АНАЛИЗ
Евразийският среден коридор. Истерията на атлантиците за задушаване на интеграцията между Европа и Азия

Геополитическите интереси на англо-американския истаблишмънт и водената от Русия-Китай ос ще се сблъскат заради Транскаспийския международен транспортен път
На 12 декември 2022 г. американската Агенция за Международно развитие (USAID) бе домакин на конференция, посветена на бъдещето на евразийския Среден коридор – проект за развитие на транспортната и енергийна инфраструктура, който се простира от богатото на ресурси Каспийско море до Европа.
На срещата водещи атлантици са отделили специално внимание на начина, по който да бъде „рамкиран“ този стратегически глобален хъб, чието развитие протича извън техния контрол. Те са наблегнали на това, че народите, които ще спечелят най-много от неизбежното разрастване на Средния коридор не трябва да се обособяват като източно-западен „регионален хъб“, свързващ Европа с Китай, а по-скоро като самостоятелна зона на просперитет – независима от Китай и в подкрепа на залязващия Европейски съюз.
Важността на Средния коридор значително нарасна през последната година, поради два основни фактора. Първо, руската военна интервенция в Украйна, и второ, спешната нужда от „декарбонизиране“ на страните, които все още са в клопката на атлантическата сфера на влияние.
Средният коридор получава името си от китайската Инициатива Пояс и Път (BRI), стартирана в 2013 година. Тя се състои от три коридора за разработване, чието предназначение е да развиват търговията и интерцивилизационния обмен между Изтока и Запада. Трите коридора са Северен коридор, Южен коридор и Среден коридор.
Трите артерии на новия Път на коприната
Северният коридор: Най-развитият и най-използваният от трите коридора до този момент, той се състои от железопътни линии и газопроводи, преминаващи от Китай до Казахстан, Русия и Европа. Някои атлантически геополитици биха искали да видят този коридор затворен, за да продължат с изолацията на транспортните и търговски пътища на „новия враг“ Русия.
Южният коридор: По-малко развит, но все пак важен, този коридор включва изграждането на железопътни връзки от Китай до Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак, Сирия, Ливан и потенциално Турция, преди да достигне Европа през портовете на Ливан и Сирия и през наземните връзки в Турция.
Този път има потенциала да установи устойчив мир и възстановяване на Западноазиатските народи и има възможност да бъде продължен, за да интегрира и индустриализира страните от Персийския залив чрез проектите за едромащабни високоскоростни железопътни линии, като 2000-километровата жп линия от Персийския залив до Червено море, и да ускори перспективите за развитие на стратегическия Африкански рог.
Средният коридор: Най-сложната, но не по-малко важна от тези три атрерии е Транкаспийският международен транспортен път (TITR), наричан Среден коридор и включващ мултимодални железопътни функции и морски транзит на стоки от Китай до Европа през Киргизстан, Туркменистан, Азербайджан, Армения, Грузия и Турция.
Въпреки че този път е най-краткото разстояние, в сложния процес на преминаване от наземни към морски пътища през портовете на Каспийско море възникват усложнения и допълнителни разходи.
През последните месеци страните по маршрута на Средния коридор работиха за хармонизиране на интересите си и координиране на усилията за добив, преработка и пренос на енергийните ресурси на Каспийско море (в което се намира четвъртият по големина в света резерв от природен газ).
На 30 март 2022 г. между Турция, Азербайджан, Казахстан и Грузия е подписано четиристранно споразумение за продължаване на изграждането на железопътната система Баку-Тбилиси-Карс, на газопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и на Транс-Анадолския газов тръбопровод (TANAP), който вече е в действие. Анадолският газопровод е част от по-големия Южен газов коридор, който включва седем държави и се състои от 3500 км тръби на стойност 35 милиарда долара.
Някои от ключовите проекти в рамките на Южния газов коридор включват:
1. Офшорните газови и нефтени кладенци Шах Дениз 2 в Каспийско море, където Азербайджан, Иран, Тюркменистан и Казахстан работят по финализирането на широко споразумение за разрешаване на многогодишни спорове.
2. Разширяването на рафинериите за природен газ на терминала Сангаджал в Каспийско море.
3. Разширяването на газопреносните мрежи в Италия
4. Развиването на нови връзки в газовите мрежи на южна и западна Европа.
5. Четири големи газопровода, включително Южнокавказкия тръбопровод, в който влизат Азербайджан и Грузия, Анадолският газопровод в Турция, Трансатлантическия газопровод, в който влизат Гърция, Албания и Италия, както и Гръцко-Българският газов интерконектор.
Значението на Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC)
В допълнение към тези три коридора Изток-Запад, дългоочакваният Международен транспортен коридор Север-Юг, свързващ Русия-Азербайджан-Армения-Иран-Индия, също получи значителен напредък през последните години, заедно с допълнително източно удължаване от Русия към Казахстан, Туркменистан, Киргизстан, Иран и Индия.
Когато стане възможно доставките от Русия да стигат до Иран, било през западното или източното разклонение на INSTC, те ще могат да бъдат доставяни до пазарите в Индия, Южна Азия и Източна Африка, през портовете в Джабахар и Бандар Абас на Индийския океан.
Противно на твърденията на някои близки до Атлантическия съвет анализатори, източно-западните коридори от Инициативата Пояс и Път и Международния транспортен коридор Север-Юг са с висока степен на синергия, обединени от мащабен стратегически резултат за общото развитие на Евразия и интеграцията ѝ в новия световен ред след Голямото нулиране.
„Инициативата Зелен Пояс“
След встъпването в длъжност на американския президент Джо Байдън през януари 2020 г., беше представена кова концепция, наречена „Build Back Better” (Да изградим отново по-добре – б.пр.), излязла от кулоарите на високоплатени рекламни агенции. Често повтаряният израз имаше двойствена дефиниция, но беше прегърнат от технократичните лидери на Атлантическите държави, както и от Джъстин Трюдо, Борис Джонсън и Урсула фон дер Лайен. Концепцията по-късно беше ребрандирана на „Build Back Better for the World” (Да изградим отново по-добре за света – б.пр.) или краткото „B3W“.
Въпреки топлия и обтекаем образ, Глобалната нова зелена сделка и B3W не успяха да получат развитие, поради липсата на конкретен план за действие, на детайли за начина на финансиране, както и поради невъзможността да покажат жизнеспособност и мащабна визия.
През март 2021 г. Байдън и Борис Джонсън обявиха нова програма, наречена „Инициатива Зелен пояс“, която описаха като отговор на китайската Пояс и Път. Когато бяха поискани подробности за финансирането на инвестицията от 3 милиарда долара, за да стане възможен „зеленият транзит“ на света към соларни панели и ветрогенератори, не беше представено нищо конкретно.
Концепцията отново не беше ясно дефинирана, но представеният имидж беше на Зелена революция, от която се очакваше да постави началото на нова ера на „чиста инфраструктура с нулеви въглеродни емисии“, ръководена от основани на правила утопични ординаристи от Трансатлантическия запад.
Глобалната нова Зелена сделка беше често приветствана като топла и приятна концепция, която беше обявена от бившия управител на Bank of England Марк Карни за ренесанс в пост-въглеродната епоха, на стойност 130 трилиона долара.
През септември 2021 г. Урсула фон дер Лайен обяви „Глобален зелен преход“ като европейски отговор на Инициативата Пояс и Път. Тази инициатива обаче срещна критики поради това, че игнорираше стотиците хиляди енергетици-инженери, обучени от Китай в Африка през последните десет години, както и заради пренасянето на историческите практики на хищническо кредитиране на Европа за сметка на Китай.
Фон дер Лайен заяви: „Ние искаме да създадем връзки, а не зависимости… За Европа няма смисъл да изгражда пътища между притежавани от Китай медни мини и притежавани от Китай пристанища.“
Въпреки това Глобалният зелен преход не успя да предложи подходящ механизъм на кредитиране или персонал и скоро залезе, подобно на другите две предложения „B3W“ и „Глобална нова зелена сделка“ преди него.
На 26 юни 2022 г. глобалната ситуация се промени драматично, поради продължаващата вече четири месеца руска интервенция в Украйна и ефективното издигане на нова Желязна завеса, целяща да отреже Европа както от Русия, така и от Китай. Въпреки тези развития, желанието на страните за достъп до евтина и надеждна енергия и храна се повиши повече от всякога.
В отговор Белият дом оповести най-новия си ребранд на B3W под формата на водена от Г-7 програма, озаглавена сега „Партньорство за глобална инфраструктура и инвестиции“.
Тази програма обеща 600 милиарда долара за период от пет години за страните от Африка, Югозападна Азия, Латинска Америка, Източна Азия и Източна Европа за изграждане на дигитална инфраструктура, телекомуникации, зелена енергия и мека инфраструктура с фокус върху джендър равенството.
Целта на тази програма беше да предложи на бедните страни алтернатива на хищническите амбиции на Китай за кредитиране. Засега обаче едва няколко от страните, на които бе предложен този „спасителен сал“, проявиха някакъв интерес.
Инициативата Три морета
Водената от НАТО инициатива Три морета, обхващаща Източна Европа, Кавказ и централна Азия, беше основана през 2014 г. като амбициозно усилие за осуетяване на Средния коридор. Три морета включва 12 източноевропейски страни от региона на Черно-Адриатическо-Балтийско морета.
Макар голяма част от десетките железопътни трасета, магистрали и газови проекти, предвидени в инициативата Три морета да са обективно в полза на участващите държави и на цяла Евразия, единствената причина, поради която чиновниците от НАТО и Атлантическия съвет промотират тази грандиозна програма е техният анти-евразийски геополитически дневен ред.
През юни 2022 г. Украйна беше приета за партньор в Три морета и бяха създадени фондове за акумулиране на частен капитал за инвестиции в тази трилионна инвестиционна схема за интегриране на енергийните и транспортни коридори в региона като хъб за доставка на енергия за Европа, и същевременно като стена за блокиране на коридорите от по-широкия Нов Път на коприната.
По време на срещата на върха на Три морета през този месец външните министри на Полша и Румъния излязоха с общо обръщение, в което се казва:
„Инициативата Три морета е част от нашия отговор на нуждите от разработване на енергийна, транспортна и дигитална инфраструктура, която да е климатично благорпиятна, напълно съответстваща на целите на Парижкото споразумение и на Европейската Зелена сделка.“
Три морета е насочена към консолидиране на контрола над държавите-членки от Източна Европа (плюс Украйна), но за пореден път много малко информация за начина на финансиране на различните инфраструктурни проекти е оповестена публично.
Фондът на инициативата, създаден през 2019 г., за да набере подкрепа от частния сектор (който се очаква да осигури преобладаващата част от средствата за тези проекти по нови зелени сделки), все още е далеч от набиране дори на малка частица от набелязаните средства.
Поставяне на „Зелена бариера“ пред действителното развитие
На 7 декември 2022 г. Световната банка издаде доклад, озаглавен: „Азербайджан по пътя към Зелено развитие“, в който авторите казват:
„Глобалоното преминаване към нискоемисионен икономически модел предлага на Азербайджан възможност за глобална и регионална конкурентност. За да се възползва максимално, Азербайджан трябва да се фокусира върху декарбонизация и диверсификация на икономиката, стимулиране на иновациите и развитие на природните и човешките ресурси.“
От дневния ред на Новата Зелена сделка Азербайджан със сигурност ще получи финансиране, но приемайки това, ще се окаже възпрепятстван да разработва необятните си ресурси или да влезе в ролята си както в Средния коридор, така и в Международния трнаспортен коридор Север-Юг.
Пет дни по-късно планът на Световната банка беше допълнен от USAID на конференция, организирана съвместно от Търговските камари на Азербайджан и Съединените щати, Белия дом и посолството на Азербайджан.
Отглас от желанията на всички, които се стремят да отрежат Русия и Китай от Средния коридор, може да бъде чут в думите на Иън Роулинсън, директор на АРМ Терминалите в Поти, Грузия, който каза:
„Грузия винаги е била смятана за сателитен на Русия регион. Този регион обаче е много западноцентричен. Тук има много западни компании, установени в Централна Азия и има голямо търсене на западни продукти… АРМ смята Централна Азия за последния надежден контейнер, с най-голям потенциал по отношение на логистиката. Тъй като тя е обградена от земя, достъпът до там е само чрез жп линии. Казахстан, например, изнася 60 милиона тона карго за Европа. Голяма част от тях все още минават през Русия, но това може да се промени в Средния коридор. Това важи и за товарите, пътуващи на изток към Казахстан.“
Усилията за сплашване, подкупване и заплахи към страни като Азербайджан, Грузия, Казахстан и Турция да изоставят идеята за Среден коридор като хъб на воденото от Китай развитие, са колкото саморазрушителни, толкова и абсурдни.
Игнорирайки факта, че Средният коридор не би съществувал, ако не беше на първо място лидерството на Китай, от тези страни се иска да видят себе си като крайна и начална точка на нов про-атлантически ексклузивен хъб.
Лидерите на страните по линията на Средния коридор дадоха да се разбере, че те с радост биха правили бизнес с Европа, но не и за сметка на отношенията им с Русия или Китай.
Евразийската интеграция се придвижва напред
На 20 декември Русия, Иран, Туркменистан и Казахстан направиха общо изявление, предлагайки на всички публични и частни заинтересовани компании в цял свят 20 процента отстъпка от всички разходи за транзит на товари и стоки, преминаващи през източния клон на Международната транспортна инфраструктура Север-Юг. Отстъпката ще бъде прилагана за всички стоки, преминаващи през Средния коридор (включително връзката Русия-Казахстан-Китай), както и за отсечката Север-Юг (включваща Русия, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан и Китай), а също и трасето Юг-Изток през Русия, Иран, Западна Азия, Източна Африка, Индия и Южна Азия.
Немалко атлантици биха искали повече от всичко на света да видят Грузия изтръгната от хватката на евразийското влияние, но е повече от ясно, че интересите на Тбилиси лежат на изток.
Миналата седмица беше оповестено, че търговията между Грузия, Русия, Китай и Турция е нараснала с 32% (от януари до септември) в сравнение със същия период през 2021 г. и че Грузия се ползва от облагите от подписването на важно споразумение за свободна търговия в Общността на Независимите държави, която включва Армения, Азербайджан, Беларус, Казахстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Узбекистан и Турция.
Междувременно търговските обеми между Туркменистан и Азербайджан са нараснали с над 620% (от 48 милиона долара през 2021 г. до 305.5 милиона през 2022 г.) с още по-голям потенциал за растеж при продължаването на разработването на Каспийско море и със значително нарастващите потоци от енергийни ресурси към Европа и Китай.
Ако Европа желае да оцелее през идните десетилетия, ще трябва да се появи лидерство, което да се отърси от натрапчивия натиск на англо-американската върхушка, която цели да спре потенциалното икономическо сътрудничество на Европа-Русия-Китай на всяка цена, дори и тя да е умишленото убийство на милиони европейски граждани посредством изкуственото налагане на енергиен недостиг, хранителен недостиг или война.
Страните от Централна Азия и Югозападна Азия твърде дълго се пекоха на огъня на трансатлантическата имперска велика стратегия и все повече започнаха да осъзнават кой път към бъдещето отговаря на истинските им интереси – този на Евразийската интеграция.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния „The Europian Conservative“, озаглавен „България има основателни причини да каже „не“ на еврото“.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
„Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…“
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: „Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…“ Чакаме и него на площада!
-
БЛОГпреди 5 месеца
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ЗАКОНпреди 6 месеца
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на „свидетелите“ направо в съда
-
СЕНЗАЦИЯпреди 6 месеца
Злобара Борисов си отмъщава, повдигнаха обвинение на Кирил Петков за „ареста му“
-
СПОРТпреди 5 месеца
Български скандал взриви художествената гимнастика в Азербайджан