от 90 до 95%. Според доклада на S&P Global Market Intelligence, 94% от депозитите не са били застраховани в SVB, а 90% в Signature Bank.
Още по-трудно е да се даде оценка за целия банков сектор. Според S&P Global делът на незастрахованите депозити в групата на големите американски банки е около 47%. Това означава, че в абсолютно изражение непокритите депозити се измерват в трилиони долари.
Неотдавнашна публикация в САЩ на сайта на CBS news „What to know about bank deposits and the FDIC Deposit Insurance Fund“ /Какво да знаете за банковите депозити и Фонда за гарантиране на депозитите на FDIC/, предоставя интересни подробности . Започва с напомняне на читателите за речта на Джо Байдън от 13 март , в която той обеща, че никой клиент няма да бъде ощетен от колапса на банките SVB и Signature. Министърът на финансите Джанет Йелън също се опита да увери Конгреса, че „американската банкова система остава здрава и че американците могат да бъдат сигурни, че техните депозити ще бъдат там, когато имат нужда от тях“. Тези изявления на Байдън разтревожиха мнозина.
Първо , покриването на незастраховани депозитни суми противоречи на действащото законодателство на САЩ.
Второ , лошият пример е заразителен. Ако две банки са освободени от законодателството на САЩ, с какво останалите са по-лоши? Броят на останалите може дори да не е с порядък, а с два повече. Това ще изисква не милиарди, а трилиони долари.
Ала надявайки се, че другите банки ще бъдат третирани също толкова щедро, колкото SVB, ще доведе до възможността да действат още по-рисковано. Някои американски банкери и финансисти заявиха направо, че с обещанието си да спаси 100% от парите на клиентите на двете банки, Джо Байдън е налял не вода, а бензин в пламъците на започналия пожар на банковата криза.
Трето , тези трилиони долари, които ще бъдат необходими за спасяването на клиентите на бъдещи фалирали банки, днес просто не съществуват. Посочената новинарска публикация на CBS цитира високопоставен служител на Министерството на финансите, който казва, че до края на 2022 г. DIF е имал 128 милиарда долара в хазната, което се предполага, че е „напълно достатъчно“, за да покрие парите на клиентите на SVB и Signature Bank.
Или длъжностното лице не се изрази достатъчно ясно, или авторът на публикацията не го е разбрал. Ще има достатъчно финанси за застрахованата част от влоговете, но 100 процентовото покритие, обещано от Байдън, вече го няма.
Няма да преразказвам изявленията на Федералния резерв и Министерството на финансите на САЩ за готовността им да гарантират стабилността на банковата система на страната. Твърденията са много неясни и противоречиви. Всъщност паричните власти на САЩ имат избор „между лошо и още по-лошо“.
Един от лошите варианти е гръмогласното гарантиране на 100% покритие на всички банкови депозити, което ще изисква трилиони (които все още трябва да бъдат отпечатани, но тогава сегашната инфлация ще се превърне в хиперинфлация). Друг лош вариант е да оставите старите правила за гарантиране на депозитите. Тогава можете да спестите трилиони долари, но не и да предотвратите разпространението на банковия пожар, който може да изгори още повече трилиони. Между другото, има някои оценки за втория вариант.
За пореден път ще се обърна към изследването на американските икономисти Monetary Tightening and U.S. Bank Fragility in 2023. /Монетарното затягане и нестабилността на банките през 2023 г./ Авторите изчисляват, че дори ако половината от вложителите с незастраховани депозити решат да изтеглят парите си, 186 банки ще бъдат изложени на риск.
Именно тази цифра хвърли в информационното пространство американското издание на WSJ в статията Dozens of Banks May Have Risks… /Десетки банки може да изпаднат в риск …/. И днес тази цифра се предава в много американски медии, обезсмисляйки ефективността на PR действията на американските парични власти.
И защо проучването прави предположението, че само половината от клиентите ще дойдат за пари? Мисля, че хората, които желаят да спасят незастрахованите си депозити, ще бъдат близо 100 процента. И тогава броят на застрашените банки поне ще се удвои.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
- Свикналите да работят на тъмни и да правят делавери банкери крият от принципала ( народа на България, който ги е избрал на тази работа), колко ще откраднат!
- Проф. Румен Гечев: От 2015 г. досега правителствата и БНБ отказват да предоставят на народа информация за рисковете в еврозоната
„Документите говорят: В периода 2015-2025 г. правителствата и ръководството на БНБ отказват да предоставят на народа информация за рисковете от евентуалното членство на България в еврозоната“. Това написа икономистът и бивш депутат от БСП проф. Румен Гечев. Той напусна партията заради отказа на ръководството й да подкрепи искането за референдум за еврото. В публикация във Фейсбук икономистът цитира следните правителствени решения:
„На 03 юли 2015 г Министерски съвет приема Постановление N: 168 „За създаване на координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната“. За председател на съвета е определен министъра на финансите, а като членове са включени подуправител на БНБ и зам. министри на финансите, икономиката, външните работи, транспорта и съобщенията, зам. председател на Комисията за финансов надзор и др. Постановлението е подписано от Министър-председателя по това време Бойко Борисов.
В Приложението към Чл.10, ал.1 са определени основни функции и отговорности, като в първа точка пише, че Министерство на финансите носи отговорност за „ОЦЕНКА НА ПОЛЗИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО“.
Но….шест години по-късно, на 5.03.2021 г. Министерски съвет, отново с Председател Бойко Борисов, приема Постановление N: 103 „За изменение и допълнение на Постановление N: 168 на МС от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната” (ДВ, бр.52 от 2015 г.) Чрез ПМС N.103 (2021 г.) се правят две прелюбопитни промени: Първо, ЗАЛИЧАВА СЕ (изважда) текста за „ОЦЕНКА НА ПОЛЗИТЕ И РАЗХОДИТЕ ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО“.
Второ, вместо един Председател, Чл.2 (2) постановява, че „Съпредседатели на Съвета са управителят на Българската народна банка и министърът на финансите, който е национален координатор на подготовката на Република България за членство в еврозоната“.
По какви причини правителствата на ГЕРБ, с един и същи Министър-председател, правят такъв рязък завой? Първо, още първият предварителен доклад на работната група показва, че рисковете от евентуално влизане в еврозоната са твърде големи. Затова и решават да изключат текста от задачите за оценка на ползите и рисковете, да скрият от обществеността тези рискове.
Второ, виждайки тези очевидни рискове, Б. Борисов и сие панически пристъпват към споделяне на отговорността. С това изменение на ПМС N.168 (2015 г.) те въвеждат ДВАМА СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ – като първо се посочва Управителя на БНБ, а втори е Министърьт на финансите. Хитро, нали? Друг е въпроса, че още в първото постановление от 2015 г. (N.168) Управителят на БНБ трябваше изрично да бъде посочен. Защото в България, както навсякъде по света, именно Централната банка е институцията, която формира, провежда и контролира процесите по осъществяване на паричната политика и функционирането на банковата система!
В края на 2021 г. сагата по подготовката на България за влизане в еврозоната взима пореден рязък завой. В програмата на правителството на Кирил Петков коалиционните партньори приемат ползите и рисковете да бъдат анализирани и представени от Координационния съвет.
В Протокол N.4 от заседанието на Координационният съвет за подготовка на Р. България за членство в еврозоната, проведено на 13 юли 2022 г., се посочва следното Решение: работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“ да получи принос и да разработи първи вариант на анализ до края на месец юли 2022 г., а окончателния анализ до края на месец август 2022 г. Впоследствие анализът ще бъде разгледан и одобрен от координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната.”
Решението от Протокол N.4 на Координационния съвет с двама съпредседатели г-н Димитър Радев и г-н Асен Василев НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО! През есента на 2022 г. имаше среща между ръководството на Парламентарната бюджетна комисия (на което присъствах) и ръководствата на БНБ и МФ в кабинета на Министъра на финансите. Там те за пореден път приеха срокове за представяне на аналитичен доклад, разработен съвместно от БНБ и МФ, приет от Координационния съвет и съответно от УС на БНБ и МФ. Резултат – НИКАКЪВ.
Най-накрая, след наше изрично изискване от НС, на 31.10.2023 г. с N: 115071, беше входиран в НС писмен материал, подписан от съветник на Управителя на БНБ. Съветникът г-жа А. Димитрова нарича този документ „работни текстове”. Вместо да изпълнят законовите си задължения на Централна банка и Решенията на Координационния съвет, БНБ ни изпрати текст, който не е приет от УС на БНБ, не е обсъден и приет от правителството, не е приет от Координационния съвет!!! И въпреки тази наглост, на 18.01.2024 г. мнозинството в Народното събрание приема промени в Закона на БНБ за включването на България в еврозоната.
От Постановленията на МС, от “работните” текстове на БНБ и от Решенията на Народното събрание в период от 10 години: 2015-2025 г. става пределно ясно, че:
През 2021 г. правителството (министър-председател Б. Борисов) отменя собственото си постановление от 2015 г., за да не допусне публикуването на документ на Координационния съвет, в който лъсва истината за неприемливите рискове за икономиката ни при влизане в еврозоната.
Координационният съвет, както и ръководствата на БНБ и Министерството на финансите ОТКАЗВАТ да изпълнят законовите си задължения по този проблем с кардинално значение за страната ни. И до ден днешен УС на БНБ, управителя на БНБ и сегашното правителство, отказват да обсъдят, гласуват и представят на българите анализ за ползите и рисковете от влизането в еврозоната.
Две правителства на Б. Борисов, правителствата на К. Петков и на Р. Желязков не изпълняват задълженията си да предоставят на народа професионални анализи на оторизираните държавни институции. Те фактически КРИЯТ ОТ НАРОДА ИСТИНАТА! И понеже се страхуват от реалните рискове, те не слагат подписите си под „работни текстове”. Сега блокираха и конституционното право на българския народ да се произнесе на Референдум.
И щом БНБ, правителството и мнозинството в НС отказват на народа информация и референдум – нека вкупом незабавно си дадат оставките“, написа проф. Румен Гечев.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Каримански, БНБ: За първото тримесечие приходите в бюджета са 20% по-малко от заложените, не могат да се наваксат.
„Формално сме изпълнили всички критерии за еврозоната. Въпросът е колко можем да разчитаме на това, че хората и бизнесът са подготвени за приемане на еврото. Друг е въпросът доколко гледаме устойчиво на тези критерии“. Това каза в предаването „Лице в лице“ Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ.
„Излязоха резултатите за консолидираната фискална програма за първото тримесечие. Видно е, че приходната част по бюджета на страната не се изпълнява спрямо заложените разчети. Приходите са доста по-малко. Приходите, помощите и даренията в бюджета са по-малко с 20% от заложеното в бюджета“, обясни той.
„Ние разчитаме изцяло на данъчните приходи. Това изоставане в първото тримесечие от планираното трябва да бъде съобразено с това, че в първо събираме не толкова, колкото във второто или третото. Това ще рече, че ние разчитаме през следващите тримесечия да се навакса, което е невъзможно“, подчерта Каримански.
„Приходите в бюджета са силно надценени. Странната ирония е това, че годината, в която сме приети в еврозоната, да отчетем дефицит. Решението (за еврозоната – бел. ред., ) е политическо. Никой не иска да коментира това изоставане в приходната част на бюджета, защото не е за коментиране. Вече сме в дефицит в първото тримесечие, а това не може да се навакса с този бърз темп на разходната част“, категоричен той.
„Приходите са заложени, за да може фискалната рамка да завърши с 3% дефицит. Според мен авторите на бюджета са осъзнавали, че приходната част няма да бъде изпълнена. Целта е била да представим перфектния разказ пред Европейската комисия и Европейската централна банка, за да ги убедим всички, че приходите са изпълними. Безспорно приходите са нараснали, но няма как да нараснат с 33%“, допълни той.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Искането на някои политици за създаване на парламентарна комисия, която да установи факти и обстоятелства, свързани с дейността на Джордж Сорос и неговите фондации,
които финансират български физически и юридически лица и неправителствени организации е сред най-смелите политически актове на прехода.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 1, 2025
Но това разследване, ако разбира се народните представители имат куража да го подкрепят, не бива да отминава най-тежкото финансово събитие от средата на 90-те години на миналия век – разгрома на лева, българските банки и финансовите спекулации, при които българската валута достигна нива над 3000 лева за долар.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 3, 2025
Никой тогава, а и досега не обърна внимание на факта, че подобен крах преживява само четири години по-рано британският паунд, а от тази катастрофа Джордж Сорос печели милиард и сто милиона долара. Тогава той е наречен човекът, който разори централната банка на Англия.
— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 29, 2025
Всеки смел и непредубеден финансист ще намери преки аналогии между технологията на двете катастрофични финансови събития. Остава да се разкрие кой прибра парите от разгрома на българските банки и българската валута, извършен в стил „британски паунд 1992“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Търговци измислиха нов трик да ни лъжат, представете си каво ще стане ако се въведе еврото?
Как Хърватия се бори безуспешно със спекулативното покачване на цените след влизането си в еврозоната
Тихото поскъпване: Как цените могат да се закръглят нагоре с въвеждането на еврото
Украйна извърши откровено светотатство.
ДИЛЯНА ГАЙТАНДЖИЕВА Е ЗАПЛАХА ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СЕ БОЯТ ОТ ИСТИНАТА
Гърция, моя мечта!
Емили Ратайковски не оставя нищо на въображението в дръзки бикини с бразилски прашки
100 г. от рождението на Пол Нюман, синеокият красавец на Холивуд
ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО НАРИЧАМЕ МЕСТАТА, КОИТО ПРЕДЛАГАТ ХРАНА „РЕСТОРАНТИ“?
Способността на Натали Портман да поддържа баланс
Франция остана без ток, включително фестивалът в Кан
Колко хиляди изтърва Гришо за една точка
Китай тества успешно неядрена водородна бомба
ДПС-Ново начало превзе контрабандата на „Капитан Андреево“?
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
Днес пред сградата на НС ще се проведе нов протест за запазването на българския лев
Национален протест за защита на българския лев в цялата страна
САЩ започват да изтеглят част от своите 84 000 войници в Европа през следващите месеци
Закриват БТВ и Нова, изхвърлят Кошлуков – какво следва
САЩ закриват военните си бази в България?
Даже и президента ни предупреждава, че ще обеднеем много след влизане в еврозоната
ДПС-Доган: Няма обединение, това е солова акция на Джевдет Чакъров
Оставката на Джевдет Чакъров като председател на партия ДПС е „солова акция“, това заяви депутатът от ПГ на ДПС-ДПС Тимур...
Хайри Садъков е новият председател на ДПС-ДПС след оставката на Джевдет Чакъров
Хайри Садъков е новият председател на ДПС-ДПС, след като досегашният председател Джевдет Чакъров подаде оставка. Това съобщи Илхан Кючюк от...
Как Насо Фритюрника става излишен за г-н Пеевски
“Той от самото начало е „опакован“, около себе си има хора, които работят за руснаците и внушават определени ходове. Някои...
Поискаха дъртака Борисов да се пенсионира най после
Асен Василев поиска изтрещщлият дъртофелник Борисов да се пенсионира най накрая, стига е тровил България Съпредседателят на ПП призова вожда...
Путин и Тръмп проведоха дву часов телефонен разговор
Путин: Имахме много съдържателен, откровен и конструктивен разговор с Тръмп. Предлагаме меморандум за бъдещо споразумение с Украйна Президентът на Русия...
Западните служби помогнаха на Букурещ за победата на проевропейския кандидат
Никушор Дан печели изборите в Румъния при почти напълно преброени бюлетини, съобщават румънските и световни медии. Някои развяват знамената на...
Разговорът между Путин и Тръмп предизвиква паника в западната дълбока държава
Китай предупреди американския министър на отбраната да не си играе с огъня
Медведев постави Германия на мястото ѝ с една фраза: „Чакаме с нетърпение“
Словашкият премиер прогнозира края на ЕС
Германия май няма да достави Таурус на нацисткия режим в Киев
Политици масово прогнозират края на ЕС
-
БЛОГпреди 5 месецаНаскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месецаПоредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месецаЗлобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месецаБългарски скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан